Бъдещата ни мобилност трябва да е устойчива, безопасна, удобна и достъпна. Железницата предлага всичко това и много повече. Европейската година на железницата ни дава възможността да преоткрием този вид транспорт. Чрез разнообразни акции ще се възползваме от случая да помогнем на железницата да реализира пълния си потенциал. Приканвам всички ви да станете част от Европейската година на железницата 

Адина Валеан, Еврокомисар по по транспорта

Глобалната икономическа и финансова криза от 2008-2010 и короновирусната пандемия (от началото на 2020) поставиха на сериозно изпитание неолибералния модел, базиран върху „Вашингтонския консенсус”, който доминира геополитическия, геоикономическия и геоценностен дискурс от 1989 насам.

През последните дни на миналата година, американският вонноморски експерт Джоузеф Тревитик, публикува в специализираното изданиe The Drive обширна статия, озаглавена „Новата американска стратегия изисква военноморските сили на САЩ да реагират по-решително на китайската и руската агресия” (1). И тъй като в случая използваното понятие „агресия” може да се интерпретира само по един, единствен начин, възниква въпросът, какво точно би искал да внуши авторът на своите читатели, а и как биха реагирали на подобна квалификация нарочените от него за врагове на Америка Русия и Китай?

На 12 март 2021, по инициатива на Джоузеф Байдън, в онлайн формат бе проведена първата среща на лидерите на Четиристранния диалог по сигурност Quad (Quadrilateral Security Dialogue), включващ САЩ, Индия, Австралия и Япония. Накратко, американският президент има за цел да създаде стабилна коалиция за възпиране на Китай в Индо-Тихоокеанския регион (ИТР). Но въпреки споделените тревоги от възхода на Китай там, успехът на тази „азиатска НАТО” далеч не е сигурен.

Привържениците на алианса между Москва и Пекин отдавна присъстват в китайските и руските научни среди, но идеите им все още не са доминиращи. Правителствата на двете страни традиционно се придържат към политика на стратегическо партньорство, а не на формиране на алианс и въпросът за създаването му не стои на дневен ред в рамките на китайско-руския диалог.

През последните години Пакистан, чиито основни партньори доскоро бяха САЩ и Саудитска Арабия, се превърна в един от най-надеждните китайски съюзници в Азия, което не му пречи да претендира за по-специален статут в тази част на света, опирайки се на огромните си мобилизационни ресурси. Достатъчно е да припомня, че в края на 2020 населението на страната надхвърли 220 млн. души, освен това тя разполага с ядрено оръжие, което е от изключително значение за мястото и ролята и в региона.