19
Сря, Юни
8 Нови статии

Как Китай трансформира необратимо Глобалния Юг

брой 1 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Данните сочат, че износът на Китай в най-големите държави от Глобалния Юг почти се е удвоил в сравнение с нивото отпреди пандемията от Covid 19, достигайки до 70 млрд. долара през юни 2022, в сравнение с 38-те милиарда долара през юни 2019.

За нарастването на китайския експорт способстваха няколко фактора, но основният импулс е свързан със стратегическите инвестиции на Китай в цифровата и физическа инфраструктура, като започнем с широколентовите мрежи в Индонезия и Бразилия и свършим с електроцентралите в Турция и железопътните линии в Югоизточна Азия.

Докато западните държави изпитват съмнения относно ползата от глобализацията, Китай се превърна във водещия "глобализатор" на планетата.

Как Пекин преформатира света

Онова, което нарекох в книгата си от 2020 (You Will Be Assimilated: China's Plan to Sino-Form the World) "план на Пекин за китаизация на света", е стигнало толкова далеч, че дори САЩ и сьюзниците им вече не могат да му попречат. В момента половин милиард души в съседните държави зависят от китайските комуникационни технологии, обработка на данни и логистика, осигурявайки на Китай почти неизчерпаем източник на млада работна ръка за изнесените там компании, както и постоянно разширяващ се експортен пазар.

Икономическото сътрудничество на Китай с Глобалния Юг е ключът за ерозирането на американските усилия за сдържане на китайските стремежи за икономическо господство. Както посочва влиятелният анализатор на китайския специализиран портал Observer Чен Фън през юли 2022, Китай "следва да реши проблема с формирането на собствен независим импулс за растеж след преодоляване на критичната точка на т.нар. "ефект на Матю" (Matthew effect), според който богатите държави стават все по-богати, а бедните - все по-бедни.

Според Чен: "Всеобхватната и агресивна антикитайска кампания на Америка би могла да забави развитието на Китай, но само за сметка на още по-голямото забавяне на икономическия растеж в САЩ. Следва да сме наясно, че в момента Китай не само внедрява т.нар. "двоен цикъл", т.е. стимулира едновременно и вътрешното потребление и износа, но и разделя външния (експортния) цикъл на два подцикъла: Европа и САЩ, от една страна, и държавите, ангажирани с реализацията на китайския суперпроект "Един пояс, един път" (т.е. Азия, Африка и Латинска Америка) - от друга.

Както е известно, въпросната мултитрилионна китайска инициатива (ЕПЕП) се реализираше в течение на почти десет години с ограничена видима възвращаемост. Това, което показват търговските данни в момента обаче е, че китайските инвестиции в повечето развиващи се държави вече са започнали да се изплащат.

Западните политици просто не гледат накъдето трябва, иначе щяха да забележат, че обемът на търговията на Китай с Глобалния Юг, както и с такива държави като Южна Корея и Тайван, вече е напълно сравним с обема на съвкупния китайски износ за САЩ и Европа. И това несъмнено е най-важното събитие в световната икономика от началото на китайския възход насам. Ще припомня, че населението на развиващия се свят намалява с най-бързи темпове именно в Азия, където доходите са най-високи. А най-дефицитният ресурс на планетата в момента са младите работници, достатъчно образовани за да бъдат успешно интегрирани в световната икономика.

Когато покойният китайски лидер Дън Сяопин стартира реформите си през 1979, БВП на глава от населението в страната беше под 200 долара дневно, а едва 3% от възрастното население имаха висше образование. Посланието на Китай към държавите от Глобалния Юг днес звучи така: "вие също можете да постигнете нашия растеж, ако ни позволите да изградим необходимата инфраструктура, да внедрим цифровата икономика, да построим тук свои заводи, да наемем необходимите работници и да ви продаваме нашата продукция".

И политическите лидери на Виетнам, Индонезия, Мексико, Турция, Бразилия, както и на дузина други развищи се страни, приеха това китайско предложение.

В публикувания през юли 2022 доклад на Фондация Карнеги за успехите на Китай в Индонезия се изтъква следното: "Мнозина твърдят, че Китай изнася собствения си модел на развитие, натрапвайки го на другите държави. Истината обаче е, че китайските играчи успешно разширяват влиянието си, работейки с местните субекти и институции и адаптирайки и асимилирайки местните и традиционни форми, норми и практики". Конкретно по отношение на Индонезия, в доклада се посочва, че: "Като цяло индонезийците не изпитват особено доверие към Китай и повечето китайски компании. Въпреки това обаче, Huawei (водещият китайски доставчик на телекомуникационна инфраструктура) и, в по-малка степен, ZTE (втория най-голям производител на телекомуникационно оборудване в Китай) успешно се позиционират като надеждни доставчици на киберсигурност за правителството на Индонезия и индонезийците. Това бе своеобразен подвиг, предвид традиционната враждебност на Индонезия към Китай. Много китайски компании се сблъскаха с протести, породени от опасенията, че лишават от работа местните жители. Huawei и ZTE обаче, нямаха такива проблеми".

Използването на китайски технологии в критично важната телекомуникационна инфраструктура на Индонезия не срещна очакваната от някои съпротив. Истината е, че индонезийците изглеждат по-загрижени от работата на китайските циментови заводи в страната, отколкото от участието на Huawei в изграждането на нейните 5G-мрежи. Както се посочва в доклада на Фондация Карнеги, в момента компанията Huawei обучава 10 хиляди индонезийски служители в сферата на киберсигурността. Тоест, Китай на практика, предоставя на Индонезия цифрова икономика "до ключ", т.е. от базовите системи за широколентов достъп до обучението на кадри.

В края на юли 2022 индонезийският президент Джоко Видодо се появи в Пекин (той бе първият държавен глава, посетил страната след Зимните олимпийски игри през февруари с.г.), като според китайския портал Observer e объждал там със Си Дзинпин реализацията на съвместните проекти в рамките на китайските инициативи "Един пояс, един път" и "Глобална морска опорна точка", включително изграждането в срок на високоскоростната железопътна линия Джакарта-Бандунг и "задълбочаването на сътрудничеството в регионалния комплексен икономически коридор". Въпросната 145-километрова жп линия е не само престижен проект, но и символ на укрепването на китайските позиции в най-голямата държава от Югоизточна Азия.

Глобалната икономическа експанзия на Китай

Нарастващата роля на Китай в индонезийската икономика очевидно не се вписва в онова, което американските критици на Пекин наричат "дипломация на дълговия капан". Точно обратното, по-високите цени на суровините позволяват на Индонезия да плаща кеш за китайския внос. Ще припомня, че през последните две години страната регистрира профицит по текущите си финансови операции.

Междувременно, китайският износ в Мексико достигна 16% от целия експорт на страната и нараства също толкова бързо, както и този в Югоизточна Азия. И тук приносът на телекомуникационните компании е много съществен. Huawei създаде мобилна широколентова мрежа в страната, в резултат от което стойността на услугите падна с почти 75%. Тук е мястото да спомена, че Huawei публикува план за цифрова трансформация на различни държави по света, като в много тях работите по реализацията му вече са много напреднали.

През последните две години китайските инвестиции в Мексико бързо нарастваха. В частност, в икономиката на страната бяха вложени 5,8 млрд. долара (като част от поетия от Китай ангажимент да инвестира в нея общо 20 млрд.), като този процес беше стимулиран от решението на редица китайски компании да преместят предприятията си от САЩ в техния южен съсед.

Инвестициите на Китай в Бразилия, която в момента е най-големия в света производител на соеви култури, са още по-големи. Според местните експерти Луис Аугусто де Кастро Невеш и Тулио Кариело, още през 2020 общият обем на китайските инвестиции в страната е достигнал 66 млрд. долара, което е над половината от всички инвестиции на Китай в Латинска Америка, при това 75% от тях са в енергийния сектор, а останалите - в селското стопанство, инфраструктурата и други сфери.

От 2018 насам китайският внос в Турция се е утроил. Освен това Китай е най-големия експортен пазар на турските компании. Както е известно, през 2019 беше пуснат първият директен контейнерен влак от китайския град Сиан до Истанбул, по жп линия изградена в рамките на ЕПЕП. Междувременно, най-голямата китайска логистична компания COSCO Shipping купи за 1 млрд- долара  контролния пакет акции на третото по значение контейнерно пристанище на Турция Кумпорт (на Мраморно море, в близост до Босфора). Ще припомня и, че китайците финансираха изграждането на новото летище на Истанбул, отпускайки за целта заем от 6,2 млрд. долара.

Съществуващата между Турция и Китай суапова линия позволява на турците да плащат за китайския внос с юани, вместо с долари. И тъй като през 2021 турската лира се срина, а доларовите резерви на страната намаляха, суаповата линия в местна валута се оказа най-важния източник за финансиране на търговията.

Според експертите, търговията на Китай с Глобалния Юг може в скоро време да премине към национална валута. До 2019 Пекин беше установил с други държави суапови линии в местна валута на обща стойност 500 милиарда долара. По данни на МВФ, суаповите линии между азиатските централни банки се оценяват на 470 млрд. долара.

Финансовите технологии вече са достъпни за осъществяване на търговски операции директно между отделните азиатсти държави. През 2021 например, Сингапур и Тайланд свързаха платежните си системи в режим на реално време, PayNow и Promptpay, което позволи на клиентите на банките в двета страни да превеждат средства в размер до 1000 сингапурски долари или 25 хиляди бата дневно, използвайки за целта само мобилните си телефони.

Заключение

Осъществяваното от Китай "форматиране на света" (т.е. неговата "китаизация") има далеч отиващи стратегически последици. Китайското влияние в Югоизточна Азия нараства почти толкова бързо, както и неговият търговски профил. Индонезия, която традиционно е настроена враждебно към Китай, възприе китайската визия за икономическото развитие, чиито двигател е цифровата инфраструктура и което се управлява от китайски провайдъри.

Ще припомня също, че гражданите на Филипините избраха с безпрецедентно мнозинство от две трети Фердинанд Маркос за президент на страната, донякъде и заради обещанията му за по-тясно икономическо сътрудничество с Китай. На свой ред, Турция, която е тясно свързана етнически с уйгурското малцинство в Китай, в момента е икономически зависима от Пекин, а китайският внос в страната продължава да нараства въпреки срива на турската лира и неудържимата инфлация.

Можем само да предполагаме, какво ще се случи в бъдеще. Дипломатическите отношения между Индия и Китай си остават напрегнати, а китайските инвестиции в тази страна на практика бяха прекратени, но в същото време през последните две години вносът на китайски стоки се удвои. От друга страна, търговията с Пакистан, който е стар съюзник на Пекин, започна да буксува.

В дипломатически план, Китай продължава да има сериозни разногласия с Израел, запазвайки традиционните си симпатии към палестинската кауза и своите тесни отношения с Иран, смятан за най-опасния противник на еврейската държава. В същото време обаче, през последните пет години китайският внос в Иран намаля, докато този в Израел рязко нарасна. Тоест, дипломацията невинаги следва търговията, но истината е, че процесът на преформатиране на Глобалния Юг от Китай продължава с пълна сила. В резултат от което само след няколко години светът може да изглежда по съвсем различен начин.

 

Източници:

 

  1. Asia Times
  2. Sino-forming of Global South passes point of no return
  3. New York – China’s exports to the largest economies of the Global South have nearly doubled from pre-Covid levels to a seasonally-adjusted US$70 billion in June 2022 from $38 billion in June …

 

* Авторът е известен американски икономист, научен сътрудник в Института Клермонт във Вашингтон, анализатор на Asia Times

 

Поръчай онлайн бр.3 2024