След знаковата си среща с унгарския премиер Виктор Орбан в Рим, през август 2018, вицепремиерът и вътрешен министър на Италия Матео Салвини се появи на 9 януари 2019 във Вършава, където се срешна с лидера на управляващата партия "Право и справедливост" (PiS) Ярослав Качински.
Там той прогнозира, че Италия и Полша ще бъдат "главните герои на новата европейска пролет". На свой ред, министър-председателят на Унгария Виктор Орбан характеризира алианса между Италия и Полша като "едно от най-важните събития от началото на годината". От друга страна, някои анализатори смятат, че Салвини все още "търси на сляпо" възможности за формирането на нови политически алианси на общоевропейско ниво.
Легенда:
Възходът на национализма в Европа
% от гласовете за националистически партии на последните национални избори
Междувременно, докато Салвини разговаряше с лидерите на PiS, другият италиански вицепремиер (и министър на икономиката и труда) Луиджи Ди Майо, който е член на ръководството на Движението "5 звезди", се срещна с полския популист Павел Кукиз (лидер на движението "Kukiz'15", спечелил над 20% от гласовете на президентските избори през 2015) за да сключи с него споразумение за единодействие след европейските избори през май 2019. Малко по-късно Ди Майо изрази интерес и към евентуалните политически прояви на "жълтите жилетки" във Франция. Всички тези срещи са повод да анализираме политическите игри, които се вихрят на континента в навечерието на европейските избори.
Избори с високи залози
Ако има тема, по която мненията на иначе силно различаващи се политици са сходни, това е ключовото значение на европейските избори през май 2019. Най-малкото символично, на тях ще се сблъскат две основни тенденции - едната, олицетворявана от френския президент Еманюел Макрон, а другата - от унгарския премиер Виктор Орбан.
Самите те също се определят като представители на два противоположни лагера. В Братислава например, Макрон нарече унгарския и полския лидери "фантазьори, които лъжат народите си", а по време на срещата между Орбан и Салвини в Италия през август 2018, самият Макрон беше характеризиран от унгарския премиер, като "лидер на политическите сили, подкрепящи имиграцията".
През септември 2018, когато се появи в Страсбург за да обсъди силно критичния към Унгария доклад на евродепутатката Джудит Саргентини, Орбан за пореден път напомни за важността на изборите през май 2019: "Ние, унгарците сме готови за европейските избори догодина, на които хората най-сетне ще могат да решат бъдещето на Европа и да върнат демокрацията в европейската политика".
Макар че Европейският парламент не е единствения ръководен орган на ЕС и е малко вероятно, че изборите през 2019 ще доведат до радикални промени в Съюза, символичното му значение (като "единствената демократична" инстанция в ЕС) и неговата институционална съставляваща (особено в началото на работата му, когато трябва да бъдат избрани новите еврокомисари) не бива да се подценяват.
През януари 2019 Виктор Орбан потвърди амбициите си, във всяка институцаия на ЕС да се формира враждебно настроено към имиграцията мнозинство. Първата стъпка в тази посока е Европейския парламент, после Европейската комисия и, накрая, Европейския съвет, още повече, че напоследък националните парламентарни избори обикновено водят до формирането на правителства, враждебни на масовата имиграция.
Текущият баланс и очакваните последици от Brexit
От момента на формирането на Европейския парламент, избран въз основа на всеобщото избирателно право през 1979, мнозинството в него си поделят две групи- Европейската народна партия (ЕНП, или християн-демократите) и Социадемократите (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите - S&D), които заедно обикновено формират мнозинство, позволяващо им редовно да определят председателството в Парламента.
През януари 2019 разпределението на 750-те евродепутати изглеждаше по следния начин:
- - EPP - Европейската народна партия (ЕНР): 218 депутати (включително тези от унгарската "Фидес");
- - S&D - Прогресивен алианс на социалистите и демократите (социалдемократи): 186 депутати (включително от словашката СМЕР и румънската СДП);
- - ECR - Европейски консерватори и реформисти (ЕКР): 74 депутати (включително 19 поляци от PiS и 19 британски консерватори);
- - ALDE - Алианс на либералите и демократите за Европа (начело с Ги Верхофстад): 68 депутати (включително 4 от чешката АHО);
- - Greens-EFA - Зелени/Европейски свободен алианс (Зелени-ЕСА): 52 депутати;
- - GUE-NGL - Европейска обединена левица/Северна зелена левица (ЕОЛ/СЗЛ): 52 депутати;
- - EFDD - Европа на свободата и пряката демокрация (ЕСД): 43 депутати (включително 19 от UKIP и 14 от италианското Движение "5 звезди");
- - ENF - Европа на нациите и свободите (ЕНС): 34 депутати (включително 15 от френския "Национален сбор" (бившия "Национален фронт"), 6 от FPO и 6 от италианската "Лига");
- - Независими: 23 депутати.
Тоест, текущият баланс на силите гарантира абсолютното мнозинство (над 375 места) на ЕНП и социалдемократите, обединяващи 404-ма от общо 750-те депутати. Впрочем, либералните депутати от АЛДЕ също са част от "пробрюкселското" мнозинство.
Левите идеи са представени от групите на Зелените и на Европейската обедина левица, които, като цяло, са настроени проевропейски и проимигрантски. Техните различия и несъгласия с мейнстрийма касаят по-скоро екологичните въпроси, икономиката и свободната търговия (Трансатлантическото партньорство, Всеобхватното икономическо и търговско споразумение СЕТА), както и отношенията ЕС-Русия (поне що се отнася до групата на Европейската левица).
Дясното крило се представлява от три парламентарни фракции:
. Групата Европейски консерватори и реформисти (ЕКР), която през 2014 съумя да се превърне в третата най-голяма политическа сила в Европарламента, след включването в нея на Новия фламандски алианс (NVA). Тази група обединява консерваторите и други християндемократи, които се разминават с ЕНП, и дори неколцина десни популисти. При това обаче, тя се дистанцира от онези политици, които биха могли да се дефинират като "крайнодесни", особено след изключването на депутата от германската AfD, през март 2016.
- Групата Европа на свободата и пряката демокрация (ЕСД), която се крепи на два основни "стълба": депутатите от британската UKIP на Найджъл Фараж и италианците от Движение "5 звезди" (тук е мястото да напомня, че в началото на 2017 опитът на депутатите от "5 звезди" да се присъединят към АЛДЕ пропадна). Освен тях, в групата влизат неколцита френски депутати, напуснали "Националния сбор", както и бившият литовски президент Роландас Паксас.
- Групата Европа на нациите и свободите (ЕНС), която не можа да бъде създадена през 2014 заради проблеми с изискването да обединява депутати от поне 7 държави и се формира по-късно, благодарение на присъединяването на една бивша евродепутатка от британската UKIP и двама поляци от KNP (Конгрес на новите десни), чието приемане стана възможно сред отстраняването на бившия им лидер Януш Корвин-Микке.
Ако стане факт, Brexit радикално ще промени ситуацията за групите, намиращи се вдясно от ЕНП, като бъдещето на групата "Европа на свободата и пряката демокрация" най-силно зависи от излизането на британците и нестабилната позиция на Движението "5 звезди". Досега групата ЕСД (която през 2009-2014 се наричаше EFD) на практика беше инструмент в ръцете на Найджъл Фараж, който я използваше за прокарването на Brexit. Като председател на групата, той можеше да произнася дълги речи в Европарламента, позволили му да увеличи популярността си във Великобритания и извън нея.
Освен UKIP и "5 звезди", групата ЕСД включва предимно случайни съюзници, без някаква обща идеология. Тази група беше формирана през 2014 чрез възстановяване членството на един депутат от френския Национален фронт и с подкрепата на Шведските демократи, които първоначално бяха свързани с Фронта, но в крайна сметка решиха да се присъединят към Фараж и да станат "по-малко радикални". Ще отбележа също, че тази група не изчезна след напускането на латвийския депутат, тъй като съумя само в рамките на 48 часа да привлече полския евродепутат Роберт Ивашкевич от партията на Януш Корвин-Микке. Това говори за изключително гъвкавата стратегия на Фараж, преследваща единствената цел да му гарантира трибуна за прокарването на Brexit.
Съдейки по всичко, най-голямото желание на Фараж беше да не се окаже в една група с Марин Льо Пен, както по чисто имиджови съображения, така и заради опасността да се конкурира с друга силна като самия него личност.
Що се отнася до Движението "5 звезди", то изглежда се опитва да съхрани ЕСД, въпреки че беше на път да напусне групата през 2017. При това, заради своята политическа тежест, след Brexit то неизбежно ще заеме лидерските позиции в ЕСД. За постигането на тази цел, движението вече е намерило неколцина съюзници: наред с полското движение Kukiz, Движението "5 звезди" твърди, че се е споразумяло със смятаната за популистка хърватска партия Zivi zid, както и с финландската либерална формация Liike Nyt.
Както и в периода 2014-2019, бъдещата група ЕСД, начело с Движение "5 звезди" ще предостави на членовете си пълна свобода при гласуване, което ще и позволи да привлече "свободни играчи" и така да формира група с представители на 7 държави, каквото е изискването на правилника на Европейския парламент.
Групата ЕНС също ще се бори за оцеляване
В момента групата Европа на нациите и свободите (ЕНС) включва представители на 8 държави. Тоест, при сегашното разпределение, дори и след Brexit, групата може да запази необходимия минимум от 7 държави. Не е сигурно обаче, че всичките и членове ще бъдат преизбрани (включително полските политици от KNP) или ще останат в редиците на ЕНС (позицията на "Лигата" на Салвини все още не е съвсем ясна). От друга страна е възможно групата да се сдобие с нови съюзници - например ако в Европарламента влезе чешката националистическа Партия на пряката демокрация (SPD), начело с Томио Окамура.
Все пак, не е изключено, че ЕНС няма да може да се сформира отново заради по-малкия брой представени държави (иначе контингентът на депутатите от френския Национален сбор е почти достатъчен за получаването на необходимите 25 евродепутати). Всичко ще зависи от това, как ще се позиционират такива партии, като италианската "Лига" или австрийската Партия на свободата (FPO): през периода след 2014 те станаха управляващи, което би могло да ги направи по-привлекателни за потенциални нови партньори, предимно от редовете на групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР).
Не е сигурно също, че силните играчи от групата на ЕКР не са заинтересовани от това, други такива играчи, като френският "Национален сбор" например (които разчитат да получат поне двайсет места в Европейския парламент през 2019), да останат назад и да се окажат без собствена парламентарна група, заради постоянното им подкрепа за полското и унгарското правителство по време на всички гласувания против тях в Европарламента през последните години.
Бъдещето на групата на ЕКР и малката вероятност за формиране на обща евроскептична група
Що се отнася до групата на ЕКР, дори ако приемем, че тя няма да изчезне с напускането на британските консерватори, липсата на 19-те британски евродепутати силно ще отслаби позициите и. Затова, за да може да се запази като трета политическа сила в Европарламента, групата на ЕКР ще трябва да привлече нови партньори, още повече, че групата на АЛДЕ може да бъде усилена от бъдещите депутати на движението на френския президент Макрон "Република напред", което не съществуваше през 2014.
Групата на ЕКР може да получи подкрепа от партията "На крак Франция" ("Debout France") на Никола Дюпон-Енян, която в момента не е представена в Европарламента и досега беше свързана с групата ЕСД на Найджъл Фараж, но наскоро се преориентира към ЕКР. Разбира се, това ще се случи, ако през май 2019 листата на Дюпон-Енян получи над 5%, както сочат прогнозите.
Междувременно, чешкият депутат Ян Захрадил, който е основния кандидат от групата на ЕКР за член на Еврокомисията, спомена и италианската "Лига" като потенциален нов партньор на ЕКР. От друга страна, ЕКР вероятно ще се откаже да търси сътрудничество с френския "Национален сбор" или немската "Алтернатива за Германия", което провокира, в частност, геополитически разногласия между привържениците на атлантизма и партиите, симпатизиращи на Русия.
Но, ако въпросът за Русия е донякъде актуален, особено за Полша, това не може да бъде единствената пречка, особено предвид откровено проруската позиция на лидера на "Лигата" Матео Салвини, която не му попречи да посети Варшава. На практика се създава впечатление, че унгарските и полските управляващи могат да си позволят да провеждат официални срещи с водачите на западноевропейските политически партии, квалифицирани като популисти или евроскептици, тъй като последните са част от управляващите коалиции, т.е. въпросните срещи могат да бъдат представени като "междуправителствени". Така, Виктор Орбан вече се срещна с австрийския вицеканцлер Щрахе (водачът на FPÖ) и с италианския вътрешен министър Салвини, с когото впрочем се срещна и Качински.
И обратното, макар че остават верни на френския си партньор - "Националния сбор", съвместно с който участват в групата на ЕНС в сегашния Европарламент, през последните месеци лидерите на италианската "Лига" и австрийската FPÖ демонстрират все по-силен интерес към съвместни действия с Орбан или Качински. Илюстрация за това беше отсъствието на такива крупни фигури, като Салвини (който се задоволи да изпрати видеообръщение) или Щрахе (който изпрати Харалд Вилимски) на европейската среща, организирана от "Националния сбор" в Ница, на 1 май 2018.
Дали това означава, че "Лигата" възнамерява да влезе в групата на ЕКР след изборите през 2019? При всички случаи, германецът Манфред Вебер, който е определен от ЕНП да гарантира приемственост на поста председател на Европейската комисия след изтичането на мандата на Жан-Клод Юнкер, даде да се разбере, че гледа положително на евентуално участие на "Лигата" в ЕКР, т.е. на отказа и от членство в групата на ЕНС, доминирана от "Националния сбор" на Марин Льо Пен.
Самият Салвини обаче, макар да изпитва известни колебания, не възнамерява да гори всички мостове, тъй като поддържа добри отношения с Льо Пен, която посрещна в Италия през октомври 2018 и заедно с която обяви създаването на "Фронт на свободата" в навечерието на европейските избори през 2019.
Някои политици, включително Салвини или представителите не AfD, биха искали след изборите през 2019 да се формира обща евроскептична група, която да обедини всички "разпръснати" в различни малки парламентарни групи (ЕКР, ЕСД и ЕНС) евродепутати. Подобна група би могла да наброява над сто човека. Вероятността да се случи нещо подобно обаче не е голяма, най-вече заради възможните последици за онези партии, които участват в управлението на някои европейски държави и рискуват да се сдобият с имиджа на "маргинални". Но, ако перспективата да видим полската PiS в една и съща парламентарна група с "Националния сбор" или "Фламандски интерес" (Vlaams Belang, VB) не изглежда реалистична, въпреки това Оливие Бо смята, че е "налице определена еволюция в отношението към движението на Марин Льо Пен и полската PiS".
В крайна сметка, след изборите през 2019 в новия Европарламент, вдясно от ЕНП могат да се окажат две парламентарни групи (разбира се, ако ЕНС съумее да се съхрани), които да координират (макар и неофициално) действията си, още повече, че мнозинството евроскептични партии на практика се отказаха от идеята за излизане от ЕС или от еврозоната. Възможно е също групата ЕСД да се окаже в изолация, без ясна политическа линия (илюстрация за което е фактът, че депутатите то Движение "5 звезди" подкрепиха доклада на Саргентини против Унгария).
Положението на унгарската "Фидес" и чешката АНО
През последните месеци положението на "Фидес" в рамките на ЕНП беше повод за многобройни спорове и спекулации. Самият Жан-Клод Юнкер заяви, че според него партията вече няма място в ЕНП, а Манфред Вебер гласува за доклада на Саргентини срещу унгарското правителство. Впрочем, въпросът понякога се повдига и в самата Унгария - например по време на дискусията в Летния университет в Балваньош, където Виктор Орбан всяка година държи реч, в която прави общ политически анализ на ситуацията. Въпреки това, "Фидес" не е напълно изолирана в рамките на ЕНП и все още разполага със силна подкрепа там, включително от председателя на групата Жозеф Дол. Така, при гласуването на доклада Саргентини, "Фидес" все още можеше да разчита на неколцина надеждни съюзници, като Forza Italia, хърватската HDZ и словенската SDS.
Що се отнася до самия Виктор Орбан, той е твърдо убеден, че въпросът за евентуално излизане на "Фидес" от ЕНП въобще не стои.
Основната задача на Европейска народна партия (макар че част от членовете и не приемат присъствието на "Фидес") е да си остане най-голямата група в Европарламента. Въпреки ниската демографска тежест на Унгария в ЕС, изборните резултати на "Фидес" означават, че нейните депутати са 6% от тези на ЕНП.
Но, ако предположем, че "Фидес" все пак бъде изключена, ЕНП не само ще се лиши от нейните евродепутати (които вероятно ще отидат в ЕКР, където ще ги посрещнат с отворени обятия), но и от други свои членове. Подобен сценарий обаче би навредил не само на ЕНП, но и на стратегията на Орбан, чиято цел изглежда е да привлече партньорите си от групата на своя страна, а не да се превърне в маргинал на европейската сцена.
Тук е мястото да напомня за силното влияние на "Фидес" върху депутатите от унгарското малцинство в Румъния (от партията RMDSZ-UDMR) и Словакия (ако една от двете унгарски партии - МКР, която е близка до "Фидес", запази представителството си в Европарламента). Така потенциалната тежест на "Фидес" достига 14 евродепутати (12 нейни, плюс двама от UDMR и МКР). Тоест, ако "Фидес" бъде изключена и в знак на солидарност с нея от ЕНП се оттеглят партиите на унгарските малцинство, както и нейните италиански, полски, хърватски или словенски партньори, ЕНП може да окаже с по-малко депутати, отколкото социалдемократическата група (особено предвид вероятността немският ХДС и френската "Република напред" да регистрират по-слаби резултати, отколкото през 2014).
Във всеки случай, засега се очертава, че "Фидес" няма да напусне ЕНП преди европейските избори, както и непосредствено след тях (поне до назначаването на новите еврокомисари).
Другият, по-сериозен въпрос е, в коя група ще се окажат евродепутатите от управляващата в Чехия партия АНО ("Действие на недоволните граждани") на премиера Андрей Бабиш. В момента те са част от групата АЛДЕ, начело с Ги Верхофстад. Депутатите от АНО подкрепиха доклада Саргентини против унгарското правителство, с което провокираха гнева на собствения си лидер Бабиш, който открито се разграничи от позицията им, заявявайки, че след една година те вече няма да са в Европарламента, изрази съжаление за решението им и коментира, че тяхното гласуване ангажира единствено тях, но не и оглавяваната от него партия.
Трудно можем да си представим, че в следващия Европейски парламент депутатите от АНО отново ще са част от АЛДЕ. Заради негативната позиция на лидера им по въпроса за имигрантските квоти и солидарността му с Орбан, изглежда по-вероятно, новите евродепутати от АНО да станат част от ЕКР.
Къде ще се окажат левите популисти от Централна и Източна Европа?
Присъствието в левия блок (S&D) на социалдемократите от словашката СМЕР (доминиращата партия в управляващата коалиция) и румънската СДП понякога поражда въпроси, заради тяхната "популистка" ориентация. В миналото СМЕР нееднократно е била обект на остра критика заради участието си в коалиции с националистически десни партии (и особено със СНС).
Коментирайки общата ситуация в Европа, кандидатът на ЕНП за председател на Еврокомисията Манфред Вебер не бърка, като отделя специално място на румънските социалисти от СДП: "Наблюдавайки сегашния европейски политически пейзаж, виждам Салвини в Италия, Качински в Полша, румънските социалисти и Орбан. Може да ни се иска нещо друго, но реалността е тази".
Ако се вярва на твърденията, че трима от четиримата евродепутати от СМЕР са "доверени хора на Джордж Сорос", излиза, че те - освен Борис Зал - не са следвали стриктно инструкциите на собствената си група относно гласуването по въпросите, касаещи Унгария или Румъния.
Ситуацията със СМЕР и СДП в S&P е аналогична с положението на "Фидес" в ЕНП: въпреки наличието на очевидни различия, никой не е заинтересован от евентуален "развод", тъй като той би отслабил групата на социалдемократите и в същото време би маргинализирал изключените от нея. Но, ако - както изглежда - ситуацията със СМЕР в рамките на социлдемократическата група не поражда кой знае какви въпроси, ще бъде интересно да видим, как ще се развие ситуацията с депутатите от румънската СДП, при положение, че първото гласуване в Европарламента през 2019 беше именно срещу Румъния, която току що бе поела председателството на Съвета на ЕС.
Друг възможен (макар и чисто теоретично) вариант за тези леви популисти при евентуален разрив с групата на социалдемократите е сближаването им с възможна бъдеща група на ЕСД, под ръководството на Движението "5 звезди".
Координиране на действията извън политическите групи?
На фона на всичко изложено по-горе, изглежда много малко вероятно, координацията на действията на различните опозиционни партии в рамките на ЕС да доведе до появата една, единствена "евроскептична" парламентарна група в новия Европейски парламент (2019-2024).
Нещо повече, липсва увереност, че това би било полезно за реформистките тенденции, предвид факта, че ако бъдат "прочистени от бунтарите", ЕНП и групата на социалдемократите, несъмнено ще се окажа числено отслабени, макар че биха могли - съвместно с либералната група АЛДЕ - да формират блок на центристкото мнозинство, който не страда от вътрешни противоречия.
Ето защо, дори ако станем свидетели на сериозна популистка вълна, все още изглежда вероятно, че сумарно групите на социалдемократите, АЛДЕ и ЕНП ще разполагат с комфортно мнозинство в Европейския парламент, дори ако бъдат напуснати от такива партии, като "Фидес" или PiS. Освен, ако такива трудно контролируеми политически феномени като Движението "5 звезди" в Италия или това на "Жълтите жилетки" във Франция (макар че все още не можем да прогнозираме, дали то ще участва по някакъв начин в евроизборите), се появят и в други европейски държави, ерозирайки позициите на традиционното мнозинство.
Ако сегашният баланс в Европарламента не бъде драстично нарушен през май, занапред реформите в ЕС ще могат да се прокарват посредством коордиране на действията, извън рамките на различните политически групи или дори национални политически традиции. В това отношение отказът на евродепутатите от "Фидес" да подкрепят доклада против правителството на Румъния (въпреки че преди това колегите им от румънската СДП подкрепиха доклада на Саргентини) илюстрират един постепенно налагащ се модел на политически прагматизъм. Тук е мястото да отбележа, че гласуването на евродепутатите от СДП против Унгария провокира острата критика на мнозина привърженици на лидера на самата СДП Ливиу Драгня, затова е много вероятно (също както в Чехия) новите евродепутати от тази партия занапред да следват далеч по-стриктно нейната линия.
Тоест, не може да се изключи, че именно презрението, което демонстрират Западът и Брюксел към повечето управляващи в Централна и Източна Европа, е най-добрият начин да накара последните да се солидаризират и да укрепят своята политическа идентичност и извън рамките на Вишеградската четворка, с подкрепата на западните популисти, които вече управляват в своите страни.
*Авторът е френски геополитик, главен редактор на Visegrad Post
