Конкуренцията между великите държави се завърна. Трансатлантическият алианс следва да ревизира своята "голяма стратегия" и да ограничи идеалистическите си амбиции в полза на "прагматичния реализъм".

От момента на създаването на Федералния резерв на САЩ преди повече от сто години, всеки голям срив на финансовия пазар е бил съзнателно провокиран по политически мотиви от тази структура.

През март 2022 влиятелното американско издания Foreign Affairs публикува статията на президента на Института за световна икономика „Питърсън” във Вашингтон Адам Поузън с показателното заглавие „Краят на глобализацията?

Както посочва японският енергиен експерт Таиши Сугияма от аналитичния център Canon Institute for Global Studies: "Преди няколко години Германия гръмогласно твърдеше, че съвсем скоро ше се откаже едновременно и от ядрената енергетика, и от изкопаемите енергоносители за да премине изцяло към възобновяеми източници на енерегия.

Геополитиката на Русия след разпадането на СССР и структурните промени в Европа може да се означи с едно отличително название – Евразия. Това обаче не е Евразия в географските координати на Алексанръд Хумболт и Едуард Зюс (Европа + Азия = Евразия), а Евразия като самостоятелен от Европа и от Азия свят.

Jamie Martin, The Meddlers: Sovereignty, Empire, and the Birth of Global Economic Governance, 352 p., Harvard University Press, 2022

През 2010 Гърция затъна в изключително сериозна дългова криза. Страната се срина в резултат от глобалния крах на финансовия пазар, а рейтингът на държавните и ценни книжа падна до ниво junk ("боклук", присъждано на високорисковите облигации).