06
Пон, Дек
9 Нови статии

Израел във фокуса на месианистките религиозни течения

брой 5 2021
Typography

Владимир Чуков, Израел между евангелизма и джаафаризма, 368 стр. "Изток-Запад", 2021

 

Както е известно, Йерусалим е епицентърът на световната есхатология и пресечна точка на апокалиптичните сценарии на юдаизма, християнството и исляма. Представителите и на трите религии възприемат града като своя свещена територия. Паралелно с това тези авраамически вери създават свои пророчески доктрини, че именно там ще настъпи краят на човешката история. Генезисът и детайлите на това как тези три религиозни системи считат, че ще настъпи краят на света и какъв е профилът на тяхната перцепция за настъпващия Апокалипсис, влияят силно върху нашия свят. Нещо повече, това в много голяма степен е в основата на динамиката на съвременните събития.  Тъкмо на този въпрос посветена и най-новата книгата на известният български арабист проф. Владимир Чуков „Израел между евангелизма и джаафаризма”.

Различните пророчески представи

Големият въпрос е, че всяка една трите авраамически религии създават коренно различни пророчески представи. Понякога те взаимно се допълват, продължавайки баланса или дисбаланса между Божия закон и човешкия разум. Надграждането между трите религии е логическа последица от развитието на човека и човешкото общество, както и от създадените етатистки представи чрез всички съответни компоненти – институции, регулации и модели на функциониране. Отправната точка е Йерусалим, а в по-широка перспектива - евреите и/или създадената, от тях държава Израел. Както посочв в тази връзка авторът: „Опасно е, когато част от деноминациите на големите религиозни семейства, каквито са християнството и исляма, формират пророчества, чиято конструкция е разположена в напълно инверсни плоскости. Това е така, тъй като те могат да мобилизират огромна човешка енергия, да създадат мощни разрушителни сили, да формират предпоставки за колизия, която има потенциала да прерасне в наднационален конфликт”.     

От 1967 и Шестдневната война насам Европа и САЩ периодично се присъединяват към международните усилия за спиране на еврейското заселване на окупираната от Израел територия в Палестина. Причината е, че изграждането на домове на спорната земя предизвиква гневни радикални реакции от страна на арабите в региона и по този начин се торпилират усилията за постигане мир в Близкия Изток. Това, което трябва да се знае е, че израелският термин за спорните селища – hitnakhluyot, всъщност се отнася до библейските обещания,дадени от Бог на Израел относно собствеността му върху тези земи. Част от заселниците вярват, че строежът на всеки дом на Западния бряг на река Йордан е начин за ускоряването на завръщането на Месията и, респективно, настъпването на края на човешката история.

В същия контекст може да се анализира и противопоставянето на САЩ на иранската ядрена програма. Влиятелни американски политико-религиозни кръгове се страхуват, че управляващите в Техеран аятоласи могат да създадат оръжие за масово унищожение. Паралелно с това, редица експерти са на мнение, че стремежите на Ислямската република за производство на ядрено оръжие са неудържими. Според тях, при това положение, САЩ следва да формулират стратегия за ядрено възпиране, подобна на тази, използвана срещу Съветския съюз по време на Студената война. Държавата Израел традиционно защитава алтернативна позиция, тъй като за нея въпросът има екзистенциален характер. Логично е, в рамките на израелския политически и военностратегически елит също да има различни мнения. Тези различия обаче нямат стратегически, а тактически характер. Множеството детайли, на които проф. Чуков се спира в книгата, са подбрани с цел доказването, че ядрен Иран, управляван от теорията уилаят ал факих ал мутлака, абсолютното попечителство на юриста-богослов, създадена от имам Хомейни, представява своеобразен „коктейл Молотов“, в който са смесени религия, политика и военна/ядрена мощ.    

След излизането на американския президент Доналд Тръмп от споразумението „5+1“ с Иран през 2018 изглеждаше, че надделява алтернативната, близка до израелската линия. Тръмп зададе такива политически параметри на отношенията с Иран, които съответстват на коренно различни библейски представи относно естеството на завръщането на Месията. Наследникът му Байдън пък не е в състояние рязко и радикално да реинтерпретира библейските текстове, изоставяйки напълно политиката на Тръмп. Премилениалистката инерция на последния не може да бъде бързо преодоляна и затова новата американска администрация се опитва да балансира и търси подходяща матрица на отношенията с джа’афаритски Иран.  

На какво се основава отношението на САЩ към Израел и Иран    

Според проф. Чуков, специалната подкрепа на САЩ към държавата Израел и нейната политика към Западния бряг на река Йордан, както и сложните взаимоотношения с Ислямска република Иран, се базират върху древни пророчества, интерпретирани в съвременно време. Предсказанията, направени преди две хиляди години в свещените текстове на юдаизма, християнството и исляма, се проектират в радикални или компромисни политически външнополитически актове. Колкото и да го отричаме, съвременният свят е изграден върху темелите на мисловни конструкти, създадени от мъдростта на предсказанията на видни представители на църковните институции на авраамическите религии.

Терористът-фанатик, който атакува някой символ на съвременния свят, и правителството, опитващо се да предотврати терористичната атака, имат различни виждания за това, как ще приключи човешката история. Еврейският заселник, строящ несанкциониран от властта дом в някое селище и израелският полицай, който идва да го арестува, олицетворяват две коренно различни визии относно тълкуването на Книгата на Исаия. От друга страна, терористът от Хамас, който иска да убие и двамата, не само има съвсем различна представа за Страшния съд, но и собствена интерпретация на свещените текстове. Християните, които вярват в Исус, с основание се опасяват от мюсюлманските радикали. Всъщност, последните също вярват в Исус, Синът на Мария, но имат съвсем различна представа за това как Исус ще се върне и какво ще направи, когато слезе на Земята. Влиянието на есхатологията, под различна форма и в различна степен, касае цялото човечество.

Някои вярващи християни придават религиозно значение на държавата Израел, докато други оспорват правото на евреите върху териториите, окупирани по време на Шестдневната война. Някои ултраортодоксални евреи подкрепят светското правителство, което ги управлява, докато други го отхвърлят. При това част от последните стигат дотам, че да си сътрудничат активно с враговете на Израел, като причината е, че отричат съществуването на държавата Израел, преди завръщането на Месията.

Всички тези конкретни политически актове не намират еднозначно обяснение. Отговорите на поставените от автора въпроси са сложни. Но в основата на тези и много други проблеми в съвременния свят стоят древните вярвания за това, как и дали въобще ще настъпи краят на историята. Както посочва в тази връзка проф. Чуков: „За да се намери най-близкия до истината отговор, е необходимо да се мисли многопластово. От една страна, светът е силно материален. Той налага своите условия и критерии за продължаването на човешкия род, но и на националната държава. В сложния етатистки механизъм има твърде много материя. В тази светлина човек не може да игнорира своя инстинктивен марксизъм, ако търсим политико-идеологическото изражение”

Обикновено, когато искаме да обясним някои сложни обществено-политически процеси, поставяме въроса: кой има полза от случващото се, т.е. придаваме най-вече материално (най-често парично) изражение на конкретен процес или събитие. По отношение на конфликтите в Близкия Изток например, неизбежно стигаме до „петролното столетие“ и стереотипа, че „в Близкия Изток всичко мирише на нефт.“

Книгата на проф. Чуков обаче ни помага да осъзнаем, че най-добре и ползотворно е материалната призма да се съчетае и допълни с духовно-религиозната, която не е само коректив. В определени проблемни ситуации тя е доминираща, независимо от факта, че общественото мнение остава с обратното усещане. През ХХI век държавата обикновено е отделена от църковната институция, което е част от гаранцията за религиозна свобода в модерното общество. От друга страна обаче, действията на двата субекта непрекъснато се преплитат, нарушавайки изкуствената граница между тях. Библията може да каже много за политиката, войната, хода на историята и бъдещето на човечеството. Проблемът обаче е, че Западната цивилизация, която е скептично настроена към радикалните форми на религията, трудно открива тънката логическа нишка, която стои в основата на релацията външна политика-религия.

Не така стои въпросът по отношение на онези, които градят своите морално-политически виждания върху очакването на Апокалипса. Ислямските радикали например считат, че с техния акт на насилие пристъпват към Страшния съд, който ще ги отведе в рая.

Според Владимир Чуков: „Ако трябва да сме искрени, съществуват нации, при които есхатологията играе чувствително по-голяма роля, отколкото при други, които са техни политически съюзници. Става въпрос за спецификата на нациообразуването и, респективно, на държавообразуването. В тази сфера трябва да направим отчетливо разграничение между американците и европейците. При американците вижданията за пророчеството постепенно преминават към утвърждаване на общонационална кауза, а именно мисионерството за разпространение на демокрацията и защита на правата на човека. Въпреки външните критики за поведение на „световен жандарм“ реално релацията пророчество-мисионерство е сякаш най-силния „цимент“ на новата нация. Може би няма да е много пресилено, ако се отбележи, че релацията вяра в пророчеството-месианство-чувство за световно мисионерство е сред най-важните стимули и предпоставки за постигането от САЩ на статут на велика държава през ХХ век. Може би към тази верига би било още по-подходящо да се прибави и „сила“. От самото създаване на своята държава американците обожествяват физическата сила. Респектът към нея продължава и до ден днешен. Неслучайно тези процеси текат в САЩ и то в пълен разрез с европейските конкуренти, които губят статута на Велики сили, за сметка на държавата, създадена на Новия континент”.

Заключение

Юдаизмът, християнството и ислямът са авраамически религии. Затова не трябва да ни изненадва, че и трите вярвания съдържат убедителни, но в същото време и противоречиви виждания за това, как ще завърши човешката история. Това е така, тъй като в Библията пише, че Божиите обещания на Авраам съдържат универсални и есхатологични измерения. Последователите на трите религии считат, че са наследници на тези обещания. Техните съвременни привърженици мислят за света около себе си от гледна точка на това, как да реализират тези обещания и пророчествата.

Целта на новата книга на проф. Чуков е да проследи пророческите представи на две от най-релевантните деноминации в двете най-големи религиозни общности, а именно евангелизма и джа’афаризма. Те са малцинствени спрямо своите религиозни семейства и вероятно именно този им статут предопределя силната доза радикализъм (позитивен и негативен), съдържащ се в техните месиански представи. При това той се долавя особено силно именно по отношние на евреите, като религиозна група за евангелистите, и спрямо държавата Израел, като етатистко образование за шиитите/джа’афарити. Напълно противоположната конструкция на двете религиозни формули залага огромен конфронтационен динамит, който засега е сложен на масата на  преговорите. Със сигурност обаче, нейният потенциал може да провокира експлозия на надрегионален конфликт, особено предвид огромните военностратегически възможности на САЩ и Ислямска република Иран.        

 

*Българско геполитическо дружество

 

Поръчай онлайн бр.6 2021