Традиционни и нови комуникационни практики на терористичната организация „Боко Харам”

Въпреки че няма общоприета дефиниция за това явление, общото разбиране е, че то се свързва с насилствена дейност, водеща в в повечето случай до цивилни жертви и целяща да окаже влияние върху политическите действия на конкретна държава страна. Сред отличителните му черти са внезапността на терористичния акт и креативността на неговото проявление, което затруднява и предотвратяването му. Наред с това, съвременният тероризъм бива определян и като „медиен тероризъм“, което поражда необходимост от проследяване на двупосочната връзка – как, от една страна, медиите отразяват подобни събития, а от друга – как терористите се възползват и експлоатират медиите, така че да постигнат определени цели.

Несъмнено разгръщането на различните измерения на глобализацията улеснява и разпространяването на информация, като повишава и ролята на медиите и социалните мрежи в излъчването и разпространението на новини. Вследствие на това се наблюдава и постоянно нарастване на броя на играчите в информационната среда, което видоизменя практиките за създаване на медийно съдържание, както и качеството на материалите. Същевременно, глобализационните процеси осигуряват и подходяща среда за популяризиране дейността на терористичните структури и лесното достигане на информацията за нея до различните слоеве на населението. Насилствените актове се извършват по добре подготвени сценарии, а лансираните от терористичните организации видеоматериали са обработени по начин, целящ да окаже максимален негативен ефект. Действията приличат повече на театрално шоу, при което терористите са актьорите, а публиката се формира от аудиторията на медиите и социалните мрежи. Въпреки че в различните краища на света възникват терористични групировки, които се различават по своята структура и идеология, чрез новите инструменти за разпространение на информация, в лицето на Интернет и особено на социалните мрежи, се трансформира и поведението на подобни организации в комуникационен план. Техническите нововъведения дават възможност както да се създадат нови видове материали, така и те да се разпространят към възможно най-широка аудитория, което улеснява предаването на посланията на терористите чрез привличане на медийното внимание.

Значимостта и актуалността на проблематиката за новите комуникационни практики на терористичните структури предопределя и интереса към осъществяването на специфично проучване на тези въпроси по отношение на конкретни представители от този тип. В тази връзка, обект на настоящото изследване е Боко Харам – една недостатъчно позната и сравнително рядко разглеждана в европейската научна литература терористична групировка в Африка. Тя се формира на основата на множество различни салафитско-религиозни движения за да се превърне в една от най-смъртоносните и добре организирани терористични организации в света. В статията ще се опитам да анализирам комуникационните практики през призмата на традиционните и нетрадиционните медии, и тяхното влияние върху поведението на терористичната структура. За целта тероризмът се разглежда като дейност, която цели да въздейства върху съзнанието на хората посредством използването на различни инструменти и методи за предаване на информация.

Разработката е подчинена на представянето на спецификата на активността на Боко Харам като терористична организация. Нейната дейност е концентрирана в доминираните от мюсюлманите райони на Северна Нигерия, Източен Чад, Северен Камерун и Южен Нигер. Икономическата пропаст между богати и бедни в тези територии генерира напрежение и това води до радикализиране на част от населението. Именно в подобни неразвити райони се проявяват различни течения, които подронват легитимността на държавните власти и провокират нестабилност в управлението.

Изследването цели постигането на няколко задачи. На първо място, изясняване на понятийният апарат, като са дефинирани редица ключови понятия за целите на анализа. На следващо място е проследено развитието на Боко Харам като терористична организация и нейната специфика. Хронологичните рамки са поставени така, че да обхванат периода 2000-2020. Избирането на началната точка е свързано с момента, от който организацията публично се обявява за терористична, а финалният пункт е определен от изявлението на правителството на Нигер, че е спечелило войната с групировката и е сложило край на съществуването и. Третата задача на разработката е анализа на влиянието на процесите на глобализация и технологичното развитие върху дейността на Боко Харам. Акцентът тук е поставен върху изясняването на въздействието, което новите медии оказват върху поведението на терористичната организация в информационната среда. Анализът на комуникационните практики на групировката демонстрира, как тя се адаптира към променящите се условия.

Изследването се опира на проблемно-хронологичния подход, позволяващ да бъдат проследени, от една страна, историческото развитие на Боко Харам, а от друга - еволюцията на комуникационните практики на организацията. За целите на разработката са използвани различни източници: анализи на международни организации, академични научни трудове, електронни източници от реномирани сайтове и различни видеоматериали. Изследването кореспондира и със стремежа да се предостави възможност на българската аудитория да се запознае с една по-слабо дискутирана тема в контекста на проблематиката за развитието на Африка, а изводите от анализа могат да провокират и други аналогии, особено с оглед на актуалната конфликтна ситуация и свързаната с нея дезинформация.

Основни понятия и теоретична база

За целите на настоящото изследване следва да се уточни и съдържанието на определени термини, които ще бъдат използвани в по-нататъшното изложение. Понятията терористична организация, терорист и терористичен акт могат да се използват както за държавни субекти, така и за неполитически и недържавни такива. Терминът започва да се среща по-често по времето на Френската революция и по-специално към 1794, като част от онази епоха се определя като „период на терора“. Налице са множество определения за терор и терористичен акт, но въпреки различията между тях те са обединявани от факта, че се извършва някакъв акт на насилие.

Като примери за държавен тероризъм могат да се посочат убийството на Лев Троцки от съветските тайни служби през 1940, американските бомбардировки с дрон близо до Кабул през 2021, жертва на която стават 10 невинни цивилни, убийството на журналиста от Саудитска Арабия Джамал Кашоги през 2018 и др. Подобни държавни терористични действия биват прикривани с определения като специални операции или пък въобще се отрича свързаност на страните с конкретния терористичен акт. Настоящото изследване ще се абстрахира от по-детайлното разглеждане на този вид терористична дейност.

Терористичен акт е всяко действие, осъществено от определена организация или групировка, или пък от конкретни лица, и насочено към извършване на насилие върху цивилни цели. Възможно е наличието на различни интерпретации относно това, как терористичната организация се определя от нейните членове или определени групи в нея. Участниците в подобни структури  могат да бъдат възприемани като борци за свобода (т.е. целящи извоюване на национално освобождение) или пък като борци на религиозна основа.  Тяхното поведение най-често се свърза със залагане на бомби, взривяване на коли и сгради, самоубийствени бомбени атентати, отвличане с цел откуп, открито отхвърляне на суверенитета на дадена държава с бойни действия от всякакъв мащаб и вид, и др. Те действат против конституционно установените норми на страната. За разлика от държавния тероризъм, терористичните организации се идентифицират с конкретен насилствен акт и търсят медийно внимание. В рамките на настоящата разработка ще се фокусирам именно върху този вид терористични структури.

Следва да се отбележи, че в научен план все още липсва общоприета дефиниция на тероризма. Според Брюс Хофман (Bruce Hoffman) той представлява „фундаментално и по своята същност политическо действие. Неизбежно става дума и за власт: стремеж към власт, придобиване на власт и използване на власт за постигане на политическа промяна. Следователно тероризмът е насилие – или, също толкова важно, заплахата от насилие – използвано и насочено в преследване или в услуга на политическа цел“ (Bruce, 2017). На по-различно мнение са други двама автори – Мърси Ети (Mercy Ette) и Сара Джо (Sarah Joe), според които: „как се разбира тероризмът в едно общество има пряко отношение към това, как се третират хората, етикетирани като терористи“ (Ette & Joe, 2019).

По отношение на конкретната ситуация в Нигерия обаче, следва да се обърне внимание на факта, че в страната е приет закон, който дефинира видовете терористични дейности. „Законът за предотвратяване на тероризма“ от 2011 е изменян няколко пъти и гласи: “…… „терористичен акт“ означава действие, което е извършено умишлено със злоба, преднамерено и което: може сериозно да навреди на държава или международна организация (и) е предназначено или може да се счита, че е предназначено да:

•  - принуди правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършване на каквото и да е действие чрез сплашване;
• - сериозно да сплаши населението и да дестабилизира или разрушава основните политическите, конституционни, икономически и социални структури на държава или международна организация; (Gazette, 2011)“.

Според мен, тероризмът е комуникационен акт в широкия смисъл на думата, целящ да достигне до възможно най-голяма аудитория чрез извършване на насилствени и религиозно фанатични действия. Всички публични дейности, осъществени от терористична организация, целят да внушат усещане за страх и ужас в умовете на хората.

От своя страна, медиите са както фактори, така и канали за предаване на информация към широка аудитория или голям кръг от хора. Те могат да бъдат както големи структури като BBC, DW, Fox News, които използват всички възможни канали за комуникация, така и малки групи и сайтове в интернет пространството като Facebook, Twitter, Instragram, YouTube, Pinterest, WikiLeaks и др. В днешно време, те предават политически послания от професионални журналисти или новопоявили се и утвърдили се в медийното пространство авантюристи, определяни като „влогъри“ и „блогъри“. Част от темите, които се разискват, са свързани с изказвания и действия на политически лидери, обсъждане на хуманитарни въпроси и др. Като такива могат да се определят въпросите за сигурността на гражданите, икономически и социални кампании и стратегии. По принцип, медиите би трябвало да се стараят да бъдат актуални и безпристрастни при отразяване на събитията, и да предоставят информация за различните менения и позиции в своите емисии. Много медии обаче, действат като филтър на информацията, като променят или изкривяват посланията, за да се придаде по-голяма значимост или за да се намали ефекта от тях.

Хората зависят от медиите като източник на информация. Особено голям става интересът към тях по време на конфликт поради отдалечеността на населението от външните събития. Такива събития, като война, бомбен атентат и различни бедствия, са желани и интересни за отразяване от медиите. В резултат от прегледа на публикувани статии и текстове от различни медии с цел анализиране на поведението им при отразяването на различни събития, стигаме до заключението, че аудиторията обръща повече внимание на онези, свързани с конфликти, отколкото на събитията в мирно време. Една извънредна новина за поредния терористичен атентат в страна-членка на Европейския съюз ще бъде по-търсена и гледана, отколкото обикновена, посветена на методите за отглеждане на ламите в Латинска Америка например. Зависимостта от получаване на информация за генезиса на конфликтно събитие се поражда поради невъзможността да се наблюдава ситуацията от първо лице или да се получи представа от социалните мрежи. Появяват се и такива новини, но в повечето случаи те биват вторични, след като са излъчени от традиционните медии. Последните се адаптират към нововъведенията и дори отразяват случващото се едновременно в социалните мрежи и телевизията. Възможни са и изключения, като например качване на послания от Боко Харам в социалните мрежи, но те биват бързо изтривани от администраторите.

Засиленото внимание означава и по-мащабна аудитория, което повишава приходите на медията. Това влияе върху надпреварата за излъчване на репортажи за конфликти и от места, обект на терористичен акт или пък засегнати от бедствие. Самият конфликт е индикация за несъгласие като медиите вземат ролята на медиатор и неформално се натоварват със задължението да гарантират обективността и автентичността на разпространяваната информация, както и да убедят аудиторията в истинността на събитията (Adamu & Ibrahim, 2014). Това са официалните норми,  които те трябва да следват. На практика обаче, медиите често стават обект на критика и дори са обвинявани, че извършват прикрита или открита пропаганда, което подкопава престижа им и доверието към тях.

Целта на цялата комуникация, осъществявана по различни канали, е да повлияе на аудиторията. Независимо, дали е реклама за нов хранителен продукт, която да пробуди вяра у крайния потребител, че именно той ще подобри начина му на живот, или целта е избирателите да бъдат накарани да гласуват за дадена политическа партия, или пък става дума за терористична организация, опитваща се да наложи възприемането на правотата на своята цел, без наличието на публика всичко това очевидно няма никакво значение (McNair, 2011). Аудиторията може да бъде широка и тясна по своя обхват. Така например, атентатите, които Боко Харам осъществяват, демонстрират пред населението невъзможността на правителството в Абуджа да му осигури основното благо – сигурност. Подобно послание може да се определи като предназначено за широк кръг от хора – цялото население на Нигерия. В същото време обаче, този атентат може да бъде насочен и към правителството, демонстрирайки на управляващите възможността на терористичната организация да действа на цялата територия на страната.

На следващо място трябва да се обърне внимание и на термините традиционни медии или стари медии, представляващи средства за комуникация, при които излъчването на информация е еднопосочно, и е ориентирано към възможно най-много хора. Тоест, подателят на информация решава, какво да излъчи и публикува, а аудиторията само я получава. Терминът започва да се използва след появата на Интернет. С цел да се разграничат новите методи за предаване на информация, предишните медии се обозначават като „стари” или „традиционни”. Те могат да бъдат на хартиен носител като книга, вестник, списание и др. Тук влизат и аудио- и видеомедиите, като радиото и телевизията. С напредването на технологията се появяват и записващи носители като видеокасети, CD и флаш памети.

За традиционните медии е характерна йерархичната структура, при която има голям набор от различни професионални роли при създаването, редактирането и предоставянето на крайния продукт - новина. Излъчените послания са ориентирани от медийните компании към възможно най-широк кръг от хора. Интерпретирането на дадено събитие минава през различни филтри, за да се представи информацията по начин, който да спечели вниманието на аудиторията. Конкуренцията между традиционните медии е голяма, затова тече своеобразна битка за по-голяма зрителска аудитория. Обикновено, старите медии биват обвързвани с политически структури или с част от елита. Въздействието, което оказват авторитетни фигури върху медиите, може обаче да изкриви предаваните новини в определена посока и в нечия полза. Поради своя капацитет, традиционните медии могат да променят и създават дневния ред в обществото.  Пример за това е стрелбата на гарата в Мюнхен през юли 2017. В деня, в който се извършва терористичният акт, нито една медия в Бавария не предава новината за случилото се, за да се избегне паника след населението. Едва вечерта на същия ден се появяват новини за събитието.

С оглед създаването на интересна новина, традиционните медии са зависими от нуждата от събитие. Терористичните актове несъмнено са от този вид, който бързо бива отразяван от повечето медии (изключение прави коментираният по-горе пример с Мюнхен). При извършване на терористичен акт, новинарскит екипи се надпреварват да излъчат възможно най-много емисии, за да увеличат гледаемостта си. В тази връзка ще посоча, че местните медии в щата Борно в североизточна Нигерия многократно биват избирани от Боко Харам през периода, в който организацията се ръководи от Мохамед Юсуф, за да предават посланията на терористичната организация. Не всички медии обаче, биват търсени от лидера, което позволява на избраните да увеличат зрителската си аудитория, излъчвайки редките кадри, предоставени им от Боко Харам.

При нетрадиционните медии всеки може да се превърне от пасивен получател на информация в създател на такава. С внедряването на все повече комуникационни нововъведения, светът се глобализира и трудно може да се прави разграничение между външна и вътрешна политика. Формира се свързана глобална информационна система, от която различни играчи в медийното пространство се възползват, за да постигнат своите цели – икономически, политически и други. Извън традиционните медии, които са по-лесно контролируеми от държавата, новите медии са поле на ожесточена битка за спечелване на световното обществено мнение.

Интернет се превърна от затворена в широко разпространена алтернатива на традиционните медии с оглед на ролята му на източник на информация и като средство за осъществяване на  комуникации. Той  предоставя платформа, където хората могат бързо, дори светкавично, да изразяват и споделят своите гледни точки по даден проблем. Дигиталното измерение променя географията и преодолява пространствените граници, което позволява различното мнение да се разпространява скоростно и да достигне до всеки, който има достъп до Интернет, независимо в коя държава се намира. Това превръща мрежата в масов инструмент за мобилизация, който служи както на елитите, така и на противниците им (Brants, 2011, стр. 19).

Възникване и развитие на Боко Харам

Преди терористичната организация Боко Харам да стане известна, тя представлява местно радикално салафитско движение, което постепенно се превръща във войнствена салафитско-джихадистка структура. Североизточната част на Нигерия, където организацията започва да оперира, се населява предимно от народа канури (Olojo, 2023).  Преди публичното обявяване на съществуването и в доминираната от мюсюлманите северна част на Нигерия през 2002 от Мохамед Юсуф, Боко Харам прилича повече на мюсюлманска секта, отколкото на терористична група. Официалното и название означава „хора, отдадени на учението на Пророка за разпространение на чистия ислям и Джихад“ (Jamāʿat Ahl al-Sunnah li-l-Daʿawah wa al-Jihād). По-често използваното име е Боко Харам, което буквално означава „западното учение е грях“ (World of Islamic Almanac)[1] и представлява комбинация между думата за книга и учение на езика хауса[2] и арабската дума за грях – харам. Сред официалните цели на терористичната организация е създаване на ислямска държава, в която се следват законите на Шериата[3]. Въпреки решимостта си да овладее и управлява обширна територия, Боко Харам не осъществява почти никакви административни практики в управляването на контролираните от организаццията градове и области.

През 1999, в организацията обявява, че налага Шериата в 12 щата на Северна Нигерия, където са съсредоточени основните поддръжници на Боко Харам. Според Мохамед Юсуф и неговите последователи обаче, това далеч не е достатъчно. Те твърдят, че Нигерия и най-вече управляващата класа и елита, са затънали в корупционни схеми, а „западният модел“ на образование и начин на живот са ги покварили и „опитомили”. Вместо това последователите на Боко Харам проповядват и настояват за въвеждането на чистия Шериат и ислям в цялата страна (Peter, 2022). С това те подтикват мюсюлманското население да се надигне на бунт против властта, за да превърне Нигерия в изцяло мюсюлманска държава (в момента около 60% от населението са християни). Според визията на терористичната групировка, утопичната ислямска държава ще наложи закона на Шериата и стриктно ще следи за неговото спазване.

През периода 2002-2009 организацията, водена от Мохамед Юсуф, се сблъсква на няколко пъти с нигерийските сили за сигурност. Действията са ограничени и скромни по мащаб с малък брой жертви (Aliyu, et al., 2015). Боко Харам се противопоставя на правителството в Нигерия поради породилото се социално неравенство и провала на държавността в северните щати, главно в Борно, откъдето и стартира дейността на движението (Temitope & Akinola, 2018). Разширяването на организацията се дължи на успешната пропаганда на лидера и неговите поддръжници срещу навлизането на западните ценности и капитализма, които, според тях, са в разрез с ислямските ценности и начин на живот.

През 2009 се стига до сблъсъци, при които загиват около 800 поддръжници. По време на стълкновенията Юсуф е арестуван от полицията и по-късно е убит от нигерийските служби за сигурност (Ladbury, et al., 2016). През следващата година, последователите на Боко Харам се укриват и прегрупират, появявайки се отново през 2010 с нов лидер.  През същата година, един от водачите на Ал-Кайда в Северна Африка - Абу Мусаб Абдел Уадоуд (Abu Musab Abdel Wadoud), дава интервю пред Ал Джазира, в което коментира, че помага на Боко Харам да се реорганизира и да защити мюсюлманите в Западна Африка. Малко по-късно, заместникът на убития Юсуф - Абубакар Шекау, за който се е смятало, че е загинал през 2009, се провъзгласява за новия лидер на организацията във видеообръщение от град Майдугури (Maiduguri)  - отново в щата Борно. Видеото е създадено по класическия модел на Ал-Кайда, като в него Шекау носи традиционна мюсюлманска шапка, а като фон са използвани автомати АК47 и куп ислямски книги. В него той се обръща главно към нигерийската държава, заплащайки че Боко Харам ще търси възмездие: „Не мислете, че Джихадът е приключил, той тепърва започва“ (Pham, 2016).

Под ръководството на новия си лидер, Боко Харам предприема атаки за отмъщение срещу нигерийските сили за сигурност (Zenn, 2014). В хода им се извършват всякакви видове терористични актове - от самоубийствени бомбени атентати до отвличания, обири и други, които всяват страх у местното население и федералното правителство (Ebonyi, 2019). За разлика от своя предшественик, Абубакар Шекау се ориенира към далеч по-радикален и кървав път на борба срещу нигерийските власти. Паралелно с това зачестяват и видеата, които се качват в Интернет. Забелязва се драстична промяна на качеството, количеството и съдържанието им, в сравнение със ситуацията по времето на предишния лидер Юсуф. В първите излъчени след 2009 видеоматериали посланията са на езиците на хауса и канури, но през годините се появяват и няколко на английски език (Temitope & Akinola, 2018). През 2015 Боко Харам официално декларира верността си към Ислямска държава (ИДИЛ) и се преименува на Ислямска държава в Западна Африка (Islamic State West Africa Province). Вследствие на това зачестяват видеата, в които се говори на арабски. Друга любопитна промяна е появята на знамето на ИДИЛ, което е добавено към емблематичните за Боко Харам символи - два автомата АК47 и Коранът между тях. Качеството на клиповете се подобрява значително, което е свидетелство за влиянието на ИДИЛ при създаването на видеообръщенията на Абубакар Шекау.

За да достигнат до по-широка аудитория, последователите на Боко Харам започват ефективно да използват Интернет. За разпространяване на своята идеология и демонстрация на успехите си в сблъсъците с нигерийската армия те качват съдържание в YouTube (Falode, 2016). Съдържанието на клиповете, в които се показва насилие или се правят обръщения обаче е в разрез с общите условия на платформата YouTube, и материалите биват бързо свалени от администраторите.

Всякаква икономическа дейност, която се осъществява на територията, контролирана от Боко Харам, се таксува, а на християните се налага данък джизие[4] (Felbab-Brown, 2018). За разлика от другите терористични организации, извън това облагане, Боко Харам не проявява интерес към управлението на контролираните от нея територии. Абубакар Шекау действа изключително брутално при превземането на едно или друго селище в Нигерия, като обикновено избива местните старейшини. За десет години, Боко Харам се превръща в малка квазидържава, но след това се свива до партизанска групировка, действаща в ограничена планинско-гориста област на Североизточна Нигерия. През 2020 пък беше съобщено, че лидерът на Боко Харам е убит. Все още не е напълно сигурно, кой е ликвидирал Абубакар Шекау. Лансират се различни хипотези, например че убийството е следствие на вътрешна междуособица или борба с друга терористична организация, или пък че е в резултат на съвместна военна операция на Нигерия и Камерун.

Сред ключовите терористични актове на Боко Харам се открояват следните:

През 2010 последователи на Боко Харам атакуват затвора Баучи, като застрелват неколцина надзиратели и освобождават затворниците. По официални данни, в Нигерия са били пуснати за издирване повече от 700 затворника (Rapanyane & Sethole, 2021). В статия в The Guardian, Дейвид Смит цитира жител в Баучи, според който: „около 50 мъже с картечници дойдоха до затвора, и използваха насилие, така че да отворят вратите и да освободят всички затворници“ (Smith, 2010)

През 2011  Боко Харам на два пъти извършва терористичен акт с кола-бомба в столицата Абуджа. Първият бомбен атентат е срещу сградата на ООН, след което е качено видео с мъченията с които шофьорът и е принуден да управлява колата с експлозиви. Тази  атака, при която колата е взривена на входа на сградата, изстрелва Боко Харам в световните новини, демонстрирайки способността на организацията да осъществява добре планирани самоубийствени бомбени атентати (Walker, 2012). Вторият терористичен акт в столицата е срещу главната полицейска сграда, като е извършен по сходен начин с кола-бомба.

През 2015, бойци на Боко Харам атакуват село Бага в североизточната част на Нигерия и избиват около 2000 жители. Нападението се описва като жестоко клане, а в интервю по този повод (Abubakar & Karimi, 2015) ръководителят на местната власт Букар Муса споделя, че „телата на убитите все още са разпръснати по храстите около селото“ и че „някои хора са избягали в домовете си, където са били изгорени живи“. Друг кървав и насочен към цивилното население терористичен акт е извършен през 2019 по време на погребение в щата Борно в Североизточна Нигерия, когато са убити около 21 души и значителен брой са ранени (Rapanyne & Sethole, 2021). По-рано, през 2012, Боко Харам осъществява терористични атаки в град Кано срещу местния университет, като (CN, 2012) се съобщава, че: „в продължение на над 30 минути серия от бомбени експлозии и изстрели удариха стария кампус, в близост до академичните блокове“. При смъртоносната атака загиват над 180 души.

Сред породилите особено силен негативен международен резонанс акции на Боко Харам е осъществената през нощта на 14 срещу 15 април 2014, в хода на която терористичната организация отвлича 276 момичета от село Чибок (Melvin, 2015). Те са откарани в гористите местности, където се укриват членовете на структурата. Това събитие провокира остра реакции сред световната общественост, в резултат от което са организирани редица кампании, пледиращи за връщането на момичетата обратно при семействата им. Голямата част от тях обаче така и не са освободени или изобщо не биват показвани във видеата, подготвени от Абубакар Шекау. След въпросното събитие, Боко Харам публикува снимки и видеоматериали, в които се забелязват част от момичетата в традиционно за жените мюсюлманки облекло, при което се виждат само очите (Oduah, 2014). Някои от тях успяват впоследствие да избягат, а други са върнати срещу откуп. За съдбата на голяма част от момичетата обаче, все още няма информация.

Комуникационните практики на Боко Харам

През периода, в който терористичната организация се ръководи от Мохамед Юсуф, достъпът до Интернет в Нигерия е ограничен, особено в североизточната част на страната, където действат бунтовниците. През онзи период хората, ангажирани с комуникационната активност на Боко Харам, все още не са обучени да използват Интернет като средство за напомняне на света за нейното съществуване и за пропагандиране на каузата и. Поради тези причини, Боко Харам се ориентира към традиционни източници на информация като разпространение на листовки и аудиокасети, съдържащи проповедите на Юсуф. Съдържанието на последните е насочено главно срещу правителството в Абуджа, както и към набиране на нови членове на организацията.

До 2009 тогавашният лидер на Боко Харам Мохамед Юсуф използва местни медии в щата Борно за да предава посланията си. Те съдържат критики срещу федералното правителство, което според Юсуф е затънало в корупционни схеми и налага „западния“ модел на управление и образование в страната. Той обвинява управляващите в Абуджа в разпространение на „западните“ ценности и ги упреква, че не са достатъчно верни на исляма.

В редица проучвания (Rand Europe, 2018) се посочва, че като средство за популяризиране на своята идеология към по-широка аудитория на национално ниво Боко Харам подбират журналисти, пред които дават интервюта и на които предават материали за своята дейност, често са записани на аудиокасети или CD. Това показва зависимостта на структурата от местните журналисти, които могат да цензурират и редактират предадените материали, като изкривят посланията и тяхната първоначална цел. В гореспоменатото проучване се описват и опитите на Боко Харам да издава собствен вестник, който да служи като основен инструмент за пропаганда и за разпространение на идеите на групировката и нейните критики срещу нигерийските власти, но те се оказват неуспешни и вестникът бързо е изоставен като средство за комуникация. Употребата на горепосочените методи от страна на терористите остава ограничена в североизточната част на Нигерия и по-специално в щата Борно. Целта е да се спечелят симпатиите на местното население, което е предимно мюсюлманско. Информацията обаче се предава на местния език хауса, което ограничава още повече аудиторията на Боко Харам (Mahmoo, 2017).

Светкавичното разпространение на социалните мрежи съвпада с появата на Абубакар като лидер на Боко Харам. От началото на 2010-те години Нигерия се ангажира с инициатива да разшири достъпа до Интернет до всички части на държавата. Като всяко технологично нововъведение, целящо улесняване живота на гражданите обаче, той може да бъде използван и за незаконни дейности. Тоест, Мрежата може бъде експлоатирана и за подривни цели. Според някои анализатори, навлизането на масовите комуникации, като социалните медии, след 2010, променя времето, като го „фрагменира и ускорява”, което оказва влияние върху склонността на хората да приемат позитивно откровено недемократични политики и механизми, поради по-бързите и ефективен начини за прилагането им. Демократичните държави се адаптират по-бавно във все по-забързаният се свят, а избирателите желаят ускорени промени и реформи, обещани в предизборните кампании. Нигерия също не е изключение от променящата се глобална информационна среда.

Абубакар Шекау се възползва от улеснения достъп до Интернет в страната и пренасочва медийната кампания на организацията към социалните мрежи. С ориентирането към нетрадиционните методи за комуникация се разширява и обхватът на хората, до които могат да достигнат пропагандните послания, а това улеснява и набирането на поддръжници. Според проучване на RAND Europe, все повече граждани, които са разочаровани от управлението в страната и имат достъп до Интернет, търсят алтернативни начини за участие в промяната на статуквото. Благодарение на Мрежата, Боко Харам успява да набере нови привърженици. Все пак основните практики за спечелването им продължават да се осъществяват по традиционните методи. Така например хора, потънали в дългове, са принуждавани да се присъединят към Боко Харам, за да ги изплатят, а други биват убеждавани да се включат с цел по-добро бъдеще и по-високо заплащане. Роднинските връзки също помагат да се наберат нови последователи на каузата, като се вербуват хора от кръга на семейството или племето.

Съдържанието на клиповете, които се качват в YouTube, Facebook, Ask.fm и други известни социални медии, обикновено показва успешно осъществени от организацията нападения, като в него често присъства и традиционното за арабските терористични организации обезглавяване на неверниците. Разбира се, има и  много видеоматериали, в които лидерът на Боко Харам изнася идеологически беседи и проповеди или чете Корана. Използването на социалните медии за пропаганда е насочено предимно към критикуване на политиката и действията на нигерийските власти. Целевата група, върху която се въздейства, са главно мюсюлманските граждани на Нигерия, а посланията са отправени срещу управляващите в Абуджа.

Вследствие на публичното деклариране на верността на Боко Харам към ИДИЛ през 2015 се появяват и клипове на арабски език, а като фон все повече се използва музиката на ИДИЛ. Във видеата, между двата АК47, освен Корана, вече се добавя и знамето на Ислямска държава. През същата година Боко Харам създава собствена медийна служба (Media Office of West Africa Province) с цел подобряване качеството на създаваните пропагандни материали и изпращане на послания. След направените нововъведения зачестява използването на YouTube, Twitter и Facebook от терористичната организация и агресивното разпространяване на всякакви материали в посочените социални медии, за да се разшири обхвата на аудиторията. Както е извстно, от 2016 насам активността на Боко Харам в Нигерия намалява, но за сметка на това се разширява в съседните страни - Чад, Нигер и Камерун (Комаров 2022). Поради разширяването на обхвата на операциите на терористичната групировка, засегнатите от тях държави, почти успяват да унищожат Боко Харам. Лидерът Абубакар Шекау е убит през 2020, а нигерийското правителство официално обявява, че е спечелило битката с терористичната организация. През последните месеци на 2023 обаче се наблюдават нови опити за възстановяването и разширяване на влиянието и района около втория най-голям град в страната - Кано.

Заключение

Тепърва предстои да разберем, дали Боко Харам наистина е напълно унищожена като терористична организация. При всички случаи обаче, причинените от нея разрушения в северната част на страната, ще продължават да оказват влияние върху жителите и. Ще припомня, че паралелно със събитията в Северна Нигерия, в другия край на материка - в Сомалия, действа подобна ислямистка африканска организация Ал-Шабаб, която - както и Боко Харам - приема лидерството на ИДИЛ и използва черното и знаме в своите видеоматериали. Ал-Шабаб бързо се адаптира към променящата се глобална среда и използва новите медии като средство за предаване на своите послания. Боко Харам обаче се отличава от другите терористични организации от Африка и Близкия Изток със съдържанието на видеоматериалите, които са изцяло насочени към военна и насилствена тематика. Другата отличителна черта на Боко Харам е нежеланието на терористичната група да упражнява и развива административна и икономическа дейност в териториите, които контролира.

Традиционните медии вече не са хегемон в отразяване на терористични дейности и биват изместени като първоизточници на информация. Въпреки това, те успяват да се приспособят към новата ситуация, включително като създават собствени канали в социалните медии. Интернет спомага за сближаване на хората по света, като скъсява дистанцията при комуникацията. Терористичните организации бързо се приспособяват към променящата се среда и използват новите медии за своите подривни цели. Кадрите с обезглавяване на хора, бойни действия и фанатично изкривяване на посланията на Корана са запазена марка в материалите на този тип структури.

Макар правителството в Абуджа да твърди, че е сложило край на активността на организацията, Европейският съюз следва да наблюдава с повишено внимание ситуацията и нагласите на населението, особено в северната част на Нигерия. С търсенето на алтернативни източници на газови доставки, ЕС е обърнал поглед към тази африканската държава като алтернатива на Руската Федерация. В тази връзка, съществуващите силни антизападни настроение в тези части на Нигерия, включително като резултат от активността на Боко Харам, може да повлияе негативно на възможността на страната да спечели нов енергиен пазар в лицето на Европа. Евентуалните договори за добив и доставки на енергоносители могат да провокират нова вълна от терористични актове и политическа опозиция в парламента против подобни споразумения. За да се предотвратят подобни действия, Европейският съюз би следвало да работи активно за подобряване на имиджа си сред мюсюлманското население, доказвайки се като партньор, а не като враг на мюсюлманските ценности. Един от начините това да се случи е осъщетвяването на активна медийна кампания в традиционните и новите медии, която да покаже „доброто лице” на Съюза. Друга възможност е предоставянето на хуманитарни помощи в засегнатите от дейността на групировката райони. Нигерия и Европейският съюз трябва да работят заедно, за да предотвратят възраждането на Боко Харам или появата на други подобни организации.

*Авторът е докторант в Катедра „Международни отношения” на УНСС

Бележки:

[1] Достъпно на https://almanac.afpc.org/almanac/movements/boko-haramislamic-state-west-africa-province, последно посетен на 21.05.2023

[2] Най-разпространеният език в Северна Нигерия.

[3] Шериат (Sharīʿah) – основна религиозна концепция на ислямско право, което диктува всички аспекти в живота, които мюсюлманите са натоварени да спазват.

[4] Това е допълнителен паричен данък, с който се облага немюсюлманското население в мюсюлманска държава. Използван е и в рамките на Османската империя.

Източници:

Комаров, М., 2022. Съвременните измерения на отношения Европа-Африка. София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Харари, Ю. Н., 2019. 21 урока за 21-ви век. София, Изток-Запад.

Abubakar, A. & Karimi, F., 2015. CNN. 2,000 feared killed in ‘deadliest’ Boko Haram attack in Nigeria, достъпно на: https://edition.cnn.com/2015/01/09/africa/boko-haram-violence/index.html, последно посетен на: 29 май 2022

Adamu, H. & Ibrahim, B., 2014. Resolving Nigeria's ‘Boko Haram’ Insurgence: What Role for the Media?. Langkawi,, ScienceDirect, pp. 1-7.

Aliyu, A., Moorthy, R. & Idris, N. A. B., 2015. Towards Understanding the Boko Haram Phenomenon in Nigeria. Достъпно на: https://www.researchgate.net/publication/276086412_Towards_Understanding_the_Boko_Haram_Phenomenon_in_Nigeria/citations, последно посетен на: 15 май 2022

World Almanac of Islamism, “Movement: Boko Haram/Islamic state of West Africa Province. Достъпно на: https://almanac.afpc.org/almanac/movements/boko-haramislamic-state-west-africa-province, последно посетен на 21 май 2022

Brants, K., 2011. Political Communication in Postmodern Democracy: Challenging the Primacy of Politics. New York: Palgrave Macmillan.

Bruce, H., 2017. Inside Terrorism. New York Chichester, West Sussex: Columbia University Press Publishers.

Lobel., M., (2012), Deadly attack on Nigeria's Bayero university in Kano, достъпно на: https://www.bbc.com/news/world-africa-17886143, последно посетен на 29 май 2022

Ebonyi, A. A., 2019. Implications of Boko Haram Insurgency on Integration: Evidences from Northern Nigeria. International Journal of Academic Research in Business and Social Sciences, 9(2), pp. 554-567.

Ette, M. & Joe, S., 2019. Boko Haram in the Nigerian press: The politics of labelling. Journal of African Media Studies, 01 03, 11(1), pp. 65-80.

Rand Europe, 2018. Social media in Africa. A double-edged sword for security and development, Cambridge: United Nations Development Programme.

Cox, K., Marcellino, W., Bellasio, J., Ward, A., Galai, K., Sofia, S., Persi Paoli, G., (2018), Social media in Africa. A double-edged sword for security and development, working paper, Rand Europe, Cambridge, United Kingdom, 2018. Също достъпно на: https://www.undp.org/africa/publications/social-media-africa

Falode, J. A., 2016. The Nature of Nigeria’s Boko Haram War, 2010-2015: A Strategic Analysis. PERSPECTIVES ON TERRORISM, 10(4), pp. 41-52.

Felbab-Brown, V., (2018). institute for integrated transitions. Достъпно на: https://collections.unu.edu/eserv/UNU:6548/LoPWeb070119.pdf, последно посетен на 14 май 2022

Federal Republic of Nigeria Official Gazette (2011), “Terrorism (Prevention) Act, 2011”, 10 June 2011, p. 131-161, достъпно на: https://gazettes.africa/archive/ng/2011/ng-government-gazette-dated-2011-06-10-no-59.pdf, последно посетен на 14 май 2022

Ladbury, S. et al., 2016. Jihadi Groups and State-Building: The Case of Boko Haram in Nigeria. Stability: International Journal of Security and Development, 5(1), pp. 1-16.

Mahmoo, O., (2017). “More than a propaganda: a review of Boko Haram’s public messages.” Достъпно на: https://issafrica.org/research/west-africa-report/more-than-propaganda-a-review-of-boko-harams-public-messages, посетен на 29 май 2022

McNair, B., (2011). An Introduction to Political Communication. New York: Routledge.

Melvin, D., (2015). Boko Haram kidnapping of 200 Nigerian schoolgirls, a year later”, достъпно на: https://edition.cnn.com/2015/04/14/africa/nigeria-kidnapping-anniversary/index.html, последно посетен на 29 май 2022

Oduah, C., (2014). “Chibok: the villige that lost its daughters to Boko Haram”, достъпно на: https://www.theguardian.com/world/2014/may/15/chibok-nigeria-200-kidnapped-schoolgirls-boko-haram, последно посетен на 29 май 2022

Olojo, A., 2013. Nigeria’s Troubled North: Interrogating the Drivers of Public Support for Boko Haram, The Hague: The International Centre for Counter-Terrorism – The Hague 4, no. 7 Peter,

P., n.d. Atlantic Council. (2016) достъпно на: https://www.atlanticcouncil.org/wp-content/uploads/2016/01/20162701_How_Boko_Haram_Became_the_Islamic_State_s_West_Africa_Province_Pham-JISA_2016.pdf, последно посетен на: 29 май 2022

Pham, J. P., 2016. How Boko Haram Became the Islamic State’s West Africa Province. The Journal of International Security Affairs, 7(1), pp. 18-26.

Rapanyane, M. B. & Sethole, F. R., 2021. A Decolonial Perspective on Boko Haram’s Campaign of Terror, Sources of Funding, Mobilisation Strategies and Major Attacks since 2009. Strategic Review for Souther Africa, 43(1), pp. 105-123.

Smith, D., (2010). “More than 700 inmates escape during attack on Nigerian prison”
достъпно на: https://www.theguardian.com/world/2010/sep/08/muslim-extremists-escape-nigeria-prison,последно посетен на: 8 юни 2022

Temitope, B. O. & Akinola, O., 2018. Ideational Dimensions of the Boko Haram Phenomenon. Studies in Conflicts & Terrorism , Volume 41, p. 595–618.

Temitope, B. O. & Akinola, O., n.d. Ideational Dimensions of the Boko Haram Phenomenon. Studies in Conflict & Terrorism, Volume 41, p. 2018.

Walker, A., (2012). “What is Boko Haram?”, достъпно на: https://www.usip.org/publications/2012/05/what-boko-haram, последно посетен на 29 май 2022

Zenn, J., 2014. Tony Blair Institute for Global Change, достъпно на: https://institute.global/policy/boko-haram-islamic-state-west-africa, последно посетен на 27 май 2022