Предложената от Федерика Могерини на 28 юни 2016 „Глобална стратегия за сигурност на Европейския съюз“ (Shared Vision, Common Action: A Stronger Europe A Global Strategy for the European Union’s Foreign And Security Policy) представлява радикална ревизия на досегашната Стратегия за сигурност на ЕС (от декември 2003).

Глобализацията (от лат. globus, т.е. земя) е процес, водещ - поне на теория - до сближаването и установяването на взаимна обвързаност между държавите и народите, като в резултат от него светът се превръща в единна система с общи характеристики. В по-широк смисъл, съвременната глобализация е феномен, който включва редица международни процеси и подпроцеси, протичащи във всички сфери, включително в икономиката, социалната и политическа област, комуникациите, миграцията на населението, културата, вътрешнодържавното и международното право и др.

На първи юли 1798 армията на Наполен започва интервенцията си в Египет. Военните му операции в тази страна, а след това и в Палестина, поставят началото на проточилите се повече от два века опити на Запада да промени Близкия Изток.

Според швейцарския мислител, писател и политик Бенжамен Констан (Benjamin Constant, 1767-1830) , „съществуват всеобщи принципи, защото има първични дадености, които се срещат във всички съчетания, но това не означава, че към тези основополагащи принципи не трябва да се добавят други, породени от отделни съчетания”[1].

Кубинската ракетна криза от октомври-ноември 1962 е най-сериозната военно-политическа конфронтация в годините на студената война (1). За тези събития в съветските източници по-широко разпространен е терминът „Карибска криза“. Той се използва напоследък в еднаква степен с термина „Кубинска криза“, докато в Куба тя се нарича „Октомврийска криза“.

През 2015 в Москва се появи книгата "Русия и светът през 2020 година: контурите на тревожното бъдеще". На пръв поглед, поредната от многото издавани монографии с геополитически профил в Русия не би трябвало да е предмет на особен интерес от страна на експертната общност.