„Доброто име“ на организираната престъпност

Идеята на настоящата статия е да бъдат анализирани и предизвикани съществуващите стереотипи и заблуди по отношение на организираната престъпност, създаващи и ореол на неприкосновеност и привлекателност.

В понятието „организирана престъпност” има повече яснота по отношение на престъпността, отколкото по отношение на организираността. Престъпна е всяка дейност, погрешна и незаконна сама по себе си, като убийството например. Други дейности, като проституцията и разпространението на наркотици, са погрешни, защото са забранени и затова невинаги се възприемат за престъпления, в зависимост от правната система, в която се реализират. Отвличанията, изнудванията, лихварството и контрабандата са най-често свързвани с това, което се разбира като организирана престъпност. Но този списък не дефинира организираната престъпност, защото всяка от дейностите може да бъде извършвана от отделен човек, несвързан с криминална група, а организираните дейности могат да бъдат различни от изброените.

Хората трудно разграничават реалност от фикция, когато става дума за организирана престъпност. Никой не знае какво е, но всеки е убеден, че би я разпознал, ако или когато я види. Видимо, тя се характеризира със сложност, мистичност и ефективност. Знанията за структурата на организираната престъпност и онова, което я прави организирана, обикновено са външни и непреки. По-често организираната престъпност се описва с метафори като „синдикат“, „закрилници“, „бригади“, „мафия“ и др., но прецизното и точно значение на тези понятия се размива в дискусиите, публицистичното говорене и популярната култура.

Престъпността не е характерна за дадено общество и за конкретно време, а съществува във всички типове общества и във всички времена. Подземният свят е създаден от света на светло, но е вярно и, че подземният свят, на свой ред, оформя този видим, законен свят. Организираната престъпност удовлетворява потребности, неудовлетворени от легитимния сектор (като наркотиците) или, когато съответният сегмент не се контролира адекватно от държавата (като рекета за осигуряването на „закрила”). Тя е производна на степента на организираност на обществата. Колкото са по-модерни, подредени и организирани са те, толкова по-отчетлива, структурирана, развита, усъвършенствана е и организираната престъпност. Едно е да си пират през XVII век, друго е да си киберпират в началото на XXI век. И докато политиката се фокусира върху борбата с тероризма, повече хора умират или съсипват живота си заради наркотиците и трафика на хора. Организираната престъпност е проблем, тъй като разрушава интегритета на обществата и придобива съблазняваща и привличаща сила, като по този начин увеличава уязвимостта и намалява способностите за реакция.

Специфика на организираната престъпност

Организираната престъпност се различава от останалите форми на криминална активност по това, че обикновено е въпрос на кариерно развитие. Тя не е спонтанна, а планирана с цел постигане на дългосрочна ефективност и повечето хора, участващи в нея, се ангажират за дълъг период от време и трудно могат да я напуснат, ако се опитат. За сравнение, корупцията също изисква организация, но не е кариера, а по-скоро отклонение от легитимна дейност. Уличната престъпност може би е кариера, но не изисква кой знае каква организация.

Вредата също е съществена част от идеята за организирана престъпност. Индивидуалните престъпници могат да причинят големи щети, но като цяло, престъпните групи имат по-голям капацитет за нанасяне на вреда. Този капацитет е функция на тяхната сложност, структура, самоидентификация, репутация, размер и приемственост. Като цяло, престъпността не е задължително организирана конспирация, но не е и произволна съвкупност от бандити, измамници и психопати.

Въпросът, който възниква е, защо и как организираната престъпност нерядко се възприема като нещо нормално, дори престижно и носещо социален статус. Образът на мафиота или престъпника се превръща в модел за подражание, пример за успех и бунт срещу системата, който заслужава „да му стискаме палци“. Склонни сме по-скоро да приемем, че политиците използват гангстерите, отколкото обратното, от което следва, че първите са по-лоши. Или пък, че жертвите на трафик или наркотици по-скоро сами са си виновни, защото не са били достатъчно умни, следователно в известна степен заслужават съдбата си. В следващите параграфи ще анализирам факторите, които трансформират идеята за девиантното поведение в идея за красотата на престъпния ум.

Причините за „доброто име“ на организираната престъпност

Според Cloward и Ohlin, както и според други автори, престъпността е резултат от липсата на достъп (неравни възможности за заетост, за образование и др.) до легитимни средства за постигане на социални цели. От своя страна, нелегитимните средства за постигане на социални цели също не са достъпни за всеки. Следователно, някои зони са по-благоприятни за такава дейност от други.

Извършителите на престъпления нарушават закона, защото се придържат към система от ценности, съществуваща по правило в бедните райони и гетата в големите градове. Това е наказателно ориентирана ценностна система и нейните традиции се предават от поколение на поколение. Наказателните ценности обаче, не са ограничени само до градските гета, или на по-ниските социални слоеве. Когато младите хора растат в области, където в голям мащаб се осъществяват такива криминални активности като хазарт, проституция, трафик на наркотици, лихварство, рекет и изнудване, налице са успешни криминални модели за подражание, има възможност за личен контакт между младежите и най-успешните престъпници и се е създала атмосфера на презрение и незачитане на закона, се развива склонност и уязвимост към реализация чрез престъпност.

Съществуват три типа социални субструктури, стимулиращи младите хора към организираната престъпност: криминална, конфликтна и маргинална (бунтарска, аутсайдерска). Криминалната субкултура е пространството, в което младите хора се свързват, за да станат престъпници. В субкултурата на конфликта, борещите се помежду си банди си извоюват статус посредством насилие и принуда. Аутсайдерската субкултура включва тези, които нямат възможност или способност да придобият статус в криминалната и конфликтната субкултура. Тези хора изпадат и често стават наркозависими. Най-значима за организираната престъпност е криминалната субкултура. За много квартали е типична фигурата на местния търговец на крадени стоки, насърчаващ младите хора към престъпни действия (първоначално на най-безрисковите и доходни места).

В тези зони са развити отношенията между престъпност и бизнес чрез корупция, с полицията, правосъдието, други длъжностни лица и криминално проявени елементи. Така се създава имунитет спрямо властта и престъпните дейности осигуряват относително стабилни, дори съществени, доходи, власт и статус. Също както някои младежи учат, за да станат банкери, адвокати или бизнесмени, други учат за да станат професионални крадци, дилъри, букмейкъри, лихвари, трафиканти и др. Тоест, при намаляващи възможности за успех „на светло”, младият човек бива социализиран в криминалния свят.

Тук, съблазнителният образ на престъпността се основава на: отрицателни нагласи към училище; семейни конфликти; липса на обществено приемливи средства за постигане на успех; престъпни традиции на определени места и наличие на възможности за незаконен успех в зоните на преплитане между престъпния и „нормалния” свят; възприемане на идеята - чрез лични асоциации - че престъплението е приемливо поведение; групови механизми за неутрализиране на чувството за срам и вина; отчуждение в някои групи; получаване на материални и нематериални ползи от членството в престъпни банди. Като цяло, тези аргументи обясняват условията, които правят присъединяването към организираната престъпност привлекателно и лесно, но не дават ясна представа, кои точно са причините за трайността на положителния стереотип на престъпното поведение.

Етническата доминация

През последните години на ХХ век, много граждански конфликти по света: в Руанда, Източен Тимор, Хаити, бивша Югославия и т.н., поне отчасти, се основават на етнически различия и етническо прочистване. Нерядко организираната престъпност също е част от тези конфликти, особено в Босна, Хърватия, Сърбия, Албания. Етническите конфликти осигуряват стимули за престъпна дейност (оръжия, наркотици) с цел финансиране на политическата борба и създават дълготрайна враждебност и транснационални престъпни мрежи. Те създават и голям брой добре обучени специалисти в упражняването на насилие. Освен това, превръщат престъпността в част от предефинирането на груповата идентичност, образите на врага и мобилизацията за успех, което формира около тези дейности ореол на борба за справедливост.

Друг етнически механизъм за престъпност е адаптирането на мигрантите в приемащата страна. Откъснати от законни възможности за успех, те често избират да се реализират чрез престъпността. Една етническа група замества друга и установява временна доминация за определен период. В историята на САЩ например, ирландците са заместени от евреите, те – от италианците, които пък са заменени от афроамериканците и т.н.

От друга страна, етническата принадлежност не може да обясни появата на неетнически групи в организираната престъпност, като например рокерски, затворнически и улични банди. Въпреки че някои от тези конкретни престъпни групи имат ясни етнически идентификации, при други това не е така. Те обаче често споделят символи и характеристики, които са исторически свързани с етническите мигранти, като: недоверие, страх и дискриминация. Все пак, не всички, нито дори повечето членове на етнически групи, нито пък повечето мигранти, стават членове на престъпни организации или извършват други престъпления. Етническата принадлежност е по-скоро фактор, който може да придобие значение за привлекателността на организираната престъпност само в комбинация с други променливи. Етническата доминация създава привлекателен образ на престъпността чрез илюзията за идентичност, за принадлежност към определена група по произход, за чест и превъзходство над останалите нечленове на общността.

Рационалност и хедонизъм

Членството в престъпна организация и участието в организирана престъпност се обяснява и като резултат от свободната воля и изчисляването на разходите (правоприлагане и санкции) и печалбите. В повечето случаи, участниците не могат да изчислят точно разходите и ползите, изборите им често са глупави, закъснели или повлияни от алкохол и наркотици, но същността на организираната престъпност донякъде е в планирането, а планирането е рационален избор. Често рисковете се приемат като естествени и целта на групата е да ги неутрализира, като това се постига чрез размера на печалбата.

Престъпността се разбира като резултат от прилагането на принципа болка-удоволствие, според който хората винаги се опитват да действат така, че да максимизират удоволствието и да минимизират болката. Те предпочитат да постигнат краткосрочно удовлетворение по най-прекия път, без да се тревожат за дългосрочните ефекти от действията си поради импулсивност, агресия или липса на емпатия. Проблемът с тази концепция е, че ако склонността към краткосрочно удовлетворяване е доминиращата стратегия, присъща на човека, всички би трябвало да се занимаваме с престъпни дейности. От друга страна, всеки разбира идеята за удоволствието и може да я оправдае. Щом нещо е възможно, значи то не е толкова лошо.

Така, високото търсене на незаконен продукт или услуга, съчетано с корупцията, политизирането на полицията, достъпа до интернет и мобилните комуникации, повишава вероятността за удоволствие и, оттам, за разбиране и приемане на организираната престъпност като обичайна дейност.

Структурализъм и бизнес

Организирана престъпност има там, където има твърде много държава, твърде много бюрокрация, рутинни процедури, детайли, хипертрофия и грабителство. Впрочем, обратното също е вярно: когато правителството е слабо и не може да гарантира правовия и икономическия ред и пазар, сигурността нерядко се гарантира от местните мафиотски структури. Понякога разликата между успешения бизнесмен, корумпирания служител или боса от подземния свят се оказва много малка, неясна и касаеща само метода на придобиване на парите (законен и незаконен), а не това кой е бил експлоатиран и какви са били условията за тяхното спечелване.

Предприятията могат да варират в спектър, който включва законен бизнес и някои видове престъпления. Законността е произволна точка в този спектър. Не е задължително преместването на точката на законност да промени поведението, тя може само да направи незаконно поведение, което преди това е било законно, или обратното. Забраната за употреба на алкохол например, създава незаконен пазар за алкохол, без реално да се отразява на потребителското търсене, което остава постоянно. Границата между сивия и светлия сектор не е статична и ясна. Така гангстерите получават относителна легитимност, а повечето хора, в един или друг момент, са престъпили закона по някакъв начин и са склонни да оправдаят това.

Принципите на поведение са идентични с тези в законния бизнес, различни са само средствата за осъществяване на конкуренция и природата на предлаганите стоки и услуги. Легализирането на един незаконен пазар би намалило цените, поради липсващия риск. Следователно, потребителите биха избрали пазара с по-ниските цени, което би ограничило възможностите на организираната престъпност за печалба, а оттам би премахнало и предпоставката за нейното съществуване. От тази гледна точка, организираната престъпност изглежда по-разпространена в умерено бедните, отколкото в крайно бедните, държави. В умерено бедните страни има пазар и неефективни правни системи, както и висока корупция, което допълнително стимулира организираната престъпност. Така, в избора между крайна бедност и организирана престъпност, последната започва да изглежда по-малкото зло.

Етиката

Етичната перспектива разглежда престъпността като провал на морала при взимането на решения. Човек не успява да прецени погрешността на онова, което прави, и ефектите от него върху жертвите. Причините са свързани с това, че взимането на решения на основата на етични принципи не е част от образователния процес и не е възпитано и развито у децата от техните родители. Така човек естествено поставя своя интерес над (и въпреки) интересите на всички останали и изпитва удоволствие от това да измами някого или да спечели за нечия сметка.

Освен това, престъпността е вълнуваща, опасна и „приключенска”. Наблюдавайки отстрани стила на живот на обикновения работещ човек и на тези, които спят до обед и след това се появяват добре облечени, в скъпи коли и с красиви момичета, това създава определени нагласи и усещания, които биха могли да повлияят на моралните оценки. Доказателство, макар и ограничено, за действието на този фактор може да се намери в труда на Томас Файърстоун. Той анализира мемоари на италианските мафиоти и стига до извода, че нито един от тях не твърди, че е избрал престъпността, защото не е имал възможност да направи законна кариера. Напротив, повечето посочват, че просто предпочитат да бъдат престъпници.

Мафията

Привлекателността на организираната престъпност се дължи и на преобладаващото разбиране, че организираната престъпност и мафията са едно и също нещо. Разликата между организирана престъпност и мафия, е че първото е описание на определена дейност, докато второто е култура на престъпност, която се инфилтрира в обществото и на това дължи привличащото си въздействие. Между изследователите е налице значителен консенсус, че престъпната организация, която доминира на италианския остров Сицилия в продължение на стотици години е мафия, и може би е единствената истинска мафия. Сицилианската мафия представлява сливане на няколко елемента. Сицилианската култура се характеризира с фатализъм, преувеличени кодове на честта, вендета и хронично недоверие, затова защитата е необходима и желана. В исторически план, икономическата среда на острова е предполагала експлоатация с малък правителствен надзор и много корупция. Сицилианците не очакват да получат справедливост от системата. Няма средна класа, която да се грижи за поемането на граждански отговорности, насърчаване на образованието и малкия и среден бизнес. Селяните са, невежи и уязвими.

Силата на мафията идва от реалния контрол върху териториите. Тя е култура на омертата и структура на властта, проникваща във всички други правомощия. Това са братства за взаимна помощ, които се легитимират и задължават членовете си да мълчат пред закона с помощта на идеологически митове и идеята за честта и лоялността. Мафията в Сицилия и Калабрия действа като своеобразна полиция, която урежда спорове, гарантира връщане на откраднати стоки, както и спазване на правата на собственост, освен това облага основните производствени дейности, извършвани на нейна територия. Понякога престъпните банди предлагат и усещане за идентичност. Това е валидно особено за мигрантити, малцинствата и други дискриминирани или необлагодетелствани групи в обществото. Японската мафия Якудза например е криминализирана чак през 90-те години на ХХ век, като дълго време е била открито приемана и уважавана организация.

Популярна култура и медии

Когато организираната престъпност се приравнява с мафията, тя се превръща в приказен герой, в обект на изкуството, а не на противодействие, като по този начин се създават фалшиви герои и фалшива убеденост, че всеки знае, какво е организирана престъпност, кой се занимава с това, какво правят гангстерите, и как работи мафията. Публичният източник на информация са основно популярните медии: телевизия, филми, списания, вестници, романи, музика, видеоигри, затова може да се направи основателно допускане, че повечето хора се информират именно по този начин за организираната престъпност.

Образът на мафията във филмите е по-скоро романтичен. Мафията не е организация, а чувство на гордост, чест и страст, вкоренени дълбоко в самоличността на всеки сицилианец. Азиатският вариант на стереотипизиране представя мафиотите като уважавани хора, които се грижат за бедните и никога не вредят на обикновените граждани. Южноафриканският опит е по-малко романтичен, но също толкова поведенчески манипулативен. Идеята е, че мафиотите са станали такива, защото това е единствения начин да оцелеят на улицата, в условия и среда на бедност и дискриминация. Насилието, твърдостта, и мачизмът се представят като основни елементи за оцеляване, зад които задължително се крият качества като състрадание и разбиране.

Популярната култура превръща организираната престъпност в нещо харесвано, търсено и подкрепяно. Според едно от обясненията, гангстерът е антигерой, характер, несвързван с нищо и никого, човек, който отива там където иска, прави това, което иска, без да зависи от никого. Друго обяснение е, че филмите за гангстери отговарят на фантазията за племенна хомогенна мъжка общност. Мъжете ядат заедно, пият заедно, играят карти, или пият кафе, докато говорят за бизнес, разказват си груби шеги, или просто ругаят. Жените са или сексуални обекти или съпруги, майки и сестри, които се грижат за дома и децата. Мъжкото другарство в семействата обикновено се свързва със спортни отбори, армията, членството в някой клуб или братство.

Медийният образ на мафиотите е живот на скорост, красиви жени, секс, луксозни коли, пиене и много пари. Престъпните герои обикновено изглеждат загадъчно и излъчват чар - един е с костюм, друг говори на китайски, докато останалите му отговарят на английски. Престъпникът е джентълмен, държи се галантно и излъчва наслада от живота. Това са елементи на един мечтан живот за мнозина по целия свят.

Мащабите на престъплението също има значение. Очарованието на престъпника е обратно пропорционално на размера на откраднатото. Когато се планира нещо мащабно, като обир на няколко казина (което не е чак толкова укоримо, защото казината мамят хората и печелят за тяхна сметка) например, ние неусетно вече симпатизираме на плана. Крадецът с мащаб работи с абстракции, докато дребният джебчия взима от портмонето ни. Крадецът на чанти е грабител, а този на банки е революционер.

Революционерът се бунтува срещу несправедливия ред, надсмива се над системата, надлъгва силните, унижава властта, взима от тези, които имат твърде много, и възстановява правдата, която обществото отказва на отхвърлените и слабите. Той ни служи като компенсаторен механизъм за хитростта на малкия обикновен човек с трудна семейна история и живот. Той е човекът, който, в технократичното, безлично общество има силата да награди приятелите си и да накаже враговете. Идеята за възмездие и за това, че мафиотите често правят неща, които мнозина от нас биха искали да сторят, но не смеят. Те не са безсилни заради тайната на организацията, ритуалите и конспиративните действия.

Освен това, голямото престъпление изисква изобретателност и технологичност, надскача възможното и разширява границите на мислимото, а съвършенството удивява, привлича, поражда възхищение. Внушението е, че престъпникът притежава „красив ум”. Този ум е находчив, бърз, систематичен, преодоляващ прегради, играещ заради самата игра и даващ най-доброто от себе си в ситуация на стрес и напрежение. Това прави деянието по-приемливо, а престъпността – престижна. Парадоксът тук е, че характеристиките на престъпния ум, са минималните изисквания за научния ум, но учените и изследователите не притежават магнетичната сила на организираната престъпност. Научният ум е предпазлив и постоянно съмняващ се в постигнатото, докато престъпният ум притежава известна екстремност и безразсъдство, които създават илюзията, че тези хора са смели, отличават се от останалите, стават видими, получават прякори и псевдоними, и така лошата реклама се превръща в добра. Филмите за гангстери често са по действителни случаи, но рядко имат много общо с реалните истории.

Накрая, представянето на благородна мотивация, лична история и използването на част от парите за благотворителност също размиват границите между престъпното и доброто, между нормалното и неприемливото социално поведение, както и между отношението общество – индивид и индивид - държава. Прагът за поносимост на насилие, агресия и девиантност се повишава дотолкова, че ние не ги разпознаваме и докато в традиционните дискусии за организираната престъпност, тя се разглежда като нещо паралелно на обществото и държавата, в света на дигиталните технологии и социалните медии, престъпността е въплътена в идеята ни за организация и общност. Географията на престъпността не е по транзитните пътища на наркотиците и трафика на хора или в банковите транзакции и нестабилните държави, а в стереотипите и възприятията, които превръщат престъпни босове като Пабло Ескобар и Гризелда Бланко в модел за подражание.

Литература:

Димитров, Мартин, Фалшивите турове на Ланс, L’Europeo 53, 2016, стр. 93-97.

Драгостинова, Жанина, Непоправим мошеник, L’Europeo 53, 2016, стр. 62-68.

Симеонов, Драгомир, Обир за „Оскар“, L’Europeo 53, 2016, стр. 81-88.

Albanese, J. (2007) Organized Crime in Our Times, Virginia University, Newark, NJ: LexisNexis Group.

Albanese, J. (2004) The Prediction and Control of Organized Crime: A Risk Assessment Instrument for Targeting Law Enforcement Efforts, In: Finckenauer J., Schrock, J. (eds.) The Prediction and Control of Organized Crime, New Brunswick, USA: Transaction Publishers.

Albini, J., Donald Cressey's Contributions to the Study of Organized crime: An Evaluation, Crime and Delinquency 34(3), 1988, pp. 338-354.

Clarke, R., Brown, R., International Trafficking in Stolen Vehicles, Crime and Justice 30, 2003, pp. 197-227.

Cloward R., Ohlin, L. (1960) Delinquency and Opportunity: A Theory of Delinquent Gangs New York, NY: Free Press.

Cornish, D., and R.V. Clarke (eds.) (1986) The Reasoning Criminal: Rational Choice Perspectives on Offending. New York, NY: Springer-Verlag.

di Argentine, A. (1992) The Mafias in Itali, In: Savona Е. (ed.) Mafia Issues: Analyses and Proposals for Combating the Мafia Тoday., International Scientific and Professional Advisory Council of the United Nationals Crime and Prevention and Criminal Justice Programme (ISPAC).

Dickie, J. (2004) Cosa Nostra: A History of the Sicilian Mafia. London: Palgrave Macmillan.

Finckenauer, J. (2007) The Mafia and organized crime. A Beginner's Guide, Oxford: One world Publications.

Firestone, Th., Mafia Memoirs: What They Tell Us About Organized Crime, Journal of Contemporary Criminal Justice 9 (3), 1993, pp. 197-220.

Fox, S. (1989) Blood and Power: Organized Crime in 20th century America, New York: William Morrow.

Gottfredson M, Hirschi, T. (1990) General Theory of Crime, Stanford, CA: Stanford University Press.

Hirschi, T, Gottfredson, M., Causes of White-Collar Crime, Criminology, 25, 1989, p. 959.

Layne, M., Decker, S., Townsend, M., Chester, C., Measuring the Deterrent Effect of Enforcement Operations on Drug Smuggling, 1991-1999, Trends in Organized Crime, 7 (3), 2002, p. 76.

Paoli, L., Italian Organised Crime: Mafia Associations and Criminal Enterprises, Global Crime 6 (1), 2004, pp. 19-31.

Schneider, J., Schneider, P. (2003) Reversible Destiny: Mafia, Antimafia, and the Struggle for Palermo. University of California Press.

Vincenzo Ruggiero, V. (1993) The Camorra: 'Clean' Capital and Organised Crime, In: Pearce F., Woodiwiss, M. (eds.) Global Crime Connections: Dynamics and Control, Buffalo: University of Toronto Press.

Woodiwiss, M. (2001) Organized Crime and American Power, Buffalo, NY: University of Toronto Press.

*Преподавател в УНСС, член на Редакционния съвет на списание „Геополитика”