Напоследък Eвропейският съюз се превръща във все по-значим играч в сферата на санкционната геополитика. Има няколко причини за това. На първо място, ЕС се превърна в една от най-големите световни икономики, разполагаща с гигантски технологичен, индустриален и човешки капитал.

През последните години в САЩ беше осъществена преоценка на ценностите както по отношение на взаимодействието с Русия, така и на процесите в постсъветското пространство. До този момент, Москва демонстрира сравнителна устойчивост към външния натиск, осъществяван от САЩ и в по-малка степен от ЕС, но по-нататъшната ескалация на този натиск на фона на изострянето на ситуацията в редица критично важни за Вашингтон зони на интереси и сфери на влияние може да доведе до изключително болезнени и невинаги предсказуеми последици.

Събитията от последните седмици в Близкия Изток накараха мнозина да изтръпнат. Поредицата от провокации в района на двете най-важни международни морски артерии - Ормузкия пролив и Оманския залив, породи опасения в световните столици, дестабилизира глобалните пазари и активизира дипломатите.

Според преподавателя в Университета на Кент и старши редактор на канадското списание Global Brief, Закари Пайкин: "Макар руската концепция за т.нар. Голяма Евразия вече е доказала своята целесъобразност за разрешаването на редица външнополитически дилеми, тя продължава да се нуждае от задълбочаване и по-нататъшно развитие.

Призракът на междурелигиозните конфликти продължава да хвърля сянката си върху целия Близък Изток. Често именно тези конфликти се разглеждат като основната причина за хаоса, конфликтите и екстремизма, залели региона. Именно религиозните разногласия са в основата на онова, което мнозина смятат за водещата разделителни линия в Близкия Изток - противопоставянето между сунити и шиити.

В момента съществуват три основни сценария за развитието на Косовския въпрос - непризнаване (т.е. запазване на статуквото), разграничаване (размяна на територии) и принудително признаване чрез въоръжен конфликт. Смятаме, че от момента на подписването на Споразумението за нормализация на отношенията между Белград и Прищина през 2013, политическата линия на Сърбия на практика постепенно се ориентираше към един от тях, а именно - към разграничаването. Зашо?