България

К.Петров, Геоикономическите предпоставки за изграждане на нови сухопътни гранични връзки между България и съседите и

Балканите

Л.Маркова, Отношенията между София и Скопие в контекста на европейската перспектива на Република Северна Македония

Гледна точка

С.Петров, Как Будапеща, Варшава, Букурещ и София подпомагат своите малцинства в Украйна

Европа

П.Яковлев, ЕС след Брекзит: основните геополитически и геоикономически предизвикателства

Д.Димитров, Кого обслужват регионализмът и сепаратизмът в Европа

А.Тодоров, Украинската външна политика в „ерата Зеленски”

Светът

С.Каменаров, Ислямизацията на Северна Африка и чуждото военно присъствие на континента

Геостратегия

E.Лерман, Средиземноморската идентичност vs. панарабизма

Б.Димитров, Quad, Китай и битката за Океания

Геоикономика

В.Кондратиев, Азия като новия център на глобалната икономическа мощ

История и геополитика

Х.Пантелеев, Стратегията на Бжежински за евроатлантическите отношения и сигурността на Европа

Идеи

Н.Петров, Съдбата на глобализацията в посткоронавирусната епоха

Д.Шигун, Вътрешната логика на големите политически образувания: „империята” и световният ред

Книги

Т.Александрович, Фукуяма и кризата на либералната демокрация

Интервю

Професор Александър Дел Вал за европейската отбрана и автономията на ЕС

Andrew Skitt Gilmour, A Middle East Primed for New Thinking: Insights and Policy Options from the Ancient World, 111 p., CSI-CIA, Washington, 2019.

Турбулентното развитие на политическите процеси в Близкия Изток определя повишения интерес на анализаторите от целия свят към региона. Случващите се там събития се нуждаят от осмисляне, адекватна реакция и прогнозиране, а също от формулиране на нови стратегически подходи, включително от страна на правителствата на редица държави по света. Оценката на събитията на международната сцена нерядко изисква от анализаторите използване на разнообразен инструментариум, включително исторически паралели и обобщения.

Десет години след глобалната финансова криза в САЩ и Европа бяха инициирани мащабни дебати относно бъдещите модели на капиталистическата икономика и необходимостта от ново икономическо мислене [Виж например Rodrik Resquing... ].

Марк Фино е френски дипломат от кариерата и старши съветник, отговарящ за изследванията в сферата на разпорстранението на въоръженията, в Женевския център за политика за сигурност (SGSP). Завършил е Кеймбриджкия университет и има докторска степен от Университета в Екс ан Прованс. През 1977-2013 е служител на френското Външно министерство, като заема различни дипломатически постове в Съветския съюз, Полша, Израел и Австралия и участва като представител на страната си в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и Конференцията по разоръжаване на ООН. През 2013-2015 е старши научен сътрудник в Института за изследвания в областта на разоръжаването на Световната организация (UNIDIR).

„Всеки опит да се пропагандира кемализма и да се пречи на дружбородинци се е тълкувал като изменничество и се наказвал със смърт”.Това твърди в книгата са „В името на името” писателят Салих Бозов. Основната му цел е да докаже, че движението сред българите с ислямско вероизповедание, оглавено от Дружба „Родина”, съществувала в периода 1937-1944, е съпроводено с кръвопролития и е поредния опит за асимилацията им.

През май 2020, в самия разгар на пандемията от коронавирус, американската Корпорация Ранд публикува изключително интересен прогностичен доклад, озаглавен "Бъдещето на войните през 2030: общ преглед и изводи" (1). В него се очертават основните тенденции в глобалното развитие на военно-политическата ситуация, въз основа на което се дават оценки и прогнози относно военните конфликти през следващите десетина години.