Историята показва, че преминаването на големите сили от експанзия, производство и търговия към кредитиране и финансови спекулация, почти винаги води до последващия им упадък.

В края на май 2024 премиерите на Ирландия - Саймън Харис, на Испания - Педро Санчес, и на Норвегия - Йонас Гахр Стор, съобщиха, че страните им ще признаят Палестина за независима държава, като първите две сториха това още на 28 май.

След края на провелата се през февруари 2024 конференция за Украйна в Париж, в която участваха над 20 държавни и правителствени ръководители, френският президент Макрон направи сензационното заявление, че участниците в нея са обсъждали и възможността за изпращане на пълноценни европейски военни контингенти в Украйна.

Джао Хуашън е професор в Университета Фудан, в Шанхай и старши научен сътрудник в Пекинския клуб за международен диалог. Висшето си образование получава в Университета на Нанкин. В периода 1986-2004 е сътрудник и директор на отдела за Русия и Централна Азия в Шанхайския институт за международни изследвания. През 1989-1990 е гост преподавател в Московския институт за международни отношения, а през 2011 е научен трудник в Програмата за Русия и Евразия на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон (CSIS). От 2008 насам, проф. Джао Хуашън е заместник председател на Китайското дружество за изследване на китайско-руските отношения. Смята се за един от най-авторитетните китайски експерти по проблемите на отношенията на Китай с Русия и Централна Азия и Шанхайската организация за сътрудничество. Автор е на много книги, по-известни сред които са "Централна Азия: поглед от Вашингтон, Москва и Пекин" (в съавторство с Юджийн Румър и Дмитрий Тренин), "Шанхайската организация за сътрудничество: анализ и перспективи" и "Централноазиатската дипломация на Китай".

Турция традиционно разчита на геостратегическото си положение и се старае да извлече максимална полза от него. Тъй като се намира на кръстопътя на основните маршрути от Западна Азия към Европа, Анкара при всеки удобен случай гледа да повиши значимостта си, без значение, дали става дума за транзит на енергоносители от Русия и други производители на петрол и газ, като Азербайджан или Ирак, към Европа, или пък за нови транспортни коридори, включващи автомобилни магистрали и железопътни линии.

Изглежда че у нас, в такива стопански сфери като транспорт, мобилност и енергетика, Европейският съюз и неговата правова система продължават да бъдат нещо външно и всеки опит за сближаване и възприемане на европейските ценности се посреща с подозрение като „намеса във вътрешните ни работи“.