брой 6 2019

През 1920 Унгария ще отбележи стогодишнината от трагичния за страната Трианонски договор, в резултат от който значителна част от унгарската етническа общност остава извън силно орязаните граници на страната.

Научно-техническата революция мощно ускори процеса на развитие на човешката цивилизация. Само допреди петдесет години светът радикално се различаваше от сегашния. Компютърните технологии се развиват експоненциално, ускорявайки циклите на научните изследвания и разработки. Нещо повече, мнозина учени и футуролози смятат, че това е само началото на предстоящ хипотетичен гигантски технологичен скок, придобил популярност в научната литература като "технологична сингулярност", след който развитието на технологиите във всички сфери на човешката активност ще стане толкова бързо и сложно, че ще излезе извън рамките на собственото ни разбиране.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Вниманието в този текст е насочено към т.нар. „стабилна нестабилност“ в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР), която - противно на очакванията, осигури на страните в това географско пространство относително безкризисно развитие. Въпреки разпада на биполярната система и множеството хипотези за нарастваща нестабилност, отсъствието на крупни конфликти от края на войната във Виетнам насам, е очевиден факт.

Борислав Градинаров, Силата на системния фактор. Системният генезис на неопределеността в обществото, 264 стр., “Изток – Запад”, София, 2019.

Идеята за европейското ядрено сдържане редовно присъства в дебатите, касаещи сигурността, поне от 50 години насам, което дава основание да се определя като "слона в стаята" (1). В началото на 60-те години на ХХ век, когато европейците започнаха да претендират за по-значима роля в стратегията на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), се появиха и планове за формирането на многостранни ядрени сили под европейски контрол.

Според мнозина, нееднократно изразеното от американския президент Тръмп желание страната му да купи Гренландия е свързано не толкова с икономическите, колкото с дългосрочните стратегически планове на Вашингтон. Въпреки по-скоро подигравателната реакция на повечето водещи датски, а и гренландски политици и висши чиновници, става дума за съвсем сериозно предожение, което вероятно ще бъде подновено след известно време, възможно под някаква друга форма.

Arnaud Lacheret, Les territoires gagnés de la république?, 168 р. , Bord de l'eau, 2019

Във Франция отдавна се коментира темата за "загубените територии" на Републиката и за чиновниците, които заради своите клиентелистки интереси, малодушие или безхаберие, съдействат - в най-лошия случай - за усилването на ислямизма и религиозния комунитаризъм.

Както посочва френският геополитик и експерт по проблемите в постсъветското пространство Игор Деланоа: "Огромният брой реки, почти 40-хиляди километровата морска граница, контролираните от страната морски пространства с обща площ 7,5 млн. кв. км и четвъртата най-голяма изключителна икономическа зона в света - всичко това априори превръща Русия в отворена към морските простори държава, но в същото време редица фактори затрудняват достъпа и до океанските пространства.

Както в миналото, така и днес, глобалното протиопоставяне между световните държави се характеризира с разклонена система от цели и задачи, като икономическите често не отстъпват по значението си на политическите, а понякога излизат на преден план. Битката за контрол на икономическите лостове за управление в условията на ресурсен дефицит и формиране на глобален пазар отдавна е в дневния ред на все по-сложните международни отношения. Тази борба придоби най-острите си форми в Близкия Изток, където за постигане на задачите, които са си поставили транснационалните корпорации (ТНК), се използват комплексни мерки - от "цветни революции" до различни "ударни" групировки на международния тероризъм.

Потребителски рейтинг: 1 / 5

Темата за кризата/краха на "либералния" международен ред присъства трайно в научния дискурс на западните и руските анализатори. Но, ако през 1984 Робърт Кеохайн допуска възможността за глобална хегемония на една от двете тогавашни свръхдържави (1), след разпадането на СССР в американските научни и политически среди тотално господства концепцията за доминирания от САЩ еднополюсен либерален световен ред.

Преди малко повече от век, президентът на САЩ Теодор Рузвелт има възможност лично да наблюдава корените на най-голямата техногенна катастрофа в историята на човечеството. През 1904 той пише: „германският кайзер Вилхелм ІІ искрено вярва, че британците планират да го нападнат, да разгромят неговия флоат и дори да се обединят с Франция за унищожителна война срещу страната му.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Мнозина западни анализатори не крият изненадата си, че обективно съществуващите противоречия между Русия и Китай в Централна Азия не доведоха до изостряне съперничеството между тях, а вместо това днес наблюдаваме формирането на руско-китайско стратегическо партньорство в региона. Според някои, причината за това е, че Пекин и Москва са се споразумели да си разпределят ролите в Централна Азия, предотвратявайки - поне на този етап - началото на нова "Голяма игра" в региона (подобна на онази между Британската и Руската империи през ХІХ век или между СССР и САЩ през миналото столетие).