На 24 март 2019 Сърбия отбеляза 20-та годишнина от незаконното бомбардиране на нейната територия от обединените сили на НАТО. Тези военни действия на Алианса продължиха 78 дни като това беше първият голям конфликт на територията на Европа след разпадането на Съветския съюз и Варшавския пакт.
Докато хронологията на събитията може да обясни в известна степен развитието на процеса и как се стигна до взeмането на това много важно решение от страна на НАТО, отговорът на въпроса „защо?” изисква задълбочен анализ на формиралата се тогава геополитическа обстановка.
Ситуацията в навечерието на бомбардировките
Както е известно, заради реакцията си на повишената терористична активност на сепаратисткта т.нар. Армия за освобождение на Косово (АОК) през 1998, югославските власти бяха обвинени за "репресии срещу етническите албанци". В същото време, с Резолюция 1160 от 31 март 1998, Съветът за сигурност на ООН осъди "... всички терористични актове на Армията за освобождение на Косово или всяка друга група или индивидуално лице и цялата външна подкрепа за терористична дейност в Косово, включително с финанси, оръжие и обучение”. Позовавайки се на Резолюция 1160, на 23 септември 1998 СС на ООН прие Резолюция 1199, изискваща Белград да изтегли войските си от Косово, и призовава „югославските власти и ръководството на косовската албанска общност спешно да влязат без предварителни условия в смислен диалог по въпросите на политическия статут на областта“.
Междувременно, на среща във Виламура (Португалия) министрите на отбраната на НАТО отправиха „предупреждение за активиране“ на кампания за въздушни удари срещу сръбски позиции. В изявлението си те призоваха Белград да "предприеме незабавни мерки за облекчаване на хуманитарната ситуация..., да спре репресивните действия срещу населението и да търси политическо решение чрез преговори с албанското мнозинство". След „предупреждението за активиране”, в средата на октомври Северноатлантическия съвет издаде и „заповед за активиране“, упълномощаваща Върховния командващ на НАТО за Европа генерал Уесли Кларк да инициира „ограничени въздушни удари“ и „поетапна въздушна кампания“…ако югославските власти отказват да спазват Резолюция 1199 на СС на ООН от 23 септември 1998.
Под заплахата от въздушни удари Белград частично оттегли своите сили от Косово, което позволи на АОК веднага да заеме освободените от сръбските сили позиции. През цялото време укрепването на АОК се съпровождаше с организирана от нея терористична дейност и ескалиране на несигурността в района. Междувременно, мисия за проверка под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) трябваше да установи на място спазването на резолюции 1160 и 1199 на СС на ООН.
На 15 октомври 1998, след подписването на споразумение между шефа на югославския генерален щаб и върховния командващ на НАТО за Европа генерал Уесли Кларк в Белград, беше създадена паралелна мисия на НАТО за проверка и въздушен контрол. Според изявлението на пакта, „НАТО ще продължи да бъде подготвена за извършване на въздушни операции, ако те бъдат необходими”. Междувременно, Алиансът стартира операция „Орлово око” (Eagle Eye), използвайки невъоръжени самолети и безпилотни летателни апарати (UAVs). Наблюдението в рамките на „Орлово око” беше координирано с мисията за „наземна проверка“, провеждана от наблюдателни екипи на ОССЕ и от Косовската мисия на дипломатически наблюдатели (Kosovo Diplomatic Observer Mission – KDOM).
В периода 25-26 октомври американският пратеник Ричард Холбрук разговаря с югославския президент Милошевич, като съгласно споразумението между тях, до 2 ноември 1998 Югославия трябваше да приключи преговорите за "рамка за политическо уреждане". На Белград бе даден 96-часов „срок за спазване на това условие“ и Алиансът реши да отложи започването на въздушни удари. Условията, както на споразуменията за проверка на ОССЕ, така и на НАТО, бяха формулирани в Резолюция 1260 на Съвета за сигурност на ООН от 24 октомври. В Прищина също започнаха преговори за политическия статут на Косово между сръбска делегация, водена от президента Милан Милутинович и Ибрахим Ругова, президент на Демократическата лига (DLK), представляваща етническите албанци. На тази среща Милутинович настоя пред пратеника на САЩ Кристофър Хил, че преговорите, произтичащи от Резолюция 1199 на СС на ООН са вътрешен въпрос за страната му.
На 22 януари 1999 в Лондон висши служители на така наречената "Контактна група" от шест държави (САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Германия и Италия) призоваха за мирна конференция, в която да участват югославското правителство и представители на етническите албанци. Тогава НАТО предупреди, че е “готова да действа”, ако мирният план на Контактната група бъде отхвърлен, а по време на посещението си в щабквартирата на Алианса в Брюксел генералният секретар на ООН Кофи Анан се съгласи, че заплахата от сила е "от съществено значение" за осъществяването на натиск върху двете страни за уреждане на проблема.
На 6 февруари 1999 във френския замък Рамбуйе започнаха преговори между правителството на Югославия и представители на албанската въоръжена съпротива. Те бяха проведени под контрола на правителствата на САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия и Русия. На Белград и албанците бе предявен ултиматум да започнат преговори, защото в противен случай ще понесат ударите на НАТО. В ролята си на съпредседатели на конференцията, френският външен министър Юбер Ведрин и британският му колега Робин Кук взеха мерки двете враждуващи страни да не контактуват помежду си преди да се постигне компромис и се подготвят документите за подписване. Преговорите с всяка делегация се водеха поотделно и на различни места в замъка.
В центъра на тези преговори беше заложено изготвеното от Контактната група проектоспоразумение. То даваше широка автономия на Косово за тригодишен преходен период и предвиждаше създаване в областта на независими институции на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Сърбия запазваше териториалната си цялост и контрола върху външната политика, отбраната, валутата, вътрешната търговия, митниците и данъците. Спазването на всички договорености трябваше да се гарантира от силите на НАТО, разположени в Косово. До края на март преговорите не доведоха до споразумение. Докато те продължаваха Алиансът повиши готовността на своите сили в района с цел да могат да осъществята евентуални бъдещи операции в рамките на 48 часа.
След провала на мирните преговори в Париж на които сръбската делегация отказа да подпише споразумението, даващо автономия на Косово и разполагането там на войски на НАТО, армията на Сърбия започна нова офанзива в областта. На 19 февруари, т.е. ден преди крайния срок, генералният секретар на НАТО Хавиер Солана потвърди, че „ако не бъде постигнато споразумение в определения от Контактната група срок, Алиансът е готов да предприеме всички необходими мерки за предотвратяване на хуманитарна катастрофа”. На 22 март 1999 Северноатлантическият съвет на НАТО упълномощи „генералния секретар да вземе решение, при необходимост от по-нататъшни консултации, за по-широк спектър от въздушни операции“ в Европа и ако е необходимо на 23 март 1999 генерал Уесли Кларк да започне въздушни операции в Съюзна република Югославия.
Ден по-късно (24 март 1999) генералният секретар на НАТО Хавиер Солана заповяда на командващия въоръжените сили на НАТО в Европа Уесли Кларк да започне въздушни бомбардировки срещу градове и военни обекти на СР Югославия. Онези, които си спомнят събитието, помнят и насълзените очи на Солана, когато даде заповедта. Очевидно генералният секретар на НАТО още тогава е осъзнавал значението и последствията от нея. Действията на НАТО, под кодовото наименование „Операция Съюзни сили”, бяха осъществени без санкцията на Съвета за сигурност на ООН. Това беше най-голямата предприемана някога от Алианса атака срещу суверенна нация, която всъщност не представляваш реална заплаха за нито един негов член.
Първата цел на бомбардировките беше столицата Белград. Военните действия започнаха с използване на самолети „F 16“ и „F 117 Stelt“ въоръжени с ракети Томахоук и противорадарни ракети AGM 88 HARM. Самолетите излитаха от базирания седмица преди това в Адриатическо море самолетоносач „Теодор Рузвелт” и от авиобазите Авиано и Пиаченца в Италия. Първата въздушна кампания продължи 4 часа, като на сутринта нападенията бяха подновени. От „F 16“ и „F 117 Stelt“ тогава са били изстреляни над 100 ракети, а други 40 са направлявани от спътници. В резултат бяха нанесени поражения на Централния команден пункт на ВВС и ПВО на Югославската армия в планината Фрушка гора, пункта за управление на Генералния щаб на Югославската армия, авиобазата Батайница в Белград, летищата Данилоград в Черна гора и Прищина в Косово. При тези бомбардировки в казармите си загиват много югославски войници. В 0 часа и 53 минути СР Югославия обяви военно положение.
Впоследствие НАТО включи всички свои налични сухопътни и въздушни артилерийски способности, включително стратегически бомбардировачи B-1, B-52, самолети „А-10” и „Апачи”. През април и май продължиха бомбардировките на Белград, Ниш, Прищина, Даниловград, Подгорица, Пирот, и Крагуевац, където бяха нанесени поражения на автомобилния завод „Застава”. В хода им са били изстреляни над 40 000 снаряда и над 1000 крилати ракети. През май 1999 на моста Гърделичка клисура беше ударен пътническият влак от Белград за Атина в който загинаха много хора. На 7 май пък беше бомбардирано посолството на Китай в Белград, където загубиха живота си трима китайски журналисти. Това предизвика дипломатическа криза в американско-китайските отношения.
Въпреки огромните опустошения частите на НАТО не успяха да проникнат в югославската територия, както беше планирано. С настъпването на третия месец на бомбардировките, в характера на военните действия де очерта промяна. Алиансът престана да се извинява за цивилните жертви, твърдейки, че и те са част от „пропагандната машина на Милошевич”. В края на май върховният главнокомандващ на НАТО в Европа генерал Уесли Кларк декларира че въздушната кампания на НАТО все още не е достигнала своя връх и Алиансът трябва да бъде подготвен за повече цивилни жертви. Той потвърди, че „ще се стреми да увеличи броя на въздушните удари в Косово и да разшири обхвата на целите. Мостовете, електроцентралите, училищата и болниците вече се представяха като "легитимни военни цели". Последните са определяха от Центъра за комбинирани въздушни операции на НАТО (Combined Air Operations Centre - CAOC) във Виченца, Италия и бяха "потвърждавани преди пилотите да излетят към обектите."[1]
Бомбардировките на Югославия съвпаднаха с Православния Великден, което пробуди в съзнанието на сърбите мрачните спомени за нападението на нацистка Германия през 1941. На изстрелваните от НАТО боеприпаси можеха да се видят надписи „Това е за вашия празник” и „Щастливо Възкресение”. Тогавашният чешки президент Хавел, когото някои определят като велик хуманист, коментира действията на НАТО така: „Никой не може да се съмнява, че въздушните атаки и бомбите не са породени от материална заинтересованост. Техният характер е изключително хуманитарен: главна роля играят принципите, правата на човека, които имат приоритет даже над държавния суверенитет. Това прави нахлуването в Югославия законно, дори и без мандат на ООН”.
По същото време бившият президент на Финландия Марти Ойва Калеви Ахтисаари заплаши с унищожаване Белград и големите сръбски градове и инфраструктурни обекти чрез използване на стратегически бомбардировачи в цяла Сърбия. Вероятно именно това негово „решително” поведение съществени допринесе Ахтисаари да получи Нобеловата награда за мир през 2008, за „важните си приноси на различни континенти, в продължения на три десетилетия за потушаването на международни конфликти“.
Тези заплахи, както и липсата на реална подкрепа от Русия, принудиха в крайна сметка сръбското политическо ръководство да подпише на 10 юни 1999 в Куманово военно-техническо споразумение за изтегляне на сръбските сили от Косово и замяната им с мироопазващи сили на НАТО. Бомбардировките спряха на 10 юни 1999, а на 12 юни силите на НАТО влязоха от Македония в Косово. С това автономията на Косово беше възстановена, но провинцията остана официално част от Сърбия.[2]
Подготовката на операцията на НАТО
Макар че военните действия срещу „остатъчна” Югославия обикновено се представят само като въздушна кампания на НАТО, операцията беше проведена с наземна инвазия, съвместно с Албания и Македония, под кодовото наименование „Операция Стрела” (Operation Arrow). НАТО стартира подготовка за „въздушна кампания” и „наземна война” почти година преди началото на „хуманитарните бомбардировки”. В края на декември 1997 американският министър на отбраната Уилям Коен посети Скопие за разговори с македонското правителство. Няколко месеца по-късно тези разговори на високо равнище бяха последвани от посещение на министъра на отбраната на Македония Лазар Китаноски във Вашингтон, където той проведе редица срещи в Пентагона. Именно тогава се обсъжда създаването на база на НАТО в Македония
Още в самото начало на планирането на операцията срещу СР Югославия Алиансът обръща особено внимание на формирането и укрепването на Армията за освобождение на Косово. От доклади на разузнавателните служби на САЩ и Германия става ясно, че още от средата на 90-те години АОК получава “скрита подкрепа” и обучение от ЦРУ и германското външно разузнаване (Bundes Nachrichten Dienst - BND). В средата на 1998 тази информация беше потвърдена от американския Департамент по отбраната. Преследвайки предварително планирани мащабни стратегически и икономически цели, Алиансът си поставя за цел настаняването на свои въоръжени части в Македония в непосредствената граница с Косово, съставени предимно от британски и френски военни. За да се улесни това, АОК трябваше непрекъснато да влошава ситуацията в Косово, извършвайки терористични действия.
Година преди бомбардировките (6 май 1998) Съветът на НАТО прави „преглед на усилията на Алианса“ в региона като планира през септември в Македония голямо военно учение под надслов „Максимално съвместно усилие“ (Cooperative Best Effort). Тогава Алиансът декларира, че това не следва да се приема като подготовка за бъдещи въоръжени действия, а цели да се даде възможност за проучване на различни възможности за преодоляване на конфликта.
Дори след резолюциите на СС на ООН против действията на АОК подкрепата за нея от страна на Алианса продължи. Тази подкрепа бе и причината лидерът на АОК Хашим Тачи (тогава едва 29-годишен) да ръководи косовската делегация от името на етническото албанско мнозинство. Така Ибрахим Ругова от Демократическата лига на практика беше отстранен. Очакваше се споразумението да бъде подписано и Косово да се превърне в окупирана територия под военно управление НАТО.
Преди началото на бомбардировките силите на НАТО в региона наброяваха 12 000 войници в Северна Албания и 17 000 в Северна Македония. Освен тях, в Албания бяха настанени 7000 войници на НАТО и „специални сили“, включващи служители от ЦРУ и американски командоси, бойци от британски SAS, норвежки командоси (Hærens Jegerkommando) и специални единици (Forsvarets Spesialkommando). В Босна и Херцеговина вече бяха разположени части на НАТО в рамките на операция „Съвместни усилия” (Joint Endeavour). След началото на въздушната кампания Алиансът продължи да струпва наземни бойни части на македонската граница в очакване на предстоящо военно наземно нахлуване.
По това време Армията за освобождение на Косово разполагаше с Атлантическата бригада от наемници (албанци, родени в САЩ, бойци от Ал Кайда и други), с обща численост 25 000 души. Република Албания поддържаше в бойна готовност своята 2-а пехотна дивизия и можеше да използва бронирани единици.[3] Впрочем, България също даде своя „принос”, като на 7 май 1999 година предостави въздушното си пространство за ползване от НАТО. Срещу тези сили Югославската армия можеше да противопостави 90 хил. души личен състав, а при мобилизация - до 400 хил. души.
Първонаално Алиансът предвиждаше разполагане на окупационни сили в Косово от 50 000 войници, планирайки евентуалното им увеличение до 60 000, с участието на 4 000 военни от САЩ. В края на май представители на Алианса оценяват, че при нападение по суша може да се наложи използването на 150 000 войници. Британският премиер Тони Блеър потвърди изпращането на 50 000 войници от Обединеното кралство като част от тях.
Какво оръжие беше използвано при бомбардировките на Югославия
Научните постижения спомагат за развитие на военните технологии. Създават се нови съединения с разрушителни и отровни свойства, които ежедневно се синтезират в лабораториите на военно-промишлените комплекси. В края на петдесетте години на миналия век в САЩ започнаха да експериментират с въвеждането на флуорид в органични нитросъединения, съдържащи една или повече нитро-функционални групи които са силно експлозивни. Термичното разлагане на нитритните групи произвежда молекулен азот и значително количество енергия.
През 1961, в лабораториите на Арлингтън (Вирджиния), Aerojet-General Corporation провеждат експерименти с въвеждане на флуорид в някои нитросъединения за целите на флота. В хода на тези проучвания, насочени към получаване на ново гориво за ракети с увеличен обхват, са синтезирани флуорирани формали, които са много токсични съединения. Те се използват като допълнение към експлозивите и течните горива.[4]
Поради продължителния процес на разпадане, радиоактивните отпадъци от ядрената индустрия следва да се съхраняват продължително време в сигурни депа. Такъв отпадък е изотоп 238 от обеднения уран (ОУ), който е страничен продукт от цикъла на производство на ядрено гориво и от обогатения уран, използван за създаване на ядрени бомби и производство на плутоний. От старта програмата си за ядрени оръжия през 1940 насам, САЩ съхраняват големи количества ОУ, които се оценяват на около 700 000 тона ураниев хексафлуорид (Uranium hexafluoride - UF6). Разходите свързани със съхраняването на подобно количество са прекалено тежко бреме за Департамента по енергетиката, поради което той насърчава търговската му употреба в различни направления.
С цел да се намалят разходите по съхранението на ОУ в продължение на години се търсят технологии, позволяващи повторното му използване. Поради характеристиките на ОУ, военно-промишленият комплекс започна да го използва в производството на боеприпаси, което се възприема като начин за решаването на проблемите по неговото съхраняване и унищожаване. Въпреки, че ОУ е радиоактивен и токсичен, посочените финансови обстоятелства карат някои среди да твърдят че употребата му за различни цели (включително и за оръжия) е оправдана.
Обедненият уран е с 1,7 пъти по-плътен от оловото и при стрелба с пистолети кинетичната му енергия е достатъчна за проникване в бронята на резервоара или в подземни бетонни бункери. Тази висока плътност го прави особено ефикасен в боеприпаси, противотежести, екрани и дори за бетон с търговска цел (Depleted Uranium Concrete - DUCRETE). Днес различните боеприпаси с обеднен уран включват пистолетни патрони с калибър 7.62 мм и заряди от 20 мм (180 грама), 25 мм (200 грама), 30 мм (280 грама), 105 мм (3500 грама) и 120 мм (4500 грама), проникващи и касетъчни бомби ADAM и PDM. ОУ се използва и в ракетите Томахоук III.[5] Способностите на обвивките с обеднен уран да пробиват бронята на танковете ги правят мощно противотанково оръжие. ОУ е особено ефикасен като бронебойни черупки при 30-милиметров противотанков снаряд, изстрелян от A-10 Тъндърболт. Всяка черупка съдържа 275 г обеднен уран.
При реализацията на военните операции в Близкия Изток, в продължение на години се използват снаряди с обеднен уран. В бомбардировките на Югославия НАТО потвърди използването на боеприпаси, съдържащи обеднен уран (U238). Според официална информация са били използвани около 31 000 бойни глави с общ товар 10 тона обеднен уран. Според разрушителното въздействие и целта, която се преследва, експертите класифицират изстреляните ракети при бомбардировките на Югославия в три основни групи: направлявани и неуправляеми ракети, бомби и касетъчни бомби с обеднен уран и различни видове "меки" бомби, които не причиняват големи разрушения, но нанасят големи щети. Използването на запалителни боеприпаси, съдържащи обеднен уран 238, е начин за водене на радиационно-ядрена война с всички вредни последствия за околната среда. Тоест, на практика, НАТО осъществи ядрена война с ниска интензивност на територията на Европа с многопосочни дългосрочни и трудно определими последствия.
Когато бронирано превозно средство бъде ударено от снаряд с обвивка от ОУ, въздействието и последващото освобождаване на топлинна енергия го възпламеняват, изгаряйки вътрешността на целта. Като запалителен материал, обедненият уран се възпламенява спонтанно при проникване в бронята и при високата температура, която развива (3000 градуса по Целзий), той изгаря до наночастици, стотици пъти по- малки от червените кръвни телца, с размер между 0.5 и 5 микрона. При детонацията се получава уранов оксид и се освобождават силно токсични и радиоактивни вещества. Това е т.н. "смъртоносен прах", който е може би най-опасното последствие от този вид боеприпаси.
Излъчената от ОУ радиация е опасна за човешкото тяло и външно, и вътрешно. Външната радиационна опасност възниква в непосредствена близост до ОУ и се дължи най-вече на бета, гама и рентгеново лъчение. Основната външна радиационна опасност от ОУ е при контакт с открита кожа. След използването на ОУ, като оръжие, в мускула на цивилни жертви близо до бойните полета често се вграждат частици от него. Граничната доза се превишава, ако кожата остане в непрекъснат контакт с ОУ за повече от 250 часа годишно. Когато уранът достигне до други органи на тялото и костната система той може да остане в организма. Поради топлината, при горене частиците на урановия оксид приемат характеристиките на керамиката, неразтворими са във вода, прикрепват се към тялото и могат да развият своя радиоактивен ефект в течение на години.[6] В този случай, дори само една малка частица от ОУ може да предизвика високо ниво на замърсяване с него в урината, което се запазва до края на живота на жертвата.
Основната вътрешна радиационна опасност е от вдишване на аерозолните частици на „смъртоносния прах”. Урановият оксид силно засяга дихателните органи в радиус 300 метра от експлозията, причинявайки тежки изгаряния в лигавицата и последващи злокачествени тумори. Вдишването на 80 мг. неразтворим ОУ води до превишаване на граничната доза. При поглъщане, урановите оксиди се превръщат предимно в уранов диоксид (UO2 ++) и, ако се разтворят в кръвта, до 90% от него могат да се изхвърлят чрез бъбреците в урината. Ако урановият диоксид се разтвори, отделянето отнема около три дни.
В зависимост от метеорологичните условия аерозолните частици на „смъртоносния прах” могат да се разпространят на стотици километри, утаявайки се върху почви и растителност. В дългосрочен план смъртоносният „прах” навлиза в човешкия организъм с въздуха, водата и чрез хранителната верига. По този начин се създават предпоставки за развитие на белодробни и кожни заболявания, неврокогнитивни нарушения, хромозомни увреждания, рак на белите дробове и костите и вродени дефекти.
Многобройни изследвания, осъществени от цивилни и военни екипи сочат, че уран 238 може да причини комплексни увреждания на човешкото тяло и да предизвика необратими промени в генетичният материал (ДНК). Частиците на „смъртоносния прах” в белите дробове се прикрепват към червените и белите кръвни телца и така достигат до всички органи на тялото. Една гореща частица от „смъртоносния прах” за най-близките клетки в белите дробове е еквивалентна на излагане на рентгенови лъчи на всеки час от всеки ден от живота на жертвата. Поради изключително малкия им размер, тези частици „пътуват“ през човешко тяло, прониквайки в мозъка, белите дробове, бъбреците, плацентата, кръвния поток и дори клетките на сперматозоидите и яйцеклетките.[7]
Чрез плацентата, ОУ може причини сериозно увреждане на още неродени деца. Потенциалните дълготрайни увреждания включват генетични дефекти при бебета, детска левкемия, рак и увреждане на бъбреците. Освен това окисите на урана влизат в почвата и оттам в зеленчуците, месото и млякото на селскостопанските животни, замърсявайки цялата хранителната верига.[8] Невъзможно е частиците от обеднен уран в околната среда да се неутрализират. Биологичното натрупване на уран в засегнатите райони може да причини необратимо увреждане на здравето.
Освен снарядите с ОУ, силите на НАТО са използвали и други силно токсични експлозивни комбинации и ракетни горива с определени химични съединения, които са канцерогенни. Обикновено това са N02 групи, в чиято молекула се съдържат въглерод, водород и кислород, така че всеки от експлозивите може да бъде представен с общата формула CxHyNzOp. Това са комбинации от химически съединения, които по време на експлозията отделят много токсични и канцерогенни съединения или радикали. При детонацията на взривните вещества, в порядъка на наносекунди се отделя огромно количество енергия, последвано от горещи газообразни продукти под високо налягане с голям разрушителен ефект. Освободените газове, като въглероден диоксид, въглероден оксид, азотни оксиди, цианови съединения, водород, азот, вода (под формата на водни пари) и елементарен въглерод (под формата на сажди), са силно токсични. Тези химически съединения пораждат ефекти характерни за химическата война.[9]
Последствията
Ако хронологията на събитията може донякъде да даде отговор на въпросите, как и защо се стигна до тази военна операция на Северноатлантическия Алианс на територията на Европа, темата за последствията от нея продължава да е табу за политици, учени и журналисти. А тези последствия имат многостранно въздействие не само върху здравето на хората и околната среда. Те определено оказаха влияние и в световната геополитика.
Пряко въздействие върху човешкия фактор
От години обедненият уран се сочи като една от причините за така наречения "синдром на Персийския залив", засегнал много бивши американски и британски военнослужещи, участвали в бойните операции в Залива през 1991. При оцелелите от тях, както и сред населението на Южен Ирак, се наблюдава рязко увеличаване броя на децата с вродени дефекти, левкемия и други видове рак. Същите проблеми има населението в Босна и Херцеговина, където през 1995 са използвани оръжия с обеднен уран. С годините скоростта на разпространение на различни видове рак в споменатите райони нараства непрекъснато.
Бомбардировките над Сърбия продължиха 78 дни. В резултат от тях загинаха 1031 войници и 2500 цивилни (включително 80 деца), ранени са 5173 войници и полицаи и над 6000 цивилни. Това са преките жертви, но последствията от военните действия са много по-големи. Скоро след бомбардировките се наблюдават първите признаци на радиация върху деца, включително херпес на устата и кожни обриви по гърба и глезените. Средният процент на злокачествени заболявания в света е 2000 на 1 милион души а в Сърбия (без данни от Косово) сега средната стойност е 5500 на 1 милион души, което е 2,7 пъти по-високо от средното за света. От 1999 смъртността от левкемия в Сърбия се е увеличила с 139%.[10],[11]
По оценки на Сръбската асоциация за превенция на рака, между 2001 и 2010, употребата на обеднения уран е причинила 10 000 смъртни случая от рак и 15 000 случаи на заболявания от тази болест. През този период в Сърбия е имало 330 000 случаи на заболели от рак, като след 1999 смъртността от това заболяване нараства ежегодно с 2,5% , докато в останалата част на света заболеваемостта нараства с 0.6% годишно. Според друго изследване, злокачествени тумори се откриват ежегодно у 33 000 сръбски граждани. В сравнение с 1999 броят на раковоболните пациенти е нараснал пет пъти, предимно в южната част на Сърбия, както и в Косово.[12]
Прогресивно се увеличава броят на агресивните случаи на левкемия при деца, както и случаите на новородени с малформации. Забелязват се нарушения на имунната система с нарастващи инфекциозни заболявания, тежка дисфункция на бъбреците и черния дроб, агресивна левкемия и други видове рак, нарушения в костния мозък, генетични дефекти и деформации, както и аборти и преждевременно раждания при бременни жени. Същите признаци са наблюдавани след катастрофата в Чернобил.
Последното преброяване на населението в Сърбия сочи намаляване на броя на жителите с 377,335 души за периода 2002-2011. Според Института за обществено здраве на Сърбия "Д-р Милан Йованович - Батут", регистърът от 2011 на раковите заболявания в Централна Сърбия сочи, че общият брой на засегнатите само в Централна Сърбия за периода от 2002 до 2009 е 199 119 души от двата пола, а починалите са 99 846. Наблюдава се отрицателен темп на растеж. Все повече млади двойки имат проблеми със зачеването и съществува основателно съмнение, че те са предимно следствие от използването на боеприпаси с ОУ и различен химически състав.[13]
Въздействие върху околната среда
Въздействието върху околната среда на Балканите след кризата в Косово може да се разгледа в три аспекта: преки и косвени щети, причинени от боеприпасите на НАТО, последици от унищожаване на инфраструктурата и промишлените инсталации и вреди нанесени на природата.
На Международната конференция по екология в Нови Сад през 2016 Мариана Анджелкович от Белградския фонд за човешки права обръща внимание на още един аспект на вредните последствия от бомбардировките. Унищожаването и увреждането на петролната, нефтопреработващата и други преработвателни отрасли е своеобразна химическа война, чиято арена на практика е целия регион на Балканите.
От бомбардировките и ракетните удари в Югославия са разрушени или повредени 78 промишлени обекта и 42 енергийни инсталации. Бомбите причиниха пожари в химическите заводи и нефтените резервоари в Прахово, Бор, Барич и нефтохимическия завод в Нови Сад. Разрушени бяха химическият завод в Лучани, петролните складове на Югопетрол в Смедерево, Прищина и Сомбор, тези на Беопетрол в Белград, Кралево и Прищина и на Нафтагас в Сомбор.
Общо са унищожени над 20 химически и нефтохимически инсталации, което представлява около 70% от капацитета на Югославия за преработка на нефт. Горивните продукти в тези индустриални обекти са силно токсични отровни газове като фосген или хлороводород. Огромни количества високо токсични и опасни за здравето вещества, като солна и сярна киселина, азотна киселина, хлор, винилхлориден мономер, етилендихлорид, живак, пирален, амоняк и много други, токсични агенти замърсиха почвата и реките. В атмосферата се освободиха оксиди на азот, цианови съединения, газообразни оксиди на въглерода и големи количества сажди, които са сред директните причини за парниковия ефект и глобалното затопляне.[14]
Индустриалният комплекс Панчево включва рафинерия, нефтохимическа централа, както и фабрика за производство на азотни торове Пацево. Комплексът използва технологията Stouffer VCM за производство на винил хлоридния мономер от метил хлорид и метилен хлорид. Разрушенията на комплекса предизвикаха критични нива на замърсяване на въздуха в съседните райони. Нивата на винилхлоридните мономери в околната среда са били 10,600 пъти по-високи, серния диоксид (S02) и хлорокарбоните пък са били завишени от 4 до 8 пъти. Освен винил-хлорид-мономерите, след експлозиите, в растенията попадат и етил-ендихлорид, етилен, хлор, хлор-водород, пропилен и др. Трансформаторната станция също е била силно повредена. Освобождаването на силно токсични трансформаторни масла е наложило евакуацията на около 70 000 души.
Повтарящите се интензивни и разрушителни въздушни удари върху комплекса в Панчево са създали риск от експлозия на резервоари, която би освободила огромни количества токсини, способни да замърсят въздуха в големи пространства и да погубят много хора. За да не се допусне това се е наложило в Дунав да се изхвърлят 1400 тона етилен дихлорид, 800 тона 33%-ов разтвор на хлороводород, 3000 тона луга, 1000 тона натриев хидроксид (NaOH) и около 100 тона живак. При бомбардирането на други съоръжения в реката са изхвърлени около 200 тона амоняк (NH3). След разрушаването на фабриката за автомобили "Застава" в река Велика Морава, един от основните притоци на Дунав, са изхвърлени няколко тона от силно канцерогенния пирален. А Велика Морава е един от източниците на питейна вода за повече от 10 милиона души в няколко страни.
Разлагането на експлозиви с амониев перхлорат произвежда високотоксични хлорни съединения, оксиди или химични радикали и провокира адиабатни процеси. Токсичните вещества, изпускани във въздуха, могат да бъдат пренасяни на големи разстояния. Ветровете, които в този район обикновено са западни, увеличават територията на въздействие на киселинните дъждове, с което засягат територията на целите Югоизточни Балкани (включително България), където е добре запазена биологичната и здравословната храна.
Хлорооксидите и радикалите, които се освобождават при детонацията, пораждат киселинни дъждове, унищожаващи растителността. Замърсяването е регистрирано не само в Югославия, но и в съседните страни. Още по време на бомбардировките земеделската продукция в Северозападна България изглеждаше буквално попарена. Това много добре си спомнят земеделските стопани и в района на Софийското поле. Поради киселинните дъждове проблемите с отглеждането на зеленчуци и плодове продължават и до днес в засегнатите територии. През април 1999 въздушните концентрации на диоксини в Северна Гърция са с нива 10 пъти над приемливите, а през май 1999 - 15 пъти.
Между 24 март и 5 юни 1999 самолети на НАТО изпълниха над 34 000 полети с престой около 150 000 часа във въздушното пространство на СР Югославия, България и съседните региони. В резултат от изгарянето на стабилизаторите на горивото, наред със съединенията на олово и флуор, се образуват флуорни радикали, причиняващи болезнени рани и изгаряния при хора и животни, които са изложени на тях. При това облаците от такива продукти се движеха не само над СР Югославия. В зависимост от атмосферните условия те могат да покрият големи територии и да причинят екологични бедствия в цяла Европа.[15]
Високата концентрация на бойни самолети на сравнително малка площ доведе до замърсяване на атмосферния въздух и валежите с амониев перхлорат, поливинилхлорид, оловен стеарат, полибутадин и полиетилен. Горивото за изтребителите F16 и Mirage, използвани при въздушните удари, съдържа силно токсични хидроксиди. В резултат на изгарянето на тези вещества се образуват азотни оксиди, хлорни и други много вредни съединения, които са активни за дълъг период и се пренасят на големи разстояния. Те унищожават горите и растителността и имат пряко въздействие върху човешкото здраве.
Ветровете, повърхностните и подземните води, тропосферата и стратосферните пластове на Земята не познават държавни граници. С всички вредни последици от тях, бомбардировките на НАТО могат да квалифицират като екологична катастрофа за целите Югоизточни Балкани.[16] За това свидетелства и докладът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 10 януари 2001. По-долу ще се опитам да обобщя изложената в него информация.
Унищожаването на трансформаторната подстанция в Белград е предизвикало разпиляване на 150 тона трансформаторно масло, което чрез каналите е изтекло в река Сава.Трансформаторното масло съдържа полихлорирани бифенили (ПХБ), само един литър от които може да отрови до 1 милион литра вода. В края на април 1999 румънските еколози регистрират концентрации на тежки метали в река Дунав, които са два пъти по-високи от разрешените нива. Биологичното натрупване на тези метали прави речните риби опасни за човешкото здраве, затова след бомбардировките на Панчево е наложена временна забрана за риболов, но истината е, че токсичните вещества се утаяват и се натрупват в дънни отлагания, като продължават да засягат водната флора и фауна.
В Нови Сад въздушните удари водят до масови зауствания на нефт, замърсили Дунав. През април, в продължение на две седмици, по реката се наблюдава маслено петно с дължина 15 километра. През май 1999 са наблюдавани петролни петна по цялата река между Видин и Русе, както и надолу по течението. Близо до Бор и Мочевац бомбардировките унищожават язовирите на складовите басейни за течни промишлени отпадъци. Изхвърлянето на отпадъците причинява замърсяване на почвата, повърхностните води и подземните води. Големите запаси на Сърбия от подземни водни са ресурси от европейско значение и замърсяването им може да има много неблагоприятни въздействия далеч от страната. Освен това, тези води са много по-малко самопочистващи се от речните.
От 18 до 26 април 1999 в Югозападна Румъния, в окръг Тимиш, са регистрирани максимално допустимите концентрации във въздуха на серен диоксид, азотни оксиди и амоняк. На 20 април 1999 сред румънските гранични служители има случаи на отравяне и респираторни затруднения поради високите нива на серен диоксид и амоняк във въздуха. Между 12 май и 1 юни 1999 в Румъния пада киселинен дъжд - в окръг Кара Северин, близо до Берлисте (рН 5.4) и Градинари (рН 4.7), в окръг Тимиш (рН 5.1) и в окръг Арад (рН 5.7). Това съвпада с въздушните удари срещу промишлени обекти в съседна Югославия, а преобладаващите ветрове и силата на вятъра по това време потвърждават пряката връзка между киселинните дъждове и бомбардировките.
На границата между Румъния и Югославия, в зона близка до конфликта, почвените концентрации на тежки метали след бомбардировките са 50 пъти по-високи. В граничните райони на България са открити високи почвени концентрации на олово, мед и кадмий - 30 пъти по-високи от средните стойности, отчетени за много години назад. По време на конфликта нашата Национална служба за мониторинг на околната среда регистрира високи нива на сероводород във въздуха (от 3 до 4 пъти над максимално допустимата концентрация), на амоняк (2 до 3 пъти над МДК) и фенол (два пъти над МДК). Сателитните наблюдения след разрушенията на промишлените съоръжения и изтеклите от тях в атмосферата огромни количества азотни оксиди, серен диоксид и въглероден оксид потвърждават изчерпването на озоновия слой на стратосферата над Европа.
До събитията Югославия и България бяха относително незамърсени, с голям процент защитени територии и природни резервати. Тези територии са от голямо значение за биологичното разнообразие в Европа. Невъзможно е да се оценят щетите върху тях от проведените военни операции на сръбска територия. Има опасения, че тримесечната военна кампания и свързаният с нея шум и замърсяване са прекъснали естествените миграционни пътища на дивите птици и животни към Югоизточна Европа през Югославия и са засегнали пряко тяхното размножаване. Няколко хиляди хектара обработваема земя са станали негодни за селскостопанска употреба поради замърсяване или физическо унищожаване.
Атака срещу православните традиции и световното културно наследство.
През пролетта на 1999, като "военни обекти", в Югославия бяха бомбардирани и разрушени 365 православни храмове и манастири (някои от тях от XIII-XIV век). След прекратяването на военните действия, когато Косово вече бе под контрола на ООН, албанските въоръжени групировки продължиха унищожаването на православни светини. Около 150 църкви и манастири, служили на целия християнски свят, са унищожени, съборени, опожарени и осквернени. Поругани са техните икони, свети мощи и свещени предмети. Недостроената църква „Христос Спасител” в Прищина стана обект на вандалски нападения и многократно е осквернявана.
През 2004, само за 48 часа, бяха унищожени 35 църкви сред които и средновековни паметници на архитектурата, намиращи се под закрилата на ЮНЕСКО. За тези три дни в Призрен са подпалени Съборния храм на Богородица, построен от цар Милутин в 1306-1307, църквата “Свети Спас”, Манастирът на Светите Архангели, построен през ХIV век; Църквата „Свети Георги” от ХV век и Съборния храм „Свети великомъченик Георги”.
В местността Сърбица е изгорен манастирът Девич (XIV век). Изгорени са храмове и църкви в градовете Печ, Боло Поле, Брняке, Ораховце, Печка баня, Джаковце, Урошевце, Косовско Поле, село Бресе. В столицата на Косово – Прищина, е изгорена църквата „Свети Николай”. Запалена е сградата на Семинарията „Св. Св. Кирил и Методий”, както и Епископският двор в Призрен.
Тези действия са истинска драма за културното и духовно наследство на района и придават на бомбардировките срещу Югославия характер на културен и духовен геноцид срещу православното християнство.
Геополитически последствия от действията на НАТО
Още преди да започнат военните операции срещу Югославия беше ясно за сериозните последици от тях не само върху здравето на хората и увреждането на околната среда. Днес обаче можем да си зададем въпроса, дали всичко не е било пресметнато и анализирано, що се отнася до последствията в геополитически план?
На 24 март 1999 руският министър председател Евгений Примаков отпътува на официална визита в САЩ. По време на полета, вицепрезидентът Алберт Гор го уведомява по телефона за вече започналите бомбардировки над Югославия. Подробности за разговора между двамата по-късно дава заместник държавния секретар на САЩ Строуб Талбот. Гор заявява на руския премиер, че „ръцете на Милошевич целите са в кръв и всеки ден той убива невинни хора”, на което Примаков отговаря, че кръвта ще бъде по ръцете на НАТО, а влиянието на бомбардировките ще бъде разрушително за САЩ. И добавя, че решавайки се на тази стъпка, САЩ са направили голяма историческа грешка.
Вицепрезидентът моли Примаков все пак да кацне в САЩ и на място да подпишат споразумения за отлагане на официалната визита. Примаков обаче отменя официалната си визита и самолетът му обръща назад над архипелага Нюфаундленд. Случаят става известен като „завоят над Атлантика”. По-късно руският премиер коментира предложението на Гор така: „ако бях приел тези условия щях да съм най-големият предател”.
С постъпката си Примаков официално изразява протеста на Русия против започналата военна операция на НАТО срещу Югославия и днес решението му се възприема като едно от най-ефикасните действия на руската дипломация. Впоследствие той уведомява тогавашният президент Борис Елцин, който одобрява решението му. Днес мнозина анализатори смятат, че именно „завоят над Атлантика” слага началото на съвременната многовекторна външна политика на Русия.
Според сегашния руски президент Путин, страната му дълго е водила разговори със САЩ, но „Америка упорито държеше на своето”. В отговор на твърдението, че след намесата на Русия в Сирия, отношенията с Вошингтон са се влошили драстично той отговаря следното: „Така ли мислите? Спомнете си какво ставаше в Югославия. Оттам започна всичко.” След като тогавашният руски президент Борис Елцин подкрепя действията на Примаков и заема твърда позиция относно конфликта в Югославия САЩ променят отношенията си към него и стартират кампания в медиите за компрометирането му.[17]
Сегашният руски външен министър Сергей Лавров определя случилото се преди 20 години като „едностранна агресия срещу суверенна държава и нарушение на Устава на ООН, довела до дебалансиране на целия световен ред, създаден след Втората световна война”. Промяната в отношенията между двете геополитически сили САЩ и Русия започна именно от развитието на събитията в Югославия, слагайки край на илюзиите за еднополюсния свят.
В заключение следва да отбележа, че с провеждането на военни операции срещу СР Югославия НАТО наруши международни конвенции на Секретариата на ООН, Програмата на ООН за околната среда, редица документи на СЗО и Световната метеорологична организация, Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство и други подобни документи с международно значение.[18]
Макар американското правителство и Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (ICTY) да твърдят че употребата на обеднен уран не е опасна, ще припомня, че през 80-те години на ХХ век, след случайно изпускане в околната среда на 375 грама обеднен уран, беше затворена National Lead Industries в Ню Йорк. А това количество се съдържа само в един от боеприпасите, изстреляни в Косово и СР Югославия.[19]
Епидемиологичните проучвания сочат, че няма безопасна долна граница за облъчването с обеднен уран. Отделените токсични, експлозивни и запалими вещества също имат дълготрайно канцерогенно действие, което предполага бъдещо зачестяване на случаите на злокачествени тумори, белодробни, кожни и други заболявания. Екологичното въздействие е трансгранично с последствия за околната среда в басейна на река Дунав, водните пътища и подземните води. Северозападните въздушни потоци са най-често срещаните в „розата на ветровете” на региона, което на практика означава, че от СР Югославия замърсяването стига до Унгария, Германия, Хърватия, Босна, Албания, Македония, България и Гърция.
Цялостната оценка за въздействието на бомбардировките над Югославия върху здравето на хората и околната среда в Югоизточна Европа предстои да бъде направена като вероятно трябва да се започне с това, че времето за разпадане на изотоп 238 от използвания обеднен уран на територията на Югославия е 4,5 милиарда години.
Бележки:
Източници:
- A&E Television Networks, NATO bombs Yugoslavia, https://www.history.com/this-day-in-history/nato-bombs-yugoslavia
- Carlo Pona, The Criminal Use Of Depleted Uranium, June 10, 2000 International Tribunal for U.S./NATO warcrimes in Yugoslavia, http://iacenter.org/warcrime/cpona.htm
- David Orchard, NATO’s 1999 “Humanitarian Bombing” of Yugoslavia, Month Two, March 31, 2018, Global Research, https://www.globalresearch.ca/natos-1999-humanitarian-bombing-of-yugoslavia-month-two/5633681
- Deadly Radioactive Dust and Dying Children: US-NATO Use of Depleted Uranium (DU) Ammunition, Award-Winning Filmmaker Shunned for Exposing the Truth, 15 September 2016, http://www.globalresearch.ca/deadly-radioactive-dust-and-dying-children-us-nato-use-of-depleted-uranium-du-ammunition/5545973
- D Rudolf Hänsel, Aftermath of the US-NATO War on Yugoslavia. The Unspoken Impacts of Radioactive Depleted Uranium Ammunition, Global Research, December 24, 201, https://www.globalresearch.ca/aftermath-of-the-us-nato-war-on-yugoslavia-the-unspoken-impacts-of-radioactive-depleted-uranium-ammunition/5623803
- Editor Vladislav B. Sotirovic, NATO’s War of Aggression against Yugoslavia, Balkans, NATO's World Order Serbia, 2016-03-29, http://www.sotirovic.eu/almanac/2016/03/29/natos-war-of-aggression-against-yugoslavia/
- https://tj.sputniknews.ru/columnists/20190324/1028537947/20-let-bombardirovki-yugoslavii.html
- Information About The Effects Of The Nato Aggression On The Environment In The Federal Republic Of Yugoslavia, Belgrade, April 1999, http://iacenter.org/bosnia/yugoenv.htm
- Mirjana Andjelković Lukić , Proceeding of the International Conference on Ecology in Novi Sad, 2016, Chemical, Radiological and Environmental Impacts of NATO’s War of Aggression against Yugoslavia, March 30, 2016, http://www.globalresearch.ca/chemical-radiological-and-environmental-impacts-of-natos-war-of-aggression-against-yugoslavia/5517343
- Parliamentary assembly, Committee on the Environment, Regional Planning and Local Authorities, Environmental impact of the war in Yugoslavia on south-east Europe, Doc. 8925, 10 January 2001
- Radovan Spasic, NATO’s War against Yugoslavia. Deliberately Triggering A Humanitarian Disaster, Global Research, 2018, https://www.globalresearch.ca/natos-war-against-yugoslavia-deliberately-triggering-a-humanitarian-disaster/5643875
- Serbia to Sue NATO Over Damage Caused by 1999 Bombing of Yugoslavia, © AFP 2017/ ANDREJ ISAKOVICEurope, 20:28 08.06.2017, https://sputniknews.com/europe/201706081054452091-serbia-sue-nato-bombin-of-yugoslavia/
*Преподавател в УниБИТ, член на Българското геополитическо дружество
[1] Editor Vladislav B. Sotirovic, NATO’s War of Aggression against Yugoslavia, Balkans, NATO's World Order Serbia, 2016-03-29, http://www.sotirovic.eu/almanac/2016/03/29/natos-war-of-aggression-against-yugoslavia/
[2] A&E Television Networks, NATO bombs Yugoslavia, https://www.history.com/this-day-in-history/nato-bombs-yugoslavia
[3] David Orchard, NATO’s 1999 “Humanitarian Bombing” of Yugoslavia, Month Two, March 31, 2018, Global Research, https://www.globalresearch.ca/natos-1999-humanitarian-bombing-of-yugoslavia-month-two/5633681
[4] Mirjana Andjelković Lukić , Proceeding of the International Conference on Ecology in Novi Sad, 2016, Chemical, Radiological and Environmental Impacts of NATO’s War of Aggression against Yugoslavia, March 30, 2016, http://www.globalresearch.ca/chemical-radiological-and-environmental-impacts-of-natos-war-of-aggression-against-yugoslavia/5517343
[5] Carlo Pona, The Criminal Use Of Depleted Uranium, June 10, 2000 International Tribunal for U.S./NATO warcrimes in Yugoslavia, http://iacenter.org/warcrime/cpona.htm
[6] Dr. Rudolf Hänsel, Aftermath of the US-NATO War on Yugoslavia. The Unspoken Impacts of Radioactive Depleted Uranium Ammunition, Global Research, December 24, 201, https://www.globalresearch.ca/aftermath-of-the-us-nato-war-on-yugoslavia-the-unspoken-impacts-of-radioactive-depleted-uranium-ammunition/5623803
[7] Deadly Radioactive Dust and Dying Children: US-NATO Use of Depleted Uranium (DU) Ammunition, Award-Winning Filmmaker Shunned for Exposing the Truth, 15 September 2016, http://www.globalresearch.ca/deadly-radioactive-dust-and-dying-children-us-nato-use-of-depleted-uranium-du-ammunition/5545973
[8] Carlo Pona, The Criminal Use Of Depleted Uranium, June 10, 2000 International Tribunal for U.S./NATO warcrimes in Yugoslavia, http://iacenter.org/warcrime/cpona.htm
[9] Mirjana Andjelković Lukić , Proceeding of the International Conference on Ecology in Novi Sad, 2016, Chemical, Radiological and Environmental Impacts of NATO’s War of Aggression against Yugoslavia, March 30, 2016, http://www.globalresearch.ca/chemical-radiological-and-environmental-impacts-of-natos-war-of-aggression-against-yugoslavia/5517343
[10] Information About The Effects Of The Nato Aggression On The Environment In The Federal Republic Of Yugoslavia, Belgrade, April 1999, http://iacenter.org/bosnia/yugoenv.htm
[11] Radovan Spasic, NATO’s War against Yugoslavia. Deliberately Triggering A Humanitarian Disaster, Global Research, 2018, https://www.globalresearch.ca/natos-war-against-yugoslavia-deliberately-triggering-a-humanitarian-disaster/5643875
[12] Serbia to Sue NATO Over Damage Caused by 1999 Bombing of Yugoslavia, © AFP 2017/ ANDREJ ISAKOVICEurope, 20:28 08.06.2017, https://sputniknews.com/europe/201706081054452091-serbia-sue-nato-bombin-of-yugoslavia/
[13] Mirjana Andjelković Lukić , Proceeding of the International Conference on Ecology in Novi Sad, 2016, Chemical, Radiological and Environmental Impacts of NATO’s War of Aggression against Yugoslavia, March 30, 2016, http://www.globalresearch.ca/chemical-radiological-and-environmental-impacts-of-natos-war-of-aggression-against-yugoslavia/5517343
[14] Carlo Pona, The Criminal Use Of Depleted Uranium, June 10, 2000 International Tribunal for U.S./NATO warcrimes in Yugoslavia, http://iacenter.org/warcrime/cpona.htm
[15] Parliamentary assembly, Committee on the Environment, Regional Planning and Local Authorities, Environmental impact of the war in Yugoslavia on south-east Europe, Doc. 8925, 10 January 2001
[16] Information About The Effects Of The Nato Aggression On The Environment In The Federal Republic Of Yugoslavia, Belgrade, April 1999, http://iacenter.org/bosnia/yugoenv.htm
[17] https://tj.sputniknews.ru/columnists/20190324/1028537947/20-let-bombardirovki-yugoslavii.html
[18] Information About The Effects Of The Nato Aggression On The Environment In The Federal Republic Of Yugoslavia, Belgrade, April 1999, http://iacenter.org/bosnia/yugoenv.htm
[19] Carlo Pona, The Criminal Use Of Depleted Uranium, June 10, 2000 International Tribunal for U.S./NATO warcrimes in Yugoslavia, http://iacenter.org/warcrime/cpona.htm