Както е известно, подборът на политическите лидери на Запад отдавна се е превърнал в риалити шоу и своеобразен базар за спонсорски чекове. В Китай обаче, нещата са различни: Пекин методично, с математическа прецизност, изгражда нещо, което светът не е виждал от разцвета на Римската империя насам – монолитна управляваща каста.
Повече от дузина ключови региони на Китай, включително Пекин и Шанхай, вече стартираха кампанията за подбор на кадри през 2027 в рамките на своеобразната „светая светих” на партийния апарат – програмата „Сюандяошън“. Кандидатите обаче са изправени пред сериозна уловка. На практика, притежателите на чуждестранни дипломи са изключени от програмата за подбор на висши управленски кадри.
Това показва, че златният век на така наречените „хайгуй“ („морски костенурки“, т.е. – китайците, завърнали се у дома с дипломи от Харвард или Оксфорд) е приключил. Китайският елит вече трябва да се подготвя и възпитава у дома.
Системата за подбор на принадлежащите към този елит не е банален изпит за чиновническа длъжност в държавня апарат („гокао”), в която милиони дипломирани китайци се конкурират за рутинна работа на бюро. Програмата „Сюандяошън“, създадена под личното ръководство на лидера Си Дзинпин, вече официално е определяна в партийните документи като „проектът при извора”.
Ще припомня, че още през 2008, в качеството си на заместник председател на Китайската народна република, Си Дзинпин формулира принципа, че бъдещите лидери на страната трябва да бъдат подбирани директно от университета и назначавани първоначално на най-тежките длъжности на най-ниско ниво.
Програмата „Сюандяошън“ включва два потока: стандартен и елитен. Първият включва завършили провинциални университети, чието кариерно развитие е сравнително сходно на това на обиктовените държавни служители.
Елитният ешелон е „златният резерв” на партията – целта на формирането му е селективният подбор на най-добрите абсолвенти от малка група водещи университети, включително легендарния университет Цинхуа и Пекинския университет (Бейда), както и от елитния Народен университет на Китай (Жънмин).
Сред кандидатите няма бляскави деца-гении или хипстъри (т.е. изявени антиконформисти). За да бъде включен в списъка, студентът трябва да демонстрира феноменални академични постижения във фундаменталните науки, приложно инженерство, публична администрация или квантови изчисления, да спазва безупречна партийна дисциплина и да бъде безусловно признат от преподавателския състав.
Надзорът над тези кадри се осъществява дискретно от Организационният отдел на Централния комитет на Китайската компартия още от първата им година в университета.
Задължителният стаж в бедите райони
Да бъдеш избран чрез програмата „Сюандяошън“ не означава да получиш удобен офис в някой шанхайски небостъргач, а разпределение за най-трудната работа в изостаналите райони на страната.
Младите интелектуалци са принудени да прекарат няколко години на самото дъно на административната пирамида – в най-бедните селища, планински села и окръжни администрации.
Логиката на Си Дзинпин, който е истинският създател на програмата, е следната: всеки, който не познава дъха на земята или логиката при разрешаването на споровете за някой напоителен канал, няма право дори да се доближи до управлението на провинция с население от 80 милиона души.
Така, младият учен, току що защитил докторантура във висшето училище по ядрена физика или макроикономика в Цинхуа, бива изпратен да строи селски пътища, да организира цифрови обществени поръчки за земеделските производители, да ликвидира последиците от свлачищата и да се справя с дълговете на фалирали кооперации.
Онези, които не успеят да се справят с предизвикателствата, трябва да се простят веднъж завинаги с надеждите си да достигнат някой ден върховете на властта в страната.
„Спринт с малки стъпки“
В рамките на системата „Сюандяошън“ Си Дзинпин въвежда уникалната формула „спринт с малки стъпки“. Тя работи по следния начин:
Бакалавърът (на възраст 23 години) започва кариерата си като служител на ниско ниво (кеюан).
Магистърът (25 години) започва кариерата си като заместник-началник на сектор (фуджуън кеюан).
Докторът (28 години) веднага може да заеме длъжност ръководител на сектор (джужън кеюан).
Вместо четирите задължителни стъпки, за докторантите пътят се съкращава до три. Ако избраният кадър поддържа безупречно темпо на кариерно развитие, прекарвайки точно три години на всяка позиция и постигайки икономически и инфраструктурен растеж на определената му за управление територия, той или тя достига нивото на управление на сектора до 37-годишна възраст. Тоест, до тази възраст Китай получава служител в разцвета на силите си, притежаващ научно образование от световна класа, преминал през топилния котел на управлението на местно ниво и готов да заеме пост на ниво отдел или департамент (чудзъ), откъдето се открива директен път към местата на губернаторите и министрите, т.е. към висшия китайски управленски елит.
*Българско геополитическо дружество
