Damian Grenfell, Paul James. Rethinking Insecurity, War and Violence: Beyond Savage
Globalization, Routledge, 2011. 233 p.
Полезни или вредни са процесите на глобализация за човешкото развитие, кои са предизвикателствата, свързани с нея и, кои са заплахите пред самите процеси на глобализация – всички тези въпроси, от много време насам, ангажират вниманието на анализаторите на съвременните международни отношения. Тези, както и много други проблеми, се поставят и в книгата „Преосмисляне на несигурността, войната и насилието: отвъд рамките на дивата глобализация”, издадена наскоро от Routledge.
Основната идея в сборника от есета под редакцията на известните австралийски експерти по международни огношения Деймиън Гренфел и Пол Джеймс, е наличието на многостранна и сложна връзка между процесите на глобализация и конфликтния потенциал в отделните региони на света. Авторите посочват, че много често анализът на тази връзка се свежда до елементарните твърдения за това, че „глобализацията поражда нови заплахи” и „традиционалистките държави се обявяват против глобализацията, което поражда конфликти”. Истината обаче е, че тази взаимна връзка далеч невинаги е толкова еднозначна. Така, „традиционалистките държави” могат успешно да се приспособят към глобализацията, използвайки заплахите за сигурността за да защитят своя модел – като пример за това в книгата се посочват Сингапур и Малайзия. Въпреки глобализационните процеси, държавите могат да бъдат оставени сами да решават проблемите си, ако останалият (т.е. западният) свят не вижда в тези проблеми заплаха за собствената си сигурност и демонстрира, по същество, колониален подход. Пример за това е ситуацията в Демократична република Конго, данните за нивото на насилие и разпространение на СПИН в която бяха публикувани, през 2007, в списание Time, на една и съща страница с данните за това, колко пъти японските държавни чиновници са посещавали Уикипедия.
Първият раздел на книгата е посветен на теоретичните аспекти и анализа на съществуващите концепции за сигурност. Тук могат да се посочат две основни идеи – локализацията на транснационалните конфликти и двустранното движение в противопоставянето „традиционалистко-модернистко” или „традиционните държави срещу глобализацията”. Интересна, в тази връзка, е критиката на концепциите на покойния Самюел Хънтингтън („Сблъсъкът на цивилизациите”) и Бенджамин Барбър („Джихадът против МакСвета”), които, според авторите, представят света само в една плоскост – в елементарния модел на цивилизационния сблъсък или на сблъсъка между два свята – ислямския и западния, докато съвременният свят е далеч по-многопластов. Тоест, авторите не твърдят, че глобализацията директно съдейства за увеличаване броя на конфликтите, но, доколкото съдейства за трансформацията на политико-социалната реалност и за различните промени в сферата на хуманитарната сигурност, глобализацията може да се приеме за косвена причина за повишаването на конфликтността в някои части на света.
Войната обаче, също може да се превърне в „глобализираща сила”. Така, авторите твърдят, че именно с цел войната да се използва като инструмент на глобализацията, възниква (и активно се използва от САЩ) и прословутата концепция за „хуманитарните интервенции”. Идеята за използването на хуманитарните интервеници се разработва и във втория раздел на книгата. Както твърди например Майкъл Хъмфри в своята глава от нея, войната с глобалния тероризъм е позволила на САЩ да утвърдят новата „парадигма на терапевтичната война”, като „в борбата с тероризма, войната бива инкорпорирана в по-широкия наратив на държавната митология”. На свой ред, друг от авторите в сборника – Кърсти Бест, посочва, че въпреки сериозния контрол при реализацията на антитерористичните операции, обикновено не се установява тясна и ясна връзка с „аудиторията” (т.е. с местното население), посредством медиите, което води до неприемане на военните действия от нея. Ако анализираме мненията, лансирани от експертите в книгата, можем да заключим, че е налице ситуация, когато военните методи и средства вече достатъчно добре са се вписали в държавната митология, но въпреки това войната невинаги се приема, дори от гражданите на САЩ, като средство за „налагане на мира” и разрешаване на конфликтните ситуации.
На този фон се очертават два възможни пътя на развитие. Първият е свързан с това, че в условията на нарастване на напрежението и надпреварата за гарантиране на националната и глобална сигурност, не само политиците и военните, но и обществото може да възприеме военните методи като начин за решаването на всеки конфликт.
Вторият, който се налага при положение, че съпротивата срещу този тип идеи не спада, а нараства, води до ерозията на парадигмата за „терапевтичните войни” и до необходимостта от трансформация на американската външна политика.
Третият раздел на книгата, представлява своеобразен „регионален разрез” на темата или т.нар. case studies. В него се цитира интересен пример за това, как авторитарни и, до голяма степен, традиционалистки държави не само успешно съществуват в глобализиращия се свят, но и използват някои заплахи за сигурността си за укрепването на своите режими. В конкретния случай става дума за Сингапур и Малайзия, подкрепа за чиито авторитарни режими оказваха дори САЩ, в хода на кампанията за борба с тероризма. Накрая, четвъртият раздел е посветен на въпросите на постконфликтното регулиране.
Като цяло, може да се каже, че практически всички автори в сборника се отнасят критично към съществуващите теории и концепции за сигурността. Трябва да сме наясно обаче, че става дума за вечния капан на всяка критична теория, когато критиката на съществуващото невинаги дава позитивни резултати под формата на някакви принципно нови концепции или реалното преосмисляне на съществуващите.
Междувременно, интерес представлява и самият начин на подбиране на отделните материали, цитатите и данните, касаещи глобализацията, локалните конфликти, развитието на отделните региони, както и съпоставката на тезите на различните анализатори по въпросите на сигурността – всичко това можем да открием в настоящия сборник. Тези материали, както и тезите на авторите, могат да послужат като добра основа за по-задълбочен анализ на проблемите, свързани не само с глобализацията, но и с външнополитическата стратегия на САЩ например, както и с новите предизвикателства и заплахи пред сигурността въобще.
* Българско геополитическо дружество
