Последиците от възможното денонсиране на "ракетния договор"

Съвършено ясно е обаче, че евентуалното анулиране на този договор ще направи Съединените щати и техните съюзници (за които Тръмп очевидно не го е грижа) далеч по-слабо защитени и ще ерозира глобалните основи на неразпространението на ядреното оръжие". Потвърждавайки тезата му, в края на ноември 2018 ръководителят на европейската дипломация Федерика Могерини заяви в Брюксел, че INF следва да бъде запазен и укрепен. Според нея, ако в споразумението действително има някакви проблеми, те следва да бъдат решавани от участниците в него с консенсус, а не да се върви към едностранното му денонсиране. "Сред проблемите на договора е липсата на механизми за принуждаване за цялостно изпълнение на заложените в него изисквания, истината обаче е, че той е изключително важен за Европа" - подчерта Могерини. Тя смята, че в противен случай сигурността на Стария континент ще бъде застрашена и той може "отново да се превърне в зона на противоборство между външни играчи".

Въпреки това, в края на октомври 2018 Тръмп официално възложи на държавния секретар, секретарите по отбраната, финансите и търговията, както и на директора на Националната разузнавателна служба, да подготвят доклад за Конгреса относно изпълнението на INF, в който да бъдат посочени и възможните отговори на нарушаването му от от страна на Руската Федерация.

Предисторията на проблема

Между другото, първите ясни сигнали, че Вашингтон има намерение да излезе от INF се появиха още преди близо две години - през февруари 2017, когато в New York Times се появи статията на един от водещите американски военни анализатори Майкъл Гордън, който (цитирайки неназовани източници) твърди, че Русия е започнала разполагането на нова ракетна система SSC-8 (9М729), с радиус на действие над 500 км, което е в нарушение с изискванията на INF. Тук е мястото да напомня обаче, че през септември 2002 именно Гордън - отново цитирайки анонимни сътрудници на държавната администрация и разузнаването на САЩ, лансира тезата, че режимът на Саддам Хюсеин в Ирак разполага с оръжие за масово унищожаване, включително ядрено.

Конгресът реагира моментално на тези твърдения и само два дни по-късно група негови членове от двете големи партии представи законопроект, озаглавен "Закон за запазването на INF (Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty Preservation Act). В него, освен всичко друго, се предлагаше САЩ да стартират създаването на собствен комплекс от наземно базирани крилати ракети. Всичко това се случи по-малко от месец след като в Белия дом влезе Доналд Тръмп, с когото тогава мнозина свързваха надеждите си за подобряване на американско-руските отношения. Днес вече е ясно, че именно неговите уж "проруски настроения" доведоха до още по-голямото влошаване на тези отношения, тъй като се превърнаха в основния обект на нападки от страна на многобройните политически противници на президента. В резултат от това, каквито и да било приятелски стъпки по отношение на Москва се оказаха невъзможни, тъй като автоматично биваха възприемани като доказателство за "предателството на Тръмп". Всъщност, цялата 2017 премина под знака на активния американски пропаганден натиск върху съюзниците от НАТО, които бяха силно разтревожени от повдигането на темата за INF.

Основните моменти от споменатия по-горе законопроект, включително обвиненията срещу Москва, залегнаха и в Закона за националната отбрана (NDAA) за 2018 финансова година, подписан от президента през декември 2017. Все пак, те бяха представени в леко смекчен вариант - така, създаването на нов ракетен комплекс стана част от закона, но само в неядрения му вариент. Освен това, САЩ се отказаха от обвързването на връщането на Русия към "стриктното спазване на INF" и удължаването на Договора за съкращаване на настъпателните въоръжения (START III или "нов START"), подписан от президентите Обама и Медведев през 2010.

Москва естествено реагира на приемането на NDAA, посочвайки, че руските ракети 9М729 не нарушават изискванията на INF. Освен това, руснаците предявиха насрещни претенции към САЩ, които касаят на първо място използването в наземните комплекси за противоракетна отбрана Aegis Ashore на универсални пускови установки Мк.41, аналогични на използваните от американските бойни кораби, включително за изстрелването на крилати ракети Tomahawk. Сред останалите руски претенции беше тезата, че ударните безпилотни летателни апарати на САЩ покриват съдържащите се в INF параметри на крилатите ракети.

Като цяло обаче, въпреки тези си претенции, Кремъл се обяви за запазване на "ракетния договор", сред доказателствата за което беше прекратяването на критиките срещу неговата "несправедливост", както и руската политика в сферата на разработването на нови системи въоръжения и, в частност, мащабната и дългосрочна програма за изграждане на малки ракетни кораби, която - при евентуалното денонсиране на INF - би загубила смисъла си.

Междувременно обаче, през май 2018 пред Конгреса беше представен проектът за NDAA 2019, в който - освен потвърждаване на мерките, съдържащи се в миналогодишния закон, бе включено изискването, една година след влизането на закона в сила, президентът Тръмп да потвърди пред съответните комисии на Конгреса, че Русия изцяло спазва изискванията на INF. В противен случай беше предложено САЩ да престанат да изпълняват чл.VІ на "ракетния договор", забраняващ производството, изпитанията и приемането на въоръжение на нови ракетни комплекси с обсег над 500 км. Тоест, според подписания от президента закон, той се ангажира до 15 януари 2019 да представи пред комисиите на Конгреса доклад за това, как Русия спазва INF, като в случай че тя не го прави се препоръчва не прекратяването на договора, а да се представи "обяснение, дали САЩ не трябва да престанат да се съобразяват с ограниченията на неговия чл.VІ".

Както е известно обаче, Тръмп реши да не чака до януари. Още на 19 октомври 2018, отново в New York Times, се появи материал, съдържащ сензационното твърдение, че САЩ възнамеряват да излязат от INF, като малко по-късно това беше потвърдено и от президента на страната. Неговото заявление очевидно беше свързано с посещението на президентския съветник по националната сигурност Джон Болтън (който е убеден противник на INF) в Москва, на 21-22 октомври 2018. Общият извод от изказванията на Тръмп и Болтън е, че САЩ са недоволни от това, че Русия нарушава някои изисквания на договора (макар, че Вашингтон така и не представи реални доказателства в тази посока), както и, че той въобще не касае Китай. Тоест, ако предположим че Москва реши да се съобрази с американските претенции, а Пекин реши да се присъедини към INF и да го спазва (което би означавало китайците да унищожат по-голямата част от ракетните си комплекси), Съединените щати също биха могли да останат в рамките на договора. Според самия Джон Болтън обаче, вероятността за подобно развитие е "нулева".

САЩ все още не са съобщили официално за излизането си от INF, но според мнозина - включително руския външен министър Лавров, "това ще се случи съвсем скоро". Тоест, изглежда, че Тръмп е твърдо решен да събори един от основните "стълбове" на глобалната стратегическа стабилност и ограничаването на ядрените въоръжения, при това воден предимно от вътрешнополитически съображения, включително от стремежа си да демонстрира "твърдост" по отношение на Русия. Доказателство за това е срещата на външните министри на държавите от НАТО, провела се в Брюксел на 4 декември 2018, на която държавният секретар на САЩ Майк Помпео даде поредния ултиматум на Москва "да започне в срок от 60 дни (т.е. до началото на февруари 2019) стриктно да изпълнява INF". Веднага след това участниците в срещата излязоха със съвместно заявление, в което подкрепят американските обвинения и твърдят, че Русия наистина нарушава INF.

Възможната "ядрена анархия"

Впрочем, според цитирания по-горе американски експерт Джон Волфщал, нещата биха могли да се развият и още по-зле. Евентуалното оттегляне на Вашингтон от INF, забраняващ на САЩ и Русия да притежават и да разполагат ядрени и неядрени ракети за наземно базиране с обсег от 500 до 5500 км, вероятно ще доведе и до денонсирането на подписания през 2010 договор START III. Анулирането на тези две споразумения пък, със сигурност ще стимулира нова надпревара във въоръженията и ще се отрази крайно отрицателно върху стабилността и предсказуемостта на отношенията между Вашингтон и Москва.

Разбира се, привържениците на идеята за "ядреното сдържане" лансират аргумента, че именно създаването на ядреното оръжие е позволило запазването на мира между големите държави след края на Втората световна война. Мнозина експерти обаче посочват, че тъкмо подписването на задължителни споразумения, определящи нормите на поведение в сферата на сигурността, търговията и международните отношения, е помогнало на САЩ да се превърнат в най-проспериращата и защитена държава в историята. Те не само направиха Америка по-сигурна и богата, но и поставиха началото на безпрецедентна епоха на глобален просперитет. Тоест, запазването на този модел би трябвало да е ключов национален интерес на САЩ, който днес е застрашен от действията на администрацията на Тръмп. По-лошото обаче, е че въпросните действия тласкат света към състояние на "ядрена анархия".

Въпреки всичките им недостатъци, споразуменията за контрол на въоръженията демонстрираха ефективността си, ограничавайки дестабилизиращите ядрени програми със сравнително малки усилия и разходи. Ето защо, посочва Волфщал: "денонсирането на тези споразумения е допустимо само след много внимателен анализ на ситуацията и само, ако излизането от тях би позволило да се повиши сигурността на САЩ и вече е формулирана някаква ясна стратегия за възстановяване на стабилността и сигурността, които ще бъдат застрашени от тяхното прекъсване". В стремежа си да извади САЩ от INF обаче, Тръмп очевидно не отчита нито едно от тези условия, при това с всеки изминал ден става все по-ясно, че денонсирането на "ракетния договор" почти не е свързано с действията на Русия, а най-вече с тези на Китай, както и с желанието на противниците на INF в Белия дом. Наистина, някои анализатори смятат, че действията на Тръмп са достатъчно добре обосновани, предвид факта, че китайците не са страна по въпросния договор, но разполагат с ракети с малък и среден обсег и застрашават сигурността на американските военни бази, както и съюзниците на САЩ в Азия. Според тях, тази страна "представлява значителен и нарастващ риск за доставката на материали от критично значение за националната сигурност на Съединените щати" и тъкмо по тези причини Тръмп има основание да иска подписването на нов договор, този път с участието на Китай.

Следвайки тази логика обаче, ако в близко време действително бъдат стартирани преговори за някакъв нов договор, със сигурност си струва да се обърне специално внимание и на Турция, която също разполага с подобни ракети (а вероятно и с ядрени бойни глави), при това напоследък нерядко демонстрира откровено агресивно поведение, включително към съюзника си от НАТО - Гърция. В съвременния многополюсен свят, сигурността зависи от всички играчи, а не само от т.нар. "свръхдържави" (ако приемем САЩ и Китай за такива), и в този смисъл Турция няма как да не бъде ангажирана с новия договор.

Освен това, ако САЩ изпълнят заплахата си и ускорят своето излизане от INF, Русия ще продължи да създава и разполага новите си ракети с "междинен обсег", само че при подобно развитие ще бъде освободена от всички ограничения на INF. Тоест, анулирането на договора ще направи безполезен всеки опит за критики срещу Москва по този повод. Не е ясно и, дали САЩ вече ще имат законно право да налагат санкции на Русия във връзка с предполагаеми нарушения на договора, ако самите те излязат от него. Тоест, в резултат от тези свои действия, самата Америка ще се превърне в заплаха за ядрената стабилност в света. Впрочем, както посочва бившият американски посланик в руската столица Майкъл Макфол, " при подобно развитие главният губещ ще бъдат европейските ни съюзници". А отдалечаването на САЩ от съюзниците им в Европа несъмнено ще е от полза за Русия, което се отнася и за краха на основания на определени правила световен ред, който Вашингтон защитаваше в продължение на последните над 70 години.

Възможно е обаче, стратезите от Пентагона да разсъждават по-различно. Разбира се, и те, също както и Макфол, са наясно, че излизането на САЩ от INF би направило Европа силно уязвима пред руската военна мощ, но вероятно разчитат, че по този начин европейските съюзници биха станали далеч по-податливи на внушенията на Вашингтон за разполагане на американски ракети със среден и малъг обсег (в това число и ядрени) на територията на Стария континент, включително в непосредствена близост до руските граници – например в България. Естествено, подобно развитие би направило европейските държави тотално зависими от САЩ в сферата на сигурността и вероятно би погребало всички планове за самостоятелна отбрана в рамките на ЕС.

Както вече споменах, INF забранява на САЩ и Русия - но не и на Китай, да разполагат ракети със среден и малък обсег с наземно базиране. В тази връзка, от известно време насам се водят ожесточени дискусии, дали Вашингтон трябва да търси някакво решение на проблема с мощния китайски арсенал от ракети със среден радиус, ако INF бъде денонсиран и, как точно може да стане това. Поне засега не е ясно, как системите, които са забранени от "ракетния договор" - ако САЩ решат да създадат такива и ги разположат в Азия - ще повишат военния потенциал или потенциала за сдържане в този и в други региони. Американците и сега разполагат с ракети със среден радиус с морско и въздушно базиране, както и със системи с по-малък обсег, способни да нанасят удари по китайски обекти, да не говорим за стратегическите ядрени въоръжения на САЩ. Не е ясно също, дали американските съюзници ще приемат разполагането на новите ракети със среден обсег на своя територия. Разбира се, САЩ биха могли да разположат подобни ракети на остров Гуам, но при положение, че техните бомбардировачи вече използват базата на острова, изглежда съмнително, че разполагането там на ракети със земно базиране би могло съществено да промени сегашното статукво.

Тоест, в рамките на тази дискусия, привържениците на денонсирането на "ракетния договор" от САЩ би трябвало да могат да докажат, че ползата от разполагането на ракети със среден радиус в Азия ще надхвърли негативните последици от премахването на ограниченията в Европа. Освен това, не бива да се забравя, че евентуалното разполагане на ракети с малък обсег в зони, уязвими за евентуален китайски ракетен удар, може да принуди Пекин значително да увеличи инвестициите в собствения си ядрен и ракетен арсенал, разширявайки неговите мащаби. Тоест, напълно е възможно, вместо сдържането на Китай, подобна стъпка да ерозира стратегическия и кризисния баланс в Източна Азия, стимулирайки китайците значително да увеличат военния си арсенал. С други думи, фактът, че излизайки от INF, САЩ ще могат да разположат ракети със среден обсег в Азия въобще не означава, че наистина трябва да го направят или пък, че ако все пак го сторят, ще повишат сигурността си.

Проблемът с договора START III

Всъщност, дори ако приемем тезата, че INF е престанал да бъде достатъчно ефективен, няма как да игнорираме проблема за бъдещето на Договора за съкращаване на настъпателните въоръжения (START III или "нов START"), чиито срок изтича през 2020. Както е известно, това е последният инструмент за сдържане на нарастването на броя на американските и руските ядрени системи. Той изисква осъществяването на стриктни проверки на ядрените арсенали на двете страни, а предсказуемостта и прозрачността, които гарантира, са ключови фактори за поддържането на стабилността (или поне на остатъците от нея) в отношенията между двете ядрени суперсили.

Всичко обаче сочи, че START III най-вероятно също ще остане в миналото, благодарение на усилията на Тръмп и Болтън, които могат да извадят САЩ от него, още преди изтичането му през 2020. Според Тръмп, сред недостатъците на този договор са, че той беше подписан от предшественика му Обама и, че ограничава американския ядрен потенциал (необходимостта от което сегашният президент очевидно просто не може да осъзнае, защото винаги се обявявал против всички споразумения, ограничаващи по някакъв начин свободата на действие на САЩ). Освен това, Тръмп, който се смята за голям дипломат, вероятно е убеден, че ако прояви твърдост, не само ще накара руснаците да седнат на масата за преговори, но и ще може да сключи с тях по-изгодна сделка от тези, постигнати от Обама, Рейгън и всичките му останали предшественици.

Въпреки всичко това обаче, все още остава известна надежда за запазването поне на договора START III. За разлика от иранската ядрена сделка и INF, "новият START" се подкрепя от ръководството на Пентагона и разузнаването, които са убедени, че този договор е в интерес на американската национална сигурност и продължава да е актуален.

Каква е ползата от контрола на въоръженията

Като цяло, контролът на въоръженията повишава предсказуемостта на действията на хипотетичния противник, позволявайки сдържането на необоснованата ескалация и излишната милитаризация на външната и вътрешната политика. Нещо повече, в крайна сметка, мерките за доверие и прозрачност са една от най-важните предпоставки (но не и единствената) за съкращаването на въоръженията, както и на съответните разходи.

В момента Москва не поставя под съмнение факта, че INF (ако се спазва разбира се) е важен елемент на сегашната, повече или по-малко стабилна, ситуация в света. При това, още през първото десетилетие на века, руснаците неведнъж посочваха, че в сегашната си форма, "ракетният договор" не е справедлив и не отговаря на интересите на страната им, посочвайки в частност, че на Русия се е наложило да унищожи по-голям брой ракети, както и, че - за разлика от САЩ - тя има потенциално агресивни съседи, някои от които също разработват и разполагат ракети със среден и малък обсег. За разлика от руските лидери обаче, Тръмп директно декларира, че INF не отговаря на американските интереси, тъй като се "нарушава" от Москва, както и, защото касае само САЩ и Русия, но не и Китай.

Както е известно, с развитието на технологиите възникват и качествено нови видове въоръжения. В тази връзка си струва да посоча например, разработването на т.нар. "системи за водене на стратегически огън", предназначени за американската армия - като "артилерийското оръдие с обсег от 1000 км" (Strategic Long-Range Cannon) или свръхзвуковите ракети Air-Launched Rapid Response Weapon (ARRW) със скорост, петкратно по-висока от тази на звука. При това, чисто формално, тези въоръжения не нарушават INF. На този фон, отдавнашните руски претенции в сферата на безпилотните летателни апарати с далечен обсег изглеждат достатъчно обосновани - ако САЩ бяха склонни да обсъдят този проблем и да намерят начин за включването (или изключването) на някои системи, обновявайки дефиницията за INF, това би се оказало много полезно и за решаването на редица съществуващи проблеми, свързани с "ракетния договор".

Специално внимание заслужава фактът, че и НАТО, и доминираната от Русия ОДКС декларираха подкрепата си за запазването на INF, макар и посочвайки проблемите, свързани с неговото спазване от подписалите го държави. Освен това, напоследък Северноатлантическият алианс акцентира върху необходимостта от "възраждане и страктно спазване" на INF, включително и по време на провелото се в края на октомври 2018 заседание на Съвета Русия-НАТО.

Както вече споменах, американските претенции към Русия касаят най-вече крилатите ракети 9М729 (SSC-8) инсталирани на мобилни сухопътни пускови установки, с каквито уж вече разполагат две руски ракетни бригади. На свой ред, принципните претенции на Москва са свързани с комплекса за противоракетна отбрана с наземно базиране на САЩ Aegis Ashore, представляващи "сухопътен" вариант на познатата морска противоракетна система и използваща пускови установки, почти сходни с универсалните (т.е. подходящи и за ударно въоръжение) военноморски пускови установки Мк41. Разбира се, американската страна настоява, че не е осъществявала изпитания на подобни крилати ракети, само че дори и в момента редица бивши служители на Пентагона открито коментират възможността въпросната система да бъде трансформирана от отбранителна ("против Иран") в настъпателна ("против Русия").

Позицията на останалите ядрени сили

Според редица експерти, другите официално признати ядрени държави биха могли да изиграят положителна роля за преодоляване на сегашната криза около INF. Китай например е ключов елемент от това "уравнение", защото - от една страна, именно там са разположени най-голям брой ракетни системи (както ядрени, така и конвенционални), условно нарушаващи изискванията на руско-американския "ракетен договор". По американски оценки, става дума за до 95% от целия ракетен арсенал на китайските Ракетни сили, както и за значителен дял от силите за ядрено сдържане на Пекин. От друга страна обаче, именно Китай ще се сблъска с най-много заплахи, ако INF действително бъде прекратен - както вече посочих, в САЩ отдавна разглеждат "китайския фактор" в контекста на дискусията за бъдещето на "ракетния договор". Освен това, при евентуалното разполагане на руски ракети със среден и малък радиус отвъд Урал, т.е. в азиатската част на Русия, те също няма как да бъдат игнорирани от INF, без оглед на конкретните цели на разполагането им там.

Най-малкото, което би могъл да направи Пекин в сегашната ситуация, е да декларира подкрепата си за INF, като в същото време гарантира поне известна прозрачност по отношение на собствения си ракетен арсенал. Макар, че китайското Външно министерство призова за запазването на "ракетния договор", само това вече не е достатъчно.

Що се отнася до Великобритания и Франция, те очевидно са разтревожени от възможността да се превърнат в мишена на възродените руски нестратегически ракети. Ако INF действително бъде денонсиран, при това без да бъде заменен от някакво ново споразумение, изглежда напълно възможно сегашното френско-британско сътрудничество в ракетната сфера SCALP/Storm Shadow да доведе до създаването на нови наземни крилати ракети с голям обсег, като ответна мярка. Това обаче, само би усилило напрежението и риска от военен сблъсък в Европа. От тази тледна точка, би било по-полезно Великобритания (което не е много вероятно) или Франция (по-вероятно) да инициират адаптирането на INF към новите условия, или пък да съдействат за създаването на необходимите условия за запазване на неговите най-важни достижения. Би могло например, да се работи съвместно с руснаците за дефинирането на новите системи на въоръжение или за географските рамки на самоограничаването по отношение на тяхното разполагане (макар че Китай може да се окаже разочарован от резултатите) или пък за предприемането на определени мерки за гарантиране на по-голяма прозрачност в тази сфера.

Освен това, Китай, Великобритания и Франция биха могли да създадат независима комисия от свои експерти, която да анализира обективно "нарушенията" на INF от страна на САЩ и Русия, да им помогне да постигнат разбирателство и дори да им предложи варианти за решаването на проблемите. В крайна сметка, европейските държави и Китай са най-заинтересовани от управляемостта на процеса на приспособяване на INF към сегашните реалност, или от изхода на битката за неговото наследство, защото географското положение не може да се промени.

Новите конвенционални оръжия, като фактор за действията на САЩ

Впрочем, според някои експерти, съкращаването на общия брой на ядрените бойни глави, осъществено през последните три десетилетия, не е свързано само с контрола на въоръженията, приключването на студената война и т.н., но и с развитието на неядрените свръхточни оръжия с голям обсег на действие (както в глобален, така и в регионален аспект), чието начало беше поставено тъкмо в средата на 80-те години на ХХ век, и то най-вече в САЩ.

Днес обаче, американците не без основание се опасяват, че тяхната доминация във въздуха и по море се оказва проблематична във връзка с прогреса в създаването на подобни оръжия и от техните съперници (най-вече Русия и Китай, но не само те). Възможно е именно това да една от причините Вашингтон отново да насочи вниманието си към ракетите с наземно базиране. В тази връзка ще напомня, че според някои данни, още през 2013 Пентагонът е осъществил проучване относно това, какви системи на въоръжение биха могли да разположат САЩ след евентуалното си излизане от "ракетния договор". Да не забравяме, че INF не разделя ракетите на ядрени и неядрени. При подписването му, ракетите със среден и малък обсег представляваха заплаха най-вече като носители на ядрено оръжие. Сега обаче, те са интересни за реалните и потенциалните им "собственици" (особено за вторите) и в своя неядрен вариант, в рамките на концепциите за бързия глобален удар, неядреното сдържане или други варианти за използване на свръхточно въоръжение с голям радиус на действие.

Руската реакция

Според мнозина руски военни експерти, ако действително излязат от INF, САЩ на практика ще си развържат ръцете за създаването и разполагането на ракети със среден и малък обсег, включително и в Европа, при това в непосредствена близост до границите на Русия (последното, между другото, съвсем пряко касае и България). Опасността от тези ракети е свързана с критично малкото време между откриването на ракетите от руските радиолокационни станции и достигането им до набелязаната цел, което позволява нанасяне на светкавични обезоръжаващи противника ядрени удари. Тъкмо по този причина, някои специалисти, като бившият началник щаб на Стратегическите ракетни войски на Русия генерал Виктор Есин, поставят въпроса за ефективността на сегашната руска концепция за нанасяне на ответно-насрещен (а не превантивен) ядрен удар. Както е известно, за разлика от руската, американската военна доктрина допуска нанасянето на превантивни ядрени удари.

Разбира се, дори при такова развитие, руснаците вероятно биха съхранили поне 60% от ядрения си потенциал (например снабдените с ядрени ракети подводници или стратегическите бомбардировачи), което би им позволило да нанесат унищожителен ответен удар по САЩ. Този факт, сам по себе си, би трябвало да откаже американските стратези от предприемането на превантивна ядрена атака срещу Русия.

Въпреки това обаче, руските военни експерти са убедени, че ако Вашитгтон започне да разполага в Европа своите ракети (включително ядрени), Москва няма да има друг избор, освен да се откаже от сеташната си доктрина за ответно-насрещен удар, възприемайки тази за превантивния удар (каквато е и доктрината на САЩ). Впрочем, някои от тях смятат, че Русия незабавно следва да пристъпи към преразглеждане на цялата си ядрена доктрина.

Възможните сценарии за развитие на събитията

Според споменатия по-горе  Джон Волфщал, се очертават два варианта за по-нататъшното развитие на събитията във връзка с INF и START III. Според първия, Тръмп ще денонсира и "новия START", използвайки факта, че той дава право на страните по него да излязат от договора, ако преценят, че е в разрез с фундаменталните им национални интереси. Според Волфщал обаче: "Излизането от договора ще ни гарантира едно опасно бъдеще, в което рисковете от грешки рязко ще нараснат и в което САЩ и Русия ще разработват такива системи, които според тях ще съдействат за стабилизацията, но на практика ще увеличат риска от използването на ядрено оръжие от някоя от страните. Така, всеки намек, че руснаците ускоряват нарастването на ядрения си потенциал, ще накара САЩ да сторят същото, както и обратното".

Според втория вариант, Тръмп все пак ще се споразумее с Москва за подписването на нов договор, предвиждащ същите щателни проверки и гарантиращ същата предсказуемост, които са характерни и за "новия START".

Несъмнено, най-добрият изход от така създалата се ситуация е Тръмп и Путин да се споразумеят за подписването на ново краткосрочно споразумение, което леко ще ограничи ядрените арсенали на двете страни (примерно до 1250 ядрени бойни глави), комбинирайки го с удължаване срока на действие на "новия STARТ", гарантиращ необходимите проверки. Във всеки случай подобен вариант е за предпочитане пред онзи, според който INF и "новият START" ще престанат да съществуват и двете страни ще стартират нова надпревара във въоръженията. Проблемът е, че макар за всеки да е ясно, че преждевременният отказ от жизнеспособните и ценни споразумения за контрол на въоръженията ерозира сигурността на самите САЩ, както и глобалните системи за стабилност, изглежда твърде вероятно, че тези аргументи едва ли ще бъдат приети от администрацията на Тръмп, която често е склонна да игнорира както фактите, така и здравата логика.

Според Волфщал: "Въпреки множеството опити да бъдат денонсирани, споразуменията за контрол на въоръженията съвсем не са реликва от ерата на студената война и не са загубили смисъла си и до днес. В момента САЩ и съюзниците им се нуждаят от тези споразумения повече, отколкото когато и да било - особено предвид възхода на Русия и Китай. Залагайки единствено на неограничената от нищо мощ на Америка и изоставяйки с лека ръка подобни ефективни и ценни инструменти, Белият дом на Тръмп забравя уроците на историята и води Америка и целия свят към опасности, които се надявахме да забравим завинаги".

Някои изводи

По принцип, проблемите свързани с "ракетния договор" могат да бъдат решени, но само при наличието на съответната политическа воля на Русия и САЩ. Що се отнася до перспективите пред т.нар. "нов START", те остават неясни. Ако INF действително бъде анулиран, това няма как да не доведе до ерозия на взаимния интерес и доверието към контрола на въоръженията. При всички случаи подобно развитие ще застраши всички режими за контрол на въоръженията в съвременния им вид. В същото време, сегашната криза, свързана с INF, може както да прати по дяволите самия принцип за такъв контрол, така и да създаде условия за изграждането на нова архитектура на стратегическа стабилност в света.

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите.