През септември 2019, в бр.5 на сп. "Геополитика", бяха публикувани наши прогнозни резултати за предстоящите тогава местни избори (27 октомври, 2019). В основата им стоят нетрадиционни изследователски подходи, използващи постиженията на пространствения географски анализ и синтез. Настоящата статия има за цел да сравни направената прогноза с официално обявените изборни резултати.
Геополитиката на меридианните транспортни коридори на България и транспортната интеграция на държавите от Югоизтока на ЕС
Безспорно най-важни за развитието на България са паралелните (хоризонтални) транспортни оси. Това е наложено от начина на разпростиране на територията на страната, което е преобладаващо в посока Изток-Запад. Този очевиден факт се осъзнава от хората, управлявали България, затова пътищата по тези транспортни оси винаги са се изграждали с предимство.
Здравко ГАВРАН: Светът, който познавахме, се променя в основите си
Здравко Гавран е хърватски дипломат от кариерата, писател и литературен критик. Роден е през 1957 в Славонски Брод. През 1981 завършва Философския факултет на Загребския университет. Известно време работи в католическото издание Glas Koncila. В края на 80-те години се включва в политическото движение за създаване на независима хърватска държава, а през 1992-1993 е съветник на първия хърватски президент Франьо Туджман. От 1995 до днес е служител в Министерството на външните работи, с ранг пълномощен министър. Гавран е професор по хърватски език и литература. Автор е на десетки изследвания, посветени на събития в различни точки на света, включително в Европа и Близкия Изток, както и на осем книги.
Образите на бунта: непокорните, бохемите и „жените, които не мълчат“ (1)
В исторически план идеята за социалния бунт се появява в обществения дебат след Френската революция. Темата за бунта присъства и в „Бягство от свободата“ на Ерих Фром, който се опитва да разбере, дали, освен желанието за свобода, не съществува и първично желание за подчинение.
Съдържание брой 6 2020
България
Електорална география
Балканите
С.Хайтов, Гръцко-турската конфронтация и военният потенциал на Атина
П.Георгиев, Новата военна доктрина на Румъния в контекста на милитаризацията на Черноморския регион
Европа
А.Тодоров, Геоикономически и геополитически аспекти на кризата в Беларус
Млади гласове
М.Русинов, „Буксуващият жироскоп": взаимоотношенията в триъгълника Москва-Анкара-Техеран
Pro & Contra
П.Григоров, Приоритетите на съвременната израелска геополитика и мястото на Палестина
Тенденции
А.Кортунов, Кризата на световния ред и Глобалният Юг
Геостратегия
Н.Стефанов, „Голямата игра” на ХХI век: американско-китайската конфронтация
С.Каменаров, Светът в ерата на водните войни
Геоикономика
П.Димитров, Южният газов коридор и разместването на геоенергийните пластове в Югоизточна Европа
Д.Петракиев, Водородната енергетика - отвъд митологията
Идеи
В.Василиев, Новата "осова епоха": кризата през 2020 и макроциклите в американската история
История & Геополитика
С.Бътлър, Конференцията в Ялта: Рузвелт и Сталин vs Чърчил
Книги
В.Мучинов, Принос в проучването на демографското развитие на българската общност в Албания
С.Илиев, Сигурност и териториално устройство на България
Интервю
Необходимият национализъм
Искрен Веселинов, Защо съм патриот: национализъм за лечение на обществото, 128 стр., ИК "Ахат", 2018
Солженицин като идеолог на посткомунистическа Русия
На 11 декември 2018 се навършиха сто години от рождението на Александър Исаевич Солженицин (1918-2008) - юбилей, за който Русия се готвеше още от 2014 и който заслужава да бъде отбелязан по всички кътчета на планетата.
