Напоследък често се дискутира нарастващото влияние на Китай на Африканския континент, но кой знае защо се забравят успехите на китайците на Балканите. Още през 60-те и 70-те години бяха налице предпоставки за китайско проникване в региона (посредством поддържащата тесни връзки с Китай сталинистка Албания), но едва през 80-те Пекин се зае с формулирането на реално приложима доктрина за развитие на отношенията си с южноевропейските държави. Първоначално, Китай разглеждаше присъствието си на Балканите като проект, преследващ едновременно две цели: първата по отношение на Европа, а втората - насочена към бившата съветска сфера на влияние. След падането на желязната завеса, Пекин усили влиянието си на Балканите, фокусирайки се върху търговския потенциал на страните от региона. През последните десет години външнотърговският обмен между Европа и Китай е нараснал, на практика, четири пъти – от 101 млрд. евро, през 2000, до 395 млрд., през 2010. Очевидно, една от целите на Пекин е пласирането на евтината китайска продукция сред балканските потребители. Първоначално, търговските връзки между Китай и Балканите се развиваха по посока на три основни пазара в региона – на България, Румъния и Хърватска. През 2010, обемът на двустранната търговия с Букурещ достигна 2,6 млрд. евро, а този със Загреб и София, съответно, 1,1 млрд. евро и 630,5 млн. евро.
Що се отнася до Сърбия, въпреки добрите отношения между Белград и Пекин по времето на Милошевич, през 2010 обемът на двустранната търговия достигна едва 325 млн. евро.
Своеобразен символ на китайския успех на Балканите стана откриването, през 2010 и 2011, на гигански „чайна таун” в предградията на Белград, Букурещ и Загреб. В момента, аналогичен проект се реализира и в България. Китайската експанзия в икономиката на Балканите има не само търговски, а и промишлен характер. Такъв например е случаят с една от най-големите китайски автомобилни компании Dongfen, която в края на 2009 подписа договор със сръбската Fabrika Automobila Priboj (FAP) за сглобяване на автомобили в Сърбия. Тук е мястото да спомена и сътрудничеството между китайска корпорация Great Wall Motor и българската компания Litex Motors, стартирали, през февруари 2011, производството на икономичен клас автомобили. Китай осъществява и инвестиционна политика в сферата на добива на полезни изкопаеми, с цел да гарантира задоволяване нарастващите потребности на собствената си икономика. Така например, китайската металургична компания China Minmetals Corporation неотдавна подписа договор с Aurubis Bulgaria (филиал на най-големия европейски производител на мед). Скоро след това китайската компания Sichuan Jiannanchun International Group и турската Kürüm Energy, Resources, and Metallurgy създадоха съвместното предприятие Illyria Mineral Industry, което възнамерява да изнася феросплави от Албания за Китай. В момента, Пекин преговаря за старта на подобни проекти в Босна и Херцеговина и Косово.
Гърция е отлична илюстрация за китайските успехи на Балканите. В самия разгар на кризата, Пекин оказа сериозна подкрепа на гръцката икономика, купувайки краткосрочни дългови облигации, емитирани от хазната на тази страна, но най-вече като сключи договор на стойност 3,4 млрд. евро, позволяващ на една от най-големите в света транспортни корабни компании - China Ocean Shipping Company, да ремонтира и използва гръцкото пристанище Пирея. Договорът предоставя на китайската компания възможността да изгради трети товарен пристан, както и логистичен център, увеличавайки по този начин пропускателната способност на пристанището. Освен това, Пекин създаде специален гръцко-китайски фонд за развитие на морското корабоплаване, с капитал от 5 млрд. долара, като планира да увеличи трикратно обема на превозваните контейнери. Така, до 2015, пристанището ще може да приема до 3,7 хиляди товарни кораби годишно, а двустранният търговски оборот с Атина ще нарасне до 8 млрд. долара годишно. Изграждайки този китайски транспортен „хъб” в Средиземно море, Пекин се готви постепенно да пренасочи маршрутите на корабите си от пристанищата на Неапол и Истанбул към Гърция. Впрочем, China Ocean Shipping Company демонстрира сериозен интерес и към солунското пристанище, което разполата с железопътна връзка с другите балкански държави и с Централна Европа.
Китайското правителство е пряко заинтересовано от приватизацията на гръцките държавни железници, която е част от мащабната програма за съкращаване държавния дълг на страната. Намерението на Китай да постави под контрол морското и железопътно съобщение на Гърция е разбираемо: Пекин иска да превърне тази страна в своеобразен транзитен „хъб”, където да се доставя китайска продукция в Средиземноморския регион и оттам да я пренасочва във всички посоки – от Северна Гърция към Централна Европа, а от Южна – към мюсюлмански свят.
Мнозина експерти, анализирайки новите направления на китайската икономическа експанзия, използват израза „нови пътища на коприната”, с които обозначават маршрутите, целящи да подобрят условията за транзита на стоки от и за Китай. Тези нови континентални направления трябва значително да съкратят традиционните морски маршрути от големите китайски пристанища. Очевидно е също, че предвид все по-сериозната пиратска заплаха, напоследък железопътните маршрути се оказват много по-надеждни от морските. Следователно, изграждането на „гръцкия транспортен възел” логично се вписва в плановете за оптимизиране на търговските маршрути, особено ако го свържем и с проектите за мащабно усвояване на нови железопътни направления от китайците. Именно с тази цел, Китайската банка за развитие (CDB) реши да се включи във финансирането (с 4,5 млрд. евро) на строителството на Паневропейски транспортен коридор №10, чието официално откриване е планирано за 2013. Този коридор трябва да свърже Западна Европа с Турция, преминавайки през територията на Австрия, Словения, Хърватия, Унгария, Сърбия, Македония (разклонение през България) и, разбира се, Гърция. Между другото, Пекин финансира и възстановяването на моста в предградията на Белград, който ще свърже двата бряга на Дунав и следва да бъде завършен през 2014, като ще бъде наречен „Мост на сръбско-китайската дружба”.
Енергийната експанзия на Пекин в региона
Впрочем, на Балканите китайците не са ангажирани единствено с търговия и производство, нито само с транспортни проекти. Пекин се позиционира и като доставчик на енергоносители за държавите от региона. В резултат от мащабната подкрепа, която правителството оказва на своите предприятия, Китай се превърна в истински лидер на Балканите по инвестиции в сферата на възобновяемата енергия, изпреварвайки САЩ и Германия.
Трансформацията на европейския енергиен пазар в началото на 2000-те години позволи на ЕС да наложи пазарните си правила и на Балканите, особено след създаването на европейска Енергийна общност, през юли 2006. Проектът предвиждаше частичната интеграция на балканските държави в общия европейски пазар. Така, държавите от Югоизточна Европа поеха задължението да достигнат, до 2015, европейските стандарти в сферата на енергийното производство. През 2009 бяха приети нови нормативни документи (касаещи и балканските държави), предвиждащи мащабно съкращаване обемите на газовите емисии, пораждащи т.нар. „парников ефект”, увеличаване използването на възобновяеми енергоресурси, както и понижаване на енергийното потребление. Това се превърна в огромен проблем за държавите от Балканския полуостров, чиято енергийна структура, в голямата си част, е доста остаряла. В някои случаи пък, тя беше повредена в резултат от регионалните конфликти (както в част от постюгославското пространство например). Кризата обаче сложи край на западноевропейските инвестиции в държавите от Източна Европа – особено в сферата на развитието на инфраструктурата от водни електроцентрали, както и във вятърната електроенергетика. И тъкмо в този момент Китай започна активното си настъпление в региона, стартирайки мащабни енергийни проекти в балканските държави.
В Румъния например, китайската национална корпорация за електрооборудване China National Electric Equipment Corporation» представи проект, на стойност един милиард евро, за изграждането на топлоелектрическа централа с мощност 500 Мвт, а корпорацията Chinese Nuclear Power Engineering Corporation скоро ще започне изграждането на два нови ядрени реактора в АЕЦ Черна вода. Освен това Пекин планира строежа на водна електроцентрала с мощност 1000 Мвт в Търница-Лапущещи, като проектът се оценява на 1,3 млрд. евро.
В съседна България, Китайската национална ядрена корпорация (China
National Nuclear Corporation) е сред потенциалните кандидати за изграждане на нови ядрени реактори в атомната електроцентрала в Козлодуй (през януари 2011 делегация на компанията посети АЕЦ Козлодуй – б.р.). Освен това китайците биха могли да разчитат на участие в изграждането на втората българска АЕЦ в Белене, тъй като преговорите между София и Москва по този проект се проточиха прекалено. Накрая, Китайската външнотърговска банка отпусна нисколихвен заем от един милиарда евро на сръбската държавна енергийна компания Elektroprivreda Srbije, предназначен за модернизация на електроразпределителната мрежа на Сърбия и изграждането на нова ТЕЦ в град Костолац.
В Република Сръпска, която е част от Босна и Херцеговина, китайската Банка за развитие в момента финансира изграждането на ТЕЦ с мощност 300 Мвт в Станари. Този проект, оценяван на 500 млн. евро, който се осъществява от китайската компания China Dongfang Electric Corporation, ще излезе наполовина по-евтин, в сравнение с предложената от основните китайски конкуренти в тази сфера (френският концерн Alstom и полско-канадският Rafako-SNC Lavalin) цена.
Китайските инвестиции, които през 2010, достигнаха около 55 млрд. долара, превръщат тази страна в световен лидер по отношение на капитоловложенията във възобновяемите ресурси на държавите от Балканския регион. Тук с различни китайски компании вече са подписани многобройни договори. Така, китайските фирми Polar Photovoltaics и Wiscom Systems планират да изградят в Западна България електроцентрала, работеща със слънчева енергия.
През април 2011, Държавната енергийна корпорация на Гърция (Public Power Corporation of Greece - DEI) подписа договор с компанията Sinovel Wind (най-големия китайски производител на вятърни електроцентрали) за изграждането на вятърна електроцентрала с мощност 200-300 МВт.
В Македония, пак през април 2011, дъщерната компания на Китайската хидроенергийна корпорация China International Water and Electric Corporation подписа с правителството в Скопие протокол за намерения относно изграждането на 12 ВЕЦ-а по течението на река Вардар, от Косово до границата с Гърция. Този суперпроект, оценяван на 1,5 млрд.евро, който трябва да бъде осъществен за 15 години, също ще бъде финансиран (на 85%) от Китайската банка за развитие.
Продължавайки финансовите си инжекции в държавите от Балканския регион, на фона на бушуващата световна криза, Китай драстично се различава от своите западни конкуренти, които, на практика, прекратиха инвестициите си. Тази тактика свидетелства за наличието на дългосрочни китайски планове по отношение на източноевропейския пазар , който е крайно нестабилен, но пък е директно свързан с европейския пласментен пазар. Впрочем, стратегията на Китай е доста прозрачна и засяга както бедните източноевропейски държави (Балканите), така и държавите, изпитващи финансови затруднения (Гърция, Испания). Освен това Пекин възнамерява да укрепи позициите си в Централна Европа (Чехия и Полша).
В момента Китай се смята за най-големия световен производител на вятърни електроцентрали и слънчеви батерии, който парелелно с това изгражда и АЕЦ, както и централи, работещи изцяло на въглища. В крайна сметка, имайки предвид липсата на истинска политика в подкрепа на иновационните технологии както в САЩ, така и в Европа, нищо чудно някой прекрасен ден Западът да се окаже зависим вече не толкова от близкоизточния петрол, колкото от енергийните технологии “Made in Chinа”.
* Авторът е френски геополитик, близък до „неоевразийската школа”
