Постиженията на турската икономика през първото десетилетие на нястоящия век са обект на специалното внимание на мнозина анализатори, някои от които ги определят като „турско икономическо чудо”. Истината е, че успехите на Турция, чиито израз са отличните макроикономически показатели на страната, действително са впечатляващи.
По обема на своя БВП, през последните години Турция твърдо е сред двайсетте водещи държави в света, като в отделни моменти стигаше до 15-то място в тази престижна класация. Така, през 2010 (когато, по данни на МВФ, нейният БВП се равняваше на 735,5 млрд. долара) Турция зае 18-то място, а през миналата 2011, въпреки че нейният БВП нарасна до 763,1 млрд. долара, страната отстъпи с една позиция назад. За сравнение, през 2011 БВП на трите най-големи икономики на планетата - САЩ, Китай и Япония, беше, съответно, 15,1 трлн., 7 трлн. и 5,9 трлн. долара.
Престижната позиция, която заема Турция, по обема на своя БВП, наред с високите темпове на икономически растеж, надхвърлящи не само тези на развитите, но и на повечето развиващи се държави, на фона на ръста на БВП на глава от населението и износа, спада на инфлацията под 10% и ръста на заетостта, като цяло, генерират оптимистични очаквания в турското общество и създават добра основа за бъдещите планове на сегашните управляващи в Анкара.
В същото време обаче, редица анализатори посочват такива проблеми като външния дълг и бюджетния дефицит на Турция, нарастващият дефицит на външната търговия, растящият внос на енергоносители, отслабването на турската лира, както и завишените данни в официалните съобщения за нивата на инфлацията и заетостта.
Въпреки това, подчертавайки, че страната успешно е преодоляла последиците от глобалната криза през 2008-2009, турското ръководство не само гледа оптимистично към бъдешето, но и лансира редица амбициозни проекти за предстоящата (през 2023) стогодишнина от обявяването на Турската република. В центъра на тези проекти, обединени в стратегията „Визия 2023”, е целта Турция да влезе в първата десятка на най-големите икономики в света, по обем на своя БВП, който дотогава трябва да надхвърли 2 трилиона долара. Именно тази задача се приема за основа при подготовката на различните отраслови планове и, като цяло, определя стратегическия хоризонт на турското общество.
Несъмнено, развитието на външнотърговския „сектор” на националната икономика и нарастване продажбите на турска продукция и услуги на външните пазари играе ключова роля в стратегията на управляващите в Анкара. Което е разбираемо, защото износът, наред с нарастващото вътрешно търсене, е сред двигателите на турския икономически растеж.
Всъщност, след като, през 80-те години на миналия век, Турция стартира осъществяването на либерални пазарни реформи и се ориентира към политика на „отваряне навън”, страната съумя да трансформира икономиката си, придавайки и ясно изразен експортноориентиран характер.
Турския износ демонстрира наистина впечатляващи темпове на растеж. Така през първото десетилетие на новия век, износът на страната нарасна от 27,8 до 113,9 млрд. долара, т.е. повече от четири пъти. Най-голям износ беше реализиран през кризисната 2008, когато обемът му достигна рекордните 132 млрд. долара. По данни на Световната търговска организация (СТО), през 2011 турският дял в глобалния износ е достигнал 0,7%, като по този показател страната е на 33-то място в света. Първите три места в тази класация се заемат от Китай (10,4%), САЩ (8,4%) и Германия (8,3%).
Тук е мястото да посочим, че в структурата на турския износ нараства делът на продукцията на „средновисоко технологично равнище”, която постепенно измества стоките с ниска добавена стойност. Сред отраслите, които имат най-голям принос в турския износ, особено място заемат: автомобилната индустрия, селското стопанство, леката, химическата и металургичната промишленост.
През миналата 2011 Турция регистрира рекорден по обем износ, който е нараснал с 18,2%, в сравнение с 2010, достигайки 134,6 млрд. долара и подобрявайки досегашното най-добро постижение от 2008.
„Експортната стратегия на Турция до 2023”
Тези очевидни успехи на турските износители, бележат началото на нов етап, в рамките на който, от формиране на експортноориентиран характер на икономиката си, Турция преминава към преосмисляне на текущото си положение и определяне перспективите за бъдещето. Резултат от това стана подготовката и публикуването, през 2011, на „Експортна стратегия на Турция до 2023”, изготвена под патронажа на Съвета на турските износители (ТІМ).
Отправна точка на Експортната стратегия, в чиято подготовка участваха представители на министерства, институти, частни компании и неправителствени организации, стана поставената от държавното ръководство цел до 2023 обемът на турския износ да достигне 500 млрд. долара. Представянето на стратегията стана през април 2011, в истанбулския дворец Долмабахче, в присъствието на редица официални лица, начело с премиера Реджеп Ердоган. Самият Ердоган заяви: „Трябва да сме наясно, че целта да увеличим износа си до 500 млрд. долара, през 2023, не е мечта, а реално постижима задача, особено на фона на успехите, които постигнахме през последните осем години”.
Преминавайки непосредствено към анализ на този документ, следва първо да отбележим, че обемът му е впечатляващ – около 300 страници. Нека сега разгледаме основните му постановки.
Целта. Както вече посочихме по-горе, основната цел, която се поставя пред турските износители от правителството, е увеличаване обема на износа до 500 млрд. долара, през 2023, като залог за реализацията на амбициозните цели на Анкара страната да влезе в десятката на най-големите световни икономики, по обем на своя БВП, до стогодишния юбилей на Турската република.
Основни задачи. В рамките на поставената цел се планира увеличаване обема на произвежданата от турската индустрия продукция и повишаване на нейните качества, технологичност и конкурентоспособност на световния пазар; брендингът (т.е. създаването на собствени признати марки); увеличаване и диверсификация на експортните доставки, като се акцентира върху пазарите на страните, смятани за приоритетни. Сред тях има както държави, където турските износители са утвърдили позициите си, така и нови перспективни пазари, където турското присъствие все още е незначително.
Хоризонт на планиране и основни етапи в реализацията на проекта. Реализацията на проекта е разчетена за периода до 2023. В рамките му са очертани два основни етапа: период на макропланиране (между 2009 и 2013) и втори етап (2014-2023), в който трябва да се премине от макропланиране към отраслово планиране.
Отговорност за реализацията на проекта. Очаква се с проекта да бъдат сериозно ангажирани редица турски министерства, институции, бизнес-общности, под егидата на държавата и, в частност, на Министерството на външната търговия.
Изходни данни, тенденции и прогнози. В основата на проекта са прогнозите за развитие на световната икономика и търговия, международните пазари, както и състоянието на отраслите в периода до 2023. Отбелязва се, в частност, изместването на центровете на икономически растеж към развиващите се страни. Измежду девет възможни сценария за развитие на международната търговия, Министерството на външната търговия е избрало този, при който прогнозираният растеж на глобалната икономика, като цяло, в периода до 2023, се колебае в диапазона 3%-3,5%. При това диапазонът на растеж на икономиките на развитите държави е 2%-2,3%, а на развиващите се 5%-5,8%.
Отчитат се и последиците от глобалната финансова криза през 2008 и се прави опит да се прогнозира по-нататъшното развитие на ситуацията.
Според Стратегията, нарастването на обема на експорта до 500 млрд. долара може да се осъществи при постигане на годишни темпове на икономически растеж от 12,8%. При подобно развитие се прогнозира, че делът на Турция в световната търговия ще достигне 1,46%.
Целеви показатели и критерии за успех, стратегически цели и задачи на макрониво. Експортната стратегия включва основните външнотърговски показатели на Турция и стойностите, които трябва да бъдат постигнати в края на всеки петгодишен период, т.е. през 2013, 2018 и 2023.
Осемнайсетте стратегически цели и свързаните с тях 72 индикатора са разделени на четири групи, а именно: стойност на експорта, износители, важни показатели (положението на Турция, технологично развитие и инфраструктура, законодателни мерки) и ключови компетенции. При това, за всяка от споменатите стратегически цели е определена група индикатори (общо 72) и са дефинирани количествените параметри на успеха.
Целеви показатели и критерии за успех, стратегически цели и задичи на отраслово равнище. Тази част от стратегията отговаря на въпроси, какви експортни показатели следва да бъдат постигнати за всеки отделен отрасъл, в рамките на общата стратегическа цел, кои пазари са целеви за всеки от тях и кои са съответните критични фактори за постигането на успех. Дефинират се стратегическите задачи и критериите за оценка на постигнатия успех за всеки отделен сектор и, както вече казах, се изготвят доклади по отрасли, всеки с обем 150-200 страници.
Ако погледнем страните, които водят в списъка на турските приоритети, виждаме, че първото място се заема от Русия с 24 (от 24 възможни) „точки”, т.е. руският пазар е ключов за износа на всички отрасли на турската индустрия. Следват САЩ (22 точки), Германия (17), Ирак (17), Китай (16), Великобритания (16) и т.н.
Всъщност, след анализа на ситуацията на отраслово равнище, основната цел на турската стратегия за износ от 500 млрд. долара, през 2023, дори беше повишена, като според експертите, той може да достигне 545 млрд.
Мястото на новите индустриални сектори в турския износ. Авторите на Стратегията включват в плановете си за увеличаване на турския износ, т.нар. „нови” сектори. За какво става дума? Ами за това, че паралелно с увеличаването на производството в традиционните за Турция отрасли (като химическата, автомобилната и металургичната промишленост) и разширяването на пласментните им пазари, се поставя задачата да нарасне делът на продукцията с висока добавена стойност в общото производство и износ на продукция. Отраслите, които трябва да осигурят тази продукция, са обединени в групата на „новите сектори”. Към тях спадат космическата и авиационна индустрия, военната промишленост, компютърните и комуникационни технолии, приборостроенето, медицинското оборудване, възобновяемата енергетика, екологичните технологии и т.е. Този сектор се разглежда съвсем бегло в експортната стратегия, като се посочва само, че обемът на световния пазар за тези технологии може да достигне 1,5 трлн. долара, през 2023, като делът на Турция трябва да е поне 1%.
В заключение, следва да споменем необходимите по-нататъшните стъпки, предложени при презентацията на Стратегията от председателя на Съвета на турските износители Мехмет Буюккекши с цел да се премине към практическата и реализация:
- Експортната стратегия да получи статут на национална политика;
- Включване на стратегическите цели за увеличаване на износа в петгодишните планове на държавните организации;
- Включване на Експортната стратегия в дневния ред на Висшия съвет по планиране;
- Формиране на групи за реализацията на проекта и откриване на офиси със съответните функции, с цел гарантиране ролята и отговорността на министерствата и институциите.
Амбиции и реалност
Анализът на Стратегията, която действително е изключително амбициозна, неизбежно поражда редица въпроси, които условно бихме могли да разделим на такива, свързани с вътрешната ситуация, и други – с тази на международните пазари.
По отношение на първите, си струва да се запитаме, доколко турската икономика въобще е готова да осъществи подобен качествен пробив и, в частност, още през следващите години да влезе в челната десятка на най-силните световни икономики, както и да увеличи цели четири пъти износа през следващите десет години? Постигнатите успехи действително са впечатляващи, конкурентните предимства на Турция също са ясни, но в същото време се трупат множество проблеми, нуждаещи се от решение. Сред най-сериозните са бюджетният дефицит; липсата на собствени ресурси за мащабни инвестиции и, съответно, необходимостта от външни постъпления; устойчиво отрицателното външнотърговско салдо, което (според прогнозите) не само че няма да намалее, в абсолютно изражение, но и ще нарасне; големият дял в турския внос на енергоносителите, чието потребление ще нараства пропорционално на турския икономически растеж; спадът в курса на турската лира (и, като цяло, нарасналите валутни рискове), което не само работи за износителите но и удря по вносителите не само на крайна, но и на междинна (използвана в последващия производствен цикъл) продукция; недостатъчните (в сравнение със средното световно равнище) отчисления за научно-изследователска и опитно-конструкторска дейност и пропуските в научната сфера и т.н. В тази връзка са интереси последните оценки на агенция Moody’s, акцентиращи върху зависимостта на Турция от глобалната търговия и притока на чуждестранни инвестиции, негативното влияние на високите цени на енергоносителите върху външната търговия и бюджетния дефицит, нарастващите трудности с връщането на заемите в чужда валута, спадът на курса на турската лира и т.н.
Когато говорим за външния „фактор”, задължително се налага да си зададем и някои въпроси. Как ще се отрази на турската стратегия негативната ситуация в глобалната икономика, където последиците от финансовата криза въобще не са преодоляни? Как ще и се отрази т.нар. „арабска пролет” и смяната на управляващите режими в Северна Африка и Близкия Изток? И в тази връзка, до какво може да доведе ескалацията на вътрешнополитическото противопоставяне в Сирия и кризата около иранската ядрена програма? До каква степен Турция ще може да избегне „прегряването” в своята външна политика (която, между другото, силно се отдалечи от идеалистичната концепция за „нулеви проблеми със съседите” през последните близо три години, когато се реализира от Ахмет Давутоглу) и да изиграе наистина стабилизираща роля, както и да извлече необходимите и политически и икономически дивиденти от взривоопасните процеси в региона на Северна Африка и Близкия Изток? До каква степен Анкара ще съумее не само да укрепи, но дори и да възстанови (на фона на все по-жестоката конкуренция с другите международни играчи) позициите си пред новите елити, дошли на власт в региона, при положение, че само в Либия например, замразените договори на турски компании са на стойност 15-18 млрд. долара? Няма ли да се отрази зле на плановете за икономическа експанзия на Турция нейната активна външнополитическа позиция, заради която и е все по-трудно да бъде неутрална (в редица случаи това е просто невъзможно, като например по палестинския проблем, или ситуацията в Сирия)?
Самите турци са силно загрижени от тези проблеми и търсят решения, които да им позволят, в случаите, където политическият фактор не може да бъде от полза, да разграничат политиката от икономиката. Това например доста ясно си личи по отношение на Сирия, спрямо която Анкара, от една страна, подкрепя опозицията и се обявява против режима на Асад, но от друга – се опитва да не навреди на турските икономически интереси в тази държава. Като оправдание се използва тезата, че турският внос е много важен за Сирия, докато, ако сирийският износ за Турция бъде прекратен, последната няма да пострада. Впрочем, ръководството на ТІМ посочва, че постепенно се възстановява нивото на икономическите отношения с държавите от Северна Африка след спада, породен от смяната на режимите там. Всичко това се отчита от Анкара при планирането на бъдещите и действия, давайки и повод да разчита, че същото ще стане и с отношенията със Сирия, т.е. дори ако има спад в двустранните икономически отношения, той ще бъде краткотраен и ще приключи веднага след нормализацията на ситуацията в страната.
Заключение
През второто десетилетие на ХХІ век, наред с много други държави, Турция влиза в период на турбулентност и предизвикателства пред нейните възможности и гъвкавостта и. Струва ми се, че по-нататъшните процеси ще зависят както от формиралия се икономически фундамент, така и от способността на турския елит и износителите да действат адекватно в условията на криза, като навреме коригират едни или други постановки в своите програми и стратегии. Практиката от последните години обаче показва, че Турция ще продължи да се придържа към активна настъпателна позиция.
Много е вероятно също, че все по-голямо място в турската експортна стратегия ще заема Русия, която, на фона на ситуацията в редица други търговски партньори на Анкара, изглежда като своеобразен „остров на стабилност”, и привлекателен вариант, ориентирането към който може да компенсира негативните тенденции по другите направления. Неслучайно, турските бизнес кръгове посрещнаха с такъв ентусиазъм решението за присъединяването на Русия към Световната търговска организация, взето през декември 2011, оценявайки го като фактор за по-лесното постигане на амбициозната задача, която Анкара и Москва са си поставили, а именно, през 2014 двустранният стокооборот да достигне 100 млрд. долара (при положение, че през 2011 той беше под 30 млрд.). Което пък означава, че в крайна сметка турската геополитика може да придобие евразийска, вместо досегашната си евроатлантическа ориентация.
* Институт за балкански и европейски изследвания
