Военните кораби често служат като метафори за значими събития. „Форест Шърман“ е точно такъв пример: този кораб е един от първите разрушители, проектирани след Втората световна война. Основното въоръжение на „Шърман“ са три скорострелни оръдия: едно на носа и две на кърмата, като и трите са обърнати назад.
Оттук и подигравателното твърдение на скептиците, че това е първият военен кораб, построен с цел „да се сражава, докато отстъпва”. Три събития от последниците седмици възкресиха тази метафора, но този път по отношение на Америка.
Първото е, че пред лицето на възможна иранска заплаха, 12 американски бомбардировача B-1 бяха набързо прехвърлени от военновъздушата база на Кралските военновъздушни сили RAF във Феърфорд, Великобритания, на неизвесттно и вероятно по-безопасно място. След украинската операция „Паяжина“, когато тайно доставени в Русия дронове удариха ключови бази на руснаците и унищожиха няколко стратегически бомбардировача, възникнаха опасения, че и Иран може да се опита да осъществи подобна атака. За целта могат да бъдат използвани квадрокоптери, изстреляни недалеч от базата във Феърфорд. Ами другите бази, където са разположени американски сили? Американски изтребители F-15 Strike Eagle например, са разположени във военновъздушната база Лейкънхийт, в Съфолк, Великобритания. Както е известно, в Европа американски разрушители са разположени в испанската военноморска база Рота, а армейски и военновъздушни части на САЩ са разпръснати в бази из целия континент.
Макар че бяха предприети мерки срещу евентуални атаки, широкото разпръскване на американските сили предлага на Иран или която и да е терористична групировка цял набор от потенциални цели. И при определени обстоятелства – както стана на 11 септември 2001 например – в цел могат да се превърнат дори и американските сили в самите Съединените щати. Тези опасности не бива нито да се преувеличават, нито да се подценяват.
Второто събитие, което разкри уязвимостта на Съединените щати, беше сензационният доклад на Изследователската служба на Конгреса, публикуван наскоро. В него се обявяват неочаквано големи американски загуби в рамките на операция „Епична ярост“ срещу Иран: 81 американски самолета, включително 12 самолети F-15 Strike Eagles, един F-35, седем самолети за зареждане във въздуха KC-135 Stratotanker, един самолет AWACS E-3 Sentry, както и 50 дрона и други безпилотни летателни апарати. Щетите се оценяват на до 3,3 милиарда долара. Други приблизително 38 милиарда долара пък са похарчени за боеприпаси и оръжия за операцията. Да водиш война винаги излиза скъпо.
Третото събитие бяха атаките на йеменските хути срещу летище „Крал Халид“ в Рияд, които временно спряха полетите от и към него. Комплексът за вътрешни полети беше ударен два пъти в рамките само на два дни. Дванадесет души бяха убити и приблизително 300 бяха ранени. Според съобщения в американските медии, преди нанасянето на тези удари, Тръмп сериозно е обмислял да ангажира САЩ във войната на Саудитите срещу хутите.
Тези три събития показват колко уязвими са базите и инфраструктурата за удари от далечни разстояния – важен урок, който се потвърждава и от изненадващата украинска атака в хода на операция „Паяжина“. Междувременно, Иран засилва ударите си по енергийни съоръжения в Персийския залив, сякаш за да демонстрира, че не го е грижа за заплахата на Тръмп да удари жестоко Ислямската република след изборите за Конгрес през ноември.
И в по-широк стратегически смисъл, САЩ изглежда бягат както от Европа, така и от НАТО. Администрацията поиска европейските членове на алианса да поемат повече разходи за отбрана. Разбира се, от създаването на алианса насам, всеки американски президент е изисквал същото. Но никой досега не бе заплашвал да изтегли американските сили от Европа или пък наистина да ги изтегли, принуждавайки съюзниците да поемат отговорност за собствената си отбрана.
Тук е мястото да припомня, че през ноември т.г. заместник-държавният секретар по отбраната, отговарящ за политическите въпроси, Елбридж Колби ще бъде домакин на среща в Полша, посветена на бъдещето на НАТО. Според съобщенията, Великобритания, Франция и балтийските държави не са били поканени на нея.
Междувременно Пентагонът преразглежда военното присъствие на САЩ в Европа. Наред с предложеното 20%-но намаление на генералското и адмиралско присъствие, четиризвездното Европейско командване ще бъде понижено до тризвездно? Можем дори да очакваме, че за първи път в историята на НАТО Върховният главнокомандващ на съюзническите сили в Европа ще стане европеец и този пост вече никога няма да бъде заеман от американец.
Ако това се случи, алиансът ще се изправи пред стратегическа катастрофа. Това ще означава, че Съединените щати се отказват от лидерството си, без да има някой, който да го поеме. Не по-малко опасно за Европа ще бъде прекъсването на връзките с американското ядрено възпиране: Върховният главнокомандващ на съюзническите сили в Европа вече няма да бъде част от американската „командна верига“. Което пък би могло да изкуши руския президент Владимир Путин да предприеме „активни мерки“, целящи да ерозират и разединят НАТО. А пък Украйна рискува да бъде подложена на оше по-мошен руски натиск.
Кой в администрацията на Тръмп се застъпва за по-балансиран курс към Европа? Кой оспорва сегашния очевидно едностранен курс – превръщането на Китай във враг и игнорирането на Русия? Ако има такъв, той вероятно очаква своя час. А междувременно крайъгълният камък на американската сигурност в продължение на 75 години може да бъде изпратен на бунището на историята.
*Авторът е старши съветник в Атлантическия съвет на САЩ, анализатор на The Hill
