Теорията на геополитическата динамика и "Голямата стратегия" в контекста на регионалната среда за сигурност през ХХІ век

През 1869, в труда си „Опит за критико-историческо изследване на законите на изкуството за водене на война (Положителна стратегия)”, проф. Хенрих Леер (1828-1904) цитира твърдението на Наполеон Бонапарт (Napoléon Bonaparte, 1769-1821), че „всички въпроси на висшата тактика (стратегия) представляват неопределени физико-математически задачи, допускащи (безкрайно) множество решения”[2], като „тактиката е изкуството на войната, а стратегията е науката”[3].

На базата на тези теоретични формулировки, макар и откъснати със своята абстрактност, бихме могли да обвържем приложимостта на аксиомите[4] в теорията на геополитическата динамика (ТГПД) с характерните особености във военноисторическата реконструкция[5] на „Голямата стратегия” (Grand Strategy) чрез значението на историческата география[6] за геополитиката в контекста на промените в конкретната регионална среда за сигурност през ХХI век.

Теорията на геополитическата динамика

Съвременната теория на геополитическата динамика е разработена от проф. Рандъл Колинс (Randall Collins, р. 1941)[7], който използва необходимия практически и фактографско-исторически фундамент при изследване на стратегическата среда за сигурност от края на ХХ и началото на ХХI век.  Произходът на теорията на геополитическата динамика обаче, може да бъде исторически ситуиран още в края на ХIХ – началото на ХХ век в идеите на Макс Вебер (Max Weber, 1864-1920), които са осъвременени като модерен научен наратив[8] за геополитически и метасоциологически анализ на значението на отделни региони[9]. Нещо повече, със своята теория Рандъл Колинс обогатява понятийния апарат на геополитиката и теорията на международните отношения, като надгражда семантичното значение на основни категории като: геополитическо пространство, геополитически цикъл, геополитическо ендемично поле, геополитическо тотално поле, геополитическо метаполе, геополитическа опорна точка, геополитически регион (район), геополитически линии, геополитическо съперничество, международна сигурност, национална сигурност, национален интерес, социален конфликт и граница.

Теорията на геополитическата динамика, конструирана като стратегическо прогнозиране за края на студената война през 80-те години на ХХ век и актуализирана в началото на ХХI век,  предсказва рухването на СССР и обосновава избухването на множество локални конфликти и регионални войни на територията на бившия СССР и в Близкия Изток. Тя успешно може да се приложи при описанието и обосноваването на т. нар. „постгероически” и „геополитически” войни, които съществуват като изследователски дискурс във военноисторическото творчество на проф. Едуард Лютвак.

Разработената в ТГПД социология на конфликтите[10] разширява изследователската сфера на съвременната геополитика в три направления:

- оценка и възможност за регулиране на системата на международните отношения в конфликтни региони;

- изследване на динамиката на регионалните международни системи за сигурност (формулирана от Колинс като геополитическа динамика), изучаваща процесите на зараждането, развитието, зрелостта, упадъка и фрагментацията на империите и големите държавни структури;

- геополитическо моделиране на региони с висока конфликтност, които са съприкосновение на геополитически интереси, и осъществяването на конкретни геостратегически цели на водещи държави, съюзи и коалиции в системата на международните отношения.

Геополитическото моделиране

Като съставна част от ТГПД, геополитическото моделиране[11] включва основополагащи компоненти, притежаващи собствени характеристики и степен на прилагане при анализа и оценката на регионалната среда за сигурност[12] от геостратегическата гледна точка[13] на специфичната геополитическа аперцепция[14] в историческата география на един или друг регион.

Съществуват утвърдени подходи за логико-математическо моделиране на геополитическите процеси[15] в регионалната среда за сигурност през ХХI век. Съгласно аксиомите на ТГПД, те могат да бъдат обобщени и представени с:

- оценка на интересите и възможностите на основните геополитически играчи, имащи трайни геостратегически цели в даден регион;

- оценка на разпределението на силите в регионален мащаб, които са способни да променят съотношението на основните възможности  и механизми за контрол и влияние при военен конфликт;

- оценка на тенденциите в установената система на междудържавни отношения в даден регион;

- оценка на реалните политически, икономически и културни възможности на страните от даден регион.

Математическото описание[16] на определени аспекти от геополитическия анализ включва:

- описание на количествените геополитически показатели, отразяващи политикогеографското положение на страните от даден регион;

- описание на динамиката на изменение на тези показатели;

- описание на взаимодействието между държавите на регионално ниво;

- описание на геополитическата устойчивост на регионално ниво[17] на държавите и способите за нейната промяна.

Теорията на геополитическата динамика борави с група параметри, характеризиращи дадена държава като субект в системата на международните отнешения. Това са геополитическите атрибути на държавата (териториални, демографски, икономически, военни, културни и др., демонстриращи държавния „геополитически потенциал”),  както и  редица нейни вътрешни и външни атрибути (качеството на държавното управление, степен на политическа, икономическа и военна независимост, участие във военнополитически и/или политиковоенни съюзи и коалиции и др).

Общата формула на този геополитически „разчет” може да бъде представена в следния вид:

S(t)= FA (t).G(t)[18],

където:

- S(t) е статус на държавата за определено геоисторическо време t;

- FA(t) е „функция на влиянието” на атрибутите, които нямат определящо значение за геополитическия потенциал на държавата, но влияят индиректно върху нейния статус за определено геоисторическо време t;

- G(t) e геополитическия потенциал на държавата, който е съвкупност от по-горе изброените геополитически атрибути за определено историческо време t[19];

-t е геоисторическо време[20].

Първата хипотеза от теорията на геополитическата динамика е, че геополитически силните държави налагат алиансите за колективна сигурност и отбрана под своя егида над геополитически слабите държави, които принадлежат към непосредствената зона на военно разширяване, и, обратното, слабите държави търсят гаранции за своята сигурност от геополитически силните държави или се съгласяват да участват в наложените им алианси.

Втората хипотеза от теорията на геополитическата динамика е, че в ситуации, в които системата на международните отношения на регионално ниво е в състояние на „баланс на силите” и/или има зони на гранични спорове, държавите формират алианси на принципа „врагът на моя враг е мой приятел”[21].

Обвързвайки ТГПД с „Голямата стратегия” е необходимо да уточним, че методологията на съвременната теория на геополитическата динамика използва етимологични и семантични форми, практически подходи и изследователски методи от теорията на социалните революции на Тед Скочпол[22] и теорията на алиансите.

Освен това, при формирането на отделните научни конструкции в ТГПД, силно влияние оказват следните социологически теории:

- философската система на арабския учен Ибн Халдун (أبو زيد عبد الرحمن بن محمد بن خلدون الحضرمي, 1332-1406)[23];

- теорията на баланса на силите и устойчивостта на регионалните системи за сигурност[24];

- теорията за динамиката на етническата асимилация и религозното противопоставяне[25] ;

- теорията на експанзионизма[26];

-теорията за взаимовръзката между числеността на населението и социално-политическата стабилност, която се основава на демографския модел и демографско-структурната теория на революциите, разработени от Джак Голдстоун (Jack Goldstone, р. 1953)[27]- основател на клиодинамиката[28].

"Голямата стратегия"

Санкционираното от военната история определение за „Голямата стратегия”[29] на сър Базил Лидъл Харт (Basil Liddell Hart, 1895-1970) констатира, че ролята на стратегията е да координира всички ресурси на страната или на съюза за постигане политическата цел на войната, определена от „Голямата стратегия” (военната политика). Докато хоризонтът на стратегията се ограничава от войната, „Голямата стратегия”[30] отправя поглед отвъд войната към последващия я мир. Тя не трябва само да комбинира инструментите, но и да регулира използването им така, че да се избегне вредата за бъдещето състояние на мира, т.е. за гарантиране на сигурност и просперитет[31].

Допускаме, че е необходимо да се формират определени базисни свойства, които дават конкретна характеристика на „Голямата стратегия” във времето и пространството на военната история, както и влиянието на широк спектър от фактори - доминиращите тенденции и изместването на центровете на основните сили в международните отношения през ХХI век[32], и търсим тъждествено равенство (и/или сравнение) на приложимостта и в съчетание с аксиомите в ТГПД.

Възможно ли е базисните свойства на „Голямата стратегия” да прилагат ефективен комплекс между „твърдата” (hard power) и „меката” (soft power) сила - т. нар. интелигентна сила (smart power)[33] чрез използването на аксиомите в ТГПД?

В този смисъл значението на „Голямата стратегия” на държавата е особено важно за регионалната сигурност през ХХI век. Според Хенри Кисинджър (Henry Kissinger, р. 1923) например, стратегическите конфронтации между държавите по границите на Северния Атлантик са немислими. Полемиките между северноатлантическите държави обикновено се фокусират върху различията в оценките им по международните въпроси и средствата за тяхното разрешаване и дори когато са най-остри, запазват характера на чисто вътрешен диспут[34]. От друга страна, предизвикателствата на стратегическата среда на сигурност, реалните заплахи (международен тероризъм, сепаратизъм, етнически конфликти, миграционни потоци и др.) провокират „Глямата стратегия” да отговори на риторичното съждение на английския генерал от Първата световна война Ерик Сиксмит, че „няма по-опасна заблуда от предположението, че сражението може да се спечели без никакви загуби”[35], макар това по-скоро да се отнася за теорията на оперативното изкуство, а сражението да представлява „физически акт”, управляван от „ума на човека”[36], т.е. резултат от оперативно-стратегическия потенциал за конкретен период от време.

Съществуват много дефинитивни твърдения в по-достъпен като разбиране смисъл за "Голямата стратегия" - тя е пресмятане, осмисляне и използване на три елемента: цели, концепции и ресурси - крайни резултати, начини и средст­ва, в приемливи граници на риск за създаване на благоприятни резултати, които могат да съществуват като шанс или да са в ръцете на други[37]. Можем да приемем "Голямата стратегия" и като „изкуство и наука за развиване и използ­ване на инструментите на национална мощ в синхронизиран и интегриран стил или начин за постигане целите на театъра на войната, националните или многонационалните цели”[38].

Американският изследовател Джон М. Колинс (John M. Collins) нарича стратегиите за национална сигурност „Grand Strategies” („Големи стратегии”) и определя, че те се реализират чрез „подходящи форми на националната мощ за постигане на националните цели в областта на сигурността, въпреки външните и вътрешните заплахи. Тези стратегии - продължава Колинс - прилагат дипломатически, икономически, психологически, кибернетични, технологични и други инструменти, сред които специално, повече или по-малко място, е отделено на въоръжените сили”[39]. Интересно е да се отбележи, че той поставя над тях в йерархията на стратегическите документи националните стратегии, „предназначени за постигане на общите национални цели”[40]. Оттук обаче възниква противоречие сред изследователите, свързано именно с дефинициите на понятието.

Васил Тотев и полк. доц. д-р Георги Димов например, приемат съществуването на петнайсет постулата, характерни за смисъла и съдържанието на „Голямата стратегия”[41].

Предложените базисни свойства са онези характерни във времето и пространството на военната история величини, които историческият ресурс за тълкуване обосновава чрез практиката. С тях се обяснява логическият синтез между теорията на „Голямата стратегия” и ТГПД, в контекста на регионалната сигурност през ХХI век.

Първо базисно свойство

То е свързано с проактивността и предварител­нота базиране на „Голямата стратегия” върху съществуващата вътрешно- и външнополитическа обстановка, характерни за държавата, особеностите на регионалната сигурност и динамиката на междудържавните отношения, като цяло.

„Голямата стратегия” защитава наци­оналните интереси с разкриване на перспективата в бъдещето. Поради това можем да открием предпоставеност за обвързаността на първото базисно свойство на „голямата стратегия” с първата аксиома от теорията на геополитическата динамика: ”Големината и преимуществото в ресурсите способстват за териториалната експанзия - при приблизително равни условия, от геополитическа гледна точка, големите геополитически „играчи”, разполагащи с повече военни, икономически и информационни ресурси, разширяват своята сфера на влияние за сметка на малките и бедни държави”[42].

Второ базисно свойство

„Голямата стратегия” е подчинена на политиката. Това базисно свойство е обвързано с прагматичното знание за политиката, политическите стратегии и политическите взаимоотношения. Верификацията (от лат. verus – истинен и facio - правя) на второто базисно свойство води до приложимостта на логическия емпиризъм, т.е., прагматичните подходи към „Голямата стратегия” предполагат, че държавата може и трябва да се адаптира към стратегическата среда на сигурност, като целенасочено се преструктурират и правят научно обосновани, логически изведени и аналитично обвързани стратегически избори (политически решения). Тук можем да открием друга възможност за сравнение, която се отнася отново до първата аксиома от теорията на геополитическата динамика.

Трето базисно свойство

„Голямата стратегия” е подчинена на стратегическата среда на сигурност - вътрешна и външна. Тя трябва да е в „съгласие” с възможните трансформации на стратегическата среда на сигурност[43], т. е. това базисно свойство представлява концептуалното знание за качеството на стратегическия избор, подчинен на сложния компромис и баланс между цели, методи, ресурси и стратегическа среда на сигурност. Силата на концептуалното знание е в потенциала да моделира косвени ефекти (последици), а не в способностите за предписване на рецепти за управленски действия[44]. Третото базисно свойство внася в "Голямата стратегия" витализъм (от лат. vita - живот), който трябва да бъде максимално интерсубективен (общност и комуникация между субектите) спрямо системата на международните отношения и коалиционната (съюзната) политика за колективна сигурност и отбрана. Следователно, именно тук бихме могли да „вместим” историческата приложимост на втората аксиома в съвременната геополитическа динамика: „Геопозиционното пространствено преимущество способства за териториална експанзия - държавите, които имат по-малко врагове по границите си, се разширяват за сметка на тези държави, които граничат с повече противници”[45]

Четвърто базисно свойство

„Голямата стратегия” поддържа цялостна пер­спектива, т.е. тя е холистична (от гр. holos – цял, цялостен, holistic - органична връзка на час­тите с цялото), което означава наличието на здрава връзка между частите и ця­лото и изисква всестранно разглеждане и обмисляне. Стратегическият анализ осветлява вътрешните и външните фак­тори в стратегическата среда на сигурност, което спомага за определяне на стра­тегическите ефекти и специфичните цели, концепции и ресурси. Това пък ни насочва към историческата обосновка на третата аксиома в съвременната геополитическа динамика: „При държавите, които имат средищно (геополитическо) положение в даден географски регион, в определени условия (повишена конфликтност, войни, вътрешнополитическа нестабилност - б.а.) съществува тенденция те да се разделят на отделни автономни единици, изгубвайки унитарността си”[46]. Става дума за т.нар. „пивотни държави”, които, като територия, имат геостратегическо значение, намирайки се на определени геополитически линии[47] на съприкосновение и на явна или скрита борба за надмощие между различни субекти в системата на международните отношения. Те представляват своеобразно геополитическо метаполе[48].

Четвъртото базисно свойство олицетворява влиянието на релативизма в „Голямата стратегия” - качествената нестабилност на явленията и тяхната зависимост от различни условия и ситуации в стратегическата среда на сигурност. Според  проф. Херфрид Мюнклер, новите войни нямат нито начало, което може да се идентифицира, нито край, който може да се маркира[49]. Това откриваме и в съвременната теория за хибридната война през ХХI век, която пряко кореспондира с променената стратегическа среда за сигурност, а е и с ясни послания за връзка с четвъртата аксиома от теорията на геополитическата динамика: „Държавите, които се разделят в резултат на вътрешни кризи, етнически конфликти и вътрешнополитическа нестабилност, предизвикват кумулативни[50] процеси. Тези  кумулативни процеси довеждат до трайно изтощаване и до подчиняването/ разделянето на територията им в даден геополитически регион[51] между двама или трима съседи. Съпроводени са с мащабна демонстрация на сила и военна мощ и са последвани от война[52] между определени доминиращи и малко на брой съперници/претенденти за тези територии”[53].

Пето базисно свойство

„Голямата стратегия” създава дилема по отношение на сигурността.  Веднъж оповестена или приложена, всяка стратегия заплашва статуквото, т.е. съществуващия баланс, и създава риск за равновесието на/в стра­тегическата среда на сигурност. Допускаме, че това базисно свойство е по-скоро генерирано от регулативните принципи на съответствието, инвариантността, наблюдаемостта и симетрията. Тези принципи влизат в евристичния арсенал (откриване в условията на неопределеност) на изследванията в теорията на „Голямата стратегия”. От друга страна, те служат като едно от средствата за доказване истинността на поуките от военната история и тяхната емпирична обоснованост с характера на връзката между новите и старите теории. „Никой и никога още не е постигнал пълна и окончателна победа завинаги!”[54] - чрез тази констатация на Чарлз Месинджър и в резултат от изложената по-горе аргументална събитийно-фактографска база достигаме до историческата същност на петата аксиома в съвременната теория на геополитическата динамика: Прекомерното разширяване (overextension) вследствие на териториална експанзия води до ресурсно пренапрежение и държавен разпад[55].

Проф. Рандъл Колинс уточнява тази аксиома с помощта на два критерия:

- т.нар. „покачване на нивото на уязвимост” на отделни региони, което води до налагането на влияние, доминация или контрол от страна на геополитически съперник, и по-голяма възможност за сепаратизъм, породена от социално-икономическата, демографската и етнокултурното специфика, степента на развитие на инфраструктурата и наличието на военни ресурси (дислокацията на военни групировки и сили за сигурност);

- състав на етническите общности в отделните региони, които не принадлежат към „сърцевидната земя”, или хартланда” (heartland) [56].

Всеки нов „етнически пояс” рязко понижава моралния дух на войските на завоевателите, а това, от своя страна води, до нарастване волята за съпротива на подвластните народи[57].

Шесто базисно свойство

„Голямата стратегия” се фокусира върху предпочитаното крайно състояние сред възмож­ните в динамичната стратегическа среда на сигурност. Докато „Голямата стратегия” дефинира „пътя към бъдещето”, стратегическото намерение очертава „посоката” към стратегическа цел.  Шестото базисно свойство представлява сублимацията (от лат. sublimo, т.е. възвисявам, пренасочвам, в смисъл - пренасочване на цялата енергия от предполагаемото към възможното) от желаното стратегическо намерение към постижимата цел. Тук откриваме и първата взаимовръзка между теорията на „Голямата стратегия” и ТГПД: държава или група държави с геополитически ресурси за влияние разширява своята “експанзия” по най-изгодното направление за овладяване на природните ресурси и налагане на “своя” модел на политическо, икономическо и културно развитие в регион с нееднородни в етнокултурно отношение и конфликтни във взаимоотношенията си страни[58].

Седмо базисно свойство

„Голямата стратегия” е изключително човешко на­чинание и съзидание. Тя е нещо повече от чисто интелектуално разглеждане на обективните фактори. Ролята на системата от убеждения или вярвания и културните разбирания на дадена държава (общество) са важни при разработването и изпълнението й. Това базисно свойство създава стратегическата култура на държавата, която е съвкупност от ценности, визия, мисия и политика.

Осмо базисно свойство

„Голямата стратегия” е свързана с "триенето" (по аналогия на тълкуването му от Карл фон Клаузевиц, който нарича "триене" умората, дребните грешки и шанса, които довеждат добрите планове до провал, вместо до успех). Противопоставянето е свойст­вена характеристика, а "триенето" е различието между идеална­та „Голяма стратегия” и прилаганата реална „Голяма стратегия”. Това базисно свойство олицетворява хетерогенността, която предполага различна продуктивна стойност между „идеалното” и „реалното”. Осмото базисно свойство формира сциентизъм и антисциентизъм (от лат. – scientia i antiscientia – наука и антинаука) - противоположни, борещи се помежду си форми в теорията и практиката на „Голямата стратегия”. С това обосноваваме и втората взаимовръзка между теорията на „Голямата стратегия” и ТГПД: държави, които се намират в зоните на геополитическо съперничество на “великите” сили и/или военно-политическите (политико-военните) съюзи, формират тенденция към преминаване от една сфера на влияние към друга или пък в тях настъпва вътрешнополитическа, етнорелигиозна, етнокултурна и териториална дивергенция, изразяваща се в продължителна гражданска война.

Заключение

Чрез практическото съчетаване на теорията на „Голямата стратегия” и съвременната теория на геополитическата динамика се реализира разгледаният от проф. д-р Николай Слатински „комплекс за сигурност”[59] при оценката и анализа на регионалната среда за сигурност през ХХI век.

Въведеният от Бари Бузан, Оле Уевер и Яп де Вилде комплекс за сигурност много бързо става класически за международните отношения референтен обект, който служи за характеризиране и изследване на регионалните подсистеми от държави, като обекти на анализ по отношение на сигурността и, освен това, отчита присъщите на съответния регион особености, подчертаващи неговата относителна автономност и уникалност[60].

За да съществува реално регионалният комплекс за сигурност, като подструктура на международната система, и за може той да изпълнява ефективно своето предназначение, е необходимо между държавите в комплекса да е налице определена взаимна зависимост по отношение на сигурността и в същото време да съществува известно "безразличие" между държавите от комплекса и съседните държави[61].

Съвременната теория на геополитическата динамика на проф. Рандъл Колинс може успешно да бъде използвана за оценки и анализи на геостратегическото  значение на различни ключови конфликтни геополитически зони, включително Близкия и Средния Изток, Кавказ и Югоизточна Европа.

Литература:

[1] Констан, Бенджамен. Курс по конституционна политика. Том 1. За свободата при модерните народи. С., Кама, 2002, с. 79.

[2] Леер, Генрих. Опытъ критико-историческаго изследованнiя законовъ искусства веденiя войны. (Положительная стратегия). Сочiнение.Частъ Первая. С. Петербург, 1869.Електронен вариант.

[3] Пак там, с. 9.

[4] В геополитиката, аксиома или постулат е твърдението, което не е доказано или демонстрирано, а се разглежда като подразбиращо се от самосебе си. Твърдението се приема за вярно и служи като основа за извеждането на други дедуктивни истини за да се изследва, кога една теза (извод, заключение) в геополитиката следва логически от определени хипотези (предпоставки).

[5] В геополитиката военноисторическата реконструкция се използвана като метод за описание, оправдаване и аргументиране на реализирането на определени геостратегически цели на държавата. Вж. по-подробно библиографията към: Gordon A. Craig. Delbrück: The Military Historian // Makers of Modern Strategy / ed. by Peter Paret. — Princeton University Press, 1986.

[6] Историческата география е интердисциплинарна и помощна историческа дисциплина, която изучава възникването, развитието и историческите особености на географията като наука и научно знание. Като свои методи на изследване историческата география използва историческия анализ и географския анализ:физикогеографски, политикогеографски, икономогеографски, геодемографски, както и геополитически анализ на средата за сигурност.

[7]Американски социолог, доктор по философия, преподавател в Пенсилванския университет. Изследовател на историческата макросоциология, теорията на революциите и разпада на държавност, геополитическата теория за етничността, теорията на интелектуалните мрежи. Създател на съвременната теория на геополитическата динамика.

[8] В геополитиката наративът се разбира като текст, за който е характерно обективно описание на поредица от хронологични и причинно-следствено свързани събития в историята и теорията на геополитиката, тълкувани от различните геополитически школи като фундаментални.

[9] Вж. по-подробно: Collins, R. The Sociology of Philosophies. A Global Theory of Intellectual Change. Belknap Press of Harvard Univ. Press, 1998.

[10] Заимствайки от Томас Шелинг базовата терминология, но от гледна точка на геополитиката. Томас Шелинг е професор по политическа икономия в Института по държавно управление "Джон Ф. Кенеди" към Харвардския университет. Сред по-известните му книги, които са свързани от терминологична гледна точка с теорията на геополитическата динамика, са "Международна икономика", "Стратегия на конфликта" и "Оръжие и влияние". През 1977 е отличен с наградата за политическа икономия "Франк Е. Сейдман", а през 2005 получава Нобелова награда за икономика.

Вж. по-подробно: Шелинг, Томас. Стратегия конфликта. М., 2007 (пер. с англ.). https://psv4.vk.me/c423123/u168073/docs/816bdd80dd64/Shelling_T_Strategia_Konflikta.pdf?extra=gCcGS1b6VbhE0XzTO00c3UFDwAm2Dkw98GQn-QdjvTfyBFnPi-LGjR_mm3he4oPZngOHIevW6AeyrPA3MovLtYoRqglXob1gAc0o9Qwp7-2OEFHEFnofBJUnvMbU_Q&dl=1  (достъпен 18.04.2016)

[11] Вж. по-подробно: Чернавский Д.С., Чернавская Н.М., Малков С.Ю., Малков А.С. Математическое моделирование геополитических процессов // Системные проблемы качества, математического моделирования, информационных и электронных технологий. Часть 7. Имитационное моделирование и конфликтология. - М.: Радио и связь, 2003, с.150-170.

[12] Общотеоретическите основи на геополитическото моделиране са представени в произведенията на бащите-основатели на геополитиката като наука. Вж. по-подробно: Агеев А.И., Куроедов Б.В. Особенности применения методологии стратегической матрицы при прогнозировании развития государств (на примере России и Китая). – М.: Институт экономических стратегий, 2008, Мэхен А. Влияние морской силы на историю 1660-1783 / Пер. с англ.– М-Л.: Воениздат, 1941, Снесарев А.Е. Единая военная доктрина // Военное дело, 1920, №8, с.109-111, Morgenthau Hans J. Politics Among Nations. The Struggle for Power and Peace. – 4th ed. – N.Y.: Alfred A. Knopf, 1967, Organski A.F.K. World Politics. – N.Y.: Alfred A. Knopf, 1958, Арон Р. Мир и война между народами / Пер. с фр. под общ. ред. В.И. Даниленко. – М.: NOTA BENE, 2000, Кнорр К. Военный потенциал государств / Пер. с англ. – М.: Воениздат, 1960, Fucs W. Formeln zur Macht. Prognosen uber Volker, Wirtschaft, Potentiale. – Stuttgart: Deutsche Verlags-Anstalt, 1965, German C. A tentative evaluation of world power // The Journal of Conflict Resolution. –1960.–vol.4 (March).– pp.138-144, Shinn A. An Application of Psychophysical Scaling to the Measurement of National Power // Journal Politics. – 1969. – vol. 31. – pp. 132–151, Cline R.S. World Power Assessment. A calculates of strategic drift. – Wash: Georgetown University. The Center for Strategic and International Studies, 1975, Organski A.F.K., Kugler J. The War Ledger. – Chicago and London.: The University Press, 1980, Саати Т. Принятие решений. Метод анализа иерархий.– М.: Радио и связь, 1993, Глобальный силометр // Политический журнал, 2005, №3.

[13] Приемаме определението за геостратегия, дадено от проф. Колин Грей. Вж. по-подробно: Gray, Colin S.; Geoffrey Sloan. Geopolitics, Geography and Strategy. London and Portland, Oregon: Frank Cass. 1999, p. 3 и http://www.strategicstudiesinstitute.army.mil/pubs/people.cfm?authorID=44 (достъпен 19.04.2016)

[14] В геополитиката, геополитическата аперцепция е възприятие, при което познанието се придобива въз основа на по-рано придобити представи; възприемане, схващане в зависимост от личния опит на възприемащия. Осъзнато възприятие за разлика от неосъзнатото. В геополитиката се възприема по-скоро като геополитическа традиция, въздействие и влияние на дадена държава.

[15] В геополитиката, под логико-математическо моделиране на геополитическите процеси се разбира комплекс от модели, отразяващи поотделно всяка от основните характеристики на стратегическата среда за сигурност, които се намират при построяването и анализа в същата взаимовръзка, както и самите характеристики, включвайки: структурен модел, отразяващ структурата на съдържанието на геополитическите процеси като съвкупност от априорна и апостеорна информация; информационен модел, отразяващ системата на информация като съвкупност от показателите и връзките между тях; функционален модел, който се разполага между областта на геостратегическите цели и областта на геостратегическото действие, отразяващ системата от функции на управление на геополитическите процеси като съвкупност от управленските задачи и връзките между тях

[16] В геополитиката, под математическо описание на геополитическия анализ се разбира идентификация - експерименталният подход за изграждане на математически модел. При него, на базата на достъпни априорни данни за изследвания обект (система), се формира математическо описание на тези негови аспекти, които данните отразяват. Идентификацията рядко намира приложение в чист вид, тъй като данните съдържат, освен информация за обекта, и неопределености. Ако изцяло се разчита на данните, е възможно да се получи модел, който не отразява достоверно описваните аспекти на обекта. Затова винаги има стремеж идентификацията да се комбинира с другия подход за построяване на модел - аналитичното геополитическо моделиране.

[17] В геополитиката, под геополитическа устойчивост на държавата на регионално ниво се разбира онази стабилност на държавното устройство, политическите, икономическите, военните, демографските и социокултурните ресурси и възможности, които биха гарантирали реално допустима вътрешна и външна сигурност, запазване на приоритетните национални интереси в относително изменчивата регионална среда за сигурност и тяхната реализация с възможност за регионално геополитическо влияние и геостратегическо въздействие в ключови геополитически зони. При геополитическа устойчивост на държавата на регионално ниво, тя може да се превърне в успешен балансьор във външнополитическа конфликтна среда и незаобиколима „активна единица” в полето на праксеологията. Вж. по-подробно: Монбриал, Тиери. Действието и системата на света. С., Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, с. 56-57.

[18] Вж. по-подробно: Винокуров Г.Н., Коняхин Б.А., Подкорытов Ю.А. Геополитический статус Китая как фактор российской политики ядерного сдерживания Соединенных Штатов // Стратегическая стабильность, 2008, №2, с.49-53.

[19] Вж. по-подробно: Акаев А.А., Малков С.Ю. Геополитическая динамика: возможности логико- математического моделирования // Геополитика и безопасность, 2009, №4(8), с.39-55.

[20] В геополитиката, под геоисторическо време се разбира определен времени период , в който се разпознават външнополитически и вътрешнополитически характеристика на държавата, превръщайки я в обкет на геополитическо влияние, военна агресия, осъществяване на чужди геостратегически цели или тя самата има потенциал да осъществява същите в даден регион.

Вж. по-подробно:Модесов, Сергей. Системно-ресурсный подход к геополитике XXI века. http://ni-journal.ru/archive/dc347408/47943eaf/f4b2dd12/be634fe1 (достъпен на 18.04.2016 г.)

[21] Вж. по-подробно: Collins R. Prediction in Macrosociology: The Case of the Soviet Collapse // "American Journal of Sociology", May 1995, p. 1552 — 1593, р. 1583 // Коллинз, Р. Предсказание в макросоциологии: случай советского коллапса // "Время мира", 2000, вып. 1.

[22] Вж. по-подробно: Skocpol, Th. States and Social Revolutions. N.Y.: Cambridge Univ. Press, 1979. Skocpol, Th.  Social Revolutions in the Modern World. . N.Y.: Cambridge Univ. Press, 1994.

[23] Вж. по-подробно: Ibn Khaldun. The Muqaddimah: An Introduction to History, translated from the Arabic by Franz Rosental. N.Y.:Pantheon Books, 1958.

[24] Вж. по-подробно: D’Encause, E. Decline of an Empire: the Soviet Socialist Republics in Revolt. N. Y.: Harper and Row’ 1979.

[25] Вж. по-подробно: Hodgson, M. The Venture of Islam: Consciense and History in a World Civilization. 3 vils, Chicago.: 1974.

[26] Карякин, В. В. Современная геополитическая динамика Ближнего и Среднего Востока. М., 2010, с.17.

[27] Вж. по-подробно: Gladstone, J. Revolution and Rebellion in the Early Modern World. Berkeley.: Univ. of California Press, 1991.

[28] Клиодинамиката е интердисциплинарна изследователска област, която използва понятийния и етимологическия апарат, методите и методологията на геополитиката, военната история,  математиката и социологията, прилагайки математическото моделиране на социално-историческите процеси.

[29] Вж. по-подробно: Тотев,  Васил, Георги Димов. Постулатите или предпоставките на теорията за „голямата стратегия”. //  Военна академия „Г. С. Раковски”, Факултет „Национална сигурност и отбрана”, “Венната стратегия и предизвикателствата на XXI век”, Годишник, С., 2008, с. 122-132. Пак там, с.14.

[30] Вж. по-подробно: Димов, Георги. “Националната военна стратегия – баланс на амбиции и способности”. //  Военна академия „Г. С. Раковски", Факултет „Национална сигурност и отбрана”, Годишник, С., 2009 г.с. 10-22.

[31] Hart, L. Strategy. New York, 1991, p. 322. Вътов, Красимир. Идеи за размисъл върху развитието на военната стратегия. //  Военен журнал, 2006, бр. 3, с. 47.

[32] Вж. по-подробно: Пантев, Пламен. Центрове на сила в международните отношения и проблемът за поляритета през XXI век. С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2014.

[33] Вж. по-подробно: Най, младши, Джоузеф. Бъдещето на силата. С., Военно издателство, 2013, с.15.

[34] Кисинджър, Хенри. За Китай. С., Труд Издателска къща, 2012, с. 447.

[35] Нилланс, Робин. Генералы великой войны. Западный фронт 1914-1918. М., Астраль-АСТ, 2005, с.25. Вж. по-подробно:”British Generalship in the Twentieth Century”, p. 76.

[36] Лиддел Гарт, Б. Х. Стратегия непрямых действии. М., изд. Иностранной литературы, 1957, с. 488.

[37] Тотев,  Васил, Георги Димов. Постулатите или предпоставките..., с. 122.

[38] Пак там. Вж. по-подробно: Joint Staff, J-7, Joint Publication 1-02, Department of Defense Dictionary and Associated Terms, Washington, DC: U.S. Joint Staff, November 30, 2004, p. 509.

[39] Вж. по-подробно:Доцев, Николай. Отбраната в Стратегията за национална сигурност. //  Аспекти на сигурността. Сборник. Дипломатически институт при Министъра на външните работи на Република България. С., 2012, с. 23-34. Collins, John M. Military Strategy: principles, practices, and historical perspectives-Washington, DC: Brassey’s, 2002, 4 p.

[40] Пак там.

[41] Пак там.

[42] Розов, Николай. Современная теория геополитической динамики: реконструкция исследовательской программы Р.Коллинза. http://www.archipelag.ru/geopolitics/osnovi/supposition/theory/ достъпен на 30.03.2016).

[43] Вж. по-подробно: Тотев, Васил, Георги Димов. Постулатите или предпоставките на теорията за „голямата стратегия”. // Военна академия „Г. С. Раковски”, Факултет „Национална сигурност и отбрана”, “Венната стратегия и предизвикателствата на XXI век”, Годишник, С., 2008, с. 122-132, с. 127.

[44] Семерджиев, Цветан. Стратегия…, с. 60.

[45] Розов, Николай. Современная теория геополитической динамики: реконструкция исследовательской программы Р.Коллинза. http://www.archipelag.ru/geopolitics/osnovi/supposition/theory/ (достъпен на 30.03.2016).

[46] Розов, Николай. Современная теория геополитической динамики: реконструкция исследовательской программы Р.Коллинза. http://www.archipelag.ru/geopolitics/osnovi/supposition/theory/ достъпен на 30.03.2016).

[47] В геополитиката, под геополитически линии се разбират структурообразуващите фактори в организацията на геополитическото пространство. Геополитическите линии могат да бъдат сухопътни (сухоземни), морски и въздушни комуникации, най-важните направления за пренос на енергия и пътищата за транспортиране на суровини. За кнтрола на геополитическите линни съществува постоянна скрита или явна борба между големите геополитически играчи и регионалните сили. Сирота, Н. М. Геополитика. СПб, 2006, с.13.

[48] В геополитиката, под геополитическо метаполе се разбира пространство, което е пресечна точка на осъществяването на определени геостратегически цели от няколко държави. Плешаков, К. В. Геополитика в свете глобальных перемен. // Международная жизнь. 1994. № 10, с. 32-34.

[49] Мюнклер, Херфрид. Новите войни С, Изток-Запад, 2006, с. 25.

[50] Кумулативен- нарастващ, натрупващ се, усилващ се, който се събира, добавъчен. Кумулативни могат да бъдат суми, резултати и др. Примери: "кумулативен ефект", "кумулативен пакет" и др. в юридическата терминология: "кумулативно" = едновременно налични, в отношение на кумулация

[51] В геополитиката, под геополитически регион се разбира пространство, което се характеризира с висока конфликтна интензивност на политическите, икономическите, военностратегическите, търговските, културните, етническите и демографските взаимозависимости между държавите (Югоизточна Европа, Близък Изток, Кавказ, Югоизточна Азия и др.)

[52] Войната може да е с неконвенционални средства - информационни, икономически и др., които биха допринесли за постигане на определена политическа цел.

[53] Розов, Николай. Современная теория геополитической динамики: реконструкция исследовательской программы Р.Коллинза. http://www.archipelag.ru/geopolitics/osnovi/supposition/theory/ (достъпен на 30.03.2016).

[54] Месенджер, Ч. Энциклопедия воин ХХ века. М., 2000, с. 7.

[55] Розов, Николай. Современная теория геополитической динамики: реконструкция исследовательской программы Р.Коллинза. http://www.archipelag.ru/geopolitics/osnovi/supposition/theory/ (достъпен на 30.03.2016).

[56] Collins R. Weberian Sociological Theory. N.-Y. Cambridge Univ. Press. 1986, p. 190. Stinchcombe A. Constructing Social Theories. N.Y.: Harcourt Brace, 1968.

[57] Collins R. Weberian Sociological Theory. N.-Y. Cambridge Univ. Press. 1986, p. 191.

[58] Карякин, В. В. Современная геополитическая динамика Ближнего и Среднего Востока. М., 2010, с.30.

[59] Слатински, Николай. Петте нива на сигурността…, с. 153.

[60] Пак там.

[61] Пак там, с. 154.

* Преподавател във Военна академия "Г.С. Раковски"

{backbutton}