През 1920 Унгария ще отбележи стогодишнината от трагичния за страната Трианонски договор, в резултат от който значителна част от унгарската етническа общност остава извън силно орязаните граници на страната.
брой 6 2019
Колонизацията на космоса и международното право
Научно-техническата революция мощно ускори процеса на развитие на човешката цивилизация. Само допреди петдесет години светът радикално се различаваше от сегашния. Компютърните технологии се развиват експоненциално, ускорявайки циклите на научните изследвания и разработки. Нещо повече, мнозина учени и футуролози смятат, че това е само началото на предстоящ хипотетичен гигантски технологичен скок, придобил популярност в научната литература като "технологична сингулярност", след който развитието на технологиите във всички сфери на човешката активност ще стане толкова бързо и сложно, че ще излезе извън рамките на собственото ни разбиране.
Ролята на Азиатско-Тихоокеанския регион в геополитическата архитектура на ХХI век
Вниманието в този текст е насочено към т.нар. „стабилна нестабилност“ в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР), която - противно на очакванията, осигури на страните в това географско пространство относително безкризисно развитие. Въпреки разпада на биполярната система и множеството хипотези за нарастваща нестабилност, отсъствието на крупни конфликти от края на войната във Виетнам насам, е очевиден факт.
За пределите на социалното познание
Борислав Градинаров, Силата на системния фактор. Системният генезис на неопределеността в обществото, 264 стр., “Изток – Запад”, София, 2019.
Възможно ли е европейското "ядрено сдържане"
Идеята за европейското ядрено сдържане редовно присъства в дебатите, касаещи сигурността, поне от 50 години насам, което дава основание да се определя като "слона в стаята" (1). В началото на 60-те години на ХХ век, когато европейците започнаха да претендират за по-значима роля в стратегията на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), се появиха и планове за формирането на многостранни ядрени сили под европейски контрол.
Мястото на Гренландия в арктическата геополитика на САЩ
Според мнозина, нееднократно изразеното от американския президент Тръмп желание страната му да купи Гренландия е свързано не толкова с икономическите, колкото с дългосрочните стратегически планове на Вашингтон. Въпреки по-скоро подигравателната реакция на повечето водещи датски, а и гренландски политици и висши чиновници, става дума за съвсем сериозно предожение, което вероятно ще бъде подновено след известно време, възможно под някаква друга форма.
Изгубените и отвоювани територии: феноменът на ислямския сепаратизъм във Франция
Arnaud Lacheret, Les territoires gagnés de la république?, 168 р. , Bord de l'eau, 2019
Във Франция отдавна се коментира темата за "загубените територии" на Републиката и за чиновниците, които заради своите клиентелистки интереси, малодушие или безхаберие, съдействат - в най-лошия случай - за усилването на ислямизма и религиозния комунитаризъм.
Морската мощ на континенталната суперсила
Както посочва френският геополитик и експерт по проблемите в постсъветското пространство Игор Деланоа: "Огромният брой реки, почти 40-хиляди километровата морска граница, контролираните от страната морски пространства с обща площ 7,5 млн. кв. км и четвъртата най-голяма изключителна икономическа зона в света - всичко това априори превръща Русия в отворена към морските простори държава, но в същото време редица фактори затрудняват достъпа и до океанските пространства.
Близкият Изток като бойно поле на глобалните ТНК
Както в миналото, така и днес, глобалното протиопоставяне между световните държави се характеризира с разклонена система от цели и задачи, като икономическите често не отстъпват по значението си на политическите, а понякога излизат на преден план. Битката за контрол на икономическите лостове за управление в условията на ресурсен дефицит и формиране на глобален пазар отдавна е в дневния ред на все по-сложните международни отношения. Тази борба придоби най-острите си форми в Близкия Изток, където за постигане на задачите, които са си поставили транснационалните корпорации (ТНК), се използват комплексни мерки - от "цветни революции" до различни "ударни" групировки на международния тероризъм.
За кого бие камбаната: кризата на "либералния" световен ред
Темата за кризата/краха на "либералния" международен ред присъства трайно в научния дискурс на западните и руските анализатори. Но, ако през 1984 Робърт Кеохайн допуска възможността за глобална хегемония на една от двете тогавашни свръхдържави (1), след разпадането на СССР в американските научни и политически среди тотално господства концепцията за доминирания от САЩ еднополюсен либерален световен ред.
Как Тръмп би могъл да избегне войната с Русия
Преди малко повече от век, президентът на САЩ Теодор Рузвелт има възможност лично да наблюдава корените на най-голямата техногенна катастрофа в историята на човечеството. През 1904 той пише: „германският кайзер Вилхелм ІІ искрено вярва, че британците планират да го нападнат, да разгромят неговия флоат и дори да се обединят с Франция за унищожителна война срещу страната му.
Новата „Голяма игра” в Централна Азия
Мнозина западни анализатори не крият изненадата си, че обективно съществуващите противоречия между Русия и Китай в Централна Азия не доведоха до изостряне съперничеството между тях, а вместо това днес наблюдаваме формирането на руско-китайско стратегическо партньорство в региона. Според някои, причината за това е, че Пекин и Москва са се споразумели да си разпределят ролите в Централна Азия, предотвратявайки - поне на този етап - началото на нова "Голяма игра" в региона (подобна на онази между Британската и Руската империи през ХІХ век или между СССР и САЩ през миналото столетие).