В края на март 2012, в Делхи се проведе Четвъртата среща на групата БРИКС, обединяваща Бразилия, Русия, Индия, Китай иЮАР. Въпреки че беше кратка, значението и е голямо. При всички случаи, лидерите на държавите-участнички очевидно не бяха склонни да се ограничат с приемането на чисто символични резолюции.
Основният резултат от срещата стана подписването, от ръководителите на банките за развитие на страните-участници, на две междудържавни споразумения за отпускане на взаимни кредити в съответните национални валути и поемане на ангажимент за приоритетно обслужване транзакциите на банките на държавите от БРИКС. При това беше декларирано намерение да се разработи такава схема на разчетите, която да им позволи да минат без задължителното присъствие на американския долар или еврото, в качеството на „валути-посредници”. Освен това, индийските домакини предложиха създаването на обща банка за развитие на държавите от БРИКС (с работно име „Юг-Юг”), като финансовите министерства на страните-участнички се споразумяха незабавно да пристъпят към уточняване на подробностите по това предложение.
На срещата в Делхи, държавите от БРИКС демонстрираха убедеността си ,че е назряла необходимостта от структурни реформи в МВФ, с цел освобождаването му от фактическия американски контрол. Според тях, системата за управление на фонда следва да отговаря на обективната геополитическа картина, отчитайки очевидното преразпределяне на ресурсите и влиянието от развитите към развиващите се страни, както и задълбочаването на тази тенденция в бъдеще. Те се обявявиха за увеличаване резервите на МВФ, на първо място, чрез вливането на собствени финансови средства в тях. При това, Китай например, специално подчерта, че реформата на фонда следва да стартира с повишаване равнището на представителството на развиващите се държави в него. Което, разбира се, е свързано с обявените преди това намерения на Пекин да присъедини юана към валутната кошница на МВФ.
Държавите от БРИКС призоваха Запада да избягва козметичните мерки за „лечение” на финансовата криза с помощта на баналните парични емисии и други аналогични по значението си действия, водещи до излишък на ликвидност в глобалната финансова система. Ясно е, че приетите от БРИКС решения засягат най-фундаменталните въпроси на текущата ситуация. Сред тях е монополът на едиствената световна валута (долара), както и щателно съхраняваното статукво, базиращо се на съществуването на един единствен силов център на планетата, максимално възползващ се от липсата на конкуренция.
БРИКС като предизвикателство за глобалното статукво
Представляват ли решенията на последната среща на върха на БРИКС опасност да сегашния световен ред? Несъмнено. Дори и само съгласуваното желание на страните-участнички да увеличат присъствието и влиянието си в МВФ поражда нарастваща тревога у онези държави, които досега използваха фонда като инструмент за реализация най-вече на собствените си интереси.
Разбира се, държавите от БРИКС и преди това постепенно изместваха водещите финансови играчи от досегашните им позиции. Така, те вече успяха да разширят представителството си в Световната банка (СБ) от 43,97% до 47,19%, а в МВФ – от 39,5% до 42,29%. Тоест, не е далеч времето, когато виртуалният финансов „контролен пакет” (а това означава и политическото влияние) ще премине в ръцете именно на БРИКС. Вече са налице всички причини за плавната трансформация в тази посока. Държавите от БРИКС не само пострадаха по-малко от кризата, но могат да се похвалят и със стабилен икономически растеж, който макар и да е по-нисък, отколкото през предишните години, изглежда твърде оптимистичен на фона на ситуацията в Европа и САЩ.
Заключителната резолюция на срещата в Делхи внушава, че процесът на трансформации на системата за управление на световните финанси следва да се прокарва по-активно, а по-ефективното възстановяване на глобалната икономика изисква повече права да се предоставят на онези, които разполагат с достатъчно ресурси за реализацията им. Дори и според най-песимистичната за БРИКС прогноза, през 2050 групата ще държи водещите икономически позиции в света, да не говорим, че на територията на страните-участнички се намират основните природни и човешки ресурси на планетата.
Впрочем, БРИКС планира да укрепи позициите си и в Г-20. Поредната стъпка, след преминаването към разчети в националните валути на страните-участнички, вероятно ще стане използването на този финансов „плацдарм” за целите на икономическата и финансова сигурност – доколкото използването на националните валути ще гарантира защитата от евентуално налагане на санкции срещу държавите от БРИКС, от страна на ЕС и САЩ. При това не става дума за някаква „презастраховка” – и в момента двама от членовете на групата (Китай и Индия) са застрашени от подобни санкции заради това, че купуват енергоносители от Иран. Фактът, че държавите от БРИКС решиха да координират действията си при подготовката на срещата на Г-20, през юни 2012, се разглежда от мнозина като поредния тревожен сигнал за представителите на т.нар. „златен милиард”.
В подкрепа на инициативата на ЮАР, лидерите на останалите участници в БРИКС обявиха решението си да помогнат на Африка в реализацията на големи проекти за подобряване на инфраструктурата и гарантиране устойчивото развитие на държавите от континента, включително в сферите на здравеопазването и продоволствената сигурност. Те потвърдиха също,че ще „оказват подкрепа на процеса на открития избор на нов президент на Световната банка” (в крайна сметка обаче, постът беше зает от американеца Джим Йон Ким, който се наложи над подкрепяната от БРИКС нигерийска министърка Нгози Оконджо-Ивеала).. Предвид тлеещата война в Близкия Изток и Северна Африка, беше подчертана необходимостта от „наличие на мощна глобална система за управление”, както и да се създаде възможност за въздействие върху търговските спорове в рамките на СТО. В съвместното си изявление, относно ситуацията в Сирия, лидерите на държавите от БРИКС за пореден път дадоха да се разбере, че постигането на мир в страната е възможно само при поемане на еднаква отговорност от участниците в конфликта и взаимно, а не едностранно прекратяване на бойните действия.
Въпросите, дискутирани на срещата в Делхи, засягат буквално всички проблемни аспекти на съвременната епоха, при това приетите решения и декларираните общи виждания рязко сее отличават от онези, които бяхме свикнали да смятаме за „непоколебими”. Което, естествено, нямаше как да не провокира критиките на тези, които се чустват достатъчно удобно в рамките на сегашния световен ред. Показателни в това отношение са коментарите в големите западни медии, след края на срещата. Така, италианският Corriere della Sera посочва, че „китайците и другите членове на БРИКС са сигурни, че се превръщат в ядро на бъдещото устройства на света, което ще оглавят днешните бедни държави. Между петте страни-участници все още има многобройни неуредени въпроси, но осъзнаването на факта, че всички те са големи възходящи икономики, укрепва единството им”. Коментарът на британския Times пък бе окровено враждебен като в него обединението БРИКС се оценява като „опасно”, защото в организацията присъстват „лоши” държави, позволяващи си да се противопоставят на текущата политическа доктрина, например като налаг вето на резолюциите за Сирия в Съвета за сигурност на ООН. Според редактора на вестника Роджър Бойс, Русия е основния вдъхновител на БРИКС, затова той призовава да се стимулира „обвързаността на Москва с Европа” и да не се подкрепят неясните и идеи за „новия Интернационал” БРИКС, т.е. да се осигури на Русия „алтернативно място в глобалната система, като партньор на ЕС, признаващ европейските си корени и европейските ценности”.
Горе долу в същия тон бяха издържани и коментарите на един от най-големите съвременни американски геополитици Збигнев Бжежински, последователно отстояващ тезата за изключителната опасност за САЩ от формирнето на алианс между Русия, Индия и Китай, който следва да бъде предотвратен на всяка цена. Включително, ако за целта се наложи да се правят големи жертви – например, да се сътрудничи с Москва на равноправна основа. Тоест, Западът все по-ясно осъзнава опасността от конкуренция на формиралата се глобална йерархия на икономическите и финансови центрове от страна на БРИКС. Впрочем, би било странно, ако „еретичните” действия на Бразилия, Русия, Индия Китай и ЮАР не бяха провокирали именно такава реакция. Тя обаче, само допълнително ще ги стимулира да следват препоръката на китайския президент Ху Цзинтао да укрепват и задълбочават политическото доверие помежду си.
Как и защо възникна БРИКС
До края на 80-те години, светът беше разделен на две системи: капиталистическа и социалистическа, но след краха на последната и разпадането на Съветската империя, се наложи т.нар. еднополюсен модел на устройство на света, начело със САЩ. През 1989 беше формулирана доктрината на „Вашингтонския консенсус”, отразяваща идеологията на еднополюсния свят, в съответствие с която всички най-важни въпроси в света се решаваха от лидерите на държавите от Г-7: Германия, Великобритания, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония. Терминът БРИК пък беше лансиран през ноември 2001, в аналитичния доклад на Джим О’Нийл (шеф на Goldman Sachs Asset Management), озаглавен „За по-разумно изграждане на световната икономика”. Действително, формиралата се след краха на СССР световна икономика не изглеждаше особено разумно устроена. Доминираната от САЩ Г-7, с помощта на изпълнителните си органи, в лицето на МВФ и СБ, допусна през 90-те години поредица от изключително мощни икономически кризи в различни части на света, завършили през 2000-те с финансовата криза на „новата икономика” в самите САЩ.
Анализът на „индекса на икономическа свобода”, направен през 1997 от Брет Шефър за Фондация Херитидж, показва, че през периода 1965-1995 МВФ, в качеството си на основен инструмент на осъществяваната от САЩ финансово-икономическа политика, е провел „спасителни операции” в 89 държави. Днес обаче, 48 от тях са приблизително в същата ситуация, като преди получаването на средствата от фонда, а 32 са станали още по-бедни, изпадайки в икономически колапс. Неслучайно, бившият главен икономист на СБ и Нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц твърди, че именно политиката на „Вашингтонския консенсус” е провокирала азиатската финансова криза от края на 90-те (както впрочем и тази в Русия). На свой ред, италианският социолог Джовани Ариги определя това като „натрупване чрез изземване”, посочвайки, че с помощта на финансовите кризи и дефолти огромни финансови ресурси са били „изземвани” от развиващите се страни, натрупвайки се в САЩ и други развити държави от Г-7. Впрочем, именно в тази връзка, известният американски проповедник и борец за граждански права Джеси Джексън посочва, че „Империите отдавна не използват куршумите и камшика, а вместо това разчитат на СБ и МВФ”.
В началото на ХХІ век обаче, ситуацията започна постепенно да се променя и в световната йерархия се очертаха нови центрове на икономическо и политическо влияние. Тъкмо този факт подчертава, през ноември 2001, споменатият по-горе анализатор на Goldman Sachs Джим О’Нийл, който обръща специално внимание на групата от четири бързоразвиващи се държави: Бразилия, Русия, Индия и Китай, предлагайки за обозначаването им абревиатурата БРИК. Впрочем, както О’Нийл, така и членовета на Г-7, първоначално гледат на страните от тази група като на второстепенни държави, снабдяващи т.нар. „златен милиард” с продоволствие (Бразилия), минерални суровини (Русия), евтини потребителски стоки (Китай) и евтини трудови и интелектуални ресурси (Индия).
Според лидерите на държавите от Г-7, именно благодарение бързия икономически растеж на въпросните страни, до-голяма степен ще се гарантира и бъдещият ръст на световната икономика, но най-вече на „свещената крава” на „Вашингтонския консенсус” – глобалните финансови пазари. И, като следствие от този ръст, ще се осигури мощното нарастване на световния финансов капитал, концентриран в държавите от Г-7. Джим О’Нийл обаче не прогнозира бъдещо координиране на икономическите политики на страните от БРИК. Още по-малко пък се очаква, че те ще формират икономически блок или официална търговска или финансова асоциация.
След O’ Нийл, бившият редактор на списание „Тайм” Джошуа Рамо обръща внимание на нарастваща привлекателност, за много развиващи се държави, на китайския опит на бързо икономическо развитие, което самият той нарича (в противовес на „Вашингтонския консенсус”) „Пекински консенсус”. През 2004, Лондонският център за международна политика публикува доклад, озаглавен „Пекинският консенсус”. Авторът на този термин, Джошуа Рамо, с основание посочва, че „Вашингтонският консенсус” се основава н т.нар. „Закон на Сей” (по името на френския икономист Жан-Батист Сей), според който балансът на световните пазари зависи от степента на тяхната либерализация, позволяваща свободно и без каквито и да било ограничения да се реализира споменатия по-горе процес на „натрупване чрез изземване”. Затова в основна задача на Г-7 се превръща ликвидирането на финансово-икономическия суверенитет на отделните национални държави, разчиствайки глобалната „икономическа площадка” за „свободната игра на пазарните сили”, в резултат от която богатите стават още по-богати, а бедните – по-бедни.
Според Джошуа Рамо, „Пекинският консенсус”, напротив, представлява „консенсус на нациите”, а БРИК е пример за такъв консенсус. Смисълът на „Пекинския консенсус” е в това, че основополагащите идеи могат да бъдат генерирани не само от един, единствен център (САЩ), а от всяка точка на света. Това води до значително усложняване на глобалния ред, затова пък той става по-рационален, безопасен и устойчив, в сравнение с еднополюсния свят. „Тази система – подчертава Рамо – трябва да прилича на имунната система на човека, т.е. да може да реагира на заплахи, с каквито никога досега не се е сблъсквала”. Затова основният принцип на „Пекинския консенсус” е стремежът на държавите към съхраняване на суверенитета си и към многополюсен световен ред.
Навлизането, през 2008, на глобалната икономика в нова депресионна фаза от големия цикъл на Кондратиев, съществено ускори тенденциите за по-тясно политическо и икономическо сътрудничество между държавите от БРИК, като от 2009 насам срещите между техните лидери станаха ежегодни. Само че започналата депресионна фаза има и друго важно свойство: в нейните рамки ще се осъществи смяната на системния цикъл на натрупване, като Американският цикъл ще бъде сменен от Азиатски, а Китай ще замени САЩ като лидер на световното икономическо развитие. По същия начин, в периода между двете световни войни Британският системен цикъл на натрупване беше заменен от Американския, а самата Великобритания, беше заменена от САЩ, в качеството им на нов лидер на глобалното икономическо развитие.
В процеса на прехода към Азиатския системен цикъл на натрупване обаче, глобализацията постепенно бива измествана от процеса на „глокализация” (регионализация) на световната икономика. В неговите рамки, единната досега глобална икономика с един, единствен силов център, в лицето на САЩ, и единствена резервна валута (доларът), ще се разпадне на няколко регионални съюзи на държави с потребителски пазари от 400-500 млн. души, със собствени регионални лидери и собствена регионална резервна валута. Впрочем, още днес сме свидетели на интензивното формиране на тези регионални съюзи. Завършва формирането на Европейския съюз на основата на еврото, формира се НАФТА (включваща САЩ, Канада и Мексико, към които, според редица анализатори, в бъдеще може да се присъедини и Великобритания, напускайки ЕС). Китай и държавите от АСЕАН вече създадоха зона на свободна търговия на основата на юана, формира се съюз на държавите от Латинска Америка, както и т.нар. ЕврАзИО (Евроазиатската икономическа общност, обединяваща Беларус, Русия, Казахстан, Таджикистан и Киргизстан). Ще ги последват Индия, мюсюлманските и африканските държави, така че към 2020 световната общност ще се олицетворява от няколко мощни регионални съюзи, способни да се противопоставят на доминацията на западните ТНК.
БРИКС, десет години по-късно
По повод десетата годишнина от появата на термина БРИК, авторът му Джим О’Нийл издаде новата си книга „Картата на растежа: икономическите възможности в държавите от БРИК и извън тях”, в която предлага страните от групата вече да не се наричат „развиващи се”, а „нарастващи икономики” или „икономики на растежа”. В тази връзка, той посочва, че в държавите от групата живеят около 3 млрд. души (над 40% от цялото население на планетата), произвеждащи над 25% от БВП (по паритет на покупателната способност). Макар че още преди десет години О’Нийл прогнозира, че те ще си извоюват по-голям дял от глобалната икономика, сега признава, че въобще не е предполагал толкова бурния им растеж: „Единственото, за което съжалявам, във връзка с първия си анализ на държавите от БРИК, през 2001, е, че не бяхме по-смели… Мащабът на случващото се в БРИК надминава в пъти очакванията ми отпреди десет години. В най-оптимистичните си прогнози посочвах, че делът им ще достигне 14% от глобалния БВП, всъщност той вече достига 20%. Всяка от тези страни, поотделно (включително и Русия), демонстрира далеч по-мощен ръст, отколкото прогнозирах. Днес глобалното ниво на развитие щеше да бъде с порядък по-ниско, ако не беше приносът на групата бързоразвиващи се държави – за десетилетие глобалната икономика нарасна с 3,5%, благодарение ръста на БРИК от 8%... Нещо повече – сигурен съм, че към 2015, т.е. през следващите 2-3 години, държавите от БРИК, като цяло, ще надминат САЩ”.
Действително, дори ако гледаме само номиналния БВП, за десет години държавите от БРИКС са увеличили сумарния си БВП от 3 трлн. долара (8% от световния БВП), през 2001, до 13,6 трлн. долара (20% от световния БВП). Ако пък правим разчети по паритет на покупателната способност, тази цифра нараства с още 50%. Още повече, че при държавите от Г-7, между ¼ и 1/3 от БВП се осигурява от сектора на финансовите услуги, т.е. от финансовите балони, които толкова често започнаха да се пукат напоследък. Тоест, още днес държавите от БРИКС произвеждат повече реална стойност, отколкото тези от Г-7, макар че западните държави, начело със САЩ, запазват доминиращите си позиции в глобалната йерархия.
Според Джим О’Нийл, разразилата през 2008 икономическа криза е принудила развитите държави най-сетне да осъзнаят важността на БРИК(С) за съвременната глобална икономика. Появата на Г-20, която измести Г-7 като център на глобалните политически решения, на практика, цели интегрирането на БРИК(С) в процеса на вземането на политическите и икономически решения, определящи съдбата на света. „През последните десет години Китай постигна това, което развитите държави постигнаха за няколко десетилетия или дори столетия. Китайският БВП нарасна от 1,5 трлн. долара до 7 трлн. долара, позволявайки на страната да се изкачи от шесто на второ място в света по обем на БВП. Външната търговия нарасна от по-малко от 500 млрд. долара до почти 3 трлн., като и по този показател Китай е на второ място в света. В същото време още не виждам западни лидери, които да поставят въпроса, на какво можем да се научим от тях? Това е тъжно, затова най-важният ми съвет към Запада е „отворете си очите” – пише О’Нийл в книгата си.
„Бразилия се оказа втората голяма изненада, най-малкото във финансово отношение – смята той – Решението ми да я включа в състава на БРИК преди десет години ми се струваше доста рисковано, но през 2010 тя надмина Италия, превръщайки се в седмата най-силна икономика в света, с БВП от 2,1 трлн. долара. Никога не съм си представял, че Бразилия може да демонстрира толкова бърз и мощен растеж. Анализът ми не предполагаше, че тя ще достигне този етап от развитието си преди 2020. Индия и Русия също надхвърлиха очакванията ми. Дори и консервативните официални данни на китайската статистика сочат, че обемът на личното потребление в страната е нараснал до 1,5 трлн. долара през периода 2001-2011, което е еквивалентно на създаването на още една Великобритания например.
Търговията между държавите от БРИК нарасна много рязко, най-вече благодарение на това, че Бразилия и Русия толкова активно доставят суровините, от които се нуждаят Китай и Индия. В средата на 2011, само Китай разполагаше с валутен резерв от почти 3 трлн. долара, което се равняваще на почти 50% от БВП на страната и значително надхвърляше резервите на която и да било друга страна. Днес, по обема на своя БВП, Бразилия е на седмо място в света и се очаква, че всеки момент ще измести от шестото място Великобритания. Днес, почти половината население на Бразилия (190 млн. души) принадлежи към средната класа. Индия и Китай също са, по своему, взаимозависими: Индия разполага с гигантски мощности в сферата на услугите, а Китай – в индустриалното производство. През последните петнайсет години, стокооборотът на Индия със САЩ и Япония преживяваше период на стагнация, затова пък този с Китай се удвояваше на всеки четири години, като се очаква, че през 2013 ще достигне 100 млрд. долара. Обемът на търговията на Индия с Китай надхвърли този със САЩ”.
Както посочва в книгата си О’Нийл, ако Русия преодолее тенденцията към намаляване числеността на населението и, тя лесно може да постигне БВП от 10 трлн. долара до 2050. В перспектива, руският потенциал (ако се реализира, разбира се), ще и помогне да надмине не само Бразилия, Индия и дори Китай, но и държавите от ЕС. Според О’Нийл, причината за подценяването на Русия от страна на Запада е „политическата апатия”. Русия би могла да се превърне в изключително важна експортна база за транснационалните корпорации, търсещи достъп до постсъветските републики, както и до Иран и останалия Близък Изток. „Русия не се нуждае от впечатляващи темпове на икономически растеж – твърди О’Нийл – за нея е достатъчно просто да избягва икономическите кризи. Ако съумее да го постигне, нейният БВП може да надмине този на Италия до 2017, а в периода 2020-2030, тя би могла да измести последователно Франция, Великобритания и дори Германия”.
Бъдещето на БРИКС
В книгата си, О’Нийл посочва, че ако говорим за демография, докато населението на Европа и Америка ще застарява през следващите десетилетия, в БРИКС ще нараства делът на потребителите. Несъмнено, Индия и Китай ще започнат да доминират на световните финансови пазари в съвсем близко бъдеще. В резултат от това, цените на стоките, петрола, полезните изкопаеми и металите, които днес се определят на Уолстрийт, вече ще се определят в Азия. Според експертите, БРИК е в състояние да изпревари САЩ по съвкупния обем на икономиките на страните-членки още през 2015. Това, разбира се, не означава, че те ще ги доближат и по жизнено равнище. Възниква обаче въпросът, а дали това действително си струва?
Не бива да забравяме, че високото жизнено равнище се осигурява, на първо място, благодарение на това, че Западът очевидно живее не според възможностите си с помощта на прословутото „натрупване чрез изземване”, т.е. благодарение на нееквивалентната търговия, при която развиващите се държави получават срещу реалните си стоки необезпечени от нищо долари и евро. На второ място, САЩ и Европа, на практика, продължават да живеят „на кредит”, без да трупат средства за по-нататъшното си развитие, т.е. живеят буквално „ден за ден”, без да мислят за бъдещето. В същото време, азиатските държави и най-вече Китай, използват до 40% от доходите си за натрупване, т.е. мислят за раазвитието си, а не само за потреблението. Тъкмо поради това, американските стандарти на потребление няма как да станат стандарти на потреблението в азиатскитя държави. И това е сред най-важните фактори за смяната на Американския цикъл на натрупване с Азиатския.
До 2030, броят на хората в света, които могат да се причислят към „средната класа”, ще нарасне до 2,7 млрд. души. 98% от този прираст ще дойде от развиващите се държави, включително тези от БРИКС, се посочва в доклада на Goldman Sachs за потреблението в държавите с нарастваща икономика. През следващите девет години, ръстът на потреблението ще нарасне с 10 трлн. долара, като през 2020 този показател ще достигне в развиващите се страни 13 трлн. долара, т.е. 43% от съвкупното световно равнище. Толкова бурен ръст може да доведе до появата в световната икономика на още една виртуална „държава от потребители”, чиято икономика е сравнима с тази на САЩ. Значителен дял в нарастването на глобалното потребление ще имат страните от БРИКС, като той ще нарасне от 23%, в периода 2000-2010, до 62%, през 2010-2020. Анализаторите на Goldman Sachs прогнозират, че потреблението ще нараства с 10% годишно.
В тази връзка, са много показателни данните, цитирани в доклада им, за промените в състава на „средната класа” (т.е. хората с годишен доход над 6000 долара) в държавите от Г-7 и БРИКС. През 2000, към „средната класа” на планетата са принадлежали 1,4 млрд. души, като 47% са били граждани на страните от Г-7, а само 18% - на тези от БРИКС. През 2010, към „средната класа” вече се причисляват 2,6 млрд. души, като делът на Г-7 е 29%, а на БРИКС – 33%, т.е. след кризата общият брой на принадлежащите към„средната класа” в държавите от БРИКС е надхвърлил този в страните от Г-7.
Анализаторите от Goldman Sachs прогнозират, че през 2020 общата численост на „средната класа” в света ще достигне 3,85 млрд. души, като делът на тези от Г-7 ще падне до 21%, докато делът на държавите от БРИКС ще нарасне до 44%. През 2030, към „средната класа” ще принадлежат 5,2 млрд. души, над половината от които (52%) ще са от БРИКС, докато делът на Г-7 ще падне до 15%.
Така, по данни на Goldman Sachs, глобалното потребление ще се измести от държавите от Г-7 към тези от БРИКС, т.е. в бързо нарастващите икономики. В същото време, еднополюсният световен ред, където най-важна роля играят страните от Г-7, начело със САЩ, обективно, се явява пречка за по-нататъшното глобално развитие. Друга подобна пречка е остарялата световна финансова система, която западните държави не са склонни да променят. Ето защо, в хода на очертаващата се нова глобална криза, именно страните от БРИКС ще трябва да пемат инициативата, най-малкото защото обединяват пет от осемте възможни бъдещи лидери на регионални обединения. И, доколкото САЩ и ЕС са лидерите на вече отминаващия стадий на икономическо развитие, именно на държавите от БРИКС предстои да формулират политическия и икономически дневен ред за новия етап в световното развитие през следващите 40-50 години. В този смисъл, те са изправени пред две изключително важни задачи:
- Да разработят и формират нова глобална финансова система, тъй като сегашната Ямайска валутна система (заменила през 1976 Бретънуудската), базираща се на американския долар и свободното пазарно конвертиране на всички валути, доказа пълната си несъстоятелност в условията на кризата и вероятно ще рухне още през следващите 2-3 години.
- Да продължат ефективно да се противопоставят на опитите на САЩ и Запада, като цяло, да създадат ситуация на „глобален хаос” в Близкия Изток и Централна Азия, трансформирайки я впоследствие в поредица от малки и големи военни конфликти.
Заключение
Срещата на държавите от БРИКС, провела се в Делхи през март 2012, вече започна да решава първата задача в правилната посока, подписвайки споразумение за осъществяване на търговията между държавите от групата в националните им валути и създаването на обща Банка за развитие. Очертаващото се през настоящата година начало на втора криза, в рамките на депресионната фаза от големия цикъл на Кондратиев, неизбежно ще ускори този процес. Много по-сложно ще се окаже обаче противопоставянето на опитите на САЩ за прокарване стратегията на „управлявания хаос”, включително с помощта на поредица от малки, или дори на голяма война. Подобна война може да се окаже жизнено необходима за САЩ, тъй като без нея американското правителство няма да може не само да изведе националната икономика от депресията, но и (което е най-важното) да продължи да принуждава световната общност да изплаща неизплатимия държавен дълг на САЩ (чиито размер още до края на 2012 може да достигне фантастичната цифра 17 трлн. долара), изкупувайки дългови книжа на американската хазна.
Неслучайно, дори такъв „гълъб” като носителят на Нобелова награда Пол Кругмън смята, че днес САЩ трябва да харчат пари в същите мащаби, както по време на последната световна война. „Това което ни е необходимо – посочва той – е икономически еквивалент на световна война. Защото истината е, че Голямата депресия беше преодоляна с помощта на програмата за мащабни обществени разходи, по-известна като Втора световна война”. Според него, дори войните в Ирак и Афганистан, макар и толкова скъпи, не са били достатъчни за да окажат необходимото стимулиращо въздействие върху американската икономика.
В тази връзка, той наскоро призова (полу на шега, полусериозно) да се симулира нападение срещу Америка от космоса: „Ако внезапно „открием”, че извънземни планират нападение и за да се противопоставим на тази заплаха от космоса трябва да организираме отбраната си, дефицитите и дълговете моментално ще останат на заден план, а спадът ще бъде преодолян само за година и половина. После, разбира се, можем да признаем, че сме сбъркали и няма никакви извънземни”. Впрочем, редица американски анализатори смятат, че за вашингтонските „ястреби” ще бъде много по-лесно да провокират конфликт в такива нестабилни и раздирани от противоречия региони като Близкия Изток и Централна Азия. Още повече, че и двата се намират далеч от самите САЩ, затова пък са в непосредствена близост до границите на три държави от БРИКС: Индия, Китай и Русия. Евентуален въоръжен конфликт до тези граници би се превърнал в спирачка за икономическото им развитие, затова пък, финансирането на оръжейните доставки за противостоящите си участници в него, би стимулирал американската икономика.
* Българско геополитическо дружество