Дигиталната дипломация се е утвърдила като мощен инструмент в международните отношения, особено в Близкия изток - регион с интензивни политически, социални и икономически предизвикателства.

Всички които следят внимателно редуването на консервативните и либерални "вълни" в политическия живот на САЩ, би следвало сериозно да се замислят за същността на случилото се в тази страна през 2024 - годината на поредните президентски избори.

От появата на Ал Кайда, а след това и на Ислямска държава (ИДИЛ/ДАЕШ), терминът „джихад” стана интегрална част от обществения диалог за тероризма и радикалния ислям. Макар че джихадът не е един от „Петте стълба” на мюсюлманската вяра, мнозина го разглеждат като дълг на  мюсюлманската общност, като цяло.

Близкия изток е арена на въоръжени конфликти от времето на Първата световна война, което е резултат от разделението на земите на Османската империя (споразумението Сайкс-Пико), при което границите раздробените арабски държави не съвпадат с етническата принадлежност на населението, принудено живее в различни държави и така се създават предпоставки за напрежение на политическа, етническа и религиозна основа.

През втората половина на 2024 в големите европейски и американски медии се появи доста информация за намерението на президента на Франция Еманюел Макрон да преформатира африканската геополитика на Париж, опитвайки се да компенсира негативните последици от многобройните и провали през последните години.

Арабската пролет през 2011 избухна вследствие на пълната ерозия на средната класа в арабските държави от южното крайбрежие на Средиземно море. Редица експерти отстояват мнението, че икономическата болест в близкоизточните общества всъщност е била пренесена от европейските им съседи.