Сонай САРАК е сред най-известните германски експерти по проблемите, касаещи сигурността в Космоса и космическата политика. Той е роден в Дармщат, провинция Хесен. Завършва магистратура по проблемите на мира на конфликтите в Университета „Йохан Волфганг Гьоте” във Франкфурт на Майн. В момента е научен сътрудник в Германската общност по аеронавтика и астронавтика.
Интервюто със Сонай Сарак публикуваме с любезното съдействие на Татяна Канунникова и RIAC
-Кои са предимствата на космическите оръжия и какви опасности са свързани с тях?
Единственото предимство на космическите въоръжения, което виждам, е потенциалът им за сдържане или предотвратяване на изпреварваща атака срещу собствените спътници или, в случай че това сдържане се окаже неуспешно, за защита на критично важните космически обекти от враждебни действия, особено по време на конфликти. В същото време обаче, имайки предвид наличието на редица фактори, може да се говори само за ограничени и краткосрочни предимства. На първо място, психологическото въздействие ще бъде огромно и може да създаде враждебна среда в космоса, защото геополитическите противници също ще бъдат принудени да инвестират в космическо въоръжение и да го разположат в орбита. Съмнявам се, че подобен сценарий може да се реализира в кратки срокове, но той е напълно възможен в средносрочна и дългосрочна перспектива.
Освен политическите усложения, използването на разрушително оръжие в космоса ще има пагубни последици и заради генерирането на космически отпадъци, а безвъзвратната загуба на много комерсиални спътници ще се отрази сериозно на световната икономика. За разлика от разрушаващото космическо оръжие, предимството на неразрушаващите оръжия е, че те само временно нарушават, блокират или влошават работата на космическите системи, в резултат от което на практика не възниква космически боклук. Затова то представлява интерес от стратегическа гледна точка. В тази категория влизат електронните, лазерните и кибероръжията, които вече се използват на практика.
В същото време, трудностите с идентифицирането на източника на атака с използване на такова оръжие, което представлява атрибутивен проблем, може да ерозира доверието между държави, чиито отношения и без това са напрегнати. Предвид това, държавните и недържавни субекти могат да разглеждат такива ситуации като възможност за осъществяване на операции „под фалшив флаг”. Друг въпрос е, доколко подобна кампания би могла да е ефективна в космоса.
-Проектът за Договор за предотвратяване разполагането на оръжие в космоса (ДПОК) цели запазването на космическото пространство свободно от оръжия. Каква е същността на аргументите против този проектодоговор? И, в частност, защо се налага в списъка на космическите оръжия да бъдат включени и системи за на въоръжение с наземно базиране?
Не смятам, че в сегашната политическа среда дипломатически инициативи като ДПОК са ефективни. Бих очертал три причини за това. На първо място, политическите интереси и визиите за контрола над въоръженията в космоса на САЩ, от една страна, и на Китай и Русия – от друга, силно се разминават. Съединените щати решително се обяват за такова статукво, което се базира върху нямаща задължителен характер и неясна правна основа, защото това би им позволило да интерпретират нормите съобразно интересите на собствената си национална сигурност. За да се разбере поведението на американците, трябва да сме наясно за силната им космическа зависимост и чувството за несигурност в тази сфера. За разлика от САЩ, Китай и Русия се стремят да прокарат една задължителна за всички правна основа, вероятно и с цел да постигнат баланс на силите със САЩ. В същото време те следват свои собствени стратегии за презастраховане от рискове, така че да са подготвеини за всички възможни варианти, включително ако усилията им в областта на контрола на въоъръженията се провалят. Това би могло да обясни парадоксалното на пръв поглед поведение на Китай например, който през 2007 реши да проведе изпитания на противоспътниково оръжие, въпреки че решително се обявява за запазване на космическото пространство свободно от всякакви оръжия. От гледна точка на китайската национална сигурност, това е разбираемо, но в същото време има риск другите заинтересовани играчи да интерпретират тази двойствена активност като „лицемерна”. Това, на свой ред, може да ерозира всички усилия и проекти от типа на ДПОК.
На второ място, мисля, че живеем в условия на усилващо се геополитическо напрежение и в тази връзка не смятам за перспективни такива дипломатически инициативи като ДПОК, макар че от чисто идеалистическа гледна точка ги подкрепям.
На трето място, и това ме навежда да последната част от вашия въпрос, ДПОК се опитва да формулира едно понятие, което – поне според мен – не може да бъде ясно дефинирано, или заради различията в мненията, или по чисто технически причини. Става дума за термина „космическо оръжие”. Системите на въоръжение с наземно базиране следва да бъдат включени в списъка на космическите оръжия, ако са в състояние ефективно да поразяват цели в космоса. Какво обаче да кажем за новите комерсиални технологии, като маневрените системи за активно отстраняване на космическия боклук и обслужването в орбита например, чието използване зависи от намеренията на оператора?
Дали можем да говорим за космическо оръжие, когато ваш съюзник разработва и поддържа работата на спътник, създаден специално за да функционира в непосредствена близост до други обекти, включитено за тяхното отстраняване или дозареждането им? Дали става дума за космическо оръжие, когато противникът използва същите комерсиални технологии за премахване на космически боклук? Тоест, почти невъзможно е тези технологии да бъдат разглеждани като космически оръжия заради прекалено гъвкавата интерпретация. В крайна сметка, не мисля, че, сам по себе си, ДПОК отговаря на текущите потребности на водещите космически държави в сферата на сигурността. За да се увенчаят с успех подобни усилия за контрол на въоръженията е необходимо, паралелно с това, да се използват възможностите на глобалната ситуационна осведоменост за космическото пространство.
-Какви други мерки биха могли да помогнат за предотвратяване разполагането на оръжия в космическото пространство?
Лично аз смятам, че концепцията за ситуационна осведоменост относно космическото простраство (SSA) представлява единствения реалистичен подход за излизане от задънената улица в преговорите за контрола над въоръженията в космоса. Техническата способност за откриване, идентифициране, проследяване и каталогизиране на космическите обекти и събития, може да помогне за смекчаването на т.нар. „проблем на другите умове” в такава среда с двойно предназначение, каквато е космосът, когато е трудно да се интерпретират намеренията на опонента по отношение на конкретен космически обект или дейност.
Този психологически проблем се задълбочава от появата на маневрените технологии, като системата за активно премахване на космическия боклук и системата за обслужване в орбита, тъй като - в зависимост от геополитическия контекст - тези обекти могат да се възприемат и интерпретират като ефективни средства за ограничаване обема на космическите отпадъци и за проверка състоянието на спътниците, или пък като потенциално космическо оръжие. В последния случай, подобни технологии с двойно предназначение могат да създадат проблеми в сферата на сигурността или да задълбочат вече съществуващите, именно заради присъщата им двусмисленост. Осигурявайки по-голяма прозрачност, глобалната инфраструктура на SSA може да премахне тази двусмисленост и да стимулира по-тясното сътрудничество посредством обмена на данни между държавите.
Като цяло, смятам, че трябва да се стремим да контролираме поведението на субектите в космоса, а не технологичните аспекти на разположените там обекти. Подобна система за космическа сигурност ще бъде по-добра отправна точка за успешни преговори за контрол на въоръженията, в сравнение със сегашната ситуация.
-През 2019 САЩ създадоха свои Космически сили, като нов самостоятелен род войски. Какви са положителните и/или отрицателните последици от тази стъпка?
Не мога да кажа много за организационните аспекти на това подразделение, но ще отбележа, че конфликтите започват да се прехвърлят и в космоса, а Космическите сили на САЩ са просто продукт на тази променяща се космическа среда. От една страна, това можеше да се очаква, защото създаването на ново космическо военно подразделение привлича необходимото внимание към космоса като стратегическа сфера, което беше назряло отдавна. В същото време обаче, само с помощта на подобен чисто военен подход няма как да бъдат решени сложните проблеми на сигурността в космоса. Важно е също, на дипломатическо ниво към решаването им да бъдат привлечени Русия и Китай, за да се постигне поне минимално взаимно доверие. А насъщните въпроси, свързани с нарастващия обем космически отпадъци, могат да станат основа за подобно сътрудничество, защото те в еднаква степен засягат всички космически държави.
От гледна точка на националната сигурност, има смисъл да бъде анализирано статуквото на военните възможности в контекста на променилата се ситуация в сферата на безопасността и да се реагира на това с нови доктрини, технологии и бюджет. Междувременно, ажиотажът около американските Космически сили доведе до ответна реакция на политическо равнище, особено в Китай и Русия, което може да създаде опасна ситуация в сферата на сигурността, способна да ерозира политическите отношения. Като цяло, възприемам създаването на Космическите сили на САЩ, както и на аналогични подразделения в други държави, като необходимост, с която на космическите държави ще се наложи да се сблъскват все по-често. Не по-малко важно обаче е да бъдат създадени международни механизми, способни да разрешават възникналите конфликти по подходящии начин.
-Междувременно, през миналата 2020 президентът Тръмп подписа указ относно поликата на САЩ в сферата на експлоатацията на ресурсите, извън пределите на Земята. Как това ще повлияе върху сигурността в космоса?
В космоса съществува силна взаимна връзка между гражданско-комерсиалната активност и сигурността, като в някои случаи тя е по-слабо изразена, а в други е политически оцветена и, следователно, очевидна. Например, експерименталните изпитания, които осъществява Русия със своите маневрени спътници в близост до американските спътници, невинаги имат „агресивни” намерения, но могат да се интерпретират по този начин, което е опасно по ред очевидни причини – особено, когато подобни изпитания се провеждат в близост до военни спътници. Полемиката породена от Указ 13914 „За поощряване на международната подкрепа за възстановяването и използването на космичеките ресурси”, илюстрира конфликтния вътрешен потенциал на сегашната дейност, свързана с комерсиализацията на космоса поради правната неяснота, различните интерпретации или дори оспорването на съществуващите норми в новата политическа и икономическа ситуация.
Когато говоря за правна неяснота, имам предвид неднозначната юридическа основа и съществуващите ограничения, особено по отношеиие на комерсиалноото използване на пространството. На свой ред, тя поражда различни интерпретации от страна на отделните държави относно използването на космоса за комерсиални цели, като добива на космически полезни изкопаеми например. Така, докато САЩ се обявяват против задължителните международни правила и идеите за космоса като всеобщо достояние, Русия се придържа към противоположната позиция. На свой ред, тя възприема американската инициатива като едностранен акт, докато САЩ я разглеждат като практическа стъпка. Тоест, свидетели сме на ескалиращ процес на нарастващи разногласия, породен от различните представи за това, как следва да се решават проблемите, свързани с комерсиализацията на космоса и как да се формира основата за това.
Според мен, подобна ситуация може да окаже влияние върху космическата сигурност, доколкото е в състояние да ерозира установените норми, като принципа за всеобщото достояние на космоса например, или – напротив – да ги укрепи. С подписването на Указ 13914 САЩ успяха да включат този принцип в международния дневен ред във връзка с Договора за Луната, като предмет на дискусии. На пръв поглед, това е добре, защото в условията на политически и икономически сътресения дори и фундаменталните норми следва да бъдат дискутирани и, при необходимост, адаптирани. При положение обаче, че амбициите на някой участник в процеса се възприемат от мнозинството останали като едностранни действия или като дипломатическа уловка, визираната от него норма може да бъде допълнително укрепена.
Като цяло, на дипломатическо равнище, тези процеси и последици могат да повлияят върху сътрудничеството и в този случай руско-американското партньорство в сферата на пилотираните космически полети се поставя под въпрос не само от подписването на въпросния Указ, но и от отсъствието на Русия в подписаното от НАСА споразумение „Артемида” (между 8 страни, начело със САЩ, касаещо основните правила на бъдещ международен съюз за изследване на Луната – б.р.). Там, където има недостиг на сътрудничество, нараства недоверието, като това се отнася най-вече за космическото пространство, където изчезва границата между военната и комерсиалната активност. А това увеличава риска от погрешно тълкуване и остра политическа реакция.
- Не трябва ли отговорните политици да се отнасят по-сериозно към риска от космически тероризъм? Какви механизми биха помогнали за ефективната защита на спътниците от терористични атаки в космоса?
- Темата е интересна, включително и защото не е достатъчно проучена, разполага с ограничена емпирична основа и обхваща множество възможни сценарии. След края на студената война ситуацията в космоса се промени радикално. Днес космосът е по-достъпен за много държавни и недържавни субекти и тъкмо по тази причина глобалната космическа активност непрекъснато нараства. Това "демократизиране" на космоса повишава качеството на живот, като цяло, за много страни по целия свят, благодарение на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС), системите за комуникация и спътниците за наблюдаване на Земята. В същото време, най-силно зависимите от космоса държави, като САЩ, Русия или Китай, все по-често се сблъскват с нарушаване на реда в тази сфера. Наличието на подобна асиметрия и уязвимост може да осигури стратегическо предимство на недържавни и държавни терористични организации, посредством осъществяване на атаки срещу космически и наземни комплекси, както и срещу радиочестотите.
Лично аз се съмнявям, че в сегашната ситуация терористичните групировки са в състояние да използват сложните противоспътникови системи и балистични ракети за кинетично унищожаване на спътници. Не изключвам обаче това в бъдеще. Смятам за по-вероятно, терористите да се сдобият и използват евтини технологии, като радиочестотни заглушители, способни временно или постоянно да нарушат работата на спътниците. Наземните космически комплекси са леснодостъпни и поради това са уязвими за физически атаки. По-сложно технически, но не и невъзможно, е използването на фалшиви сигнали от ГНСС с цел манипулация с помощта на сигнали с определено местоположение. Освен това, случаите на овладяване или осъществяване на кибератаки срещу космически обеакти или наземни станции от страна на терористични недържавни субекти вече са частично доказани и емпирично.
Нагледен пример беше овладяването на намиращия се на геостационарна орбита спътник Intelsat-12 от военизираната организация "Тигри за освобождение на Тамил Илам" от Шри Ланка. Тъй като по-слабо защитените (в сравнение с военните) комерсиални спътници все по-често се използват и за военни цели, те също представляват потенциална мишена. Добрата новина е, че усилването на защитата на системата прави сегашните спътници по-устойчиви на смущения и киберзаплахи, а криптографските методи могат да помогнат за преодоляването на тези пропуски в гарантирането на сигурността. Според мен, космическият тероризъм е по-скоро заплаха за бъдещето, но въпреки това онези, които вземат политическите решения, следва да отчитат и този сценарий при формулирането на космическата си стратегия.
- Смятате ли, че космосът може да се превърне в бойното поле на бъдещето?
- Да, и ние вече вървим в тази посока. В резултат от технологичните иновации, пространствената сфера на влияние на човечеството непрекъснато се разширяваше през последните десетилетия - както в гражданско, така и във военно отношение. Такива сфери, като морето и въздушното пространство, се превърнаха в елемент от развитието на геополитичеките процеси. Като логично следствие, в резултат от усвояването на нови сфери, конфликтите и войните също се пренасят в тях. В космическото пространство сме свидетели на аналогичен процес на трансформация, за което има много причини, освен създаването на Космическите сили на САЩ и другите действия в космоса на големите космически държави.
От 2019 насам, Франция концентрира вниманието си непосредствено върху настъпателните и отбранителни елементи на противокосмическата активност. Индийските изпитания на противоспътникова ракета през март 2019 също свидетелстват, че космическото пространство все по-често се разглежда като следващото бойно поле. Промяната на космическата политика на Япония в посока от стриктно невоенното използване на космоса, в съответствие с нейната мирна конституция, към използването му за военни цели, беше знакова. Всички тези тенденции намериха отражение и в решението на НАТО да признае космоса за петия театър на военни действия, наред с въздушното, наземното, морското и киберпространството.
Паралелно с това, през последните години дискурсът се измести от космоса, като своеобразно "светилище", към космоса като театър на бойни действия, което ускорява очертания по-горе процес на трансформация, чрез промяната на политическата реалност. Макар че това развитие на събитията поражда тревога, то не бива да ни учудва, имайки предвид факта, че националната сигурност и икономиката на държавите се оказват все по-зависими от най-важните космически инфраструктури. На свой ред, това увеличава уязвимостта им в космоса, което е причината държавите да се стремят към по-голяма сигурност с помощта на военно-космически доктрини и ръст на инвестициите. Днешният проблем е свързан с това, че всеки от заинтересованите играчи интерпретира усилията на другите за гарантиране на сигурността си като потенциално опасни за себе си и затова някои от тях се сблъскват с проблеми в сферата на сигурността, а други вървят в тази посока.
Предвид всички тези тенденции, космосът неизбежно ще се превърне в зона на конфликти. Международната космическа общност обаче, може ефективно да контролира този процес, създавайки стимули за по-широко сътрудничество, общуване, прозрачност и доверие. Инфраструктурата на глобалната космическа ситуационна осведоменост е именно такъв стимул, защото веднага след като бъде създадена, международнатга общност ще може да ограничи възможностите за погрешно тълкуване, да смекчи прекалено острата политическа реакция и да разреши т.нар. "дилема на сигурността". Освен това, то би формирало по-надеждна основа за преговори относно контрола на въоръженията.
