брой 5 2019

Австралийският външнополитически експерт Глен Дийсън е завършил международни бизнес и маркетингови стратегии в Университета на Сидни, както и международни отношения в Университета Макгуайър. Защитава докторската си дисертация в Амстердамския свободен университет. Той е научен сътрудник в Университета на Западен Сидни и професор във Висшето училище за икономика в Москва.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

На 24 март 2019 Сърбия отбеляза 20-та годишнина от незаконното бомбардиране на нейната територия от обединените сили на НАТО. Тези военни действия на Алианса продължиха 78 дни като това беше първият голям конфликт на територията на Европа след разпадането на Съветския съюз и Варшавския пакт.

Призракът на междурелигиозните конфликти продължава да хвърля сянката си върху целия Близък Изток. Често именно тези конфликти се разглеждат като основната причина за хаоса, конфликтите и екстремизма, залели региона. Именно религиозните разногласия са в основата на онова, което мнозина смятат за водещата разделителни линия в Близкия Изток - противопоставянето между сунити и шиити.

Maxime Chaix La guerre de l'ombre en Syrie - Cia, petrodollars et Djihad, 214 р, Erick Bonnier, 2019

Напоследък Eвропейският съюз се превръща във все по-значим играч в сферата на санкционната геополитика. Има няколко причини за това. На първо място, ЕС се превърна в една от най-големите световни икономики, разполагаща с гигантски технологичен, индустриален и човешки капитал.

Събитията от последните седмици в Близкия Изток накараха мнозина да изтръпнат. Поредицата от провокации в района на двете най-важни международни морски артерии - Ормузкия пролив и Оманския залив, породи опасения в световните столици, дестабилизира глобалните пазари и активизира дипломатите.

Доналд Тръмп управлява САЩ вече няколко години. Шансовете му да бъде преизбран за президент са сравнително големи [How 2019]  и продължават да нарастват [Clark 2019]. Особено след като окончателният доклад на специалния прокурор Робърт Мюлер за "руската намеса" в президентските избори през 2016 не можа да потвърди обвиненията отправени на Тръмп от разузнавателната общност, демократите и водещите медийни концерни [Arciga 2019; Day 2019], които в момента рискуват също да станат обект на разследване [Trump-Russia 2019].

Според преподавателя в Университета на Кент и старши редактор на канадското списание Global Brief, Закари Пайкин: "Макар руската концепция за т.нар. Голяма Евразия вече е доказала своята целесъобразност за разрешаването на редица външнополитически дилеми, тя продължава да се нуждае от задълбочаване и по-нататъшно развитие.

В момента съществуват три основни сценария за развитието на Косовския въпрос - непризнаване (т.е. запазване на статуквото), разграничаване (размяна на територии) и принудително признаване чрез въоръжен конфликт. Смятаме, че от момента на подписването на Споразумението за нормализация на отношенията между Белград и Прищина през 2013, политическата линия на Сърбия на практика постепенно се ориентираше към един от тях, а именно - към разграничаването. Зашо?

Настоящата статия е посветена на политическата роля на Европейския съюз за намиране адекватно решение на палестинско-израелския конфликт. През седемдесетте години на миналия век Европейската общност (EO) изигра активна роля в тази насока, чиято кулминацията беше приемането на Венецианската декларация през 1980, но скоро след това, светът стана свидетел на постепенно отслабване и отстъпление на независимата европейската външна политика, включително и отдръпване от вътрешноевропейския консенсус по този въпрос, най-вече по време на мандата на американския президент Роналд Рейгън (1981-1989) и британския премиер Маргарет Тачър (1979-1990).

През последните години в САЩ беше осъществена преоценка на ценностите както по отношение на взаимодействието с Русия, така и на процесите в постсъветското пространство. До този момент, Москва демонстрира сравнителна устойчивост към външния натиск, осъществяван от САЩ и в по-малка степен от ЕС, но по-нататъшната ескалация на този натиск на фона на изострянето на ситуацията в редица критично важни за Вашингтон зони на интереси и сфери на влияние може да доведе до изключително болезнени и невинаги предсказуеми последици.

За да отговорим на интерса за бъдещето на сигурността на Балканите, а с това и на често поставяния провокационен въпрос за техния избор да бъдат „зона–фронт”,  „зона–буфер” или „мост” между Запада и Изтока, трябва за се опитаме да ги поставим в координатната система на протичащите вече мащабни и дълбоки процеси на трансформация на световния ред, но тъй като тя има няколко възможни сценария и предполага нехомогенна и неясна среда на сигурност, това затруднява прогнозите за нашия регион.