брой 1 2019

Здравко Гавран е хърватски дипломат от кариерата, писател и литературен критик. Роден е през 1957 в Славонски Брод. През 1981 завършва Философския факултет на Загребския университет. Известно време работи в католическото издание Glas Koncila. В края на 80-те години се включва в политическото движение за създаване на независима хърватска държава, а през 1992-1993 е съветник на първия хърватски президент Франьо Туджман. От 1995 до днес е служител в Министерството на външните работи, с ранг пълномощен министър. Гавран е професор по хърватски език и литература. Автор е на десетки изследвания, посветени на събития в различни точки на света, включително в Европа и Близкия Изток, както и на осем книги.

Макар че администрацията на Тръмп все още вярва в способността си да провали проекта за газопровода „Северен поток 2” с помощта на санкции и заплахи, безсилието на позицията и в геополитически план беше демонстрирано съвсем ясно в края на 2018, когато първата тръба на газопровода „Турски поток” стигна до бреговете на Турция.

През януари 2018 Департаментът по отбраната заяви, че най-голямата заплаха за САЩ е "съперничеството между великите държави", а не тероризмът и, че военната стратегия и бюджетът на страната следва да се концентрират върху борбата именно с нея [Ali; за критиката срещу тази гледна точка, виж: Zenko]. През март, генерал Къртис Скапароти пък декларира, че "основният стратегически приоритет за САЩ е... сдържането на по-нататъшната агресия и злокачественото влияние на Русия върху нашите съюзници и партньори".

Искрен Веселинов, Защо съм патриот: национализъм за лечение на обществото, 128 стр., ИК "Ахат", 2018

Изглежда че в края на втората година от мандата на президента на САЩ Доналд Тръмп и на шестата, откакто Си Дзинпин пое ръководството на Китай, светът става свидетел на един от онези епохални сблъсъци, които променят контурите на глобалната власт.

Изненадващо за някои, но очаквано за повечето анализатори, провелите през октомври 2018 два тура на президентските избори в Бразилия бяха спечелени (с 55,13% от гласовете) от бившия армейски капитан Жаир Болсонаро, издигнат от Социаллибералната партия (PSL).

В исторически план идеята за социалния бунт се появява в обществения дебат след Френската революция. Темата за бунта присъства и в „Бягство от свободата“ на Ерих Фром, който се опитва да разбере, дали, освен желанието за свобода, не съществува и първично желание за подчинение.

На 30 септември 2018, приключиха проточилите се 14 месеца преговори между САЩ, Канада и Мексико за преразглеждане на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), като това стана буквално в последния момент, само няколко часа преди изтичането на установения от Вашингтон краен срок. Предварителният текст на новото Споразумение на САЩ, Мексико и Канада (USMCA), чиито обем е няколкостотин страници, беше подписан в края на ноември 2018 и ще влезе в сила след като бъде ратифициран от законодателните органи на трите държави. Тоест, това може да стане още през 2019.

Паралелно с нарастващия натиск и увеличаващата се военна активност на НАТО и Запада, като цяло, в близост до границите на Руската Федерация, напоследък векторът на западните геополитически интереси се ориентира и към регионите на Близкия Изток и Африка. Ключов инструмент за реализация на политиката на САЩ и НАТО в региона е лансираната през 1994 инициатива на Алианса за развитие на Средиземноморския диалог, целящ да стимулира практическото сътрудничество с Израел, Йордания, Египет, Тунис, Мароко, Мавритания и Алжир (от 2000-та).

На 11 декември 2018 се навършиха сто години от рождението на Александър Исаевич Солженицин (1918-2008) - юбилей, за който Русия се готвеше още от 2014 и който заслужава да бъде отбелязан по всички кътчета на планетата.

Вероятно някои все още смятат, че студената война е приключила през 1991, когато се разпадна Съветският съюз. Според мнозина експерти обаче, през изминалите оттогава почти трийсет години беше пропусната златната възможност да бъдат излекувани раните, нанесени през 45-годишния период на открита враждебност между Вашингтон и Москва.

Както е известно, геополитическата концепция за Индо-Тихоокеанския регион е заимствана от биогеографията, изучаваща закономерностите на географското разпределение на животните, растенията и микроорганизмите.