Новата "осева епоха": кризата през 2020 и макроциклите в американската история

Началото на формализацията на тази методология за разбирането на фундаменталните движещи сили и импулси на американските исторически процеси е поставено с трудовете на известните американски историци Артър Шлезинджър-старши (1888-1965) и сина му Артър Шлезинджър-младши (1917-2007). В своя завършен вид, теорията за историческите цикли на двамата е изложена в книгата на Шлезинджър-младши "Циклите на американската история", появила се през 1986.

Следва да отбележа, че в сферата на обществените науки, теориите и моделите на историческите цикли първоначално активно се разработват и използват в икономическата наука от началото на ХІХ век. С много сериозен принос за разработката им са такива видни икономисти и социолози, като Клеман Жюглар (1819-1905), Карл Маркс (1818-1883), Уйлям Джевънс (1835-1882), Джоузеф Китчън (1861-1932), Николай Кондратиев (1892-1938), Йозеф Шумпетер (1883-1950) и Саймън Кузнец (1901-1985).

В сбит вид, по отношение на другите обществени науки и най-вече на историята и историческата политология, теоретичният модел на историческия и/или политически цикъл може да бъде представен като разширена във времето синусоидална крива, показана на фиг.1.

Фигура 1. Общ вид на цикличното развитие на обществения феномен
Y* – резултантен вектор на тенденкциите в развитието на обществената система;
Y – цивилизационен вектор на постъпателното развитие на обществената система;
t - времеви хронологичен порядък;
А – изходна област на развитие на тенденцията на обществения процес;
В – набираща сила област на тенденцията на обществения процес;
С – висша фаза на действие на тенденцията на обществения процес;
D – прекратяване на действието на тенденцията в обществения процес;
А* – връщане към изходната област на тенденцията, която започва да се проявява като тенденция с противополжни характеристики.

Тоест, фазите на историческото развитие са подложени на влиянието на два фактора: на първо място е времевият период, в течение на който действа конкретната тенденция в общественото развитие, а на второ място е факторът на интензивността на нейното проявление.

Ако се обърнем към теориите за цикличното развитие на икономиката, ще видим че те се различават една от друга най-вече с продължителността на икономическия цикъл. В частност, икономическият цикъл на Клеман Жюглар е с продължителност между 7 и 11 години, цикълът на Маркс е десетгодишен, този на Джоузеф Китчин варира между 3 и 5 години, цикълът на Кондратиев - от 45 до 60 години, а цикълът на Саймън Кузнец- между 15 и 25 години [Bormotov, p. 6].

Именно принципът за продължителността на циклите на американската история, лансиран от Артър Шлезинджър-младши се превръща в крайъгълен камък на теорията за цикличното развитие на Америка. При това ключовият икономически показател - брутният вътрешен продукт (БВП) се трансформира в показател за функционирането на политическата система на американското общество в рамките на дихотомията "либерална епоха - консервативна епоха".

Цикличното редуване на либерални и консервативни периоди в историята на САЩ

Изучаването на американската история през призмата на сменящите се една друга епохи, което двамата Шлезинджър дефинират като ритмично редуване на периоди на либерализъм и консерватизъм, води Шлезинджър-младши до извода, че от момента на официалното провъзгласяване на Американската република през 1776 в историческото развитие на американската политическа система ясно могат да се проследят редуващи се цикли с продължителност 30-33 години.

В книгата си "Циклите на американската история" той очертава фундаменталния, според него, методологичен проблем: по какъв начин теоретичният модел, характеризиращ закономерността на "трийсетгодишните колебания от обществената цел към частния интерес и обратно се стикова с политическата история на САЩ през ХХ век?" [Шлезингер, c. 53]. При това американският историк подчертава, че "цикълът не представлява махало, колебаещо се между неподвижни точки, а спирала, т.е. той допуска появата на новото и по този начин избягва детерминизма" [Шлезингер, c.52]. Базовият цикъл с продължителност 30-33 години се разпада на два подцикъла - либерален и консервативен, всеки с продължителност около 15-16,5 години.

Американската история, обусловена от периодичната смяна на президентите и редуването на власт на двете основни "системообразуващи" партии - Демократическата и Републиканската, може да бъде обвързана с процеса на изборните президентски цикли, чиято продължителност, съгласно Конституцията на САЩ, е 4 години. Принципно важно е, че от първите президентски избори през 1788, те се провеждат с хронологична точност на всеки четири години (в първия вторник, след първия понеделник, през ноември на всяка високосна година), без оглед на политическата и социално икономическа ситуация - включително по време на Гражданската и двете световни войни, в периоди на най-тежки социално-икономически кризи и мащабни политически сътресения. И това продължава вече 232 години, от избора на първия американски президент на САЩ Джордж Вашингтон.

Именно това изключително важно обстоятелство способства за кристализацията на времевите параметри на циклите в политическата история на САЩ. "Концепцията за трийсетгодишния цикъл обяснява настъпването както на епохите на обществена целеустременост .- Теодор Рузвелт, през 1901, Франклин Делано Рузвелт, през 1933, Джон Фицджералд Кенеди, през 1961, така и вълните на консервативна реставрация през 20-те, 50-те и 80-те години на ХХ век" [Шлезингер, c.56–57]. Моделът на 30-33-годишните летни цикли на смяна на либерални и консервативни епохи сработи отлично през ХХ и ХХІ век. Началото на мощната либерална вълна в американската история е поставено през ХХ век, с появата в Белия дом през 1901 на дотогавашния вицепрезидент Теодор Рузвелт (след убийството, през септември 1901, на президента Уйлям Маккинли), която ознаменува началото на реформаторските трансформации, в рамките на т.нар. "прогресивна ера". Трийсет години по-късно, мощната либерална вълна, под формата на реформите и програмите на т.нар. "Нов курс", довежда на власт президента Франклин Рузвелт. След още трийсет години, през 1960-1961, по думите на известния икономист и общественик Джон Гълбрайт, „удря "часът на либерализма" [Galbrait, 1960] на демократичните администрации на Джон Кенеди и Линдън Джонсън". Трийсетина години по-късно вълната на либерализма отново се надига, вкарвайки в Белия дом президента Уйлям Клинтън и вицепрезидента Албърт Гор - двама млади политици от новата епоха, започнала след края на студената война.

По своето влияние върху американското общество и американската политика, консервативните политически контрареволюции се оказват не по-малко, ако не и по-мощни, от вълните на либерализма. Началото на безразделното господство на Републиканската партия през 1921-1933 е поставено на президентските избори през 1920 с безапелационната победа на Уорън Хардинг. През 1952-1953 идването на власт на президента-републиканец Дуайт Айзенхауер и вицепрезидента Ричард Никсън ознаменува настъпването на класическата епоха на "републиканската нормалност" от 50-те години на миналия век. Трийсет години по-късно консервативната вълна се проявява под формата на десния реванш от 80-те години, олицетворяван от съвременната "икона" на републиканците Роналд Рейгън, а в средата на второто десетилетие на ХХІ век води до появата на Доналд Тръмп и "тръмпизма". Вътрешно- и външнополитическият обрат, осъществени от Тръмп вероятно въобще са без аналог не само в най-новата, но и в цялата американска история.

В ретроспектива, върху парадигмата на 30-33-годишната цикличност оказва въздействие и Гражданската война в САЩ през 1861-1865, която увеличава продължителността на консервативния подцикъл, последвал нейния край, удължавайки стартиралия в началото на 60-те години на ХІХ век цикъл с около десетина години, т.е. до началото на ХХ век.

Периодът в американската история от 1869 до 1901 е известен като "Позлатената епоха" (Gilded Age). Именно през тези години се осъществява трансформацията на обществото от аграрно в индустриално-аграрно: САЩ се превръщат в една от водещите индустриални държави в света - при това в условията на практически безразделно господство на консервативните политици от Републиканската партия. Единственият президент-демократ, избран по време на "Позлатения век" е бившия губернатор на щата Ню-Йорк Грувър Кливланд (1837-1908), "който обаче се оказва толкова силно консервативен, че управлението му напълно устройва републиканците" [The Age of Political Machines], освен това той е единствения американски политик, ръководил на два пъти страната (през 1885-1889 и през 1893-1897) и влиза в историята на САЩ като 22-рия и 24-тия им президент (1).

От самото възникване на САЩ се очертава ясна закономерност за смяна на либерални и консервативни периоди, които в крайна сметка формират 8 завършени цикли с продължителност 30-33 години (първият от тях е малко по-кратък - около 25 години). В долната таблица е представена ритмичната смяна на тези вълни от 1776 до 2020.

Осемте цикли на историческото развитие на САЩ през 1776–2020

Краят на студената война в началото на 90-те години на ХХ век също оказва забележимо "смушаващо" влияние върху времевата продължителност на либералните и консервативни подцикли. През 1992-2017 в САЩ се наблюдаваха доста продължителни периоди на "разделено управление", при което една партия (демократите) контролираше Белия дом (администрацията на Уйлям Клинтън, през 1993-2001 и тази на Барак Обама, през 2009-2017), докато другата (републиканците) контролираше двете палати на Конгреса, успешно блокирайки всички инициативи на администрацията на Обама (2011-2017). През 2001-2009, по време не републиканската администрация на Джордж Буш-младши, ситуацията се повтори: през 2001-2003 и през 2007-2009 демократите в Конгреса ефективно блокираха всички инициативи на републиканската администрация на Буш-младши.

Ето защо периодът от американската история от 1993 до 2017 би могъл да се характеризира като смяна на подпериоди на консервативен либерализъм с либерален консерватизъм и обратното. Основното обяснение за неясната демаркационна линия между либералния и консервативния вектори е свързано с господството на неолибералния модел на глобализация и доминация на САЩ на световната сцена, с което се съобразяват и демократичните администрации на Клинтън и Обама, и републиканската на Буш-младши. Напълно е възможно обаче, че през ХХІ век все по-сериозна "коригираща" роля започва да играе логиката на поредния настъпващ макроцикъл в американската история, теоретично обоснован през 90-те години на миналото столетие от Уйлям Строс (1947-2007) и Нийл Хоу (1951).

Съществуват ли макроцикли на историческото развитие на САЩ?

В своя анализ на методологичните основи на цикличното разбиране на етапите на американското историческо развитие Артър Шлезинджър-младши посочва, че "един от параметрите на цикличния процес заслужава специално внимание. Защото именно жизненият опит на поколението играе ролята на основна движеща сила на политическия цикъл". При това той подчертава обстоятелството, че "ръстът на демокрацията отслабва външните социални атрибути, наследени от феодализма, и превръща поколението в категория, подходяща за групиране на хората, без оглед на всички останали различия между тях. Така възрастта, заменя статуса като индикатор за обществено положение". На обстоятелството, че смяната на поколенията е най-важния фактор в историческия процес, обръща внимание още през ХІХ век френският политически мислител Алексис дьо Токвил, който акцентира върху най-важната черта на цивилизационното развитие на САЩ а именно, че в Америка "всяко поколение, представлява нов народ" [Шлезингер, c.50].

Именно прицпипът за смяната на поколенията е заложен в основата на периодизацията на американския исторически процес, разработена от Уйлям Строс и Нийл Хау. Общата концепция за макроциклите в американската история с продължителност около 80 години е изложена от двамата в книгата им "Поколения" (1991) и "Четвъртият обрат" (1997). В най-общ вид, теорията за макроцикъла се основава на представата, че в течение на 80 години се осъществява пълната замяна на поколението, което в началния момент на цикъла е носител на обществената историческа памет.

Като начална точка за отчет се избира 1780-1781, което е свързано с това, че САЩ, провъзгласили независимостта си през лятото на 1776, на фона на военния конфликт с Великобританияа, моментално се оказват въвлечени в пълмомащабна война с британската метрополия, в която впоследствие се включват Франция и Испания. Именно войната за независимост през 1775-1783 (или както я наричат в САЩ, Американската революционна война) се оказва началното събитие, формирало основния пласт на историческата памет за първото поколение американски граждани, родени в независимата американска република.

Войната за независимост се оказва една от най-кръвопролитните войни, водени от САЩ през цялата им история. По непълни данни, по време на военните действия, бившите колонисти губят между 50 и 70 хиляди души, т.е. между 2% и 2,8% от цялото население на младата американска република в онзи период. Около 8 хиляди души са убити, 25 хиляди са ранени или остават инвалиди, а най-малко 17 хиляди души умират от раните си или от свързани с тях болести, включително от епидемията от една шарка, която бушува в Северна Америка почти през цялата война [Shy, pp. 249–250]. По броя на жертвите си, епидемията, която започва в Бостън, надминава загубите на колонистите в хода на Войната за независимост. Достатъчно е да си припомним, че при обща численост на населението на младата американска република от около 2,5 млн. души, шарката покосява между 80 и 100 хиляди души, т.е. от 3,2% до 4% от населението [Llewellym, Thompson]. Впрочем, тя засяга и коренното индианско население: така само на територията на днешния щат Вирджиния, за 7 години, от шарка умират 11 хиляди индианци, което води до намаляване на числеността на коренното население в този щат с 30% - от 37 хиляди до 26 хиляди души. Както посочва историкът Елизабет Фин, макар че тези години влизат в аналите на американската история като епоха на Войната за независимост на САЩ, която "завинаги промени глобалната политика, за много жители на Северна Америка именно епидемията от шарка се превръща в определящо знаково събитие, разтърсило из основи целия Северноамерикански континент в онзи период" [Fenn, p. 9].

След около 80 години, поколението американци, създали независимата Американска република и преживяли ужасите на епидемията от шарка, както и родените през този период, окончателно слиза от историческата сцена. Америка губи поколенческата ("живата") памет за първите години от съществуването на независимите САЩ, което се оказва най-важният фактор, предопределил политическата и социално-икономическа криза на границата между 50-те и 60-те години на ХІХ век, трансформирала се в Гражданската война от 1861-1865.

В ретроспективен план, Гражданската война се оказва най-кръвопролитната измежду всички войни, водени от САЩ през цялата им история. Общите загуби на противоборстващите страни - северняците и южняците - достигат не по-малко от 750 хил. души, което е 2,4% от цялото население на страната, наброяващо 31,5 млн. души. Впрочем, като максимална възможна горна граница на човещките загуби се посочва още по-внушителна цифра - 850 хил. души [Hacker, p. 307]. При това по-голямата част от тях (около 70%) са представители на цивилното население, тъй като според официалната статистика на Министерството на ветераните на САЩ, загубите сред американските военни са били около 215 хиляди души - 140,4 хиляди в армията на северняците и 74,5 хиляди - в армията на Конфедерацията [Department of Veteran Affairs]. Освен това се повтарят някои особености на Войната за независимост на САЩ, като от всеки трима загинали военни, двама умират от "диария, дезинтерия, морбили, коремен тиф и малария, както и от други болести" [Coker].

Американските историци са единодушни, че Гражданската война, в хода на която на карта е поставено самото съществуване на САЩ като федеративна държава, е най-мощното "тектонично" сътресение в историята на страната. Един от най-авторитетните специалисти по проблемите на Гражданската война, професорът от Принстънския университет Джеймс Макферсън, характеризира по следния начин този период от развитието на САЩ: "Гражданската война оказва по-голямо влияние върху американското общество и политика, отколкото което и да било друго събитие в историята на страната. Това е и най-травмиращия опит, преживян от което и да било поколение американци" [McPherson].

Премахването на робството в южните щати и даването на граждански права на четири милиона бивши роби, потискането на сепаратистките тенденции, утвърждаването на идеологията и символите на единната държава, началото на процеса на трансформация на аграрната страна в индустриално-аграрна - всички тези фактори способстват за зараждането на "нова" американска нация. Преди началото на Гражданската война страната представлява обединение на достатъчно автономни държави-щати, но след нейния край американците постепенно започват да се усещат като единна нация.

Променя се и силовият баланс в рамките на обновената държава. От приемането на Конституцията през 1787 чак до 1861 робовладелци от щатите, които през първата половина на 60-те създават Конфедерацията на Юга, заемат президентския пост в САЩ в течение на 49 от общо 74 години, т.е. почти 2/3 от времето на съществуване на Американската република. 23-ма председатели на Камарата на представителите, от общо 36 през този период, също произхождат от южните робовладелски щати, както и всичките 24-ма председатели на Сената (вицепрезиденти на САЩ). След Гражданската война обаче, за първи път южняк става президент на САЩ чак през 1964 и това е Линдън Джонсън. През първите 50 години след края на войната само един политик-южняк е председател на Камарата на представителите, а първият председател на Сената от южните щати е избран чак сто години по-късно (Линдън Джонсън, през 1961). "Новата" американска нация се гради въз основа на идеалите за свободата и равните граждански права, докато "предишните" поколения американци - открито или прикрито - се придържат към робовладелската философия.

След около 80 години изчезват поколенията, участвали в братоубийствената Гражданска война, или преживяли нейните ужаси и през 1940-1941 САЩ отново се оказват на исторически кръстопът. Официално придържайки се към принципа за неутралитета, администрацията на Франклин Рузвелт активно се подготвя за евентуално участие във Втората световна война, още от самото и начало, през септември 1939. В течение на две години, чак до официалното влизане на САЩ във войната през декември 1941, по инициатива на Рузвелт са реализирани следните мероприятия: приета е програма за двукратно увеличаване на числеността на американския военноморски флот; САЩ поемат ангажимент да защитят с военни средства всяка държава от Северна, Централна и Южна Америка, която стане обект на въоръжено нападение; приет е закон за военен набор в мирно време на мъжете на възраст от 21 до 35 години (преди влизането на САЩ във войната на военна служба са призовани 1,2 млн. души); подписан е договор за продажба на Великобритания на 50 остарели американски ескадрени миноносци срещу правото на аренда на британски бази в Карибско море; на американските военни кораби е дадена заповед да атакуват немските подводници, преследващи граждански съдове, плаващи край Източното крайбрежие на САЩ; през май 1940 стартира инициатива за производството на 55 хиляди военни самолети годишно; през март 1941 е приет Законът "Заем-наем", предвиждащ предоставяне на военна, медицинска, продоволствена и други видове помощ, под различни икономически форми, на държави, чиято отбрана се смята за жизненоважна за САЩ и на първо място на Великобритания [Taylor, pp. 19, 22–23, 65–73; Orozco].

Макар че в хода на сраженията от Втората световна война САЩ губят 405,4 хиляди военни, т.е. малко над 0,3% от населението на страната в онзи период (без да броим 671 хиляди ранени и останали инвалиди) [Department of Veteran Affairs], страната излиза от войната възродена подобно на птицата Феникс, след социално-икономическия крах по време на Голямата депресия. Американският БВП нараства два пъти, в сравнение с 1939 - от 1,2 трлн. до 2,4 трлн. долара (в постоянни цени от 2012); безработицата, която през 1929-1939 засяга средно 17% от цялата работна сила и застрашава да срине устоите на капиталистическата икономика, на практика изчезва; индексът на индустриалното производство нараства почти трикратно. САЩ постигат доминиращи позиции в глобалната икономика с дял от 30% от световния БВП, около 50% от индустриалния потенциал и почти 2/3 от златните запаси на планетата [Lilly, Cullen, Ball, p. 304]. Най-голямото научно-техническо постижение през военното време обаче е създаването на ядреното оръжие, монополът върху който поражда широко разспространените в американския управляващ елит представи, че е настъпило "златното време" на Рах Americana. В резултат от всички тези фактори след края на Втората световна война "американските лидери са изпълнени с твърдото намерение да превърнат САЩ в център на следвоенната глобална икономика" [The American Economy].

В средата на 40-те години на ХХ век, за първи път в историята си, САЩ, като държава и нация, изпробват ролята на световен хегемон, по примера на владетелите на древната Римска империя, възприемайки се като наследници на римките цезари, както по форма, така и по същество (3). През 2007, американският дипломат Калън Мърфи публикува фундаменталния си труд "Дали сме Рим?", в която прокарва тезата, че САЩ представляват съвременна "инкарнация" на древната Римска империя. Той, в частност, посочва, че "използването" на Рим, като начална точка за разбиране на закономерностите на американското историческо развитие не е нещо напълно ново. Американците обръщат поглед към Древния Рим много преди Американската революция. В наши дни обаче, в центъра на вниманието на изследователите не е толкова Римската република (както е преди 200 години, когато самата Америка става република), колкото съдбата на Римската империя, заменила републиката [Murphy, p. 6].

Тези исторически аналогии и паралели неволно насочват вниманието към еволюционния алгоритъм на американското обществено развитие, в ракурса на дългосрочната историческа перспектива. На практика, става дума за възможния код на цивилизационното развитие на САЩ, който - както и в случая с Римската република, просъществувала 482 години, следва да се опре на базовата парадигма за времевите предели на съществуване на демократичните политически системи.

Сбъднатите пророчества

Адекватността на практически всички теории за цикличното развитие, особено на теориите, постулиращи съществуването на продължителни исторически цикли, се проверява чрез доказване на достоверността или недостоверността на направените въз основа на тях прогностични оценки.

В най-общ вид, сменящите се макроцикли на историческото развитие на САЩ с продължителност около 80 години, са представени на фиг.2.

Фигура 2. Графично представяне на концепцията за макроцикличното развитие на САЩ през 1776-2020

 За първи път прогнозата за епохалната криза през 2020 е лансирана от Уйлям Строс и Нийл Хоу в книгата им "Поколения", появила се в началото на 90-те години на ХХ век. В нея те посочват: "Доста е трудно да се прогнозира конкретната специфика на ситуацията, с която Америка ще се сблъска по време на това, което наричаме "кризата през 2020", включително посочването на конкретната година и епицентъра на тази криза. Въз основа на нашата теория за цикличното развитие на американската история обаче, ние категорично твърдим, че в края на 2010-те и началото на 2020-те години съответните поколения американци ще се окажат в епицентъра на констелацията на "кризисната епоха", с нейния манталитет, в резултат от което общественият живот на нацията ще бъде подложен на бърза и, възможно, революционна трансформация" [Strauss,Howe Generations p. 15].

Строс и Хоу прогнозират характера на обществената атмосфера, която ще възникне в САЩ по време на "кризата от 2020", въз основа на своето разбиране за манталитета на "оставащото в историята" поколение американци, все още съхраняващо паметта за Голямата депресия и Втората световна война. Както прогнозират авторите на книгата, неговите представители ше реагират на настъпващата криза по съвършено "необичаен и непредсказуем начин". На първо място, те в гигантска степен ще преувеличат мащабите на заплахата, с която ще се сблъска американското общество, характеризирайки ситуацията като "глобална криза". Факторът, генериращ тази заплаха, ще бъде обявен за "враг на нацията" и ще бъде поставена целта "да му бъде нанесено съкрушително поражение, без оглед на възможните икономически разходи и човешки жертви". В крайна сметка, "за добро или лошо, американците ще са много по-склонни, в сравнение с други епохи, да рискуват да провокират национална катастрофа за да постигнат онова, което националните лидери в онзи период сметнат за справедлив изход от стоварилите се върху страната бедствия" [Strauss, How Generations... p. 375].

Според Строс и Хоу, кризата през 2020 ще е от съдбоносно значение за по-нататъшното развитие на американското общество и ще е съпоставима по мащабите и последиците си с "Американската революция, Гражданската война и периода на Голямата депресия и Втората световна война. Кризата през 2020 ще се окаже повратен пункт в американската история, когато ще бъде поставено на карта самото съществуване на САЩ, като държава, и по-нататъшната съдба на бъдещите поколения американци" [Strauss, How Generations p. 382]. Възможни са редица сценарии за разрешаването на кризата от 2020, като не се изключва и "вариантът тя да приключи с апокалиптична трагедия" [Ibid]. При това е много възможно началото на кризата през 2020 да ознаменува навлизането в поредица от нарастващи кризисни сътресения, които могат да се проточят цяло десетилетие.

Шест години по-късно, Строс и Хоу уточняват прогнозата си за събитието, способно да стане "пусковия механизъм на кризисните пертурбации през 2020". Те, в частност, посочват вероятността, федералният Център за контрол и предотвратяване на заболяванията да обяви началото на пандемия от нов, заразен и предаващ се от човек на човек вирус. Пандемията ще започне да се разпространява в гъстонаселените градски ареали, увеличавайки смъртността. Конгресът ще приеме система от мерки за задължителна карантина. Президентът пък ще заповяда на частите на Националната гвардия да блокира районите на разпространение на епидемията. Кметовете на градовете ще обявят протест, градските банди ще влязат в престрелки с доброволните отряди за гарантиране на реда в предградията. Върху президента ще бъде оказан гигантски натиск да въведе извънредно положение в страната" [Strauss, How Generations... p. 273].

В крайна сметка, синдромът на "кризата от 2020" ще доведе до това, че "предишният модел на обществения живот ше бъде разрушен до основи. Нацията ще се чувства така, сякаш основният двигател, привеждащ в движение целия обществен механизъм, е повреден, което пък ще провокира срив на предишния социален договор, анулиране на всички предишни договорни ангажименти и дадени в миналото обещания. Икономиката ще стигне до дъното, което ще ознаменува началото на дълъг период на депресия. На фона на невижданата слабост на Америка външните заплахи ще нарастват в геометрична прогресия"  [Strauss, How Generations... p. 273].

Подобни прогнози и пророчества, лансирани през последното десетилетие на ХХ век, в ефектния стил на холивудските сценарии, нямаше как да не повлияят върху определена част от политическия елит на САЩ.

В основата на теорията на историческия макроцикъл са заложени представите, че макроцикълът с продължителност 80 години, на свой ред, се формира от четири подцикъла (разделени от повратни точки), всеки с продължителност около 20 години, което съответства на периода на формиране на поколението - от раждането на първите му представители до влизането им в зряла възраст, когато те започват да се възпроизвеждат в новото поколение. Според теорията на Строс и Хоу, в резултат от това в рамките на макроцикъла се осъществява закономерна смяна на историческите "годишни времена": пролет, лято, есен и зима.

По отношение на третия макроцикъл на американската история, започнал през 1940-1941, "историческата пролет" се характеризира с мощно въздействие на силите на растежа и развитието. В периода от 1945 до средата на 60-те години обществото достиха върховете на своето развитие в рамките на този исторически макроцикъл. Отличителна черта на този период е доминирането на силните институции и слабостта на индивидуалното начало. Като реакция на "историческата пролет", възниква периодът на "историческото лято", който би могъл да се нарече и "пробуждане" - формиране на ново обществено съзнание, отразяващо ценностната система на поколението на "историческата пролет". Такова събитие, събудило американското обществено съзнание от "съня", се оказва убийството (на 22 ноември 1963) на президента Джон Кенеди. Последвалият период, чак до началото на 80-те години, преминава под знака на борбата за "човешки права" и правата на етническите малцинства. Това е време на духовно обновяване на американското общество.

"Историческата есен" продължава от 80-те години до началото на ХХI век. Този период би могъл да се нарече "освобождаване от обвързаностите", тъй като в него рязко нараства влиянието на индивидуализма и е налице сериозно отслабване на американския институционализъм. Конкретно въплъщение на "историческата есен" в американското общество е епохата на Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши, преминала под знака на раздържавяването и утвърждаване на принципите на laissez-faire (т.е. "свободното пазарно стопанство").

Във фундаменталния си труд "Четвъртият обрат", Строс и Хоу прогнозират основните тенденции през следващите 20-25 години, т.е. до 2020. Те определят периода на "историческата зима" (чието начало е "четвъртият обрат" в рамките на всеки макроцикъл) като "кризисен" [Strauss, Howe The Fourth Turning ... p.3] и тази криза действително настъпва през 2001: борсовият крах на пазара на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) през март, терористичните нападения от 11 септември и "дъното" на икономическия спад през ноември. Следва глобалната финансово-икономическа криза през 2007-2009, която е най-дълбоката след края на Втората световна война, и посткризисният период на "секуларна стагнация", продължил до избирането на Тръмп за президент през 2016 [Summers, 2016].

Теорията за макроикономическите цикли и администрацията на Тръмп

С идването на власт на администрацията на Доналд Тръмп, американските историци и политолози с изненада и недоумение откриха, че най-близкото обкръжение на президента, а вероятно и той, самият, не просто познават основните постановки на теорията на Строс и Хоу, но и са готови да ги използват в практическите си действия. На първо място, стана ясно, че активен апологет на теорията за макроикономическата еволюция на САЩ е Стивън Банън, който от януари до август 2017 беше главния стратег на Белия дом. Нещо повече, оказа се, че идеите на Строс и Хоу до такава степен са повлияли върху Банън, че по собствените му признания той цели три пъти е препрочитал "Четвъртият обрат". Този техен исторически манифест се превръща в негова настолна книга, като Банън дори създаде на нейна основа документалния филм "Нулевото поколение" ("Generation Zero”). Според мнозина американски анализатори, интересът на Банън към "прогнозите за кървави катаклизми свидетелства за опасен стремеж да бъде задълбочен катастрофалния характер на събитията, които в крайна сметка могат да променят световния ред" [Greenberg].

Въпреки оттеглянето на Стив Банън от администрацията на Тръмп, прогнозите на Строс и Хоу станаха обект на анализи в институциите, отговарящи за националната сигурност на САЩ. През септември 2017 по линия на Департамента по отбраната беше изготвен доклад, съдържащ прогноза за възможна международна криза с използване на военни средства през 2020. В доклада се твърди, че: "следващата световна война може да се разрази примерно или дори точно през 2020"; в началото на 90-те години на ХХ век "никой в правителството или академичните среди не се отнасяше сериозно към прогнозите на Строс и Хоу"; но днес (т.е. през есента на 2017) "спекулациите, че именно през 2020 можем да станем свидетели на началото на следващата голяма война, вече не изглеждат толкова невероятни" [Shook, Giordano, p. 2].

Базирайки се на биопсихологическите характеристики на политиците, дошли на власт в САЩ през януари 2017, авторите на доклада на Пентагона, директно посочват, че това поколение е склонно да разглежда външния свят като "разпадащи се международни институции, аморални конкуренти, некоректни съперници и демонични и антихуманни противници" [Shook, Giordano, p. 17]. Целиям им мироглед е пропит от ксенофобия, която се оказва най-добрата питателна среда за възникването на различни видове конфликти и войни - от търговски и информационни, до сблъсъци с използване на военна сила. Разбира се, в прогностичната оценка на Департамента по отбраната на САЩ не се твърди, че точно през 2020 задължително ще бъде поставено началото на мащабни военни действия, а че именно началото на третото десетилетие на сегашния век ще се окаже вероятният период, в който Америка ше бъде въвлечена в голяма война. Тъкмо това впрочем, обяснява и акцента върху рязкото увеличаване на военните разходи на САЩ. С идването на власт на администрацията на Тръмп те са нараснали от 606 млрд. долара, през 2017, до 713 млрд., през 2020 финансова година, т.е. почти с 18% [Defense Budget Materials... p. 1-4].

Реверсното обръщане на "осевото време"

Мащабните сътресения в американското общество през 2020, свързани с едновременното наслагване, една върху друга, на няколко разнопланови кризи - идейна, политическа, социална, икономическа, криза на либералния модел на глобализацията и т.н. - накараха редица американски историци и политолози да заговорят за възможния край на американската демократична система (4). Количеството на кризисните сътресения неизбежно следва да се трансформира в принципно ново "историческо качество", което пък може да съответства на характеристиките на "осевото време", дефинирани в средата на миналия век от германския философ Карл Ясперс, но вероятно с противоположен знак.

Според Ясперс, в епохата на "осевото време" биват поставени под въпрос "всички възприети дотогава възгледи, обичаи и условия" [Ясперс, c. 33]. Смисълът на това радикално преразглеждане (неговият вектор), е обусловен от края на Митологичната епоха, т.е. от духовната трансформация, в чиито ход религиозно-митологичното е заменено от рационалното разбиране за развитието на обществените процеси. "Осевото време" е своеобразен портал към "света, представляващ междинно звено между едва достъпната за нашия взор предистория и онзи исторически стадий, който вече не допуска духовната стабилност; света, който се превръща в основа на осевото време, но именно в него и заради него постига своята гибел" [Ясперс, c.43].

Възможно е да сме свидетели на своеобразен край на рационалния период в историческото развитие, олицетворяван преди всичко от демократичните политически системи. Ако използваме популярния стереотип за "края на историята", можем да говорим не за провал на усилията за създаване на демократични политически режими в държавите от Африка, Азия и Латинска Америка, а за нарастващо "народно недоволство от политическите системи, олицетворявани от старите демокрации на Великобритания, Франция и САЩ" [Mounk, p. 29]. Това разочарование и отстъплението от фундаменталните демократични ценности в западните държави и най-вече в САЩ, вероятно отразява съдържанието на очертаващия се реверсен обрат на "осевото време" от възприеманата като нещо привично рационалност, към религиозно-митологичното съзнание от Минолото - естествено, на съвършено друга "извънисторична" спирала на разбирането на религиозните митове.

Бележки:

1. Мнозина достатъчно авторитетни американски историци, като Стив Фрейзър и професора от Рътгърския университет Джеймс Ливингстън, през последните години активно лансираха тезата, че САЩ в ерата на Тръмп представляват своеобразно второ издание на закономерностите и характеристиките на "Позлатния век". Виж., в частност, [Fraser, 2018].
2. Налага се аналогията с теорията за дългите вълни на Николай Кондратиев, по отношение на ритмичното развитие на икономическите системи.
3. Американските анализатори винаги са посочвали, че много пунктове на американската Конституция са заимствани директно от конституционното устройство на Римската империя. В частност, както посочва Джейсън Дейли, "Конституцията на САЩ дължи много на Древния Рим. Бащите основатели на САЩ са познавали добре гръцката и римската история. Първите президенти - Томас Джеферсън и Джеймс Медисън - са били запознати с трудовете на древноримския историк Полибий, който дава едно от най-ясните описания на конституцията на Римската република, в която представителите на различните фракции и социални слоеве създават система от сдържания и противотежести, балансираща властта на елита и прищевките на тълпата. Не е учудващо, че през първите години от съществуването на САЩ сравненията с Древния Рим са нещо обичайко" [Daley]
4. Виж, в частност,[Keane, p. xiv]. В разгара на глобалната финансово-икономическа криза австралийският политолог и професор в Университета на Сидни, Джон Кийн посочва, че "всяка промяна, всеки обичай и всяка институция на демокрацията в онзи вид, в който ги познаваме, са крайни във времето. Демокрацията съвсем не представлява извънвремеви израз н нашата съдба. Тя не е някаква добре позната и привична за всички ни форма на функциониране на политическата система и едва ли ще бъде наш неизменен спътник до края на съществуването на човечеството".

Литература:

Шлезингер А. Циклы американской истории. М. 1992.

Ясперс К. Смысл и назначение истории. М. 1991.

The Age of Political Machines // Politics in the Gilded Age. 20.01.2018. sageamericanhistory.net/gildedage/topics/gildedagepolitics.html.

The American Economy during World War II // EH.net. eh.net/encyclopedia/the-american-economy-during-world-war-ii/.

Bormotov M. Economic cycles: historical evidence, classification and explications // MPRA. Paper No. 19660. 27.12.2009. mpra.ub.uni-muenchen.de/19660/ .

Coker R. Historian revises estimate of Civil War dead // Discover-e. Binghamton Research. 21.09.2011. discovere.binghamton.edu/news/civilwar-3826.html.

Daley J. Lessons in the Decline of Democracy from the Ruined Roman Republic. A new book argues that violent rhetoric and disregard for political norms was the beginning of Rome’s end // Smithsonian Magazine. 06.11.2018. smithsonianmag.com/history/lessons-decline-democracy-from-ruined-roman-republic-180970711/.

Defense Budget Materials. Fiscal Year 2021 // Under Secretary of Defense. comptroller.defense.gov/Budget-Materials/.

Department of Veteran Affairs. America’s Wars // U.S. Department of Veterans Affairs. Nov. 2019. va.gov/opa/publications/factsheets/fs_americas_wars.pdf.

Fenn E. POX Americana: The Great Smallpox Epidemic of 1775-82. N.Y. 2001.

Fraser S. The Age of Acquiescence: The Life and Death of American Resistance to Organized Wealth and Power. New Haven. 2018.

Galbraith J. The Liberal Hour. Boston. 1960.

Greenberg D. The Crackpot Theories of Stephen Bannon’s Favorite Authors // Politico magazine. 20.04.2017. politico.com/magazine/story/2017/04/20/stephen-bannon-fourth-turning-generation-theory-215053.

Hacker D. A Census-Based Count of the Civil War Dead // Civil War History. December 2011. Vol. 57. No. 4. Pp. 307–348.

Keane J. The Life and Death of Democracy. N.Y. 2009.

Lilly R., Cullen F., Ball R. Criminological Theory: Context and Consequences. Seventh Edition. L.A. 2009.

Llewellyn J., Thompson S. American Revolutionary Trivia // Alpha History. 14.03.2015. alphahistory.com/americanrevolution/american-revolution-trivia/.

McPherson J. Out of War, a New Nation // Prologue. Spring 2010. Vol. 42. No. 1. archives.gov/publications/prologue/2010/spring/newnation.html.

Mounk Y. The End of History Revisited // Journal of Democracy. January 2020. Vol. 31. No. Pp. 22–35.

Murphy C. Are We Rome?: The Fall of an Empire and the Fate of America. Boston. 2007.

Orozco Ch. American Preparation for World War II // Prezi. 05.02.2014. prezi.com/s5q0epbyfp7j/american-preparation-for-world-war.

Shook J., Giordano J. Macro-Social Trends and National Defense Scenarios: Forecasting Crises and Forging Responses using Generation Theory in a Bio-psychosocial Framework // NSI. September 2017. nsiteam.com/macro-social-trends-and-national-defense-scenarios/.

Shy J. A People Numerous and Armed: Reflections on the Military Struggle for American Independence. N. Y. 1976.

Strauss W., Howe N. Generations. The History of America’s Future, 1584 to 2060. N.Y. 1991.

Strauss W., Howe N. The Fourth Turning: The American Prophecy – What the Cycles of History Tell Us About America's Next Rendezvous with Destiny. N.Y. 1997.

Summers L. The Age of Secular Stagnation: What It Is and What to Do About It // Foreign Affairs March/April 2016. foreignaffairs.com/articles/united-states/2016-02-15/age-secular-stagnation .

Taylor S. A Comparative Study of America’s Entries into World War I and World War II. (2009). Electronic Theses and Dissertations. Paper 1860 // East Tennessee University. dc.etsu.edu/etd/1860/.

* Старши научен сътрудник в Института за САЩ и Канада на Руската академия на науките