Форумът "Дарендорф" (по името на германския политолог Ралф Дарендорф, 1929-2009) беше създаден през 2010 от германското Висше училище за управление Hertie, Лондонското училище по икономика и политически науки и немската фондация Mercator. Основната му цел е организирането на дискусии за развитието на отношенията между Европейския съюз и пет ключови държави и региони: Китай, Близкия Изток и Северна Африка, Северна Америка, Русия/Украйна и Турция.
През май 2016 форумът публикува изключително интересния доклад "Европейският съюз в света през 2025" (1), изготвен под редацията на Моника Сус и Франческа Пфейфер от над 60 авторитетни експерти от различни европейски държави (за съжаление, сред тях няма българи), плюс неколцина специалисти от Русия, Украйна и Турция.
Акцентът в доклада е поставен върху сценариите за развитие на ЕС през следващите десетина години, евентуалната еволюция на неговата външна политика и отношенията му със САЩ, Китай, Русия, Украйна, Турция и средиземноморските държави. За целта са разработени цели 18 различни сценарии, някои от които изглеждат съвсем реални, докато други са по-скоро ексцентрични. Те отразяват визиите на европейската експертна общност за това, какво точно представлява ЕС и какви са основните характеристика на държавите, с които му се налага да взаимодейства. И тъй като става дума за наистина много сценарии, по-долу ще се опитам не да разглеждам всеки поотделно, а по-скоро да очертая основните идеи и виждания, които се съдържат в тях.
Възможната деградация на европейския проект
Най-голям интерес, разбира се, пораждат представите на водещите европейски експерти за бъдещето на самия ЕС и по-нататъшното развитие на интеграционния процес. И макар, че в доклада не се съдържат прогнози за това, способността или неспособността на Съюза да действа като един играч на международната сцена е сред базовите предпоставки в повечето сценарии. Тъй като очевидно не са специалисти по политическата система и вътрешните аспекти на активността на ЕС, авторите градят предположенията си по този въпрос не толкова върху конкретни аргументи, колкото върху собствените си усещания и схващания за развитието на събитията.
Очевидно е, че тези схващания са по-скоро песимистични, доколкото в повече от половината (десет) от общо 18-те съдържащите се в доклада сценария, се акцентира върху възможността за ерозирането на политическото единство в ЕС, нарастване на разногласията между страните членки и дори началото на процес на обратно предаване на компетенции от Брюксел към националните правителства. Впрочем, в редица сценарии се съдържат и по-остри формулировки, като се говори например за възможна парализа на ЕС. Макар че авторите съзнателно не задълбават в причините за деградацията на Съюза, внимателният прочит на изготвените от тях сценарии позволява да посочим основните измежду тях: икономическата стагнация, възходът на "десния радикализъм" и популизма (в няколко сценарии се говори за тенденции към авторитаризъм и "хипернационализъм" в редица държави от ЕС), концентрирането на вниманието на елита върху вътрешните проблеми, както и неспособността да се формулират общи отговори на предизвикателствата, свързани с миграционното нашествие и бума на тероризма. Подчертава се, в частност, че парализирането на ЕС може да се съпровожда с отказ на европейските нации от "идеологическите фундаменти в сферата на човешките права".
Твърде показателно е многократно повтарящото се предположение, че причина за деградацията на ЕС може да стане и развитието на информационните технологии, което ще ограничи възможностите на европейските елити да "управляват обществените представи". Очевидно авторите на този сценарий изпитват много сериозни съмнения относно това, доколко т.нар "европейски ценности" присъстват трайно в съзнанието на населението на държавите от ЕС и затова смятат, че за да се наложи "правилното проевропейско мислене" в рамките на Съюза е необходимо елитът да упражнява ефективно "цивилизоващо" въздействие върху масите. Което доста напомня комунистическата практика за "управляване на обществените представи".
И така, в повече от половината сценарии (десет от общо осемнайсет) се прогнозира деградацията на ЕС. За разлика от тях, в шест сценария се залага на укрепването на политическото единство вътре в Съюза. Само в два случая авторите не изказват ясно мнението си по темата, но от анализа на предложените от тях сценарии се вижда, че предполагат запазването на ЕС в сегашния му вид. Тоест, основната идея на експертите е, че кризата е очевидна, като за ефективното и преодоляване е необходима по-нататъшната централизация на управлението в ЕС (точно това впрочем заявиха и лидерите на водещите държави от т.нар. "Стара Европа" непосредствено след като станаха ясни резултатите от британския референдум), но в същото време рискът от деградацията и дори разпадането на Съюза е съвсем реален. В този смисъл не е изненадващо, че повечето прогнози за отслабването на ЕС, очертават доста мрачен сценарий за развитие на събитията в Европа и света.
Възможният изолационизъм на САЩ и последиците за Европа
Като ключова предпоставка в редица, съдържащи се в доклада, прогнози се разглежда възможността САЩ да се ориентират към политика на изолационизъм. Това би могло да стане или в резултат от подема на национализма в тази страна, или заради разногласията в рамките на трансатлантическата общност, или пък като последица от преориентацията на американската външна политика към сдържането на Китай.
Американската външна политика се разглежда като ключов фактор за бъдещото развитие на европейския проект в 11 от общо 18-те сценария, като се смята, че нейното влияние ще бъде най-голямо по оста ЕС-САЩ, ЕС-Китай и ЕС-Русия/Украйна. В същото време тя не се разглежда като такъв фактор по осите ЕС-Турция и ЕС-Средиземноморския регион. В шест от споменатите 11 сценария, експертите прогнозират, че САЩ ще вървят към по-голям изолационизъм, което ще се отрази негативно на трансатлантическата общност. Опасенията им са свързани най-вече с възможната победа на Доналд Тръмп на президентските избори през ноември 2016. Това е наистина важно заключение, защото поставя под съмнение самия фундамент на постбиполярния свят.
Впрочем, специалистите изглеждат раздвоени по въпроса, дали подобно развитие е риск или шанс за Европа. Два от лансираните от тях сценарии очевидно са неблагоприятни за ЕС ("Крахът на Запада" и "Създаването на врага", като в последния Западът също губи влиянието си върху развитието на глобалните процеси). В един от сценариите се разглежда възможността за остро съперничество между ЕС и САЩ за лидерство в технологичната сфера, като се прогнозира, че след поредица от кризи двамата играчи вероятно ще бъдат принудени да формулират някакви общи правила.
Последните три сценария са по-благоприятни за Европейския съюз. В единия от тях се прогнозира, че ЕС може да поеме ролята на глобален хегемон, ако Вашингтон бъде принуден да се откаже от нея, а във втория - че Съюзът ще успее да си гарантира доминиращи позиции в т.нар. Голяма Европа, като стабилизира региона след евентуалната смяна на режима в Москва. Още по-любопитен изглежда сценарият, озаглавен "Вятърът на промените", който също се основава на изолационизма на САЩ: според него, пасивният и отслабващ ЕС ще формира своеобразен "концерт на силите" с набиращата мощ Русия, провеждаща "твърда, но конструктивна" политика и действаща като лидер на източната половина на Европа.
В същото време, авторите на доклада просто не си представят, как биха се развили отношенията между ЕС и Китай, ако Европа внезапно се лиши от американския "чадър" в сферата на сигурността, или пък ако САЩ загубят глобалните си лидерски позиции.
Според тях обаче, рискът от изолационизма на Съединените щати или появата на системни противоречия в трансатлантическата общност е сериозен. По-голямата част от свързаните с подобно развитие сценарии (включително за отношенията на ЕС с Китай) предвиждат редица негативни последици за Съюза. От друга страна, положителните прогнози се очертават като по-малко вероятни. Това означава, че въпреки всички противоречия, европейският елит продължава да е заинтересован от стратегическото партньорство с Вашингтон и евентуалното му прекратяване може да стане само по инициатива на САЩ.
От мека към твърда сила
Както е известно, ценностната основа е сред системообразуващите характеристики на външната политика на ЕС. Както показват действията на Брюксел обаче, това съвсем не изключва прилагането на двойни стандарти или избирателното използване на въпросните ценности. В доклада на Форума "Дарендорф" този въпрос също се дискутира, като авторите посочват сред основните задачи, които са си поставили, "да дефинират ориентирани към бъдещето интереси на ЕС и, как тези интереси могат да се съгласуват с ценностите, които Съюза се опитва да защитава и проектира". В тази връзка, те акцентират върху въпросите, до каква степен и колко често ЕС е склонен да дава приоритет на интересите, пред ценностите и, какви би трябвало да са характеристиките на държавата, която не споделя европейските ценности, за да може в отношенията си с нея Съюзът да се ръководи не от ценностите, а от интересите?
Ако изключим няколкото сценария, в чиито рамки европейското общество само решава да се откаже от "европейските ценности", поради появата на масови ултранационалистически настроения в Европа или пък заради отказа от спазването на редица права в името да се избегне миграционния колапс, в доклада остават 14 други сценария, като в 7 от тях експертите прогнозират, че Брюксел ще бъде склонен да поддържа конструктивни отношения с т.нар. "авторитарни" държави без да им поставя въпроса за "ценностите". Тоест, европейската експертна общност е склонна да признае, че на фона на сегашната глобална нестабилност опитите на ЕС да гради външнополитическата си стратегия на основата на "меката сила" и износа на собствените принципи и ценности са се провалили. Ако станем свидетели на подобна принципна промяна на подхода към външната политика не само сред европейските експерти, но и сред политиците, можем да очакваме такав промяна и в досегашната външнополитическа стратегия на Брюксел, включително по отношение на Русия. Разбира се, дори ако ЕС действително се преориентира от "ценностна" политика към т.нар. realpolitik, това съвсем не означава бързо подобряване на отношенията му с Москва.
Впрочем, много е вероятно, че Съюзът е склонен да провежда realpolitik не толкова по отношение на Русия, колкото спрямо Китай. Както е известно, макар и с по-ниски темпове, китайската икономика продължава да демонстрира завиден растеж, страната осъществи технологичен пробив, реформира образователната си система и сферата на науката. В момента Китай е глобален лидер в редица направления на технологичното развитие и дори "налага собствени технически стандарти в глобалния износ". Освен това, както посочват авторите на доклада, Китай е "надежден и активен участник в международните организации и режими", съобразява се с международното право и "последователно се стреми да развива широко сътрудничество с най-големите и силни играчи, т.е. с ЕС и САЩ". Разбира се, те напомнят, че Пекин е склонен "да потиска опозицията", но акцентират върху способността му да запазва политическата стабилност и да осъществява "ефективно управление". Според тях, в тази ситуация ЕС следва "да намери прагматичния подход към един авторитарен режим".
Впрочем, те не изключват възприемането на подобен подход и към Русия, ако тя демонстрира "готовност към конструктивното си ангажиране" и "силно, но честно лидерство" в региона. Прогнозира се, че тази бъдеща Русия ще заема "твърда, но лишена от негативни конотации, позиция" към Европа и ще действа като "партньор, а не като грабител". При това "твърдостта" на Русия се свързва с нейните икономически успехи, базиращи се на привличането на преки чуждестранни инвестиции и придържане към правилата на Световната търговна организация (СТО).
Освен това, експертите подчертават възможността за прагматично сътрудничество на ЕС с "полудемократична Турция, която междувременно се превърна в регионален хегемон" и дори с държавите от Средиземноморския регион, постигнали определени икономически успехи на основата на китайския модел на "мек авторитаризъм".
Тоест, излиза, че за да разчитат на всеобхватни прагматични отношения с ЕС, т.нар. "меки авторитарни режими" следва да демонстрират икономически растеж (особено ако се базира на високите технологии), вътрешнополитическа стабилнност и конструктивна ангажираност в сферата на външната политика.
Според два от сценариите в доклада, ЕС ще бъде склонен да си затвори очите за авторитарния характер на държавите, които му оказват съществена помощ за отразяването на сериозните външни заплахи, като например миграционната криза. Те обаче не вярват, че тази схема може да се превърне в основа за дългосрочни отношения, тъй като помагайки на ЕС да ликвидира въпросната външна заплаха, авторитарният му партньор рискува след това да загуби ценността си за Брюксел.
Сценариите касаещи оста ЕС - Русия/Украйна
Както вече посочих, докладът е разделен на две основни части, като първата касае отношенията на ЕС със стратегическите му партньори САЩ и Китай, а втората - тези със съседните държави - Русия, Украйна, Турция и страните от Южното Средиземноморие. Тук мястото да напомня, че ЕС официално има не двама, а цели девет стратегически партньори - САЩ, Китай, Бразилия, Индия, Канада, Мексико, Южна Корея, ЮАР и Япония, но в доклада се разглеждат само първите две държави, които се смятат за глобални сили. Тоест, според авторите, Русия например не е такава сила. Възможно е, те да смятат, че дългосрочното развитие на Русия се определя от такива параметри като числеността на населението и качеството на човешкия капитал, размерите и структурата на националната икономика и способността и за технологично развитие, очевидно игнорирайки активизирането на руската външна политика, модернизацията на въоръжените сили и демонстрацията на реален суверенитет от страна на Москва.
На второ масто, всички сценарии за развитието на отношенията между ЕС и Русия са обвързани с Украйна. Впрочем, доколкото украинската криза не е някакво изолирано явление, а отразява фундаменталните недостатъци на европейската архитектура на сигурност, развитието на отношенията между двата силови полюса на континента, в лицето на ЕС и Русия, задължително следва да бъде обвързано с еволюцията на ситуацията в Украйна и взаимодействието на Киев с Брюксел и Москва. При това не става дума за частни въпроси като принадлежността на Крим или за гражданската война в Донбас, а за бъдещето на Украйна, т.е. дали тя окончателно ще се превърне в "пропаднала държава" или ще съумее успешно да реформира своята икономика и политическия си модел. В това отношение между Москва и Брюксел е налице определено съвпадение на интересите, доколкото никой от тях не иска подобно огнище на нестабилност по границите си.
Тук е мястото да посоча и, че авторите на сценариите, прогнозиращи усилването на Русия и на нейното политическа роля в Европа не дават ясно обяснение, как точно икономическият растеж ще формира основата за нарастването на руското политическо влияние. Така единият от двата сценария за "силна Русия", озаглавен "Крахът на Запада", директно противопоставя икономиката и политиката, посочвайки, че: "руските власти могат да компенсират икономическите провали, провеждайки проактивна външна политика с цел да запазят контрола си над съседните държави". Във втория сценарий (озаглавен "Вятърът на промените") пък сe говори само за опитите да се стимулира руската икономика чрез привличането на чуждестранни инвестиции и стриктното спазване на правилата на СТО, което само по себе не е гарант за икономически растеж. От друга страна, именно устойчивият икономически растеж се посочва като един от ключовите параметри, при чието наличие, ЕС е склонен да развива прагматични отношения със субекти, които не споделят "европейските ценности". Самите автори на доклада обаче не посочват, кои фактори биха могли да гарантират такъв устойчив икономическа растеж в Русия.
В крайна сметка, би могло да се твърди, че докладът на Форума "Дарендорф" действително руши доста стереотипи и генерира редица нови идеи. Сред несъмнените му достойнства са качествената методология, високите професионални качества на авторите и добре структурираният текст. По-важното обаче е, че става дума за истинско аналитично изследване, целящо да накара политиците да се замислят за възможните варианти пред бъдещето развитие на ЕС, а не просто за поредната политическа поръчка на "еврократите" от Брюксел.
Бележки:
https://www.academia.edu/25666702/European_Union_in_the_World_2025_Scenarios_for_EU_relations_with_its_neighbours_and_strategic_partners_eds._M._Sus_F._Pfeifer_Dahrendorf_Forum
* Българско геополитическо дружество
{backbutton}
