05
Вт, Ное
5 Нови статии

Поликризата на световната икономика: последиците за западните и незападните държави

брой 4 2024
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

През последните години все повече авторитетни експерти лансират тезата за забавяне (или дори за обръщане) на глобализационните процеси и усилване на тенденцията към регионализация на търговските връзки, а като цяло - за криза на световната икономика, която на практика придобива всеобхватен структурен характер. За това говорят редица явления, пораждащи нарастваща тревога в политическите и деловите кръгове.

Сред тях са: прекъсванията в процеса на неолиберална глобализация и фрагментацията на световната икономика; многобройните рецидиви на търговски и технологичен протекционизъм; негативните ефекти от пандемията от коронавирус, включително свиването на глобалния БВП и на международния стокооборот; прекъсванията на глобалните вериги за създаване на добавена стойност; турболентните процеси на суровинните, продоволоствените и кредитно-финансовите пазари; изострянето на конкурентната борба за критично необходими природни ресурси, ускоряване на инфлацията. практически повсеместното нарастване на суверенните задължения; съществено повишаване на основните лихвени проценти от страна на централните банки (т.е. край на ерата на "евтините пари").

Всички тези и някои други прояви на очертаваща се глобална криза бяха многократно усилени в условията на рязкото повишаване на градуса на геополитическата конфронтация. Към тях се добавиха огромен брой санкционни и ограничителни режими, нарушаващи изградената логистика на трансграничните връзки, които придадоха системен характер на кризисните процеси и доведоха до свиване на международните търговско-икономически отношения. В частност, по данни на UNCTAD, сред резултатите от очертаните по-горе тенденции, беше свиването, през 2023, на обема на глобалния стокообмен със 7,%, или почти с 2 трилиона долара [Global trade...].

На практика, международната общност се сблъска с качествено нов феномен - геополитизацията на търговско-икономическата криза, което означава наслагване на сътресенията в икономиката с последиците от военно-политическите конфликти. В същото време, както всяка криза, сегашната поликриза разделя държавите в света на спечелили и загубили, т.е. на такива, които губят някогашното си превъзходство, и другите, които форсирано увеличават икономическата си мощ.

Polycrisis: новата глобална реалност

В края на второто и началото на третото десетилетие на ХХІ век глобалната икономика навлезе в поредица от кризи с различна интензивност, отличаващи се по своя характер, но - което е важно - съвпадащи във времето. Този феномен, кайто привлече вниманието на световната експертна общност, беше дефиниран като "поликриза" (Polycrisis). За това, в частност, се говори подробно в годишния доклад за 2023 на Световния икономически форум (СИФ) в Давос, касаещ краткосрочните и дългосрочни рискове за глобалната икономика [The Global Risks...2023, p.4].

Поликризата представлява ситуация, в която се пресичат различни търговско-икономически рискове и тяхната взаимна зависимост се усеща изключително остро. Разбира се, поликризата не възниква в точно определен момент от нищото. Тя има своята предистория, под формата на постепенното забавяне на растежа на световната икономика, проявило се в края на 2010-те години [Яковлев, Риски...].

В тази връзка ще припомня, че директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева започна изказването си на годишната пресконференция на МВФ през октомври 2019 с цитат от стихотворението на Пушкин "Есен": "Подухва остър хлад — и пътя заледява". Според нея, тези думи на великия руски поет най-точно характеризират ситуацията в световната икономика - предпазливо движеща се по "хлъзгав път", т.е. синхронното забавяне на стопанската активност [Georgieva].

Истината обаче е, че не ставаше дума просто за банално забавяне. Само няколко месеца по-късно световната общност се сблъска с пандемията от коронавирус и в течение на продължителен период вниманието и се оказа буквално приковано към Covid-19. Всеобщата борба с пандемията обаче, не избави света от свързаните с нея тежки социално-икономически последици: спадът на световния БВП с 2,8%, през 2020 (при развитите страни спадът беше цели 4,2%), свиването на международната търговия със стоки и услуги, резкият спад на трансграничните инвестиции (от 1708 млрд. долара, през 2019, до 962 млрд., през 2020), сривът на туристическите потоци, прекъсванията във веригите за доставка на резервни части и отделни суровинни и продоволствени стоки [The World Economic Outlook...p.142]. Непосредствено след това започна поредица от военно-политически кризи, които още повече усложниха геоикономическото положение и влошиха условията за осъществяване на международен бизнес (виж таблица 1).

 

Таблица 1. Световната икономика в условията на поликриза

 

Групи държави

2019

2020

2021

2022

2023

ВВП (промяня в %)

Светът, като цяло

2,8

-2,8

6,3

3,5

3,0

Развитите държави

1,7

-4,2

5,6

2,6

1,5

Европейският съюз

1,6

-6,1

5,6

3,3

0,7

Развиващите се страни

3,6

-1,8

6,9

4,1

4,0

Азия

5,2

-0,5

7,5

4,5

5,2

Инфлация (%)

Светът, като цяло

-

-

-

-

-

Развитите държави

1,4

0,7

3,1

7,3

4,6

Европейският съюз

1,2

0,3

2,6

8,4

5,6

Развиващите се страни

3,3

3,2

2,2

3,8

2,6

Азия

 

 

 

 

 

Приток на чуждестранни инвестиции (млрд долари)

Светът, като цяло

1708

962

1438

1295

-

Развитите държави

999

316

597

378

-

Европейският съюз

600

116

152

-125

-

Развиващите се страни

709

647

881

916

-

Азия

504

517

662

662

 

Таблицата е съставена от автора въз основа на данни на международната статистика

 

В резултат се очерта рядка комбинация от нови и стари (вече познати) рискове и кризи. Сред старите са:

  • - инфлацията, която доскоро изглеждаше забравена, но внезапно напомни за себе си в много държави, както и свързаният с нея ръст на стойността на живота, който засегна особено силно интересите на широки слоеве от населението в държавите от ЕС (където през 2022 нивото на инфлация достигна безпрецедентните 8,4%);
  • - търговските войни и нарастването на протекционизма. В специално изследване на МВФ (от януари 2024) се цитират данни за над 2500 протекционисти мерки, огромната част от които осезаемо ограничават международната търговия. При това, почти половината от този тип рестрикции са въведени от САЩ, Китай и ЕС [The Return...].
  • - провокираните от икономическите трудности масови социални вълнения, залели през 2021-2023 много страни от Европа, Азия и Латинска Америка. Според експертите, отличителна черта на демонстрациите през 2023, обявена за "година на протестите", е максимално широкото участие на предприемачите и най-вече на европейските фермери, протестиращи против значителното влошаване на условията за бизнеса им [Albin];
  • - военно-политическите конфронтации, ескалирали в мащабни въоръжени сблъсъци, и дори наново възникналата заплаха от ядрена война.

Също както и по времето на ракетно-ядреното противопоставяне между двата блока, геополитиката започна до голяма степен да определя геоикономиката, активно въздействайки върху международния бизнес. Така например, търговско-икономическите лостове се използват все по-широко за постигане на стратегически политически цели, което се потвърждава и от практиката на санкционната война.
Ще напомня, че в момента редица държави са обект на международни санкции, включително Куба, Венецуела, Мианмар, Беларус, Северна Корея, Сирия, Иран и Русия. В началото на 2024 например, броят на различните финансово-икономически и търговски рестрикции по отношение на Русия надхвърли 14 хиляди, което е световен рекорд. За сравнение, срещу Иран са наложени малко над 4 хиляди, на Северна Корея - две хиляди, а на Куба - 208 санкци. Впрочем, и тези 14 хиляди не се оказаха достатъчно. Както е известно, в края на февруари 2024, ЕС, САЩ и други западни държави наложиха нови пакети ограничения - в частност, пълни блокиращи санкции против руските провайдъри на центровете за обработка на данни, Националната система на платежни карти, някои интегратори, създатели на програмно осигуряване и компютърни вендъри [Минфин США...].

При това, към изброените по-горе "стари" кризисни явления се добавиха и сравнително нови шокови събития:

  • - промяната на характера на глобализацията и фрагментацията на световната икономика, разпространяване на практиките на nearshoring и friendshoring, т.е. сътрудничеството предимно със съседни и приятелски държави [Яковлев, Модель...];
  • - сравнително ниските темпове на нарастване на БВП в повечето държави по света и най-вече в тези от Европейския съюз (виж таблица 1);
  • - почти постоянните прекъсвания на функционирането на глобалните вериги на създаване на стойност, което в редица случаи води до прекратяване на работата на промишлените предприятия;
  • - поддържането от страна на финансовите институции на високи лихвени проценти, вместо предишната политика на достъпни кредити - т.нар. "количествено облекчаване" (Quantitative Easing);
  • - недостатъчният обем производствени инвестиции, включително рязко съкращаване на притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в развитите държави (виж таблица 1);
  • - задълбочаване на социалното неравенство. В специализираното изследване, озаглавено "Вирусът на неравенството", осъществено от популярната благотворителна организация Oxfam, се фиксира задълбочаване на пропастта между богати и бедни [The Inequality...,p.6];
  • - влошаването на демографската ситуация - застаряване на населението, което в някои страни (като Япония например) води до депопулация и свиване на трудовите ресурси;
  • - нарастващ натиск върху икономиката на последиците от климатичните промени (наводнения, природни горски пожари, суша и т.н.) [The Global Risks, p. 95-98].

През настоящето десетилетие всички тези, както и някои други глобални рискове, се наслагват, създавайки ситуация на неопределеност, противоречивост и турбулентност. В частност, съвкупността от стари и нови шокови явления трансформира процесите на глобализация, диктувайки преход към модел на едновременно конкурираши се и взаимодействащи си центрове на глобална и регионална търговско-икономическа мощ.

Става дума, най-вече, за новите влиятелни играчи (държави-лидери), появили се благодарение на форсираната индустриализация и модернизация на националните производствени структури във водещите развиващи се страни (тези от Глобалния Юг или "Световното мнозинство").

Нарастващата мощ на Глобалния Юг

В резултат от наличието на множество обективни и субективни фактори, в условията на поликризата, пространствената трансформация на световните икономически потенциали се осъществява именно в полза на Глобалния Юг (и, най-вече, на азиатските държави).

Реалистичната прогноза за бъдешето на глобалната икономика (примерно, до 2050) изисква предварителен анализ на стратегията за растеж най-вече на онези държави, които претендират "да преминат във висшата икономически лига", а в редица случаи - и да си извоюват статут на нови икономически свръхдържави. За целта ще очертая основните официално обявени национални цели и ключови идеи, заложени в концептуалната основа на политиката на изпреварваващо развитие, която следват редица водещи държави в Азия, Африка и Латинска Америка [How to get rich...].

Така например, лидерите на Индия и Индонезия - Нарендра Моди и Джоко Видодо, изтъкват, че страните им са способни до средата на века да достигнат нивото на развитите европейски държави. На свой ред, престолонаследникът на Саудитското кралство принц Мохамед бин Салман, пристъпи към реализацията на мащабни реформи, целящи превръщането на страната от производител и износител на петрол във високоразвита държава с технологична диверсифицирана икономика. Дошлият на власт през декември 2023 президент на Аржентина Хавиер Милей пък, обещава да сложи край на продължителния период на държавен упадък и да върне на страната си статута на "икономическа сила", какъвто, според него, тя е притежавала през първата трета на ХХ век [Palabras...]. Впрочем, амбициозни планове за осъществяване на впечатляващ индустриален подем имат и десетки други държави от Глобалния Юг - както големи (Бразилия, Виетнам, Кения, Малайзия, Мексико, Турция), така и малки (ОАЕ, Чили). Разбира се, във всяка страна, националните стратегии за растеж имат своята специфика. Налице са обаче и някои общи черти. Основната сред тях е акцентът варху модернизацията на икономическите структури, чието ядро е индустриализацията или, както предпочитат да се изразяват бразилските лидери - "реиндустриализацията" на техните икономики. Под това понятие се разбира създаването на нови производствени мощности и прехода към приоритетно производство на високотехнологична промишлена продукция, търсена както на вътрешния, така и на външния пазари. Например, на електромобили (през 2023 продажбите им в Бразилия са нараснали с 91%), литиево-йонни батерии, микрочипове, полупроводници, слънчеви панели и много други [Brasil...].

Реализацията на тези планове обаче, не може да се осъществява зад високите стени на протекционизма, а изисква широк набор от "класически" финансови и макроикономически инструменти: държавни субсидии (в Индия например, през 2020-2023 те са нараснали от 8 на 45 млрд. долара), данъчни облекчения, активно привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), внос на технологии и ноу-хау. По данни на UNCTAD, през 2022, притокът на ПЧИ в развиващите се държави е бил над 916 млрд. долара (почти 71% от всички в света), докато натрупаният обем на ПЧИ е надхвърлил 15,1 трлн. долара, т.е. едва 34% от световното равнище [UNCTAD, p.196, 200]. Което недвусмислено сочи, че е налице пречупване на тенденцията за концентриране на ПЧИ предимно в развитите държави и, че Глобалният Юг се превръща в основния реципиент на транснационалните потоци на частните капиталовложения. С други думи, в очите на международните инвеститори, незападните пазари вече изглеждат по-привлекателни, отколкото тези на държавите от Запада.

Коментирайки качествената страна на икономическото развитие, следва да отбележа, че през последното десетилетие редица държави от "Световното мнозинство" осъществяват политика за премахване на бюрократичните прегради пред икономическия растеж. В тази връзка значително разпрострение получи подкрепата, от страна на транснационалния венчърен капитал, за технологичните стартъпи, чиито брой в регионите на Глобалния Юг непрекъснато нараства. В Латинска Америка, в частност, през 2023 броят на този тип предприятия достигна 33,5 хиляди, като 304 от тях са влизат в категорията Deep Tech, а 45 имат статут на "еднорози", т.е. стартъпи с пазарна капитализация от 1 млрд. долара или повече. Както посочва в тази връзка британското списание The Economist: "стартъпите в Латинска Америка са обречени на светло бъдеще" [Birke].

Типичен пример за създаването на благоприятни инфраструктурни условия за технологично развитие представлява Индонезия. В 20 региони на тази страна, още през 2018, функционираха 73 индустриални парка, превърнали се, според експертите, в "един от най-ефективните инструменти за увеличаване на заетостта, ускоряване на икономическия растеж и повишаване на пазарната конкурентоспособност" [Invest...]. През декември 2021, с решаващата финансова подкрепа на Китай и ОАЕ, в страната стартира израждането на индустриалния парк Калимантан (Kalimantan Industrial Park Indonesia – KIPI), чиято проектна стойност е 132 млрд. долара. Разположен на площ от 30 хиляди хектара (колкото територията на остров Малта), КІРІ трябва да се превърне в един от най-големите производствени хъбове в света, чиито предприятия ще произвеждат акумулатори за електромобили, слънчеви панели, щирок спектър от продукти на електрониката, промишлен силикон и други технологични стоки. Според президента Джоко Видодо, планираното за края на десетилетието въвеждане в експлоатация на индустриалния парк Калимантан ще гарантира "скока на индонезийската икономика на глобално равнище" [Indonesia's president...].

Мащабна програма за изграждане на агропромишлени паркове и свободни икономически зони (СИЗ) се реализира и в Африка. Правителството на Кения, в частност, съвместно с местните власти на всички 47 окръга в страната, стартира изграждането на мрежа от свободни агропромишлени паркове. Целта е да се стимулира индустриалното производство и повишаване износа на селскостопански и промишлени стоки от местните производители. Както посочва кенийският президент Уйлям Руто, активността на предприятията, базирани в строящите се паркове, ще помогне "за разкриването на индустриалния потенциал на страната" [Ruto...].

Пример за промяната на съотношението на икономическите сили в полза на Глобалния Юг е и ситуацията в автомобилната индустрия, която е сред ключовите отрасли на световната икономика. В частност, през 2003-2022, Мексико е увеличило производството си на автомобили 2,2 пъти, а износа им - цели пет пъти. При Турция тези показатели са - 2,5 и 5 пъти, при Тайланд - 2,5 и 7 пъти, при Индия - 4,7 и 35,5 (!) пъти, при Китай - 6,1 и 19,4 пъти. В резултат, на глобалния автомобилен пазар, развиващите се държави постепенно изтласкват традиционните лидери - САЩ, Япония, Германия и др., които значително им отстъпват по темпове на нарастване на производството и износа. Така например, през същия период, износът на автомобилна продукция на САЩ е нараснал само два пъти, на Германия - с 88%, на Япония - с 32%, а този на Франция дори е намалял с 3,7% - от 51,9 на 50 млрд. долара [ITC... List...].

Новият етап на борбата за суровинни ресурси

Дори в условията на сегашната поликриза, онези държави от Глобалния Юг, които разполагат със суровинни ресурси, критично необходими за глобалната икономика в етапа на днешната и технологична трансформация, запазват възможностите си за форсиран икономически расгеж. Това се отнася преди всичко за минералите, използвани включително за реализацията на т.нар. "зелен енергиен преход". В частност,  за да могат електромобилите да заменят милионите автомобили с двигатели с вътрешно горене, намалявайки по този начин вредните газови емисии, е необходимо масово производство на литиево-йонни акумулаторни батерии. Сред най-търсените "зелени метали" са литият и кобалтът, нуждата от които (според UNCTAD) ще нарасне в периода 2022-2030, съответно, с 454% и 115% [Clean Energy...].

Конкретен пример за това е функционирането на глобалната верига за създаване на стойност (ГВСС) [Лукьянов, Драпкин], в чиято основа е добивът на кобалт (виж таблица 2).

 

Таблица 2. Модел на участие на различни държави в ГВСС при добива на кобалт

Добив на минерала

Преработка (получаване на кобалтов хидроксид)

Производство на компонентите

Производство на готова продукция (електромобили и кари)

ДемократичнаРепублика Конго

Демократична Република Конго

Китай

Обединени Арабски Емирства

Индонезия

Китай

Южна Корея

Германия

Австралия

Мароко

Япония

Великобритания

Филипини

Замбия

Испания

Австралия

Куба

Финландия

Белгия

САЩ

Русия

Белгия

САЩ

Норвегия

Мадагаскар

Италия

Полша

Канада

 

 

Германия

Южна Корея

 

 

Мексико

 

Източник: Cobalt Market Report 2022. May 2023. – cobaltinstitute.org/wp-content/uploads/2023/05/Cobalt-Market-Report-2022_final.pdf

 

Няма да е преувеличено да се каже, че глобалните вериги за създаване на стойност са сред ключовите модели на функционирането на такъв феномен, какъвто е глобализацията, в съвременния и вариант, тъй като се превърнаха в мощен икономически инструмент за ангажирането в международния бизнес на огромна група развиващи се държави, способни да добиват и изнасят суровини.

Освен лития и кобалта, експертите на Световната търговска организация (СТО) включват в списъка на критично необходимите за глобалната икономика минерали медта, никела и редкоземните метали, играещи ключова роля в прехода на индустриалните отрасли към "чисти" технологии. Според данните на СТО, през периода 2003-2022, в стойностно отношение, износът на тези видове суровини е нараснал от 53 до 378 млрд. долара, т.е. над седем пъти [High demand...].

Разбира се, нуждите на световната икономика от суровини съвсем не се изчерпват с "критично важните" минерали. Стабилно високо си остава търсенето на желязна руда, цинк, магнезий, хром, фолфрам, манган, калай, титан и други метали, да не говорим за основните въглеводородни енергоносители - петрола и природния газ. Именно държавите от Глобалния Юг - т.е. от Азия, Африка и Латинска Америка - държат водещите позиции в производството и доставките на световния пазар на всички основни енергийни и суровинни ресурси, широко използвани в повечето сектори на индустрията, както и в инфраструктурните обекти. Статистическите данни убедително доказват доминиращата роля на държавите от "Световното мнозинство" в добива и доставките на суровинни стоки на международните пазари (виж таблица 3).

 

Таблица 3. Държавите от Глобалния Юг, влизащи в Топ-3 на производителите и износители на суровинни стоки (% от глобалния показател)

Вид суровина

Държави

Производители

Износители

1

Барити

КНР (31), Индия (22), Мароко (12)

Индия (31), КНР (18), Мароко (18)

2

Боксити

Австралия (30), Гвинея (20), КНР (18)

Гвинея (46), Австралия (28), Индонезия (11)

3

Волфрам

КНР (85), Виетнам (6), Русия (3)

Русия (20), Боливия (16),

Руанда (12)

4

Графит

КНР (65), Мозамбик (11), Бразилия (9)

КНР (40), Мозамбик (26), Мадагаскар (8)

5

Желязна руда

Австралия (30), КНР (28), Бразилия (13)

Австралия (52), Бразилия (22), ЮАР (5)

6

Кобалт

Демократична република Конго (67), Филипини (6), Австралия (5)

Демократична република Конго (99), Индонезия (под 1%), Замбия (под 1%)

7

Литий

Австралия (51), Чили (24), КНР (12)

Австралия (61), Чили (22), Аржентина (7)

8

Магнезий

КНР (66), Русия (9), Бразилия (6)

КНР (57), Турция (8),

Испания (7)

9

Манган

ЮАР (30), Габон (13),

КНР (12)

ЮАР (42), Австралия (15), Габон (12)

10

Мед

Чили (28), Перу (11), КНР (8)

Чили (28), Перу (16), Австралия (6)

11

Никел

Индонезия (43),

Филипини (13), РФ (9)

Индонезия (43),

Филипини (13),

Австралия (3)

12

Калай

КНР (28), Индонезия (25), Мианмар (16)

Австралия (21), Нигерия (12), Руанда (9)

13

Природен газ

САЩ (23), Русия (18), Иран (6)

Русия (20), Катар (10), САЩ (10)

14

Редкоземни метали

КНР (70), Мианмар (11), Австралия (8)

КНР (25), Мианмар (19), Туркменистан (18)

15

Олово

КНР (42), Австралия (11), Мексико (8)

Мексико (13), Перу (13),

Русия (11)

16

Сребро

Мексико (26), Перу (14),

КНР (12)

Перу (55), Мексико (12), Аржентина (6)

17

Силикон

КНР (70), Русия (7), Норвегия (5)

КНР (39), Норвегия (12), Бразилия (11)

18

Суров петрол

САЩ (17), Русия (12), Саудитска Арабия (12)

Саудитска Арабия (15),

Русия (11), Канада (9)

19

Титан

КНР (28), ЮАР (15), Австралия (13)

ЮАР (16), Мозамбик (15), Украйна (10)

20

Въглища

КНР (45), Индия (10),

САЩ (8)

Индонезия (32),

Австралия (27), Русия (15)

21

Флуорит

КНР (65), Мексико (19), Виетнам (14)

Монголия (25), Мексико (23), КНР (14)

22

Фосфати

КНР (41), Мароко (16),

САЩ (10)

Мароко (36), Иордания (16), Перу (10)

23

Хром

ЮАР (45), Казахстан (18), Индия (10)

ЮАР (77), Турция (7), Казахстан (4)

24

Цинк

КНР (30), Австралия (11), Перу (11)

Австралия (19), Перу (17), САЩ (8)

25

Цирконий

Австралия (36), ЮАР (27), САЩ (7)

ЮАР (35), Сенегал (9), Мозамбик (8)

Източник: IMF. Geoeconomic Fragmentation and Commodity Markets. October 2023. – imf.org/en/Publications/WP/Issues/2023/09/28/Geoeconomic-Fragmentation-and-Commodity-Mar.

 

Впрочем, активността на държавите от Глобалния Юг на световните суровинни пазари съвсем не се ограничава с добива и износа на суровини. Формирането на собствено голямо промишлено пространство кара най-големите и напреднали в икономическо отношение развиващи се страни (чиито брой непрекъснато нараства) все по-често да действат като значими вносители и потребители на природни ресурси. Ето само няколко факта, илюстриращи това твърдение.

В периода 2003-2022 стойността на внасяния от Китай никел е нараснала от 1,1 до 12,7 млрд. долара (11,6 пъти), на медта - от 13,4 до 68,7 млрд. долара (5,1 пъти), на желязна и други руди - от 7,1 до 224,7 млрд. долара (31,7 пъти). През същия период Индия е повишила вноса на мед от 0,3 до 7,5 млрд. долара (25 пъти), а на петрол и петролни продукти - от 21,8 до 277,3 млрд. долара (12,7 пъти) [ITC... Bilateral trade...]. Ще припомня също, че в момента Бразилия, Виетнам, Индонезия, Малайзия, Мексико, Тайланд, Турция и редица други азиатски и латиноамерикански държави са не само големи вносители, но и износители на суровинни стоки.

В резултат от всичко това, през последните две десетилетия на международни пазари за природни ресурси беше осъществена знакова промяна: в много случаи държавите от Глобалния Юг решително изтласкаха западните страни, превръщайки се в основните потребители на повечето суровинни стоки. В частност, само на Китай се падат 83% от целия световен внос на никел, 76% - на боксити, 71% - на манган, 69% - на желязна руда и сребро, 68% - на литий, 55% - на хром, 53% - на мед и цирконий, 50% - на олово. На свой ред, Индия, Индонезия и Бразилия осъществяват 43% от вноса на фосфати, Малайзия и Тайланд - 58% от вноса на калай, Замбия и ОАЕ - 42% от вноса са кобалт и т.н. (виж таблица 4).

 

Таблица 4. Топ-3 на вносителите на суровинни стоки (% от глобалния показател)

Вид суровина

Страни-вносители

1

Барити

САЩ (41), Саудитска Арабия (10), Нидерландия (5)

2

Боксити

КНР (75), Ирландия (3), Украйна (3)

3

Волфрам

САЩ (24), КНР (14), Южна Корея (13)

4

Графит

КНР (25), Япония (16), САЩ (8)

5

Желязна руда

КНР (69), Япония (7), Южна Корея (5)

6

Кобалт

КНР (46), Замбия (33), Обединени Арабски Емирства (9)

7

Литий

КНР (68), Южна Корея (10), Япония (7)

8

Магнезиий

Япония (52), Индия (7), Гърция (5)

9

Манган

КНР (71), Индия (6), Малайзия (3)

10

Мед

КНР (53), Япония (14), Южна Корея (5)

11

Никел

КНР (83), Япония (4), Южна Корея (4)

12

Калай

Малайзия (43), КНР (17), Тайланд (15)

13

Природен газ

КНР (10), Япония (9), Германия (7)

14

Редкозмни метали

КНР (28), Бенин (18), Япония (15)

15

Олово

КНР (50), Южна Корея (16), Германия (7)

16

Сребро

КНР (69), Южна Корея (8), Япония (6)

17

Силикон

Германия (16), Япония (12), КНР (8)

18

Суров петрол

КНР (21), САЩ (16), Индия (9)

19

Титан

КНР (27), САЩ (16), Германия (8)

20

Въглища

КНР (22), Индия (17), Япония (13)

21

Флуорит

КНР (23), САЩ (11), Италия (9)

22

Фосфати

Индия (27), Индонезия (10), Бразилия (6)

23

Хром

КНР (55), Мозамбик (28), Русия (4)

24

Цинк

КНР (27), Южна Корея (16), Испания (8)

25

Цирконий

КНР (53), Испания (8), Индия (5)

Източник: IMF. Geoeconomic Fragmentation and Commodity Markets. October 2023. – imf.org/en/Publications/WP/Issues/2023/09/28/Geoeconomic-Fragmentation-and-Commodity-Mar.

 

Заключение

И така, в условията на поликризата ясно се проявяват две паралелни мегатенденции, които се допълват взаимно и формират новия облик на глобалната икономика. Докато голямата част от държавите от Запада (и особено страните членки на Европейския съюз) изпитват на гърба си основните негативни ефекти от кризисните сътресения и демонстрират понижена динамика на икономическо развитие, водещите страни от т.нар. "Световно мнозинство" проявяват впечатляваща способност за адаптация към промените, запазват по-устойчиви и високи темпове на растеж и постоянно завоюват нови позиции на международните пазари на промишлени и суровинни стоки. На практика, Глобалният Юг се превръща в локомотив на световната икономика и търговия. Тоест, от една страна, поликризата усложнява съществено функционирането на международния бизнес и осъществяването на външноикономическа активност, но от друга - дава шанс за растеж и модернизация на онези, които съумеят по-бързо и успешно да се приспособят към осъществяващите се в света трансформации.

 

* Преподавател в Руския икономически университет "Плеханов"

 

Източници:

 

  1. Лукьянов С.А., Драпкин И.М. Глобальные цепочки создания стоимости: эффекты для интегрирующейся экономики // Мировая экономика и международные отношения. 2017. Т. 61. № 4. С. 16–25.
  2. Максим Решетников: доля Евросоюза в товарообороте России после санкций снизилась более чем в 2 раза // Министерство экономического развития РФ. 08.02.2024. clck.ru/39MLFC .
  3. Минфин США ввел санкции против российских провайдеров ЦОД, НСПК, интеграторов, разработчиков ПО и компьютерных вендоров // Хабр. 24.02.2024. habr.com/ru/news/795893/.
  4. Михаил Мишустин принял участие в работе Международного экспортного форума «Сделано в России – 2023» // Официальный сайт Правительства РФ. 19.10.2023. government.ru/news/49828/.
  5. Рост экспорта в страны Африки на 50% до $19,8 млрд // Tadviser. 13.02.2024. tadviser.ru/index.php/.
  6. Товарооборот России и Китая за год вырос на 26,3% и достиг рекордных $240млрд // Коммерсант. 12.01.2024. kommersant.ru/doc/6445076?ysclid=lsewdogx6s528669663 .
  7. Яковлев П.П.Модель “nearshoring” – концепция новой экономики Латинской Америки // Мировая экономика и международные отношения. 2023. Т. 67. № 2. С. 93–103.
  8. 8. Яковлев П.П.Риски мировой рецессии в условиях кризиса глобализации // Мировая экономика и международные отношения. 2020. Т. 64. № 2. С. 5–14.
  9. 9. Яковлев П.П.Экономика Российской Федерации на этапе трансформаций // Перспективы. Электронный журнал. 2023. № 3 (34). С. 7–20. pinfo/upload/iblock/1ee/ithk9qoc8t0kuhuxk8wevi2gdueqfhyh/3_2023-_2_7_20.pdf .
  10. Albin J. The year of protest: Reflecting on 2023 activism incidents // Riskintelligence. 30.01.2024. riskintelligence.eu/analyst-briefings/the-year-of-protest-reflecting-on-2023-activism-incidents.
  11. Birke S. The future is bright for Latin American startups // The Economist. 13.11.2023. economist.com/the-world-ahead/2023/11/13/the-future-is-bright-for-latin-american-startups .
  12. 12. Branch J.Record Growth in Trade Between Russia and Brazil: A Strategic Partnership Flourishes // Invest News. 07.02.2024. brookeinvest.com/record-growth-in-trade-between-russia-and-brazil-a-strategic-partnership-flourishes/ .
  13. Brasil retoma impuestos a importaciones de autos eléctricos y paneles solares // América Económia. 02.01.2024. americaeconomia.com/negocios-e-industrias/brasil-retoma-impuestos-importaciones-de-autos-electricos-y-paneles-solares.
  14. Clean energy minerals: Developing countries must add value to capitalize on demand // UNCTAD. 04.12.2023. unctad.org/news/clean-energy-minerals-developing-countries-must-add-value-capitalize-demand .
  15. Georgieva K. Opening Remarks for Annual Meetings Press Conference // International Monetary Fund.17.10.2019.imf.org/en/News/Articles/2019/10/17/sp101719-opening-remarks-for-annual-meetings-press-conference .
  16. The Global Risks Report 2023. 18thEdition. Cologny/Geneva: World Economic Forum. 2023.
  17. The Global Risks Report 2024. 19thEdition. Cologny/Geneva: World Economic Forum. 2024.
  18. Global trade expected to shrink by nearly 5% in 2023 amid geopolitical strains and shifting trade patterns // UNCTAD. 12.12.2023. unctad.org/news/global-trade-expected-shrink-nearly-5-2023-amid-geopolitical-strains-and-shifting-trade .
  19. High demand for energy-related critical minerals created supply chain pressures // World Trade Organization. 10.01.2024. wto.org/english/blogs_e/data_blog_e/blog_dta_10jan24_e.htm .
  20. How to get rich in the 21stcentury. The race to become the next economic superpower // The Economist. 02.01.2024. economist.com/finance-and-economics/2024/01/02/how-to-get-rich-in-the-21st-century.
  21. The Inequality Virus. Oxford: Oxfam GB. 2021.
  22. India, Russia focused on diversifying bilateral trade: Russian ambassador // Hindustan Times. New Delhi. 08.01.2024.
  23. Indonesia’s president breaks ground on hydroelectric project in Borneo // Radio Free Asia. 01.03.2023. rfa.org/english/news/china/indonesia-china-borneo-03012023014556.html.
  24. Invest in Industrial Parks in Indonesia and Your Business Will Grow // InCorp. 17.04.2018. cekindo.com/blog/industrial-parks.
  25. ITC. Trade Map. Trade statistics for international business development. Bilateral trade between China and Africa. Product: TOTAL All products. trademap.org/Country_SelProduct_TS.aspx?nvpm=
  26. ITC. Trade Map. Trade statistics for international business development. List of exporters for the selected product in 2022. Product: 87. trademap.org/Country_SelProduct_TS.aspx?nvpm= .
  27. Palabras del presidente de la Naciόn, Javier Milei, luego de la asunciόn presidencial, desde el balcόn de la Casa Rosada // Casa Rosada. 10.12.2023. casarosada.gob.ar/informacion/discursos/ .
  28. The Return of Industrial Policy in Data // International Monetary Fund. 04.01.2024. imf.org/en/Publications/WP/Issues/2023/12/23/The-Return-of-Industrial-Policy-in-Data-542828 .
  29. Ruto: industrial parks will unlock economic potential of counties // The Official Website of the President of the Republic of Kenya. 25.08.2023. president.go.ke/ruto-industrial-parks-will-unlock-economic-potential-of-counties/ .
  30. UNCTAD. World Investment Report 2023. Investing in Sustainable Energy for all. Geneva. 2023.
  31. The World Economic Outlook. 2023. A Rocky Recovery. Washington: IMF. 2023.

 

 

 

Поръчай онлайн бр.3 2024