В коментар на "Ню Йорк Таймс" от лятото на миналата 2019 се твърди, че "ако Москва и Пекин продължат да се сближават, глобалната система и американското влияние в нея ще се обърнат с главата надолу". Всъщност, тревогата на САЩ е съвсем разбираема. Според редица анализатори, през последните години Китай и Русия са издигнали двустранните си отношения до ниво на всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие.

Навлизането на отношенията между НАТО и Русия в период на "открито сдържане" е свързано с опасността от нова надпревара във въоръженията и военни рискове, особено в зоната на съприкосновение на двамата играчи. Тези рискове могат да бъдат минимизирани посредством установяването на субрегионален контрол на въоръженията.

Преди известно време бившият помощник на американския държавен секретар по европейските и евроазиатските въпроси Уес Мичъл заяви на едно мероприятие на Атлантическия съвет, че „днес националният суверенитет и териториалната цялост на такива гранични държави, като Украйна, Грузия и дори Беларус представляват най-сигурния бастион срещу руския неоимпериализъм”.

Идвайки на власт, всеки американски президент след края на студената война обещаваше да подобри отношенията с Русия. И всеки път тези обещания се оказваха илюзия. Първите трима - Бил Клинтън, Джордж Буш-младши и Барак Обама, искаха да интегрират Русия в евроатлантическата общност, превръщайки я в партньор в изграждането на глобалния либерален ред.

През 2007 вече покойният крал на Саудитска Арабия Абдула ибн Абдул-Азис ал-Сауд заяви, че сигурността и стабилността на Йемен са от ключово значение за просперитата на собствената му държава. Днес обаче, до голяма степен именно в резултат на стартиралата през 2015 саудитска военна интервенция в обхванатия от гражданска война Йемен, социалните противоречия в тази страна са изострени до такава степен, че спирането на кървавото насилие изглежда почти невъзможно.

През есента на миналата 2019 германският вътрешен министър Хорст Зеехофер направи мрачна прогноза, заявявайки, че бежанците и мигрантите могат отново да залеят Европа, при това този път в далеч по-големи мащаби, отколкото през кризисната 2015.