Българският интерес е високите нива на имиграция да не увеличават твърде рязко небългарските етнически компоненти на обществото, за да не се създават условия за прекомерно противопоставяне и конкуренция на етническа основа. Несъмнено, в момента българското население няма вътрешни резерви за преодоляване на последствията от демографския шок от 90-те години на ХХ век, така че само имиграцията (вкл. реемиграцията) би предоставила достатъчно количество човешки ресурс (предимно лица в младежка и средна възраст) за намаляване темпа на демографско свиване и застаряване на населението. Но българското общество повече от половин столетие не е подлагано на изпитанията на масирано вливане на население, с всички произтичащи от това неудобства. Тези две противостоящи си тези – предпазване на обществото от ксенофобски уклон и необходимостта от широк имиграционен прием, могат да бъдат примирени донякъде, ако в състава на предстоящите имиграционни вълни се включат преимуществено лица с български произход. Най-благоприятният вариант за попълване на населението на страната е завръщането на емигриралите през последните две десетилетия българи1. Друга подходяща възможност е да се привлекат българи от българските общности извън страната, които да работят или да се заселят у нас.
През 2007, работна група, чиято задача бе да изясни държавната политика към българите извън България, с председател тогавашния вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин, изготви доклада “Българите по света и държавната политика”. На 20 декември 2007, той бе разгледан на заседание на Министерския съвет и представен за общественво обсъждане. В него се засяга и проблематиката за преодоляването на демографската криза посредством реемиграция и имиграция на българите, живеещи извън България, както и за възможностите етническите българи от чужбина да получат облекчен достъп до българския пазар на труда. На 15 март 2008, в Националния дворец на културата, Държавната агенция за българите в чужбина организира Кръгла маса "Новата държавна политика към българите по света" в присъствието на премиера Станишев. На нея бяха дискутирани заложените в доклада основни насоки за развитие на отношенията между България и българските общности по света.
На 5 юни 2008 Министерският съвет прие Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция (2008-2015), чийто проект непосредствено преди това бе подложен на обществено обсъждане. Нейните стратегически цели са:
Стратегическа цел 1 – привличане на лица с българско гражданство, живеещи на територията на други страни, и на лица от български произход с чуждо гражданство за трайно завръщане и заселване в България. За постигането на тази цел се предвижда да се изпълняват две програми.
Програма за трайно завръщане в страната на лица с българско гражданство, живеещи на територията на други държави. Тя е насочена предимно към българските граждани, установили се в чужбина, с особен интерес по отношение на квалифицираните млади българи в емиграция. С изпълнението й се цели създаването на оптимални възможности за завръщане на българските граждани в България.
Програма за трайно привличане и заселване в страната на лица от български произход с чуждо гражданство. Тя е ориентирана основно към българските общности на Балканите и в републиките от бившия СССР2. За изпълнението й се предвижда провеждането на широка информационна кампания сред българските общности в чужбина за възможностите за преселване у нас, както и подпомагането им да поддържат своя общностен живот и връзките си с България. Основен инструмент на програмата е документът Зелена карта. Картата ще предоставя на българите от чужбина права, равни с тези на българските граждани, но те ще са осъществими само на територията на България. С въвеждането и се цели създаването на възможности за трайно установяване в България на тези лица като предпоставка за получаване на българско гражданство и постоянното им заселване у нас.
Стратегическа цел 2 – постигане и провеждане на адекватна политика по прием и интеграция на чужденци и осъществяване на ефективен контрол на миграционните процеси.
Приоритет І. Балансиран прием на чужденци и постигане на успешна интеграция на приетите чужденци. Регулираният прием на чужденци от небългарски произход ще се осъществява посредством индивидуален прием, браншова годишна квота за съответния стопански отрасъл, сключване на двустранни спогодби за заетост с други държави, по възможност в пакет с двустранни договори за социална сигурност и въвеждане на т. нар. Синя карта, която ще позволи на висококвалифицирани чужденци да работят и да се заселват в страните от Европейския съюз3.
Приоритет ІІ. Постигане на контролирана миграция и борба срещу незаконната миграция. Упражняването на ефективен контрол и регулиране на миграционните процеси ще изисква управление и контрол на външните граници, борба с нелегалната миграция и трафика на хора, изработване на хуманни механизми за връщане (репатриране) на имигрантите в родината им, предимно с прилагане и усъвършенстване на метода на „доброволно завръщане”. България се явява външна граница на ЕС и затова е необходимо да установи ефективен контрол над границите към страни, които не са членки на съюза.
Стратегията предвижда и провеждане на политики за интегриране на българите от чужбина, на бежанците и особено на чужденците легални имигранти, които се заселват за постоянно у нас. Формиращите се имигрантски общности ще бъдат подпомагани да запазят своите културни специфики и традиции, с което ще дообогатят българската културна среда.
За координиране и контрол по изпълнението на стратегията ще се създадат Национален съвет за координация по въпросите на миграционната политика на Република България и Национален съвет по трудова миграция към министъра на труда и социалната политика, който ще определя годишни квоти за прием на работници от трети страни, след анализ на наличието/недостига на работна сила и консултиране по други свързани с трудовата миграция и интеграцията на граждани от трети страни въпроси. Във втория съвет ще се включат и социалните партньори4.
През юли 2008 Икономическият и социален съвет (консултативен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество по икономическото и социалното развитие) излезе със свое становище по миграционната стратегия, в което са изложени 15 предложения за допълване и доразвиване на идеите, заложени в нея. ИСС акцентира върху необходимостта да се урегулира вътрешната миграция и регионалното разпределение на населението, във връзка с регионалното икономически и социално развитие на страната – проблематика слабо застъпена в стратегията, която е ориентирана основно към регулиране на външната миграция5. От съвета предлагат да се сформира Агенция по миграция към Министерския съвет, чрез преструктуриране на съществуващи органи, което ще позволи да не се увеличава администрацията. Същевременно, трябва да се разширят функциите и компетенциите на ведомствата, отговорни за провеждане на миграционната политика, за да се постигне нейното по-целенасочено и ефективно управление. Съветът настоява да се осигурят публичност и прозрачност, гарантиращи контрола над процеса на предоставяне на “зелена карта”, който трябва да бъде придружен и от оценка на риска. Инициативата на ИСС е показателна за това, доколко въпросите за миграционната обстановка и перспективи на България вълнуват обществеността и неправителствения сектор. Несъмнено, те също трябва да се включат в усилията на българската държава да привлече трудоспособно население от чужбина, за да се попълнят, поне отчасти, все по-разширяващите се демографски дефицити.
Разбира се, имигрантите от небългарски произход, които ще дойдат да работят или ще се заселят в България, ще представляват внушително предизвикателство за способностите на българското общество да приеме по-масирано проникване на чуждо културно присъствие. Стремежът на българската администрация трябва да бъде, да се осигури привличането на имигранти от близки, сродни до преобладаващата в България културно-конфесионална общност – българите, изповядващи православното християнство, както и на общности със съвместими с националната култура културни модели.
Друга възможност за поддържане на висок имиграционен прираст е да се разпредели приема на квалифицирани работници и техните семейства на квотен принцип между множество държави и народности, като по този начин се избегне формирането на многочислени имигрантски общности от една държава или народност. Не трябва да се допуска териториално обособяване на тези общности (това може да се случи предимно в големите градове, където има риск да се оформят нови квартали с етнически или конфесионални самоизолиращи се общности, което може да се тълкува и като резултат от сегрегация), за да протича интеграцията им бързо и успешно. За да се осъществи интеграцията на имигрантите, България трябва да използва Рамковата програма „Солидарност и управление на имиграционните потоци 2007-2013“, за да получи финансова подкрепа от Европейският фонд за интеграция на граждани на трети държави. От 2008, Европейски бежански фонд предоставя помощи по проекти за интеграция на бежанци, като те могат да се ползват при оказване на грижи за чужденците, които са под особена закрила на територията на България.
Европейските структури, изготвящи политиките за регулиране на външната миграция, обръщат особено внимание на предотвратяването на незаконната имиграция и наемане на нелегални работници. В тази връзка те призовават за „хармонизиране на имиграционните политики на държавите-членки, за да се гарантира по-добра интеграция на имигрантите във формалната икономика и да се гарантира тяхната правна и социална сигурност”6. Изисква се също да се разнообрази статута на мигриращите работници от външни за общността страни, на срочните договори и средносрочните и дългосрочните договори, за да се отговори както на нуждите на пазара на труда, така и на различния избор на живот, за да се запази човешкото измерение на имиграцията и възможността за семейната интеграция.
Пълното присъединяване към Шенгенското пространство за свободно движение ще постави пред страната ни изискването да повиши контрола по границите си, които са външни за съюза и вероятно ще останат такива поне още десетилетие. Управлението на миграцията по външните граници трябва да се осъществява в полза на България, придобила временно това благоприятно положение, чрез което да се подпомогне набирането на квалифицирана работна ръка и на трайно заселващи се у нас семейства на чужденци.
Изграждането и функционирането на европейските транспортни коридори също може да послужи като средство за насочване на мигрантски потоци (вътрешни или външни за общността) към нашата страна. Чрез преодоляването на транспортната изолираност трябва да се решават и вътрешнорегионални проблеми и особено регионалните диспропорции в разпределението на населението. Липсата на достатъчно по численост и мобилност население затормозява поддържането на националната инфраструктура, снижава възможността за редовен контакт между селища и области, възпрепятства регионалното развитие. Правилно насочената имиграция (особено на заселниците от български произход) може да реши част от проблемите, но само възходящото икономическо развитие и осигуряването на постоянна и стабилна заетост би задържала новопридошлото население в слабо урбанизирани или неиндустриализирани райони.
През настоящото столетие към България се ориентира и още една група имигранти, произхождаща предимно от страните от ЕС, които намериха свой постоянен или втори (ваканционен) дом у нас. Неизчерпаните възможности за развитие на морски, планински и селски туризъм може да бъдат използвани за привличане на имигранти –както самонаети и наемни работници в туристическия бранш, така и сред посетителите на България, които да се заселят постоянно.
Изпълнение на ангажиментите за развитие на населението, заложени в програмата на правителството
През 2004, макар и с голямо закъснение, в българското медийно пространство най-после повсеместно беше повдигнат въпросът за протичащия демографски срив и неговите евентуални дългосрочни последствия7. В отговор на възбудената обществена чувствителност, Президентът на Републикака свика заседания на Консултативния съвет за национална сигурност, на 15 февруари 2005 (за обсъждане на Проект за Стратегия за сигурност на Република България) и на 9 януари 2006 (за обсъждане на разработването на Стратегия за демографско развитие на Република България), в които се разгледаха проблемите на демографското развитие у нас. На второто заседание са изслушани докладите на министрите Емел Етем, Емилия Масларова, Даниел Вълчев и Радослав Гайдарски. В тях е застъпена новата теза за поощряване на доброто, отговорното родителство и за системно санкциониране на безотговорните родители. На заседанието е разгледан проектът на демографската стратегия, като съветът препоръчва да се ускори приключването на работата по него.
Междувременно, в средата на 2005, бе съставено ново правителство, в чиято програма бяха застъпени ангажименти в областта на демографското развитие на България. Най важният от тях беше: „Правителството ще води активна и целенасочена политика за преодоляване на демографската криза в страната, като приеме дългосрочна Национална стратегия за демографското развитие на България, за периода 2006-2020. За решаването на тези комплексни проблеми и подобряване на основните демографски показатели ще предприемем координирани мерки между различните институции, научните среди, социалните партньори и гражданското общество”. Разработената от екип на Българската академия на науките, експерти от държавната администрация и от неправителствени организации Национална стратегия за демографското развитие на България за периода (2006-2020) беше приета от Министерския съвет, на 22 август 2006. Беше приет и план за изпълнението й през 2006 и започна нейното реализиране. Подробности по стратегията и по изпълнението й през 2006-2007 бяха изложени в съответния годишен доклад. Още по-обширно е представено изпълнението й в “Отчет за изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на Република България 2006-2020. Отчетен период 2006-2007”, изготвен от МТСП, а през 2009 министерството трябваше да отчете реализирането на стратегията през 2008 (което, както отбелязах в началото, не се случи – вж. първата част на настоящата статия, публикувана в „Геополитика”, бр.1/10). Затова ще си позволя няколко обобщаващи констатации за първоначалната деятелност по изпълнение на стратегията.
От началото на изпълнението на стратегията, през втората половина на 2006, досега не е проведена обща дискусия между експертите, отговарящи за държавната политика по отношение на развитието на населението, която да изясни конкретното прилагане на заложените в нея дейности, тяхното съдържание, задачи, цели, последователност на прилагане, взаимодействие и взаимозависимост между мерките в различните социални сектори. Въпреки настояванията на експертите от Дирекция „Етнически и демографски въпроси” на Администрация на Министерския съвет и на първоначално поканените в работната група по изпълнението й учени, постоянно действаща междуведомствена работна група по демографската политика така и не беше съставена. Това ограничава възможността за широк обмен на идеи, а от там и на способите за въздействие върху негативните демографски процеси.
Втората част от обещанието на предишното правителство (2005-2009): „за решаването на тези комплексни проблеми и подобряване на основните демографски показатели ще предприемем координирани мерки между различните институции, научните среди, социалните партньори и гражданското общество” , фактически не се изпълняваше или се прилагаше съвсем формално. Сформирането на контактна междуведомствена група от експерти и представители на неправителствения сектор можеше да поддържа диалога между двете страни и съвместно да се потърсят решения по издигнатите искания. Доколкото е имало такива контакти, резултатът от тях явно е незадоволителен. ДЕДВ на АМС се опита да установи подобрена и постоянна комуникация с организациите в сферата на защита на правата на майките и децата, но опитите й не получиха отзвук и не бяха подкрепени от страна на работната група по изпълнението на Националната демографска стратегия.
Подобно е положението и по отношение на комуникацията между органите на държавната администрация и научните центрове, занимаващи се с демографска проблематика. Основната форма на контакт, установена от МТСП, се състои в поръчване на социологически изследвания. Разширяването на аудиторията на дебата за демографската криза, установяването на по-тесни връзки с научната общност, възлагането на конкретни поръчки и изискването за изработване на предложения за политики, адекватни на демографската ситуация и на уязвимите пунктове на българския репродуктивен процес и популационна структура не се състояха в периода след приемането на демографската стратегия.
Подходът за регулиране на демографските процеси у нас, залегнал в стратегията, включва провеждането на комплексна дейност по всички направления на социално-икономическата активност и на обществения живот, свързани с демографската проблематика. Но резултатите от ефективното прилагане на координационните функции за провеждането на този комплексен подход поне засега не се виждат. Необходимо е значително подобряване на координацията от страна на ресорното административно звено в отговорното за изпълнението на стратегията министерство, за да се постигне максимален ефект и по-адекватно използване на идеите, инициативите и информираността на експертите от различните ведомства за постигане на широкообхватно въздействие върху обществената среда за осъществяване на дейностите по изпълнение на стратегията.
Другите ангажименти на правителството в демографската сфера бяха не по-малко важни и отговорни:
- „Министерство на държавната администрация и административната реформа ще подготви промени в Закона за държавния служител, уреждащи постоянната и временна мобилност на служителите, както и възможности за прилагане на гъвкаво работно време”. През 2006, Европейският парламент прие директива за организация на работното време, предвиждаща гъвкаво работно време. България спазва изискванията и, но формите на гъвкаво работно време все още са твърде ограничени. В актуализираната Стратегия по заетостта на Република България (2008-2015) се предвижда да се повиши заетостта при жените, чрез създаване на условия за по-добър баланс между професионалния, личния и семейния живот, за което по-широко ще се прилагат гъвкавите форми на заетост (включващи гъвкаво работно време).
С изменението, през 2006, на чл. 138 от Кодекса на труда бе въведен принципът за равно третиране в труда на работниците и служителите, работещи при пълно и при непълно работно време. С новата разпоредба се установява, че работниците и служителите, полагащи труд при непълно работно време, не могат само заради това да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, в сравнение с работещите при пълно работно време и изпълняващи същата или сходна длъжност в предприятието.
- „Специална подкрепа ще получат младежите в трудоспособна възраст. Така ще се опитаме да намалим емиграцията и създадем условия за тяхното професионално реализиране в България и за връщане в България на обучаващи се в чужбина български младежи”. Министерството на труда и социалната политика провеждаше редица проекти за осигуряване на младежка заетост, за квалификация и преквалификация на младите хора, споменати по-горе, между които Проект за младежи напуснали училище, Проект „Младежка заетост – гаранция за бъдеще” и др. В актуализираната Стратегия по заетостта на Република България (2008-2015) е заложен раздел за „Развитие на възможностите за заетост на младите хора и намаляване на младежката безработица”, предвиждащ усилията на администрацията да се насочат към: намаляване на отпадането от училище чрез мерки за задържане на децата в училище, интеграция на тези от етническите малцинства или със специални образователни потребности; ограничаване на бариерите при прехода от обучение към работа и осигуряване на преход от училище към работа без период на безработица чрез осигуряване на знания и умения, търсени от работодателите и др.; активна ранна подкрепа за безработни младежи чрез реализация на подхода „нов старт” за предоставяне на услуги в период до 6 месеца (4 месеца, след 2010) след регистрацията в дирекциите „Бюро по труда”; подкрепа на висококвалифицирани и образовани младежи, желаещи да стартират самостоятелна стопанска дейност или да стажуват в публичната администрация.
През 2008 бе приет Закон за кредитиране на студенти и докторанти, посочващ реда за получаване на кредити от тези две групи. В него е заложена възможността държавата да заплати непогасената част от общия размер на задължението по договора за кредит, ползван от студент или докторант, при раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в семейството му, в рамките на 5 години от изтичането на гратисния период (т.е. след стартиране на плащанията по кредита). В условията на световна финансова криза този закон все още не може да бъде реализиран, поради нежелание на българските банки да се ангажират с предоставяне на кредити по изложения в него ред. За съжаление, законът има и други недостатъци. Възможно е например високата степен на задлъжняване на студентите, получили кредит, да ги принуди да потърсят работа в чужбина с по-високо заплащане, за да могат да обслужват кредитните си задължения. Така този нормативен акт след време може да предизвика демографски проблем, наместо да насърчи раждаемостта. Липсата на експертиза за пригодност по отношение на изискванията за демографска целесъобразност прави прилагането на закона рисково.
Държавната агенция за българите в чужбина активно (ДАБЧ) работи за завръщане на българските емигранти и най-вече на учещите в чужбина български студенти.8 Осъществяваната от нея Програма “Диаспора” е ориентирана към български граждани или лица от български произход – студенти, специализанти и квалифицирани специалисти, учещи или завършили висше образование в България и в чужбина. Целта й е да се мотивират младите специалисти да постъпят на работа в българските държавни институции. ДАБЧ и „Джоб Тайгър” ООД си сътрудничат по Проект „Завръщане у дома” за проучване на нагласите за завръщане у дома на българските студенти в чужбина. По Програма „Българската мечта” се организират летни стажове за стажанти от икономически, управленски и хуманитарни специалности.
- „Правителството ще стимулира раждаемостта на второ дете в семейството чрез предоставянето на семейни помощи и поеме част от жилищните кредити за младите семейства, ако в период до 5 години от сключване на брака имат 2 деца, които отглеждат в семейна среда. Тези облекчения ще гарантираме със законопроект за поемане от държавата на част от жилищните кредити за млади семейства”. Изготвяният законопроект за поемане от държавата на част от плащанията по жилищните кредити на млади семейства беше може би единствения нормативен акт, подложен на продължително обсъждане в сравнително широка експертна междуведомствена работна група. В крайна сметка се стигна до извода, че в условията на световна финансова криза приемането му може да застраши както финансовата стабилност на банките, така и интересите на кредитополучателите. За съжаление, не беше сменен подходът за реализирането му, както предлагаха експертите от Дирекция „Етнически и демографвски въпроси” (ДЕДВ), според които трябва да се предоставят облекчения по всички видове кредити (ипотечни, потребителски, на малки фирми) на семейства с новородено второ или трето дете. Тази схема можеше съществено да насърчи раждаемостта у нас като разшири кръга от правоимащите да ползват облекчения. Чрез нея държавата щеше евентуално да подпомогне и семействата с кредитни проблеми – належаща необходимост след кредитната експанзия от последните години и очакваните затруднения от отраженията на световната икономическа криза върху българската икономика.
Младите български семейства все пак получиха облекчения върху кредити за закупуване на първо жилище, с приемане на допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В него е предвидено един от съпрузите от младо семейства (поне единият съпруг не трябва да е навършил 35-годишна възраст при сключване на договора за ипотечен кредит) да ползва данъчно облекчение като приспадне направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит върху кредитно задължение до 100 000 лв., ако закупеното с кредита жилище е единствено за семейството през съответната данъчна година.
- „Ще осигурим подкрепа на двудетния модел на семейство чрез предоставяне на по-високи еднократни помощи за раждане на второ дете. До края на мандата в сътрудничество със социалните партньори и гражданското общество ще модернизираме системата на месечните помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование” . През 2008, еднократната помощ, която майките получават като помощ при раждане, според Закона за социални помощи за деца, беше повишена от 200 на 250, за първо, и на 600 лв., за второ, за трето дете остана на досегашния си размер от 200, а за четвърто и следващо дете се увеличи от 100 на 200 лв.
Макар че в демографската стратегия е заложено насърчаване на раждаемостта чрез предоставяне на „финансови стимули за раждане и отглеждане на дете, особено за раждане и отглеждане на второ дете”, в нормативните актове, уреждащи подпомагането на семействата с деца, както и в инициативите по изпълнение на стратегията, съвсем незабележително са откроени разлики в стимулирането за раждане на второ дете. Възможно е този подход на неглижиране на насърчаването за раждане на второ дете да е вследствие на битуващата неадекватна теза, че съществува бариера пред семействата при раждане на първо дете. Голям дял от жените в репродуктивна възраст нямат деца,9 но основната причина за това е във възприемането на нов модел на живот и възпроизводство, наложен от икономическата депресия от края на миналото столетие, затрудняващ създаването на трайни семейни връзки, предполагащи раждането и отглеждането на деца в пълноценно семейство. Усилията трябва да се насочат към подпомагане на младите хора да получат възможност да създадат стабилно семейство (независимо дали са сключили брак) и към насърчаване на раждането на две и на три деца в семейството. С все по налагащият се модел „едно дете на една жена”,10 разпространен сред по-образованите слоеве, българското население ще се свива ускорено, а най-бързо ще колапсират образованите прослойки. Предложенията на експертите на ДЕДВ в това отношение, обсъдени с представители на научната общност, са да се провежда политика, която да създаде условия, предразполагащи младите мъже и жени да създават трайни семейни връзки11, както и да се акцентира в нормативната база върху подкрепата за раждане на второ дете. Засега това не се случва.
- „Правителството, чрез провеждане на комплексни и съгласувани действия ще създаде условия за трансформирането на социалните плащания в социални инвестиции в семействата и децата”. С предвидената в Закона за социални помощи за деца възможност да се предоставят семейните помощи за деца под формата на социални инвестиции, се въведе индивидуален подход при подпомагането на децата. Чрез социалните инвестиции, помощите се изразходват целево според нуждите на детето. Предоставянето на помощи е обвързано с редовното посещаване от детето на училище, с което в по-голяма степен се гарантира, че родителите ще се стремят то да получи поне минималната степен на образованост.
- „Правителството ще подкрепи семействата и родителите с деца, отговарящи на критериите за социално подпомагане. Вярваме, че така ще помогнем на семействата с ниски доходи за гарантиране обучението на техните деца и социалната им интеграция. Правителството предвижда в краткосрочен план, чрез Министерството на труда и социалната политика, да реализира пилотен проект за изплащане от бюджета на таксите за детски ясли и градини на тези семейства. До края на 2006, програмата ще стартира в цялата страна и ще обхване съответните семейства с деца. Ще се осигурят семейни помощи, като ежегодно се актуализира техния размер”. Семействата, отговарящи на поставените критерии за подпомагане от държавата ползват разнообразен набор от помощи за семейства с деца. През годините се актуализират доходните критерии за получаване на помощи, чрез което се постига по-висока обезпеченост със средства за социализация за нуждаещите се семейства.
Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане реализираха успешно Програма “Социални инвестиции в деца” в седем пилотни общини в страната (Лом, Стара Загора, Смолян, Казанлък, Мъглиж, Бяла Слатина, Разград). По програмата са обхванати приоритетно семейства с деца, за които има данни, че отпусканите месечни и еднократни социални помощи не се използват по предназначение. Основни форми на реализираните социални инвестиции са:
- Заплащане на такси за детски градини и детски ясли;
- Заплащане на такси за столово хранене в училище;
- Закупуване на облекло, обувки и учебни пособия;
- Закупуване на хранителни продукти.
Усъвършенстване на нормативната уредба за закрила на майчинството и насърчаването на раждаемостта
От началото на 2009, влязоха в сила направените, през 2008, промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се увеличи срокът за получаване на обезщетение (в размер на 90% от заплатата) за бременност и раждане, от 315 на 410 дни. 45 дни се ползват преди раждане и 365 дни (една година) след раждането на детето. Това е най-големият размер на платен отпуск за бременност и майчинство в ЕС. Чрез увеличаването на този срок се осигурява отглеждането на новороденото до навършване на едногодишна възраст, без майка му да понижи основните си трудови доходи, в сравнение с периода преди раждането. За да не се допускат злоупотреби, правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете се ползва от осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца осигурителен стаж (при изискуем досега стаж от 6 месеца), предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Така началото на плащане на осигуровки предхожда датата на забременяване и се избягва до известна степен източването на фонда за общо заболяване и майчинство чрез по-високи осигурителни плащания само в шестмесечния период, осигуряващ по-висок размер на обезщетение.
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст, през 2009, нарасна от 220 на 240 лв.
През 2009, месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но на не повече от 20-годишна възраст, получавани от родителите с ниски доходи, се повишиха от 25 на 35 лв., за всяко дете. За близнаци се предвижда добавките да са в размер на 150% от месечната помощ за дете (52.5 лв.), за всеки от близнаците. Средномесечният доход на семейството, до който може да се получават помощи по Закона за семейни помощи за деца, се вдигна от 300 на 350 лв.
Въпреки направените, през 2008, предложения доходният критерий при предоставяне на месечни помощи за деца да отпадне и всички родители да получават този вид помощ, между коалиционните партньори от правителството не беше постигнато съгласие за повсеместното му въвеждане, тъй като то изисква големи допълнителни разходи за фиска. Предложението на експертите от ДЕДВ е тази да се предостави всеобщо, но изплащането й за първо и единствено дете да се ограничи до навършване на тригодишна възраст. При раждане на второ дете ще се възстановяват плащанията и за първото. Възможно е да се въведе и механизъм, който да насърчава раждането на второ и трето дете в семейството.
С допълнение в Закона за семейни помощи за деца12, от 1 януари 2009, се предоставиха допълнителни помощи в размер 50% от размера на месечните помощи за едно дете, за отглеждане на близнаци до навършване на двегодишна възраст на децата. Тези помощи се предоставят включително на самотен баща (осиновител), на семействата на роднини и близки на децата и приемни семейства за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. За всяко дете близнак вече се изплащат и месечните помощи (по 100 лв.) за отглеждане на деца до едногодишна възраст.
На майките студентки редовно обучение, които нямат право на обезщетение по Кодекса за социално осигуряване, от 2009, се изплаща месечна помощ в размер на минималната работна заплата, установена за страната – 240 лв. за въпросната година. Подпомагането на майките-студентки със завишен размер на помощи е изключително важна инициатива, откриваща начинанието за разширено насърчаване на студентите, за да станат родители по време на следването. Изчакването, особено при жените, да се завърши висше образование и впоследствие да се роди дете, води до късно раждане и отказ от раждане на повече деца. Другият неблагоприятен ефект от късното раждане е, че се разтегля срокът на замяна на поколенията, което способства за намаляване и застаряване на населението.
Бащите (осиновителите) на новородените също получиха, през 2008, допълнителни права, чрез които да осъществят по-пълноценно родителския си дълг. В Кодекса на труда бе заложен 15-дневен отпуск за бащата при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение, когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство. Със съгласието на майката (осиновителката), след навършване на 6-месечна възраст на детето, бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни, като отпускът на майката се прекъсва. Обезщетението на бащата ще се определи с отделен закон.
В Закона за защита от дискриминация се направи допълнение, което пряко защитава родителите след раждане на дете и взимане на отпуск за отглеждането му при завръщане на работа. С направената добавка когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или бащата, който ползва отпуск след 6-месечна възраст на детето, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск. След завръщане от отпуск за бременност и раждане и/или за отглеждане на дете, при наличие на индексиране на заплатите на работниците и служителите, трудовото възнаграждение на лицето, ползвало отпуска, се индексира със съответния на останалите работници и служители процента, а при наличие на въведена технологична промяна се осигурява обучение за придобиване на съответна на промените професионална квалификация.
Разшириха се възможностите за подпомагане на семействата при отглеждане на деца до тригодишна възраст по Националната програма "В подкрепа на майчинството", която се изпълнява от две години. От 2009 като детегледачи могат де се включат лица, придобили право на пенсия, регистрирани в „Бюрата по труда”. Увеличено е и заплащането на детегледачите - 240 лв. (220 лв. за 2008), и 350 лв. (при 300 лв. за 2008), ако грижата е за близнаци. Планирано е програмата да обхване 5000 семейства.
В Закона за семейни помощи за деца е предвидено семейства, на които детето (децата) не може да бъде записано в общинска детска градина, да получат помощ в размер на 100 лв. Месечно, за всяко дете на възраст от 3 до 6 години. Помощите ще са за сметка на Републиканския бюджет. Министърът на финансите ще издаде наредба за реда за получаване и изразходване на помощите, ако Министерският съвет, след 31 март 2009, одобри допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, при условие че: очакваният годишен размер на положителното салдо по консолидираната фискална програма превишава 3% от прогнозата за годишния брутен вътрешен продукт; не се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо по Републиканския бюджет. В условията на икономическа криза този вид подпомагане вероятно няма да бъде осъществено.
През 2008, Министерството на здравеопазването издаде Наредба № 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, която замени Наредба № 6 за организацията и дейността на детските ясли от 1987. В новата наредба е предвидено в детските ясли да се отглеждат деца от тримесечна (по старата наредба се приемаха деца поне на 10 месеца и само по изключение на над 2 ½ месеца) до тригодишна възраст, но сега, по изключение, при наличие на медицински, показания детето може да остане още шест месеца след навършване на тази възраст.
В помощ на заведенията за деца Министерският съвет предостави, за 2009, средства в размер на четири милиона лева за насърчаване въвеждането на делегирани бюджети в детските градини и обслужващите звена.
Сред скритите предпоставки за намаляване на раждаемостта у нас е вторичното разпадане на големите семейства (затормозяването на родовите връзки, при отглеждането на децата, между родителите на детето и техните родители), породено, преди всичко, от внезапния, повсеместен и значителен срив на жизненото равнище на българските пенсионери. През последните четири години средната пенсия се увеличи двойно, което доведе до частично възстановяване на отношенията на взаимопомощ между поколенията при отглеждане на децата. За стабилизирането на пенсионната система в дългосрочен план, през 2008, бе приет Закон за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Чрез „акумулиране, инвестиране и трансфериране на допълнителни средства към бюджета на държавното обществено осигуряване за фонд „Пенсии” той ще създаде условия през следващите десетилетия, независимо от демографския срив, българските пенсионери да бъдат обезпечени, което ще позволи да се избегне спад на доходите им, подобен на този от 90-те години на миналия век. В т. нар. „Сребърен фонд” ще се влагат средства от приватизацията, от бюджетния излишък и от други източници. Натрупването на средства ще продължи до към 2017, когато се очаква да има съществен дефицит на фонд „Пенсии” и това ще наложи да се използва този запасен фонд за нормално изплащане на пенсиите13.
В заключение на направения кратък обзор на допълненията на нормативната база в областта на закрилата на майчинството, подпомагането на семействата с деца и насърчаването на раждаемостта, през 2008, е редно да констатираме, че част от мерките предполагат подпомагането в тази сфера да се осъществява в преобладаваща степен в полза на групите с декларирани високи доходи. Несъмнено, укриването на реалния размер на доходите на заетите в частния сектор затруднява функционирането на социалната система и на държавния механизъм. Но когато се налага да се осъществи насърчаване на раждаемостта, тези съображения трябва да минат на заден план. Стимулите за раждане на деца следва да са насочени към раждането на оптимален брой деца в семейството (2 или 3 деца е оптималния, според нас, семеен модел за българските условия) и да имат насърчителен ефект за максимален брой от семействата.
Според социологическото проучване „Миграция, емиграция, работна заплата и скрити плащания” на агенция „Медиана”, 15.3% от работещите у нас декларират, че получават минимална работна заплата. Изкуствено създадената ниска доходна база на социално осигуряване на голяма част от българските трудещи се е възпиращ фактор при възпроизводството на населението. Необходимо е политиките за насърчаване на раждаемостта да се научат да преодоляват влиянието на този неблагоприятстващ раждаемостта икономически регулатор, включително при предоставянето на различните видове помощи и облекчения. Основен техен принцип е, и трябва да остане, солидарността на обществото с тези, които създават, отглеждат и възпитават следващото поколение.
Ролята на местната власт и научната общност в за оздравяване на демографската обстановка
Централна тема на обществения дебат в областта на семейните отношения у нас, през 2008, стана подготвеният проект за нов Семеен кодекс. Сблъсъкът между мненията на представителите на традиционните възгледи за семейството и поддръжниците на узаконяването на безбрачната форма на семейно съжителство (кохабитация) блокира приемането от Народното събрание на Семейния кодекс. Неразбирателството между двете групи, макар и едните, и другите да са за запазването на семейството и семейните ценности, засега не може да бъде преодоляно. Междувременно, през 2008, вече 51.1% от новородените деца са извънбрачно родени. По-обезпокоително обаче е, че при 17.8% не е посочен баща, което говори за протичащия разпад на семейството.
Нашето становище по този спорен въпрос е, че въвеждането на предвидения режим за защита на интересите на партньорите, живеещи в кохабитация, и на техните деца, допълва сега съществуващата правна уредба. Той не подрива устоите на семейството, но се съобразява с наложилата се по време на „прехода” форма на безбрачно семейно съжителство и се стреми да я впише по законов път в правовия ред и българските традиции на семейна грижа и отговорност.
По инициатива на Икономическия и социален съвет, на 16 септември 2008, в София бе организирана публична дискусия “Грижата за децата и семейството – национален приоритет и отговорност” под патронажа и с участието на президента на България Георги Първанов.14 В нея взеха участие представители на български неправителствени организации, на държавната и местната администрация, на бизнеса, а делегати на френската организация Националното обединение на семейните асоциации споделиха опита и добрите практики на гражданското общество във Франция по отношение на закрилата на децата, семейството и насърчаването на доброто родителство.
През 2008, НСИ прие Стратегия за развитие на националната статистическа система на Република България (2008-2012). В нея основната задача, заложена за този период пред националната статистика, е провеждането на преброяване на населението и жилищния фонд през 2011. Друга важна задача е разработването на система за статистиката на международната миграция и предоставянето на убежище, в съответствие с Регламент № 862/2007 на ЕС, за което е необходимо: разработване на модул за статистиката на външната миграция в Информационна система „Демография”, базиран на данни от административни източници; провеждане на специализирани изследвания за оценка на структурата на външно миграционните потоци; производство и разпространение на статистическа информация за социално-икономическата интеграция на мигриралото население, включително чрез изпълнение на ad hoc модула от наблюдението на работната сила за интеграцията на имигрантите и техните наследници на пазара на труда; разработване на методична рамка за осигуряване на данни за мигрантите в програмата на преброяванията.
През 2008, в сътрудничество с УНИЦЕФ-България, НСИ изготви нова версия на продукта "Булинфо", в която са включени показатели и данни по тях за националните инициативи "Цели на хилядолетието за развитие", "Стратегия за демографско развитие", "Закрила на децата", "Бедност и социално изключване" и др. С въвеждането в експлоатация на Информационна система "Демография", през 2008, значително се съкратиха сроковете за получаване на годишните данни за броя, структурата и териториалното разпределение на населението и се осигури методологична сравнимост на тези данни във времето. За подобряване качеството на входящата информация в ИС "Демография" бяха предприети и реализирани дейности за повишаване ефективността на взаимодействие между демографската система и системата ЕСГРАОН.
За първи път за последните три десетилетия са разработени демографски прогнози по области, предоставяни на разположение и на териториалните структури на НСИ, където могат да бъдат ползвани от регионалните потребители. Използваната при изготвянето им методология на прогнозиране е в максимално хармонизирана с изискванията на Евростат и ООН.
Заключителни бележки и препоръки
В становището на Комитета на регионите „Демографското бъдеще на Европа” от юни 2007 се препоръчва демографското развитие да се превърне в „хоризонтален политически въпрос, за да може навреме да се противодейства на дългосрочните рискове и да се откроят и използват възможностите”. За тази цел е необходимо да се приемат „неудобните истини и в обществения дебат да бъдат взети предвид всички факти. Уместни реакции могат да се формулират едва, когато вземащите политически решения и обществеността са приели цялостното застаряване на обществото, както и намаляващия брой на населението за необратим структурен факт.”
Подготвено ли е българското общество за демографската промяна, която настъпва с толкова бързи темпове, че всяко противодействие на проявите й се оказва догонващо? Въпреки изработването на множество стратегически документи15, трасиращи пътищата за интервенция по отношение на популационната среда и протичащите в нея деструктивни процеси, все още усилията и ресурсите, влагани от държавата в политики за оздравяване на демографската обстановка са недостатъчни или неефективни. Възможностите на бюджета наистина са ограничени, но именно затова трябва да се потърсят нефинасови подходи за въздействие – провеждане на разяснителни и осведомителни кампании за семейния живот, отглеждането на децата, сексуалните отношения, пропагандиране на устоите на традиционната нравствена система. За подготовката и стартирането на подобни инициативи е необходимо да се установи контакт и да се работи с медиите, с обществените организации, читалищата и пр. За демографските проблеми на България трябва открито и пространно да се говори с нейните граждани, за да могат те да разберат, че сега, а не в бъдещето трябва да се решават тези затруднения, които (при несправяне с тях) притежават огромна деструктивна способност. В днешното време на икономизиране на светогледа им, българите трябва да осъзнаят, че населението на страната е най-важната част от нейния стопански потенциал, а демографското й състояние е изключително важен съставен елемент на икономическата и социалната стабилност, на културната продуктивност и на националната сигурност.
Задълбочаващата се световна икономическа криза несъмнено ще забави хода на възприемане на нова пронаталистично ориентирана политика и изработване на актуализирана нормативна рамка за насърчаване на раждаемостта. Тя дори може да стопира или отклони провеждането на важни, неотложни за демографското оздравяване инициативи и кампании като въвеждане на всеобщо предоставяне на месечни детски добавки, възстановяване на семейното подоходно облагане, предприемане на мерки за осъществяване на широк имиграционен прием и др. От нейната продължителност и дълбочина до голяма степен ще се определя демографското развитие на България през следващите години, но тя не бива да се превръща в оправдание за снижаване на активността при провеждане на пронаталистична и проимиграционна политика. Изработването на антикризисна програма трябва да предвиди и ефектите от намаляването на растежа на брутния вътрешен продукт и дори възможната рецесия (което ще доведе до увеличаване на безработицата, свиване на доходите и пр.) върху репродуктивното поведение на българското население и да предложи контрамерки за противодействие.
Две са направленията, по които, дори и в условията на криза, не бива да се допуска забавяне или снижаване на активността. Първото е, да се направи всичко възможно, за да могат българските граждани от поколението от 60-те и 70-те години да се реализират като родители и да имат поне по две деца в семейството. Втората насока на неотложно въздействие е свързана с разгръщането на инициативи за привличане на имигранти от български произход, които във време на всеобща икономическа криза имат по-добри изгледи за успех. Всъщност, това е и неотменимо задължение на българската администрация, доколкото България е единствената национална държава на българите.
Предприетите мерки за регулиране на професионалната структура на населението през последните години, до голяма степен, бяха насочени към осигуряване на работна сила, тъй като ефектите на демографската криза вече се усетиха в производството и в сектора на услугите. С тези действия бяха извлечени резерви от наличния трудов ресурс чрез намаляване на служащите, пенсионерите, трайно безработните и пр. Само че подобна политика дава отсрочка за задоволяване на трудовите потребности към настоящия момент, докато дългосрочното планиране изисква да се предприемат сериозни инициативи за подпомагане на възпроизводството на населението и за привличане на работна ръка. Ако сега не се осъществят инвестиции и регулаторна намеса, благоприятстващи развитието на населението в дългосрочен план, след 15-20 години кризата на трудовия пазар ще добие несъизмерими с досегашния трудов дефицит размери.
Инерционността на демографските процеси едва ли ще позволи в обозримо бъдеще числеността и възрастовата структура на населението да се стабилизират. Демографското оздравяване зависи от нормализирането на цялостната обществено-икономическа обстановка, но излизането от икономическата, нравствена и културна криза, обхванала българското общество през последните десетилетия на миналия век, няма да е нито леко, нито краткотрайно. Приемането на България в ЕС създава добри перспективни възможности за възходящо икономическо, социално и културно развитие, но те трябва да се реализират. Може би следващите 4-5 години ще бъдат решаващи за осъществяване на значителна положителна промяна на състоянието на България.
В заключение, ще отправим препоръки, маркиращи трасето на дългосрочна, трайно ориентирана, приемствена държавна политика в областта, която бе обект на повишен интерес на НССЕДВ към МС: насърчаването на раждаемостта, закрилата на майчинството и децата. Те са почерпани от нашата работа с научните, експертните и обществените кръгове, занимаващи се с демографската проблематика, и са своебразно обобщение на досегашните усилия на българското общество да изработи собствен модел на поддържане на възпроизводството на населението в необходимото за устойчивото развитие на националната общност количествено и качествено изражение, без да имаме претенции, че с тях се изчерпват възможностите за въздействие върху обществените нагласи за раждане на деца и за подкрепа на семейството у нас. Някои от тях вече са осъществени в голяма степен (но формите и методите на приложението им може да бъдат усъвършенствани), други тепърва трябва да намерят своето място в системата за социална защита и подкрепа.
Обхват и форми на социалните грижи за жените във фертилна възраст, майките и децата
Необходимо е през следващите десетилетия да се продължи реформирането на исторически наложената защита на майчинството, при която подпомагането се основава на социалното осигуряване на работещата жена. За това е нужно да се разшири наборът от стимули и помощи при раждане на дете (в рамките на оптималния размер на семейството – до три деца) за майчинство, които да се предоставят на жените независимо от трудовата им ангажираност преди раждането. Време е да се осъзнае, че същностната функция на жената да износва, ражда и отглежда новите поколения, трябва адекватно да бъде подкрепена от обществото според настъпилите промени в социалните условия и потребности. Дългосрочно осигурявалите се майки трябва да получават допълнителни социални осигуровки на основание, че са правили осигурителни вноски. Социалната защита на майчинството да обхваща времето от момента на регистрацията на бременността до навършване на определена възраст на детето, което се характеризира като „период на незаменими майчини грижи”. Обществената поддръжка за бременност, раждане и полагане на незаменими майчини грижи трябва в достатъчна степен да осигурява на жената самостоятелен социален статус, гарантиращ независимост от евентуална нелоялност на работодатели, съпруг или други лица, с отношение към майчинската й роля. За това е необходимо да се повиши оценката на социалната и човешка значимост на майчинството в съответствие с признаването му за значима социална функция, като се коригира свеждането му до минимална работна заплата или до процент от средната заплата. За финансов еквивалент на неговата значимост е наложително да бъде въведена средната работна заплата, като този преход трябва да е постепенен, но неотклоним.
Обществената поддръжка на майчинството да се осъществява чрез безвъзмездно предоставяне на материални ресурси на всички жени, включващи регулярно предоставяне на парични средства, като за всички правоимащи помощта е еднаква. Да се предоставят безплатни медицински услуги за опазване на детеродните способности, за осъществяване на задължителна профилактика за поддържане на здравословна бременност, раждане и възстановяване в послеродовия период и поддържане на здравето в периода на незаменими майчини грижи. Профилактичните ангажименти на майката, трябва да са обвързани с предоставянето на другите помощи за раждане и отглеждане на децата.
Политиката в подкрепа на майчинството да бъде съобразена с правата на личността да разполага с действени обществени предпоставки за избор, как да осъществи себе си, а жената да притежава реална възможност сама да решава какви социални функции да изпълнява в периода на бременност и незаменими майчини грижи – да бъде само майка, да съвместява майчинството с професионален труд през целия този период или в част от него да бъде само майка, а в друга – да съчетава професионалната си изява с майчинството.
Социалната защита на майката и бащата е необходимо да стимулира отговорното родителство и отговорното отношение към семейството. Тя трябва да бъде прекратявана, по отношение на лица, които занемаряват децата си или злоупотребяват с тях, като социална помощ се прехвърля в пълен размер към другия родител или към трети лица, които поемат грижите за детето.
Времето, през което жената е бременна, ражда и е заета с незаменими майчини грижи да се зачита за трудов стаж, независимо дали работи по трудов договор, като вноските в осигурителния фонд се поемат от държавата. За целта да бъде учреден фонд "Обществена издръжка на майчинството и детството", който да се формира от отчисления от държавния бюджет. В него да се акумулират средствата за държавна издръжка на жените по време на бременност и майчинство, детските надбавки за живородени деца до определена възраст, средствата за поддържане на мрежа от държавни здравни учреждения за безплатно обслужване на бременни жени, родилки, жени в период на полагане на незаменими майчини грижи и за детско здравеопазване, средства за държавни безплатни или субсидирани детски заведения за деца на социално слаби семейства и без родители, средства за поддържане на институции за професионална квалификация и преквалификация на жените след майчинство и др. Пенсиите на многодетните майки да се индексират за отгледаните от тях деца след второто по ред дете.
Да се рационализира разпределението на държавните средства за подкрепа на майчинството и детството, с оглед социалната политика да придобие по-голяма ефективност, като финансовите и материални ресурси се насочват диференцирано към второто и третото дете в семейството, при спазване на принципа за баланс между граждански права и отговорности и при споделена отговорност на държавата, стопанските и административни организации и родителите. Многодетните семейства да се подпомагат за обучението и професионалната квалификация на децата им. Те следва да се ползват от значителни и разнообразни данъчни облекчения .
Да се разшири защитата на майчинството на учащите се млади жени (студентки, докторантки и др.). Те трябва да имат осигурен доход в определен размер и срок. Държавата да подпомогне младите семейства на учащи се за тяхното жилищно настаняване в рамките на определен срок.
Защитата на трудовите права на жените трябва да ги предразполат към раждане и отговорно отглеждане на деца. Възможно е отношенията в трудовата сфера в условията на информационно рационализиране на икономиката бързо да еволюират и да позволят съвместяването професионалния и семейния живот, но докато се стигне до тази трансформация жените трябва да получат адекватна защита. Преодоляването на дискриминацията спрямо младите жени, при наемане на работа и защитата на работното им място, е въпрос на удачно нормативно уреждане и контрол от компетентните власти. Държавата може да се включи в този процес и чрез предоставяне на компенсации за причинени допълнителни разходи при излизането на жените в майчинство и при завръщането им на работното място след това.
Необходимо е да се приложи механизъм за осигуряване на условия за облекчен труд на майките с деца, за опазване на репродуктивното здраве на жените, за въвеждане на подходящо (гъвкаво) работно време на майки кърмачки или майки с малки деца. Работодателите трябва да бъдат насърчени да изграждат собствена или комбинирана с други корпоративни партньори база за отглеждане на деца на работещи родители – детски ясли и градини, домове за отдих и извънкласни занимания за ученици, жилища за млади семейства. Те трябва да бъдат подкрепени чрез инвестиционно съдействие от държаната и ползване на привилегии.
Не на последно място, трябва да се постави въздействието на обществото, чрез различни инструменти за мотивиране на желанието за създаване на семейство и отглеждане на деца, за реализирането на нови или отложени бракове и раждания, за формиране на съзнателна родителска ориентация към раждане на повече деца в семейството им и тяхното отговорно отглеждане и възпитание.
В условията на демографска криза, ролята на държавата в демографското
възпроизводство и, респективно, в насърчаването на раждаемостта все повече ще нараства. Инвестирането в човешкия капитал с цел бъдеща социално-икономическа ефективност (при изработване на точни и категорични критерии относно използването на вложените средства за подобряване на качествените характеристики на новите поколения) би могло да осигури цялостно възпроизводство на населението, икономиката и културата на страната. За това обаче трябва да се намерят точните подходи и решително да се приложи политика за демографско възстановяване.
Бележки:
1. Естествено е реемиграционните движения да обхванат предимно етническите българи, но за да се предизвикат те, трябва да се създадат и подходящи условия, за да се привлекат емигрантите да се завърнат. Свидетели сме, че дори в условия на световна икономическа криза твърде малко емигранти предпочитат да се завърнат от чужбина.
2. Според преброяването на населението на СССР от 1989, в републиките на съюза живеят 372 941 българи и 197 768 гагаузи (българи, които поради исторически обстоятелства говорят на тюрски език и постепенно губят спомена за българския си произход) или общо 570 709 души. От тях в Молдова са 88 419 българи и 197 768 гагаузи, в Украйна – 233 800 българи и 31 967 гагаузи, в Руската СФСР, съответно 32 785 и 10 051, в Казахстан – 10 426 българи и пр. Действителната численост на гражданите на бившите съветски републики, които имат български произход (поне един от предшествениците им по права линия е българин и са готови да заявят българското си съзнание) е значително по-голям, което означава, че вероятно около един милион души имат юридическата възможност да кандидатсват по облекчена процедура за пребиваване у нас и дори за придобиване на българско гражданство.
3. На 15-16 октомври 2008, Европейският съвет прие Европейски пакт за имиграцията и убежището, който цели ограничаване на нелегалната имиграция и улесняване на приема на квалифицирани имигранти. В него е предвидено въвеждането на Синя карта.
4. Изпълнението на Плана за действие за 2008 по Националната стратегия на Република България по миграция и интеграция (2008-2015) ще се извърши от Министерството на труда и социалната политика, в структурата на което беше сформирана Дирекция “Свободно движение на хора, миграция и интеграция”.
5. За осъществяване на балансирано регионално насочване и разпределение на имиграционните потоци е необходимо да се извърши проучване и планиране на регионалните нужди и възможности за прием на заселници.
6. През 2004 Европейският съвет прие Хагската програма за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието, в която се изтъква нуждата от по-добра координация между членките на общността при провеждане на интеграционни политики въз основа на приетите Общи основни принципи на политиката за интеграция на имигрантите в ЕС.
7. В голяма степен, този пробив се дължи на активността на агенцията за социални проучвания и анализи “АССА-М”, чиито шокиращи (макар в известна степен неточни) оценки за демографската ситуация у нас алармираха обществото за неблагоприятните тенденции в развитието на населението.
8. Освен демографския си принос, завръщането на емигриралите в чужбина българи има и други положителни ефекти, доколкото спомага за нарастване на културното многообразие, тъй като 40-годишната изолация на България от Западния свят по време на Студената война я лиши от възможност за избор на културни алтернативи и от свободата да ползва най-напредничавия и иновационен организационен и технологичен опит.
9. Една четвърт от жените към финала на активната репродуктивна възраст (30-42 г.) нямат нито едно дете.
10. Според едно проучване, проведено в Русия, еднодетният модел се налага дори чрез телевизионните реклами, в които семейството обикновено се показва с едно дете.
11. Особено тревожна е диспропорцията между мъже и жени във фертилна възраст в селата и малките градове, където мъжете съществено преобладават над жените, докато жените във възрастовите групи, в които се получава високо образование, преобладават в част от академичните градове.
12. В началото на 2009 се направиха нови изменения и допълнения на закона, които промениха до известна степен заложения с промените от 2008 режим на изплащане на помощи.
13. Междувременно, през 2008, големи загуби от срива на българската фондова борса претърпяха пенсионните дружества от т. нар втори и трети стълб на пенсионната система, което поставя под съмнение механизмите на тяхната регулация.
14. Тя бе организирана в изпълнение на решенията на проведената в Русе, през март 2008, дискусия на тема “За децата на България – откровено и ангажирано”.
15. Най-важните стратегически документи свързани с демографската проблематика, приети през последните години, са Национална стратегия за демографското развитие на Република България (2006-2020), Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция (2008-2015) Национална стратегия за детето (2008-2018), Стратегия за устойчиво развитие на Република България /2007/, Национална здравна стратегия (2008-2012.), Актуализирана стратегия по заетостта на Република България (2008-2015) и др.
* Член на Българското геополитическо дружество. Това е заключителната част на материала, чиято първа част беше публикувана в бр.1/10 на „Геополитика”
{rt}
