Потребителски рейтинг: 5 / 5
Наскоро, в интервю за молдовското издание "Нокта", премиерът на страната Мая Санду заяви, че на насроченията за 20 октомври 2024 референдум за европейската интеграция, въпросът за евентуалното присъединяване на Молкова към Румъния няма да бъде поставян: "Това е референдум за нашата европейска интеграция, а въпросът за присъединяването към Румъния не е на дневен ред".
На свой ред, румънският премиер Марчел Чолаку подчерта, че "подкрепя обединението на Молдова и Румъния и вярва, че то ще се случи в рамките на ЕС".
В самата Молдова този дискурс в момента остава на заден план, тъй като общественото внимание е насочено най-вече към референдума през октомври, който ще се проведе паралелно с изборите за президент на страната. Всъщност, на практика нищо не пречеше въпросът за т.нар. unirea (т.е. обединението с Румъния) наистина да бъде поставен на референдума - ще припомня, че още преди избирането си за държавен глава, Мая Санду неколкократно заявяваше, че решението на този въпрос "не трябва да бъде взето от политическите партии, а от цялото население на страната, чрез референдум". Впрочем, тя потвърди тази своя позиция и след като стана президент. През 2022 например, Санду отбеляза, че обединението е възможно само, "когато народът заяви че го иска". В същото време, в интервю за местната телевизия Jurnal TV, тя констатира, че "засега липсва критична маса от хора, подкрепящи тази цел". През миналата 2023 Санду потвърди позицията си, посочвайки в интервю за европейски медии, че "има силна, но недостатъчно подкрепа за обединяването с Румъния. Налице е обаче подкрепа за интеграцията ни в ЕС и тъкмо това е нашата цел". Очевидно нещата не са се променили и през настоящата 2024.
Всъшност, обяснението, защо въпросът за обединението с Румъния няма да бъде поставен на предстоящия референдум е просто - Санду предложи той да се проведе заедно с президенските избори, разчитайки, че това ще привлече повече избиратели. В същото време, идеята за т.нар. unirea е много по-малко популярна от тази за присъединяването към ЕС, затова и "румънизацията" не се отразява сериозно на електоралния дискурс. Тоест, поставянето на този въпрос не само не се вписва в предизборната кампания на сегашните управляващи в Кишинеу, но и може силно да и навреди.
На първо място, поставянето му би могло да се отрази пагубно върху активността на привържениците на евроинтеграцията, а Санду и нейният екип разчитат да спечелят президентските избори именно като мобилизират проевропейския електорат, който я смята за безалтернативен кандидат. Според почти всички скорошни социологически проучвания, над 50% от гражданите на Молдова подкрепят идеята за присъединяване на страната към ЕС (през последните години броят на противниците и рядко нахвърлаше 35%), в същото време обаче, не по-малко от 50% от анкетираните традиционно се обявяват против обединяването с Румъния. Както посочват в тази връзка редица местни анализатори, в рамките на няколко години едни и същи хора гласуват и за комунистите, и за десните "юнионисти", като при това могат едновременно да подкрепят и присъединяването на страната към ЕС и към доминирания от Русия Евразийски икономически съюз (ЕАИС), смятайки, че тя не бива да се отказва от нито един, полезен за нея, вариант. Въпреки това, според проведено през пролетта на 2024 проучване на Института за маркетинг и социологически прогнози IMAS, само 8% от избирателите биха гласували за кандидат-президент, който иска обединяване на Молдова с Румъния.
На второ място, идеите на "юнионизма" се отхвърлят почти напълно в автономния молдовски район Гагаузия, както и в контролираната от руските сепаратисти т.нар. Приднестровска молдовска република. Тоест, поставянето на този въпрос на референдум носи рискове за ескалация на напрежението, което и без това съществува между Кишинеу, Комрат и Тираспол, а това няма да е добре за Мая Санду. В тази връзка ще припомня, че много жители на Приднестроието имат молдовско гражданство и право на глас. Трудно можем да си представим, че те биха участвали активно в референдума за евроинтеграцията, но със сигурност ще участват в евентуално допитване за обединението, гласувайки поголовно против "румънизацията". Тоест, оказва се, че по един парадоксален начин рускоезичното население от Придестровието и гагаузите се изявяват като своеобразен гарант за независимостта на Молдови, против "поглъщането" и от Румъния.
На трето място, в самата Румъния, идеята за обединяване с Молдова не е особено популярна сред населението (според различни проучвания, подкрепата за нея варира между 12% и 30%), т.е. не е обект на консенсус, нито пък представлява ключов интерес за водещите вътрешнополитически играчи.
Вероятно именно тези съображения са накарали президента Санду и екипа и, да оставят въпроса за unirea на заден план.
От "молдованизъм" към "румънизация"
В същото време си струва да припомня, че още в края на 1980-те години местните елити в тогавашна съветска Молдова се опитваха да легитимират идеите на национализма с помощта на пълзящата "румънизация" и концепцията за "великата румънска нация". Така, възникналото в края на 1988 напрежение, което очерта първото ясно изразено разцепление в молдовската общество, беше провокирано именно от артикулацията на идеите за етническото превъзходство на румънците като ядро на "обединената" нация и приоритета на интересите на последната. Неслучайно периодът на т.нар. "перестройка" в Молдова се харакгеризираше с появата на многобройни националистически организации, придобили популярност благодарение на издиганите от тях антикомунистически, антисъветски и антируски лозунжи. В резултат, водеща роля при формирането на общественото мнение в страната започнаха да играят най-националистически настроените групи. Включително радикални, като т.нар. Народен фронт например, трансформирал се в движение за обединяване с "историческата родина" - Румъния, изселване на "етнически чуждите елементи" и забрана за използване на руския език в държавните учреждения. Така, вместо утвърждаването и укрепване на ролята на молдовския език и негово "официализиране" на държавно ниво, през август 1989 Върховният съвет на Молдова прие закон за езика, според който румънският език получи статут на държавен. Това беше сериозно предизвикателство не само за етническите малцинства в страната, но и за самите молдовци, които трябваше да преминат от кирилицата към латинизираната румънска азбука. Със специален закон беше установен петгодишен преходен период, след който всички работещи граждани на Молдова трябваше да бъдат атестирани, дали владеят достатъчно добре новия държавен език. Впрочем, именно тези първи стъпки в процеса на румънизацията на страната провокираха и възникналия малко по-късно конфликт между Молдова и т.нар. Приднестровие.
През 1990 Върховният съвет на Молдова прие и ново знаме на държавата, идентично с румънското, а година по-късно румънският химн, който започва с думите "Събуди се румънецо!" стана и национален химн на Молдова (до 1994, когато беше заменен със сегашния "Нашият език"). Както твърдеше по онова време първият молдовски президент Мирча Снегур, Република Молдова е "временно явление, което ще съществува само в периода на преход", след който ще бъде осъществено обединението с Румъния.
В основата на разлома в молдовското обшество беше отказът от концепцията за формиране на национална държава на основата на идеологията на "молдовонизма", тъй като действията на политическите елити в сферата на идентичността бяха насочени към сближаване с румънската образователна система и култура. Тоест, налагаше се тезата за принадлежността на молдовците към "по-голямата европейска етническа група - румънската нация". Като само онези, които я споделяха, можеха да разчитат на добра кориера в държавните институции. Именно това беше основният инструмент за консолидацията на широки слоеве от населението на Молдава около юнионистките и националистически идеи, укрепвайки политическия ресурс за прогресивната "румънизация" на страната. Оттогава насам молдовската национална идентичност, на практика, бива отъждествявана от по-голямата част от управляващите елити с румънската, срещу което се обявяват противниците на юнионизма - т.нар. "молдованисти".
На този фон евроинтеграцията се превръща в своеобразен мост между "молдованистите" и "юнионистите", т.е. между привържениците на силна и самостоятелна молдовска държава, от една страна, и елитите, подкрепящи обединението с Румъния - от друга. Така, умело прокарваният от президента Мая Санду европейски дневен ред и позволява не само да балансира между тези два условни "лагера", но и да притъпява съществуващото в обществото разцепление относно перспективите за собствена държавност и национална идентичност, което само допреди десетина години се смяташе за най-болезнения вътрешнополитически проблем в Молдова.
Ще припомня също, че доскоро мнозина молдовци разглеждаха обединението с Румъния през призмата на евентуалноточленство в ЕС. Този фактор се използваше и от румънските привърженици на идеята за "поглъщането" на Молдова. Така например, докато беше президент, Траян Басеску призоваваше молдовците да влязат в ЕС по най-краткия път, т.е. през Румъния. Днес обаче, когато Молдова вече е на прага на присъединяването към Съюза, този аспект на "румънизацията" очевидно губи предишната си привлекателност, а изборът между молдовската и румънската идентичност вече няма досегашното си "екзистенциално" значение.
Впрочем, ситуацията, която ще възникне в случай, че Молдова наистина влезе в ЕС, ще е от полза и за Румъния, която ще продължи да използва своята "мека сила" за осъществяване на политиката на unirea, позволяваща на Букурещ да контролира и управлява Молдова без при това да поема каквито и да било ангажименти към молдовците, което щеше да му се наложи при евентуалното обединяване на двете държави.
Две румънски държави?
В момента най-малко 40% от жителите на Молдова имат и румънско гражданство, като броят на подаваните молби за получаване на румънски паспорт нараства с всяка изминала година. Тенденцията се усили особено след присъединяването на Румъния към ЕС през 2007. Всяка години биват подавани около сто хиляди молби за румънски паспорти и, според прогнозите на експертите, ако тази динамика се запази, до 2029 цялото население на Молдова ще има и румънско гражданство.
Такова вече имат всички ръководители на най-важните институции в страната, включително президента Мая Санду. Впрочем, част от тези хора са етнически румънци, които на практика биват "командировани" от Букурещ в Молдова. Сред примерите за това е назначаването на румънката Анка Драгу за шеф на молдовската Национална банка, като тя се сдоби с молдовско гражданство само няколко дни преди да пристигне в Кишинеу за да поеме поста. Освен това, в молдовското законодателство бяха внесени промени, позволяващи на граждани на ЕС да бъдат назначавани в службите за сигурност на страната, което премахна всички пречки пред овладяването им от етнически румънци.
Ще припомня също, че чрез своята компания Тransgaz Румъния вече контролира молдовската газопреносна мрежа, която преди това беше собственост на "Молдовагаз", чиито акционер беше руският гигант Газпром. Освен това двете страни свързаха електропреносните си мрежи, с което се премахна зависимостта на Молдова от електроенергията, произвеждана от разположената в Приднестровието хидроелектроцентрала, която е част от руската "Интер РАО ЕЭС". Междувременно, румънската компания Premier Energy вече обяви, че възнамерява да купи електропреносните мрежи в Северна Молдова. Освен това Румъния преговаря с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) с цел закупуването на едиственото молдовско черноморско пристанище Джурджулещи. В момента то се управлява от ЕБВР на концесия.
Паралелно с това, Бесарабската архиепископия на Румънската православна църква активно работи за привличането на всички свещеници и монаси, които "се чувстват ограничени от руските епархии", като по този начин ерозира позициите на Молдовската архиепископия на Руската православна църква. Само през последните две години 13 свещеници са я напуснали за да преминат към Бесарабската архиепископия.
На практика, по този начин постепенно се формира втора румънска държава, която - ако стане член на ЕС, ще си остане под патронажа на Румъния. Което между другото е от полза и за "еврократите" в Брюксел - те не са заинтересовани от разширяването на румънското представителство в европейските институции и структури, което със сигурност щеше да се случи, ако Румъния просто беше "погълнала" Молдова и така, де юре, би увеличила населението си.
Внимателният анализ на публикациите в румънските медии показва, че темата за бъдещето на Молдова има сериозно присъствие в тях. В същото време, те очевидно не отчитат факта, че румънските претенции към т.нар. Бесарабия, могат да стимулират претенциите на някои съседни държави, като Унгария например, към самата Румъния. Впрочем, такива претенции вероятно ще възникнат и в рамките на самата Молдова - ще припомня, че ръководството на автономния молдовски район Гагаузия ясно даде да се разбере, че при подобно развитие, той едва ли ще остане в състава на "обединена Румъния". Молдовският бизнес също не е във възторг от този сценарий, тъй като се опасява, че в резултат от реализацията му може да бъде напълно маргинализиран. Интересно е, че в Киев също изпитват известни притеснения от него, тъй като вместо неутрална Молдова, Украйна може да се окаже съсед на нова "Велика Румъния". А историята показва, че след създаването си през 1859 и особено след Първата световна война Румъния претендира за статут на регионална държава, като векторите на нейната експанзионистична геополитика са насочени най-вече към Унгария и Украйна. Ще припомня, че през 1918-1940 в границите на Румъния се намира украинската Черновицка област (т.нар. Северна Буковина). Впрочем, за това, че днешните амбиции на Букурещ също не са никак малки, говори в частност и фактът, че сегашният румънски президент Клаус Йоханис е сред претендентите за нов генерален секретар на НАТО.
Очевидно, обединяването в рамките на Европейския съюз (за което всъщност говори и румънския премиер Марчел Чолаку) се очертава като най-удобната и безболезнена формула за управляващите в Кишенеу и Букуреш, както и за ръководството на ЕС. Което разбира не означава прекратява на политиката на "румънизация", която упорито се провежда в Молдова още от самото началото за изграждането и като национална държава върху руините на рухналия Съветски съюз.
*Център за мониторинг и превенция на конфликтите
