Изглежда че в края на втората година от мандата на президента на САЩ Доналд Тръмп и на шестата, откакто Си Дзинпин пое ръководството на Китай, светът става свидетел на един от онези епохални сблъсъци, които променят контурите на глобалната власт.

Вероятно някои все още смятат, че студената война е приключила през 1991, когато се разпадна Съветският съюз. Според мнозина експерти обаче, през изминалите оттогава почти трийсет години беше пропусната златната възможност да бъдат излекувани раните, нанесени през 45-годишния период на открита враждебност между Вашингтон и Москва.

Изненадващо за някои, но очаквано за повечето анализатори, провелите през октомври 2018 два тура на президентските избори в Бразилия бяха спечелени (с 55,13% от гласовете) от бившия армейски капитан Жаир Болсонаро, издигнат от Социаллибералната партия (PSL).

На 30 септември 2018, приключиха проточилите се 14 месеца преговори между САЩ, Канада и Мексико за преразглеждане на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), като това стана буквално в последния момент, само няколко часа преди изтичането на установения от Вашингтон краен срок. Предварителният текст на новото Споразумение на САЩ, Мексико и Канада (USMCA), чиито обем е няколкостотин страници, беше подписан в края на ноември 2018 и ще влезе в сила след като бъде ратифициран от законодателните органи на трите държави. Тоест, това може да стане още през 2019.

През януари 2018 Департаментът по отбраната заяви, че най-голямата заплаха за САЩ е "съперничеството между великите държави", а не тероризмът и, че военната стратегия и бюджетът на страната следва да се концентрират върху борбата именно с нея [Ali; за критиката срещу тази гледна точка, виж: Zenko]. През март, генерал Къртис Скапароти пък декларира, че "основният стратегически приоритет за САЩ е... сдържането на по-нататъшната агресия и злокачественото влияние на Русия върху нашите съюзници и партньори".

Паралелно с нарастващия натиск и увеличаващата се военна активност на НАТО и Запада, като цяло, в близост до границите на Руската Федерация, напоследък векторът на западните геополитически интереси се ориентира и към регионите на Близкия Изток и Африка. Ключов инструмент за реализация на политиката на САЩ и НАТО в региона е лансираната през 1994 инициатива на Алианса за развитие на Средиземноморския диалог, целящ да стимулира практическото сътрудничество с Израел, Йордания, Египет, Тунис, Мароко, Мавритания и Алжир (от 2000-та).