За достоверността на една географска електорална прогноза

Критичен анализ на утвърдените практики

Преди това обаче е необходим кратък критичен анализ на утвърдените десетилетни изследователски практики, методологично свързани предимно с научни направления в историята, антропологията, социологията, политологията, икономиката, статистиката и др.

Един от основните проблемни научни аспекти на електоралното поведение засяга подходите и механизмите при прогнозиране на изборни резултати. Водеща роля за това играят анкетните социологически проучвания. Важен принос има и научно обоснованият структурен подход, характерен за политологията и анализиращ управленски традиции, партийна конюнктура, икономически тенденции, личностни качества на лидери и др. (Русев, Владимирова, 2010).

С най-голяма значимост при изборното прогнозиране в България се отличават социологически агенции като Алфа Рисърч, НЦИОМ (Екзакта), МБМД и Галъп Интернешънъл. Техните изследвания обаче, понякога дават резултати, които се отличават значително от реалния вот. Особено големи разлики се наблюдават при Сова Харис, Афис, Медиана и др. Има и съмнения, че конюнктурно възникващи агенции, като Барометър, Маркет Рисърч и ИМП, функционират не толкова за да прогнозират, колкото да манипулират обществените нагласи преди избори в услуга на определени корпоративни интереси и партийни централи. Проблемът е дефиниран от Костов и Крайнева (2019) като „системно надценяване/подценяване“ на определени партии. Много по-остър е коментарът на Драганов (2019), който използва израза „пропазарна идеология“. Един от най-типичните примери е публикация на Маркет Рисърч от 2009, когато е предсказана победа за БСП на предстоящите парламентарни избори. Партията обаче получава едва 16% от местата в Народното събрание, а ГЕРБ – три пъти повече. Русев и Владимирова (2010, стр. 208) определят тогавашната ситуацията като начало на „нов електорален политически цикъл“.

Повечето от анкетните социологически проучвания, проведени преди изборите за Европейски парламент през 2014, допускат значителни прогнозни разлики в сравнение с реалните резултати, изразяващи се в средно 11–12% подценяване на ГЕРБ и ДПС (виж табл. 1).

Таблица 1. Прогнози и разлики на някои социологически агенции спрямо резултатите от европейските избори, проведени на 25.05.2014, дял от действителните гласове (%)

Съставено по: в. „Преса“; alpharesearch.bg; news.bgnes.com; modernpolitics.org; trud.bg; dnes.bg; mediana.bg; 24chasa.bg;

Системно подценяване на едни и надценяване на други партии от страна на много социологически агенции се наблюдава преди парламентарните избори през 2017 (виж табл. 2), както и на европейските и местните избори през 2019 (виж табл. 3).

Таблица 2. Прогнози и разлики на някои социологически агенции спрямо резултатите от парламентарните избори, проведени на 26.03.2017, дял от действителните гласове (%)

Съставено по: pik.bg; afis.bg; vesti.bg; novini.bg; frognews.bg; banker.bg

През април 2019 (около месец преди европейските и шест месеца преди местните избори) новосъздадена агенция, наречена „Тренд“, ясно декларира, че „първа политическа сила вече не е ГЕРБ“. Явни предпочитания в очакванията за предстоящ електорален успех на БСП (макар и незначителен) представят и други агенции (виж табл. 3). На евроизборите през май обаче, ГЕРБ получава 31,1% от гласовете, а БСП – 24,3%. На местните избори през октомври същата година делът на двете политически сили е, съответно, 30,8% и 22% (резултати, представящи спечелените гласове за общински съветници).

Таблица 3. Прогнози и разлики на някои социологически агенции спрямо резултатите от европейските избори, проведени на 26.05.2019, дял от действителните гласове (%)

Съставено по: mediana.bg; gallup-international.bg; marketlinks.bg; blitz.bg; modernpolitics.org; afis.bg

Седмица преди Местни избори^′2019 агенция “Медиана“ предвижда едва около 26% от гласовете за общински съветници в София да са за ГЕРБ/СДС, което е с около 7% по-малко от крайния резултат. Същевременно, агенция “Маркет Линкс“ оповестява, че София е вече готова за промяна и дава солидна преднина за Манолова пред Фандъкова (съответно 36 % и 32%), което значително се разминава с последвалия резултат на първия тур (съответно 28% и 36%).

За съжаление, не е голям броят на агенциите, представящи относително точни прогнози (под 5% разлики), отнасящи се предимно до значими резултати като избирателна активност, представяне на отделни партии и лидери. Успех в това отношение гарантират само тези, които коректно се придържат към научно обосновани принципи и критерии при съставянето на представителни извадки с висока степен на достоверност. Типични примери са изследванията на Алфа Рисърч и Екзакта (НЦИОМ) (виж табл. 4 и 5). Такъв тип изследвания обаче са твърде скъпи, тъй като обикновено използват около 1000 респонденти, относително пропорционално представящи различни региони, типове селища, полово–възрастови и социално–икономически групи. Независимо от това и при тях епизодично се получават някои значителни прогнозни грешки спрямо последвалите изборни резултати (виж табл. 1).

Таблица 4. Прогнози и разлики на Алфа Рисърч и Екзакта спрямо резултатите от парламентарните избори, проведени на 26.03.2017, дял от действителните гласове (%)

Съставено по: capital.bg; exacta.bg

Таблица 5. Прогнози и разлики на Алфа Рисърч и Екзакта спрямо резултатите от европейските избори, проведени на 26.05.2019, дял от действителните гласове (%)

Съставено по: alpharesearch.bg; exacta.bg

Прекомерно големият брой социологически агенции, представящи недостъчно добре обоснована или некоректна информация, е основание за търсене на алтернативни подходи, гарантиращи по-висока степен на политическа предвидимост в развитието на гражданското общество. В тази връзка настоящото изследване предлага специфичен ретроспективен метод за електорално географско прогнозиране чрез статистическо усредняване на предходни изборни резултати. Към настоящия момент възможният максимален период за това е 30-годишен и е подходящ предимно за две съхранили се след 1991 партии – БСП и ДПС. Знаковата им роля остава, дори и когато от тях се отцепват отделни фракции или когато се регистрират като водачи на предизборни коалиции. Много по-трудно забележими в това отношение са малки и често аморфно коалиращи се партии като ВМРО, отделните формации на БЗНС, Зелена партия и др. По обясними причини статистическата база за значими партии като ГЕРБ се отнася за малък времеви отрязък (след 2009), което в определена степен е потенциална предпоставка за относително по-несигурни прогнозни резултати.

Първите опити (2011–2012) за апробиране на посочения историко–географски метод са свързани с представянето на БСП на местните избори в община Сливен, проведени на 23.10.2011 (Русев, Владимирова, 2011, 2012). За статистическа база са използвани резултати от девет различни по вид предходни избора през периода 1999–2009 с подробни справки на ниво села, общински центрове, отделни градски квартали/микрорайони, както и за общината, като цяло. Постигнатите в посочените изследвания разлики, спрямо реалното представяне на БСП в общината, общинския център и двата му макрорегиона, са под 3%, а за 6 от 10-те сливенски квартала – дори под 2%.

През 2019 нашият авторски колектив проведе много по-задълбочено и всеобхватно в пространствено отношение изследване с цел да се разработи прогностична основа за местните избори през октомври същата година. То се отнася за трите най-важни системни партии в страната – ГЕРБ, БСП и ДПС на базата на техните усреднени общи и регионални резултати през периода 2009–2019, като за БСП и ДПС отделно е анализиран и периодът 1991–2019. В обектно отношение са представени прогнози на национално и областно ниво, както и очакваните електорални резултати за всички градове и села в общините Сливен, Търговище, Крумовград и Бяла Слатина. За градовете Сливен и Търговище е извършен и пространствен разрез на ниво квартали/микрорайони.

Методологичните подходи и прогнозни очаквания, отнасящи се до горепосочените времеви и пространствени нива, са детайлно описани във вече споменатата статия (Русев и колектив, 2019), отпечатана и разпространена през септември 2019 – приблизително около 1,5 месеца преди местните избори. Непосредствено преди самите местни избори (27 октомври, 2019) предлаганият от нас метод бе презентиран и на Международната конференция „География, регионално развитие и туризъм“, проведена в Шумен на 25–26 октомври, 2019. На нея беше представена и обща прогноза за предстоящите избори в община Шумен.

Разликите между прогнозните и официалните резултати за Местни избори 2019

Разликите между заявените от нас прогнози и официално публикуваните от ЦИК данни за проведените на 27.10.2019 избори, могат да се анализират в различни пространствени разрези. Както се вижда на фиг. 1, отчетената средно за България грешка е едва 2,3%, а за около 2/3 от областите – под 5%. Това дава основание да се претендира за престижност на предлагания от нас метод при прогнози, отнасящи се предимно до по-високи йерархични териториални единици.

Фигура 1. Прогнозна избирателна активност (1-А) и разлики (1-Б) спрямо официалните  резултати (по данни на ЦИК) на Местни избори^′2019 – дял на действителните гласове спрямо броя на имащите право на глас (%)

С грешки под 0,5% са прогнозите ни за областите Хасково, Пазарджик, Перник, Ловеч и Търговище, които могат да се квалифицират като примери за ясно забележима поведенческа традиция. Над 6% са разликите единствено за Смолян, Благоевград, Варна и Пловдив (град), като тяхното обяснение изисква по-специален анализ, основан на научните постижения в социологията и политологията. Потенциален изследователски принос биха могли да имат и засега неизползвани в нашите прогнози методи, основаващи се на теорията на вероятностите и ясно изразени поведенчески тенденции, както и възможното влияние на някои стохастично възникващи обществени фактори.

Фиг. 2 и фиг. 3 показват сравнения между прогнозите ни за ГЕРБ, БСП и ДПС на Местни избори^′2019 и разликите спрямо официалните резултати, обявени от ЦИК. Основен критерий за базови сравнения е общият брой гласове за общински съветници, сумирани на национално и регионално ниво. Тук е необходимо да се отбележи, че в хронологичен план най-подходящо за използвания от нас метод е сравнението на електоралните предпочитания по административни области, като при местни избори това налага обобщения на данни за общините им.

На фиг. 2 са маркирани прогнозните ни очаквания за доминация на БСП в област Видин, на ДПС – в Кърджали, Разград и Търговище и на ГЕРБ – в останалите административни области. Прави впечатление, че наложилата се електорална традиция в такива градове като Силистра, Шумен и Видин дава почти равни шансове за изява на поне две от водещите партии. Многовариантни в това отношение са и очакванията за изборни резултати в голям брой от българските общини.

Фигура 2. Прогноза за представянето на ГЕРБ, БСП и ДПС на Местни избори^′2019 – дял от гласовете за общински съветници (%)

Фиг. 3 отразява разликите между представените на фиг. 2 прогнози на ниво административни области и обобщените крайни резултати, получени чрез обработка на публикуваните от ЦИК официални данни за БСП, ДПС и ГЕРБ. Относително малки величини на грешките се отчитат на национално ниво – особено по отношение представянето на ГЕРБ и ДПС, както и при усреднените общо за трите партии разлики, отнасящи се за административните области Ямбол, Добрич, Русе, Варна и Бургас (до 2%). С по-големи разминавания се отличават единствено прогнозите за Разград, Сливен, Враца, Монтана и Хасково (средно между 6,7 и 7,3%). За да се акцентира по-детайлно (по партии) върху грешки със стойности, превишаващи 5%, във фиг. 3, 4 и 5 те са подчертани.

За разлика от наложилата се традиционна изследователска практика, предлаганият метод дава широки възможности за разработване на прогнози и на много по-ниски пространствени нива. Публикуваното от нас преди Местни избори^′2019 изследване представи такива и за някои общини, техни административни центрове и по-малки селища (Русев и колектив, 2019). Сравнението им с официалните резултати, публикувани от ЦИК, е представено в табл. 6. С най-големи грешки се отличават примерите с общините Търговище и Бяла Слатина. При тях ДПС има относително стабилни позиции, но се наблюдава значителен отлив на гласове от БСП и пренасочването им към други партии, вкл. и към ГЕРБ.

Фигура 3. Разлики между прогнозни и официални резултати за ГЕРБ, БСП и ДПС на Местни избори^′2019 – дял от гласовете за общински съветници (%)

Таблица 6. Разлики между прогнозни и официални резултати за ГЕРБ, БСП и ДПС на Местни избори^′2019 за някои общини в България, дял от гласовете за общински съветници (%)

Съставено по: cik.bg

* Резултатът е редуциран, поради лидерското участие на ДПС в коалиция „Новото време“

**Прогнозата за община Шумен е представена на Конференция, проведена на 25–26 октомври, 2019.

Методологичен интерес представлява и опитът за електорална прогноза чрез използване на историко–географския метод само по отношение на градовете Сливен и Търговище, включително и по отделни квартали/микрорайони (фиг. 4, фиг. 5). С много по-приемливи разлики спрямо официалните данни се отличава прилагането му в Сливен, като видимо надценяване има предимно по отношение на БСП. Резултатите за ГЕРБ и ДПС варират в допустими граници.

Фигура 4. Прогнози за представянето на ГЕРБ, БСП и ДПС (4-А) и разлики спрямо официалните  резултати (4-Б) на Местни избори^′2019 в Сливен –  дял от гласовете за общински съветници (%)

Проведеното изследване за Търговище и неговите отделни квартали/микрорайони (фиг. 5) показва много по-големи отклонения (3–18%), като относително по-малки са стойностите им единствено за ДПС (3–9%). Тук е мястото да декларираме основния, според нас, недостатък на използвания метод – строгото придържане към усредняването на статистическите данни за всякакви по вид проведени избори в страната, без да се отчитат дългосрочни тенденции и резки конюнктурни изменения при влиянието на субективни фактори. Типичен пример за това са получените за БСП по-големи средни стойности за периода 1991–2019, в сравнение с тези за 2009–2019 (вж. Русев и колектив, 2019). Ако при бъдещи изследвания това се вземе под внимание, вероятно степента на нейното прогнозно надценяване ще може да се ограничи. В реципрочен смисъл това важи и за ГЕРБ, ако се оцени неговият възходящ тренд през последното десетилетие.

Таблица 7 представя резултати от изследването по отношение на най-големите села в четирите общини, за които сме публикували прогнози (Русев и колектив, 2019). Данните в нея потвърждават изводите за общо надценяване на БСП и необходимостта от използване на допълнителни коригиращи прогнозите инструменти в случаите, когато се изследват по-ниски пространствени йерархични нива. Усреднените стойности могат условно да се използват и като своеобразни индикатори за допустими вариации на грешките в селата като цяло.

Фигура 5. Прогнози за представянето на ГЕРБ, БСП и ДПС (5-А) и разлики спрямо официалните  резултати (5-Б) на Местни избори^′2019 в Търговище – дял от гласовете за общински съветници (%)

Таблица 7. Разлики между прогнозни и официални резултати за ГЕРБ, БСП и ДПС на Местни избори^′2019 за най-големите села в изследваните общини  – дял от гласовете за общински съветници (%)

Съставено по: cik.bg

Заключение

В заключение си позволяваме да декларираме, че предлаганият историко–географски статистически метод има равностойни възможности при прогнозиране на изборни резултати, наред с традиционно използваните подходи, присъщи на социологията и политологията. Той следва да се разглежда не като единствена и безспорна алтернатива, а като необходимо допълнение на утвърдената научна традиция. Изследванията в тази област трябва да се основават на разумен баланс, равнозначно отчитащ логични очаквания, безспорни факти и конюнктурно влияещи фактори, като статични усреднени стойности, краткосрочна динамика, моментни поведенчески нагласи и др.

Статистическото усредняване на електорални географски резултати за относително дълъг период има значителен потенциал при разработването на национални и регионални прогнози, отнасящи се до предстоящи президентски, парламентарни и европейски избори. По-ограничени условия и растяща вариативност на допуснатите грешки са характерни за предстоящи местни избори на ниво общини, отделни селища или жилищни квартали.

Усъвършенстване на метода може да се постигне, ако се съчетава с отчитането на конюнктурни факторни влияния. От значение за това са видът на изборите и периодът на тяхното провеждане от гледна точка на сезон, ваканции, отпуски, религиозни празници и свързаната с това миграционна подвижност на населението. Важна роля играят също етно–демографски тенденции, вътрешни и външнополитически събития, сключване на предизборни коалиционни споразумения между отделни партии и др.

Специално внимание трябва да се обърне на това, че предлаганият от нас подход е много ефективен от гледна точка на трудоемкост, както и на възможността за изследвания на всички нива, включително и микропространствени.

Авторският колектив има намерение да въведе необходимите корекции за усъвършенстване на метода и да постигне по-точни прогнози за предстоящите парламентарни и президентски избори, които от гледна точка на предвидимата мандатност би трябвало да се проведат през 2021.

Литература:

Драганов, Н. (2019). Социологически неволи и манипулации. – Барикада, 31 октомври.

Костов, И., П. Крайнева (2019). Оценка на анкетните сондажи преди изборите за европейски парламент 2019. София, ЦАУР.

Русев, М., П. Владимирова (2010). Електорална география на България. София.

Русев, М., П. Владимирова (2011). Политикогеографски анализ на електоралното поведение в община Сливен през периода 1999–2009 г. (представянето на БСП и предизборните ѝ коалиционни партньори). Созопол.

Русев, М., П. Владимирова (2012). Ретроспекцията като метод за прогнозиране в електоралната география (на примера на БСП в община Сливен). Созопол.

Русев, М., П. Владимирова, Р. Нинова, К. Луканов, Б. Ташева (2019). Ретроспектива и перспектива в електоралната география (прогноза за местни избори′2019). – Геополитика, 5.

* Катедра “Регионална и политическа география”, СУ “Св. Климент Охридски”