Глобалното финансово цунами

Днешната ситуация не е по-различна, тъй като е очевидно, че американският Федерален реверв използва лихвените проценти като своеобразно оръжие с цел да разруши онова, което представлява най-големия спекулативен финансов балон в историята на човечеството, при това създаден от същия този Резерв.

Малко история

Глобалните сривове винаги започат в периферията, например с колапса на австрийската банка Creditanstalt през 1931, или с този на Lehman Bros, през 2008. В тази връзка и при положение, че финансовите пазари вече преживяват криза, решението на Федералния резерв от 15 юни 2022 да наложи най-голямото от трийсет години насам едновременно повишаване на лихвения процент почти сигурно ни гарантира глобална депресия или дори нещо още по-лошо.

Размерите на балона на "евтините кредити", който бе създаден от Федералния резерв, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Японската банка, които изкупуваха ценни книжа и поддържаха безпрецедентни почти нулеви или дори отрицателни лихвени проценти в течение на 14 години, вече надхвърлят рамките на всяко въображение. Големите финансови медии прикриват този факт с постоянните си безмислени репортажи, докато световната икономика се подготвя за нещо по-страшно от т.нар. "стагфлация" или рецесия. Това, което ще се случи през следващите месеци (ако не станем свидетели на рязка промяна в провежданата политика) може да се окаже най-страшната икономическа депресия в историята на човечеството. За което можем да благодарим на глобализацията и "великите" икономисти от Форума в Давос.

Политическият натиск, който стои зад глобализацията, и създаването на Световната търговска организация (СТО) въз основа на търговските правила на създаденото в рамките на Бретънуудската система Общо споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), което става със споразумението от Маракеш, подписано през 1994, дават възможност на високотехнологичното производство в западните държави и най-вече в САЩ да се ориентира към офшорните зони, т.е. към "аутсорсинг", прехвърляйки се в държави с изключително евтина работна сила. Най-голяма полза от това в края на 90-те години извлече Китай, който се присъедини към СТО през 2001 и оттогава насам в тази страна потече смайващ по мащабите си поток от западни капитали. Същото се отнася впрочем, и за нарастването на китайския дълг в долари. Сега обаче, глобалната световна финансова структура, основаваща се на рекордните задължения, започва да се разпада.

Когато Вашингтон съзнателно допусна финансовия крах на Lehman Bros през септември 2008, китайското ръководство реагира панически, предоставяйки на провинциалните правителства безпрецедентни кредити за изграждане на инфраструктура. Някои от тях е оказаха донякъде полезни, например мрежата от високоскоростни железопътни линии.

Други обаче, очевидно бяха прекалено разточителни, като масовото строителство на празните "градове-призраци" например. За останалия свят безпрецедентното търсене от страна на Китай на строителна стомана, въглища, петрол и т.н. беше добре дошло, тъй като помогна за преодоляване на опасенията от евентуална глобална депресия. Само че действията на Федералния резерв и ЕЦБ след 2008, както и тези на американското и европейските правителства, не помогнаха с нищо за решаването на проблема със системните финансови злоупотреби от страна на най-големите частни банки в света - на Уолстрийт, в Европа или в Хонконг.

Взетото през август 1971 от тогавашния президент на САЩ Ричард Никсън решение за премахване на златното покритие на долара, в качеството му на световна резервна валута, буквално отвори шлюзовете за глобалните парични потоци. Все по-либералните закони, поощряващи финансовите спекулации в Съединените щати и извън тях, следваха един след друг, като започнем с решението (взето под силния натиск на Уолстрийт)  на президента Клинтън да отмени през 1999 закона "Глас Стийгъл" (от 1933, който разделя инвестиционната банкова дейност от дейността по депозитите, за да не се допускат спекулации и конфликти на интереси). Това позволи създаването на мега-банки, които бяха обявени от правителството "за прекалено големи за да им се позволи да фалират". Това беше откровена измама, но обикновените хора и повярваха и действително "спасиха" въпросните банки, инвестирайки за целта стотици милиарди долари на данокоплатците.

"Хеликоптерните пари"

След кризата от 2008 Федералният резерв и другите най-големи световни централни банки, създадоха безпрецедентен вид кредит - т.нар. "хеликоптерни пари", предназначени за спасяването на най-големите финансови институции. Целта със сигурност не беше оздравяването на реалната икониомика. В случая с Федералния резерв, Японската банка, ЕЦБ и Банката на Англия, през последните 14 години в банковата система бяха наляти общо 25 трилиона долара, чрез закупуването на облигации в рамките на програмата за количествени облекчения (QE), както и на съмнителни активи, като например обезпечени с ипотека ценни книжа.

И точно тук, нещата тръгнаха наистина много зле. Най-големите банки от Уолстрийт, като JPMorgan Chase, Wells Fargo, Citigroup, или лондонските HSBC и Barclays, отпуснаха милиарди на големите си корпоративни киленти. Последните, на свой ред, използваха тази ликвидност не за да инвестират в нови реални производства и технологии, а по-скоро за да повишат стойността на акциите на собствените си компании, чрез т.нар. обратно изкупуване на акциите, наречено "максимизация на акционерната стойност".

Всичко това очевидно много допадна на транснационалните инвестиционни компании, като BlackRock и Fidelity, банките и другите инвеститори.

От старта на QE-политиката на Федералния резерв, през 2008, до юли  2020, в този тип изкупувания на акции бяха инвестирани около 5 трилиона долара, което доведе до най-грандиозното рали на фондовия пазар в историята. Постепенно всичко започна да се "финансиализира". В периода 2010-2019 корпорациите изплатиха дивиденти в размер на 3,8 трилиона долара, а компании, като Tesla, които никога не са носили печалби, взезапно се аказаха по-ценни, отколкото Ford и GM, взети заедно.

В края на 2021 пазарната капитализация на криптовалути, като биткойна, надхвърли 1 трилион долара. И тъй като парите от Федералния резерв продължаваха да текат непрекъснато и "безплатно", банките и инвестиционните фондове  предпочитаха да инвестират във високорискови и свръхдоходни отрасли, като т.нар. junk-облигации и дълговите задължения на развиващите се пазари в такива държави като Турция, Индонезия и - разбира се - Китай.

След 2008 ерата на "количественото смекчаване" и нулевите лихвени проценти на Федералния резерв доведе до абсурдно голямо нарастване на държавния дълг на САЩ. През януари 2020 Федералният резерв, Банката на Англия, Европейската централна банка и Японската банка вкараха в световната банкова система кредити с почти нулеви лихви на обща стойност 9 трилиона долара. След промяната на политиката на Федералния резерв през септември 2019, това позволи на Ващингтон за по-малко от три години да увеличи държавния дълг на САЩ до смайващите 10 трилиона долара.

Сред това Федералният резерв отново спаси тихомълком Уолстрийт, изкупувайки облигации на американската хазна и обезпечени с ипотека ценни книжа за 120 милиарда долара месечно, създавайки по този начин огромен облигационен балон.

Безразсъдната администрация на Байдън започна да отпуска трилиони от т.нар. стимулиращи средства за борба с ненужните ограничения пред икономиката. В резултат федералният дълг на САЩ нарасна от приемливите 35% от БВП, през 1980, до над 129% от БВП днес. Това стана възможно именно благодарение на количественото смекчаване на Федералния резерв, изкупуването на държавните и ипотечни дългове на САЩ на стойност трилиони долари и почти нулевите лихвени проценти. Сега обаче Федералният резерв започва да изтегля ликвидността от икономиката с помощта на т.нар. "количествено втвърдяване" и повишаването на лихвените проценти. И това се прави съвсем преднамерено, т.е. не става дума, че Федералният резерв бърка, защото оценява неправилно инфлацията.

За съжаление, Федералният резерв и другите централни банки очевидно ни лъжат. Повишаването на лихвените проценти не цели да "излекува" инфлацията. То следва да доведе до глобално пренареждане на контрола върху световните активи, а това е наистина гигантско богатство - недвижими имоти, селскостопански земи, производство на стоки, индустрията и дори водата.

Федералният резерв е напълно наясно, че инфлацията едва започва да се разпространява в цялата световната икономика. Уникалното в случая е, че указанията за изключителното използване на зелена енергия в целия индустриален свят доведоха до тази инфлационна криза, което обаче съзнателно се игнорира от Вашингтон, Брюксел или Берлин.

Глобалният дефицит на химически торове, резкият скок в цените на природния газ и спадът в доставките на зърнени култури заради глобалната суша или рязкото нарастване на цените на торовете и горивото или на конфликта в Украйна ни гарантират допълнителен глобален взрив на цените на продоволствените стоки и енергоносителите. А най-лошото е, че всички тези заплахи са резултат от целенасочена политика.

Нещо повече, заради патологичната настойчивост на водещите индустриални икономики в света, сред най-ярките примери за която е "антивъглеродната" програма на администрацията на Байдън, появата на още по-голяма инфлация изглежда неизбежно. Сред илюстрациите за тази безумна политика е реакцията на държавния секретар по енергетиката на САЩ, който - в отговор на резкия скок в цените на бензина - препоръча на американците да купуват електрически автомобили.

По същия начин Европейският съюз реши постепенно да се откаже напълно от руския петрол и газ, без да е налице каквато и да било жизнеспособна алтернатива, тъй като водещата икономиката в рамките на Съюза - Германия, възнамерява да закрие и последния си ядрен реактор и да прекрати работата на още ТЕЦ-ове на въглащи. В резултат както тя, така и други страни от ЕС бяха обречени да се сблъскат през тази зима с изключвания на електричеството, а цените на природния газ продължават да нарастват.

Както правителството в Берлин, контролирано от "зелените", така и формулираният от Европейската комисия "зелен дневен ред" (Fit for 55), продължават да налагат ненадеждната и скъпа вятърна и слънчева енергия за сметка на много по-евтините и надеждни въглеводородни енергоносители, което гарантира безпрецедентна инфлация, обусловена именно от ситуацията в енергетиката.

Кога ще се спука дълговият балон

С решението на Федералния резерв за повишаване на лихвения процент до 0,75% (най-голямото за последните почти 30 години), централната банка на САЩ гарантира не само спукването на американския дългов балон, но и краха на по-голямата част от световния дълг, генериран след 2008, чиито размер се оценява на 303 трилиона долана. Повишаването на лихвените проценти, за първи път от почти 15 години насам, означава срив в стойността на облигациите, а именно те, а не акциите, са "сърцето" на глобалната финансова система.

Само за пет месеца лихвите по ипотечните кредити в САЩ се удвоиха, надхвърляйки 6%, при положение, че продажбите на жилища регистрираха спад още преди последното повишаване на лихвения процент. Американските корпорации са обременени с рекордни задължения в резултат от поддържаните в течение на дълги години ниски лихви. Около 70% от този дълг се оценява малко над ниво "junk" ("боклук"). През 2006 този корпоративен нефинансов дълг достигна 9 трилиона долара, а днес надхвърля 18 трилиона. Сега голям брой маргинални компании няма да могат да погасят старите си задължения, поемайки нови, т.е. прз следващите месеци ще станем свидетели на масови фалити. През юни 2022 например, фалит обяви козметичният гигант Revlon.

Както отбеляза наскоро американският икономист Дъг Ноланд, "в момента съществува гигантска "периферия", която е претоварена с нискокачествени "junk" облигации, кредити, секюритизации на автомобили, кредитни карти, жилиша и слънчена енергия, франчайзингови заеми, частни кредити, крипто-кредити, DeFi (децентрализирани финанси)  и т.н. и т.н.  По време на този продължителен цикъл се оформи огромна инфраструктура, стимулираща потреблението на десетки милиарди хора и, паралелно с това, финансираща хиляди нерентабилни предприятия. "Периферията" стана системна, повече от когато и да било преди. И всичко започна да се руши".

Сега правителството на САЩ е обречено да се сблъска с много по-високи процентни разходи по обслужването на рекордния федерален дълг от 30 трилиона долара. За разлика от Голямата депресия през 30-те години на ХХ век, когато федералният дълг е почти нулев, днес американското правителство, особено след бюджетните мерки на Байдън, вече е достигнало предела на възможностите си. Истината е, че САЩ постепенно се превръщат в икономика от Третия свят. Ако Федералният резерв вече няма да изкупува трилионните дългове на САЩ, кой би се нагърбил с това? Китай? Или пък Япония? Едва ли.

Тъй като в момента Федералният резерв налага "количествено втвърдяване", като всеки месец вади от обръщение облигации и други активи за десетки милиарди долари и в същото време повишава ключовите лихви, финансовите пазари започнаха да съкращават дела на заемните средства. При това, съкращаването им най-вероятно ще бъде рязко, тъй като ключовите играчи, като BlackRock и Fidelity, се стремят да поставят под контрол кризата в името на собствените си цели. При всички случаи обаче основната посока е ясна.

През последното десетилетие автокредитите по кредитните карти и другите потребителски задължения в САЩ нараснаха до рекордните 4,3 трилиона долара, в края на 2021. Сега лихвените проценти по тези задължения, и най-вече по кредитните карти, ще скочат много над и без това високите 16%. А пък дефолтите по тези кредити ще скочат до небето.

Това което ще се случи извън рамките на САЩ (доколкото Швейцарската национална банка, Банката на Англия и дори ЕЦБ са принудени да следват повишаването на лихвените проценти от Федералния резерв) е глобална снежна лавина от дефолти и банкрути на фона на стремително нарастваща инфлация, която лихвените проценти на централните банки не са в състояние да контролират.

Около 27% от световния нефинансов корпоративен дълг (оценяван на 23 трилиона долара) се падат на китайските компании. Други 32 трилиона долара корпоративни задължение се падат на компаниите от САЩ и ЕС. В момента Китай преживява най-тежката икономическа криза за последните трийсет години, като признаците за възстановяване са малко. И тъй като САЩ, които са най-големият клиент на Китай, изпадат в икономическа депресия, кризата в Китай може само да се задълбочи. Което в никакъв случай няма да е от полза за световната икономика.

Държавният дълг на Италия се равнява на 3,2 трилиона долара, което е 150% от нейния БВП. И само отрицателните лихвени проценти на ЕЦБ предотвратяваха избухването на нова банкове криза в тази страна (и не само в нея). Сега обаче, този взрив изглежда предварително програмиран, въпреки опитите на президента на ЕЦБ Кристин Лагард да внесе известно успокоение. Япония, чиито дълг се равнява на 260% от нейния БВП, като в това отношение тя е най-зле от всички индустриално развити държави, попадна в капана на нулевите лихви с държавен дълг от над 7,5 трилиона долара. Неслучайно в момента курсът на йената пада сериозно, което рискува да дестабилизира цяла Азия.

Както вече споменах, въпреки наложилото се мнение, "ядрото" на световната финансова система не са фондовите пазари, а пазарите на облигации - държавни, корпоративни и агентски ценни книжа. Този пазар обаче губи цена заради рязкото нарастване на инфлацията и повишаването на лихвените проценти в САЩ и ЕС след 2021. В глобален план, това се равнява на стойност на активите от около 250 трилиона долара - сума, която с всяко повишаване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв, се оказва все по-малко ценна. За последен път в САЩ беше фиксиран толкова сериозен спад в стойността на облигациите преди четиридесет години, т.е. по времето на Пол Волкър, когато лихвените проценти скочиха до 20%, за "да бъде потушена инфлацията".

Със срива на цените на облигациите, спада и стойността на банковия капитал. Най-силно уязвими в това отношение в ЕС са големите френски банки и Deutsche Bank, както и най-големите японски банки. Смята се, че американските банки, като JPMorgan Chase, са малко по-защитени от сериозен срив в стойността облигациите. По-голямата част от рисковете при тях са свързани с извънбалансовите деривативи и други подобни механизми. Но, за разлика от 2008, днес централните банки не могат да повторят за още едно десетилетие фокуса с нулевите лихвени проценти и количественото смекчаване. Този път, както посочваха още преди три години редица експерти, като бившия гуверньор на Английската банка Марк Карни, кризата ще бъде използвана за да бъде принуден свеът да приеми новата цифрова валута на Централната банка, т.е. очаква ни един свят, в който всички пари ще се емитират и контролират централизирано. И това е ключов елемент от Голямото презареждане, за което говорят водещите фигури от Световния икономически форум в Давос. То обаче не вещае нищо добро на света - истината е, че ставаме свидетели на началото на добре планирано глобално финансово цунами.

* Авторът, който е доктор по политология от Принстънския университет, е известен американски икономист и експерт по стратегически рискове, член на Редакционния съвет на списание "Геополитика"