Черна гора на геополитически кръстопът

Характерни за „ерата Джуканович” бяха агресивните антисръбски лозунги и действия, използвани от него за да се противопостави на влиянието на Белград в страната, прокарвано посредством различни инструменти, включително Сръбската православна църква (СПЦ), просръбските политически партии - „Нова сръбска демокрация“ и „Демократическа народна партия“, неправителствени организации като „Сръбския национален съвет на Черна гора“ и различни просръбски и проруски медии, внасящи дезинформация в обществото. Корупционните практики в управлението и опитът му да отнеме църковните имоти на СПЦ чрез „Закона за религиозните свободи“ през 2019 обаче, предизвикаха вълна от протести, които се отразиха негативно на нагласите на черногорските граждани към неговото управление, както при изборите за президент, така и на тези за Скупщина. В крайна сметка Джуканович и водената от него „Демократическа партия на социалистите“ (ДПС),  бяха детронирани от новата прозападна демократична партия „Покрет Европа сад“ („Европа сега” - ПЕС) и в края на 2023, за първи път в новата история на страната, останаха извън изпълнителната власт.

Макар че новият министър-председател на Черна гора Милойко Спаич от ПЕС и настоящият президент Яков Милатович твърдят, че бъдещото членство на страната в Европейския съюз (ЕС) и придържането и към стратегията на НАТО са сред основните им приоритети, за разлика от техния предшественик Джуканович, двамата залагат на политика на помирение и добросъседство в отношенията със Сърбия,  опитвайки се да установят баланс между европейските си амбиции и регионалните реалности.

Сближаването с Белград обаче, крие рискове, в случай, че характерът му, не бъде изяснен и заявен. Поставянето на ясни граници в отношенията между двете страни е от полза най-вече за властите в Подгорица, които - ако не са достатъчно далновидни и внимателни -  могат да въвлекат страната си в т.нар. „Сръбски свят“, отдалечавайки я от европейското членство, тъй като способността на официален Белград да използва умело инструментите си за влияние върху нагласите на етническите сърби в Черна гора не са подценяване.

Каква визия за бъдещето на страната си ще изберат черногорските власти, най-ясно ще покажат действията, които те ще предприемат, след обявяването на официалните резултати от преброяването на населението на страната, проведено в края на 2023 и разкриващо броя на гражданите спрямо критериите: националност, религия и майчин език. Едва тогава, от позициите, които ще възприемат президентът Милатович и  премиерът Спаич, ще стане ясно, дали са склонни да възприемат културно-духовната доминация (а в бъдеще, вероятно, и политическа), която се опитва да упражнява Белград, като заплаха, дали ще й се противопоставят, и с какви средства.

Новите месии

Промяната в политическия живот на Черна гора започна с предсрочните парламентарни избори проведени през 2020, след които властта премина в ръцете на опозиционната на ДПС коалиция „За бъдещето на Черна гора“, начело със Здравко Кривокапич (04.12.2020-28.04.2022). Управлението на премиера Кривокапич, който макар и просръбски ориентиран, продължи курса на присъединяване на страната към ЕС, беше белязано от постоянни критики и взаимни обвинения между коалиционните партньори, което в крайна сметка доведе до успешен вот на недоверие срещу правителството.

След Кривокапич министър-председателският пост беше поет от черногорския албанец Дритан Абазович, който сформира експертен кабинет. (28.04.2022-31.10.2023) Абазович и сръбският патриарх Порфирий подписаха нов договор, касаещ „Закона за религиозните свободи“, с който се урежда законното право на собственост на СПЦ върху много манастири и църкви в Черна гора. Така, предприеманите от Джуканович опити да отнеме доминантния статут на СПЦ бяха изоставени.

Тези действия на премиера, утвърдили религиозния монопол на сръбската църква в страната, провокираха протестите на националистически настроените граждани, определящи се като етнически черногорци и настояващи за утвърждаването на независимия статут на Черногорската православна църква (ЧПЦ). „Сблъсъците в Черна гора всъщност бяха реакция не само срещу СПЦ, но и срещу правителството в Подгорица... в Цетине беше демонстрирано широко обществено недоволство от политиката на управляващите, които изневериха на очакванията, че ще се борят срещу корупцията и се превърнаха в елемент от плана за „Сръбския свят” на Балканите…“[1]

Засегнати от промените в закона се чувстват и бошняшкото и албанско малцинства, които традиционно подкрепяха предишния режим на Джуканович и също са против доминатното положение на СПЦ в страната. В крайна сметка, Абазович беше свален от власт и бяха насрочени нови парламентрани избори, спечелени от новоизгряващия политически субект в страната - ПЕС.

Появата и утвърждаването на новата демократична прозападна партия, беше определено от политическите наблюдатели в региона, като коренна промяна в политическата динамика на страната. Тя бързо спечелва доверието и подкрепата на мнозинството от гражданите, като сред най-очевидното доказателство за това бе загубата, която претърпя Мило Джуканович на президентски избори, спечелени от Яков Милатович. Анализаторите отдават този факт, от една страна, на умората на гражданите от дългогодишното корупционно управление на Джуканович, а от друга, на обещанията и все още неопетнения политически имидж на новите политически лидери в страната.

В кампанията си последните заложиха на прагматизма, отделяйки основно внимание на наболелилите проблеми в обществото, като подобряване на икономическото състояние и ускоряване на процеса на присъединяване на Черна гора към ЕС. „Милойко Спаич смята, че страната му е по-добре подготвена от останалите балкански държави, които са на различни етапи от процеса по разширяване.“[2] Засега, младите лидери наистина изпълняват дадените на избирателите обещания за подобряване жизнения стандарт на населението, като повишиха двойно минималната заплата в страната - от 222 евро на 450 евро. Важен и различаващ ги компонент от ДПС и Джуканович, е провежданата от тях политика за подобряване на отношенията със страните от региона - особено със Сърбия (по техни думи, то се осъществята изцяло в икономически план).

Позицията им относно статута и дейността на СПЦ, показва, че те се опитват да се дистанцират от провокирания от ДПС конфликт, наблягайки в програмата си на необходимостта от секуларизация, т.е. за пълно отделяне на църквата от държавата. Въпреки това, обаче и двамата изразяват подкрепата си за СПЦ, а не за черногорската църква, включвайки се в протестите срещу Джуканович и инспирирания от него закон, ограничаващ влиянието й.

Разколът между „братята”

Водещите фигури в ПЕС - Яков Милатович и Милойко Спаич, поеха най-важните постове в изпълнителната власт в страната - първият като президент, а вторият като министър-председател. Общото между двамата лидери, е тяхното икономическо образование и работата в престижни финансови институции в чужбина, прозападната им ориентация, идеологическите им убеждения относно бъдещето развитие на Черна гора и желанието да спомогнат за неговото постигане. И двамата бяха част от експертния кабинет на Здравко Кривокапич - Милатович като министър на икономическото развитие, а Спаич - като министър на финансите и социалното осигуряване. След разпадането на управляващата коалиция, двамата решиха да основат собствена дясноцентристка партия, с която да се явят на предстоящите президентски и  парламентарни избори през пролетта и лятото на 2023. Партията носи името на икономическия план за съживяване на черногорската икономика, предложен от двамата по време на управлението на Кривокапич.

На пръв поглед приятелството помежду им тях е доста здраво, особено предвид успехите, които бележат съвместно, спечелвайки и двата поредни решаващи вота в страната. Политическите наблюдатели в Черна гора обаче прогнозираха възможен бъдещ разкол между двамата - от една страна, поради разминаването в позициите им относно характера на близостта със Сърбия, а от друга - заради желанието на всеки от тях да доминира при вземането на важните решения, относно политическите ходове на ПЕС.

Критиците се оказаха прави. В края на февруари 2024, президентът Милатович обяви в социалната платформа Twitter, че напуска ПЕС. Като причина за това свое решение, той посочва разминаването между собствените му възгледи за развитието на Черна гора и политиката, която следва ръководството на партията. Милатович споделя, че в движението са започнали да се намесват и да оказват натиск лица, които не са били част от него при самото му създаване. Навярно, това е само крайният резултат от напрежението, съществуващо между президента и премиера Спаич. Някои черногорски източници твърдят, че в навечерието на президентските избори, първият номиниран за кандидат от партията – Спаич, е бил уличен, че има и сръбско гражданство, като заслуга за това са имали не само противниците му от опозицията, но и неговият най-близък съратник Милатович. Интересно е, че малко след скандала и оттеглянето на кандидатурата на Милойко Спаич за президентския вот, именно Яков Милатович зае мястото му, като кандидат от ПЕС, макар че към онзи момент беше кмет на столицата Подгорица. На изборите той успя да надделее над Джуканович при балотажа и така пое най-висшият държавен пост в страната. При встъпването си в длъжност, Милатович категорично заяви, че негов приоритет ще бъде страната да следва проевропейска политика, включително по отношение на Русия и наложените и санкции, заради нейната инвазия в Украйна. В същото време той подчерта, че ще се фокусира и върху подобряване на отношенията между Черна гора и Сърбия, но само в икономически план. Придържайки се към прагматичен и дипломатичен подход при решаването на проблемите, Милатович е сред най-одобряваните съвременни политици от мнозинството граждани в Черна гора.

Интерес представлява позицията на президента относно СПЦ. В едно свое интервю, Милатович категорично заявява, че се определя като черногорец по националност, говорещ сръбски език и кръстен в СПЦ, което обаче не се възприема положително от мнозина негови съграждани[3]: ”…на въпроса, какво ще каже президентът, по време на преброяването на населението, Милатович отговори, че по националност е черногорец, но говори сръбски и е кръстен в Сръбската православна църква“.[4] Той не само остави на заден план проблема с ЧПЦ, но изглежда е забравил, че от 2007 в Черна гора официален език е черногорският, а не сръбският (между другото, повечето езиковеди да склонни да приемат първия като диалект на втория – б.р.). Не бива да забравяме и, че той подкрепи тогавашния премиер Абазович при подписването на договора със СПЦ, уреждащ правото й на собственост върху религиозните учреждения в Черна гора, което отново показва пристрастията и принадлежността му към нея.

Очевидно, позицията на сегашния президент относно влиянието на СПЦ в Черна гора се разминава коренно с тази на предшественика му Джуканович, определян като „бащата на независимата черногорска държава“. Докато последният се бореше за утвърждаването на независимия статут на ЧПЦ в страната, твърдейки, че СПЦ е проводник на имперските намерения на Белград за създаването на „Сръбски свят“, Милатович открито я защитава.

Впрочем, анализаторите са склонни да считат, че нагнетяването на напрежението между президента и премиера Спаич, се дължи и на желанието на всеки от тях, да наложи своя избор при определянето на коалиционните партньори на движението, по време на съставянето на правителството, в края на октомври 2023.

Докато беш част от ПЕС, Милатович настояваше партията да състави правителство с просръбските партии, което вероятно се дължи на факта, че именно те го подкрепиха в президентската надпревара, апелирайки към електората си, да гласува за него при балотажа му с Джуканович.[5] Очевидно, младият президент се харесва на просръбските политически сили и на етнически сърби в Черна гора, заради умерените си възгледи и дипломатичния подход в отношенията със СПЦ и Белград. Нещо повече, той бе  поздравен от сръбския президент Александър Вучич и лидера на Реублика Сръбска Милорад Додик за победата си на изборите, а в Подгорица и Белград са развяваха заедно черногорски и сръбски знамена, нещо немислимо в „ерата Джуканович“.[6]

Скептични към победата му обаче са властите в Прищина и Сараево, които гледат с недоверие към Милатович, опасявайки се, че той ще търси и предпочете не тяхното, а парньорството на Сърбия, което може да не е само на икономическа, но и на политическа основа. Сближаването му с просръбските и проруски партии в Черна гора, настояващи за оттегляне на страната от НАТО и отказ от решението й да признае независимостта на Косово, несъмнено буди известни подозрения у косоварските и у босненските власти, традиционно подкрепящи Джуканович в ролята му на самотен войн, противопоставящ се открито на Белград и „Сръбския свят“. Въпреки тези съмнения обаче, Милатович неведнъж е казвал, че позицията на Черна гора относно статута на Косово ще остане непроменена, тъй като е в интерес на страната да се докаже като надежден и стабилен партньор в НАТО. Според него: “Косово е международно призната държава…смятам, че Черна гора я чака още по-силно европейско бъдеще и никога повече да не се връщаме към реториката на миналото…“ И допълва: „С мен Черна гора ще стане още по-надежден партньор на НАТО, отколкото беше досега.“[7]

Спаич обаче се противопоставя на призивите на своя съратник за съставяне на коалиция с просръбските партии от „За бъдещето на Черна гора“ - „Нова Сръбска Демокрация”, начело с Андрия Мандич и „Демократическа народна партия“, с лидер Милан Кнежевич. Вместо това, той предпочита да търси подкрепа от центристки и десни партии, считайки, че техните принципи и визия за бъдещето на Черна гора са сходни с тези на ПЕС. Така, в новото правителство участват следните партии: ПЕС, с 11 министри; „Демократична Черна гора“ („Демократска Црна Гора‘), с 6 министри; „Социалистическа народна партия“ ( „Соцjалистичка народна партjа“), с 2 министри; „Албански форум“ („ Коалициja Албански Форум“), също с 2 министри; „Граждански съюз“ („Савез грађана“- "Цивис"), с 1 министър и „Албански алианс“ (Албански савез”), с 1 министър. Оказа се обаче, че е необходима още подкрепа за одобрение на новото правителство.

Компромисният вариант, който ПЕС успя да договори с просръбските партии, които традиционно печелят гласовете на немалка част от електората - основно на определящите се за етнически сърби в страната, включва отстъпване на председателския пост в парламента на Андрия Мандич и обещание за предоставяне на четири министерски кресла след предвидените в близко бъдеще промени в правителството. Всичко това е в замяна на подкрепата им за кабинета Спаич. След напускането на Милатович, който очевидно е изиграл ключова роля за постигането на този компромис, не е ясно дали „сделката“ ще остане в първоначалния си вид. Някогашните съратници и днешни политически противници

Според черногорски експерти, след разрива между водещите лидери на държавата, не може да се изключва възможността в бъдеще Милатович да създаде своя партия, която да продължи да преследва членството на Черна гора в ЕС, но без това да означава противоставяне на Белград. Тоест, да следва формулата - със Запада, но никога срещу Сърбия.[8]

Вероятността за подобно развитие се потвърждава и от факта, че президентът подкрепя присъединяването на Черна гора към инициативата „Отворени Балкани“, основен субект в която е именно Белград, макар и подчертавайки изцяло икономическите ползи за страната, при евентуалното й включване.[9] Тук отново ставаме свидетели на разликата във възгледите и визията за бъдещето на Черна гора между настоящия и бившия президент. Докато Джуканович беше категорично против присъединяването на Черна гора към сръбската инициатива, твърдейки, че този на пръв поглед проект за икономическо сътрудничество между страните от Западните Балкани, всъщност е прикритие на политическите цели на Белград за реализация на проекта за „Сръбския свят“, Милатович е доста по-благосклонен към нея.

Възможно е, добронамереното отношение на сегашния черногорски държавен глава към Сърбия, се дължи и на препоръките на Брюксел, Подгорица да изгради благоприятна и безконфликтна вътрешна среда, което - поради наличието на различни национални малцинства в нея – не е лесна задача, тъй като предполага и установяване и поддържане на добри отношения с регионалните съседи на страната, чиито диаспори са тези малцинства. Все пак, по времето на Джуканович, липсваше вътрешна стабилност, тъй като - макар албанското и босненско малцинство да изразяваха подкрепа за него, поради антисръбската му политика, етническите сърби в Черна гора, се чувстваха подтиснати и оставаха верни Белград, което периодично провокираше вътрешно напрежения в страната.

Черногорските политически анализатори, смятат, че ако в бъдеще Милатович реши да създаде собствена партия, може да се опита да привлече към нея отцепници от ПЕС, демонстриращи по-благосклонно отношение към сръбското малцинство. Дори бившият премиер на страната Здравко Кривокапич споделя, че очаква подобен развой на събитията: „Милойко днес е премиер и е начело на управляващото мнозинство, а Яков е президент на страната и може би бъдещ лидер на нов политически субект. Това означава, че Милойко бавно, но сигурно превзема по-либералната част от електората, а Яков умело навлиза в по-консервативната му част.“[10] Според него, новата формация ще има по-благосклонно отношение към просръбските политически субекти и навярно ще търси диалог, а може би и партньорство с тях. Той допуска и, че Милатович ще продължи усилията си за постигането на своята основна цел - членството в ЕС, но ще търси умерен подход в политиката си спрямо Белград и Москва. На свой ред, Кремъл вероятно ще продължи да прави всичко възможно, за да попречи на присъединяване на Черна гора към ЕС, както се опита и в навечерието на приемането й в НАТО, използвайки силно поляризираната вътрешна ситуация за укрепване позициите на своите политически проксита.[11] Предстои да разберем обаче, дали балансираният подход и дипломатичен маниер, с които се слави Милатович, ще се окажат достатъчно силни оръжия, с чиято помощ той ще успее да запази и утвърди властта си.

Важно е да се отбележи, че свързващо звено, което би могло да спомогне за създаването на бъдещ алианс между Милатович и просръбските партии, е общата им цел да отстранят антисръбските ДПС и Джуканович завинаги, изпращайки последния или в политическа пенсия, или в затвора, тъй като именно той се смята за най-голямата заплаха за разпалване на черногорския национализъм. В крайна сметка, при наличието на бъдеща политическа платформа, залагаща на проевропейска насоченост, баланс и помирение в отношенията с регионалните играчи, особено със Сърбия, при това разполагаща и с широката подкрепа на просръбските сили в страната, няма да е изненадващо, ако Милатович се опита да овладее изцяло изпълнителната власт, изправяйки се срещу своя доскорошен политически съратник Спаич, в спора за най-важния политически пост в държавата – този на министър председателя.

Склонна съм да предположа, че при подобно стечение на обстоятелствата, Спаич, за да запази властта си, може да бъде принуден да търси подкрепа не само от проевропейските партии в страната, но и от бошняшките, албанските и хърватски малцинствени партии, а в краен случай може би ще прибегне и до помощта на ДПС. На това мнение са и някои политически експерти в Подгорица. Смятам, че това не е чак толкова нереалистичен сценарий и поради факта, че Джуканович вече е заменен като председател на партията от Даниел Живкович. Като изразител на идеологията и визията на партията за развитието на Черна гора, новото лице на ДПС вероятно ще смекчи натрупаното огорчение у черногорците към бившия лидер Джуканович, заради корупционните сделки, белязали управлението му, и ще се опита да запази твърдия партиен електорат. Смятам все пак, че политическият ветеран Мило, макар вече да не е начело на ДПС, задкулисно „ще продължи да дърпа конците“ в партията.

Какво могат да променят най-чаканите резултати

Интересното и предстоящо пред Черна гора обаче, са резултатите от преброяването на населението й, проведено в края на миналата 2023, което беше многократно отлагано, най-вече от ДПС и, което отразява такива показатели като националност, роден език и религия. Статистиката от него ще покаже, какъв дял от гражданите на страната се определят като черногорци или като сърби, колко принадлежат към СПЦ, и колко към все още непризнатата ЧПЦ, както и колко считат за свой майчин език черногорския и колко сръбския, въпреки, че към момента единствено черногорският е определен за официален, според Конституцията на страната. Преди всичко обаче, резултатите ще дадат отговор на въпроса, дали остава в миналото националистическата политика на Джуканович, който се стремеше да утвърди независимостта на черногорската идентичност, отдалечавайки я завинаги от сръбската орбита.

Впрочем, резултатите ще изяснят и два други жизненоважни за черногорското общество въпроси. Първо, дали сръбският език ще бъде отново признат за официален в страната, влизайки и в образователните й програми, и второ - дали местните сърби ще получат статута, за който претендират от години - на държавотворен народ в Черна гора.[12] Развитието на тези показатели в полза на сърбите, вероятно ще отвори пространство за изява на просръбските партии, които ще се стремят да доминират в политическия живот на страната, доближавайки я до Сърбия и до т.нар. „Сръбски свят“, забавяйки нейната европейска интеграция. [13]

Според някои политически кръгове, преброяването на населението в страната е инициирано именно от просръбските партии, интересуващи се не толкова от демографската, колкото от етническата статистика, от която биха могли да се възползват именно в този удобен момент, когато националистите са извън властта, а на тях се отдава възможност, да утвърдят своите позиции и да реализират целите си. Според „Вечерне новости“, в момента броят на сърбите вече е над 36%, спрямо последното официално преброяване в страната от 2011, когато той беше 28,7%. Очаква се делът на гражданите, определящи се като етнически черногорци, да е намалял с около 2%, тоест от 45%, през 2011, на 43%, през 2023. Според изданието, броят на бошняците ще е около 12% от населението на страната, т.е.почти колкото и през 2011 – 11,9%. Прогнозата му е, че близо 52% от населението ще заяви, че говори като майчин език сръбски. През 2011 този дял беше сравнително по-нисък - 43%.[14]

От „Вечерне новости” смятат, че черногорският език ще изгуби позиции сред гражданите, като предвиждат за него 32,9%, което е с 4% по-малко спрямо последното преброяване – 36,9%. Относно религията, прогнозата на изданието е, че деклариралите приналежност към СПЦ ще са около 59,4%, а тези към ЧПЦ – 10,5%, за сравнение през 2011 данните показват единствено броя на източноправославните, без разделение относно принадлежността им към някоя от църквите - 72%. Според него, изповядващите исляма ще са около 16, 3%, от населението, което с около 3% по-малко от броя им през 2011 – 19, 11%. [15]

Естествено, трябва да вземем под внимание факта, че всяко от преброяванията на населението в Черна гора през годините, е носило политическия оттенък на управляващата в момента политическа партия. Така, докато през „националистическата” ера на Джуканович се наблюдава постепенен спад на броя на определящите се като етнически сърби в страната, на гражданите, деклариращи като майчин език сръбския, както и на принадлежащите към СПЦ, за сметка на увеличаващия се дял на считащите се за етнически черногорци, на смятащите черногорския за роден език, както и на приемащите за своя църква ЧПЦ, а не СПЦ, при управлението на ПЕС, с участието на просръбски партии, се очаква обратната статистика.

Анализаторите предполагат, че делът на определящи се като сърби, на говорещите сръбски и на принадлежащите към СПЦ ще се увеличи, което ще е за сметка на гражданите, определящи се за етнически черногорци и защитаващи правото на доминация на собствените си идентичностни белези в независимата република. Трудно можем да направим извод, кои от данните са по-реалистични поради множеството условности при отчитането им, а и не това е задачата на настоящата статия. Интерес в случая представляват въпросите, свързани с това, какви процеси ще настъпят след обявяването на окончателните резултати, какво ще бъде политическото поведение на властите в Черна гора спрямо Сърбия и, как то ще се отрази върху вътрешно- и външнополитическия курс на страната.

Какви предизвикателства стоят пред Черна гора и новите управляващи

Когато говорим за политическите процеси в Черна гора, следва да отчитаме и ключовото и геополитическо разположение, което според мен влияе при формирането на визията за нейното развитие, както във вътрешен-, така и във външнополитически план, на различните политически субекти в страната. От международна гледна точка, черногорските земи и контролът над тях традиционно са обект на специален интерес от страна на влиятелните външни играчи, чиито амбиции се пресичат в региона. Стратегическо предимство на Черна гора е излазът на Адриатическо море (осигуряващ и достъп до Средиземноморието), което е не само туристическа дестинация с красиви курорти, привличащи ежегодно многобройни чуждестранни туристи, но и ключов икономически дивидент за осъществяване на търговия през морските пристанища Бар и Котор. Страната е облагодетелствана и поради факта, че се намира на кръстопът, през който преминават различни коридори за пренос на енергоносители, което я прави желан и търсен партньор.[16]

Имайки предвид, че транзитната икономика на Черна гора е зависима от изграждането на надеждна транспортна инфраструктура, властите в страната, фокусират голяма част от държавния бюджет за подобряването й. Завършването на магистралата Бар-Белград (както и модернизацията на паралелната жп линия), се посочва от новото правителство на ПЕС, като водещ приоритет, особено предвид огромния заем от 944 милиона щатски долара, който страната получи от Китай по времето на Джуканович, и който почти я вкара в икономически колапс, увеличавайки държавния дълг до над 90% от БВП.[17] Автомагистралата се превърна не само в най-скъпия транспортен участък в Европа, но й в огромна спънка за членството на страната в ЕС, тъй като властите в Брюксел изразяват опасения, че при бъдещо присъедняване на Черна гора, дългът й не само може да се стовари на „гърба на ЕС“, но и да даде възможност на Китай да се намесва индиректно във вътрешните работи на Съюза.

Всъшност, най-големият проблем, пред който са изправени черногорските власти е, че ако в бъдеще не покрият вноските по дълга си, Китай може да получи обезщетение под формата на земя или други активи, съгласно условията по заема.[18] Впрочем, същата опасност грози и Сърбия, която взима заеми, с подобни клаузи от китайски инвеститори. Албания и Хърватия също са сред страните от региона обвързани с дългове към Китай, който очевидно се стреми да разшири и утвърди влиянието си на Балканите чрез отпускане на високолихвени заеми и поставянето във финансова зависимост на развиващите се страни от региона, в хода на реализацията на своята инициатива „Един пояс, един път“, макар и официално да отрича това.[19]

В международен, както и във вътрешнополитически план, е важно  също да се отчитат плюсовете за страната от присъединяването й към НАТО, инициирано и осъществено при управлението на Джуканович, което обаче не мина безпроблемно. Участието на Черна гора в НАТО е от стратегическа полза и за самата нея, тъй като й осигурява сигурност във външнополитически план, предпазвайки я от ревизионистичните намерения на някои кръгове в Белград и амбициите им за териториално прекрояване в името на формирането на прословутия „Сръбски свят“. На свой ред, Северноатлантическият алианс получи възможност да упражнява контрол над Адриатическото крайбрежие, което е част от стратегията му за ограничаване и сдържане на руските проекти на Балканите.

Именно излазът на море е така мечтаната и вечно преследвана цел на сръбските държавници, която след разпада на СФРЮ и последвалото отделяне на Черна гора от СРЮ, беше погребана, но не и забравена. Можем да предположим, че в представите си за ролята и значението на Сърбия, сръбските държавници са се придържали индиректно към концепцията за „таласократията“, основаваща се на разбирането за овладяването на морските пространства от големите сили като инструмент и доказателство за тяхното  геополитическо превъзходство. За тях Сърбия е държава, достойна да се нареди до останалите големи европейски сили, което откриваме още в плана за възраждане на сръбската държава на Илия Гарашанин – т.нар. „Начертание“ (1844), предполагащо тя да се наложи като незабиколим фактор, контролиращ стратегически пристанища в региона, служещи за осъществяване на морска търговия, както между държавите в Европа, така и с външния свят.

Сред сериозните актуални и все още нерешени проблеми за Черна гора са действията на организираната престъпност, свързана с наркотрафика и прането на пари. В тази връзка усилията на новото правителство, насочени към овладяването на сивата икономика и адекватни съдебни наказания при установени корупционни мрежи, по модела на европейските законодателни органи, макар досега да не бележат кой знае какъв успех, все пак целят да покажат пред Брюксел, че „младите демократи” наистина се стремят към реформи и напредък.

Заключение

След публикуването на официалните резултати от преброяването,  най-голяма интерес ще представлява динамиката в позицията на Милатович и Спаич по отношение на просръбските партии, към малцинствените етнически партии и към самата Сърбия, което в най-висока степен ще покаже, от една страна, - отношението им към съхраняването и укрепването на черногорската идентичност, а от друга - визията им за бъдещето на страната. Според мен обаче, е много вероятно пропастта между тях да продължи да се задълбочава, пропорциононално с нарастването на личните им амбиции за доминантна и определяща развитието на страната роля, особено при сблъсъка за спечелване на политически подръжници, обществена подкрепа и бъдещи външнополитически съюзници.

Очевидно е, че битката за сърцата и умовете на черногорските граждани ще продължи и през следващите години на преход и усилия за изпълнение на критериите за еврочленство, при това на фона на сериозни военни и идеологически сблъсъци, сравнително недалеч от Подгорица. Чия политическа статегия обаче ще победи и ще се наложи сред черногорското общество, предстои да разберем. Дали ще надделеят просръбските и проруските сили в страната и ще има връщане към Сърбия, водещо до отдалечаването на Черна гора от ЕС (макар че Белград също е кандидат за членство в Съюза), или ще се наложат по-националистически настроените сили, които ще продължат да отстояват независимостта на черногорската идентичност и ЧПЦ, наред с европейската и евроатлантическата интеграция, както го правеше Джуканович? А може би ще спечелят онези, които устремени към европейско бъдеще и поучени от уроците на общото историческо минало със Сърбия, ще успеят да намерят и синтезират път, основан на компромиса, помирението и разбирателството със нея, поставяйки обаче ясни граници на характера на това сближаване, осигурявайки по този начин така необходимата вътрешна стабилност за просперитета на тази малка и етнически пъстра балканска държава, но не в прегръдките на „Сръбския свят“, а в тези на единна Европа.

Източници:

• Русия заплашва евроинтеграцията на Западните Балкани чрез "Сръбски свят" (bgnes.bg)
• Протестите в Черна Гора и „сръбския свят“ на Балканите | The Foreign Insider
• Черна гора се стреми към членство в ЕС до 2028 г. - Investor.bg
• Зловредното руско влияние в Сърбия, Черна гора и БиХ - Свят | Vesti.bg
• Вучич е загрижен за сърбите в Черна гора - Bultimes Info
• Сръбската църква: Идеята на Джуканович за църковно обединение е неуспешно копие на „украинския модел“ - Новини от Actualno
• Черна гора в "ерата след Джуканович" (geopolitica.eu)
• Църковните имоти скараха Белград и Подгорица – DW – 19.01.2020
• Сръбската църква в Черна гора: Законът за вероизповеданията е нелегитимен (24chasa.bg)
• Izjasniću se kao Crnogorac, govorim srpskim jezikom :: Politika :: RTCG - Radio Televizija Crne Gore - Nacionalni javni servis
• Как альянс с симпатиками РФ расколол власть Черногории | Европейская правда (eurointegration.com.ua)
• Вучич: Очаквам Милатович в Белград веднага след инаугурацията - Новини от Actualno
• Яков Милатович: Косово е международно призната страна (24chasa.bg)
• "Братята отново се сближават". Може ли новият президент на Черна гора да я превърне в "сръбски сателит" (svobodnaevropa.bg)
• БТА :: Задава ли се криза в управлението на Черна гора? (bta.bg)
• Път до никъде: Магистралата за 1 млрд. долара на Черна гора - Последни Новини от DNES.BG
• Как Черна Гора се оказа в дълбокия джоб на Китай (svobodnaevropa.bg)
• Черна гора почти фалира заради недостроена магистрала, финансирана от Китай. Страната обяви нов подобен проект - Money.bg
• Первые итоги скандальной переписи: Черногория возвращается к корням (regnum.ru)
• Преброяването в Черна гора може да доведе до връщане на сръбския език в училищата и официалната употреба | WorldNews.bg

*Докторант към Катедра „Политология“, УНСС

[1] https://foreigninsider.com/2021/09/06/montenegro-story/

[2]https://www.investor.bg/a/516-politika/390053-cherna-gora-se-stremi-kam-chlenstvo-v-es-do-2028-g

[3] https://pogled.info/svetoven/balkani/parvi-rezultati-ot-skandalnoto-prebroyavane-cherna-gora-se-vrashta-kam-korenite-si.165257

[4] https://rtcg.me/vijesti/politika/485329/izjasnicu-se-kao-crnogorac-govorim-srpskim-jezikom.html

[5] https://www.eurointegration.com.ua/rus/news/2024/03/5/7181046/

[6] https://www.actualno.com/balkani/vuchich-ochakvam-milatovich-v-belgrad-vednaga-sled-inauguracijata-news_1941616.html

[7] https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/14175036

[8] Пак там.

[9] https://www.svobodnaevropa.bg/a/32348462.html

[10] https://www.bta.bg/bg/news/balkans/news/ME/627051-zadava-li-se-kriza-v-upravlenieto-na-cherna-gora-

[11][11] https://bgnes.bg/news/rusiia-zaplashva-evrointegratsiiata-na-zapadnite-balkani-chrez-srbski-sviat#google_vignette

[12] https://worldnews.bg/n/prebroyavaneto-v-cherna-gora-moje-da-dovede-do-vrashtane-na-srabskiya-ezik-v-uchilishtata-i-ofitsialnata-upotreba_8098/

[13] https://euronewsbulgaria.com/news/22463/ochakva-se-poveche-ot-50-ot-naselenieto-v-cherna-gora-da-se-opredelyat-kato-surbi

[14]https://regnum.ru/article/3862522

[15] Пак там.

[16] https://geopolitica.eu/2023/206-broy-4-2023/3782-cherna-gora-v-erata-sled-dzhukanovich

[17] https://money.bg/economics/cherna-gora-pochti-falira-zaradi-nedostroena-magistrala-finansirana-ot-kitay-sega-stranata-obyavi-nov-podoben-proekt.html

[18] https://www.svobodnaevropa.bg/a/31205478.html

[19] https://www.dnes.bg/eu/2021/06/04/pyt-do-nikyde-magistralata-za-1-mlrd-dolara-na-cherna-gora.492488