Според мнозина, нееднократно изразеното от американския президент Тръмп желание страната му да купи Гренландия е свързано не толкова с икономическите, колкото с дългосрочните стратегически планове на Вашингтон. Въпреки по-скоро подигравателната реакция на повечето водещи датски, а и гренландски политици и висши чиновници, става дума за съвсем сериозно предожение, което вероятно ще бъде подновено след известно време, възможно под някаква друга форма.
Както е известно, Гренландия, която е автономна провинция на Кралство Дания, е най-големият остров на планетата, покрит с постепенно топящи се ледове, който при това се смята за част от Северна Америка както в географски, така и в етнически (по-голямата част от населението са ескимоси-инуити) план. Вътрешната политика е изцяло в компетенциите на местните власти, а Копенхаген отговаря за външната политика и отбраната.
Между другото, САЩ вече имат известен опит по отношение на подобни сделки с Дания. Така, в резултати от силния натиск, упражнен през 1915-1917 върху кралството (който включва и военна заплаха), Вашингтон успява да купи срещу 25 млн. долара контролираните от датчаните Западни Вирджински острови (360 кв. км). Впоследствие американците изграждат там нефтопреработвателен и алуминиев заводи, които са сред най-големите в Западното полукълбо. По-важното е обаче, че т.нар. Американски Вирджински острови са най-важната опорна база на военновъздушните и военноморски сили на САЩ в региона.
Тук е мястото да напомня, че почти половината от сегашната територията на САЩ, която в общи линии се оформя в края на ХІХ век, е купена от тях на безценица от Испания, Франция, Мексико, Русия и местните индиански племена. Така, още през 1803 САЩ купуват от Наполеон огромната територия на Луизиана, простираща се от река Мисисипи до Скалистите планини, за 15 млн. долара, а през 1819 купуват Флорида от Испания само за 5 млн. През 1867 САЩ купуват от Русия Аляска и Алеутските острове за 7,2 млн. долара. 30 години по-късно те предлагат на Испания да им продаде за 25 млн. долара източнокарибския остров Порто Рико, а след отказа на Мадрид го окупират през 1898. През 1897 пък САЩ принуждават Испания да им продаде за 20 млн. долара Филипините (които стават независими едва през 1946). През 1941 Вашингтон предлага на марионетното правителство на окупираната от нацистка Германия Холандия да му продаде южнокарибските острови Аруба, Кюрасао, Бонейре и Саба, но холандците отказват, разчитайки на подкрепата на Великобритания. Само година по-късно, САЩ предлагат на прогерманското френско правителство във Виши да им продаде Френска Полинезия (в Тихия океан) и островите Сен Пиер и Микелон (близо до Североизточна Канада), но получават отказа на маршал Петен (подкрепен този път както от водача на Френската съпротива Дьо Гол, така и от Великобритания и СССР).
Истината е, че американските опити за присъединяване на Гренландия имат исторически обусловен характер, свидетелстващ за неизменните геополитически амбиции на САЩ в Арктика. Така, още в средата на ХІХ век Държавният департамент на САЩ изготвя аналитичен доклад относно целесъобразността от присъединяването на тази територия. Малко по-късно, през 1867 (т.е. паралелно със сделката за покупката на Аляска и прилежащия и Алеутски архипелаг от Руската империя), Държавният департамент за първи път предлага на Дания да продаде Гренландия за 50 млн. долара. Правителството в Копенхаген обаче отказва да го направи, разчитайки на подкрепата на Великобритания, Франция и Швеция.
През 1941 пък, тогавашният датски посланик във Вашингтон Хенрик Кауфман по собствена иницатива подписва "от името на Датската съпротива" (по онова време страната му е окупирана от Германия) договор със САЩ "За съвместната отбрана на Гренландия", предвиждащ разполагане на американски военновъздушни бази на острова. Впрочем, в периода 1941-1943 администрация на президента Рузвелт неколкократно предлага на датчаните да продадат Гренландия, още повече че самата Дания е окупирана от нацистите през 1940, но среща отказа както на марионетното прогерманско правителство в Копенхаген, така и на Датската съпротива, а и на автономните гренландски власти. Против подобна сделка се обявява и съседната на Гренландия Исландия, чиято позиция се подкрепя от Москва, Лондон, Отава, Осло и Стокхолм.
Малко по-късно (през 1946-1947) президентът на САЩ Хари Труман отново предлага на Дания да продаде острова, този път за 100 млн. долара. Датските власти обаче за пореден път отказват да го сторят, като в това отношение са подкрепени както от правителството на самата Гренландия, така и от съседните държави, включително от Съветския съюз.
Опитите за възраждане на стари проекти
Някои смятат, че зад изреченото сякаш между другото предложение на Тръмп, се крие опит за възраждане или модификация на проекта от втората половина на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век, известен като „Леден червей” (Project Iceworm) и предвиждащ превръщането на Гренландия в основния плацдарм за евентуални ракетни (включително и ядрени) удари срещу Съветския съюз. Още повече, че островът и в момента е най-важното звено на американските система за противоракетна отбрана (ПРО) и стратегията за увеличаване на военното присъствие на САЩ в района на Северния Ледовит океан.
Сегашните планове на Вашингтон по отношение на Гренландия и прилежащия и регион са основават и на стремежа му да си гарантира контрола над всички големи шелфови запаси от петрол и газ, както и върху целия северозападен регион на Арктика, който също е богат на енергоносители. Към това следва да добавя, че в самата Гренландия има големи запаси на уран, тантал, хром, олово, живак и редки земни елементи, чието "усвояване" би позволило на американските транснационални компании да се освободят от сегашната твърде неприятна за тях зависимост от Китай. На второ място, Тръмп изглежда отправя косвено предупреждения към Дания относно последиците, които би могло да има евентуално решение на Копенхаген да прекрати съпротивата срещу полагането на газопровода "Северен поток 2" в датската зона на Балтийско море. Показателно в това отношение е, че втвърдяването на американските санкции срещу този руско-германски проект, който е в интерес най-вече на т.нар. "Стара Европа", на практика съвпадна по време с екзотичното предложение на Тръмп за покупката на Гренландия.
Освен това, да не забравяме и стремежа на американския президент да накаже онези свои съюзници от НАТО, които не са склонни да повишат разходите си за отбрана поне до 2% от своя БВП. Една от тях е и Дания, въпреки решението и да увеличи до 2023 военния си бюджет с 20% (т.е. до 1,5% от БВП). Както вече споменах, датските власти, както и впрочем тези на самата Гренландия, отхвърлиха възможността за покупка на острова (което пък накара Тръмп да отмени планираната си среща с датския премиер Мете Фредериксен), но провокирането на сепаратистки настроения на острова не е кой знае колко сложно, още повече, че Вашингтон разполага с богат опит в това отношение (пример за което са Косово или Южен Судан). Впрочем, тук е мястото да отбележа, че някои представители на датския елит изглежда не споделят напълно негативното отношение на своето правителство към идеята на Тръмп. Така например, принадлежащата към датското кралско семейство прицеса Антония Шаумбург-Липе коментира пред "Нюзуик", че "предложението за покупката е комплимент за вълшебната Гренландия, защото подобни предложения получават само желаните райони. Народът на Гренландия е длъжен и трябва да реши каква иска да е собствената му съдба".
Да се върнем обаче, към анализа на ролята на острова като най-важното звено на американските система за ПРО и на военната политика на САЩ в Арктика. Още в началото на 40-те години на ХХ век в Гренландия са разположени четири големи бази на американските ВВС, както и повече от десет "средно големи" авиационни бази, И днес на острова функционира голямата база в Туле (Северозападна Гренланди), както и още пет по-малки бази. На 200 км от Туле пък се намира американското хранилище за ядрени отпадъци. В тази връзка ще напомня, че катастроофите на ядрените бомбардировачи на САЩ в близост до Туле, станали през 1953 и 1968, доведоха до радиоактивното заразяване на обширни райони на острова.
Споменатият по-горе проект "Леден червей" предвиждаше поетапното разполагане в Гренландия на 600-620 ракети със среден и голям обсег, с цел при евентуална война със Съветите, те да "покрият" над половината територия на противника. Този проект стартира през 1958, като в неговите рамки бяха изградени дълбоки подземни ракетни шахти и други обекти за разполагане на ядрено оръжие. Общата дължина на прокопаните 21 тунела за ракети и тяхното обслужване надхвърля 2500 км. При това за целите на проекта се използва вода от гренландските ледници, което (наред със складираните на острова ядрени отпадъци) още в началото на 60-те години провокира протестите на еколозите.
Макар че още през 1957 правителството в Копенхаген официално обяви Гренландия, както и автономните Фарьорски острови, за "безядрена зона", това не попречи на реализацията на проекта "Леден червей", тъй като той получи „екстериториален” статут от Дания. Проектът беше прекратен едва в началото на 70-те, след като стана ясно, че е работите по него са ускорили движението на ледниците вътре в дълбокия леден щит в зоната на осъществяването му (процес, продължаващ и днес), което пък причини повреди на много от обектите само 2-3 години след завършването им. Напускайки Гренландия обаче, американската армия остави след себе си 9200 тона отпадъци и 53 000 галони дизелово гориво, без да броим радиоактивните отпадъци, токсичните и канцерогенни вещества и т.н.
Световната общественост получи по-пълна информация за проекта "Леден червей" едва през 1997, когато Фолкетингът (парламентът на Дания) възложи на Датския институт за външна политика да проучи историята на разполагането на ядрено оръжие в Гренландия. Дълго време се смяташе, че остатъците от инфраструктурата на проекта и свързаните с него радиоактивни отпадъци са трайно погребани дълбоко под ледовете на острова. Изследванията, проведени през 2015-2016 обач показаха, че на до 40% от цялата площ на гренландския леден щит (който заема около 90% от територията на острова) са налице признаци на топене. В резултат от това започнаха да се проявяват съвсем конкретни заплахи за околната среда, свързани с изоставените американски ядрени военни обекти под леда, които между другото са разполагали и със собствена ядрена електроцентрала. По-тревожното в случая обаче е, че съвременните военни технологии позволяват бързата реанимация на проекта "Леден червей", или пък реализацията на аналогични проекти във вече променящата се динамика на природно-климатичните условия в Гренландия, както впрочем и в целия Арктически регион.
Междувременно, на 18 август 2019 САЩ осъществиха в Калифорния изпитание на крилата ракета с наземно базиране. Както е известно, този тип ракети бяха забранени от Договора за ракетите със среден и малък обсег, който обаче беше прекратен на 2 август 2019, именно по инициатива на американския президент. Според повечето експарти, това ще ескалира милитаризацията на редица ключови региона в света, включително и Арктика, което пък ще изисква от Русия да реагира по адекватен начин, особено ако тази ескалация включва и евентуалното подновяване - под една или друга форма на проекта "Леден червей" в Гренландия.
Стратегическото значение на Гренландия
Според някои, изразеното от Тръмп желание за покупката на Гренландия може да е било провокирано от китайската активност в Арктическия регион. Неслучайно, коментирайки идеята на Тръмп, редица големи западни медии я свързват именно с намеренията на Вашингтон да постави под въпрос сегашната китайска доминация в сферата на добива на редки земни елементи, както и да блокира "военните амбиции на Русия". Според датското издание Berlingske пък, лансирането и цели да накара правителството в Копенхатен да активизира усилията си за недопускане нарастване на руското и китайско влияние в Арктическия регион. Предстои да видим, колко далеч биха могли да стигнат тези усилия и доколко ефективни ще се окажат.
Както известно, Китай се опита да предложи на Дания проект за изграждането на цели две международни летища на територията на острова. Освен това, Гренландия има ключово стратегическо значение, тъй като осигурява възможност за контрол на движението по Северния морски път. Впрочем, възможно е и, че на фона на очертаващия се разпад на досегащния глобален ред, Тръмп просто се опитва да осигури на САЩ колкото се може повече "опорни зони" в Западното полукълбо.
В перспектива, Гренландия несъмнено ще се окаже твърде ценна в икономическо отношение. След като островът се освободи от по-голямата част от ледената си покривка, там може да стартира разработването на богатите находища на цинк, мед и въглища. Освен това, акваторията му е богата на рибни ресурси.
Макар че САЩ се превръщат в арктическа държава още с присъединяването на Аляска през ХІХ век, евентуалната покупка на Гренландия би им дала основания за по-сериозни претенции към този регион. Освен това, по този начин САЩ биха контролирали и двата фланга на евентуалния "арктически театър на военни действия", което никак не е без значение на фона на прогресивната ерозия на глобалната военна стабилност. За никого не е тайна, че Вашингтон отдавна претендира за арктическия шелф, опитвайки се да изтласкат Русия от региона. От друга страна, включването на Северния Морски път в концепцията за стратегическо развитие на Китай, с който САЩ вече водят глобална икономическа война, прави въпроса за разширяване на американското присъствие в Арктика, ако не екзистенциален, то поне ключов за съхраняване на позициите и укрепване политическия имидж на Вашингтон. На този фон, не бива да се изключва възможността САЩ съзнателно да стимулират сепаратистките настроения на острова (привържениците на пълното отделяне от Дания не са никак мало), след което вероятно би било доста по-лесно и да се организира референдум за присъединяването на острова към САЩ. С други думи, "битката за Гренландия" вероятно ще бъде изпълнена с изненади, взаимни демарши, критики и обидни квалификации.
Струва ли си присъединяването на Гренландия?
Освен всичко друго, предложението на Тръмп за покупката на Гренландия за пореден път демонстрира, че геополитическите съображения все още са в основата на стратегията на големите световни сили. Тоест, разширяването на собствената територия, получаването на нови плацдарми и промените в баланса на силовата и икономическата география на са загубили своята актуалност.
Причините за силния интерес на САЩ към Гренландия не са нито особено тайнствени, нито парадоксални, а съвсем очевидни. Каквото и да се говори за глобалното затопляне, сравнението между спътниковите фотографии на острова от 2009 и от 2019 ясно показва, че ледената покривка на острова се топи, при това този процес се развива толкова бързо, че само за десет години почти 15% от територията му се е освободила от нея. А, както вече споменах, недрата на Гренландия съдържат сериозни запаси от графит, каменни въглища, оловно-цинкова и желязна руда. Освен това, територията на острова е богата на минерали, съдържащи големи количества хром, молибден и уран. А да не забравяме и сериозните запаси от криотил, който се използва за производството на алуминий. Показателно е, че този минерал на практика на се среща другаде, освен на западното крайбрежие на Гренландия. Освен това, американските геолози оценяват петролните запаси в гренландския шелф на около 50 млрд. барела (за сравнение, петролните запаси на Либия са 52 млрд. барела).
Най-важното обаче е, че в Гренландия са концентрирани една трета от световните запаси на редки земни метали (38,5 млн. тона). Досега те се внасяха предимно от Китай, който изключително успешно се възползва от монополните си позиции в тази сфера, а това няма как да не дразни Вашингтон, особено в контекста на търговската му война с Пекин. А в същото време, в непосредствена близост до самите САЩ се намират гигантски запаси от литий и други изключително ценни за съвременните технологии редки метали. Тоест, играта, която се опитва да стартира Тръмп, изглежда си струва.
Не бива да забравяме също, че САЩ очевидно изостават в "битката за Арктика", тъй като имат сравнително малко територии, разположени отвъд Полярния кръг (само в района на Аляска) и недостатъчна арктическа инфраструктура. А предвид факта, че Гренландия се намира и в центъра на вниманието на Китай, за САЩ е изключително важно или да поставят острова под прекия си контрол, или поне да не допуснат този изключително важен плацдарм и своеобразна съкровищница на ресурси да попадне в сферата на влияние на основния им геополитически съперник. Тоест, американците имат повече от достатъчно причини да претендират за директен контрол над Гренландия. Доколко реални обаче са шансовете им да го постигнат?
Според мнозина анализатори, в това отношение сме свидетели на много интересна дипломатическа игра между САЩ и Дания, в чиито рамки нещата никак не изглеждат еднозначни. Ще припомня, че в отговор на предложението на Тръмп, датският премиер Мете Фредериксен заяви, че "Гренландия не се продава и идеята САЩ да я купят е абсурдна. Гренландия не е датска, а гренландска и аз силно се надявам, че това (т.е. офертата на американския президент - б.а.) не е нещо сериозно". На свой ред, депутатът от опозиционната Датска народна партия Сьорен Йесперсен отбеляза: "мисълта, че Дания може да продеде над 50 хиляди свои граждани на САЩ е абсолютно безумна". Ще припомня обаче и думите на члена на датската кралска фамилия принц Марио Макс Шаумбург-Липе: "Аз обичам Гренландия и искам народът и да бъде щастлив. Трябва да подкрепим онзи вариант, който самите гренландци сметнат за най-добър за себе си".
Всъщсност, между трите цитирани по-горе заявления има нещо общо и то е, че въпросът трябва да се решава от самите гренландци. Тоест, САЩ следва да се опитат да ги заинтересуват, отправяйки им достатъчно примамлива оферта, тъй като Копенхаген ще се пазари с Вашингтов, единствено с тяхното посредничество. А за това, че Дания вероятно би склонила да води пособен пазарлък, говори фактът че, в момента тя поддържа съществуването на своята полусамостоятелна полярна провинция с помощта на годишни инвестиции от 740 млн. долара. Което вероятно е доста обременително за тази страна.
Тоест, въпреки на пръв поглед еднозначните изявления от датска страна, не би могло да се твърди за категоричен отказ и тъкмо затова самият Тръмп не изглежда склонен да се откаже от предложението си, а по-скоро иска да го обмисли и преформатира. Неслучайно веднага предложи на 56-хилядното население на Гренландия 600 млн. долара годишна субсидия. Което би гарантирало на жителите на острова по-висок доход от този на населението на арабските петролни монархии. Предстови да видим, дали самите гренландци ще устоят на това изкушение (а то едва ли ще е единственото).
Тук обаче е мястото, да се запитаме, а дали самите американци са си направили добре сметката, т.е. дали евентуалното присъединяване (покупка) на Гренландия няма да се окаже сериозно икономическо и дори геополитическо поражение за тях?
Проблемът е, че топенето на гренландските ледове, освен положителна (получаване на достъп до залежите на различни ресурси), има и много сериозна отрицателна страна. Която е свързана с това, че прясната вода от топящите се ледници се стича в пролива между Гренландия и Канада, променяйки по този начин плътността на различните водни слоеве на огромна територия и най-вече на цялото студено Лабрадорско течение, което в момента минава под топлото течение Гълфстрийм. Какво обаче ще се случи, когато Лабрадорското течение се опресни дотолкова, че да се "вреже" директно в Гълфстрийм? Според редица експерти, "ако температурата на водата в Северната част на Атлантическия океан значително се повиши или тази вода се опресни, това би довело да спирането на глобалния океански конвейер в тази част на света. Нещо подобно вече се е случвало в края на последния ледников период. Тогава водите от топенето на ледниците на територията на Канада са образували огромното езеро Агасис, което преди около 8200 години изключително бързо се е вляло в океана, намалявайки неговата соленост до такава степен, че водите в Лабрадорско и Норвежко море, т.е. там, където въпросният конвейер се обръща назад, престават да се движат. Тоест Северноатлантическото течение буквално спира в резултат от което затоплените в тропическите зони води вече не стигат до бреговете на Западна Европа, Великобритания и Скандинавския полуостров, което пък води до значителното им охлаждане".
Тоест, колко и странно да изглежда, глобалното затопляне, на което сме свидетели днес, може да провокира локално и много силно захлаждане - колкото по-силно се топят ледовете на Гренландия, толкова повече се опресняват водите на Северния Атлантик, в резултат от което течението Гълфстрийм престава да затопля западното крайбрежие на Европа и източното крайбрежие на САЩ и Канада (включително Гренландия и Исландия). От което пък следва, че в обозрима перспектива климатът там може да се промени от сегашния океански на континентален, а средната годишна температура да падне с цели 10-15 градуса. Неслучайно редица учени обясняват именно по този начин факта, че през последните десетилетия течението Гълфстрийм значително е отслабнало.
Тоест, не бива да се изключва, че сдобивайки се с Гренландия и разчитайки, че огромните и ресурси съвсем скоро ще станат достъпни за промишлен добив, САЩ само двайсетина години по-късно ще окажат собственици на един още по-студен от днес остров. Да не говорим за другите последици за подобна застудяване за самата Северна Америка, както и за Западна Европа.
Конкурентите на САЩ в битката за Гренландия
Следва да отбележа, че Тръмп далеч не е единственият, който се интересува от Гренландия. Едновременно няколко държави, вкючително основните геополитически противници на САЩ, в лицето на Китай и Русия, както и други членове на Арктическия съвет (в който участва и Канада) демонстрират интерес към острова както по политически, така и по чисто икономически или геостратегически причини. Макар че в течение на дълги години Гренландия беше важен плацдарм и база на американските въоръжени сили, според професора по арктическа и антарктическа геополитика във Висшата школа за международни отношения в Париж (ILERI) Микаа Меред, предложението на Тръмп има далеч по-сериозен геополитически подтекст.
И така, кой освен САЩ е заинтересован от бъдещото развитие на региона и по какви причини?
Китай
Интересът на Китай към бъдещето на Гренландия е свързан с неговата икономическа стратегия. Както вече посочих по-горе, островът е богат на полезни изкопоеми, но напоследък най-голямо внимание привличат запасите му от редки земни минерали и уран. Плановете на Пекин по отношения на Гренландия се реализират чрез австралийската компания Greenland Minerals, чиито най-голям акционер (с дял от 11%, според Forbes), е китайската миннодобивна корпорация Shenghe Resources Holding. В доклад на Forbes се посочва, че Shenghe е водещия производител на редки земни елементи и е купила акциите на Greenland Minerals за да си гарантира потенциален бъдещ източник на редица елементи, използвани за разработката на различни нови технологии. Според професор Меред: „китайците се интересуват сериозно както от Гренландия, така и от Исландия, защото се нуждаят от ресурси”.
В програмния документ за геополитиката на Гренландия, подготвен от Копенхагенския университет през 2013, също се акцентира върху това, че китайците държат монопола в добива на минерали, съдържащи редки земни елементи – група метали, използвани за производството на такива жизненонеобходими устройства, като компютърна памет, DVD-та, акумулатори, магнити и т.н.
През 2013 тогавашният американски президент Барак Обама нареди САЩ да започнат да създават резерви от някои редки земни елементи, както и да бъдат отворени старите мини, чиято експлоатация беше прекратена заради китайската конкуренция. Според авторите на доклада за геополитиката на Гренландия: „Съединените щати и Китай демонстрират един и същ подход към региона, стремейки се да си гарантират достъп до неговите ресурси и възможност за транзит към основните пазари”. На свой ред, Меред акцентира върху намерението на Китай да разширява присъствието си в Арктика, която според пекинските стратези е новата ключова зона в международните отношения.
Русия
Според професор Меред, руският интерес към Гренландия и нейното бъдеще пък е свързан най-вече с военните амбиции на Москва и съдържа определена политическа символика. Той смята, че един от варинтите за разширяване на руското военно присъствие е поставянето под контрол на северноатлантическите водни пространства, разположени между Гренландия и Исландия: „Москва се стреми да проектира своята военна мощ и военния си потенция на територията на цялата планета, което би и дало реални основания да претендира за статут на велика сила”. Напомняйки, че руският Северен флот е базиран на крайбрежните острови в Мурманска област на Руската Федерация, Меред посочва, че единственият начин неговите кораби да излязат от Мурманск е да минат през Северния Атлантик, което означава, че ще трябва да преминат през т.нар Фарьорско-исландски рубеж (GIUK gap) т.е. отбранителната линия на НАТО срещу съветските подводници от времето на студената война, разположена в Датския пролив, покрай Фарьорско-исландския тектоничен праг, както и във водното пространство между САЩ, Великобритания и Исландия, определяни като „геостратегическа граница”.
Според френския геополитик, през последните години САЩ са модифицираи военната си стратегия в региона именно с цел да не допуснат Русия да разшири военните си възможности отвъд границите на сегашната дислокация на своите ВМС в Северен Мурманск.
Както е известно, Русия е една от осемте страни членки на Арктическия съвет, в който участват и Канада, Дания (включително Гренландия и Фарьорските острови), Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция и САЩ. Повечето от тях са подали искания за разширяване на своите икономически зони в определени арктически региони. Руската Федерация пък счита за своя собственост широка зона, достигаща чак до Северния полюс (виж картата) и иска да гарантира сигурността и.
Границите в Арктика
Канада
Канадският интерес към Гренландия е свързан както с претенциите на острова да притежава собствена арктическа територия, така и с отношенията между канадските искимоси-инуити и инуитите, живеещи в Гренландия (почти 80% от населението).
Канада също е сред членовете на Арктическия съвет, които в момента претендират за по-голямо участие (и територия) в Арктика, както по логистични, така и по политически причини.
С топенето на ледовете в Арктическия регион, в Северозападния проход (т.е. Северозападният морски път между Тихия и Атлантическия окенани, минаващ през водите на Канадския архипелат) се появява възможност за осъществяване на товарен транзит с кораби, към Азия и обратно, което автоматично повишава геополитическата роля на Гренландия, разположена в зоната на подходите към Северна Америка.
Неслучайно, в рамките на своята арктическа геополитика, САЩ концентират вниманието си върху ролята на достъпа в продължаващите спорове с Канада относно това, дали Северозападният проход преминава през международни или през канадски води. Освен това, както вече посочих, съществува символична връзка между Канада и Гренландия, осъществяваща се чрез канадските инуити, населяващи провинция (територия) Нунавут. През последните години, те, както и гренландските инуити, излязоха с няколко съвместни обръщения, призоваващи за по-тясна интеграция между двете сродни етнически групи. Обсъжда се дори организирането на конференции, посветени на темата за “панинуитизма”. Разбира се, ако някой ден Гренландия действително бъде продадена на САЩ, това вероятно би сложило край на всички подобни дискусии и проекти. Ако обаче островът реши да обяви пълна независимост от Дания, идеите на „панинуитизма” могат да си пробият път и Отава едва ли ще пропусне да се възполза от това.
*Център за мониторинг и превенция на конфликтите