Потребителски рейтинг: 5 / 5
Emmanuel Todd, La Défaite de l'Occident, 384 p., Gallimard, 2024
Според мнозина авторитетни западни експерти, напоследък европейците и американците изглеждат все по-уморени и притеснени от войната в Украйна. Обективно разсъждаващите измежду тях вече са наясно, че Русия няма да загуби тази война, а приповдигнатите заявления на управляващите в Европейския съюз и Съединените щати трудно могат да прикрият критичната ситуация в която се оказа Киев през последните месеци. Неслучайно, все повече анализатори стигат до извода, че истинската цел на тази война е да позволи на "американския елит да се справи с предизвикателството пред собствената си тлобална хегемония".
На този фон, появата на последната книга на известния френски политолог и антрополог Еманюел Тод с показателното заглавие "Поражението на Запада", закономерно привлече сериозен обществен интерес. Според автора, Западът е допуснал фатална грешка, вземайки решение за разширяването на НАТО на Изток, по времето на президентите на САЩ Бил Клинтън и Джордж Буш-младши. Тод смята, че съзнанието на американските елит е било замъглено от идеологията на "прокарването на демокрацията и официалната демонизация на Русия", в резултат от което принадлежащите към него не само са застрашили бъдещето на цели свят, но и са създали сериозни опасности за съществуването на самите Съединени щати, като единна държава.
Авторът посочва, че налагайки безпрецедентни санкции срещу Москва, САЩ са надценили възможностте си и не са съумели да привлекат на своя страна най-големите държави от т.нар. "Глобален Юг". Нещо повече, производствената база на Америка и нейните европейски съюзници се оказа недостатъчна за снабдяването на Украйна с въоръжението (това се отнася най-вече за артилерията), необходимо за стабилизирането на фронта, да не товорим са постигането на военна победа. Тоест, Съединените щати вече не разполагат с достатъчно средства за да изпълнят външнополитическите си обещания. В тази връзка, Еманюел Тод напомня, че в момента САЩ произвеждат по-малко автомобили, отколкото през 1980-те години например, или пък че отглеждат по-малко пшеница отпреди.
Според него обаче, най-важният фактор, обясняващ сегашните проблеми, е моралният и културен упадък на Запада или, както самият той посочва в книгата си: "Прекалено много хора искат да управляват нещата и да ги командват. Те искат да бъдат политици, художници или мениджър. При това напоследък не им се налага да са достатъчно образовани за целта: в крайна сметка, т.нар. "прогрес" в образованието на практика доведе до неговия упадък, защото допринесе за игнорирането и изчезването на ценностите, благоприятстващи наистина доброто образование".
В момента в САЩ се дипломират по-малко инженери отколкото в Русия, при това не само на глава от населението, но и в абсолютни цифри, т.е Америка страда от "вътрешно изтичане на мозъци", защото младите американци масово се отказват от трудноусвоимите висококвалифицирани професии с висока добавена стойност, предпочитайки да се занимават в право, финанси и други подобни професии, които на практика намаляват ценността на националната икономика, а в някои случаи биха могли дори да я разрушат.
Според Тод, решението на Запада да аутсорсва собствената си индустриална база е нещо повече от лоша политика, то е доказателство за наличието на проект за експлоатацията на останалия свят, който обаче сега се връща като бумеранг върху главите на своите създатели.
Освен това Съединените щати не съумяха да наложат на останалите собствените си ценности, обявени от самите тях за "универсални". В хода на своята "модернизация", САЩ все по-активно започнаха да подкрепят т.нар. "джендърен модел", който обаче не се съчетава с моделите на такива традиционна култури, като индийската, ислямската или руската наппример. Самият Тод смята, че много от тези ценности са "дълбоко негативни", изтъквайки, че Западът не цени живота на собствените си млади хора (тук е мястото да напомня, че през далечната 1976, авторът използва статистиката за детската смъртност за да прогнозира неминуемия разпад на Съветския съюз). Така, в днешната Америка на Байдън нивото на детската смъртност се оказва по-високо (5,4 на хиляда души), отколкото в съвременна Русия и три пъти по-високо, отколкото в Япония.
В книгата си Тод признава, че е смаян от неспособността на западния елит да прави разлика между собствените си желания и реалността. Според него, макар че западните медии постоянно представят руският президент Путин като заплаха за доминирания от Запада ред, истината е, че далеч по-голяма опасност в това отношение представлява високомерието на онези, които създадоха и печелят от този ред. В тази връзка Тод посочва, че понякога изглежда, че в Съединените щати вече няма общонационални, а само тяснопартийни принципи като "всяка страна е убеднеа, че другата се опитва не просто да ръководи правителството, но и да овладее цялата власт в страната".
Действително, в американските медии често могат да се срещнат подобни оценки. Така например, в коментара си към речта на Байдън пред Конгреса на САЩ от 7 март 2024, известната журналистка от Washington Post и носител на наградата Пулицър Робин Гивхан посочва, че "Истинската аудитория не се намира в парламента, а в евтините места извън него: в градовете, където приютите за бездомни и натъпканите с отчаяни мигранти автобуси едновременно ни вбесяват и разбиват сърцата ни; в градовете, където страхът и объркването карат хората да се опитват да пренапишат историята или да я скрият от бъдещите поколения; или в пъстрите общности, чиито членове се стремят да забавят промените, защото неизвеството бъдеще изглежда много по-плашещо, отколкото склеротичното настояще... Американаците наистина са объркани. В крайна сметка именно те избраха този недееспособен Конгрес".
*Българско геополитическо дружество
