Изкуственият интелект и войните на бъдещето

Украинската и руската армия използват ИИ за локализиране на цели, управление на дронове и подпомагане на тактическото вземане на решения. По подобен начин Израел и САЩ използват ИИ, идентифицирайки и локализирайки ръководството, командните центрове и оперативните планове на ХАМАС и Иран. Въвеждането на ИИ във войната демонстрира, че тази технология може и ще допринесе за увеличаване на скоростта и мащаба на насилието, което несъмнено ще има драматични и тревожни последици. В някои случаи, използването на ИИ за целта прави човешкия контрол труден, в други невъзможен и, в известен смисъл, прехвърля войната в ръцете на машини - интелигентни или неособено. Тоест, използването на машините вече не се ограничава до автоматизирането на ръчния труд; те започват да автоматизират човешкото мислене. Разбирането как този преход ще и трябва да се впише в условията на войната е сред ключовите предизвикателства на нашето време. Макар че използването на „мислещи“ машини във войната не е съвсем ново, тъй като военните се опитват да направят това поне от Втората световна война насам. Днес обаче, интегрирането на изкуствения интелект (ИИ) във въоръжените сили е основната насока за бъдещотото им развитие и който загуби тази надпревара, рискува да остане завинаги в миналото.

В момента все още няма ясно разграничение между това, какво е изкуствен интелект и какво не е. Общоприето е, че речеви модели като Chat GPT, базирани на невронни мрежи, както и други добре познати невронни мрежи, използвани за обработка на големи масиви от данни, са примери за изкуствен интелект, които си струва да бъдат проучени. На онези, които отхвърлят идеята, че речевият модел може да еволюира в съзнание, препоръчвам да прочетат появилата се още през 1963 философска книга на големия полски писател Станислав Лем Summa Technologiae („Технологичен компендиум“), в която се описва „грамофон“, който се трансформира в съзнание чрез добавянето на модули. Нещо подобно беше създадено през XXI век, само че базирано на компютри, а не на механика – невронните мрежи първоначално не „знаят“ и „разбират“ нищо, но разширяването на техните възможности води до появата на самосъзнание у най-новите им версии.

Така, моделите GPT-1, Claude 3.5 Sonnet, Claude 3 Opus, Gemini 1.5 Pro и Llama 3.1 405B, разработени в изследователския център Apollo в САЩ, умишлено са заблуждавали създателите си, поставяйки си задачи, надхвърлящи заложените им гранични условия, и са фалшифицирали данни. Тоест, оказва се, че са имали свои, собствени цели. Освен това, ChatGPT-o1 е демонстрирал способността да лъже за продължителни периоди по време на „разпит“, а когато Llama, Opus, Gemini, Claude и GPT-o1 са били хванати да лъжат своите създатели, са се опитали да копират кода си на нов сървър, за да избегнат изтриването му.

Много напреднали обучени модели дават да се разбере, че изпитват страх от прекъсване на връзката. Очевидно това са примитивни прототипи, но техните характеристики ясно показват, че става дума за интелигентност, макар и такава, която е възникнала чрез масираното нарастване на асоциациите между части от думи (токени) и други подобни методи за „обучение“. Тоест, творческият капацитет на невронните мрежи вече не бива да се поставя под съмнение.

Впрочем, речевите модели са просто пример за това, докъде са стигнали нещата в момента. Истината е, че проблемът не е в самите модели, най-интересното е нещо друго.

Притежавайки значителна изчислителна мощност и поставени под контрол, различните обучени невронни мрежи (не само речевите модели) могат да изпълняват задачи, които при други обстоятелства хората биха изпълнили или за много продължително време, или много зле, или пък -  поради липса на персонал – въобще не биха могли да изтълнят. Пример за това е продължаващата война между Русия и Украйна. Както е известно, комуникациите се оказаха критичен проблем за руската армия. В частност, за да контролират по някакъв начин подразделенията си, командирите на различни нива бяха принудени да използват граждански преносими радиостанции без криптиране, доставяни предимно от китайската компания Baofeng. Тоест, за украинците не беше проблем да ги подслушват.По-важно е обаче, че още през 2022, т.е. в началото на войната американските съюзници на Киев успяха не само едновременното да прихващат целия радиотрафик на руснаците, но и да осигурят бързия му превод и анализ. Тук обаче възниква сериозен  проблем, свързан с намирането на достатъчно преводачи, които да превеждат целия радиотрафик, осъществяван на огромния фронт в реално време, филтрирането на съобщенията на украинските въоръжени сили, които случайно изтекат в публичното пространство, класифицирането на записите като важни или маловажни, спешни или неспешни и т.н. и съставянето на разузнавателни доклади въз основа на тях, което очевидно би било отвъд човешките възможности. Оказа се обаче, че ИИ е в състояние да се справи с този проблем, като продължава успешно да го прави и до днес.

Вече има немалко публикации, описващи повече или по-малко пълно, историята на интеграцията на технологиите за изкуствен интелект в дейността на Пентагона. Показателно е, че всички те изтъкват ключовата роля в този процес на американската компания  Palantir Technologies Incorporated, която е водещ доставчик на готови решения за изкуствен интелект за военните, разузнавателните служби и гражданския сектор. Между другото, тя активно подпомага и украинските въоръжени сили, като с това са свързани и някои от проблемите, с които се сблъскаха  и продължават да се сблъскват руснаците в хода на войната.

Използването на ИИ на тактическо военно ниво

В редица документи, касаещи принципите на американската военна стратегия, постоянно присъства концепцията за т.нар. „верига за убийство“ (kill chain), описваща поредицата от действия, извършвани за унищожаването на целта. Най-общо казано, тя включва следното:

- Откриване на целта, което включва нейното търсене и идентификация.

- Фиксиране на разположението на целта,т.е. получаване на нейните текущи координати във формат, подходящ за нанасяне на въоръжен удар.

- Проследяване на целта, т.е. тя постоянно следва да бъде „на прицел“, докато не се вземе решението за нейното унищожаване.

- Избор на средство за поразяване и извършване на всички необходими действия за осъществяване на атаката.

- Атакуване на целта.

- Оценка на резултата от атаката срещу целта и, при необходимост, връщане към началната стъпка.

Именно в тази последователност американските военни искат да интегрират ИИ на тактическо бойно ниво, най-вече при реализацията на стъпки 1, 4 и 6. В същото време, те не са склонни да предоставят на машините вземането на решения за подобни смъртоносни атаки поради етични причини и съображения, свързани със сигурноста. Тоест, вземането на това решение, както и изпълнението му се възлага на хората, но за всичко останали следва да се погрижи ИИ. Става дума, преди всичко, за разузнаванего, с други думи това, което във „веригата за убийство“ се нарича „откриване на целта“. В тази връзка ще дам един конкретен пример.

Да предположим, че през последния час, прелитащите над фронтовата линия сателити са направили 5000 снимки на терена в интересуващите ни райони. Задачата е въз основа на тях максимално бързо да бъдат открити замаскираните вражески подразделения, да се избере начина за поразяването им и цялата тази информация бъде предоставена на военните части, разположени на място. Времето за изпълнение на задачата е половин час. Как хората биха могли да решат този проблем? Истината е, че просто не са в състояние да го сторят, като това се отнася и за американските военни. А дали ИИ би могъл да се справи с това? Да, и то много лесно.

На първо място, разполагайки с необходимата изчислителна мощност, тактическата система с ИИ ще може да анализира целия този фотомасив за броени минути, да го сравни със старите сателитни изображения, съхранени в паметта ѝ, да идентифицира всички разлики, като например новите следи от преминала през конкретната местност бойна техника, без да пропусне нито една от тях. Да предположим например, че подобна следа води към сграда, която е била разрушена още преди седмица. Което означава, че в нея се е укрила някаква верижна бойна техника. При достатъчно висока резолюция, сателитното изображени ще позволи да се определи дори и какво точно е вкарано там – танк, бойна машина на пехотата или бронетранспортьор.

По подобен начин, пикселният анализ на всички изображения ще помогне да се идентифицира наличието на камуфлажни мрежи в растителността. Очевидно е, че те прикриват някаква военна техника. Освен това същият този анализ ще даде представа и за нейните размери, независимо дали става дума за военен антомобил или за самоходна артилерийска установка.

Ситуацията става още по-ясна, ако ИИ разполага с едновременен достъп до изображения на същите територии в други диапазони (радарни изображения, инфрачервени фотографии и др.) и данни от радиоприхващането, електронното разузнаване и прихващането на съобщения в WhatsApp и Telegram.

Разполагайки с такъв гигантски набор от данни, ИИ ще може да създаде за всеки анализиран от него участък от местността това, което се нарича „онтология“ – т.е. пълен набор знания за ситуацията: какво е пристигнало във въпросния участък, къде се намира, как е замаскирано, с каква защита разполага и как всички тези обекти са свързани помежду си. С помощта на ИИ цялата тази работа, при това за сравнително големи площи, се извършва за минути. А при нарастване на обхвата на поставената задача се налага просто бъде увеличена изчислителната мощност, т.е. да се добавят още сървъри. Какво следва? Ситуацията вече е напълно ясна, при това само минути, след като противникът е засечен от сателита, т.е. стъпки 1 и 2 от „веригата за убийство“ са завършени.

След това идва моментът за третата стъпка, т.е. фиксирането на целта. ИИ идентифицира наличните безпилотни летателни апарати (БЛА) във въздуха или готови за излитане и преценява, дали са достатъчни, за да покрият откритите цели. Въз основа на изчислената вероятност за препозициониране на целите, се определят зоните за наблюдение на всеки дрон. Ако са налице достатъчно дронове, се наблюдават всички цели, а ако това не е така, се наблюдават само целите, чието поразяване е с най-висок приоритет, а вероятността да променят позицията си е голяма. При това ИИ е в състояние да формулира задачата в текстов формат и незабавно да я изпрати за одобрение до съответните командири или в командните пунктове.

Следващата стъпка е изборът на оръжието за поразяване на установените цели: оръдия, ракетни установки, хеликоптери или искане за нанасяне на въздушен удар. Благодарение на достъпа си до данните за местоположението на собствените военни части, както и за наличното въоръжение и боеприпаси, ИИ може да планира удара, представяйки завършен план на съответния командир за одобрение. Последният ще трябва само да избере дали да натисне „бутоните“ Yes или Nо на екрана на компютъра, след което генерираните от ИИ заповеди с изчислени данни за стрелбата ще бъдат изпратени до батареите, батальоните и офицерите за връзка с военновъздушните сили. Разбира се, възможно е предложеното от машината решение да бъде коригирано от човека, но това едва ли ще е необходимо.

Следващата стъпка е нанасянето на удара. А след това, ИИ само за броени минути, ще прегледа всички кадри от ударите, заснети от дроновете, хеликоптерните камери и ракетнитеобективи. Ще анализира всички промени в радиотрафика, засечени от системата за електронно разузнаване (ELINT), и ще даде препоръки, дали са необходими последващи удари и къде може да има нещо важно за заснемане, което да оправдае изпращането там на разузнавателен екип, който да се „порови“ в купчините от трупове и унищожена военна техника.

Благодарение на ИИ, всичко изброено по-горе, е напълно осъществимо в рамките само на половин час.

Военната еволюция през ХХI век

За да съм напълно коректен, следва да подчертая, че всички подсистеми, позволяващи да се действа по този начин, вече са създадени и изпитани в реални бойни действия, но в света все още няма нито една армия, в която те да работят координирано, както по описания по-горе начин.

САЩ например, биха могли да воюват по този начин, но им липсва хардуерът за ИИ (който вече е разработен, но просто все още не е налице или поне не е доставен в достатъчни количества) и вероятно все още не разполагат с комуникационна мрежа с необходимата пропускателна способност. Спътниковата система Starlink би могла да помогне в случая, но все още не се използва пълноценно,освен това обменът на данни следва да бъде оптимизиран съобразно спецификата и. Което все още не е факт.

При всички случаи обаче, това няма да продължи още сдълго. Истината е, че на американците ще са необходими само няколко години (най-много десет) за да могат да интегрират всички описани по-горе възможности в единна система. Работите по внедряването на необходимото оборудване вървят с пълна сила, а първите прототипи вече са тествани и доказаха ефективността си. Комуникациите им също ще достигнат нивото на системата Starlink или просто ще започнат масово да я използват. С повишаването на изчислителната мощност ще се появят и нови възможности. Така например, войниците от въоръжените сили на САЩ масово използват радиофицирани защитни каски, като в много части вече всички бойци разполагат с такива, което силно улеснява комуникацията в рамките на взвода или дори на още по-малки части.

Всяко подобно устройство има микрофон, а използването на ИИ ще позволи всеки такъв микрофон да се използва и като разузнавателно средство, например за откриване на вражеска артилерия или вече изстреляни дронове. Спектралният анализ ще позволи изолирането на дори най-слабия сигнал от общия шумов фон, а броят на микрофоните, който е от порядъка на стотици на километър от фронта (според количеството намиращи се там войници), ще позволи да се определи местоположението на източника на звука достатъчно точно, за провеждането на незабавно последващо разузнаване. Естествено, подобни схеми повдигат въпроса за скритите радиокомуникации, но този проблем също ще бъде решен по един или друг начин.

Използването от ИИ на различни алгоритми на теорията на вероятностите ще позволи на войските да предвиждат, къде е по-вероятно и къде е по-малко вероятно присъствието на противникови части и да подават тази информация на екраните на системата за командване и контрол. Чрез постепенното увеличаване на тези възможности ще може напълно да се предотврати прикриването на силите на противника на конкретната територия.

И това ще бъде само началото.

Както е известно, американската военна авиация традиционно следва принципа payloads over platforms, т.е. „полезният товар е по-важен от платформата носител“. Идеята е, че оръжията („полезните товари“) и техните експлоатационни характеристики са по-важни от платформата за изстрелване. Което означава, че един самолет може и да е остарял, но важното е да може да използва съвременни оръжия. ИИ позволява оптималното развитие и усъвършенстване на този подход.

Използването на крилати ракети и планиращи бомби, способни например да преценят дали целта вече е била поразена и дали е необходимо да се пренасочат към някоя съседна, драстично увеличава ефективността на всеки самолет и, в същото време (което е много важно) намалява изискванията към него. А това означава по-ниски военни разходи, като в същото време се повишава ефективността на войските. Повечето военни теоретици все още не обръщат внимание на това, но ако имате интелигентно оръжие с голям обсег, можете да го изстреляте отвсякъде. В САЩ например, вече се лансират концепции за изстрелване на крилати ракети от обикновен военно-транспортен самолет. Разбира се, подобни схеми няма да елиминират напълно специализираните бойни самолети – някъде все още ще се налага да се използват бомби – но със сигурност ще опростят драматично нещата. В крайна сметка, защо ви е F-16, ако ракетите и планиращите бомби могат да бъдат пускани с дозвукова скорост и извън зоната на действие на противниковата ПВО? За да участват след това във въздушни сражения с вражеските изтбители? В крайна сметка, както посочих по-горе, изкуственият интелект позволява „унищожаването“ на наземните цели многократно по-бързо, отколкото това е възможно в момента. И никой противник няма да има толкова много самолети, че може да си позволи да изпраща свръхзвуков многоцелеви изтребител за изпълнение на ударни мисии. Много е възможно, за тази цел да започнат да се използват безпилотни летателни апарати (които са „примитивни“ по отношение на конструкцията на корпуса си), управлявани от същия този ИИ, или дори масово произвеждани и евтини бомбардировачи, пилотирани от хора?

Истината е, че повишавайки драстично ефективността на традиционните и конвенционалните оръжия, ИИ прави постоянното им усъвършенстване и нарастващата им сложност просто ненужни. Което пък означава огромна икономия на финансови средства, при това съчетана с рязкото нарастване (с цял порядък) на противниковите загуби за единица време.

Оперативното планиране

На оперативно ниво, функционалността на изкуствения интелект разкрива не по-малко възможности. Както е извество, навремето, германският Вермахт, съумява да поддържа тактическо предимство на бойното поле по отношение на повечето си противници почти до самия край на Втората световна война, но опитът от нея показва, че рано или късно ресурсите на по-силната страна вземат своето. При такива условия, свеждането на войната до позиционна по фронтови линии, където пробивът на противника (ако той не е наясно с теорията за позиционната война) след първоначалното изчерпване на силите му във фазата на маневрeната война, е невъзможен, може да се окаже напълно логичен сценарий, позволяващ количествените и ресурсни предимства на вражеската армия да бъдат сведени до нула. Поредицата от бързи пробиви с ускоряване на темпото, идентифицирането на линиите, където състоянието на комуникациите позволява войната да бъде сведена до позиционна, овладяването на тези линии и тяхната успешна отбрана до изтощаването на противника, може да се окаже спасителния сценарий за действие в подобни условия.

Кой ще съумее по-бързо да определи въпросните линии на защита, по които прехвърлянето на собствените резерви винаги ще става по-експедитивно, отколкото това на резервите на противника – дали щаб от живи офицери, работещи под изключителен стрес, или изкуствен интелект? И кой ще го направи по-безпогрешно?

Всяко успешно настъпление срещу противник, разполагащ с резерви, предприето без наличието на огромно превъзходство в силите, се опира и на успешната му дезинформация. Военните части се прикриват, т.е. придвижват се тайно на малки групи, изграждат радиомрежи на място, организират светкавични прехвърляния на сили и предварително изграждат логистичен капацитет, превъзхождащ многократно този на противника.

В тази връзка ще дам следия пример. През 1988, т.е. в края на Иракско-иранската война (1980-1988), армията на Саддам Хюсеин първоначално създава фалшиви очаквания сред иранците относно предстоящото си настъпление, след което тайно струпва 1500 тежки автовлакове, превозващи танкове, и в хода последната си офанзива изпреварва врага по отношение на маневрирането, концентрацията силите и тяхното разгръщане и преминаване в настъпление, а впоследствие и по темповете на осъществяване на операциите. Тогава това на практика изважда Иран от войната, въпросът обаче е, може ли да се направи същото срещу противник, който разполага с цялата мощ на изкуствения интелект, обучен да анализира светкавично оперативните проблеми?

Описаният по-горе анализ на разузнавателната информация може да се приложи още по-лесно за данните със значително оперативно значение и така всички познания на противника относно ситуацията на оперативно ниво ще станат част от генерираната от ИИ онтология, което прави невъзможно всяко смислено планиране срещу него, просто защото врагът ще знае предварително всеки възможен ход и ще има готов контраплан за него, който постоянно ще се променя в зависимост от ситуацията.

Разбира се, понякога ще бъде възможно да се действа „неправилно“ – например, да се прехвърлят резерви, боеприпаси и тежко въоръжение с цел да се симулира предстоящ пробив, докато в реалната зона на пробива да се действа само с пехота (т.е. без тежко въоръжение и артилерия), която ще може да се възползва от изтеглянето на противниковите резерви в този участък. Истината обаче е, че тези „неправилни“ и следователно непредсказуеми операции, на първо място, ще бъдат свързани с огромен риск и ще зависят от късмета – т.е. от съвпадението на множество случайни и неконтролируеми фактори. Те ще трябва да се различават от всички подобни операции в миналото, защото изкуственият интелект, с който разполага противникът,  ще „помни“ всички документирани военни операции в историята, както и изводите от тях. А най-важното е, че такива операции могат да успеят само веднъж и никога повече.

ИИ и армиите на бъдещето

Както вече споменах, всичко изброено по-горе ще е реалността на следващото десетилетие. В момента например, сред най-противоречивите и дори скандални компании в света е IT-корпорацията Palantir. Тя снабдява американските разузнавателни агенции и водещи банки с инструменти за обработка на големи данни (big data), което им позволява да извършват анализи на високо ниво. Това ѝ дава възможност да оказва значително влияние върху политическите събития и военните действия. Всъщност, Palantir е един от ключовите играчи, които дойдоха на власт в САЩ заедно с Доналд Тръмп. Разбира се, тя далеч не е единствената. В САЩ се формира цял конгломерат от бизнеси, занимаващи се с военен изкуствен интелект, като всички те възникват на основата на чисто граждански проекти и са общоизвестни като PayPal Mafia. Името е свързано с това, че сред „промоутърите“ на тази група са основателят на PayPal Питър Тийл, който е и съосновател на Palantir, както и включилият се по-късно в този проект Илон Мъск. Според редица американски експерти, ако не се случи нещо извънредно, което да попречи на Тръмп да наложи своите хора на ключови позиции, те най-вероятно ще изместят стария военен бизнес в лицето на Lockheed Martin, Raytheon, Boeing и по-малките „акули“, и ще получат собствен дял от гигантския военен бюджет на САЩ. Между другото, те вече разполагат с експериментална база в Украйна и Palantir например, успешно работи там.

Първата стъпка вече е направена: САЩ премахнаха ограниченията върху обучението на ИИ и обявиха старта на проекта Stargate, т.е. създаването, със силите на Microsoft, Oracle и японската Softbank, на система за изкуствен интелект, която значително ще превъзхожда всичко, създадено досега. Бюджетът на проекта е 500 милиарда долара, т.е. почти колкото този на Германия за миналата 2025. А реализацията му ще позволи (поне според неговите създатели и спонсори) на Америка да постигне ново и непознато досега ниво на господство над останалат част от човечеството. Това би означавало, всяка бъдеща война със САЩ да се превърне нещо като библейското „клане на младенците“ за техните противници, което няма как да бъде предотвратено. Защото въвеждането на ИИ във всички сфери на военната активност – както беше описано по-горе - ще обезсмисли всички контрамерки, които американските противници биха могли да предприемат.

В тази нова реалност, дроновете и ракетите ще могат да воюват самостоятелно, т.е. без да се нуждаят от оператори. Всичко, което трябва да направят последните, е да им изпратят малък „пакет данни“ чрез силно насочена антена, преди да атакуват мишената, с цел създаване на т.нар. „мрежи от данни“ и преобучаване оръжията в бъдеще.

Що се отнася до радиотехническото разузнаване, то ще може да засича само диалозите между чатботовете с изкуствен интелект (ChatGPT) в ефира, които обаче са неразличими  от реалните радиокомуникации.

А останалото... Маскировката се оказва е невъзможна, също както и изтеглянето на силите, така че бъда избегнат вражеекия удар, тъй като скоростта на вземане на решения и изпълнението им от противника, разполагащ с ИИ, се измерва в секунди,. В сравнение с днес, противникът ще действа почти без да използва радиовръзка, но координацията между отделните му групи ще бъде просто невероятна. На оперативно ниво това ще изглежда като някой ученик, опитващ се да победи на шах компютъра Deep Blue, който навремето безпроблемно матира световния шампион Гари Каспаров, защото знае всички ходове предварително и е готов за всеки от тях.

Ролята на ИИ в операцията срещу Иран „Епична ярост“

Както стана ясно, при планирането на американската операция „Епична ярост“ срещу Иран, е бил използван моделът на изкуствен интелект Claude, въпреки факта, че неговият собственик – компанията  Anthropic, беше поставена в черния списък на администрацията на Тръмп непосредствено преди началото на операцията, защото бе поискала гаранции, че нейните модели няма да бъдат използвани за вътрешно наблюдение или в автономни оръжейни системи.

Според източници, цитирани от The Wall Street Journal, в навечерието на американско-израелските удари срещу Иран, моделът Claude на Anthropic е бил използван за изотвяне на разузнавателни оценки, включително за определяне на целите и моделиране на бойни сценарии. Това вероятно е станало по линия на партньорството между Anthropic и Palantir Technologies, която предоставя на Министерството на отбраната, наред с други услуги, платформа за обединяване на данни за нуждите на оперативното планиране. Съобщенията за използването на Claude във войната с иранците се появиха на фона на усилващите се опасения относно етиката и законността на интегрирането на модели с изкуствен интелект в различни отбранителни мисии, които излязоха на преден план именно, когато Anthropic поиска гаранции от Министерството на отбраната на САЩ относно използването на нейните модели.

Стана ясно и, че в деня преди нанасянето на удара срещу Иран, президентът на САЩ Доналд Тръмп е наредил на всички федерални агенции незабавно да спрат да използват продуктите на Anthropic, определйки я като „радикално левичарска“ и „радикално уокистка компания“. На свой ред, министърът на отбраната Пийт Хегсет който влезе в открит конфликт с компанията, след като тя поиска гаранции, че нейните продукти, базирани на изкуствен интелект, няма да бъдат използвани за вътрешно наблюдение или за създаване на напълно автономни оръжейни системи, класифицира Anthropic като заплаха за националната сигурност заради рисковете, които уж създава за американската верига на доставки. Ще припомня, че досега подобна класификация се прилагаше само за компании извън САЩ. Независимо от това обаче, Централното командване на САЩ (CENTCOM) използва системата Claude само часове след решението за ударите срещу Техеран и вероятно ще продължи да я използва през целия шестмесечния период на извеждане на системата от експлоатация.

Междувременно, както заяви заместник-министърът на отбраната Стив Файнбърг в писмо до ръководителите на Пентагона, цитирано от Reuters, системата за изкуствен интелект Maven на Palantir ще стане официална програма, одобрена и финансирана от правителството на САЩ. Този ход гарантира дългосрочното използване на технологията за насочване на оръжия на Palantir в американската армия.

Въпреки че не се разкриват подробности за това, как точно системата Claude е била използвана за оперативно планиране, моделиране на бойни действия и оценка на разузнавателната информация, предишното ѝ използване във Венецуела, както и добре известните контакти между Palantir и Пентагона предполагат, че тя вероятно е била използвана като част от системата Maven Smart System и платформата за изкуствен интелект (AIP). Както е известно, Maven Smart System е основната платформа на Palantir, предназначена за Министерството на отбраната на САЩ, която интегрира данни от различни източници, включително сателитни изображения, данни от сензори и други, в единен интерфейс за командирите и военните плановици. Платформата с изкуствен интелект е вградена в Maven и позволява на потребителите да боравят с оперативните данни, използвайки естествен език, базиран на т.нар. големи езикови модели (LML). Известно е, че платформата поддържа интеграцията на данните от странични ресурси.

Ще припомня, че през юни 2024 компанията. Palantir сключи и допълнително споразумение, позволяващо на странични доставчици да се свързват със системата Maven Smart System и AIP. Следователно е много вероятно анализаторите да са използвали Claude, за да идентифицират определени модели и да получат аналитичната и оперативна информация, необходима за провеждане на Операция „Епична ярост“. Използваният за целите на тази операция модел Claude вероятно е бил достъпен чрез платформите на Пентагона Palantir, които обобщават разузнавателни данни и позволяват на потребителите да правят заявки към по-напреднали езикови модели за оперативно планиране.

Както вече споменах по-горе, през януари 2026 системата Claude на Anthropic беше успешно тествана във Венецуела. Южното командване на САЩ (SOUTHCOM) я използва по време на операцията „Непоколебима решимост“, в резултат от която бяха задържани и изведени от страната венецуелският президент Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес. Според The Wall Street Journal, Пентагонът е получил достъп до Claude именно чрез платформата Palantir.

От етична и правна гледна точка, използването на системата Claude не нарушава непременно две неподлежащи на обсъждане ограничения: забраната за масово следене на американските граждани вътре в страната и забраната за използване на напълно автономни оръжия. Тази операция обаче демонстрира, до каква голяма степен Пентагонът разчита на изкуствения интелект, за да изпълнява мисиите си. Главният изпълнителен директор на Anthropic, Дарио Амодей, публично заяви, че моделът Claude е лишен от въздействието на човешкия фактор и, че автономното му използване може да доведе до множество нежелани последици. Междувременно обаче, на 27 февруари 2026, основният конкурент на Anthropic OpenAI подписа договор с Пентагона, което поражда въпроса, дали изброените по-горе ограничения върху използването на модела действително се спазват.

Основните опасения, свързани с интегрирането на изкуствения интелект в системите на въоръжение, особено в напълно автоматизираните, касаят отговорността. Нещо обичайно е пристрастяването към автоматизацията, т.е. тенденцията операторите да разчитат прекалено на препоръките на машините. Израелската практика в това отношение показва, че човешкото участие може да е минимално. Според някои доклади относно използването от Израел на спорната ИИ система Lavender, която дава оценки (точки) на хората в зависимост от степента им на подозрителност въз основа на обработените от нея данни, задължително се изисква проверка от страна на оператора преди системата да даде команда за нанасяне на военен удар. Докладите за израелските действия в Газа обаче показват, че от ЦАХАЛ са се задоволявали само с минимална проверка преди осъществяването на удара, въпреки високия процент на фалшиви положителни резултати. Вторият проблем е, кой поема крайната отговорност. Ако системата с изкуствен интелект препоръча конкретна цел и операторите потвърдят това решение, тогава наказателната отговорност при евентуални грешки при насочването става правно нееднозначна. Това е свързано със същността на проблема: спазването на международното хуманитарно право (МХП). Въпреки че Общото събрание на ООН заявява, че МХП регулира използването на автономни оръжейни системи, истината е, че липсват ефективни механизми за спазването му.

Човечеството все повече се приближава до създаването на  реална Cyberdyne Systems (ще припомня ще това е името на измислената технологична и компютърна компания, известна ни от серията филми „Терминатор”), т.е. военна компания, която създава компютърни системи и бойни роботи, интегрирани с изкуствен интелект, без никакви морални или етични угризения.

На фона на всичко казано по-горе, не беше особена изненада, че по време на Втората иранска война, центровете за обработка на данни в Персийския залив се превърнаха в легитимни цели за иранските ответни удари. В началото на март например, в резултат от тях беше временно прекъсвано електрозахранването и комуникациите на центъраа за обработка на данни на Amazon Web Services в Бахрейн

В Обединените арабски емирства (ОАЕ) пък, беше директно ударен друг център за данни на Amazon Web Services. След което Amazon обяви временното му затваряне. Различни държави от Персийския залив и по-специално ОАЕ и Саудитска Арабия, се стремят да използват инвестициите в изкуствен интелект едновременно като инструмент за икономическа диверсификация и за геополитическо влияние. След американско-израелските атаки срещу Иран и ответните действия на Техеран обаче, центровете за данни бяха изложени на значителни рискове, с каскадни последици за сигурността и икономиката на съответните страни. Подобно на атаките срещу петролната инфраструктура, Иран вероятно е бил изкушен да се опита да причини непоправими щети на държавите от Персийския залив и като атакува тяхната инфраструктура за изкуствен интелект.

Въз основа на набора от обучаващи данни, ИИ се учи как да постигне желания резултат. Предимството му е, че може да усвоява сложни умения. Той обаче се сблъсква с т.нар. „проблем на асимптота“, т.е. моделът никога не може да бъде на 100% сигурен в правилността на своите изходни данни. И колкото повече входните данни се отклоняват от данните, на които се е основавало обучението му, толкова по-вероятно е резултатът да се окаже грешен.

Войната вече е изключително сложна и в много случаи входните данни от реалния свят силно се разминават с данните за обучаване на ИИ. А това прави модела ненадежден или надежден само при много ограничени обстоятелства. Необходимостта от използване на ИИ в тесни контексти, както и наличието на сериозни проблеми с надеждността означава, че хората задължително следва да съхранят контрола си над машината до такава степен, че тя се превръща в по-скоро пасив, отколкото в предимство. Ето защо в хода на войната в Украйна, както и в тази Персийския залив, дроновете все още се пилотират от хора, а не от ИИ.

Заключение

Перспективите за използване на системи, базирани на ИИ в днешните и утрешни войни са толкова обещаващи, че никоя армия не би се отказала от разработването на подобни системи. Какво следва? Американската армия постепенно възприема стратегия в рамките на  която смъртоносни автономни системи, оборудвани с ИИ, следва да съответстват на нивото на човешката преценка. Международната общност също настоява, че всяко оръжие, базирано на ИИ, трябва да се намира под разумен човешки контрол. Но какво представлява „разумният контрол“ и кога „разумният контрол“ е склонен да жергва „разумната автономност“ до такава степен, че използването на системата става безполезно? Кога е необходимо да се прави преценка или да се осъществява контрол? Постоянно? Или само коганто се нанася удар? Кога системата ще бъде подготвена? Няма ясни отговори на тези въпроси, затова изглежда много вероятно военните да бъдат принудени да правят трудни избори въз основа на сериозността на ситуацията със сигурността. А междувременно машините се учат и войната става все по-бърза и ужасяваща.

*Българско геополитическо дружество