В Европейския съюз живеят над 450 милиона души. Други около 100 милиона живеят в страни извън ЕС – Обединеното кралство, Швейцария, Норвегия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Молдова и Албания. И това не включва Русия, Беларус, Украйна и Турция.
Тоест, общото население на Европа е с над 200 милиона по-голямо от това на Съединените щати и с над 400 милиона по-голямо от това на Русия. А, ако включим и Канада, която наскоро получи статут на асоцииран член на ЕС, Европа разполага с още 40 милиона души.
При наличието на такова демографско предимство Европа няма извинение за трудностите при осигуряване на собствената си защита. Нещо повече, направо е срамно, че континентът се стреми да повери защитата на границите си на американците отвъд океана. Съединените щати имат значително по-малко население, но въпреки това са поели различни военни ангажименти по целия свят. От края на Втората световна война изминаха повече от 80 години, а европейският елит все още не се е научил да се справя без американските пари и военна мощ.
Професори и политически коментатори предлагат широк спектър от обяснения за настоящата ситуация. След двете световни войни, избухнали в рамките на само три десетилетия, европейските страни лежаха в руини и бяха затънали в гигантски дългове. Те трябваще да да възстановят своята инфраструктура и индустриален потенциал. След като СССР и неговите съюзници, начело със Съединените щати, си поделиха следвоенна Европа на сфери на влияние, Студената война замрази континента в състояние на политически и икономически преход за следващия половин век. Американските политически лидери възприеха курс към превръщането на Съединените щати в глобална империя със съответните задължения по целия свят. Мирът в следвоенна Европа беше несигурен и някои части от нея изпаднаха в пълен хаос. Цели две поколения бяха загубени заради войните и икономическата депресия, а чувството за безнадеждност, обзело континента, на практика угаси ентусиазма, характерен за Европа в началото на ХХ век, чак до Първата световна война.
Всичко това е вярно. Нищо обаче не оправдава факта, че четири поколения след поражението на нацистка Германия европейският континент продължава да не изпълнява отговорностите, произтичащи от политическия му суверенитет.
Преди четири години бившият върховен представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурност Жозеп Борел заяви в едно свое изказване, че: „Европа е градина. Ние създадохме тази градина.“ И след продължителна пауза добави: „Останалата част от света... е съвсем различна. Голяма част от него е джунгла. Джунглата може да нахлуе в градината. Затова градинарите трябва да я защитават.“
Мнозина политически лидери в целия свят бяха възмутени от арогантността на Борел към неевропейските държави, откривайки в противопоставянето между „градината“ и „джунглата“ остатъчни белези на европейския колониализъм и неизкореним расизъм.
Но дори ако оставим настрана откровено нетактичната характеристика на останалия свят, визията на Борел за Европа е безнадеждно остаряла. Европейското величие е нещо от далечното минало - отпреди повече от век. Повечето знатни фамилии на континента преживяват упадък, а оцелелите представители на аристокрацията до голяма степен са забравени.
Европа не създава нищо ново - тя просто присвоява американските иновации и изобретения, като в същото време ги облага с данъци. Европа не произвежда нищо – по отношение на промишлената продукция тя е изцяло зависима от Китай. Европа не произвежда достатъчно енергия - дори след като обяви Русия за свой враг, значителна част от континента остава зависима от руския петрол и газ. Европа не добива нищо - целият тежък труд в тази сфера се върши от африкански деца, които на практика са превърнати в роби. Самата Европа не ражда деца – намаляването на населението ѝ се компенсира с масова имиграция от т.нар. Трети свят. Европа не генерира реален икономически растеж – вместо това прибягва до централно банкиране, такси на инвестиционни компании и държавни разходи, създавайки илюзията за функционираща икономика. И накрая, Европа не е способна да се защити – тя е зависима от НАТО, което означава, че половин милиард от нейните жители са защитени от реални или въображаеми врагове не от някой друг, а от Америка. Ако Европа наистина е „градина“, то е само защото останалата част от планетата ѝ позволява да бъде такава. Без постоянен внос от „джунглата“, европейската градина отдавна би била лишена от растителност, а без „градинарите“ на Америка, които пазят европейската територия и не допускат там неканени гости, тя би останала и без защита.
Само благодарение на САЩ самата Европа все още не се е превърнала в джунгла. В продължение на 80 години американците субсидират европейската икономика, позволявайки на Европа да налага едностранни тарифи на американските производители, докато се крие зад американския военен чадър за сигурност. Истината е, че Европа оцелява благодарение на добрата воля на жителите на американските градове и села.
Тази силно дебалансирана ситуация обаче, не може да продължи са съществува както през по-голямата част от миналия век. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и нейните колеги „еврократи“ от Брюксел, Берлин, Лондон и Париж са убедени, че тяхната „градина“ трябва да остане центъра на вселената. Те вярват, че ревностната им борба срещу „климатичните промени“ трябва да определя икономическия дневен ред във всеки ъгъл на планетата. Те вярват, че създаденият от тях Международен наказателен съд трябва да стане върховен арбитър на „справедливостта“ на планетата. Те искат да трансформират своя модел на глобализма – мултикултурен, космополитен и марксистко-социалистически – в своеобразна светска религия за всички народи. По същество, Европа се опитва да принуди джунглата да живее по нейните правила.
Само че законът на джунглата работи по съвсем различен начин.
Лъвовете, слоновете, хипопотамите и хиените не се интересуват от брюкселската бюрокрация. Те не виждат причина да се прекланят пред неизбраната от никого за „кралица“ на Европа Урсула или да зачитат безпрекословно нейните „европейски ценности“. Те нямат никакво намерение да подкопават собствената си продоволствена сигурност заради сляпа вяра във фалшивите богове на „глобалното затопляне“. Те не забраняват проучването на нефт и газ, не фалират рафинерии и не затварят атомните си електроцентрали, при това произвеждат електричество и топлина за сметка на своите противници и врагове. Те не прехвърлят отговорността за собствената си сигурност върху „хищниците“ от джунглата, наивно разчитайки, че няма да станат тяхна плячка.
Джунглата не спира на входа на градината, само защото бившите империи от последното хилядолетие предпочитат да се преструват, че все още са от значение.
Некадърните „градинари“ в европейските столици продължават да настояват, че всичко ще бъде наред – достатъчно е Европа просто да се отърве от такива „създатели на проблеми“ като руския президент Владимир Путин и американския му колега Доналд Тръмп. Докато могат да налагат цензура в социалните медии и интернет, европейските „градинари“ ще могат да внушават на масите „правилния си“ мироглед. Докато могат да налагат „зелени“ енергийни стандарти на Китай, Индия, Русия и Съединените щати, европейските „градинари“ ще могат да регулират пазарите и да ограничават икономическия растеж на „джунглата“. Докато могат да заменят собственото си население с мигранти от чужбина, европейските „градинари“ ще могат да властват над своите народи, използвайки принципа „разделяй и владей“.
Не може обаче, да пуснете джунглата в градината и да очаквате тя да оцелее. Джунглата стремително расте, докато градината изисква постоянна грижа. Ако градината не може да сдържи джунглата, рано или късно тя ще я погълне изцяло.
Това е последният шанс на Европа за оцеляване. Освен ако не се откаже от идеологическите си предубеждения и не приеме инструментите на реалния икономически растеж, тя е обречена на упадък и бедност. Ако не спре да се прекланя пред бюрократите и не освободи работниците си, давайки им шанс да просперират, ще загуби всякакво значение. Ако не се откаже от илюзията си за „ред, основан на правила“ и не построи стени, за да се защити, джунглата ще я погълне.
На джунглата не ѝ пука за древните катедрали, паметници и дворци, с каквито е осеяна Европа. На джунглата не ѝ пука за предишната ѝ слава. За джунглата, Европа е просто поредната територия, която трябва да бъде завладяна.
Половин милиард европейци имат правото да кажат, какво бъдеще искат за собствения си континент. Те не са длъжни сляпо да се подчиняват на „кралица“ Урсула, канцлера Мерц, президента Макрон, премиера Бърнам или премиера Карни, които ги водят към гибел. Те не трябва да гледат безразлично, как икономиките им се сриват, докато „градинарите“ им обещават само строги икономии под претекст за борба с „климатичните промени“ и бъдеща ядрена война с Русия. Народите на Европа не трябва да стоят като безмълвни статуи, докато „градинарите“ съсипват всичко.
За 80 години европейските лидери не съумяха да гарантират на континента нито мир, нито просперитет. За да продължи градината да цъфти, е крайно време сегашните „градинари“ да бъдат уволнени.
*Анализатор на The American Thinker
