Интересите и проблемите на Пекин на Балканите

Легенда:

Новият евразийски мост

Експрeсният маршрут Китай-Европа

Традиционният морски маршрут

Официалното оформяне на китайско-балканското взаимодействие

Китайското присъствие на Балканите придоби значими очертания след оформянето на сътрудничеството на Пекин с държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), като единна регионална група" в рамките на формата "16+1" през 2012. Създаването на този формат беше лансирано от Китай с цел активизиране на взаимодействието с 11 страни членки на ЕС и пет балкански държави в сферите на инвестициите, транспорта, финансите, науката, образованието и културата (1).

Официалният старт на формата стана на първата среща на върха във Варшава през 2012. Там Китай обяви всеобхватна инициатива за укрепване на връзките си с 16-те страни от ЦИЕ, като прокламира "12 мерки за поощряване на приятелското сътрудничество с държавите от Централна и Източна Европа" (2). Предложените мерки включваха: откриване на специални кредитна линия на стойност 10 млрд. долара за финансиране на инфраструктурни проекти, развитие на високите технологии и зелената икономика; създаване на фонд за инвестиционно сътрудничество;  предоставятне на държавите от ЦИЕ на студентнски стипендии за обучение в Китай; укрепване на взаимните контакти в сферата на туризма, образованието и културата; провеждане на редовни съвместни Форуми на политическите лидери, както и отпускането на 2 млрд. юана годишно за финансиране на икономическите контакти между научно-изследователските институти на страните участници и т.н. Този текст стана и основния документ, на който се основава многостранното взаимодействие в рамките "16+1".

Анализирайки активността на формата "16+1", европейските експерти смятат, че поне досега регионалното сътрудничество в тези рамки едва ли оправдава очакванията на Пекин. Причина за това са многобройните препятствия пред реализацията на подобна форма на взаимодействие.Сред тях са различията между системите за вземане на решенията в държавите от еврозоната и  извън нея, различното ниво на развитие на стопанско-икономическите връзки, както и културните и институционални разминавания. Налага се изводът, че за да укрепи позициите си в региона през следващите години Китай ще разширява сътрудничеството с балканските държави най-вече в рамките на двустранните отношения. Освен това, за активизирането на китайско-балканските връзки до голяма степи би трябвало да съдейства реализацията на лансираната през 2013 от Пекин инициатива "Един пояс, един път" (ЕПЕП).

Балканите се превърнаха в един от приоритетите на китайския мегапроект, тъй като Пекин разглежда държавите от полуострова като партньори в усилията му постепенно да си гарантира достъп до пазарите на ЕС. В тази връзка се разширява сътрудничеството във финансовия сектор, включващо мащабно кредитиране по линия на китайските държавни банки и специализирани финансови институции, като Фонда на Пътя на коприната, както и инвестиционните фондове на Китай и страните от ЦИЕ.

Тоест, инициативата "16+1" представлява институционалната основа за задълбочаване на връзките на Китай с държавите от региона. Лидерите на 17-те страни редовно се събират на годищни срещи на върха, провеждани на територията на един от участниците във формата. Последната засега подобна среща се проведе през април 2019 в хърватския град Дубровник. На нея бяха разширени рамките на сътрудничеството, като след присъединяването на Гърция, форматът стана "17+1". През април 2020 трябваше да се проведе такъв форум в Пекин, но заради разразилата се междувременно пандемия от коронавирус той беше отложен.

Особеностите на съвременното китайска-балканско сътрудничество

През последните години китайската активност на Балканския полуостров беше най-осезаема в сферата на инвестициите в изграждане на инфраструктурни обекти.

Първият значим инвестиционен проект на Китай в региона беше гръцкото пристанище Пирея. През 2008 най-голямата китайска държавна корабна компания China Ocean Shipping Company (COSCO) спечели търга за контейнерното пристанище на Пирея, получавайки право да експлоатира в течение на 35 години втори и трети кей на пристанището. През 2015 капацитетът на пристанище Пирея нарасна до 3 млн. контейнера, в сравнение с 685 хил., през 2010. Първоначално COSCO си осигури контролния пакет акции на пристанището (51%) срещу 280,5 млн. евро. Китайците се ангажираха през следващите десет години да инвестират 350 млн. евро в неговата инфраструктура. Китай помага за изграждането на най-бързо разширяващия се контейнерен терминал в Европа.

През март 2019 гръцката Сметна палата взе решение за отдаване под аренда на COSCO на още 16% от пристанището. Арендата му струва на китайците по 100 млн. евро годишно (3). Пекин планира да превърне Пирея в регионален център на търговията си с Европа. Балканите пък са важни за Китай като геополитически мост между това пристанище и останалата част на ЕС (виж картата в началото).

Очаква се, че реализиращият се в момента с участието на китайски капитали проект за изграждането на високоскоростна железопътна линия Белград-Будапеща ще съкрати времепътуването между двете столици от 9 до 2,5 часа. След това новата жп линия ще бъде удължена до столицата на Северна Македония Скопие, а оттам до Атина. В крайна сметка този "балкански железопътен коридор" трябва да съкрати времето за доставка на китайски стоки в Централна Европа от два месеца на една-две седмици. Тоест "Балканският път на коприната" може да се окаже най-важния транспортен маршрут за азиатските стоки, транспортирани към ЦИЕ. Днес контейнеровозите, които се движат от Атина към Хамбург или Ротердам, трябва да изминат дългия обходен маршрут през Гибралтарския пролив и покрай атлантическото крайбрежие на Испания, Португалия и Франция. Сухопътният маршрут е много по-бърз. Китайските стратези планират да превърнат Северна Македония с своеобразен хъб, свързваш Пирея с европейската жп мрежа.

Някои западни експерти смятат, че мащабните китайски инвестиции преследват единствената цел да ускорят и опростят пътя на китайската продукция към ЕС, както и да изместят част от производството на китайските компании по-близо до границите на Съюза. В частност, филиали на китайски производители могат да се появят в страни, като Сърбия, Албания, България и Румъния.

Засега балканските държави значително изостават от ЕС по ниво на развитие на своята инфраструктура. През следващите години те ще продължат да се сблъскват с необходимостта да модернизират своя енергиен и транспортен сектори. В същото време на Балканите липсват достатъчно капитали за покриване на собствените промишлени потребности и регионът продължава да е силно зависим от чуждестранните инвестиции. В тези условия сравнително ниските лихви и дългосрочният характер на китайските кредити изглеждат привлекателни, предвид ограничения достъп на балканските държави, които не са членки на ЕС, до международните финансови ресурси и фондовете на Съюза. Освен това, китайските инвестиции не се обвързват с провеждането на някакви вътрешни реформи, което изгодно ги отличава от предложенията на Световната банка, МВФ и т.н.

Точното определяне на обема на преките чуждестранни инвестиции (ПИИ) от Китай в региона е силно затруднено заради съществената роля на офшорните финансови центрове в подобни сделки и несъвършенството на статистическите методи. Това води до изкривяване на официално публикуваните данни - както от китайски, така и от европейски източници, а също до значителното подценяване на обемите на ПИИ от Китай.

Като цяло, отпусканото от Китай финансиране за Балканите следва модела, по който китайците отпускат кредити на развивашите се страни. На практика, откриваните кредитни линии не се различават съществено от кредитите за държавите от Югоизточна Азия, Африка или Латинска Америка. Както и в други региони, финансовите ресурси са отпускани от китайските държавни банки, като China Exim Bank или Китайската банка за развитие. Финансирането е свързано с предаването на реализацията на целия или поне на съществена част от проекта на китайски компании и включването на китайски подизпълнители при закупуването на повечето компоненти. Сред най-важните условия е гарантирането на погасяването на кредита от съответните национални правителства, в случай, че възникнат проблеми със суверенните гаранционни компании.

Китайската страна определя приоритетите при разпределянето на своите ПИИ в региона в зависимост от специализацията на всяка отделна държава. Така, в страните с по-слабо развити отрасли на индустрията, предимно от Западните Балкани, се реализират предимно проекти в рудодобивната, дървообработвателната и хранително-вкусовата промишленост. Компаниите със суровинен профил, които обикновено са държавни, се разглеждат като потенциални обекти за закупуване от китайски корпорации (4).

В сътрудничеството на Китай с държавите от региона в сферата на инфраструктурните проекти съществува ясно разграничаване по линия на членството на последните в ЕС. В страните, които не са членки на Съюза, бяха реализиране редица големи проекти с използване на китайския модел на финансиране на обща стойност около 6 млрд. евро. Въпреки активността на Пекин обаче, ЕС си остава най-големия инвеститор в региона. През 2015 например, страните от ЕС са инвестирали в Сърбия 21,8 млрд. евро, а Китай - само 139 млн. В момента обаче, китайците лидират в сферата на кредитирането.

Развитието на отношенията по оста Пекин-Белград

Китайската финансова експанзия е най-активна в сръбската икономика. През 2007-2017 Китай е предоставил на Сърбия кредити на обща стойност 3 млрд. долара. По данни на сръбското Министерство на строителството, транспорта и инфраструктурата, стойността на проектите, които то обсъжда с Китай в момента, е около 6 млрд. долара. Най-големите сред тях са строежът на нов мост над Дунав в Белград, изграждането на високоскоростната жп линия Белград-Будапеща, разширяването на ТЕЦ "Костолац" и магистралата, свързваша Сърбия с черногорското адриатическо пристанище Бар.

Пример за мащабните китайски инвестиции в Сърбия беше закупуването, през 2016 на металургичния комбинат "Железара" в Смедерево от китайския държавен конгломерат Hesteel (HBIS) Group, произвеждащ чугун и стомана, за 46 млн. евро. В резултат от това в Смедерево бяха създадени 5 хиляди работни места, а само за една година приходите на завода скочиха с 47%.

През август 2018 китайската компания Zijin Mining Group купи за 1,26 млрд. долара 63% от акциите на рудодобивния и металургичен комплекс Бор - единственият производител на мед и скъпоценни метали в Сърбия. Пак през лятото на 2018 се появи съобщение, че китайската компания за автомобилни гуми Shandong Linglong Tire ще инвестира 1 млрд. долара за създаване на нова компания за гуми в Зоната за свободна търговия около град Зренянин, което следва да стане факт до 2025. В края на март 2019 там беше открит първият европейски завод на китайския производител Linglong International Europe D.O.O. Zrenjanin. Планира се, след окончателното му въвеждане в експлоатация, предприятието на произвежда до 13,62 млн. радиални гуми годишно, генерирайки всяка година печалба от порядъка на 600 млн. долара (5).

Китайските компании активно участват в инфраструктурното строителство в Сърбия. Така например, автомобилният мост "Михаил Пупин" на Дунав, който свързва белградските райони Земун и Борча беще изграден от China Road and Bridge Corporation - CRBC), като 50% от използваните материали са били китайски. Същата компания изгражда автомагистралата Е-763, свързваща Сърбия и Черна гора, с финансиране от китайската Exim Bank. Пак там, в района на град Обреновац, се изгражда мост над река Сава с участието на China Communications Construction Company (6).

В сферата на енергетиката китайците инвестираха над 600 млн. евро в реконструкцията на ТЕЦ "Костолац" и увеличаване капацитета на разположения в близост рудник Дръмно. Водят се преговори с компанията HEAG за изграждане на комплекс от вятърни турбини с мощност 500 МВт. Паралелно с това, в Сърбия стартира строежът на завод за авточасти на китайската компания Mei Ta на стойност 60 млн. евро.

Освен това, Пекин постоянно кани големи групи представители на сръбските медии на мероприятията в рамките на суперпроекта ЕПЕП. На свой ред, в Белград посочват, че всички свързани с Китай събития се осветяват положително както от сръбските медии, така и от правителствените кръгове (7). Както заяви в интервюто си за китайски медии президентът на Сърбия Вучич: "сръбският народ се радва, че стана част от инициативата "Един пояс, един път", която съдейства за мира и стабилността на планетата и свързва различни страни, култури и народи на духовно и материално равнише" (8). Според експерта в сферата на сръбско-китайските отношения Драган Павличевич, на държавно равнище Белград следва политика на отказ от участие в каквито и да било антикитайски инициативи" (9).

Китайското присъствие в останалите страни от Западните Балкани

Китайските компании присъстват и в Хърватска. В началото на 2018 CRBC спечели търга за 380 млн. евро за изграждане на моста Пелешац, който ще позволи свързването на южния ексклав на окръг Дубровник-Неретва с континентална Хърватска и така ще реши проблемите на Загреб с граничните преходи със съседна Босна и Херцеговина в района на град Неум (10).

Черна гора получи кредит от 500 млн. долара от китайската Exim Bank за изграждането на своя участък от магистралата, а Северна Македония – 580 млн. долара за да построи собствена автомагистрала (11). Една от най-големите китайски компании – China Pacific Construction Group – стартира изграждането на скоростна автомагистрала между Черна гора и Албания (12). В Албания китайските компании получиха концесия за летището на Тирана и купиха петролни находища на стойност 450 млн. евро. С китайски кредити се строят и електроцентрали в Босна и Херцеговина.

Въпреки внушителния финансов поток от Китай, сумите от структурните фондове от ЕС, под формата на грантове, са по-големи и по-евтини от китайските заеми. Нерядко обаче, свързаните с отпускането им ограничения са неприемливи за балканските политически елити, което е от полза за Пекин. Слабостта на многострання кредитен механизъм „16+1” доведе до укрепване ролята на двустранното междудържавно финансиране. През последните години най-големите китайски държавни банки отвориха свои представителства в държавите от ЦИЕ (Полша, Унгария, Чехия), а китайската Exim Bank подписа кредитни споразумения  за подкрепа на местния бизнес с банки в Румъния и България.

Китай разработва механизми за разрешаване на споровете, които могат в бъдеще да повлияят върху сътрудничеството му с балканските държави. Пекин, в частност, създава собствен инструментариум за урегулиране на трансграничните инвестиционни конфликти. Така, през лятото на 2018 китайския Върховен народен съд създаде две съдилища за разрешаване на международните търговски спорове в градовете Шънджън (провинция Гуандун) и Сиан (провинция Шънси).

Както е известно, на първоначалния етап от реализацията на инициативата ЕПЕП, Китай предпочиташе Арбитражния съд в Сингапур или Международния арбитражен център в Хонконг. Прехвърлянето на правната юрисдикция към новите структури може да повлияе на страните участници в инициативата. Засега балканските страни не разполагат с административен потенциал и достатъчни правни познания за да могат да участват равноправно в подобен механизъм за разрешаване на споровете. Както изглежда, прехвърлянето на правните пълномощия ще създаде сериозни проблеми за юридическите кантори в Сърбия, Хърватия, Гърция и Босна и Херцеговина заради недостатъчното познаване на китайската съдебна система и китайския език.

Сътрудничеството с Китай в сферата на финансирането на инфраструктурните проекти, може да се разглежда в ЦИЕ като алтернативен вариант. Съответно, Пекин се стреми да убеди страните от региона, че предлагания от него бизнес модел не е пречка за взаимодействието им с ЕС. Това намери отражение в специфичния модел на китайското участие в изграждането на високоскоростната жп линия Белград-Будапеща. В рамките на този проект, китайските компании и банки инвестираха капиталите си в Унгария и Сърбия, както в съотвествие с изискванията към страните членки на ЕС, така и с тези към страните кандидатки за членство, едновременно.

По този начин Пекин се стреми да не допусне у партньорите му от ЦИЕ да се създаде впечатление, че китайците се опитват да наложат нов инвестиционен формат, заобикалящ международните норми на ЕС. Ето защо китайските представители в Белград, Сараево или Скопие се стремят да укрепват взаимодействието с колегите си от ЕС, експертите от поделенията на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Съвместната им работа касае такива сфери, като оценката на въздействие на проектите в рамките на ЕПЕП върху околната среда, публично-частното партньорство и диверсифицираното финансиране на проектите.

Помощта по време на пандемията от коронавирус

След началото на пандемията от Covid-19 в Европа Пекин започна да оказва помощ на Сърбия, като през март 2020 достави в страната респираторни апарати, маски и комплекти за лична защита и изпрати група опитни лекари-вирусолози. През втората половина на април 2020 в Клиничния център в Белград беше открита автоматизирана лаборатория за молекулярно откриване на инфекциозни агенти "Огнено око". Това бе първата от двете лаборатории, които бяха създадени в Сърбия от китайската компания BGI Group. Стойността на проекта е над 700 хил. евро, като 570 хил. бяха предоставени от китайски компании. Втората лаборатория за тестиране за Covid-19 беше създадена в Ниш (13).

Помощта от Китай изправари тази от ЕС, което позволи на китайските държавни медии да извлекат максимална полза от признателността на администрацията на Вучич във връзка с подкрепата от Пекин и разочарованието от реакцията на ЕС и липсата на европейска солидарност (14). Медиите в Китай масово разпространяваха видеозаписи, показващи, как сръбския президент хвали Китай и целува китайското знаме (15).

Някои западни анализатори смятат, че възстановяването на международния авторитет и имидж, след битката с коронавируса вътре в страната, е основния мотив на Китай за предоставяне на помощ на други държави. Според тях обаче, "подобен пропаганден натиск на Пекин и стремителната му инвазия в Европа по време на кризата, могат да доведат и до обратен ефект" (16). Както посочват отговарящи за международните отношения представители на Европейския съвет, "впечатлението, че Китай е взел превес над Европа в момент на икономическо отчаяние, може много бързо да се обърне против него", освен това "отношенията с ЕС си остават най-важните за Сърбия и никаква пропаганда не може да промени този факт" (17). Други експерти обаче смятат, че епидемията от коронавирус може да разкрие нови възможности за взаимодействие между Китай и Европа, тъй като Пекин нееднократно отправя призиви към страните от ЦИЕ за съвместни усилия за предотвратяване на пандемиите, а в сегашните условия тези усилия биха могли да се окажат една от основните сфери на взаимодействие с цел реализацията на инициативата ЕПЕП (18).

Проблемите и перспективите на взаимодействието между Китай и балканските страни

Китайската активност на Балканския полуостров през последното десетилетие говори за това, че дневният ред на Пекин в региона се диктува най-вече от икономически, а не от политически съображения. Привлекателността на Балканите за Китай е свързана с евтината местна работна сила и запазващата се възможност за използване на китайски работници. Освен това, участието в определянето на съдбините на Балканите, укрепва позициите на Пекин в Европа, посредством страните, които вече са членове, или могат да се присъединят към ЕС.

В самия Съюз гледат крайно предпазливо на мотивите за разширяването на китайското присъствие и целите на дългосрочната стратегия на Пекин в региона. Така, Европейската комисия инициира разследване на унгарското участие в проекта за жп линията Белград-Будапеща за да се установи, дали то не е в разрез с европейското законодателство. Според тогаващния председател на ЕК Жан-Клод Юнкер (19), "ако една чуждестранна и контролирана от държавата компания иска да купи в Европа пристанище, част от енергийната инфраструктура или фирма, свързана с отбранителните технологии, това може да стане само при пълна прозрачност, с възможност за дебати и оценка на подобна стъпка" (20).

Докато, в хода на реализацията на ЕПЕП, Китай говори за възраждането на древния Път на коприната, бившият германски външен министър Зигмар Габриел вижда в това далеч по-мащабни амбиции на Пекин, а именно опит за създаване на глобална комплексна система и промяна на света в съответствие със собствените му интереси. През последните години в западните медии гъмжи от заглавия като "Китай се опитва да купи Източна Европа на безценица" (Forbes), "Европа е разделена по въпроса за китайските инвестиции" (Handalsblatt), "Брюксел е притеснен от опита на Китай за сближаване с Източна Европа" (Financial Times). В публичното пространство на ЕС се е наложила идеята, че форматът "17+1" цели задълбочаване на разцеплението между източните и западните страни членки на Съюза, както и "купуването" на правителствата на държавите от ЦИЕ и последващото им използване в институциите на ЕС в интерес на Китай.

Паралелно с това в Брюксел обръщат внимание на влиянието на икономическото взаимодействие с Китай върху политиката, провеждана от страните партньори в "17+1". Там смятат, че прокарвайки подобен формат на сътрудничество, Пекин - освен всичко друго - преследва и политически цели. По западни оценки, привличането на китайски капитали увеличава зависимостта от Китай и води до подкрепа на неговите дипломатически инициативи, както и за идеите, лансирани от Пекин в международинте организации, включително на форумите на ЕС. Така, през 2016, общата позиция на Съвета на ЕС по проблема за Южнокитайско море беше блокирана от Унгария, Гърция, Хърватска и Словения. През 2017 Гърция за първи път се обяви в Съвета за човешките права на ООН против приемането на декларация, в която Брюксел критикуваше Пекин заради случаите с нарушаване на човешките права, квалифицирайки я като "неконструктивна критика срещу Китай". Според гръцката позиция, ЕС би могъл да проведе дискусия с Китай по този въпрос извън рамките на ООН.

В същото време обаче, европейските дебати относно китайското икономическо присъствие в региона съдържат редица неточности, затрудняващи оценката на мащабите на този феномен и неговите политически последици. Сред основните проблеми е липсата на достоверна информация за характера на участието на Китай във финансирането на инфраструктурните проекти на Балканския полуостров. Гръмките твърдения на местните лидери за мултимилиардни сделки с Китай се приемат на доверие, макар че те често не излизат извън чисто декларативните рамки. Това води до значително надценяване на участието на китайските капитали и въздействието на Пекин върху регионалната политика. Истината е, че всеки форум в предишния формат "16+1" приключваше с десетки подписани меморандуми, повечето от които не стигаха дори до фаза техническо-икономическа обосновка на проекта. Причините за това са няколко. На първо място, китайските предложения за финансиране засега отстъпват на аналогичните предложения от страна на ЕС. На второ място пък, липсва яснота относно условията на кредитите, отпускани от китайската Exim Bank или Китайската банка за развитие.

Прокарваният от Китай инвестиционен модел вероятно съдържа рискове от експоненциално нарастване на дълговата зависимост, особено когато става дума за сътрудничество с държави с ниско ниво на икономическо развитие. В Черна гора например, подписването на договора за изграждането на автомагистралата увеличи националния дълг с цели 23 процентни пункта по отношение на БВП. Страната изпитва сериозни финансови затруднения с изграждането на въпросната магистрала, която трябва да свърже Централна Европа с черногорското адриатическо пристанище Бар. Проектът обаче е изключително сложен, тъй като заради планинския релеф в отделни участъци шосето ще преминава по естакади с височина на 50-етажен небостъргач. Черна гора вече дължи 1,1 млрд. долара на китайската Exim Bank и CRBC за изграждащия се в момента 40-километров участък от магистралата. Стойността на строителните работи надхвърли предварителните очаквания със стотици милиони долари заради колебанията във валутните курсове, които не бяха хеджирани.

"Вносът" на работна сила от КНР и покупката оттам на повечето компоненти и материали, на практика връща отпусканите за конкретните проекти китайски финансови ресурси обратно в Китай, вместо те да стимулират растежа на националните икономики на страните-партньори. Това може да затрудни погасяването на задълженията в бъдеще и да породи проблеми в държавния платежен баланс.

Разбира се, китайските експерти следят реакцията на присъствието си в Европа и обръщат внимание на критиките по адрес на Китай. Те обаче оценяват тезата на западните медии, че като увеличава инвестиционната си активност Пекин си гарантира влияние в Европа, като "много опростена". Като доказателство се цитира проведеното през декември 2018 изследване на независимия аналитичен център Leiden Asia Centre към Лайденския университет в Нидерландия. Публикуваният от центъра доклад съдържаше оценка на влиянието, което Китай придобива в Европа посредством инвестициите си в технологии  и инфраструктура. Като пример се посочват четири инвестиционни проекта: два в Югоизточна Европа (проектът за жп линията Белград-Будапеща и инвестициите на COSCO в гръцкото пристанище Пирея) и два в Нидерландия (покупката на най-голямата холандска компания за полупроводникови микросхеми NXP Semiconductors от китайската компания JAC и на търговската компания Nidera от китайския производител на хранителни продукти COFCO).

Според въпросния доклад, сключвайки сделки с Пекин, европейските компании и страните-партньори на Китай в Европа се ръководят единствено от собствената си полза и разчети. В частност, правителствата на Гърция, Унгария и Сърбия активно търсят китайски инвеститори не само за да стимулират националната си икономика, но и за да се сдобият с политически и икономически лост, като противовес на ЕС. Анализирайки доклада, китайските експерти подчертават, че критичните оценки за действията на Пекин "засенчват здравия разум, ограничавайки взаимноизгодното сътрудничество". Според тях, "прекалено много коментари на европейски медии, аналитични центрове и политици се основават на алармистки твърдения и ограничени доказателства за наличието на пряка връзка между китайските инвестиции и влиянието на страната в Европа" (21).

На свой ред, западните експерти прогнозират промени в сферите на приложение на китайските капитали на Балканите в средносрочна перспектива. В частност, инвестициите в транспортна инфраструктура и енергийни клъстери в хода на реализацията на инициативата ЕПЕП могат да се окажат катализатори за разширяване на присъствието на китайски компании и от други сфери. Това може да доведе до усилване на позициите на Пекин в такива сектори на икономиките на балканските държави като търговията на дребно и телекомуникациите, както и до ръст на китайското участие в акционерния капитал на местните туристически и енергийни компании. Според западни прогнози, втората вълна на китайската активност в рамките на инициативата ЕПЕП ще започне с проникването на големи компании, като Huawei, Tencent, Alibaba и WeChat в региона (22).

Пак по западни оценки, китайските инфраструктурни проекти постепенно преминават от строителен към значителен кредитен риск. В Гърция и Сърбия обаче, компаниите от Китай все по-често са склонни да се ангажират и с експлоатацията на реализираните от тях обекти.

Проблем за китайските власти може да се окаже и готовността им, в хода на интернационализацията на инициативата ЕПЕП, да диверсифицират разпределението на рисковете и да приемат съвместното финансиране на проектите с участието на многостранни организации и финансови институции. Това най-вероятно ще се случи в такава сфера, като "отварянето" на китайските търгове за външни участници при гарантиране на равноправни условия за тях. Напоследък китайските компании все по-често се включват в търгове по проекти, финансирани от ЕС в Хърватска и Сърбия, макар че участието на европейски компании в китайски търгове в рамките на ЕПЕП, поне засега е невъзможно.

На Запад прогнозират, че в хода на продължаващото изгодно кредитиране на инфраструктурни проекти на Балканите от китайски банки, в страните от региона може съществено да нарасне рискът от появата на дългови капани. Затова, с цел понижаване на валутните рискове, свързани с тези кредити, вероятно ще се засили процесът на преминаване към кредитиране в местна валута. Подобни промени обаче, със сигурност ще задълбочат опасенията на ЕС. В момента лидерите на Съюза се тревожат, че държавни или финансирани от държавата китайски компании могат да "заимстват" европейските технологични разработки в такива сфери като космическите изследвания, транспортното развитие, енергетиката и телекомуникациите (23).

На самия Балкански полуостров китайското присъствие днес се приема нееднозначно. Някои местни наблюдатели са склонни да оценяват усилващия се конюнктурен интерес на Пекин към региона като форма на "неоколониализъм".  От друга страна обаче, социологическата анкета, проведена от Белградския център за политика за сигурност през 2016-2017, относно влиянието на големите държави върху Сърбия, Китай беше поставен на второ място (след Германия) сред "заслужаващите доверие инвеститори", изпреварвайки САЩ, Русия и ЕС (24). В същото време, широката общественост в балканските държави няма ясна позиция относно вътрешната ситуация в Китай. Повечето жители на региона се интересуват не от геополитиката, а най-вече от собствения си просперитет. Тоест, в съвременните реалности, те са склонни да възприемат Китай по-скоро като приятелска държава, готова да инвестира в икономиката и развитието на индустрията в региона.

Заключение

Китайското присъствие на Балканите до голяма степен е обусловено от икономически съображение и, в частност, от желанието да се покрият нуждите на китайската икономика от природни ресурси, да бъдат закупени перспективни местни предприятия или акции на големи промишлени обекти, да бъде пласирана част от излишната работна ръка в Китай и да бъдат натоварени собствените производствени мощности.

В Пекин предприемат стъпки за да успокоят опасенията на балканските държави във връзка с евентуалната несъвместимост на предлагания от Китай бизнес модел с взаимодействието им с ЕС. Китайците не биха искали в Съюза да се създаде впечатление, че се опитват да наложат нов инвестиционен формат, заобикаляйки съгласуваните европейски правила.

Въпреки щателния контрол на Брюксел по отношение на китайските инвестиции, Пекин не възнамерява да ограничава участието си в икономическото развитие на Балканите. Китайците разчитат на дългосрочно присъствие в региона. В тази връзка, в близка перспектива може да се очаква задълбочаване на взаимодействието с най-близките партньори - Сърбия, България, Босна и Херцеговина. Що се отнася до дългосрочните прогнози, Китай най-вероятно ще съумее да се възползва от геостратегическите предимства и ресурсите на региона в собствен интерес, при условие че успее да приведе инвестиционната си стратегия в съответствие със законите и процедурите на ЕС.

Бележки:

1. Държавите членки на ЕС: България, Унгария, Латвиа, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Хърватска, Чехия и Естония, както и петте балкански страни: Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора и Сърбия.
2. Текст на документа на сайта на Централното правителство на КНР виж: "中国关于促进与中东 欧国家友好合作的十二项举措" (12 мерки на КНР за стимулиране на приятелското сътрудничество с държавите от Централна и Източна Европа) // Централно правителство на КНР. Офиц. сайт. 2012. 26 април. http://www.gov.cn/ldhd/2012-04/26/content_2124352.htm.
3. Fu Jing. COSCO eyeing further Piraeus port investment // China Daily. 2012. June, 19
4. 中国推动"16+1合作"结硕果 (Китай прокарва сътрудничеството във формата "16+1" // Централно правителство на КНР. Офиц. сайт). 2017. 27 ноември. http://www.gov.cn/ xinwen/2017-11/27/content_5242522.htm
5. Linglong Tire’s Factory in Serbia, the First European Factory of China Tire Industry // Linglong Tire. 2019. March, 31. https://en.linglong.cn/content/details34_38475.html.

6 Ускоро спајање моста Сурчин – Обреновац // Градска општина Обреновац. 2019. 28 Јануара. https://obrenovac.rs/?p=16524 .

7 Maričić S. Kina i Srbija: Od prijateljstva do velikih ulaganja // BBC. 2018. 17 Septembar. https://www.bbc.com/serbian/lat/srbija-45552419.

8 从"一带一路"倡议中获益颇丰丨访塞尔维亚总统武契奇//经济日报 (Инициативата "Един пояс, един път" носи много полза. Посещението на сръбския президент Вучич) // Economic Daily. 2018. 11 август.  https://static.jingjiribao.cn/static/jjrbrss/3/3499453408412860926/138899. html .

9. 9. Pavlićević D. "China’s New Silk Road Takes Shape in Central and Eastern Europe" //China Brief. 2015. Vol. XV. Issue 1.
10. Kina spaja Hrvatsku // Sputnik Srbija. 2018. 23 April. https://rs-lat.sputniknews. com/videoclub/201804231115364629-peljeski-most-kina/ .

11.Vuksanovic V., Le Corre Ph. Serbia: China’s Open Door to the Balkans // The Diplomat. 2019. January, 1. https://thediplomat.com/2019/01/serbia-chinas-open-doorto-the-balkans/ .

12. Jadransko-jonski autoput stigao do Čapljine. Kada će do Crne Gore? // Investitor. 2018. 26 Februarа. https://investitor.me/2018/02/26/jadransko-jonski-autoput .
13. 石中玉. 中国企业帮助塞尔维亚修建病毒检测实验室//人民日报 (Шъ Днунсюй. Китайска компания помогна на Сърбия да създаде лаборатория на тестиране на вируси // Жънмин жибао). 2020. 10 април. С. 16.
14. В средата на март 2020 председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен предупреди за първоначална забрана за износа на медикаменти от ЕС в страни, които не са негови членове. Това накара Вучич да заяви, че не съществува никаква европейска солидарност: "всичко това са само приказки". Виж: Вучич: "Коронавирус показал, что европейской солидарности не существует" // РИА "Новости". 2020. 15 март.
15. Albert E. How a Pandemic Drew China and Serbia Closer // The Diplomat. 2020. March, 27. URL: https://thediplomat.com/2020/03/how-a-pandemic-drew-china-and-serbiacloser/ (дата обращения: 08.05.2020).
16. Ibid.
17. Ibid.
18. Kawashima Sh. China and Eastern Europe in the COVID-19 Era // The Diplomat. 2020. April, 2. URL: https://thediplomat.com/2020/04/china-and-eastern-europe-in-thecovid-19-era/ (дата обращения: 08.05.2020).
19. Председател на Европейската комисия от 1 ноември 2014 до 30 ноември 2019.
20. Šimalčík М. China in the Balkans: Motivations behind growing influence // Euractiv. 2018. October, 19. https://www.euractiv.com/section/china/opinion/china-in-thebalkans-motivations-behind-growing-influence/ .
21. China not using investment projects to buy influence in Europe // Belt & Road News. 2019. February, 21. https://www.beltandroad.news/2019/02/21/china-not-using-in vestment-projects-to-buy-influence-in-europe/ .
22. China’s Balkan investments will expand into new areas // Oxford Analytica. 2018. November, 21. https://dailybrief.oxan.com/Analysis/DB239974/Chinas-Balkaninvestments-will-expand-into-new-areas .
23. China’s Balkan investments will expand into new areas.
24. Vuksanovic V., Le Corre Ph. Op. cit.

Литература:

1. Ускоро спајање моста Сурчин – Обреновац // Градска општина Обреновац. 2019. 28 Јануара. https://obrenovac.rs/?p=16524 .
2. Albert E. How a Pandemic Drew China and Serbia Closer // The Diplomat. 2020. March, 27. https://thediplomat.com/2020/03/how-a-pandemic-drew-china-and-serbiacloser/ .
3. China not using investment projects to buy influence in Europe // Belt & Road News. 2019. February, 21. https://www.beltandroad.news/2019/02/21/china-not-usinginvestment-projects-to-buy-influence-in-europe/ .
4. China’s Balkan investments will expand into new areas // Oxford Analytica. 2018. November, 21. https://dailybrief.oxan.com/Analysis/DB239974/Chinas-Balkan-invest ments-will-expand-into-new-areas .
5. Fu Jing. COSCO eyeing further Piraeus port investment // China Daily. 2012. June, 19.
6. Jadransko-jonski autoput stigao do Čapljine. Kada će do Crne Gore? // Investitor. 2018. 26 Februarа. https://investitor.me/2018/02/26/jadransko-jonski-autoput .
7. Kawashima Sh. China and Eastern Europe in the COVID-19 Era // The Diplomat. 2020. April, 2. https://thediplomat.com/2020/04/china-and-eastern-europe-in-the-covid19-era/ .
8. Kina spaja Hrvatsku // Sputnik Srbija. 2018. 23 April. https://rs-lat.sputniknews. com/videoclub/201804231115364629-peljeski-most-kina/ .
9. Linglong Tire’s Factory in Serbia, the First European Factory of China Tire Industry // Linglong Tire. 2019. March, 31. https://en.linglong.cn/content/details34_38475. html .
10. Maričić S. Kina i Srbija: Od prijateljstva do velikih ulaganja // BBC. 2018. 17 Septembar. https://www.bbc.com/serbian/lat/srbija-45552419 .
11. Pavlićević D. "China’s New Silk Road Takes Shape in Central and Eastern Europe" // China Brief. 2015. Vol. XV. Issue 1.
12. Šimalčík М. China in the Balkans: Motivations behind growing influence // Euractiv. 2018. October, 19. https://www.euractiv.com/section/china/opinion/china-in-thebalkans-motivations-behind-growing-influence/ .
13. Thomas M. Construction of Peljesac Bridge begins on Monday – Chinese workers to sleep on cruise ship // The Dubrovnik Times. 2018. July, 28. https://www.thedubrovniktimes.com/news/dubrovnik/item/4962-construction-of-peljesac-bridge-begins-onmonday-chinese-workers-to-sleep-on-cruise-ship .
14. Vuksanovic V., Le Corre Ph. Serbia: China’s Open Door to the Balkans // The Diplomat. 2019. January, 1. https://thediplomat.com/2019/01/serbia-chinas-open-doorto-the-balkans/ .
15. 从"一带一路"倡议中获益颇丰丨访塞尔维亚总统武契奇 //经济日报 (Инициативата „Един пояс, един път” носи много ползи. Посещението на президента на Сърбия Вучич) // Economic Daily. 2018. 11 август. https://static.jingjiribao.cn/static/jjrbrss/3/3499453408412860926/ 138899.html .
16. 石中玉. 中国企业帮助塞尔维亚修建病毒检测实验室 // 人民日报 (Шъ Джунюй. Китайска компания помогна на Сърбия да изгради лаборатория за вирусни тествания // Жънмин жибао). 2020. 10 април.
17. 中国—中东欧国家合作 (Сътрудничеството между Китаем и страните от ЦИЕ) // Министерство на външните работи на КНР. Офиц. сайт. 2018. 26 март. https://www.fmprc. gov.cn/web/wjb_673085/zzjg_673183/xos_673625/dqzz_673633/zgzdogjhz/gk_673651/ t1545370.shtml .
18. "中国关于促进与中东欧国家友好合作的十二项举措" (12 мерки на Китай за стимулиране на приятелското сътрудничество с държавите от Централна и Източна Европа) // Централно правительтво на КНР. Офиц. сайт. 2012. 26 април. http://www.gov.cn/ ldhd/2012-04/26/content_2124352.htm .
19. 中国推动"16+1合作"结硕果 (Китай прокарва сотрудничеството във формата "16+1" // Централно правителство на КНР. Офиц. сайт). 2017. 27 ноября. http://www.gov. cn/xinwen/2017-11/27/content_5242522.htm .
20. 中国在西巴尔干投资为何引起西媒高度关注？//凤凰新媒体 (Защо западните медии отделят толкова голямо внимание на китайските инвестиции в Западните Балкани? // Phoenix New Media). 2018. 6 октомври. http://wemedia.ifeng.com/81059710/wemedia.shtml

*Старши научен сътрудник в Центъра за Азия и Азиатско-Тихоокеанския регион на Руския институт за стратегически изследвания