Проф. Нуриел РУБИНИ: На практика, Третата световна война вече започна

От 1962 до 1983 Рубини живее в Милано, където завършва икономиката в Университета Бокони. През 1988 защитава докторска дисертация в Харвардския университет. От 1993 Нуриел Рубини е професор в Йейлския университет, а от 1995 насам - в Нюйоркския университет. През 1998 става старши икономист в Съвета на икономическите консултанти при президента на САЩ, а от 2004 е председател на Съвета на директорите на аналитичната компания Roubini Global Economics Monitor.

През 2006 професор Рубини прогнозира, че в САЩ ще избухне ипотечна криза, която ще доведе до глобална финансова криза, което наистина се случва през 2008-2011. Според него, навремето Маркс е оценил правилно рисковете на нерегулирания капитализъм, но е преувеличил предимствата на социализма. Преди десетина години пък заяви, че „англосаксонският модел на ненамеса на държавата в икономиката се провали с гръм и трясък”. Проф. Рубини е автор на няколко книги и десетки статии и анализи. Интервюто с него публикуваме с любезното съдействия на Der Spiegel.

- Професор Рубини, бихте ли искали сегашният ви прякор „Доктор Гибел”, да бъде заменен с „Доктор Реалист”? В най-новата си книга „Мегазаплахите” обаче, описвате „десет мегазаплахи”, поставящи бъдещето ни под въпрос. Звучи доста мрачно, нали?

Заплахите, за които пиша, са напълно реални и никой няма да го отрече. Израснах в Италия през 60-те и 70-те години на миналия век. По онова време не се тревожех, че може да избухне война между великите държави и не мислех, че "ядрената зима" е възможна, защото Съветският съюз и Запада бяха навлезли в период на разведряване. Не се говореше нито за "климатични промени", нито за "глобална пандемия". И никой не се безпокоеше за възможността роботите да лишат хората от работните им места. Търговията и глобализацията се развиваха по-свободно, отколкото днес, и ние, на Запад, живеехме в стабилни, макар и не идеални, демокрации. Държавният дълг беше по-малък, населението - по-младо, а пенсионната и здравна системи нямаха необезпечени задължения. Такъв беше светът, в който израснах. А сега се налага да се тревожа за всички тези проблеми едновременно, и не само аз, разбира се.

Наистина ли е така? Или гласът ви е "глас в пустиня"?

През октомври 2022 присъствах на годишната среща на МВФ във Вашингтон. В изказването си там, британският историк и икономист Найл Фергюсън заяви, че трябва да се смятаме за късметлии, ако ни се наложи да се сблъскаме само с икономическа криза, подобна на онази от 70-те години на ХХ век, а не и със световна война, както през 40-те. Съветниците по национални сигурност са обезпокоени от ангажирането на НАТО с руско-украинския конфликт и курсът към открит сблъсък, който следват Иран и Израел. Тези дни пък прочетох, че администрацията на Байдън очаква скоро Китай да нападне Тайван. Обективно погледнато, Третата световна война на практика вече започна като това, в частност, касае Украйна и киберпространството.

Политиците изглеждат шокирани от "синхрона" между сегашните големи кризи. Как би следвало да подредим приоритетите си в подобна ситуация?

Разбира се, на първо място, следва да решим въпроса с Русия и Украйна, а едва след това тези, касаещи Иран, Израел и Китай. Не бива да забравяме и за инфлацията и рецесиите, т.е. за стагфлацията. Еврозоната вече е поразена от рецесия, която според мен ще бъде продължителна и тежка. Ситуацията в Обединеното кралство е още по-лоша. Изглежда, че най-сетне успяхме да спрем пандемията, но скоро могат да се появят нови щамове на вируса. А промените в климата са катастрофа със забавено действие, която набира скорост. За всяка от десетте описани в книгата ми заплахи, мога веднага да ви дам поне десет примера, при това актуални, а не дългосрочни. Искате ли да ви изброя например онези, които касаят глобалното затопляне?

Добре..

През лятото на 2022 в целия свят имаше суши, включително и в САЩ. В района около Лас Вегас например, сушата беше толкова силна, че в пресъхналите местни езера започнаха да изплуват телата на гангстерите, убити и хвърлени там още през 50-те години на миналия век. В Калифорния фермерите започнаха да продават правата си за ползване на вода за напояване, защото земеделието стана неизгодно. Във Флорида пък, вече никой не иска да застрахова къщите, разположени по крайбрежието. В резултат от това на половината американци ще се наложи да се преселят в Средния Запад или в Канада. И това не са измислици, а научни данни.

Друга заплаха, която описвате, е свързана с натиска на САЩ върху Европа да ограничи бизнес отношенията си с Китай и да не поставя под въпрос американското военно присъствие на континента. Доколко вероятен е този сценарий?

Всъщност, той вече се реализира. Наскоро САЩ забраниха износа на полупроводници, използвани от китайските компании в сферата на изкуствения интелект, квантовите изчисления и за военни цели. Европейците искат да продължат да работят със САЩ и Китай, но - по съображения, касаещи националната сигурност - това ще стане невъзможно. Търговията, финансите, технологиите, интернет - всичко това ще за раздели на две.

В Германия например, спорят, дали да продадат част от пристанище Хамбург на китайската държавна компания Cosco. Какво бихте ги посъветнали?

Следва да се анализира целта на тази сделка. Германия вече допусна голяма грешка, изпадайки в зависимост от руските енергоносители. Разбира се, Китай няма да се опитва да овладява немските пристанища с военна сила, както би могъл да стори в Азия и Африка. Всъшност, единственият икономически аргумент в полза на подобна сделка е, че тя дава възможност да бъде нанесен ответен удар на китайците, ако те решат да посегнат на европейските/германските заводи в Китай. В противен случай, идеята изглежда спорна.

Посочвате, че Русия и Китай се опитват да създадат алтернатива на долара и системата SWIFT, но засега не им се получава...

Не става дума само за платежните системи. Китай продава по целия свят евтините си 5G-технологии, които могат да бъдат използвани за шпионски цели. Попитах президента на една африканска държава, защо ги купува от Китай, а не от Запада. Отговори ми, че са малка страна, която винаги ще бъде шпионирана от някого, така че не вижда причина да не се възползва от по-евтината китайска технология. Истината е, че Китай увеличава своята икономическа, финансова и търговска мощ в много части на света.

Възможно ли е наистина, китайският юан да замени долара в дългосрочна перспектива?

Това ще отнеме време, но китайците умеят да планират в дългосрочна перспектива. Те например, предложиха на Саудитите да установяват цените и да получават заплащането за продавания на Китай петрол в юани. Китайските платежни системи са по-сложни от всички останали в света. За да осъществяват своите транзакции, милиард китайци всеки ден използват платформите за цифрови плащания Alipay и WeChat pay. С последната вече могат да се осъществяват покупки в парижките бутици на Louis Vuitton например.

През 70-те години на ХХ век също бяхме засегнати от енергийна криза, висока инфлация и застой - т.нар. стагфлация. Нещо подобно ли се случва и днес?

Всъщност, днес ситуацията е доста по-лоша. Тогава го нямаше сегашният огромен държавен и частен дълг. Ако централните банки повишат лихвените проценти за да противодействат на инфрацията, ще фалират много т.нар. "зомби-компании", сенчести банки и държавни предприятия. Петролната криза от 70-те години на ХХ век беше провокирана от само няколко геополитически сътресения, а днес те са много повече. Само си представете последицитe от евентуално нападение на Китай срещу Тайван, който произвeжда 50% от всички полупроводници в света и 80% от висококачествените. Това ще бъде глобално сътресение, защото днес зависим от полупроводниците повече, отколкото от петрола.

Отнасяте се много критично към централните банки и слабата им парично-кредитна политика. Няма ли поне една от тях, която да прави всичко по правилния начин?

Всички те са отвратителни. Или се борят с инфлацията с помощта на високите лихвени проценти, провокирайки рязък спад на икономическите показатели за реалната икономика и финансовите пазари, или се страхуват и пасуват, т.е. не повишават лихвите, и инфлацията продължава да расте. Струва ми се, че след Банката на Англия вторият вариант застрашава Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка.

От друга страна, високите темпове на инфлация могат да се окажат и полезни, защото стопяват държавния дълг...

Така е, само че при това се повишава стойността на новите задължения. Когато инфлацията нараства, кредиторите вземат по-високи лихви. Ето ви един пример: ако инфлацията нарасне от 2% на 6%, лихвите по държавните облигации на САЩ трябва да нараснат от 4% на 8% за да продължат да носят същата доходност, а стойността на частните ипотечни заеми и бизнес кредитите ще бъде още по-висока. За много компании това ще се окаже далеч по-скъпо, защото те са длъжни да предлагат много по-високи лихвени проценти, в сравнение с държавните облигации, които се смятат за "безопасни". В момента сме натрупали толкова гигантски дългове, че ако се случи нещо подобно то може да доведе до пълен икономически, финансов и парично-кредитен колапс. При това тук не става дума за хиперинфлация, като тази във Ваймарска Германия, а само за инфлация с годишен ръст под 10%.

Основният риск, за който говорите в книгата си, е промяната на климата. Нима нарастващият дълг не е второстепенен проблем на фона на възможните последици от климатичната катастрофа?

Всъщност, трябва да се тревожим за всичко това едновременно, защото всички мегазаплахи са взаимносвързани. Ето ви пример: в момента няма начин да постигнем значително намаляване на вредните въглеродни емисии без това да доведе до икономически спад.Така, макар че през 2020 станахме свидетели на най-голямата за последните 60 години рецесия, вредните парникови емисии намаляха едва с 9%. При липсата на сериозен икономически растеж, няма как да бъде решен и проблемът с дълга. Тоест, следва да намерим начини за гарантиране на растеж без вредни емисии.

Предвид всички тези паралелни кризи, как оценявате шансовете на демокрациите да оцелеят на фона на авторитарните системи, като Китай и Русия?

Силно съм разтревожен. Демокрациите са крехки пред сериозните сътресения. Винаги ще се намери някоя силна и мъжествени личност, която да заяви "Аз ще спася страната", и ще обвини за всичко чужденците. Така постъпи и Путин с Украйна. Сега по същия начин може да постъпи Ердоган с Гърция, опитвайки се да провокира криза, защото иначе има риск да загуби изборите. Ако Тръмп отново се кандидатира за президент и загуби, може да призове привържениците си да щурмуват Капитолия. Ще станем свидетели на насилие и на истинска гражданска война в САЩ. В Германия засега ситуацията не е чак толкова драматична, но какво ще стане, ако нещата в икономиката тръгнат на зле и хората решат да гласуват за дясната опозиция?

Познават ви не само като икономически гуру, но и като светска личност. Все още ли получавате удоволствие от това в сегашните условия?

Всъщност, организирам не само светски събития, но и изложби - художествени, културни и книжни. По време на пандемията пък, преоткрих еврейските си корени. При всички случаи, наслаждавайки се на живота, не бива да забравяме да даваме своя принос за спасението на света.

Какво имате предвид?

Нашата "въглеродна следа" е прекалено голяма. Значителна част от парниковите емисии са свързани със животновъдството. Затова станах пестатарианец (разновидност на вегетарианството, допускаща употребата на риба и морски продукти - б.р.) и се отказах от месото и пилешкото.

Преди почти постоянно пътувахте, а сега?

Действително обичам пътешествията. Но ще ви кажа нещо: обичам Ню Йорк, затова по време на пандемията не избягах в Хемптънс или Маями, както сториха мнозина. Останах тук, станах свидетел на протестите Black Lives Matter, опитвах се да помагам на бездомните. Ежедневно виждах отчаянието в очите на приятелите ми - художници, които загубиха работата си и не можеха да плащат вноските за жилище. Ще остана тук, дори ако върху Ню Йорк отново се стовари ураган с мащабите на "Санди", довел до хаос и насилие. Не бива да гледаме на света през розови очила. Дори ако избухне ядрена война. Защото ако първата бомба падне върху Ню Йорк, втората ще порази Москва или обратното.