Анализът на динамичните вътрешни политически процеси в България през последните две десетилетия предполага прилагането на разнообразен набор от методологични подходи в социологията, политологията, правото, историята, демографията, икономиката, статистиката и други обществени науки. Всяка от тях, в една или друга степен, засяга и пространствените регионални аспекти на тази тематика. Значителен потенциал в това отношение имат обществената география и съответните и изследователски направления – социална, политическа, икономическа, поведенческа, електорална. Чрез тях се изследват сложните форми на взаимодействие между разнообразни по своята същност факторни влияния, както и уникалните за всяка отделна част от националното географско пространство резултативни характеристики.
Електоралната география е специфично научно направление, развиващо се в зоната на плодотворен контакт между географията, политологията, социологията, психологията и други обществени науки. Развитието й у нас след 1989 е свързано с изследванията на Бъчваров (1991, 1992), Бояджиев (1991, 1998, 2001, 2002, 2004), Славейков (1994, 2002), Йорданова, Бояджиев, Железов (2001), Янков (2004, 2005, 2009), Гест (2004), Jordanova (2005), Русев, Владимирова (2006, 2007, 2010), Владимирова (2006), Vladimirova (2006). Сред представителите на политологическите и социологическите науки с принос към изследването на електоралните процеси у нас са Стойчев (1992, 1996), Молхов (1993), Герджиков (1993), Коркинов (1994), Тодоров (1995, 1997, 2005), Петров (1996), Табаков (1996), Тодоров и др. (1997), Цанов (1997), Димитров (1997), Димитрова (1997), Димитров, Иванов (1997), Кръстев (1997), Карасимеонов (1997, 2000, 2003), Ценова (2001, 2004), Манолов (2003), Калинова, Баева (2006), Атанасов (2006) и др.
Достоверното представяне на специфичните електоралногеографски процеси в България изисква пространствен анализ и синтез на възможно най-ниски йерархични нива. Като фактологична основа могат да послужат публикувани статистически данни от ЦИК по избирателни секции, селища, административни общини и области. Успоредно с тях, за нуждите на корелационния регионален политикогеографски анализ, е необходимо да се използват и традиционни за българската национална статистика данни, засягащи геоекологични, геодемографски и геоикономически аспекти в развитието на страната. Най-представителни регионални нива и за двата изследователски подхода са данните по административни области и общини.
Съвременното двустепенно (областно-общинско) административно-териториално деление на страната е комплексен резултат от динамично взаимодействие между природни, демографски, икономически и политически фактори. Като цяло, то може да се представи като перманентен процес на целенасочено, субективно по своя характер, политическо усилие на всяка държава да приведе в съответствие териториалните механизми за административно управление спрямо обективно съществуващите социално-икономически региони. От тази гледна точка, сред основните цели, които си поставя вътрешната държавна политика, е намаляване на регионалните контрасти, докато административно-териториалното устройство трябва да се разглежда като основен неин оперативен механизъм. Постигането на оптимални съотношения между обективната и субективната съставляващи на този сложен процес има пряко отношение към регионалната ефективност на общественото развитие. Повишаването й служи като основен мотив за периодично/епизодично реформиране на административно-териториалното устройство на страната, процес който се наблюдава в цялата ни следосвобожденска история.
Традиционно използваните критерии и показатели при оценка на ефективността от административно-териториалното устройство и управление са демографски и производствено-икономически, с преобладаващ количествен статистически акцент. Промяната на политическите и икономическите условия за развитие в България през последните две десетилетия, както и включването й в общоевропейския интеграционен процес, пораждат нуждата от актуализиране на регионалните изследователски подходи и привеждането им в съответствие с водещия световен опит. Все по-често се използват качествени социални, културно-политически и екологични критерии и показатели. Чрез тях се формира нова мотивационна база за оптимизиране на административно-териториалното устройство, основаваща се на модерни изследователски принципи. Един от типичните примери в това отношение са регионалните изследвания, свързани с културната, политическата и електоралната география.
Като основни оперативни териториални статистически елементи в настоящото изследване се използват административните области и общини, което е в унисон с наложилата се у нас научна традиция в тази област на познанието, след 1989. Същевременно, авторовите амбиции са насочени към разчупване на утвърдения модел и търсене на макрорегионални (надобластни) нива на анализ. В методологичен план, този подход се съчетава с използването на корелационно-типологичния потенциал на т. нар. “географски паспорт” за целите на регионалистиката. Математико-статистическата му интерпретация се основава на метода групирани/клъстерни претеглени извадки. Географският паспорт дава ефективна възможност да се изведат специфичните особености на определена част от географското пространство – държава, междудържавно обединение или отделна административно-териториална единица (вж. Русев, 2002, 2008; Русев, Владимирова, 2010). Чрез него възможностите на регионалния анализ и синтез се разширяват значително.
Традиционни електорални типове административни единици в България
За целите на интегралната електорална географска регионализация на страната е достатъчна дори елементарна типологизация на избирателните райони, респективно на административните области и общини в България, като се акцентира върху тяхното дифузно пространствено окрупняване. Политикогеографският анализ на пространствено-корелационните връзки между природно-екологични, етно-конфесионални, социално-демографски и икономически фактори, от една страна, и резултативните електорални поведенчески модели, от друга, дават възможност сравнително ясно да се разграничат четири главни електорални типа сред административните единици на България:
- Административни области (избирателни райони) с преобладаващи леви политически предпочитания. Най-характерни за този тип са 6 административни области, които се отличават със средно около 39% подкрепа за БСП и нейни конюнктурно-форматни коалиционни партньори при парламентарни избори, през периода 1991-2005: Видин (43%), Враца (42%), Монтана (40%), Ямбол (38%), Плевен (36%) и Кюстендил (35%). Общият им относителен дял в страната, по отношение на показателите територия, население и БВП, е съответно 19,2%, 14,4% и 11,4%, което е белег за ниски стойности на демографска гъстота, икономическа плътност и доходи на населението. Дават 15% от общите парламентарни гласове, но осигуряват 20% от парламентарните гласове за БСП в страната. Отличават се с относително богатство на поземлени ресурси. Характерни техни особености са бързата депопулация, високият относителен дял на селско и християнско население, ниската степен на икономическа активност и инвестиционна привлекателност, ясно изразената земеделска специализация на стопанството. Средната парламентарна избирателна активност в тях е по-голяма от средната за страната – 68%. Относителният дял на гласовете за кандидати на БСП, при първия тур на президентски избори, в тях е 43%. Над 54% от мандатите за общински кметове в посочените административни области са излъчени или са явно подкрепени от БСП. Ролята на основни червени крепости в тях, особено на местни избори, играят общините Ново село, Брегово, Макреш, Димово, Ружинци, Брусарци, Медковец, Чупрене, Чипровци, Бойчиновци, Хайредин, Криводол, Борован, Бяла Слатина, Мездра, Оряхово, Гулянци, Никопол, Пордим, Тунджа, Стралджа, Болярово, Елхово, Трекляно и Невестино, които през посочения период демонстрират неизменни леви политически предпочитания.
- Административни области (избирателни райони), отличаващи се с ясно изразен етно-социален вот. Най-характерни за този електорален тип са 4 административни области, които се отличават със средно 39,4% подкрепа за ДПС при парламентарни избори: Кърджали (60%), Разград (39%), Търговище (27%) и Силистра (27%). Общият им относителен дял, по отношение на показателите територия, население и БВП, е съответно 10,1%, 7,4% и 5,2% от националния потенциал, което е белег за още по-ниски ниски стойности на показателите демографска гъстота, икономическа плътност и доходи на населението. Дават 8% от общите парламентарни гласове, но осигуряват 41% от парламентарните гласове за ДПС в страната, през периода 1991-2005. Отличават се с относително благоприятни характеристики, по отношение на поземлени ресурси и екологично състояние на природната среда. Характерни техни особености са високият относителен дял турско и мюсюлманско население, широкото разпространение на селския начин на живот, ниската инвестиционна привлекателност, високата безработица, относително благоприятната геокриминогенна обстановка и високата икономическа активност в отраслите на първичния сектор. Осреднената парламентарна избирателна активност в тях, за периода 1991-2005, е 71%, което е значително над средната за страната. На проведените, през 1992 и 1996, президентски избори в посочените административни области се наблюдава ясно изразена подкрепа за кандидатите на СДС (средно 50,9%, на първи и 60,2%, на втори тур). При първия тур, през 2001 и 2006, подкрепят кандидатурата на Георги Първанов с 58,9%, а на втория – със 78,0%. Средно над 61,5% от мандатите за общински кметове в тях са излъчени или подкрепени от ДПС. Ролята на основни нейни електорални ядра играят общините Опака, Цар Калоян, Лозница, Исперих, Дулово, Главиница, както и всички кърджалийски общини.
- Административни области / Избирателни райони / Общини с преобладаващи десни и дясноцентристки политически предпочитания. За разлика от вече посочените административни области, този електорален тип е представен от отдалечени една спрямо друга административни области с ясно изразена центро-периферна пространствена структура. Като най-типични в това отношение могат да се посочат София-град, Пловдив-град, областите Варна (без община Дългопол) и Габрово. Същевременно, значими за крайните изборни резултати в страната десни електорални ядра са и редица общини, чийто център играе главна областна административна роля – Бургас, Русе, Стара Загора, Добрич, Перник, Пазарджик, Благоевград, Велико Търново. Общата територия на посочените административни области и общини представлява близо 11% от националната, в тях живеят около 41% от населението на страната и се произвеждат около 48% от нейния БВП. Населението се отличава с относително съхранена възрастова структура. Делът на турското и мюсюлманското население е малък. Значителен е контингентът на циганското население, което обикновено заема компактни територии в отделни жилищни квартали с неблагоприятни инфраструктурни характеристики. Относително високите стойности на показателите за икономическа плътност и жизнен стандарт са резултат от по-голямата им инвестиционна привлекателност, преимуществената стопанска специализация в отраслите на вторичния и третичния сектор и по-ниската безработица. Преобладаващият градски начин на живот е свързан с по-неблагоприятна геокриминогенна ситуация. Високата степен на антропогенен натиск поражда проблеми от социален и екологичен характер. Преобладаващите електорални предпочитания на населението са насочени към политически платформи на партии и/или коалиции, представящи се в разнообразен и динамично изменящ се във времето формат – СДС, ОДС, ДСБ, НДСВ, Атака, ГЕРБ, РЗС, отделни земеделски формации и др. На парламентарни избори, през периода 1991-2005, общо в тях се подават 39,4% от всички действителни гласове в страната, но се получават едва 27,9% от гласовете, подадени за БСП и ДПС, взети заедно (съответно 26,7% и 1,2%).
- Административни области и общини в зони на поделена електорално-политическа гравитация. Останалите административни единици обхващат около 60% от територията на страната, където живеят 37% от населението й и се произвеждат 35% от нейния БВП. По-голямата част от тях са слабо населени, предимно планински и полупланински, райони. Характеризират се с несъвършен бипартиен или чист мултипартиен модел1 и динамична промяна в електоралните настроения, особено при появата на нови популистки формации. В зависимост от конкретната политическа конфигурация се обособяват два подтипа административни области и общини. Към първия спадат такива, в които има относителен паритет между леви и десни политически партии и коалиции. Като типични в това отношение могат да се посочат областите Велико Търново, Софийска и Благоевград, а сред общините – Белене, Левски, Царево, Свиленград, Симеоновград, Неделино, Брацигово, Първомай, Садово, Септември, Панагюрище.
Втори подтип формират райони с относителен паритет между повече партии и коалиции. Това са най-вече административни единици, в които ДПС играе равностойна или балансираща роля между леви и десни формации. На ниво административни области, като такива могат да се посочат Хасково, Шумен, преобладаващата част от Русе. Сред общините, типични примери са Гоце Делчев, Хаджидимово, Айтос, както и предбалканските ловешки общини.
Традиционни макроелекторални региони в България
Като стабилни областно-общински пространствени дифузни центро-периферни образувания с традиционна политическа ориентация към определен спектър от политическото пространство в България се очертават няколко макроелекторални региона (фиг. 1).
Индикативните различия между посочените макроелекторални региони, техните контури, пространствен обхват и граници, особено по дифузната им периферия, са в определена степен условни:
Северозападен (табл. 1). Основното му вътрешно геополитическо ядро2 е представено от административните области Видин, Монтана и Враца, където електоралната подкрепа за БСП и нейни коалиционни партньори при парламентарните избори 1991-2005 е средно над 41% от действителните гласове. Усредненият индекс на териториална локализация на привърженици на БСП за периода 1991-2005 в тях е 1,34. Тук тя получава 9,9% от всичките си гласове в страната през изследвания период. С относително по-малка електорална подкрепа за леви политически формации са общините на областни центрове, промишлени, промишлено-транспортни или туристически селища като Лом, Козлодуй, Чипровци, Берковица, Вършец и Мездра, където, като цяло, десни или дясноцентристки партии имат относително по-добро електорално представяне в лицето на сравнително нетрайни коалиционни формирования с динамично променящи се политически платформи.
От изток и югоизток, към посоченото ядро гравитират 12 съседни софийски, ловешки и плевенски общини, в които левите коалиционни формирования успяват да вземат средно около 42% от гласовете за Народно събрание – Правец, Етрополе, Ябланица, Луковит, Угърчин, Червен бряг, Кнежа, Искър, Долни Дъбник, Долна Митрополия, Гулянци и Никопол. Общо те осигуряват допълнително 3,1% от гласовете на БСП в страната при избори за Народно събрание. На изток и югоизток така представеният Северозападен макроелекторален регион граничи с общини като Тетевен, Троян, Ловеч, Плевен и Белене, където се наблюдава постепенно отслабване на представянето на БСП и коалиционните й партньори в лявото политическо пространство, поради което могат да се обозначат като своеобразна негова дифузна граница в Северна България.
Таблица 1. Кратък географски паспорт на Северозападния макроелекторален регион
Показател
Относителен дял от България (%)
Брой на подадените гласове за ДПС и неговите коалиционни партньори
2,5703
Общ брутен вътрешен продукт
7,2560
Брой на населението
8,8896
Брой на действителните гласове
9,4234
Брой на подадените гласове за БСП и нейните коалиционни партньори
13,0029
Площ на територията
13,5722
Западна Софийско-Пернишка периферия (табл. 2). Представена е от 9 софийски, пернишки и кюстендилски общини - Годеч, Костинброд, Драгоман, Сливница, Трън, Брезник, Ковачевци, Земен и Трекляно. Отличава се с малък териториален, демографски и икономически потенциал и може да се разглежда като южно продължение на Северозападния макроелекторален регион. Нейното социално-икономическото развитие обаче е обусловено преди всичко от периферното разположение спрямо Софийско-Пернишката агломерация, което предизвиква тежки социално-икономически последици. Общо в региона, БСП и левите политически формации печелят средно около 39% от действителните гласове при парламентарни избори.
Таблица 2. Кратък географски паспорт на макроелекторалния регион
Западна Софийско-Пернишка периферия
Показател
Относителен дял от България (%)
Брой на подадените гласове за ДПС и неговите коалиционни партньори
0,1034
Общ брутен вътрешен продукт
0,6253
Брой на населението
0,7882
Брой на действителните гласове
0,8528
Брой на подадените гласове за БСП и нейните коалиционни партньори
1,1041
Площ на територията
2,4921
Югоизточен (табл. 3). Регионът е представен от Ямболска област и 12 прилежащи или крайгранични общини от Бургаска, Хасковска, Старозагорска и Сливенска области: Карнобат, Камено, Средец, Малко Търново, Тополовград, Любимец, Ивайловград, Харманли, Гълъбово, Опан, Раднево и Нова Загора. В него БСП и левите политически формации печелят средно 40% от действителните гласове при парламентарни избори.
Таблица 3. Кратък географски паспорт на Югоизточния макроелекторален регион
Показател
Относителен дял от България (%)
Брой на подадените гласове за ДПС и неговите коалиционни партньори
1,6384
Общ брутен вътрешен продукт
4,3813
Брой на населението
4,6238
Брой на действителните гласове
4,8948
Брой на подадените гласове за БСП и нейните коалиционни партньори
6,4512
Площ на територията
9,9485
Североизточен (табл. 4). Основното му вътрешно геополитическо ядро е представено от административните области Търговище, Разград и Силистра, където електоралната подкрепа за ДПС и коалиционните му партньори, при парламентарните избори 1991-2005, е средно над 31% от действителните гласове. Усредненият индекс на териториална локализация на привърженици на ДПС, за периода 1991-2005, в тях е 6,1. Тук Движението получава 23,4% от всичките си гласове в страната през изследвания период. С относително по-малка електорална подкрепа са общините на областните центрове, където относително по-добро електорално представяне имат БСП и коалиционните й партньори в лявото политическо пространство. Независимо от значителният им демографски потенциал и по-големия относителен дял на нетурско и немюсюлманско население обаче, електоралната ситуация в тях често е конюнктурно зависима от значителните вътрешнорегионални и външни миграционни процеси. Десните и дясноцентристките партии имат слаба подкрепа, предимно в областните градове, и са представени от сравнително нетрайни коалиционни формирования с динамично променящи се платформи.
Към посоченото ядро гравитират 9 съседни шуменски, русенски и добрички общини, в които ДПС и коалиционните му партньори успяват да вземат средно около 47% от гласовете за Народно събрание – Никола Козлево, Хитрино, Каолиново, Венец, Върбица, Ветово, Сливо поле, Тервел и Крушари. Общо те осигуряват допълнително 8,4% от гласовете на ДПС в страната при избори за Народно събрание.
Условно към Североизточния макроелекторален регион могат да се разглеждат пространствено отделените от него – Руен и Дългопол, където ДПС също има водеща политическа роля (63 % от действителните гласове в тях са за ДПС). На изборите през 2009 посочените общини, заедно с Айтос и Сунгурларе вече са в единен териториален масив със Североизточния регион (вж. фиг. 2), което е явен признак за тенденция към пространствено разширяване на електоралната база на Движението в Източна България.
Таблица 4. Кратък географски паспорт на Североизточния макроелекторален регион
Показател
Относителен дял от България (%)
Брой на подадените гласове за БСП и нейните коалиционни партньори
1,5077
Общ брутен вътрешен продукт
4,6519
Брой на населението
6,6100
Брой на действителните гласове
7,0526
Площ на територията
10,1366
Брой на подадените гласове за ДПС и неговите коалиционни партньори
31,8001
Източнородопски (табл. 5). Обхваща всички общини на област Кърджали, както и три хасковски – Минерални бани, Стамболово и Маджарово. В него електоралната подкрепа за ДПС и коалиционните му партньори при парламентарни избори (1991-2005) е средно 59% от действителните гласове. С относително неустойчива подкрепа за ДПС в хронологично отношение се характеризира съседната смолянска община Мадан (вж. фиг. 1 и фиг. 2).
Таблица 5. Кратък географски паспорт на Източнородопския макроелекторален регион
Показател
Относителен дял от България (%)
Брой на подадените гласове за БСП и нейните коалиционни партньори
1,3496
Общ брутен вътрешен продукт
1,5886
Брой на населението
2,2467
Брой на действителните гласове
2,3929
Площ на територията
3,5579
Брой на подадените гласове за ДПС и неговите коалиционни партньори
18,7316
Западнородопско-Местенски (табл. 6). Обхваща осем благоевградски, пазарджишки и смолянски общини - Белица, Якоруда, Велинград, Батак, Гърмен, Сатовча, Доспат и Борино. Имат незначителен демографски и икономически потенциал, но дават традиционно силна подкрепа за ДПС и коалиционните му партньори. На парламентарни избори, през периода 1991-2005, Движението получава средно около 40% от действителните гласове в тях. С потенциал за разширяване влиянието на ДПС в региона са общините Девин и Ракитово – нещо което се потвърждава и от резултатите от изборите за 41 ОНС през 2009 (вж. фиг. 2).
Таблица 6. Кратък географски паспорт на Западнородопско-Местенския
макроелекторален регион
Показател
Относителен дял от България (%)
Брой на подадените гласове за БСП и нейните коалиционни партньори
0,8655
Общ брутен вътрешен продукт
1,1004
Брой на действителните гласове
1,3268
Брой на населението
1,4883
Площ на територията
2,9649
Брой на подадените гласове за ДПС и неговите коалиционни партньори
6,9249
Сред трайните пространствени електорални образувания с традиционно преобладаваща дясна и дясноцентристка политическа ориентация като електорални региони изпъкват Софийско-Пернишкия, Габровско-Великотърновския (област Габрово и община Велико Търново) и област Варна (без община Дългопол) – табл. 7. В ролята на относително по-малки по териториален обхват електорални ядра, но със значителен демографски и икономически потенциал, са общините Бургас, Русе, Стара Загора, Добрич, Пазарджик и Благоевград (табл. 8).
Таблица 7. Кратки географски паспорти на Софийско-Пернишкия, Габровско-Великотърновския и Варненския макроелекторални региони
Показател
Макроелекторален регион
(% от България)
Софийско-Пернишки
Габровско-Великотър-новски
Варненски
Брой на подадените гласове за ДПС и неговите коалиционни партньори
1,4239
1,1871
2,7594
Площ на територията
1,6511
2,6170
3,0451
Брой на подадените гласове за БСП и нейните коалиционни партньори
13,8449
2,7891
4,4202
Брой на действителните гласове
16,0784
3,1622
5,3772
Брой на населението
16,2573
2,9539
5,4140
Общ брутен вътрешен продукт
21,4554
2,9603
5,6562
Таблица 8. Кратки електорално-географски паспорти на общините Бургас, Русе, Стара Загора, Добрич, Пазарджик и Благоевград
Показател
Макроелекторален регион (% от България)
Бургас
Русе
Стара Загора
Добрич
Пазар-джик
Благоев-град
Площ на територията
0,4612
0,4230
0,9177
0,0976
0,5492
0,5589
Брой на подадените гласове за ДПС и неговите коалиционни партньори
0,6010
1,0297
0,3172
0,6635
0,4292
0,0584
Брой на подадените гласове за БСП и нейните коалиционни партньори
2,1207
1,7239
2,1059
1,1150
1,4862
0,7013
Брой на действителните гласове
2,4920
2,2320
2,1370
1,2320
1,4728
0,8693
Брой на населението
2,6578
2,2852
2,1273
1,4891
1,6133
0,9928
Общ брутен вътрешен продукт
3,8853
2,3454
2,0703
1,3497
1,2254
1,2748
Електорална карта на парламентарните избори през 2009
Електоралната карта на последните парламентарни избори, провели се през 2009 (фиг.2) дава ясна пространствена индикация на формиращия се нов електорално-политически цикъл в България
Сравнителният географският анализ на усреднените парламентарни изборни резултати през периода 1991-2005 (фиг. 1) и тези през 2009 (фиг. 2) дават основание за формулирането на няколко основни извода:
- силно стесняване на пространственото електорално представяне на БСП и другите леви политически партии
- продължаващо разрастване на пространственото електорално представяне на ДПС
- преобладаващата част от населението и административно-териториалните единици в страната отдават предпочитание на десни и дясно-центристки политически послания и изборни платформи
Изчерпването на потенциала на първите посткомунистически политически формирования в страната и новите общоевропейски интеграционни условия за социално-икономическо развитие дават основание да се предполага, че България навлиза в нов електорален политически цикъл ...
Литература:
Атанасов, А., М. Молхов, С. Съйкова, Е. Ченгелова, Е. Маркова, Д. Пейчева, Електоралните изследвания: Изследователски проблеми и прогностични възможности, София, 2006.
Бояджиев, В., Парламентарните избори през 1991 г. – представянето на БЗНС. В. Търново, 1991.
Бояджиев, В., Географски принципи на изборното законодателство в България от края на деветнадесети век и първите десетилетия на двадесети век, ГСУ – ГГФ, кн.2 – География, том 92, 2001.
Бояджиев, В., Критика на българската парламентарна избирателна система. - В: Геополитика, регионално развитие, географско образование. Сборник от доклади "Научна конференция с международно участие в памет на проф. д-р Димитър Яранов - Варна 2002", 3, София, ГИ, БАН, 2002.
Бояджиев, В., Религиозно райониране на Кърджалийската административна област. – В: Проблеми и перспективи за развитие на Източните Родопи. Научна конференция Ардино, 2002.
Бояджиев, В., Местни избори 2003 – община Гулянци. География на протеста. – Географията вчера, днес, утре. София, 2004.
Бъчваров, М., Юни 1990 - география на изборните резултати. – География, № 1, 1991.
Бъчваров, М., Електоралната география в България – октомври 1991. – География, кн. 1, 1992.
Бъчваров, М., Електорална география на посткомунистическа България. – В: География-геополитика. Първа книга. София, 1992.
Владимирова, П., Електорално поведение в община Ардино от гледна точка на възрастово-полова и етническа структура. - В: География и регионално развитие. София, 2006.
Герджиков, С., Политическите нагласи в България през 1993 г. – Социологически проблеми, бр. 2, 1994.
Гест, М., Социални и пространствени промени в София през първото десетилетие на постсоциалистическия преход. - В: Социална и културна география. София и В. Търново, 2004.
Димитров, Д., Правила и процедури. - В: Българските избори 1990-1996г. Резултати, анализи, тенденции, София, 1997.
Димитров, Д., К. Иванов, Има ли вотът устойчива структура? - В: Българските избори 1990-1996г. Резултати, анализи, тенденции, София, 1997.
Димитрова, Б., Съюзът на демократичните сили – пътуване към себе си. - В: Българските избори 1990-1996 г. Резултати, анализи, тенденции, София, 1997.
Димитрова, Б., Движението за права и свободи - границите на постоянството. - В: Българските избори 1990-1996г. Резултати, анализи, тенденции, София, 1997.
Димитрова, Б., “Междинният” електорат - неосъществените възможности - В: Българските избори 1990-1996г. Резултати, анализи, тенденции, София, 1997.
Йорданова, К., В. Бояджиев, Г. Железов, Електорални особености на планинските територии в България на базата на резултатите от местните избори, проведени през 1995 и 1999 г. - В: Природният потенциал и устойчивото развитие на планинските райони, Враца, 2001.
Калинова, Е., И. Баева, Българските преходи 1939 - 2005. София, 2006.
Карасимеонов, Г., Политика и политически институции, София, 1997.
Карасимеонов, Г., Политически партии, София, 2000.
Карасимеонов, Г., Новата партийна система в България, София, 2003.
Коркинов, В., Подобряване на разпределението на мандатите по пропорционалната съставка на смесената изборна система. - В: Политически изследвания, №3, 1994.
Кръстев, И., Предизвикателството: предварителните избори - В: Българските избори 1990-1996г. Резултати, анализи, тенденции, София, 1997.
Манолов, Г., Изборите и кампаниите: Същност, стратегии и концепции. Пловдив, 2003.
Молхов, М., Изборното поведение и социологическите изследвания във връзка с изборите. София, 1993.
Петров, Т., Електорално поведение и електорална общност. София, 1996.
Русев, М., Географски паспорт на община Ардино. – В: Проблеми и перспективи за развитие на Източните Родопи. Научна конференция, Ардино, септември 2001 г. София, 2002.
Русев, М., П. Владимирова, Поведенческа и електорална география. - Геополитика, бр. 5, 2006.
Русев, М., П. Владимирова, Вътрешната геополитика на смесените региони в България.- Геополитика, бр.2, 2007.
Русев, М., Обществена география. Избрани лекции, методологични указания, информационни ресурси. София, 2008.
Русев, М., П. Владимирова, Електорална география на България, София, 2010.
Славейков, П., Политико-географски анализ на съотношението между основните политически сили у нас. – Проблеми на географията, кн. 1, 1994.
Славейков, П., Сравнителен географски анализ на резултатите от парламентарните избори през 1997-2001 г. - В: Геополитика, регионално развитие, географско образование. Сборник от доклади "Научна конференция с международно участие в памет на проф. д-р Димитър Яранов - Варна 2002", 3, София, ГИ, БАН, 2002.
Славейков, П., Анализ на резултатите от парламентарните избори в Смолянския избирателен район. - В: Науката, методиката и училището - конфликтни точки, срещи и разминавания. Юбилейна научно-практическа конференция. Том III Туризъм, География, История. Смолян, 2002.
Стойчев, Ст., Избирателно законодателство и избори в периода на прехода към демокрация - критичен анализ, С., 1992.
Стойчев, Ст., Избирателни системи и процедури, С., 1996.
Табаков, М., Електоралните квазиетноси (Опит за психологически анализ). София, 1996.
Тодоров, А., Електоралната мобилност: българският вариант, София, 1995.
Тодоров, А. и др., Българските избори 1990-1996г. Резултати, анализи, тенденции, София, 1997.
Тодоров, А., Българската социалистическа партия - пред изпитанието на времето и управлението. - В: Българските избори 1990-1996г. Резултати, анализи, тенденции, София, 1997 (а).
Тодоров, А., Мобилните избиратели (1991-1996). - В: Българските избори 1990-1996г. Резултати, анализи, тенденции, София, 1997 (б).
Тодоров, А., Политическият живот в България 1990 - 2005. София, 2005.
Цанов, В., Изборите през 1990 г. Основаване на Третата Република. - В: Българските избори 1990-1996г. Резултати, анализи, тенденции, София, 1997.
Ценова, Р., Избори и избирателни системи. - В: Политология. София, 2001.
Ценова, Р., Избирателната система и равнището на партийна фрагментация в Република България (1991-2001 г.). - Научни трудове, Издание на УНСС, том І, 2004.
Янков, Р., Устойчивостта на електоралните нагласи в България - елемент на социо-културната регионализация - В: Социална и културна география. София и В. Търново, 2004.
Янков, Р., Резултати от местните избори през 2003 г. - опит за географски анализ. - http://geocities.com/usb_dobrich/017.pdf, 2005.
Янков, Р., Електорална география на България (малък атлас), Велико Търново, 2005.
Янков, Р., Електорална география на България. Емпиричен увод. Велико Търново, 2009.
Jordanova, C., Regional Peculiarities of the Elections in post-communist Bulgaria. – Inblick Östeuropa, 1-2, 2005.
Vladimirova, P., Relationships “Center-Periphery” at Electoral Behavior of Population in Sofia. – In: Global Changes and New Challenges of 21st Century. Second International Conference - 22-23 April 2005, "St . Kliment Ohridski", Sofia, 2005.
Бележки:
1. В най-общите класификации партийните системи са плуралистични или тоталитарни. Най-често срещаните форми на партийно представителство при плуралистичните са:. “чист бипартизъм”, “несъвършен бипартизъм”, “униполярен мултипартизъм”, “чист мултипартизъм” и др. При чистия мултипартизъм обикновено две партии си поделят цялото политическо пространство като периодично се редуват на власт. При несъвършения бипартизъм две големи партии доминират в политическия живот, но не са в състояние да завоюват абсолютно мнозинство без подкрепата на трета партия. Третата партия е много по-малка, но играе важна балансираща управленска роля. При униполярния мултипартизъм се наблюдава една относително влиятелна политическа партия сред няколко по-малки. Чистият мултипартизъм се отличава с голям брой политически партии, нито една от които обикновено не успява да получи над 1/3 от гласовете. – Бел. авт.
2. Методологичните основи на концепцията за вътрешната геополитика и центро-периферните политически съотношения в България са по-подробно анализирани от: Русев, М., П. Владимирова, Вътрешната геополитика на смесените региони в България. – Геополитика, 2, 2007. – Бел. авт.
* Ръководител Катедра „Регионална и политическа география” в СУ „Св. Климент Охридски”
{rt}
