12
Пон, Окт
23 Нови статии

Списание Геополитика бр.1 2021

България

С.Ташев, Македонската (гео)политика на София: последен рубеж или мост към бъдещето?

Приложна геополитика

Д.Ников, Възможностите на пристанище Варна да се превърне в „черноморската врата” на ЕС

Балканите

А.Хаджиев, Фронтовете и границите на неоосманистката експанзия

Европа

Н.Петров, Европейският проект: проиграните шансове и ескалиращите проблеми

Светът

П.Георгиев, Американската геополитика в "ерата Байдън/Харис": няколко възможни сценария

Н.Стефанов, Японската геополитика: между пацифизма и неоимперските амбиции

Гореща тема

П.Димитров, Социално-икономически и геополитически последици от пандемията от Covid-19

Фокус: Шанхайската организация за сътрудничество

Ю.Кулинцев, Мястото на ШОС във външнополитическата стратегия на Русия

П.Дапън, Ролята на ШОС във външнополитическата стратегия на Китай

Геостратегия

Б.Димитров, Евразийската геополитическа дъга Москва-Пекин-Техеран

А.Тодоров, МDO-стратегията на Пентагона срещу Русия и Китай

Геикономика

И.Фролова, Интересите и проблемите на Пекин на Балканите

А.Ковачев, Китайската икономическа експанзия в Централна Европа: шансове и препятствия

С.Евтимов, Ролята на железниците в изграждането на "Евроазиатския континентален мост"

Идеи

Процесът на дезинтеграция на „колективния Запад”

Х.Ритц, Краят на Запада, който познаваме: необходимото предефиниране на световната цивилизация

История & Геополитика

А.Фурсов, La Serenissima, или "империята на чужденците" в Европа

Книги

М.Стоянова, Апология на многополюсния свят

Интервю

Д-р Томас Гремингер за актуалността на многостранния подход в международните отношения

 

 

Сонай САРАК е сред най-известните германски експерти по проблемите, касаещи сигурността в Космоса и космическата политика. Той е роден в Дармщат, провинция Хесен. Завършва магистратура по проблемите на мира на конфликтите в Университета „Йохан Волфганг Гьоте” във Франкфурт на Майн. В момента е научен сътрудник в Германската общност по аеронавтика и астронавтика.

Интервюто със Сонай Сарак публикуваме с любезното съдействие на Татяна Канунникова и RIAC

Съществуват предположения, че кюрдите се споменават за първи път в световната историография през III-тото хилядолетие пр. Хр. Това твърди английският асиролог Годфри Драйвър в своя статия в Journal of Royal Asiatic Society. Според него, на шумерска глинена плоча от тази епоха се споменава за „земята на Kar-da“ или “Qar-da”.

След края на студената война, основният въпрос относно формирането на новата структура на световния ред беше свързан с избора между еднополюсния и многополюсния модел. Днес обаче, нещата са по-различни. С актуализирането на теорията за биполярността, концепциите за мултиполярността и еднополярността вече не са единствено възможните модели на устройство на света.

Ускорените темпове на развитие на съвременните технологии и настъпилият научно-технически прогрес в икономически, политически, социален и културен аспект водят до появата на богата палитра от обществени отношения, както и до проблеми и конфликти в национален и световен мащаб.

Дискусията за бъдещия световен ред, до голяма степен, се формира от дилемата, свързана с либералния модел. От една страна, се говори за неговата историческа „окончателност” и безалтернативност, а от друга – кризата, която наблюдаваме днес, беше генерирана в определени исторически условия (краят на студената война), еволюира чак до настоящия момент и, вероятно, ще бъде заменена с нещо друго.

Още статии ...

Подкатегории