Гръцко-турската конфронтация и военният потенциал на Атина

Няколко дни по-късно в Атина се прояви държавният секретар на САЩ Майк Помпео за да демонстрира подкрепата на страната си за Гърция. Както се отбелязва в публикувания по този повод документ на Държавния департамент, Гърция „е критично важен партньор, с когото САЩ споделят ключови стратегически цели“. Вашингтон смята тази страна за „стълб на стабилността в Източното Средиземноморие и Западните Балкани и жизненоважен партньор за укрепване на сигурността и просперитета в региона“ и се ангажира да подкрепя "сигурността, просперитета и демокрацията на Гърция".

На този фон, продължава да е актуален въпросът за шансовете на Атина в евентуален открит военен сблъсък с позициониращата се напоследък като регионална суперсила нейна източна съседка.

За разлика от България например, Гърция разполага с достатъчно многобройна и добре въоръжена армия, включваща сухопътни войски, ВВС и ВМС. Освен това южната ни съседка може да се похвали с развита отбранителна индустрия. Потенциалът и обаче е сериозно ограчинен, а по-нататъшното и развитие е силно затруднено, което налага да се разчита най-вече на внос на военна техника и оръжие от чужбина.

Гръцката армия и националната отбранителна индустрия

Общата численост на личния състав на гръцките въоръжени сили е около 145 хиляди души, като над 93 хиляди са в сухопътните войски. Освен това страната разчита на над 220 хиляди резервисти. През 2020 гръцкият бюджет за отбрана е 4,36 млрд. евро, като в класацията на Global Firepower за военната мощ на държавите, Гърция е на 33 място в света (България например, е на 62-ро) и на 13-то в Европа.

Гръцката армия разполага с разнообразно пехотно въоръжение, бронирана техника и артилерия. Гръбнакът на нейнине ВВС е тактическата авиация, чиято активност се подсигурява от широк спектър спомагателни самолети. Гръцките ВМС притежават впечатляващо подводна и надводна мощ, като ной-големите им кораби са два типа фрегати, а най-многочислени са ракетните катери. 

Отбранителната индустрия на страната включва около сто предприятия, част от които са местни, и други са филиали на чуждестранни компании. Продукцията им покрива всички основни направления - от производството на стрелково оръжие и патрони, до прибори и готова военна техника. Гръцките предприятия обаче не са в състояние да произвеждат самостоятелно цялата необходима на страната военна продукция, което налага мащабни покупки на чуждестранна военна техника или съвместното и производство.

Що се отнася до Сухопътните войски, от средата на миналия век насам основната маса въоръжение и военна техника за тях се доставяше от САЩ, като по-късно беше установено сътрудничество и с други държави. С течение на времето гръцката индустрия започна производството на оръжие и военна техника по лиценз, докато собствените и разработки са ограничени и, като цяло, не влияят особено на общата ситуация в сферата на отбраната.

Пехотата например използва различни автоматични пушки, картечни пистолети и други оръжия, произвеждани по немски лиценз от гръцката компания Ellinika Amyntika Systimata (ЕAS). Различни видове въоръжение се купуват и от САЩ, Белгия, Великобритания и т.н. Собствени модели почти липсват, същата е и ситуацията в сферата на пехотните ракетни и противотанкови системи.

Гръцката армия все още запазва американските си танкове М60, разбира се модернизирани от местни предприятия. Гръбнакът на бронетанковите им сили обаче са различни модификация на по-новите немски танкове "Леопард-1 и 2". В рамките на кооперацията между германската компания KMW и гръцката ELBO са произведени, приспособените за гръцките условия танкове "Леопард 2A6 HEL" (общо 170 броя).

По отношение на полевата артилерия, гръцки компании произвеждат два вида минохвъргачки, както и (по лиценз) вариант на австрийска артилерийска система. При самоходната артилерия и системите за ПВО гръцката армия разполага само с чуждестранни въоръжения, с едно изключение - създадената в Гърция зенитна артилерийска установка "Артемис-30" (30 броя).

Бронираните машини за пехотата са предимно различни версии на американския бронетранспортьор М113. Още през 80-те години на миналия век обаче, гръцката ELBO започна да произвежда бронетранспортьорите "Леонидас-2", представляващи модификация на австрийския Saurer 4K 4FA. Част от автомобилите за пехотата също се произвеждат по лиценз в Гърция.

Що се отнася до армейската авиация, която включва ударни и транспортни хеликоптери, леки бойни самолети и няколко вида дронове, тя се снабдява само от чужбина и най-вече от САЩ и Италия.

Основата на гръцките Военновъздушни сили се формира от многоцелевите американски изтребители Ф-16C/D (около 150 броя). Освен това те разполагат с десетки френски Мираж III и американски Ф-4E, както и спомагателни бразилски самолети за далечно радиолокационно откриване Embraer E-99 и самолети за радиолокационна борба, създадени на базата на С-130. Освен това са налице повече от 10 транспортни самолети и хеликоптери от различен клас, както и голям брой учебно-тренировъчни самолети.

Почти цялата авиационна техника на гръцките ВВС е с чуждестранен произход, с изключение на дроновете "Пегасус", произвеждани от Hellenic Aerospace Industry (HAI). Последната е водещата гръцка авиационна компания. Тя не произвежда самолети, но активно участва в модернизацията на наличния парк както самостоятелно, така и в сътрудничество с чуждестранни организации. Освен това HАI произвежда части за военна техника, която се сглобява в чужбина и участва в няколко перспективни международни проекти.

В обозримо бъдеще този подход ще се запази, т.е. гръцките ВВС ще продължат да разчитат на чуждестранна военна техника, а ролята на местните предприятия ще се ограничава с нейния ремонт и модернизация. Атина не планира създаването на собствено авиационно производство.

Що се отнася до гръцкия Военен флот, както е известно, страната има силно развито корабостроене, но разчита и на чуждестранно съдействие за изграждането на своите ВМС. Подводният флот включва 11 конвенционални немски подводници от проекти 209 и 214, част от които са произведени в Германия, а други в Гърция, в корабостроителницета на Hellenic Shipyards S.A. (с участието на немски експерти).

По същия начин бяха произведени четирите гръцки фрегати тип "Хидра" (модификация на германската MEKO 200). През 90-те и 2000-те Нидерландия продаде на Гърция 10 фрегати за борба с подводници тип Kortenaer, които гърците преименуваха на тип Elli. По-късно те бяха модернизирани от гръцки компании.

Гръцките ВМС разполагат с около 20 ракетни катери, повечето от които са френска разработка (от серията La Combattante). Три от тези катери бяха купени от Франция (Votsis, Kavaloudis и Laskos), а други девет - произведени в Гърция по лиценз. През 2005 в корабостроителницата Elefsis Shipyard започна производството на катери тип Roussen по британски проект, като последният (7-ми поред) беше въведен в експлоатация през юли 2020.

Специално внимание заслужават десантните сили на гръцките ВМС. Те включват пет големи десантни кораби тип "Язон", местно производство, както и четири съветски кораба от проект 1232.2 "Зубър", купени от Русия и Украйна. Освен това военноморските сили на страната разполагат с голям брой транспортни кораби, танкери, катери с различно предназначение и т.н. При това строителството на малки бойни кораби и катери се осъществява най-вече със собствени сили.

Въпреки ограничения си потенциал за строителство на нови бойни и спомагателни кораби, гръцката индустрия самостоятелно осъществява обслужването и модернизацията на наличните, а правителството активно работи за повишаване потенциала на националната отбранителна индустрия, включително и чрез сътрудничеството с трети страни.

Като цяло, гръцката военна промишленост може да произвежда самостоятелно част от военната продукция, необходима за покриване нуждите на националните въоръжени сили. В много сфери обаче на Атина се налага да разчита на подкрепа отвън или на директни доставки на готова военна продукция.

Въпреки тези ограничения, Гърция  съумява самостоятелно да осъществява екплоатацията и обслужването на наличната военна техника и дори да изнася такава, както и да участва в различни международни проекти. Това показва, че в сферите, в които работи, гръцката военна индустрия разполага с достатъчно голям потенциал.

От друга страна, липсват предпоставки за промяна на така очертаната ситуация. За усвояването на нови направления, като например самостоятелното производство на бронетанкова и авиационна техника, са необходими много сериозни финансови инвестиции, както и други доста сложни мерки. През последните години Гърция се сблъска с огромни икономически проблеми, което на практика изключва възможността за радикална модернизация на нейната военна индустрия и разширяване на сферата и на дейност. Впрочем, участието в перспективни международни проекти помага за натрупването на опит, който може да се използва в бъдеще.

В крайна сметка, с помощта на собствената си отбранителна провишленост и с подкрепата на чуждестранните си партньори, Гърция съумя да създаде значителни и сравнително модерни и ефективни въоръжени сили, които не отстъпват на другите големи армии от региона и, като цяло, отговарят на потребностите на страната. В същото време обаче, по редица параметри гръцките сухопътни сили изостават от другите родове войски (ВВС и ВМС), а за да бъде преодоляно това изоставане е необходимо ускореното развитие на собствената военна индустрия и разширяване на връзките с чуждестранните партньори. Истината обаче е, че текущата ситуация не способства за форсирането на тези процеси.

Чуждестраната военна техника на гръцката армия

Както е известно, по време на студената война, Гърция се намираше в географската периферия на противопоставянето между НАТО и Варшавския пакт, а както посочих и по-горе, собственият и военнопромишлен комплекс бе доста слабо развит.В резултат страната се превърна в своеобразно "бунище" за остаряла военна техника, щедро предоставяна и от съюзниците в пакта - САЩ, Западна Германия и други западноевропейски държави. За сметка на това, тази техника се предоставяше на гърците в доста големи количества. Показателно е също, че по онова време въоръжените сили на Гърция и Турция получаваха едно и също въоръжение от съюзниците си.

Ще припомня, че в течение на последните двеста години (т.е. след прокламирането на гръцката независимост) Гърция и Турция са в постоянна конфронтация, като това противопоставяне постепенно се превърна в част от генетичния код на двете нации. Последната истинска война между тях бе в началото на 20-те години на ХХ век, но е факт, че те винаги са готови да воюват една с друга. И двете страни са членки на НАТО, което обаче не им попречи отново да влязат във въоръжен сблъсък помежду си, този път на територията на Кипър (през 1974). Интересно е, че еднаквият арсенал, с който разполагаха по време на тази война, беше използван от гърците и турците с различен ефект

След подписването на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) и края на студената война, Гърция и Турция се оказаха основните направления за прехвърляне на въоръжение от САЩ, Германия, Нидерландия и други западноевропейски държави, с цел то да не попадне под ограниченията на ДОВСЕ. Ефектът от този процес се оказа изключително любопитен - именно армиите на Турция и Гърция внезапно се оказаха най-силните в НАТО, след тази на САЩ разбира се. При това в Гърция за първи път се появи съветско (от армията на бившата ГДР), а след това и руско въоръжение

През 90-те години Гърция получи от САЩ 40 тактически ракетни системи ATACMS, около 700 танка М60, 150 бронетранспортьора М113 и 200 М901, 72 самоходни гаубици М110 и 24 М109, 18 реактивни системи за залпов огън (РСЗО) М270 MLRS, 3 батареи зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) "Пейтриът", 88 щурмови самолети А-7 и 40 Ф-16, 6 патрулни самолети Р-3 "Орион", 20 ударни хеликоптери АН-64А "Апачи" и 10 многоцелеви S-70, 4 есминци тип "Чарлз Адамс", 3 фрегати тип "Нокс", както и разнообразно ракетно, авиационно и корабно въоръжение.

По немски проекти, в Гърция стартира строителството на усъвършенствани фрегати тип МЕКО 200. Освен това страната получи значителнто количество оръжие, принадлежало на някогашната ГДР - 501 БМП-1, няколко стотин противотанкови ракетни комплекси "Фагот", 150 РСЗО RM-70, 12 ЗРК "Оса" и 120 самоходни зенитни установки "Шилка". От Берлин, Атина получи около 250 танка "Леопард-1", над 300 М113, 88 М110, 20 самолети "Фантом" и 4 ракетни катери. Освен това гърците получиха от Нидерландия над 200 танка "Леопард-1", над 200 М113 (включително самоходни минохвъргачки М106), 11 изтребители NF-5 и още 4 фрегати тип Kortenaer.

Именно през 90-те стартира и военно-техническото сътрудничество между Атина и Москва. Гърция купи от Русия 16 ЗРК "Оса" и 21 ЗРК "Тор", като по-късно смени шест от тях с два дивизиона ЗРС С-300П, купени от Кипър. Причината бяха заканите на Турция, че ако те наистина бъдат разположени на острова, тя ще ги унищожи.

Всъщност, Гърция и Турция също бяха засегнати от ограниченията на ДОВСЕ, като единствено Югоизточна Турция остана извън обхвата на договора. Така, в рамките на ДОВСЕ, гърците унищожиха 1052 танка (включително всичките си М47), 428 БМП и БТР, 192 САУ и оръдия, както и 285 минохвъргачки. Освет това Атина предаде на Кипър 61 танка АМХ-30, а 10 БТР "Леонидас" - на Македония.

В момента, както Гърция, така и Турция се стремят да произвеждат сами все по-голяма част от необходимото им въоръжение. Гръцките възможности обаче се оказаха силно ограничени заради тежката икономическа криза, затова Атина продължи да се ориентира най-вече към внос от чужбина. Така, гърците купиха от САЩ около 800 М113 и М901, 18 М270 MLRS, 6 батареи ЗРК "Пейтриът", 80 самолети Ф-16, 12 бойни хеликоптери AH-64D, почти 150 многоцелеви транспортни хеликоптери, 2 минотърсача тип "Оспри", както и значително количество различно ракетно, авиационно и корабно въоръжение.

Освен това, Гърция произведе по немски лиценз 4 подводници от проект 214 и 170 танка "Леопард-2А4" и внесе от Германия 183 танка "Леопард-2А4". Пак по немски проект бяха произведени 54 ЗРК ASRAD, а от Германия бяха внесени 232 танка "Леопард-1", 387 САУ М109 и 24 съвсем нови самоходни оръдия PzH-2000, както и два ракетни катера и различно корабно въоръжение.

От Франция пък бяха закупени около 150 бронирани автомобили VBL, още 15 самолети "Мираж-2000" (и бяха модернизирани 10 други), 20 многоцелеви хеликоптери NH-90 и различно авиационно въоръжение. На свой ред, Италия продължи доставките на хеликоптери, транспортни самолети C-27J и корабно въоръжение. Гърция купи от Нидерландия още 4 фрегати, тип Kortenaer, от Великобритания - 7 ракетни катери, от Швеция и Бразилия - 6 самолета за далечно радиолокационно откриване, от Русия и Украйна - 4 десантни кораба на въздушна възглавница от проект 12322, както и още 10 руски ЗРК "Тор". В същото време, гърците препродадоха на Ирак 100 БМП-1, а на Грузия - един ракетен катер френско производство (унищожен от руснаците по време на войната през 2008).

В момента въоръжените сили на Гърция и Турция продължават да разполагат с големи количества еднаква бойна техника: танкове "Леопард 1 и 2", М48 и М-60, БТР М113 и различните му варианти, САУ М107 и М110, буксирни оръдия М101 и М114, противотанкови ракетни комплекси "Тоу" и Корнет", усъвършенствани зенитно-ракетни комплекси "Хоук", преносими зенитно-ракетни комплекси "Стингър", изтребители-бомбардировачи Ф-4 и Ф-16, транспортни самолети С-130, хеликоптери СН-47 и S-70, подводници от проекти 209 и 214 и фрегати тип МЕКО 200.

При това тези еднакво оборудвани армии продължавата да се готвят за война помежду си (впрочем, турската армия се подготвя за война и с други свои съседи). В същото време обаче, производствените и икономически възможности на Анкара в момента са много по-големи от тези на Атина.

Как би се развил хипотетичен гръцко-турски военен конфликт

Въпреки обявеното подновяване на преговорите между Гърция и Турция, сценарият за пълномащабен военен сблъсък между тези двама членове на НАТО продължава да е достатъчно реалистичен. При това, както е известно, на гръцка страна малко неочаквано, но доста решително, се обяви и друг член на пакта - Франция, която при това е ядрена държава и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. През август 2020 френският президент Макрон дори изпрати бойни кораби и самолети в района около Крит и Кипър, за да подкрепи гръцкия си съюзник срещу претенциите на Турция и за пореден път размени остри реплики с турския си колега Ердогат.

Както вече посочих, при хипотетичен военен сблъсък между Гърция и Турция, последната ще разполага с внушително превъзходство. Евентуална намеса на Франция обаче, радикално би променила ситуацията. Няма да коментирам възможностите на френските сухопътни сили, защото едва ли можем да станем свидетели на гръцко-турски сблъсък по суша, т.е. през твърде късата и неудобна в географски план, континентална граница между двете страни в Тракия, още повече, че тя е доста далеч от спорния шелф. Т.е. от значение в случая е френският военновъздушен и военноморски потенциал.

В момента, по броя на своите американски изтребители-бомбардировачи Ф-16C/D, Турция превъзхожда Гърция в съотношение 235 към 154, а по отношение на остарелите, но все още използваеми "Фантоми" - 43 към 33, при това турците разполагат и с още 20 също стари, но модернизирани Ф-5. Гърция обаче, притежава и 42 френски изтребители-бомбардировачи "Мираж-2000", към които Франция (ако се включи в конфликта) веднага може да добави 156 самолета от няколко модификации. Това съществено би променило съотношението на силите, а да не забравяме, че французите разполагат и със 105 много по-модерни самолети "Рафал-В/С", от поколение "4+" (ще припомня, че Ф-16 и "Мираж-2000" са от 4-то поколение). Тоест, дори частичното активиране на френския потенциал моментално би променило баланса във вреда на Анкара. Ще припомня, че в единствения реален въздушен бой между тях, през октомври 1996, един гръцки "Мираж-2000" свали турски Ф-16D. Самолетите "Рафал" пък са много по-добри, отколкото Ф-16.

Единственият френски атомен самолетоносач "Шарл дьо Гол" също разполата с 43 самолети "Рафал-М", макар че той твърде често е в ремонт. Това обаче не пречи на въпросните самолети да излизат от летища на сушата, което допълнително ще увеличи въздушното превъзходство на хипотетичната френско-гръцка коалиция.

Що се отнася до подводния флот на Турция, включващ немски подводници от проект 209, той превъзхожда гръцкия в съотношение 12 към 7, макар че гърците разполагат и с четири най-нови подводници от проект 214. Франция обаче би могла да предостави 4 свои подводници тип "Рубис", като по този начин хипотетичната коалиция Париж-Атина би си гарантирала сериозно превъзходство. По отношение на фрегатите, Турция превъзхожда Гърция в съотношение 22 към 13. Франция обаче разполага с 29 фрегати, 11 от които на практика представляват ескандрени миноносци (класифицирани като "фрегати от 1-ри ранг"). 7 от тези есминци (2 от тип "Форбин" и 5 от тип "Аквитания") са съвсем нови кораби, които значително превъзхождат по характеристиките си всички турски фрегати. Турция леко изпреварва Гърция и по броя на ракетните си катери (19 срещу 17), което означава, че по отношение на надводния флот хипотетичната гръцко-френска коалиция би разполагала със сериозно превъзходство.
Ако предположим, че евентуалният бъдещ военен сблъсък между Атина и Анкара ще се осъществява почти изцяло по въздух и вода, наземната ПВО на двете страни едва ли ще има кой знае какъв принос. Разбира се, гърците биха могли да разположен зенитно-ракетните си комплекси на островите в Егейско море (впрочем, на остров Крит вече е разположена система С-300П). На свой ред, турците - поне на теория - са в състояние да отговорят с разполагането на наскоро закупените от Русия С-400 по своето средиземноморско крайбрежие, което сериозно би застрашило не само гърците, но и французите. Не е ясно обаче, до каква степен турските военни вече могат да боравят с тази система, както и колко ракети за нея са купили от руснаците. Според руски експерти, тези ракети са само 120, т.е. по-малко, отколкото са бойните самолети на хипотетичната гръцко-френска коалиция. При всички случаи обаче, последната би разполагала със значително количествено и качествено превъзходство. Още повече, че основната и задача ще е да попречи на турската проучвателна активност в гръцкия и кипърския шелф или пък на прехвърлянето на турски войски в Либия.

Освен това, може да се предположи, че евентуалното формиране на военна коалиция Атина-Париж би могло да стимулира и Египет (чиито режим е открит противник на Анкара, включително и в Либия) да се присъедини към нея. А египетските въоръжени сили разполагат с 300 съвременни военни самолети (Ф-16, "Мираж-2000", "Рафал" и МиГ-29М2), три подводници от проект 209, 11 фрегати (включително един "фактически есминец" от тип "Аквитания") и над 30 ракетни катери. При подобно развитие, превъзходството на триъгълника Гърция-Франция-Египет ще стане безапелационно. Нещо повече, към него би могъл да се присъедини и друг турски противник от "либийския фронт" - ОАЕ, разполагащи със 78 най-модерни самолети Ф-16 и около 60 "Мираж-2000", както и с над 30 ракетни корвети и катери. Някои анализатори дори предполагат, че ако подобна хипотеза се превърне в реалност, това би вдъхновило Атина да се опита да ликвидира Севернокипърската турска република. Тоест, ако войната за Кипър се води само между Гърция и Турция, гърците не биха имали никакъв шанс в нея, но ако събитията се развият според описания по-горе хипотетичен сценарий, гърците почти сигурно ще се окажат победител, а пък Кипър би могъл да се превърне в своеобразен "непотопяем самолетоносач" на гръцко-френско-египетската коалиция, позволяващ на нейната авиация да прониква дълбоко в турското въздушно пространоство. Подобно развитие пък, със сигурност би активизирано кюрдските въоръжени формации както в Северна Сирия, така и в самата Турция.

Парадоксалното в случая е, че измежду петимата потенциални участници в тази хипотетична бъдеща война, трима са членове на НАТО, а останалите двама са сред най-прозападно настроените арабски държави. Разбира се, не този факт прави подобна война много малко вероятна, защото в момента и НАТО, и Западът, като цяло, са поразени от много сериозна (според някои, дори системна) криза, а просто защото тя би довела да огромни материални и човешки загуби на всички потенциални участници. Въпреки това не бива напълно да изключваме подобно развитие, защото то може да стане факт в резултат от случайна грешка или прекалено рисковано блъфиране (към каквото е склонен турският президент Ердоган), след което ситуацията много бързо ще ескалира.

Неслучайно, Атина започна преговори с Москва за бърза доставка за зенитно-ракетни комплекси С-300ПМУ-2. На пръв поглед, това изглежда странно заради гръцкото членство в НАТО и изискванията на пакта относно стандартите на въоръжението на страните членки, но всъщност подобно развитие е закономерно. Във военно отношение Гърция е поне три пъти по-слаба от Турция. Нейните въоръжени сили са пет пъти по-малобройни, разполагат с 2,6 пъти по-малко танкове, 2 пъти по-малко бронирани машини, 3 пъти по-малко артилерийски оръдия и 6 пъти по-малко минохвъргачки. Освен това, турците разполагат с хиляда бойни самолети и 250 хеликоптери, а гърците, съответно, с 350 и 200. Но тази фон, рязкото увеличаване на военните разходи на Атина и активизирането на покупките на допълнително въоръжения изглеждат съвсем естествени. През следващите месеци Гърция планира да изразходва 1,5 млрд. долара за спешни покупки на въоръжение и военна техника, като по-голямата част от тези средства ще получат френските оръжейни компании. Ще припомня, че окончателно бе оформена сделката с Париж за доставка на 18 изтребители "Рафал". В момента гърците купуват всякакво въоръжение, опитвайки се поне малко да съкратят разрива си с турската военна мощ.

Заключение

Възникналият заради запасите от енергоносители в шелфа на Източното Средиземноморияе конфликт размрази стария и доскоро не пораждащ особен интерес проблем относно демаркацията на морските граници в региона. Истината обаче е, че дори и неговата бърза ескалация, която изправи Гърция и Турция на ръба на войната, не е най-значимото събитие в случая. Самият факт, че вече втори член на НАТО (след Турция) се стреми спешно да се снабди с руски противъздушни системи, илюстрира наличието на три стратегически важни тенденции.

На първо място, политическата доминация на САЩ сериозно отслабва, при това не само в рамките на абстрактния "колективен Запад", но в тези на такъв ключов военен механизъм за геополитическо проектиране на американското влияние, като Северноатлантическия алианс. В този смисъл никак не е случайно, че Вашингтон избягва да критикува открито намерението на Атина да се сдобие с руско въоръжение.

На второ място, става ясно, че руското въоръжение изглежда превъзхожда американското, а публичното признаване на този факт от страни членки на НАТО представлява своеобразен сдържащ фактор за агресивните планове на Алианса срещу Русия. Както е известно, базиращата се на американския подход западна концепция за победата в съвременното война е концентрирана върху постигането и запазването на въздушно господство, а неоспоримото руско превъзходство в сферата на ПВО я ерозира много сериозно.

На трето място пък, колкото и парадоксално да изглежда, пред Москва се разкрива перспективата не просто да разшири дела си на глобалния оръжеен пазар, но и да бъде търсена като посредник в различни международни конфликти, дори ако участниците в тях са членове на един откровено антируски военен пакт.

Именно за да не се допусне такова развитие, германският канцлер Меркел се обяви против предложението на френския президент Макрон за налагане на санкции срещу Анкара при условие, че Турция ще оттегли кораба си "Райс Уруч", който навлезе в гръцката ИИЗ, и ако Ердоган и Мицотакис склонят да започнат директни преговори за разрешаването на кризата. Впрочем, още на провелата на 23 септември в Аячо Седма среща на високо равнище на южните държави, Макрон вероятно е почувствал липсата на подкрепа за неговите амбиции към Турция от страна на Испания, Италия, Малта и Португалия. Това означава, че поне на този етап Анкара вероятно ще се размине с налагането на санкции от страна на Брюксел, но залогът за това са това ще са постепенното нормализиране на  гръцко-турските отношения и бъдещите преговори на най-високо равнище за разрешаване на спорните въпроси.

Според Йоанис Михалетис от Средиземноморския център за стратегически анализи и информация в Атина: "в обозримо бъдеще напрежението между Гърция и Турция ще продължава ту да утихва, ту отново да ескалира. Не може да става и дума за избухването на пълномащабна война, но нестабилността, военните учения, пропагандтата, психологическите операции и използването на нелегалната имиграция като политически инструмент, както и дипломатическото балансиране на ръба на войната - всичко това най-вероятно ще продължи". В същото време, вероятно ще продължат и дискусиите между двете страни, както и консултациите (технически и политически) между представители на Атина и Анкара на средно или високо равнище.

На свой ред, британският военен експерт и анализатор на Международния институт за стратегически изследвания Уго Децис смята, че въпреки ескалирането на напрежението през лятото, Гърция и Турция дори и тогава са били далеч от военния конфликт. Според него е малко вероятно Ердоган да реши да вдигне залога в Средиземно море, още повече, че западните държави са против сблъсъка между двама членове на НАТО и се изкушават да наложат икономически санкции на Анкара. Тук е мястото да напомня, че в началото на октомври пресслужбата на НАТО съобщи, че Гърция и Турция са се споразумели да създадат двустранен механизъм за предотвратяване на военни конфликти в Източното Средиземноморие (1). На свой ред, турският вестник Sözcü цитира Министерството на отбраната в Анкара, според което военните делегации на Турция и Гърция са постигнали взаимно разбирателство "относно общите принципи" (2). Показателно е, че непосредствено след тези съобщения, на своята среща на върха, ЕС реши засега да не налага санкции на Турция заради действията и в Средиземно море , а щефът на Европейския съвет Шарл Мишел обясни това с желанието на Брюксел "да даде шанс за политическия диалог от общ интерес".

Въпреки това, ако в съвсем близко бъдеще Турция не съумее да се измъкне от сегашната финансова криза, а широко рекламираното газово находище в Черно море не гарантира очакваните добиви, Ердоган може да предприеме радикални стъпки. В тази връзка Децис посоча, че "както изглежда турският лидер вече няма да се спре пред нищо в опитите да реализира мечтата си за връщането на "османското наследство" на Турция".

Бележки:

1. https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_178523.htm
2. https://www.sozcu.com.tr/2020/dunya/natodan-dogu-akdeniz-aciklamasi-turkiye-ile-yunanistan-arasinda-mekanizma-kuruldu-6063185/

* Българско геополитическо дружество