Нивото на техническо оборудване и боеспособност на израелската армия е сред най-високите в света, при това качествените характеристиките на военната техника постоянно се усъвършенстват [1]. От началото на 70-те години на миналия век военно-промишленият комлекс на Израел непрекъснато се разширяваше и днес страната е в състояние да произвежда съвременна военна техника – от танкове и различни модификации реактивни самолети, до свръхточни „умни оръжия” (микроелектроника, ракети „море-море”, „въздух-въздух” и т.н.). 75-80% от обема на военното производство са предназначени за износ, който се осъществява от управлението за военно-техническо сътрудничество с чужди държави (SIBAT) [2].

В края на миналата 2018 Китай отбеляза 40-тата годишнина от старта на политиката на "реформи и отваряне", която в рамките на само едно поколение издигна страната от дъното на бедността и "революционния хаос" до небивал за цялата и 5000-годишна история връх на просперитета и стабилността.

Година преди смъртта си през 2017 един от водещите американски стратези през ХХ век Збигнев Бжежински отправи тревожно предупреждение. Анализирайки заплахите пред сигурността на САЩ, той отбеляза, че "най-опасният сценарий" би било "формирането на голяма коалиция между Китай и Русия, които могат да се обединят не на основата на някаква обща идеология, а на общата обида".

В исторически план, сферата на международната политика се формира от държавните играчи     , особено що се отнася до въпросите на сигурността. Традициите на политическия реализъм задълго закрепиха привилегированото положение на държавата не само в провеждането на международната политика, но и при фомулирането на нормите на международното право.

Избухването на „Арабската пролет” през декември 2010, създава редица условия за осъществяване на дългоочаквани и желани промени в арабските държави. Такава възможност за непосредствено въздействие върху събития и последствията от тях изглежда като шанс за администрацията на Обама, въпреки предизборния му лозунг за необходимостта от намаляване на американските военни ангажименти в Близкия Изток, особено с оглед на инициираните от Буш военни действия в Афганистан и Ирак.

На 14 януари 2019 стартира работата си новият парламент на Армения, характерно за който е радикалното обновяване на депутатския състав. Това бе логичен завършек на процеса на прехвърляне на властта от Републиканската партия  на бившия президент (и за кратко премиер) Серж Саркисян, към блока "Моята стъпка" (обединяващ партиите Граждански договор и Мисия) на премиера Никол Пашинян, който управлява страната от май 2018 насам.