"Голямата игра" на ХХІ век: американско-китайската конфронтация

Неслучайно държавният секретар Майк Помпео на практика призова за смяна на режима в Пекин". На свой ред бившият ръководител на китайското направление в Съвета за национална сигурност на САЩ Райън Хас смята, че администрацията на Тръмп се опитва "да преориентира американско-китайските отношения към всестраннно системно съперничество, което няма как да бъде спряно и обърнато от следващите администрации. С други думи, това е нова студена война, която почти не се раличава от онази между САЩ и СССР".

Съперничеството между двете най-големи икономики на планетата - американската и китайската - излиза далеч извън рамките на митата и търговския дефицит, а в основата му е много по-сериозният спор за технологична доминация през ХХІ век. В Белия дом са наясно, че най-новите технологии, като изкуствения интелект, умната роботика, 5G-мрежите и новите материали, са в състояние да променят глобалната икономика и традиционния силов баланс. Експортните ограничения, по-високите мита, контролът върху китайските инвестиции и натискът, оказван на трети държави, са само част от доказателствата за водещата се в момента технологична война, в хода на която Вашингтон се ориентира към т.нар. decoupling, т.е. прекъсване на онези тесни връзки с Китай, които навремето дадоха основания за някои анализатори да говорят за появата на т.нар. "Кимерика".

"Откъсването" на Америка от Китай

През последните две години понятието decoupling се използва все по-често в специализираните и аналитични публикации, посветени на икономическите отношения между САЩ и Китай. Така, в лекцията си в Калифорниския университет в Сан Диего, бившият австралийски премиер Кевин Ръд (който е специалит по Китай) отбеляза, че концепцията decoupling вече е излязла извън рамките на академичните дискусии, превръщайщи се във фактор, оказващ реално влияние върху двустранните отношения.

Най-общо казано, тази концепция описва процеса, в резултат от който дълбоката икономическа взаимозависимост между САЩ и Китай, формирала се през последните 40 години, постененно намалява, при това "разединяването" се проявява както в търговската, така и в технологичната сфери. Това се случва на първо място за сметка на съкращаването на обема на двустранната търговия, т.е. на постепенното намаляване на взаимната зависимост на американския и китайския пазари.

На второ място, президентът на САЩ Доналд Тръмп последователно прокарва политика на изтегляне на американските промишлени компании от Китай обратно в Съединените щати за да избегне прекалената зависимост от китайската индустрия и да ограничи рисковете от кражба на американско "ноу-хау". На трето място, "разединяването" води до съкращаване на двустранните инвестиции, свързани с технологиите и научните изследвания, както и до създаване на прегради пред обмена на знания и ограничаване на сътрудничеството между научните общности. Всичко това - повече или по-малко - е налице в отношенията между Китай и САЩ и говори за началото на технологична война между тях, чиито първи етап е именно "разединяването" на техните икономики и на технологичния сектор.

Само по себе си понятието decoupling подразбира наличието на тесни връзки между индустриалните и технологични отрасли на двете държави, които следва да бъдат прекъснати. Действително, китайските компании съумяха успешно да се интегрират в глобалния процес на създаване на иновации, включително чрез тясното им сътрудничество с американските фирми. Те до голяма степен вече са интегрална част от глобалните вериги за създаване на стойност (най-честно именно те сглобяват крайния продукт). По данни на консултатската компания Dun & Bradstreet, поне 51 хиляди компании по света имат един или няколко доставчици от първо ниво в Китай. Други пет милиона компании, 938 от които са в списъка Fortune 1000, имат поне един китайски доставчик от второ ниво.

Освен че е интегриран в глобалния производствен процес, Китай представлява и гигантски пласментен пазар за транснационалните компании, осигуряващ 10% от световното потребление, като по този показател отстъпва само на пазара на САЩ. Американските корпорации са щироко представени на китайския пазар. Над 10% от печалбите на 57 компании, които са част от S&P 500, идват от Китай, като сред тях са редица производители на високотехнологични продукти (20% от продажбите на Apple и 60% от тези на Qualcomm се реализират в Китай).

Взаимната обвързаност между китайската и американската икономика и технологичен сектор се дължи и на сериозното участие на Китай в инвестиционните потоци. Така, обемът на натрупаните от 1990 насам американски преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) е достигнал 269 млрд. долара, а този на китайските ПЧИ в САЩ - 145 млрд. долара, като 45 млрд. са в сферата на информационните, а 17 млрд. - на комуникационните технологии.

Тоест, Китай играе важна роля за технологичния сектор на САЩ, осигурявайки производството и потреблението на продукцията на американските компании и инвестирайки в тях. А фактът, че Вашингтон иска да ерозира създалите се взаимноизгодни отношения с китайците означава, че са налице по-сериозни причини, освен чисто търговските интереси, за които подобен курс по-скоро е пречка.

Причините и развитието на американско-китайския конфликт

В момента американският политически елит разглежда успехите на Китай в сферата на изкуствения интелект или 5G-мрежата като проблем на националата сигурност, т.е. като заплаха от най-високо ниво. Според Вашингтон китайските национална програми, като "Произведено в Китай 2025" например, не касаят просто промишлената модернизаиця на тази страна, а представляват открито предизвикателство за сегашните доминиращи позиции на САЩ на международната сцена и стремеж за промяна на световния ред. Освен това, сегашната администрация в Белия дом смята, че "икономическата агресия" на Пекин и неговите "непазарни методи" ерозират глобалната и дългосрочна конкурентоспособност на американските компании.

Въз основа на разследването в рамките на Раздел 31 от Закона за търговията на САЩ от 1974, Ващингтон официално обяви четири основни претенции към Пекин, изложени в заключителния доклад, касаещ противодействието на нечестните търговски практики по отношение на американските стоки и услуги: На първо място се посочват ограниченията върху чуждестранната собственост, т.е. забраната за участие на чуждестранине капитал или изискването за създаване на съвместни предприятия, което е прикрита форма на насилствено предаване на американски технологии на китайците. Впрочем, бизнесът в Китай на някои технологични компании, като Google и Facebook например, е изключително ограничен. На второ място е несправедливият режим на регулиране на интелектуалната собственост, в чиито рамки американските компании са принудени да лицензират своите технологии при условия, изгодни само за китайския им партньор. На трето място е кибершпионажът, осигуряващ на китайците несанкциониран достъп до конфиденциална бизнес информация. На четвърто място пък са агресивните китайски инвестиции в чужбина, целящи придобиване на челни технологии и интелектуална собственост чрез сливане и поглъщане.

В отговор на "некоректното поведение" на Пекин, Вашингтон стартира целенасочена политика за сдържане на китайските амбиции и създаване на прегради пред технологичния прогрес на страната. Ограничителните мерки на САЩ  под формата на търговски санкции и повишаване на митата, контрол на китайските инвестиции и износ, както и съкращаване на програмите за научен обмен, целят да накарат Китай да се откаже или поне да преразгледа досегашната си индустриална политика.

Споменатият по-горе Раздел 301 дава право на президента да предприема всички необходими тарифни и нетарифни мерки за да пресече действията на една или друга чужда държава, които са дискриминационни или ограничаващи американската търговия. Доста широките законодзателни рамки на Раздел 301 позволиха на Тръмп последователно да втвърдява тарифните мерки по отношение на все по-голямо количество китайски стоки. В момента повишените мита засягат над 60% от вноса от Китай, а средното им ниво е 19,3%, тоест те са 6 пъти по-високи, отколкото преди началото на търговската война.

За да блокира достъпа на китайците до челните американски технологии Комитетът за чуждестранни инвестиции на САЩ (CFIUS) засили контрола върху китайските инвестиции в американската икономика. CFIUS разследва сделките с чуждестранни инвестиции, пораждащи подозрение от гледна точка на националната сигурност. През 2018 администрацията на Тръмп промени механизма на действие на комитета, като разшири пълномощията му със закона "За модернизация на оценката на рисковете, свързани с чуждестранните инвестиции" (FIRRMA). Целта на този закон беше по-скриктния контрол върху сделките с участието на "държави, пораждащи сериозна тревога", и целящи придобиване на критично важни технологии или инфраструктура на САЩ. Резултат от по-суровия инвестиционен режим стана същественото съкрашаване на китайските ПЧИ в САЩ (спад с 80%, в сравнение с 2016).

Освен контрола над инвестициите, беше ограничен и американският износ. Пак през 2018 беше приет законът "За реформиране на контрола върху износа” (ECRA), в чиито рамки Бюрото за промишленост и сигурност на САЩ ограничи износа на 14 обширни категории технологии, имащи важно значение за американската национална сигурност. В списъка влизат редица технологии с ключово значение за китайското промишлено планиране, като изкуственият интелект, квантовите компютри и 3D-печатът.

Най-ярка проява на т.нар. decoupling обаче беше войната срещу водещите китайски компании в сферата на информационно-комуникационните технологии (ИКТ). Така, през май 2018 Конгресът на САЩ забрани достъпа до американски технологии на компанията ZTE за срок от 7 години, уж заради нарушените от нея санкции срещу Северна Корея и Иран. Годино по-късно, президентът Тръмп нанесе своеобразен двоен удар срещу китайския гигант Huawei - първо, като подписа изпълнителна заповед (ICTS), забраняваща на американските компании да използват каквито и да било информационни и комуникационни технологии и услуги от "чуждестранните съперници", за които се смята, че представляват "неприемлив риск за националната сигурност на САЩ, а след това - когато Департаментът по търговията включи Huawei  и нейните 68 филиали в "списъка на изключените юридически и физически лица" (Entity List). На частните лица и компании от САЩ е забранено да изнасят стоки и технологии за компаниите от списъка, или да им оказват услуги без изричното разрешение на американското правителство. По тази начин Huawei беше лишена едновременно от голям пазар за своите стоки и услуги и от необходимите и технологии и компоненти, доставяни от американски компании.

През 2019 настъплението срещу високотехнологичния сектор на Китай продължи с разширяването на "черния списък" с още осем водещи компании в сферата на изкуствения интелескт, включително IFLYTEK, Megvii Technology и Sense Time. Като причина за това от Белия дом посочиха "нарушаването на човешките права в Синдзян-Уйгурския автономен район".

Поредните наказателни мерки срещу Huawei бяха предприети през май 2020 от Бюрото за промишленост и сигурност на САЩ. Те сериозно ограничават възможността за използване на американски технологии при разработването и производството на полупроводници в чужбина, ако те са предназначени за компании от "черния списък". Целта е да бъдат затворени "вратичките", позволяващи на компаниите да продължат да доставят на Huawеi чипове, произведени извън САЩ.

Процесът на decoupling засегна и сферата на научното сътрудничество и академичния обмен. Държавният департамент наложи по-сурови изисквания за китайските студенти в САЩ, които занапред ще могат да учат само една година в страната по такива специалности, като роботика, авиация и високотехнологични производства. В резултат, през последната година броят на новите чуждестранни абсолвенти в американските университети е намалял с 6,6%.

Реакцията на Пекин

Разбира се, китайците са наясно за характера на конфликта и не хранят никакви илюзии относно дългосрочните намерения на САЩ. За политическото ръководство в Пекин изброените по-горе мерки, предприети от Вашингтон, не са "отбранителни", нито пък целят да минимизират реалните рискове за сигурността, а по-скоро са елемент от по-мащабна стратегия за сдържане, целяща да забави или дори да спре икономическото развитие на Китай. Причините за тази политика на сдържане не са свързани с китайската индустриална стратегия или с броя на осъществени кибератаки, а най-вече с факта, че американските елити осъзнават постепенното съкращаване на глобалното влияние на САЩ и изпитват истинска паника от появата на равнопоставен по мощ съперник на международната сцена.

Според професора от Китайския народен университет Ли Вей, в академичните среди и елита на страната се очертават две групи, предлагащи различаващи се стратегии в отговор на американската политика на decoupling. Първата настоява Китай да предприеме огледални на американските мерки, т.е. също да се ориентира към максимално бързо свиване на връзките с икономиката на САЩ. Според привържениците на този подход, търговското и икономическо "разделяне" на двете страни е неизбежно, а зависимостта от износа на САЩ и американския пазар поражда прекалено големи рискове за Китай. В тази връзка те препоръчват да бъдат разширени връзките с други региони и държави, като ЕС например, да се заложи в по-голяма степен на вътрешния пазар и Пекин да се ориентира към пълна самостоятелност в процеса на усвояване на най-новите технологии. Втората група обединява привържениците на запазването на връзките със САЩ, които акцентират върху разрушителните последици от "разделянето" и призовават за по-нататъшно сближаване с американците. Те смятат, че вместо да се изолира, Китай следва още повече да се отвори за външния свят, тъй като не вярват във възможността страната да реализира научнотехническия си потенциал, "ако се затвори за останалите". Освен това, членовете на тази група не приемат цитирания от противниците им пример "за двете ядрени бомби и първия спътник", като аргумент за способността на страната да усвоява революционните технологии, независимо от външния свят, посочвайки, че през 60-те години на миналия век китайските инженери все пак са получавали значителна помощ от съветските специалисти.

Въпреки различията си относно характера на бъдещите отношения със САЩ обаче, и двете групи експерти признават опасността от прекалена зависимост от американците по въпросите, касаещи ключовите технологии, и призовават за укрепване на независимия иновационен потенциал на Китай. В момента тази идея се споделя от огромното мнозинство в ръководството на Китайската компартия и е официално заложена в основата на програмите за индустриално развитие на страната. През последните години китайският лидер Си Дзинпин все по-често изтъква значението на принципа за "опора на собствени сили", който беше почти забравен след като в края на 70-те години на ХХ век Китай стартира политика на реформи и отваряне. Тоест, по ирония на съдбата, може да се окаже, че стратегията на Тръмп за т.нар. decoupling и сдържане ще стимулира превръщането на Китай в независим технологичен център. В момента Пекин може да ускори този процес под предлог, че той съвсем пряко касае китайската национална сигурност.

Китайската стратегия за постигане на технологична независимост

Още през 2016 Си Дзинпин посочи: "фактът, че основните технологии се контролират от други държава е най-голямата скрита опасност за нас", което действително е така. Неслучайно китайското ръководство се стреми толкова силно да постигне отдавна поставената си цел - да трансформира страната от център на трудоемки производство в глобален иновационен център. По този път Китай вече постигна сериозни успехи, които силно нервират Вашингтон, но се сблъска и с не по-малко сериозни провали, което няма как да не тревожи Пекин.

Ключовата роля на развитието на науката и технологията се потвърждава и от мащабите инвестиции в този сектор. Китайците значително увеличиха разходите си за научно-изследователски и опитно-конструкторски работи (НИОКР), като през 2017 те достигнаха 24% от глобалните разходи в тази сфера (в сравение с 2,6%, през 1996). Обемът на тези инвестиции е 370 млрд. долара (2% от БВП на Китай) срещу 470 млрд. долара при САЩ (2,7% от БВП).

Китайските успехи в сферата на иновациите се илюстрират и от ситуацията със защитата на интелектуалната собственост, под формата на патент. По броя на международните заявки за патенти, подадени съобразно процедурата на Договора за патентно коопериране (РСР), Китай е на първо място в света. Най-много заявки за патенти РСР през 2019 са подали китайските изобретатели (58 990), плътно следвани от тези от САЩ (57 840) и Япония (52 660). Ако става дума за компании, от десетимата най-големи заявители на патенти, четирима са китайски фирми, начело с Huawei. Следва да отбележа обаче, че качеството и значимостта на патентите може силно да се различават. Доколко един патент влияе върху развитието на другите технологии се определя от честотата на цитирането му.

По своите размери, много китайски компании са на световно равнише. Девет от 20-те най-големи технологични компании на планетата се намират в Китай, като три от тях са в световния топ-10 (Alibaba, Tencent, Ant Financial). Според доклад на Hurun Research Institute, през 2019 Китай е надминал САЩ по брой на технологичните стартъпи-еднорози (т.е. компании на стойност над 1 млрд. долара) с 206 срещу 203.

По данни на Световната банка, от 2004 насам Китай е най-големия износител на високотехнологична продукция в света, като през 2017 общата стойност на китайския високотехнологичен износ е достигнала 654 млрд. долара. Това е три пъти повече, отколкото при втория най-голям износител - Германия. Засега обаче огромното мнозиство високотехнологични стоки само се сглобяват в Китай, а печалбата отива у компании от САЩ, Европа и развитите азиатски икономики. Нещо повече, Китай до голяма степен зависи от челните високотехнологични продукти и ноу-хауто на западните държави. Дори ако китайските предприятия наистина предлагат продукция във високотехнологичния център, те остават силно зависими от чуждестранните компоненти. Така например, местните производители на смартфони държат над 85% от вътрещния пазар на Китай, но над 50% от частите им се осигуряват от транснационалните компании. Друг пример касае автоматизацията на производствения процес. Около 2/3 от стойността  на всеки промишлен робот се пада на три сложни и скъпи компонента: серводвигателя, редуктора и системата за управление. Що се отнася до серводвигателите, Китай е в състояние да произвежда компоненти от предишно поколение, но не и най-новите, а пък пазарът на редуктори до голяма степен се контролира от японски компании (85% от пазара).

Най-голямата слабост на китайския високотехнологичен сектор от десетилетия насам е полупроводниковата индустрия, която е основата на всички технологични производства. През 2018 Китай е внесъл интегрални схеми за 313 млрд. долара, което е повече, отколкото е платил за вноса на суров петрол (239 млрд.). При това обаче, по отношение на микропроцесорните чипове, страната на 90% зависи от чуждестранни компании. САЩ, които доминират в този сектор и осигуряват половината от китайския внос, вече се възползваха от това. Така, през 2018 администрацията на Тръмп забрани продажбата на американски интегрални схеми на компанията ZTE, което я изправи на ръба на фалита.

В момента Китай е подложен на все по-силен външен натиск, затова ръководството на страната не може да е спокойно, докато всички етапи от развитието на челните технологии не бъдат поставени под контрил. Ако анализираме мащабните програми за развитие на китайската индустрия от последните години, идеята за постигане на технологична независимост присъства, под една или друга форма, във всички тях. Сегашният 13-ти петгодишен план (2016-2020) също акцентира върху значението на прокарването на местните иновации и стремежа към технологична самодостатъчност, с активната подкрепа на правителството. Според програмата за "Развитие на изкуствен интелект от ново поколение", Пекин възнамерява да създаде национална индустрия на изкуствения интелект на стойност почти 150 млрд. долара още през следващите няколко години и да превърне Китай във водещата държава в сферата на изкуствения интелект до 2030. Другият национален индустриален план "Интернет плюс" пък ще позволи "цифровизацията" на китайската икономика и общество, прокарвайки редица собствени технологии, включително облачни изчисления, големи данни, електронна търговия и интернет на нещата.

Най-значимият и вдигнал най-голям шум план е генералната промишлена стратегия за развитие "Произведено в Китай 2025", целяща да превърне страната в "научна и технологична свръхдържава", която до голяма степен да е независима от чуждестранните технологии. Китай, който изостава от Запада по време на пъррвите три индустриални революции, очевидно е твърдо решен да не допусне това да се случи и сега, затова в този мега-проект е поставена съвсем конкретната цел, делът на вътрешния пазар на китайските доставчици в десетте ключови високотехнологични сектори да нарасне до 70% през 2025. За да бъде реализирана тази амбициозна задача, държавата планира да инвестира гигантската сума от 300 млрд. долара.

Последиците от "разделението"

И така, Китай и САЩ стремително се придвижват към пълно търговско и технологично "разделение" (decoupling), при това не може да се твърди, че това е свързано само с националната сигурност на Съединените щата. На практика, става дума за взаимнообусловен процес, в чиито рамки Китай също, макар е не толкова явно, се стреми в дългосрочна перспектива да стане независим от САЩ и да формира среда, в която китайските компании ще доставят китайски компоненти на китайските потребители. Друг въпрос е, доколко Пекин и Вашингтон са наясно относно негативните последици от "разделянето".

На първо място, стратегията на т.нар. decoupling ще пожертва икономическите ползи от глобализацията и отварянето, свързани със свободния поток от стоки, капитали, хора и информация. Дълбокият технологичен разрив между САЩ и Китай съществено ще ограничи международното научно и техническо сътрудничество, стимулиращи новите технологични постижения, и това несъмнено ще навреди на иновациита в целия свят и ще окаже негативно влиняие върху глобалното икономическо развитие.

На второ място, "разделянето" ще прекъсне сътрудничеството между Китай и САЩ в сферата на глобалното научно-техническо управление в момент, когато световната общност изпитва остра нужда от формулирането на глобални стандарти, етични норми и ограничения при използването на най-новите технологии, за да бъдат сведени до минимум разрушителните последици от неконтролируемия тeхнологичен прогрес, който може да се прояви например под формата на автономни оръжия-убийци с изкуствен интелект.

На трето място, технологичният decoupling ерозира китайско-американские отношения в сферата на сигурността, задълбочавайки глобалната стратегическа нестабилност, тъй като може да провокира нова оръжейна надпревара. Изкривявайки с чисто политическа цел китайският прогрес в областта на челните технологии и разглеждайки Пекин като "хипотетичен враг", администрацията на Тръмп оправдава ръста на инвестициите в националната отбрана и изграждането на нови видове въоръжения. По данни на Стокхолмския международен институт за изследване проблемите на мира (SIPRI), през 2019 общият обем на глобалните военни разходи за първи път е достигнал 1,9 трлн. долара, демонстрирайки най-високия си годишен ръст през последното десетилетие (3,6%), за което, в частност, е повлияло и сериозното нарастване на военните разходи на Китай и САЩ.

Най-разрушителната последица от тази технологична война обаче, може да се окаже формирането на две несъвместими и конкуриращи се помежду си технологични екоссистеми. Което пък ще стане предпоставка за появата на нов двуполюсен модел и на "виртуална берлинска стена", разделяща света на две части. При това, по съображения за сигурност, в тези два технико-икономически блокове няма да бъдат допускани "чужди елементи". Още днес останалите държави са принудени да избират, дали да подпишат изгоден договор с китайската Huawei за създаване на 5G- мрежи и впоследствие да развиват националната си комуникационна система на основата на китайските технологии, или да жертват своята конкурентоспособност за да не си развалят отношенията с Вашингтон.

Другите измерения на конфликта

Противопоставянето между САЩ и Китай се превръща в доминанта на глобалното развитие. И в зависимост от това, кой ще надделее в тази битка между двете икономически свръхдържави, ще се формира цялата световна геополитическа и геоикономическа конфигурация.

Масло в огъня на разгарящия се конфликт между Ващингтон и Пекин добави и приетият през юли от Конгреса на САЩ закон "За автономията на Хонконг", предизвикал яростната реакция на Китай. В отговор китайското Външно министерство обяви, че подготвя санкции срещу определени американски граждани и организации.

Преди това, Тръмп подписа закон и президентски указ за санкциите срещу Китай, в отговор на приетия от Пекин закон за националната сигурност, който, както твърди списание Politico: "на практика сложи край на отделната правна система на бившата британска колония".

Законът "За автономията на Хонконг" налага санкции на чуждестранни физически лица и компании, нарушили британско-китайската декларация от 1984 и китайския закон, според който Хонконг представлява специален административен район на страната. Формално, Пекин действително е нарушил декларацията от 1984, тъй като автономният статут на Хонконг трябваше да бъде запазен до 2047. Истината обаче е, че китайските власти просто нямаха избор, тъй като активността на прозападните организации в Хонконг се превърна в заплаха за националната сигурност на страната.

Ще припомня, че още преди това САЩ наложиха санкции на редица китайски чиновници, които според Вашингтон, са отговорни за нарушаването на човешките права в Синдзян-Уйгурския автономен район. В отговор Пекин наложи ответни санкции на група американски конгресмени и чиновници, сред които двама влиятелни сенатори-републиканци - Марко Рубио и Тед Круз. В китайския "черен списък" се оказаха и специалният представител на Държавния департамент за религиозните свободи Сам Браунбек и сенаторът-републиканец Крис Смит, член на Комисията за Китай на Конгреса.

Ответните санкции на Китай против американски официални лица бяха поредния етап в ескалацията на напрежението между Вашингтон и Пекин. Ако преди сблъсъкът между тях касаеше най-вече търговията, сега те се конфронтират на практика по всички въпроси, включително пандемията, човешките права и геополитиката.

През юли например,  Държавният департамент на САЩ одобри продажбата на Тайван на резервни части за зенитно-ракетните комплекси Patriot Advanced Capability-3 (PAC-3), на стойност 620 млн. долара. В отговор, Пекин заплаши да наложи санкции на основният доставчик по тази сделка Lockheed Martin. Говорителят на китайското Външно министерство Джао Лидзян заяви, че САЩ следва да ограничат военните си връзки с Тайван, "за да не нанесат още по-голяма вреда на двустранните отношения, както и на мира и стабилността в Тайванския пролив". Според него: "Китай решително се обявява против оръжейните сделки с Тайван и реши да вземе мерки за да защити националните си интереси. В тази връзка ще наложим санкции на основния участник в сделката Lockheed Martin".

Впрочем, малко по-късно американските власти одобриха и продажбата на Япония на 105 от най-новите изтребители Martin F-35 Lightning II за 23,11 млрд. долара. Според Държавия департамент, договорът отговаря на интересите на САЩ, защото е в подкрепа на такъв ключов американски съюзник като Токио. Според китайския Global Times обаче: "сделката поражда тревога у Китай, тъй като наличието на толкова модерни самолети в региона може да навреди както на китайската сигурност, така и на тази на Русия".

Както е известно, американската военна индустрия не може да мине (освен всичко друго) без китайските редки метали, използвани и в авиацията. Затова обявените от Пекин санкции срещу Lockheed Martin могат да нанесат "неприемлив ущърб" на САЩ. Както е известно, американците никога не воюват сами, а едва след като успеят да сформират достатъчно мощта коалиция.

САЩ успяха да нанесят серизен удар по китайците, принуждавайки правителството на Борис Джонсън, което вече бе одобрило участието на китайската компания Huawei в изграждането на британската 5G мрежа, да се откаже от сделката, обявявайки, че от края на 2020 на мобилните оператори в страната се забранява да купуват оборудване на Huawei 5G. Освен това, до 2027 те трябва да премахнат цялото оборудване на Huawei от националната телекомуникационна мрежа.

Впрочем, американците не се колебаят да използват и т.нар. "дипломация на канонерките", например в Южнокитайско море. В средата на юли държавният секретар Майк Помпео заяви, че "претенциите на Пекин за офшорните ресурси на по-голямата част от Южнокитайско море са напълно незаконни, също както и усилията му да ги постави под контрол с помощта на открит натиск".

В отговор, говорителят на китайското Външно министерство Джао Лидзян обвини САЩ, че игнорират историята и фактите, нарушават ангажиментите си да се придържат към неутрална позиция в териториалните спорове в региона, както и, че "нарушават и изкривяват международното право, съзнателно провокирайки спорове по отношение на морските териториии и ерозират стабилността на мира в този район".

Както е известно, в началото на юли американските самолетоносачи "Рейгън" и "Нимиц" бяха изпратени, начело на цяла флотилия, в Южнокитайско море за участие в мащабни военноморски учения. Според Wall Street Journal, целта е "да бъде даден недвусмислен знак на Китай, че САЩ не одобряват увеличаването на военната мощ на Пекин в региона". Както заяви командващият на въпросната групировка контраадмирал Джордж Уикоф: "другата ни цел е да потвърдим пред нашите партньори и съюзници, че продължаваме да сме привързани към поддържането на регионалната сигурност и стабилност".

Подобни "посещения" на американски бойни кораби в Южнокитайско море не се случват за първи път. Засега китайското Външно министерство реагира на тях доста сдържано, призовавайки да не се нагнетява напрежение в региона. Междувременно обаче, Китай с пълна сила изгражда мрежа от изкуствени острови в атолите на Южнокитайско море с цел да отдалечи морските си граници максимално далеч от своето крайбрежие, създавайки условия за разполагане по-далеч от него на системи за ранно предупреждаване за ракетно нападение, както и комплекси за ПРО и ПВО.

Това ще позволи на Пекин да изключи възможността САЩ да блокират стратегически важния за китайците Малакски пролив.

В случая, времето работи за китайците. Следвайки своята стратегия "да се превърнем от гости в собственици", Китай продължава активното изграждане на изкуствени острове, където вече функционират около 300 предни военни бази. Там се разполагат различни системи въоръжения, включително средства за ПВО, радиолектронна борба и ракетно оръжие. Строят се и самолетни писти. Разширявайки операционната зона на своите ВМС, Китай получава възможност да нанася превантивни локални удари по противника в случай на нужда.

Най-голяма тревога в глобалната финансова общност обаче, пораждат острите заявления на Тръмп по отношение на Хонконг. Според Reuters: "Решението на Тръмп за старт на процеса за отмяна на специалния режим за Хонконг, най-вероятно ще ескалира напрежението в отношенията между САЩ и Китай през следващите месеци, формирайки нов източник на волатилност на глобалните фондови пазари и слагайки край на очерталия се през последните два месеца ръст на американските фондови пазари". Но свой ред, Bloomberg посочва, че: "макар Вашингтон все още не е предприел мащабни ограничения, които биха нанесли сериозна вреда на интересите на самите САЩ, както и на цялата световна финансова система, самата перспектива това да се случи поражда тревога".

Крайно негативна реакция сред финансистите породи и инициативата на Майк Помпео за началото на истинска "валутна война против Хонконг", ограничавайки достъпа на хонконгските банки до долара". Според Bloomberg, макар че идеята само е била обсъждана, мнозина се опасяват, че реализацията и ще навреди не само на банките в Хонконг, но и на САЩ, а не толкова на Китай. Затова тя временно е оставена на заден план, поне докато не бъдат изчерпани по-малко рискованите санкции, като отказът от споразумението за екстрадация и обмена на информация между правоохранителните органи в САЩ и Хонконг.

В крайна сметка, съветниците на Тръмп все пак се отказаха от предложението на Помпео да бъде ерозирана валутата на Хонконг, тъй като това би навредило и на самите САЩ. В тази връзка, експертът на Китайската академия за социални науки в Пекин Гао Линюн коментира пред Global Times, че "санкциите на САЩ срещу Хонконг са своеобразно самоубийство и могат да бъдат сведени до чисто символични мерки без какъвто и да било реален ефект".

Впрочем, малко е вероятно Тръмп да настоява и за безусловното изпълнение на редица други санкции срещу Китай. Както се твърди в коментар на Politico: "Въобще не е ясно, дали Тръмп е склонен изцяло да реализира вече наложените санкции. Така например, той наскоро подписа закон, предвиждащ санкции срещу китайски чиновници, свързани с репресиите срещу уйгурите, но в същото време ясно даде да се разбере, че ще разглежда основните му изисквания като "пожелателни и незадължителни".

На свой ред, Китай се ориентира към твърд и симетричен отговор на американските санкции. Така, Вънщното министерство в Пекин задължи американските медии AP, UPI, CBS и NPR да го информират да дейността на филиалите си в Китай, включително за персонала и финансовите средства, като контрамярка срещу вкарването на редица китайски медии в списъка на "чуждестранните агенти" в САЩ.

В началото на юли, като своеобразна контрамярка срещу наложените от Вашингтон ограничения за издаването на визи на някои китайски чиновници, работещи в Тибет, Пекин заяви че въвежда ограничения при издаването на визи за американски чиновници, "действали злонамерено по въпросите, касаещи Тибет".

Несъмнено САЩ ще продължат да налагат нови санкции на Китай, разпалвайки срещу него своеобразно "мултидомейн война". Тръмп само временно отложи най-решителните удари срещу китайската иковомика, тъй като не искаше прекалено да изостри международната ситуация в навечерието на президентските избори през ноември 2020. Но след като стане ясен победителят в тях, битката с Китай ще се разгори с нова сила. Което - както посочва професорът от Харвард и бивш зам. министър на отбраната Греъм Елисън, вкарва двете страни в т.нар. "капан на Тукидид".

Както е известно, древногръцкият историк Тукидид смятал, че войните няма да приключат, докато човешката природа не се промени, т.е. докато хората са готови да се сражават, стимулирани от "завист, корист, гордост или жажда да отмъщение за поруганата чест". Обобщавайки тезите му, Елисън заключава, че от Античността насам, основната причина за всички големи войни е страхът на свръхдържавите от появата на силен конкурент.

В момента САЩ също се оказват в плен на "капана на Тукидид (т.е. на фаталната неизбежност на войната в ситуация, когато при наличието на две конкуриращи се държави, мощта на едната нараства, а пък другата се опасява, че може да загуби позициите си в международния силов баланс), което определя и дългосрочния характер на тяхната антикитайска стратегия. А непосредствен повод за старта на тази стратегия стана обявеното от Пекин намерение да се превърне в глобален технологичен лидер. Докато беше само "фабриката на света", Китай не представляваше сериозна заплаха за САШ, но когато декларира напълно обоснаваните си претенции за глобално лидерство в сферата на високите технологии, сблъсъкът стана неизбежен. Без значение, кой ще победи на президентските избори през ноември, американската стратегия спрямо Китай няма да се промени. Впрочем, напоследък и китайските власти осъзнаха, че отстъпките към САЩ са най-сигурния начит да изгубят тази битка. Това пък дава шанс на Пекин да постигне поне "равен резултат" в нея, което вероятно би се оказало и най-добрия вариант за останалия свят.

ЕС: големият губещ от американско-китайската търговска война

В момента единството между ЕС и САЩ се гарантира най-вече от взаимодействието им в рамките на НАТО, част от която са повечето членове на Съюза, както и в икономическата сфера. И по двете направление обаче съществуват сериозни проблеми. САЩ например, изискват от своите партньори да увеличат вноските си в бюджета на НАТО. Освен това във Вашингтон традиционно разглеждат "прекалено тясно интегрирания" Европейски съюз, като конкурент.

В момента съперничеството между двамата играчи намира израз в търговските и данъчни войни между ЕС и САЩ. При това противоречията касаят европейската автомобилна индустрия, изгражданетао на газопровода "Северен поток 2", отказът на САЩ да продължат преговорите за общия цифров данък и т.н. На този фон, допълнително негативно влияние върху ЕС оказват и американско-китайските търговски войни.

За Съюза Китай е важен стратегически партньор, макар че мненията за действията на Пекин са противоречиви. Брюксел, в частност, се обяви против позицията на редица свои членове относно китайската инициатива "16+1" ("17+1", след присъединяването на Гърция), тъй като според "еврократите", тя не позволява формулирането на обща стратегия на ЕС по отношение на Китай. Наличието на подобна стратегия се разглежда като фактор за предотвратяване възникването но противоречия вътре в Съюза. Така например, наскоро германският външен министър Хайко Маас призова всички страни от ЕС да формулират обща стратегия спрямо Китай. Тук е мястото да напомня, че китайците активно търгуват с Германия и, че тъкмо Берлин подкрепя подписването на инвестиционно споразумение между Брюксел и Пекин. Засега обаче това се затруднява от липсата на консенсус по два важни въпроса - положението на Хонконг и правилата за достъп до трудовите пазари на двете страни.

В ЕС смятат, че САЩ, които водят едностранни търговски преговори с Китай, не отчитат европейските интереси. Мнозина представители на европейския бизнес се опасяват, че ангажиментите на Пекин да закупува американски стоки, ще се отразят негативно върху търговските взаимоотношения между Китай и ЕС. Нещо повече, предложенията на САЩ на практика изключват другите участници в международната търговия от тези отношения.

Следва да отбележа и сътрудничеството между Китай и ЕС по проблемите на сигурността. Двете страни редовно се срещат в рамките на няколко форума, касаещи проблеми на икономиката и търговията, както и въпроси на стратегическите двустранни отношения. Показателно е, че на тях почти не се повдига въпросът за човешките права, а се акцентира върху международната проблематика. Което е доказателство за силната заинтересованост на Съюза от сътрудничеството с Китай, тъй като Брюксел по правило се позиционира именно като защитник на правата на човека и се стреми да преговаря от "хуманитарни позиции". Разбира се, тази ситуация отразява и стабилните позиции на самия Пекин в преговорния процес. Повишаването на значимостта на Китай за икономическото развитие на ЕС оказва влияние и върху информационния дневен ред.

Любопитно е, че според някои анкети, 60% от европейците смятат, че Китай вече е изместил САЩ като глобална свръхдържава, а 49% го определят като водещата икономическа сила на планетата.

В същото време, Китай си остава важен икономически партньор и за САЩ, което усложнява преговорите между Брюксел и Пекин. През 2015 китайците за първи път станаха най-големия търговско-икономически партньор на Съединените щати, измествайки Канада. В същото време обаче, те са и най-големите им икономически конкуренти. Именно поради това Тръмп се стреми да постигне сделка с Китай, завължавайки го да увеличи вноса на американски стоки, за да намали дефицита в двустранния търговски баланс (достигнал 420 млрд. долара през 2018).

Самият Китай обаче, целенасочено реализира собствените си интереси на международната сцена. Действията на китайците, свързани с мащабните покупки на злато, отказа от доларовите разчети там, където това е възможно, и реализацията на тяхната собствена "китайска мечта", илюстрират готовността им да се противопоставят на натиска на САЩ.

Предвид казаното по-горе, изглежда очевидно, че формирането на общ фронт със САЩ срещу Китай, за което толкова настояват от Вашингтон, априори, е неизгодно за ЕС. В тази връзка ще припомня, че когато САЩ наложиха санкции на Русия и на практика принудиха Брюксел да постъпи по същия начин, европейската икономика пострада много повече, отколкото американската. Впрочем, крайно негативно се отразиха върху европейския бизнес и антииранските санкции, наложени от САЩ.

При положение, че Брюксел не съумява да формулира обща позиция на всички страни членки, на последните най-вероятно ще се наложи да възприемат принципите на "китайската стратегия" на САЩ. Само че това е откровено губеща позиция, която не позволява на ЕС да очертае своите интереси и да предложи собствена визия за двустранното сътрудничество. Всъщност, това би бил поредния обречен опит да бъде прикрита задълбочаващата се ерозия на "евроатлантическата ос" със своеобразна покривало от отстъпки, които Съюза прави на САЩ. При всички случаи, т.нар. "общ евроатлантически фронт" срещу Китай (и Русия) вече няма да е достатъчно единен и монолитен за да позволи на Вашингтон да се чувства достатъчно уверен в диалога си с Пекин, благодарение на подкрепата на европейските си партньори. От друга страна, ако САЩ - провеждайки своята стратегия по отношение на Китай - все пак ще могат да решат някои от поставените задачи, ЕС най-вероятно ще се окаже големия губещ в "Голямата игра на ХХІ век", тъй като ще понесе много сериозни имиджови, финансови и търговски загуби.

Може ли да бъде избегнат негативният сценарий

Един свят, в който двете водещи икономики се придържат към принципа за равенство и обединяват усилията си в името на общия научно-технически прогрес, несъмнено би бил изгоден за всички. Само че вероятността, че съперничеството за стратегическо превъзходство между Китай и САЩ ще изчезне от самосебе си е почти нулева. Частичният decoupling е почти неизбежен заради сериозните проблеми на националната сигурност на двете страни и усещането за уязвимост, което те изпитват. Възможно е обаче да не бъде допуснато той до прерасне в пълномащабна технологична (и не само) война. Създаването на ефективни механизми за разрешаване на споровете във връзка с научно-технологичните проблеми между двете страни и поддържането на постоянна комуникация, както по време на студената война, ще способства за регионалната и глобална стабилност, ще предотврати фрагментацията на световната икономика и няма да допусне военната ескалация на конфликта.

Тоест, от ключово значение е да не се допусне неконтролируемо и необратимо „разделение”. За целта обаче, и двамата играчи ще трябва да признаят наличието на причини, поради които всеки от тях смята за застрашена националната си сигурност в технологичната сфера, и да вземат мерки за минимизиране на тези опасения. За Вашингтон например, това означава да осъзнае, че Китай е загрижен заради зависимостта си от чуждестранните, включително американските, технологии и компоненти. В тази връзка САЩ биха могли да обещаят, че няма да използват тази слабост на китайците против тях и няма да пречат на международните компании, работещи с китайските фирми. От друга страна, Пекин също следва да се вслуша в опасенията на американския политически елит, според който един от най-големите проблеми е тясната връзка между китайското правителство и големите технологични компании. Ако Китай съумее – повишавайки прозрачността и намалявайки държавните субсидии – да убеди Вашингтон, че влиянието на държавата върху едрия бизнес е ограничено, това би могло да успокои Белия дом.

Заключение

Политиката на сдържане на китайския технологически възход все повече доминира в стратегията на САЩ. Първата сериозна стъпка в тази посока е именно „разделянето” на двете икономики и техните високотехнологични центрове, а в бъдеще – затварянето в себе си и цифровия протекционизъм. Стратегията на „разделяне” ограничава възможностите на китайския високотехнологичен бизнес, който разчита на международните си партньори, но в същото време ограничава перспективите пред такива американски компании като Qualcomm, Micron, Apple и Texas Instruments, чието производство и приходи силно зависят от Китай. За да минимизират загубите си, Пекин и Вашингтон ще трябва да намерят начин да разграничат съперничеството си в сферите, които са от ключово значение за националната им сигурност, от сътрудничеството в технологиите, които не могат да се използват за военни цели.

* Българско геополитическо дружество