Апология на многополюсния свят

Според мнозина, краят на еднополюсната доминация на т.нар. Pax Americana може да се характеризира като „планетарен тектоничен разлом”. Използвайки същата хипербола, бихме могли да свържем излизането от сегашната глобална системна криза с възникването на деформационен разрив, разделящ човечеството на два блока, които някои определят като "два противостоящи си полусвята". В основата на това глобално противопоставяне могат да бъдат формиращите се около САЩ и Китай "суперкоалиции", или пък конфронтиращите се тенденции за формиране на бъдещ "многополюсен" или "безполюсен" (т.е. хаотизиран) свят. А може би, както твърди бившият австралийски премиер Кевин Ръд, планетата ни навлиза в "своеобразна нова студена война, представляваща по-скоро безмислено повторение на случилото се през 30-те години на миналия век".

В същото време обаче, редица анализатори са убедени, че нито Съединените американски щати, които в момента изглеждат разединени повече от всякога, нито т.нар. Pax Sinica (т.е. доминираният от Китай "свят на Изтока"), могат да представляват полюси на някакъв нов "двуполюсен световен ред". На фона на случващото се пред очите ни, появата на един "многополюсен модел" изглежда доста по-вероятна.

Именно на този проблем е посветена и най-новата книга на известния руски геополитик-неоевразиец Леонид Савин " Ordo Pluriversalis. Възраждането на многополюсното устройство на света". Савин е член на Военно-научното дружество към руското Министерство на отбраната, както и на Исламабадския международен антитерористичен форум. В продължение на няколко години той беше главен редактор на руското списание "Геополитика", а днес ръководи едноименния информационен интернет портал, оказал се в черния списък на американския Държавен департамент, като част от "екосистемата на руската пропаганда и дезинформация". Което, само по себе си, говори много

Залезът на еднополюсния свят

Както посочва във Foreign Affairs професорът от Харвардския университет Греъм Елисън, "еднополюсният момент в човешката история вече приключи". Според него, в момента САЩ са попаднали в т.нар. "капан на Тукидит", чиято същност е, че страхът на всяка намираща се в упадък велика държава пред нарастваща мощ на съперниците и се оказва повод за все по-агресивни действия, включително и разпалване на войни.

В сегашния преломно-тектоничен момент, когато еднополюсният конструкт на САЩ започва да агонизира, а формиращият се нов многополюсен световен ред е все още твърде слаб (включително и заради глобалната пандемия от коронавирус), вземането на глобални решения за излизане от сегашната изключително дълбока криза очевидно следва да бъде предшествано от дълбок стратегически анализ, който да очертае разположението на противоборстващите си геополитически системи и на тази основа да формулира адекватни на новите предизвикателства международни правила и механизма за изграждане и функциониране на една съобразена с интересите на всички играчи система за глобална сигурност.

Така, професорът от Университета Дюк Брус Джентълсън ацентира върху съперничеството между основните държави в "нехегемонистичния свят", на фона на "плурализацията на дипломацията" и новите правила в двустранните отношения и оспорваното глобално управление. Според него, новите идеологии стимулират преформулирането на вече неработещите правила и презареждането на отношенията, тъй като старата формула за "добрата демокрация и лошия авторитаризъм" вече не работи, освен това е некоректна и безперспективна. Тоест, необходими са алтернативи на остарелите стереотипи и догми, а международните отношения се трансформират в съответствие с многополюсния модел и променящата се геополитическа конфигурация.

В новата си книга Леонид Савин дава интересна експертна оценка на незападния подход към мултиполярността и неолиберално-мондиалисткия мейнстрийм. Всъщност, тя представлява своеобразен тълковен речник на мултиполярната перспектива за устройство на света, като в нея са преосмислени фундаментите на държавността, включително религията, икономиката, мирогледната специфика на различните нации, отнощението към времето и пространството, както и темите за сигурността и суверенитета, национализма и цивилизациите. Тоест, това многопластово изследване е посветено на полицентричната структура на глобалната политическа система.

Заключенията, до които стига в книгата си Леонид Савин, имат екзистенциално-същностен характер. Например, произтичащият от придобилите каскаден характер безредици и бунтове на територията на Съединените щати извод за задълбочаващото се разделение в тази страна, подкрепен с добре обосновани аргументи за изначално заложения в американската държавна система сепаратизъм. Впрочем, в това отношение изводите му съвпадат с тези на преподавателя от Университета Мейсън Джоел Гар в книгата му "Деветта нации на Северна Америка", в която се изтъква изкуственият характер както на държавните граници на САЩ, така и на тези между отделните щати, или пък на Колин Удуърд в неговия бестселър "Американските нации. История на 11-те враждуващи регионални култури на Северна Америка". В същото време обаче, стремежът на Савин да постави ребром въпроса за възможното разпадане на Съединените щати, не бива да ни заблуждава, че подобно развитие наистина е реалистично. Всъщност, исната е, че то е крайно малко вероятно.

Далеч по-реалистично е, при опитите си да конструираме бъдещето на глобалната сигурност, да се базираме на аксиомата, че САЩ няма да отстъпят на никого (или поне няма да го сторят доброволно) сегашната си глобална доминация, тъй като в своите собствени представи те продължават да изглеждат като единствените носители на свобода, демокрация и икономическо благоденствие за останалото човечество. Единственото, което биха си позволили Съединените щати , във връзка с променящата се глобална политико-икономическа конюнктура, е - както предлага Томас Райт от Института Брукинг - да ограничат до разумни предели външнополитическите си амбиции, т.е. занапред да използват изборно (а не повсеместно, както досега) своето прогресивно намаляващо влияние, като предпазливо и постепенно се откажат от някои от ангажиментите си, поети след студената война и особено след 11 септември 2001. Което означава, че в момента светът се намира в очакване на смяна на парадигмата за силовото налагане на демокрацията и гражданското строителство с тази за мирното и легитимно съвместно съществуване на всички народи (и техните различни политически и цивилизационни системи) в рамките на планетарната екосистема.

На практика, в книгата си Леонид Савин предлага нова аналитична методика за „усвояване” на възраждащата се мултиполярност. В своята интерпретация на цивилизационните спецификации авторът изтъква - като специфичен идентификационен елемент, който е особено важен за държавността - концепцията за стратегическата култура.

„Консервативната революция” в глобалната геополитика

Доста перспективна в хода на дискусиите относно избора на бъдещата система на международните отношение изглежда и лансираната от автора теория на неоплурализма, представляваща своеобразен синтез между „естетическата политика” на холандския професор Франклин Анкерсмит и т.нар. „четвъртата политическа теория”, лансирана от руския философ и геополитик-неоевразиец Александър Дугин. Особен интерес представлява и изложената в книгата теория на самия Савин за „устойчивата политика”, опираща се на цялостното консервативно мислене. Според нея, отхвърлянето на радикалния либерализъм може да се превърне в основа за сближаване на консерваторите от различните държави в Европа и извън нея, което пък да доведе до своеобразна „консервативна революция” в глобалната геополитика.

Накрая, следва да спомена големият брой предлагани от автора научни методи за описание на новия тип световен ред, което превръща книгата му в полезно пособие при формулирането на външнополитически стратегии и налагането на мултиполярния-полицентричен-плуриверсен модел в сферата на политическите науки, което е толкова необходимо в сегашния период на глобални геополитически промени.

* Българско геополитическо дружество