Необходимият национализъм

Българският национализъм беше принизяван и съзнателно потъпкван повече от 70 години. А днес на обществото се предлага осъвременен негов катехизис. Събитие, което може само да радва и окриля всички, които желаят въздигането на България.

"Защо съм патриот: национализъм за лечение на обществото" е скромна на вид и по размери книга, която се появява в точното време, написана от подходящия човек: Искрен Веселинов, заместник-председател на ВМРО, народен представител от групата на „Обединените патриоти“, известен и последователен националист и добре познат на всеки, който се е занимавал с проблемите на следдесетоноемврийска България.

Авторът признава, че книгата му е мислена, писана и оформена в продължение на последните 22 години, след десетилетията комунистическа власт, когато българинът почти престана да съществува като исторически субект. Усилията на миналия режим бяха насочени към заличаване традициите, историята и родовия корен на българина. Бяха сътворени чудовищни престъпления, като създаването на „македонска нация“ например, унищожаването на дружбите „Родина“, върнали към лоното на българ-щината българомохамеданите от Родопите или създаването на т. нар. „турско малцинство“.

Тзи десетилетия обаче бяха белязани и от разцвета и възхода на либерално-демократичната идеология от западен тип, която на свой ред обяви национализма за свой основен враг. Против национализма, като събитие, феномен, същност и идеология, бяха и продължават да са опълчени мнозинството от европейския елит, политиците, държавниците, бюрократите от Брюксел и Страсбург, както и либерални интелектуалци от всякакви разцветки, включително модерните напоследък „цветове на дъгата“ или изровеното от миналия век Antifa.

Жизнеността на национализма

Охулен, преследван, ненавиждан, национализмът продължава да учудва неприятелите си със своята упорита жизненост. Не само на Балканите, където сърби, албанци, македонци, косовари, хървати, черногорци и бошнаци са "вплели рога" за постигането на своите национални въжделения. Или в Турция и целия Близък Изток, където кюрдите се борят за национална независимост, а арабите – за религиозна доминация (сунити или шиити). А и вътре в Европейския съюз центробежните, бежанските, стопанските и финансови проблеми доста често прерастват в локален сепаратизъм/национализъм. Ако има призрак, който тревожи сънищата на Европа, това е новият национализъм и то точно в момент, в който се говори за ограничаване на националния суверенитет и все по-пълна интеграция в рамките на ЕС.

Смешна, но и забележителна е яростта, насочена срещу всички форми и изяви на национализма. Тя е, разбира се, емоционална, но и се вменяват елементи на елементарен рационализъм, като псевдонаучен заряд. Внушава се, че национализмът е несъвместим с демокрацията и либерализма (с надеждата, че победата над национализма ще го унищожи веднъж завинаги), но също и вярата/илюзията, че национализмът е противник на либерализма, понеже неизбежно поражда расова и/или етническа омраза, религиозна дискриминация, социални вражди и вътрешни беззакония, а в международен план води към война и въоръжени конфликти.

Авторът разглежда и двата въпроса: нападките срещу национализма отляво и отдясно. Като състояние на духа и войнствена идеология, насочена към тотално преобразуване на обществото, социализмът беше създаден, за да унифицира духовно масите с крайна цел атомизиране на индивида до пълната анихилация на родовата памет. Крайният резултат е непременно упадък на традиционната държава, съпътстван с унищожението на вяра, етика и морал.

Забелязана и анализирана е връзката между двата вида социализъм: болшевизъм и научен социализъм. Нещо повече, утопичната идея за създаване/изграждане на човек (но не и личност) европеец (т.нар. Homo Europaeus), изглежда, се родее с проповядвания до неотдавна, но така и несъздаден "социалистически човек". Много от основните постулати на социализма са намерили своя изказ в либералната утопия и политическата коректност.

Национализъм и демокрация

Всъщност, демократизмът е в основата на национализма. Буржоазните революции превръщат тази народностна култура в държавна. Така народът се явява колективен творец на новата държавна идеология. Развитието на обществото към демокрация и самата и поява са немислими без съществуването на национализма. Той е, който превръща частното, местното, племенното в обществено, в чувство за принадлежност към гражданственост. Примитивното е надхвърлено чрез оформянето на група индивиди в общество, нация и народ.

Национализмът прави демокрацията и либерализма възможни, ако не и необходими за собствената си изява. Без създаденото благодарение на национализма гражданско общество е невъзможно изграждането на политическото общество, т.е. либерализма

и демокрацията. Само при едно вече оформено, благодарение на национализма, гражданско общество може да се мисли за либерализъм и демокрация.

Може би и затова най-развитите либерално-демократични общества са тези, които са постигнали своите национални въжделения – Франция, Великобритания, САЩ, Япония, Швеция, Холандия и други. Обратното, ясно съзримо и в родната ни история, е също толкова силно със своето присъствие - корените на българската либерална демокрация не можаха да се развият след покълването си точно поради неосъществяването на нашите национални идеали, като по този начин не беше завършен и общественият процес.

Национализмът е свобода, при това свобода позитивна и творческа: да съграждаш културния облик на народа си, да следваш традициите му и да си пълноправен наследник на неговата история, а в същото време и неин творец, със съзнанието, че си част от духа на нацията и, че ще живееш, докато съществува и той. Това е и единствената свобода от времето, т.е. единствената форма на безсмъртие, позволена на човека. (стр. 45,46)

Голямата заслуга на автора, освен приноса му за разглеждането на национализма в неговите времеви и пространствени характеристики, е актуализирането на задачите, предстоящи пред националистите в България. Особено сега, когато национализмът губи пейоративното си значение, приписвано му през годините, и се е превърнал в легитимен представител на обществото. Профанизацията на властта и деградацията на обществото налагат нови и бързи решения. Кой, ако не българските националисти, е в състояние да се справи с трите предизвикателства през новия XХI век – обуздаване на демографската криза, превъзмогване на социалното разслоение и възвръщане на авторитета на държавата.

Искрен Веселинов набелязва не само проблемите, но и предлага конкретни стъпки за бъдещото развитие на страната. Неговият труд е началото на решението, остава осъзнаването му и намиране на възможностите за осъществяване на необходимите задачи. Авторът е оптимист, да се надяваме, че ще зарази и читателите си, защото времето е настъпило.

* Авторът е бил професор в Калифорнийския университет в Санта Барбара, автор на няколко книги, включително на бестселъра "История на БКП 1919-1989"