„Източният фронт” на НАТО срещу Русия

Само седмица преди тази среща алиансът реши да предостави на Украйна статут на партньор с разширени правомощия. По този начин НАТО се опитва се да изпълни обещанието, дадено още на Срещата на върха в Букурещ през 2008 на Киев и Тбилиси, лансирайки нови форми за коопериране и сътрудничество с тях.

Що се отнася до традиционната за тези форуми антируска реторика, този път тя беше дори още по-остра. Москва за пореден път беше обвинена, че нарушава всички изисквания на договорите за контрол на въоръженията и дори бе направен опит върху руснаците да бъде прехвърлена отговорността за прекратяването на Договора за ракетите със среден и малък обсег, въпреки че той беше денонсиран първо от САЩ, които в момента действат по същия начин и по отношение на Договора за открито небе.

На този фон, на заседанието на групата за ядрено планиране на НАТО беше взето решение за повишаване ефективността на програмата за съвместно използване на ядрено оръжие. Става дума за американския ядрен потенциал, разположен в бази на територията на редица европейски държави. Нова тенденция е, че наред с Русия за потенциален противник на пакта се посочва Китай - така на последната среща на министрите на отбраната на страните от НАТО беше взето решение да бъде повишена защитата на веригите на доставчици и критично важната инфраструктура, като се акцентира върху възможностите на Пекин да ерозира европейския потенциал в тази сфера.

Интересен момент беше и, че на срещата на военните министри бяха поканени редица ключови партньори на алианса и това не бяха Украйна и Грузия, а Швеция и Финландия - две богати държави с добре подготвени армии и притежаващи ключови геостратегически позиции за създаване на заплаха по западните граници на Русия. Впрочем, не по-малко важно бе и участието на представител на Австралия, което потвърждава амбициите на НАТО да разшири влиянието си и в Азиатски-Тихоокеанския регион.

Само месец преди срещата, в края на май 2020, Центърът за европейски политически анализи (CEPA) публикува обширен доклад, озаглавен „Един фланг, една заплаха, едно присъствие. Стратегия за Източния фланг на НАТО” (1). CEPA e сред водещите американски „мозъчни центрове”. Той е базиран във Вашингтон, а сред авторите на доклада са такива емблематични фигури като бившият командващ на американските войски в Европа генерал Бен Ходжис, както и неколцина тясно свързани с Полша американски експерти като Януш Бугайски, полковникът от резерва Рей Войчик - шеф на филиала на CEPA във Варшава и бивш военен аташе в полската столица, както и старшият научен сътрудник от Програмата за трансатлантическа отбрана и сигурност Карстен Шмидл.

Специфична особеност на доклада е, че акцентът в него е поставен повече върху Черноморския, отколкото върху Балтийския регион. При това интересът към Черно море като евентуален театър на военни действия има съвсем конкретни измерения. Както е известно, следващите големи военни учения на НАТО Defender Europe 21 ще включват разгръщане на голям брой военни на САЩ и пакта именно в зоната на Черно море и Балканите. Всъщност, докладът на CEPA, до голяма степен, представлява стратегическа обосновка на тези учения. Тук е мястото да напомня и, че в края на юли държавният секретар по отбраната Марк Еспер обяви, че САЩ изтеглят 11 900 войници от Германия, допускайки, че част от тях могат да бъдат преместени именно в Черноморския регион. И макар че не уточни къде точно, най-вероятно става дума за Румъния и България.

Според Еспер, САЩ ще разположат допълнителни сили и в Полша и балтийските страни.  В доклада последователно се анализират възможностите на Русия - в качеството и на основния противник на НАТО - в Балтийско и Черно море, възможностите на пакта в двата региона, стратегията му за сдържане на Русия и неговата "мека" и "твърда" сила по тези две направления. При това хипотетичният театър на военните действия се очертава по следния начин. Според авторите на доклада, т.нар. "Източен фланг" на НАТО се простира от Арктика да Кавказ, като включва крайбрежието на Балтийско и Черно морета. Изрично се подчертава, че "това е най-дългия и, възможно, най-уязвимия сектор на Северноатлантическия съюз". В случая се използва понятието "сектор", защото на практика НАТО проектира мощта си не конкретно - т.е. от Северна Америка по северноатлантическото направление, а глобално и радиално, т.е. във всички посоки от "центъра" в Северна Америка. Което означава, че Северноатлантическият алианс продължава да се придържа към своя "360-градусов подход към сигурността", отделяйки необходимото внимание на предизвикателствата, възникващи от всички посоки.

В рамките на тази логика се използва и съдържащото се в заглавието на доклада понятие "Източен фланг", вместо по-отговарящото на истината "Източен фронт". Обяснението е, че при сегашната стратегическа глобална конфигурация, в основна цел се превръща "премахването на потенциалните източници на конфликт с Русия" в ерата на глобална конкуренция, когато САЩ са принудени да насочат основното си внимание към "възходящия и агресивен" Китай: "САЩ и НАТО не могат да се концентрират само върху заплахата от Русия. Китай отправя предизвикателства към международната система в Тихия Океан, в цялата Еврозия, както и в Европа и извън нея, ерозирайки демократичните системи, поставяйки под контрол най-важните сектори на националната икономика, блокирайки свободния достъп и корабоплаването, а в някои случаи представлява и екзистенциална заплаха. В същото време САЩ продължават да са ангажирани активно в Близкия Изток и Афганистан, където НАТО им оказва значително подкрепа". Истината е, че американските въоъръжени сили във все по-голяма степен се структурират така, че да реагират на евентуални големи конфликти в Азиатско-Тихоокеанския регион.

По-важното обаче е, че се планира премахването на "потенциалните източници на конфликт с Русия" да стане не чрез отстъпки, нито пък чрез подялба на спорните зони на сфери на влияние, а посредством политика на силово сдържане по Източния фланг. Според авторите на доклада, ефективното сдържане означава "да се изясни на Кремъл, че в случай на военен конфликт Северноатлантическият алианс и неговите партньори са в състояние да нанесат на Русия неприемлив за нея ущърб". Те смятат, че плановете за действие на НАТО в извънредни ситуация следва да включват, като минимум, шест различни сценария на бъдещ конфликт с руснаците: в Украйна, в Прибалтика, в Беларус, в Приднестровието, в Южен Кавказ, както и в самата Русия (т.е. провокиране на вътрешни вълнения). В доклада се твърди, че: "Москва се опасява от конфликти в прилежащите и зони, способни да се прехвърлят и на нейна територия, или пък от потенциални сепаратистки бунтове вътре в Руската Федерация. Усиленият военен потенциал на НАТО, включващ сухопътни и морски сили, противовъздушна отбрана, ударен потенциал и скоростно придвижване,е важен за насаждането на съмнения у руското ръководство, че пактът не само е в състояние да се защити, но и да нанесе удар по територията на Русия. В хода на реализацията на този сценарий, решителният отговор на НАТО може да породи несигурност в ръководството на страната и да стимулира безредици в накои нейни региони". Тоест, очевидно, не се изключва и пряка военна интервенция на пакта срещу Русия.

Основната стратегическа идея

Всъщност, основната стратегическа идея на доклада се съдържа в самото му заглавие "Един фланг, една заплаха, едно присъствие". В момента НАТО е разгърнала в региона на Балтийско море бойни групи за "засилено предно присъствие" (Enhanced Forward Presence, eFP) в Естония, Латвия, Литва и Полша. В Черноморския регион НАТО използва т.нар. "специално разработено предно присъствие" (tFP). Според авторите на доклада, този многопластов подход говори за определена непоследователност по Източния фланг на пакта и, на практика, отстъпва инициативата в Черноморския регион на Русия. Затова, "за да ограничи ревизионистката цел на Москва да създаде неоимперска сфера на влияние, НАТО следва да отстрани всяка асиметрия в сегашната си позиция на Източния фланг".  За целта, наред с "укрепването на потенциала за сдържане и отбрана в региона на Балтийско море" се предлага да "бъде усилена ролята на пакта във всички сфери и в по-широкия Черноморски регион", след което "да бъде укрепено сдържането във всички области и така целият Източен фланг да се превърне в зона на предно присъствие на НАТО". "Един фланг" означава "едно присъствие", т.е. пактът следва да разглежда Източния си фланг, като "единен, непристъпен фронт срещу Русия". В тази връзка авторите подчертават, че "Предното пресъствие на Източния фланг е част от дълбоко ешалонираната отбрана, в която са ангажирани над две трети от военната мощ на НАТО в западната половина на европейския континент".

Впрочем, в доклада са изброени и следните потенциално слаби места на пакта, чието наличие би могло да ерозира усилията му за сдържане на Русия:

• - Липсата на сплотеност. Членовете на НАТО имат различаващи се представи за заплахите и между тях липсва консенсус относно политиката на алианса към Русия;
• - Недостатъчна степен на готовност на въздушните, сухопътни и морски сили на пакта;
• - Недостатъчна интеграция на възможностите на противовъздушната и противоракетна отбрана на съюзниците и на техните военни учения;
• - Недостатъчна военна мобилност, включително инфраструктурни проблеми, както и наличието на юридически и дипломатически ограничения;
• - Непълна координация между командването на съвместните опрерации за всеки отделен регион;
• - Недостатъци във взаимодействието на тактическо равнище;
• - Недостатъчни запаси от боеприпаси;
• - Задълбочаващ се разрив в потенциала на въоръжените сили на САЩ и на техните съюзници, особено в сферите на цифровите системи и медицинските технологии.

Стратегията на НАТО в Големия Черноморски регион

За да се реализира основната стратегическа идея на доклада, т.е. за да бъде създадено единно предно присъствие на НАТО на Източния фланг (включващ територията на държавите от Северна, Централна и Източна Европа, които са част от пакта или са негови партньори), авторите предлагат да се обърне по-голямо внимание на "Големия Черноморски регион", който включва и територията на Западните Балкани, Източното Средиземномория и Южен Кавказ. Тоест, те смятат за необходимо да бъде повишен приоритетът за Черноморския регион в стратегията на НАТО по Източния фланг, като се разработи отделна стратегия за "Големия Черноморски регион", поставяща Черно море в центъра на геостратегическата карта на алианса. В тази връзка, в доклада се посочва, че: "В много отношение, Черноморският регион има по-голямо значение за Москва, отколкото този на Балтийско море. Русия разглежда Черно море като своеобразна "стартова площадка" за операциите си в Сирия и Източното Средиземноморие. Москва изглежда по-склонна да използва сила в Черноморския регион, отколкото където и да било другаде по Източния фланг, особено по отношение на трите черноморски държави, които не са част от НАТО (Украйна, Грузия и Молдова). Освен това Русия се опитва да вбие клин между Анкара и останалите членове на пакта, а руският военен потенциал в Сирия, може да провокира масов наплив на бежанци от Идлиб към Турция".

Според авторите, Русия използва Черноморския регион за да проектира мощта си в прилежащите зони, включително в Югоизточна и Централна Европа, Източното Средиземноморие, Кавказ, Близкия Изток и Балканите. Те твърдят, че Москва възнамерява да създаде оперативен коридор за придвижване на своите въоръжени сили между Каспийско, Азовско, Черно и Адриатическо морета. Очевидно регионът на т.нар. Голям Черноморски регион, в качеството му на платформа за (потенциални) военни операции на Русия в Близкия Изток, Източното Средиземноморие, Южен Кавказ и Балканите, се разглежда като директна заплаха за американските интереси.

Руските възможности в Черноморския регион

Според експертите на СЕРА, "От 2014 Русия започна значително да увеличава военната си мощ на Кримския полуостров и по севериозточното крайбрежие на Черно море. Това "укрепване" на Крим и околните морски пространства има преки последици за Украйна и крайбрежните членове на НАТО - Румъния и България. В момента руските сили превъзхождат военноморските, въздушните и ракетни ударни възможности на другите черноморски държави, включително Турция".

Руските сухопътни сили надвишават с 11 хил. души украинските в зоната на Донбас и с 28 хил. - в зоната на Крим. Русия създаде на полуострова "самодостатъчна военна групировка, включваща дивизия за противовъздушна отбрана, авиационна дивизия, военноморска база и армейски корпус".

След разпадането на Съветския съюз, руският Черноморски флот преживя две тежки десетилетия на рязък срив, когато разполагаше само с няколко остаряващи кораба. През 2015 обаче, т.е. шест години след началото на военната си реформа, Москва започна да снабдява Черноморския флот с най-новите бойни кораби и подводници и паралелно с това предприе мащабно усилване на ракетните батареи за противовъздушна и брегова отбрана. Малко по-късно този модернизиран и боеспособен Черноморски флот навлезе и в Средиземно море, за да подкрепи успешната намеса на Русия в Сирия на страната на президента Асад. Неслучайно, според авторите на доклада, "Черноморският флот е най-оперативно и тактически боеспособният от четирите основни руски флота".

В Южен Кавказ Москва укрепва военния си контингент в своите бази: 102-ра база в Армения, 7-ма база в Абхазия и 4-та база в Южна Осетия, като всички те са интегрираните в рамките на Южното военно командване на руските Въоръжени сили.

В доклада на СЕРА се твърди, че през 2018 Кремъл е реализирал "мека" анексия на морската зона на Украйна в Азовско море (всъщност, става дума за закономерна последица от присъединяването на Крим към Русия), като паралелно с това вече контролира движението на корабите между Азовско и Черно море през Керченския пролив.

Допълнителен елемент на руската мощ в региона е Каспийската флотилия, която също разшири значително своите възможности. Нейни кораби бяха разположени в Азовско море, преминавайки през Волго-Донския канал.

При това, руската "твърда" и "мека" сила в Големия Черноморски регион са взаимносвързани. Така, "тръбопроводната геополитика" на Москва предполага сключване на изгодни споразумения с ключови съюзници на САЩ от НАТО, поставяйки под въпрос тяхното единство в енергийната сфера. Според американските стратези от СЕРА, Москва прокарва реализацията на продължението на газопровода "Турски поток" (т.нар. "Балкански поток") за да укрепи позициите си в страните от Югоизточна Европа и да се освободи от зависимостта си от Украйна като транзитна държава за руските газови доставки. Те твърдят, че Русия използва статута си на единствен (на практика) доставчик на природен газ в България за да разшири политическото си влияние в страната ни, което очевидно силно нервира Вашингтон. Неслучайно, в доклада на СЕРА се твърди, че енергийните сделки с Москва "ерозират фундамента на политическата солидарност, върху който беше създадена НАТО".

Що се отнася до Украйна, авторите на доклада смятат, че Русия е в състояние - ако поиска - да задуши икономически югоизточната част на страната, провокирайки мното сериозна вътрешна нестабилност. Като последица от руския контрол над Керченския пролив, украинското пристанище Мариупол е загубило до 30% от транспортния си флот. Осве това Москва се стреми да контролира дунавското пристанище на Молдова - Джурджулещи, като преди време руски инвеститори изразиха желание да го купят. Русия вече разполага с достъп до стратегически важна бивша авиобаза в т.нар. Приднестровие, а чрез компанията Avia Invest контролира и летището на Кишинеу. Според американските стратези, тези центрове могат да бъдат използвани за осигуряване на необходимите комуникационни линии, както и при евентуално руско военно настъпление в региона, например към Одеса. Освен това, Москва купи от Украйна няколко сондажни платформи в Черно море и е инсталирала на тях свои военни радари. В доклада на СЕРА се твърди и, че руското влияние в региона е довело до провала на два други големи стратегически енергийни и инфраструктурни проекти - румънският газов проект Neptun Deep и изграждането на дълбоководно пристанище в грузинския порт Анаклия.

Проблемите пред твърдата сила на НАТО в Черноморския регион

Според авторите на доклада, за разлика от Балтийско и Средиземно море и Атлантическия океан, където НАТО разполага с превъзходство във военноморската мощ, в Черноморския регион използването на "твърда сила" от  пакта се сблъсква със сериозни проблеми. Както е известно, достъпът до Черно море се контролира от Турция, в съответствие с изискванията на Конвенцията от Монтрьо. Именно заради тези изисквания, Москва почти винаги ще разполага с предимство в региона. В тази връзка, в доклада на СЕPA се подчертава, че: "Въпросът за Проливите (Босфора и Дарданелите) си остава фундаментален: дали черноморската част от международните води е руско, турско или натовско "езеро". Изглежда че, засега отговорът на този въпрос е "споразумението за кондоминиум" между Русия и Турция - държавите с най-мощен военноморски потенциал в региона. През последните десетилетия турският военноморски флот беше най-могъщата военна сила в региона. Анкара и днес има последната дума по въпроса за достъпа през Проливите. В същото време обаче, превръщането на Крим във въоръжена крепост на Русия - своеобразен "южен Калининград" - и усилването на нейния Черноморски флот изместиха регионалния баланс в полза на Москва".

В тази връзка се предлага, НАТО да разработи по-всеобхватен план за отбрана на Черноморския регион, аналогичен на вече съществуващия за Балтийския. Реализацията на този план ще изисква провеждане на нови учения и мерки за повишаване на военната мобилност на пакта в зоната на Черно море. Според американските стратези, при правилна интеграция и подготовка в Големия Черноморски регион, Северноатлантическият алианс би могъл да постигне "контрол над морето", т.е. да може да използва всички международни води на Черно море за собствените си цели, като в същото време лиши Русия от подобна възможност.

Ефективното противодействие на руския Черноморски флот ще изисква усилване на няколко аспекта на "твърдата сила" на САЩ/НАТО в региона. Сред тях са: модернизираните военноморски възможности, противокорабните системи, по-големият брой системи за ПВО/ПРО, използването на морски безпилотни системи и създаването на обединена щаб квартира на пакта в Черноморския регион - или поне на съвмествен многонационален разузнавателен център, концентриран върху случващото се там.

Ще напомня, че кораби на НАТО редовно посещават Черно море (засега, съобразявайки се с изискванията на Конвенцията от Монтрьо). Постоянните морски групи на пакта (SMNG) представляват морски формирования на Северноатлантическия алианс, изпълняващи широк спектър от мисии. В исторически план, SNMG-2 отговаря за патрулирането в Черно море и Източното Средиземноморие. В края на март 2020 например, в Черно море патрулираха три кораба от SNMG-2, като единият беше турска фрегата.

В доклада на СЕРА се препоръчва, че докато работи в рамките на ограниченията от Монтрьо, НАТО следва да поддържа цялогодишно ефективно присъствие на свои военноморски сили, при това от "некрайбрежните държави" в Черно море. В тази връзка се поставя целта пактът да създаде в Черно море т.нар. зони А2/AD, недостъпни за руската авиация и руските крилати и балистични ракети. За може да я постигне, пактът следва да разполага с безпилотни морски системи и наземни ракетни системи в Румъния (включително противокорабни ракети, дронове и щурмова авиация). Препоръчва се военното усилване на няколко стратегичеки точки около Черно море, които да се превърнат в своеобразни военни възли, например района около Одеса или делтата на река Дунав.

Макар, че периодичното патрулиране на НАТО и неговите съюзници е важно, в доклада на СЕРА се акцентира върху необходимостта от последователен подход към постигане на постоянно морско присъствие на алианса в Черноморския регион. Според авторите му, НАТО следва да разгледа възможността периодичното патрулиране в региона да се трансформира в постоянна Черноморска полицейска активност (BSMP), аналогична на т.нар. "въздушна полиция" на НАТО в Балтийския регион, която функционира целогодишно.

Възможностите на страните членки и съюзниците на пакта в региона

Турция отдавна е водещ член на НАТО в региона. В Измир се намира щаб-квартира на НАТО. Страната разполага с най-голямата и най-боеспособна военна сила на алианса в Черноморската зона. Американската военновъздушна база на САЩ в Инджирлик е важна платформа за проектиране мощта на авиацията на САЩ и съюзниците им. Базираните там сили изпълняват мисии предимно в Близкия Изток, но биха могли да подкрепят и операции в Големия Черноморски регион. Освен това, Турция продължава да разполага с критично важни радиолокационни възможности TPY-2 за противоракетната отбрана на региона.

От доклада следва, че Румъния се е превърнала с основния регионален център на НАТО. При това пактът и САЩ концентрират усилията си за създаване в северната ни съседки на обекти на военно-морското присъствие, командване на мисии и събиране на разузнавателни данни. Неслучайно всички нови щаб-квартири на НАТО в региона са разположени именно в Румъния. Намиращата се край Констанда военновъздушна база „Михаил Когълничану” е ключова регионална платформа за гарантиране на достъп, проектиране на сила и сдържане. Базата обезпечава американското военно присъствие в Румъния, България, Молдова, Украйна и Грузия.

Що се отнася до нашата страна, в анализа на СЕРА се посочва, че България разполага с ограничени военноморски възможности в Черно море. Напомня се, че през април 2016 българското правителство е утвърдило програма за закупуване на нови самолети и бойни кораби, включително два модерни немски мултифункционални корвета и осем съвременни многоцелеви изтребители F-16 Block 70, както и, че през 2018 София реализира успешно програмата за модернизация на своите изтребители, руска производство, МиГ-29.

Както е известно, военното строителство в Украйна акцентира върху сухопътните сили, но военноморската стратегия на страната от 2019 си поставя за цел повишаване на потенциала за реакция на заплахи по море, като очертава приоритетите за развитие на ефективен военноморски потенциал, които следва да се реализират на три етапа до 2035. При това, в Киев залагат на развитието на т.нар. "москитен флот" от бързоходни и маневрени малки кораби.

Експертите на СЕРА препоръчват страните членки и партньорите на НАТО да инвестират и в изграждането на морски транспортни коридори между румънските и грузинските пристанища, както и между Черно и Каспийско море, превръщането на Одеса в център на свободната търговия с ЕС, повишаване на потенциала на Споразумението за свободна търговия между Украйна и Съюза и подобряване на възможностите за търговско корабоплаване през делтата на Дунав. В тази връзка се предлага НАТО да направи стратегическа оценка на транспортните мощности на реката и способността и (особено на Дунавската делта) да повиши военната мобилност на пакта. Ще напомня, че Дунав вече демонстрира значителните си възможности за транспортиране на тежка военна техника в Черноморския регион и, в частност, в Румъния.

Авторите на доклада са убедени, че мултимодалната инфраструктура, финансирана от ЕС, може oа свърже Източния фланг на НАТО с Молдова и Украйна, като в нейните рамки пропускателната способноiт на река Дунав за осъществяване на търговски превози значително ще нарасне. В тази връзка се предлага да бъде внимателно проучена ролята, която Дунав би могла да изиграе в плановете на НАТО, както и да бъдат разработени планове за защита на речната делта и предотвратяване на "подривна руска активност в крайбрежните райони", включително евентуални опити да бъде блокирано или саботирано преминаването от Дунав в Черно море, особено ако става дума за сили или техника на пакта. За целта се препоръчва дори да бъде преразгледано членството на Русия в Дунавската комисия, за да бъдат предотвратени потенциални блокиращи "правни действия" на Москва, способни да окажат влияние върху райони с жизненоважно значение за сигурността на Източния фланг на НАТО.

Настоява се също, икономическите връзки в Черноморския регион да включват и развитието на дълбоководното грузинско пристанище Анаклия, което според американските стратези, би могло да се превърне в "надежден, безопасен и икономически ефективен шлюз между Европа и Азия, който да ерозира монополните позиции на Русия и Китай и да гарантира пълноценното използване на Кавказкия транзитен коридор".

От ключово значение е препоръката Вашингтон да провежда по-настойчива политика в подкрепа на присъединяването на Украйна и Грузия към НАТО. Тя би могла да включва различни "междинни стъпки" за привеждане на техните въоръжени сили в съответствие със стандартите на пакта, включително разширяване на обмена на разузнавателни данни, морското сътрудничество и оказването на военно-медицинска помощ.

Укрепването на военния потенциал на Украйна и Грузия

Според авторите на доклада, САЩ следва решително да подкрепят намерението на НАТО да предостави на Украйна статут на партньор с разширени пълномощия (ЕОР), като признание за стратегическото и значение за пакта и съществения прогрес във взаимодействието на нейната армия със силите на НАТО. Освен това, Киев може да получи помощ за интеграцията на неговата морска стратегия с по-широката черноморска стратегия на НАТО, включително посредством мащабни външни инвестиции във военноморската инфраструктура в Одеса. Впрочем, предлага се и САЩ да предоставят различни бойни кораби срещу правото американските ВМС да ползват под аренда съоръжения в одеското пристанище. Става дума например за катери Mark V, разполагаши с ракети Hellfire и противокорабни ракети Harpoon, които могат да бъдат доставени по въздух в украинските азовски пристанища Мариупол и Бердянск.

Що се отнася до Грузия, от СЕРА препоръчват да бъде активизирано сътрудничеството между тази страна и НАТО в сферата на отбраната, както и да продължи укрепването на нейните военни възможности. Подчертава се, че Грузия запазва специалния си статут в отношенията със Северноатлантическия алианс, в рамките на Комисията НАТО-Грузия (NGC) и т.нар. Съществен пакет НАТО-Грузия (SNGP). Освен това пактът следва да ревизира съществуващите схеми на сътрудничество в рамките на тези програми и да гарантира съответствието им на текущите и бъдещи "заплахи от страна на Русия". Впрочем, американските стратези смятат, че Грузия може да се разглежда и като алтернатива за разполагане на следящия радар за противоракетната отбрана на НАТО TYP-2, ако се окаже, че оставането му на територията на Турция вече е невъзможно.

Полският стратегически плацдарм на НАТО

Както вече споменах по-горе, очертанията на Източния фланг на НАТО, на практика, повтарят конфигурация на германския Източен фронт по време на Втората световна война. В случая, географският край (или началото, в зависимост от гледната точка) на европейското пространство се определя от два военно-стратегически коридора, условно разположени на север и юг от изворите на река Припят (т.е. точката в която се събират границите на Полша, Украйна и Беларус). Подобна конфигурация води до формирането, в рамките на предното присъствие на НАТО, на "Източния фланг" на два стратегически плацдарма на пакта, единият от който е в Полша, а другият - в Румъния.

С цел да се гарантира симетричното предно присъствие на алианса на "Източния фланг", авторите на доклада на СЕРА предлагат да се отдели по-голямо внимание на Големия Черноморски регион, както и на Румъния, като ключов регионален играч на НАТО. Що се отнася до региона на Балтийско море, водещата роля на Полша в него не подлежи на съмнение. Полша не просто е ключовата държава в рамките на НАТО за целите на провежданата от САЩ антируска военна политика в северния сегмент на "Източния фланг". Тя консолидира около себе си целия Балтийски регион в името на реализацията на целите на САЩ/НАТО.

Именно специфичната роля на Полша доведе до това, че предното присъствие на НАТО по Източния фланг на пакта е по-добре организирано именно в Балтийския регион, под формата на "засилено предно присъствие". САЩ и НАТО много силно се нуждаят от полската територия, от полската армия и от полската регионална инициатива, стимулирана от традиционната русофобия на Варшава или от накърненото национално чувство на поляците. Загубата на контрола над Централна Европа от страна на Русия, през 1989-1991, отново превърна Полша в стратегически проблем за руската сигурност. Въпреки усилията на Москва, предприети през последните трийсет години, тя нито успя да постигне "помирение" с Варшава, нито пък убеди Полша да възприеме политика на неутралитет. В момента тази страна е най-активния антируски играч в Централна Европа, който с помощта на САЩ постепенно набира самостоятелна военна тежест в зоната, непосредствено пред "вратите" на Евразия.

Самата география определя водещата роля на Полша във военните планове на НАТО. Варшава също е наясно за мястото си като централен елемент на Източния фронт на алианса срещу Русия. Полша обаче е нещо много повече от пасивен участник в играта на САЩ и НАТО, тя има амбициите да увеличи значително тежестта си сред членовете на пакта и дори да излезе извън неговите рамки, превръщайки се в самостоятелен геополитически играч.

В тази връзка, в доклада на СЕРА се признава, че ако в предшестващия период централно звено в "отбраната на НАТО" е била (Западна)Германия, днес тази роля все по-често се поема от Полша, която авторите на доклада определят като "един от най-стабилните членове на алианса". Варшава приветства връщането на американските войски в Европа и демонстрира готовност да ги приеме на полска територия и то за своя сметка. Полша стана една от първите шест държави, постигнали утвърденият от НАТО дял на военните разходи - 2% от БВП. Полското правителство планира до 2030 да увеличава постепенно тези разходи до 2,5% от БВП.

За целта през 2019 Варшава публикува нов план за военно-техническа модернизация до 2026, според който страната ще изразходва почти 50 млрд. долара за покупката на изтребители от пето поколение, дронове, щурмови хеликоптери, ракети с малък обсег и подводници, както и за укрепване на своята киберсигурност. Повечето от тези средства ще бъдат "усвоени" от военно-индустриалния комплекс на САЩ.

Полша е важен клиент на американската отбранителна индустрия. Варшава планира за закупи до 8 батареи за ПВО/ПРО Patriot. По този начин страната ще се присъедини към САЩ, Германия, Нидерландия, Испания и Гърция, като "съвместим партньор" в сферата на ПВО/ПРО. Острието на тази своеобразна "общност Patriot" се формира от 10-то армейско командване на въздушната и противоракетна отбрана (AAMDC) на въоръжените сили на САЩ в Европа и Немско-холандският център за компетенции в сферата на наземната въздушна и противоракетна отбрана (CCSBMD) във военновъздушната база "Рамщайн" в Германия.

Полша беше първата бивша членка на Варшавския пакт, която започна да заменя съветските си самолети с американски, като през 2006 закупи 48 изтребители F-16 Block 50/52. През януари 2020 пък тя сключи мултимилиардна сделка за 32 изтребителя F-35A, което автоматично я поставя в челните редици на водещите военновъздушни сили в НАТО. Освен това поляците купиха от САЩ за изтребителите си F-16 Block 52 тактически свръхточни крилати ракети клас "въздух-повърхност" AGM-158 JASSM (40 броя AGM-158А JASSM и 70 броя AGM-158B JASSM-ER).

Поляците купуват от САЩ и високотехнологична и свръхточна ракетна артилерия с далечен обсег - например артилерийската ракетни система с висока мобилност HIMARS, чиито обсег е до 300 км.

Без активните усилия на Варшава, реализацията на приетата през 2014 в САЩ Европейска инициатива за сдържане (ЕDI) нямаше да е възможна. Впрочем, това се отнася и за практическите мероприятия в рамките на EDI - разполагането на  мултинационалните бойни групи eFP на НАТО в Естония, Латвия, Литва и в самата Полша. Осъществяването на тази практическа мярка означаваше, че на Източния си фланг, алиансът преминава от политически гаранции за разположените там страни членки, към реално военно сдържане.

Полски военни части участват в Засиленото предно присъствие (eFP) и по-конкретно в усилената батальонна бойна група в Латвия. Освен това Полша участва в адаптираното предно присъствие (tFP) в България и Румъния.

Варшава предостави на американските военноморски сили базата си в Редзиково за наземно разполагане на адаптираната за целта морска система за ПРО Aegis (Aegis Ashore). Очаква се изграждането на обекта в Редзиково да приключи в края на 2021, а през 2022 системата ще започне да изпълнява бойни дежурства. Официално тази система за ПРО (която всъщност е стратегическа) е предназначена да предотврати изстрелването на малък брой ракети от Иран и Сирия по цели в Европа. В доклада на СЕРА обаче се признава, че "след лека модификация, системата за ПРО в Редзиково ще може да осъществява защита и от руските ракетни заплахи".

През 2019 Полша се присъедини към малката група "избрани" държави, в които са постоянно дислоцирани американски войски (в останалите съюзници на САЩ това става на ротационна основа).

НАТО създаде няколко нови регионални щаб-квартири и разположи на ротационен принцип, но с продължително присъствие, многобройни подразделения по Източния фланг на НАТО. Повечето американски части, разположени в Полша, са способни да осъществяват по-нататъшно разгръщане и учения в целия регион.

Но полска територия САЩ разполагат с армейски дивизионен щаб в Познан, бронирана бригада (АВСТ) в Жаган, батальон за материално-техническо осигуряване в Повидз и армейски отряд (ARDET) във Варшава. Според американско-полското споразумение от 2019 в Полша се разполагат Група за регионална поддръжка (ASG), която ще обслужва военните самолети на САЩ във Вроцлав-Страховице, както и ескадрила от разузнавателно-ударни дронове MQ-9 Reaper в Ласк.

В Дравско-Поморск пък функционира голям център за военна подготовка, който ще се използва съвместно от полските и американски въоръжени сили. Освен това, в Повидз е разположено поделение на Силите за специални операции на САЩ. Планира се друг техен обект да бъде разположен в Люблин. В края на 2019 Варшава и Вашингтон обсъдиха и възможността за разполагане в Полша на ротационна основа на още една бронетанкова бригада (ABCT) или пък нейното тежко въоръжение да се съхранява в полски складове. През декември 2019, след съгласуване с поляците, Сухопътните сили на САЩ разположиха в Познан на ротационен принцип предния щаб на своята 1-ва кавалерийска дивизия. През май 2020 командването на американските Сухопътни войски реши отново да "активира” своя 5-ти корпус и да го върне в Европа. В тази връзка, експертите на СЕРА предлагат "щабът на този корпус да бъде разположен в Полша, в близост до основната част от силите на САЩ в Европа". Активирането на корпуса има и чисто символично значение, защото той беше един от двата, разположени в Западна Германия през по-голямата част от студената война. Според авторите на доклада, освен присъствието на американски военни части, създаването на подразделения за интегриране на силите на НАТО (NFIU) и на нови щаб-квартири на пакта в региона може да подобри командването на операциите, готовността, оперативността и бойните възможости.

През 2020 въпросните подразделения на НАТО в Полша са: Многонационалният корпус Североизток (MNC-NE) в Щчечин; Многонационалната дивизия Североизток (MNDNE) в Елбльонг, една бойна група eFP (под американско командване) в Ожиш, както и друга група за бързо реагиране в Съвместната целева групировка на НАТО (VJTF), под полско командване. От 6-те хиляди военнослужещи в разположената през 2020 усилена бригада VJTF половината са поляци.

                        Военното присъствие на САЩ и НАТО в Полша

През 2015 Варшава предложи щабът на полската 16-та механизирана дивизия в Елбльонг  да се използва за създаването на нова щабна структура - т.нар. Многонационална дивизия на НАТО Североизток (MND-NE). Тази дивизия се превърна в модел за формирането на още три регионални многонационални дивизии на Източния фланг на пакта.

Освен това Полша инициира създаването на Териториални сили за отбрана (TDF) наброяващи 40 хиляди доброволци. Обновяването на полските териториални сили дава възможност за трансгранично сътрудничество и партньорство с Националната гвардия на САЩ в рамките на Държавната програма за партньорство (SPP) на ЕUCOM.

Според командването на американските Сили за специални операции (SOF), Полша е сред петимата най-ценни партньори на SOF. В момента страната разширява регионалното сътрудничество с тях и - както разчитат във Вашингтон - би могла, в качеството си на регионален лидер, да стимулира и други инициативи.

В доклада на СЕРА откровено се посочва, че САЩ и НАТО се нуждаят от полските дивизии за да могат да осъществяват високоинтензивни военни действия на много по-сложно ниво. До 2018 Сухопътните сили на Полша включваха три дивизии: 11-а Лубуска дивизия бронирана кавалерия (в Жаган), 12-та Шчечинска механизирана дивизия (в Шчечин) и 16-та Поморска механизирана дивизия (в Олщин). През 2018, по препоръка на САЩ, беше създадена четвърта дивизия - 18-та механизирана дивизия (в Седлец). Според експертите от СЕРА, полските дивизии почти сигурно ще са първите, които НАТО ще хвърли срещу руснаците при евентуална криза в Балтийско море. Те смятат, че съчетанието между възможностите на полските дивизии и предното присъствие на дивизии от армията на САЩ в Полша ще подобри полските оперативни възможности на ниво дивизия. Това може да бъде постигнато посредством целенасочена, дългогодишна порграма за взаимодействие, обучения и съвместни учения. За целта могат да се използват предимствата на такива ключови регионални военни учения като Defender Europe. За нуждите на обучението биха могли да се използват възможностите на Обединения мултинационален учебен център на САЩ в Германия, както и нарастващите възможности на полския учебен център в Дравско-Поморске.

В доклада на СЕРА се твърди, че Транспортният хъб на НАТО в Полша (Solidarity Transport Hub, STH) значтелно ще увеличи мобилността на съюзниците на територията на страната.

През 2019, по време на военните учения Spring Storm, шефът на полския Генерален щаб генерал Раймунд Аджейчак заяви, че отбраната на Полша започва в Прибалтика. Американското военно-политическо присъствие в страната стимулира Варшава да действа по-активно извън своите граници. Полша задълбочава връзките си с държавите от Прибалтика, Швеция, Финландия, Германия и Румъния. В тази връзка авторите на доклада препоръчват това регионално сътрудничество да бъде поощрено от Вашингтон, тъй като Полша е ключовият американски съюзник от НАТО при евентуална криза в Балтийския регион.

Икономическите измерения

Според СЕРА, развитието на регионалната Инициатива "Трите морета", чиито основни направления са енергетиката, транспорта и цифровизацията, биха могли още повече да намалят зависимостта на държавите от Централна и Източна Европа от Москва.

В енергийната сфера Полша реализира, или тепърва възнамерява да лансира редица инициативи, целящи да намалят регионалната енергийна зависимост от Русия, включително създаването на коридори за транспортиране на внасян предимно от САЩ втечнен природен газ (LNG) и синхронизиране на регионалните електрически мрежи. Сред ключовите проекти на поляците в тази посока са този за газопровода от Норвегия и разширяване на капацитета за доставка и разпределяне на LNG в терминала в Швиноуйшче, разширяване на плаващия терминал за LNG край Гданск и изграждането на два интерконекторни тръбопровода към Словакия и Украйна. Очевидно голямата амбиция на Полша е да се превърне в регионален разпределител на газовите потоци в Централна Европа, макар че според експертите, това едва ли ще се случи.

Междувременно обаче, НАТО усилено изгражда инфраструктура за съхраняване на гориво в Полша. Предвижда се за целта да се използва значителния потенциал на тръбопровода Полша-Чехия. Освен това, чешкият нефтопреработвателен завод "Кралупи" ще бъде пригоден за преработка на петрол от "неруски източници". Макар че повечето анализатори разглеждат противодействието на Русия в енергийната сфера като стремеж за намаляване на зависимостта от нейните енергоносители и диверсифициране на доставките, истината е, че (както се вижда и от доклада на СЕРА) зад диверсификацията се крият и чисто военно-стратегически съображения. Защото в случай на военен конфликт между НАТО и Русия доставките на руски петрол и газ в държавите от Източна и Централна Европа ще бъдат прекъснати. И тъй като пактът очевидно се готви за такава война, той се опитва да създаде необходимата инфраструктура за доставка и преработка на "неруски енергоносители", доставяни най-вече от САЩ. При това получаваните чрез тази инфраструктура енергоносители ще отиват най-вече за подсигуряване на военните операции на НАТО на Източния му фронт/фланг.

Румънският стратегически плацдарм на НАТО

Както вече споменах, авторите на доклада на СЕРА предлагат, с цел да бъде формирано симетрично предно присъствие на НАТО на Източния фланг, да се отдели повече внимание на Големия Черноморски регион и, в частност, на Румъния, която според тях е ключовия играч на пакта в региона. Целта е очевидна - превръщането на Черно море в "езеро на НАТО" и изтласкването на Русия. В момента обаче, тези американски планове изглежда не устройват не само Москва, но и Анкара, която се отнася много ревниво към това, че не Турция, а именно Румъния е предпочетена от САЩ като ключов участник в НАТО за нарастването и проектирането на сила в региона.

От друга страна, макар че в Москва традиционно гледат с известно пренебрежение на дипломатическия и военен капацитет на северната ни съседка, истината е, че през последните 150 години от своята история румънските елити се облагодетелстват максимално от различните конфликти в региона. Така, според Берлинския договор от 1878 Румъния получава срещу отстъпената на Русия част от Бесарабия, населената предимно с българи Северна Добруджа, включително делтата на река Дунав, осигурявайки си излаз на Черно море и стратегическото пристанище Констанца. В резултат от Втората балканска война пък, през 2013 Румъния си присвоява от България и Южна Добруджа. След Първата световна война страната се оказва в редиците на победителите от Антантата. В резултат, тя получава Трансилвания (от Австро-Унгария) и Бесарабия (от Русия). През 1940 обаче, Румъния е принудена да върне по мирен път Южна Добруджа на България. Макар че през по-голямата част от Втората световна война (до август 1944) Букурещ е съюзник на нацистка Германия и дори (за разлика от България) активно участва във военните действия на Източния франт, в крайна сметка румънците губат само Бесарабия и Буковина (предадени на СССР), но запазват стратегически важната Трансилвания (северната част на която в течение на няколко години се контролира от Унгария). Тоест, макар първоначално да разполага с доста ограничени ресурси, през миналия век Румъния съумява да се сдобие със значителни територии, въпреки претърпените от нея катастрофални военни поражения. Освен това, подобно на полския, румънският елит е по-скоро негативно настроен към Русия, което се усеща дори през т.нар. "социлистически период".

В момента, както посочват и авторите на доклада на СЕРА, именно Румъния играе ролята на "център на тежеста" в усилията на НАТО за сдържане на руснаците в Черноморския регион. Затова те препоръчват нейното значително военно усилване. На първо място, това означава подобряване на румънската пътна и жп инфраструктура за да се гарантира по-висока военна мобилност на пакта, като за целта се разчита както на средства от националния бюджет, така и на финансовата подкрепа на съюзниците от НАТО и ЕС.

Усилията на САЩ и НАТО в Румъния са концентрирани върху създаването на обекти на военноморското и военновъздушно присъствие, както и на сухопътните войски, щабове за ръководство на мисии и центрове за събиране на разузнавателна данни за Русия и нейните въоръжени сили.

Както е известно, румънците предоставиха на САЩ базата си в Девеселу за наземно разполагане на адаптираната морска система за ПРО Аеgis Аeshore. Последната беше въведена в експлоатация през 2016. Румънската система Aegis Ashore включва радиолокационна станция AN/SPY-1 и пускова установка Мк41 за изстрелване на 24 ракети Standard SM-3 Block IB. Сухопътната версия на Aegis Ashore може да унищожава бойни блокове на междуконтинентални балистични ракети и ракети със среден обсег на височина до 250 км. В началото на 2016 румънската система Aegis Ashore беше инкорпорирана в системата за ПРО на НАТО. Официално този обект на американската стратегическа ПРО е предназначен за откриване, проследяване и унищожаване на ракети, изстреляни от Близкия Изток към Европа, но в доклада на СЕРА се признава, че целта и всъщност е "защитата от руски ракетни заплахи".

За да осигурят непосредствено прикритие на системата за ПРО в Девеселу, американските възнамеряват през 2020 да разположат там батарея на противоракетния комплекс THAAD от състава на 69-та противовъздушна бригада, дислоцирана във Форт Худ, Тексас.

Ще напомня, че още през 2017 Румъния изпълни изискването на НАТО военните разходи на страните членки да се равняват на поне 2% от техния БВП. През последните три години 30% от военните разходи на страната са за модернизация на нейната армия, като Букурещ възнамерява да запази тази тенденция поне до 2027.

През 2016 румънците купиха от Португалия 12 многоцелеви изтребители F-16AM, които след това бяха модернизирани до стандарт F-16 MLU 5.2 R. Освен това те планират да закупят в бъдеще "поне една ескадрила самолети F-35". Съвсем скоро Румъния ще се присъедини към групата членки на НАТО, включваща САЩ, Германия, Нидерландия, Испания и Гърция, които разполагат със системи за ПВО Patriot. Букурещ купи и високотехнологичната и свръхточна американска артилерийско-ракетна система със среден обсег HIMARS.

Впрочем, въпреки ограничения си бюджет за отбрана, Румъния подобрява и своя военноморски потенциал. Правителството обяви, че планира да закупи четири нови военни кораба и три подводници, предназначени за операции в Черно море, макар че след това покупката им беше отложена. В тази връзка, експертите от СЕРА препоръчват, като краткосрочно решение, снабдяването на малките кораби от румънските ВМС с модерни дронове и ракети. Междувременно последните активно участват в ежегодните мултинационални военноморски учения Sea Breeze, чиито "домакини" са САЩ и Украйна.

Румъния участва в програмата на НАТО "Усилено предно присъствие" (eFP) с поделение на своята ПВО, в рамките на усилената батальонна група, разположена в полския град Ожиш и командвана от американски офицери.

Показателно е, че всички нови щаб-квартири на НАТО, които се създават в региона на Черно море, са разположени именно в Румъния и включват: Многонационалната бригада "Югоизток" (MNB-SE) в Крайова, Многонационалната дивизиа "Югоизток" (MND-SE) в Букурещ и Многонационалният корпус "Югоизток" (MNC-SE) в Сибиу. Всички тези щабове са сухопътни, затова в доклада на СЕРА се акцентира върху липсата на морски или поне на съвместен щаб, който да бъде концентриран изцяло върху Черно море. В тази връзка авторите препоръчват този бъдещ регионални морски щаб на НАТО да се позиционира в Констанца. Тоест, той ще бъде своеобразен аналог на щаба на пакта за Балтийско море в Рощок и ще координира военноморските усилия на черноморските държави и другите членки на НАТО.

                                   Базите на САЩ/НАТО в Румъния

Освен това, експертите от СЕРА препоръчват назначаването на офицер за свръзка на американските ВМС в щаба на Военноморските сили на Румъния в Констанца, който да го съветва и подпомага. Според тях: "това би помогнало за задълбочаване на двустранните отношения във военноморската сфера и ще позволи на ВМС на САЩ да разберат по-добре проблемите, породени от действията на Русия в Черно море". Впрочем, те предлагат и създаване на съвместна румънско-украинска бригада по модела на вече съществуващата полско-украинско-литовска бригада, като допускат в нея да се включат и подразделения от Германия, Франция, Нидерландия или Гърция.

В САЩ са убедени, че военновъздушната база "Михаил Когълничану" край Констанца представлява "ключова платформа в региона за гарантиране на достъп, проектиране на сила и сдържане". Според американките стратези, тя може да бъде използвана за провеждане на военни операции срещу руснаците, освен това там са разположени материално-техническата база и командванията на мисиите и ротационните сили на армията на САЩ, включително бронетанков батальон и подразделения на армейската авиация. Впрочем, тук се намира и мисията на НАТО за усилване на черноморското въздушно патрулиране (ЕВSAP), освен това базата е основния център за поддържка на американските въоръжени сили не само в Румъния, но и в България, Грузия и Молдова. Там е разположена и Службата за поддръжка на Бреговата охрана на САЩ (AST).

Авторита на доклада на СЕРА смятат, че за да защити западната част на Черно море, НАТО следва да създаде там зони на ограничен и забранен достъп и маневри A2/AD, използвайки за целта безпилотните морски системи и наземните системи в Румъния, включително противокорабни ракети, дронове и щурмова авиация. Освен това е необходимо по-тясно военноморско и въздушно взаимодеййствие в рамките на НАТО, включително трансформиране на мисията на Черноморската въздушна полиция на НАТО в елемент от системата за ПВО/ПРО с нови правила за нейното използване и разширени възможности. В тази връзка експертите предлагат няколко стратегически точки около Черно море да бъдат усилени във военно отношение, превръщайки се в своеобразни военни възли, като зоната около Одеса или делтата на Дунав например.

Тук е мястото да спомена, че в тясно сътрудничество със САЩ, румънските въоръжени сили създадоха и собствено подразделение за киберзащита. Между другото, няколко от най-успещните бизнескомпании в тази сфера също са румънски, което показва че северната ни страна разполага както с кадри, така и с IT-инфраструктура, а това я прави още по-ценна за НАТО.

В доклада "Един фланг, една заплаха, едно присъствие" се предлага САЩ и НАТО да подпомогнат разширяването на възможностите на Румъния в сферата на разузнаването (т.нар. ISTAR, т.е. "разузнаване, наблюдение, откриване на цели и рекогносцировка"). Според авторите му: "Стратегията за военно взаимодействие на пакта, следва да включва оказване на помощ  на румънците за увеличаване на техния потенциал в сферата на ISTAR, включително чрез обучаване и сътрудничество с кадрите на румънското разузнаване. Идеална отправна точка за това би могло да стане по-тясното партньорство в Румънския учебен център на военното разузнаване в Бузъу. САЩ и Румъния постигнаха сериозен прогрес в изграждането на необходимите канали за обмен на разузнавателни данни, но това не е достатъчно. В сферата на геопространственото разузнаване например (GEIONT), американската Национална агенция за геопространствено разузнаване (NGA) следва много по-активно да се ангажира в развитието на ситуационната осведоменост в Черноморския регион".

В рамките на т.нар. Голям Черноморски регион, Румъния е изправена пред по-малко ограничения при използването на безпилотни летателни апарати, като в тази връзка експертите на СЕРА предлагат американски персонал да се ангажира с покриването на необходимите изисквания за сертифициране на този тип апарати в Румъния. Според тях, наличието на по-голямо количество дронове в Черноморския регион ще повиши осведомеността на щабовете на съюзниците от алианса.

В тази връзка се предлага Европейското командване на САЩ (EUCOM) и НАТО да подпомогнат програмата на Румъния за създаване на собствена авиация от дронове. Освен това, с подкрепата на САЩ, пактът би могъл да създаде в тази страна собствен "център за безпилотни летателни апарати (БПЛА)" - първият в рамките на Северноатлантическия алианс. Този център би могъл да подпомогне НАТО при формулирането на обща доктрина и процедури  в тази сфера, както и да се превърне в център на алианса за разработването на специализирани системи за противодействие на противниковите дронове. Разширяването на възможностите в сферата на БПЛА пък би могло да подобри възможностите в Черноморския регион в сферата на "разузнаването, наблюдението, определяне на целите и рекогносцировка" (ISTAR). БПЛА с основание се разглеждат като "мултипликатор на военна мощ", но в същото време позволяват тази мощ да се пести. Ще припомня, че американските ВВС периодично изстрелват дронове MQ-9 Reaper от румънска територия, освен това експертите смятат, че разположеното в Полша подразделение с такива безпилотни апарати, може периодично да се мести в Румъния, особено през месеците, когато времето е неподходящо за използването им на север.

Регионалното сътрудничество и мястото на България

Букурещ осъществява регионално сътрудничество в различни формати, включително т.нар "Букурещка девятка" (Полша, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, България, Литва, Латвия и Естония), триъгълника Румъния-Турция-Полша, както и Инициативата "Трите морета". На Мюнхенската конференция по сигурността през 2020 министрите на отбраната на Румъния и Украйна се споразумяха да разширят съвместните военни учения и да укрепват двустранното сътрудничество и обмяната на разузнавателни данни.

Според експертите на СЕРА, инвестициите в икономическия потенциал на Черноморския регион, особено в сферата на транспортната и енергийната инфраструктура, ще променят средата за сигурност в тази част на света. Истината е, че Черноморския регион придобива все по-голямо значение. Румъния планира да привлече през своя територия транзитните маршрути през Черно море за превоз на товари от Китай, Централна Азия и Европа, които свързват Стария континент с Централна Азия. В тази връзка авторите на доклада подчертават, че "пълноценното членство на Румъния в Шенгенската зона е абсолютно необходимо за ЕС и НАТО, за да се подчертае ключовото значение на тази страна за Европа и да се стимулират регионалните инвестиции”. Според тях, румънското членство в Шенген ще позволи значително да нарасне обемът на товарния транзит през Черно море в пристанище Констанца (най-голямото черноморско и 13-тото най-натоварено пристанище в Европа). В тази връзка се препоръчва страните членки на НАТО да инвестират в морските транспортни коридори между румънските и грузинските пристанища, както и между Черно и Каспийско море, като паралелно с това се повиши капацитетът на товарния трафик по река Дунав и през делтата на реката. Твърди се също, че Дунав вече е доказала значителните си възможности за транспортиране на тежка военна техника на НАТО в Черноморския регион и, особено, в Румъния.

Припомня се и, че Румъния разполага със значителни запаси от природен газ в своя черноморски шелф, докато Украйна има значителни по обем и неизползвани в момента газови хранилища, а пък потребностите на Полша от природен газ непрекъснато нарастват, включително заради стремежа и да намали зависимостта си от въглищата. На този фон Румъния - със своите суровини и своя пазар - би могла да се превърне в ключов партньор в създаването на нова газова борса в Централна Европа. При това, тези усилия в енергийната сфера могат да включват и по-тясното сътрудничество между Румъния и САЩ във връзка с модернизацията на румънската АЕЦ "Черна вода".

Интересен факт е, че в доклада на СЕРА за България почти не се говори, като изключим беглото споменаване на сделката с американските изтребители F-16, както и на идеята за създаването на Координационен център за военноморските сили на НАТО във Варна, при това този въпрос се разглежда главно в контекста на подкрепата за центъра от страна на САЩ и Румъния и колебанията на Турция относно въпросния център. Изглежда страната ни или не се разглежда като част от Източния фланг на пакта, или пък не и се придава сериозно значение, особено в сравнение с Полша и Румъния. Което е странно, предвид специалния акцент който се поставя върху Големия Черноморски регион, интегрална част от който е и България.

                         Военни обекти на САЩ/НАТО в България  

Турция като пречка нпред плановетена НАТО за Източна Европа

Впрочем, Турция също не е обект на анализа за стратегията на НАТО по неговия "Източен фланг" срещу Русия. Което не е лишено от основания. Както е известно, Анкара блокира приемането на новия план на пакта за отбрана в Източна Европа, който касае най-вече прибалтийските постсъветски държави и Полша и който до голяма степен повтаря доклада на СЕРА. Причината е, че Турция обвързва подкрепата си за плана с признаването на кюрдската Партия на демократичното единство както и Кюрската работническа партия за терористични организации.

Засега НАТО отказва да го направи, защото кюрдите са традиционен инструмент за влиянието на "колективния Запад" в Близкия Изток, като с тяхна помощ той прокарва политиката си в Ирак, Сирия и Иран или пък ги използва за да упражнява натиск върху Анкара. Турските национални интереси обаче изключват появата в Близкия Изток на каквато и да е форма на кюрдска държава, която хипотетично би могла да се превърне в елемент от политиката на основните конкуренти на Турция в региона - Иран, Саудитска Арабия и Израел.

Блокирането на плана на НАТО за Източна Европа ерозира системата за сигурност на алианса, защото той е ключовото звено от стратегията на Запада за противопоставяне на Русия. Както е известно, планът предвижда разполагане на части за бързо реагиране, които да окажат военна подкрепа на източноевропейските членове на алианса (Полша, Литва, Латвия и Естония) в случай на политическа криза, както и конкретни срокове, в които предните сили на НАТО следва да достигнат руската граница. Впрочем, в момента Турция се конфронтира остро едновременно с двама ключови членове на пакта - Гърция и Франция и съвсем неслучайно френският президент Макрон заяви наскоро, че именно заради действията на Турция и САЩ "НАТО продължава да пребивава в мозъчна смърт".

Заключение: какви мерки се готви да предприеме пактът по Източния си фланг

И така, какво следва да предприеме НАТО по своя Източен фланг, според експертите на СЕРА:

- Да повиши приоритета на Черноморската зона като формулира стратегия за Големия Черноморски регион, поставяща Черно море в центъра на геостратегическата карта на пакта;

- Да обнови своето "многопластово" пряко присъствие, като усили сдържането на Русия във всички сфери и създаде необходимите възможносни за по-високо ниво на предно присъствие по Източния си фланг;

- Да анализира заплахите и да постигне консенсус относно общопризнатите потенциални заплахи за да мотивира усилването на сдържането по Източния фланг;

- Да подобри ситуационната осведоменост с цел усилване на сдържнето и по-адекватна реакция при евентуални кризи;

Що се отнася до необходимостта от усъвършенстване на сдържането и отбраната, пактът следва:

- да активира на Източния си фланг, зоната за отговорност на Върховното съюзническо командване в Европа (SACEUR), като хармонизира оперативното пространство и тиловата зона чрез мащабни инвестиции в трансконтиненталната инфраструктура, по-честото провеждане на военни учения и подобряване на военната мобилност;

- да ускори вземането на решения в кризисни ситуации;

- да използва регионалните формати и организации, като Вишеградската група, Букурещката девятка и инициативите "Трите морета" и "Източно партньорство". В разултат от усилията на ниво НАТО и ЕС, тези формати могат да подобрят осведомеността и да стимулират по-активното участие на съюзниците на Източния фланг;

- да възприеме по-гъвкав подход към "разпределяне на бремето" по издръжката на НАТО и изискването за военни разходи в размер не по-малко от 2% от БВП;

- да обнови системата от тръбопроводи на НАТО (NPS) и да усъвършенства инфраструктурата за подаване на гориво за военната техника на пакта;

- да бъде модернизиран ядреният потенциал на НАТО;

- да се подобри киберзащитата на пакта, да се инвестира в нови технологии и възможности, извън рамките на конвенционалната защита;

- да се подобри и интегрира противовъздушната и противоракетна отбрана в една постоянна интегрирана ПВО/ПРО (IAMD), включително чрез провеждането на съвместни учения;

По отношение на инициативите в региона на Балтийско море:

- да се подобри командването на мисиите, като се оптимизира ефектът от новите регионални щабове и други организации чрез по-голямата им синхронизация;

- да се стимулира регионалното сътрудничество, като САЩ следва да убедят Полша, която е ключовия им сюзник в региона, особено по време на криза, да укрепва отношенията си с държавите от Прибалтика, Швеция, Финландия, Германия и Румъния;

- да се повишат възможностите на полските дивизии: САЩ следва да развиват оперативните възможности на полската армия посредством дългосрочна програма за взаимодействие, обучение и съвместни военни учения;

- да се противодейства на руските иновации в зоните на ограничен достъп и маневри (А2/AD).

По отношение на инициативите в Черноморския регион:

- да се осъществи и подобри комплексно военно планиране, включително чрез разработване на по-комплексен план за отбрана на Черноморския регион, аналогичен на вече съществуващия за Балтийско море;

- да се усъвършенства морското разузнаване, наблюдение и рекогносцировка за да се формира по-пълна и обща картина на ситуацията в региона и включването на Черноморския регион в Центъра за ситуационна осведоменост (вероятно се визира т.нар. Кординационен център на НАТО във Варна, идеята за чието създаване беше лансирана от България);

- укрепване позицията на Румъния. В качеството си на "притегателен център на регионалното сдържане на НАТО", Румъния се нуждае от значително укрепване на военните и възможности, включително чрез подобряване на пътната и жп инфраструктура и създаването на регионална архитектура за командване и управление на съюзническите сили в региона;

- да се подобрят възможностите на НАТО да поеме иниативата в Черноморския регион;

- да бъдат създени зони А2/AD на НАТО, като се усили отбраната на западната част на Черноморския регион с помощта на безпилотни морски системи и наземни системи в Румъния, включително използване на ракетни установки за борба с подводници, дронове и щурмова авиация;

- осъществяване на мисии за поддържане на реда в Черно море, включително такава мисия, която да осигурява постоянно присъствие на военноморския флот на НАТО в региона през цялата година;

- да се подобрят възможностите на системата ISTAR (разузнаване, наблюдение, откриване на цели и рекогносцировка) в Румъния;

- инвестиции в киберпотенциала на Румъния, включително чрез разширяване на партньорските връзки със САЩ и технологичния обмен;

- инвестиции в икономическия потенциал на Черноморския регион с цел да се подобрят условията на регионалната сигурност за съюзниците и партньори на алианса.

По отношение на подкрепата за партньорите на НАТО се предлага:

- да се изготви План за действие за присъединяване към НАТО за Грузия и Украйна, като Вашингтон започне да провежда по-настойчива политика в тази посока;

- САЩ следва да оказват по-сериозна подкрепа на украинските ВМС, като целта е Украйна да започне да произвежда необходимите и въоръжения за да може да се противопостави на евентуално бъдещо настъпление на Русия. Освен това се предлага да бъде забранено влизането на руски военни кораби в пристанищата на страните от пакта.

- препоръчва се НАТО да активизира сътрудничеството с Грузия в рамките на съществуващите инициативи и да финансира модернизацията и подобряване на инфраструктурата на стратегическото грузинско военно летище Вазиани.

Бележки:

1. One Flank, One Threat, One Presence: A Strategy for NATO's Eastern Flank, 25.05.2020 https://www.cepa.org/one-flank-one-threat-one-presence

*Българско геополитическо дружество